31.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 252/32

—

да обяви жалбата им за допустима и основателна;

—

да отмени решението на Еврогрупата от 25 март 2013 г., станало окончателно по силата на решение от 29 март 2013 г. на управителя на Централната Банка на Кипър в качеството на агент и/или представител на Европейската система на централните банки на Европейската централна банка — KDP [kanonistiki diokitiki praxi; подзаконов нормативен акт] 104/2013 — с което е решена „продажбата на определени продукти“ на Cyprus Popular Bank Public Co Ltd и което по същество представлява съвместно решение на Европейската централна банка и на Европейската комисия;

—

при условията на евентуалност — да установи, че посоченото по-горе решение на Еврогрупата по същество представлява решение на Европейската централна банка и/или решение, прието съвместно с Европейската комисия, независимо от неговата форма;

—

да се осъди Европейската централна банка и/или Комисията да заплати/ят съдебните разноски.

1.

Първото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение е недействително, тъй като то излиза извън обхвата на предоставените с Договора на Европейския съюз правомощия на Европейската централна банка и на Европейската комисия и поради това тези две институции са го приели при надхвърляне на своите правомощия.

2.

Второто основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение нарушава правото на собственост, гарантирано в член 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и в член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, както е потвърдено и в Хартата на основните права на Европейския съюз.

3.

Третото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение е явно необосновано и лишено от правно основание, и е в нарушение на принципа на пропорционалност.

4.

Четвъртото основание се отнася до обстоятелството, че обжалваното решение само по себе си противоречи на общоприетите правни принципи, които произтичат от правото на Европейския съюз, и на принципа, че никой не може да се позовава на собствения си пропуск, за да извлече облага и/или да узакони необосновано и/или незаконосъобразно поведение.