29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/4

1.

Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, намиращо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО (1) на Съвета от 28 юни 1999 г. за срочната работа, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като членове 48 и 53 от Органичния закон за университетите 6/2001 от 21 декември, която не установява времеви ограничения по отношение на последователните трудови договори, при положение, че националното право не предвижда никакви мерки за предотвратяване на злоупотреби с последователни срочни трудови договори с университетски преподаватели?

2.

Трябва ли понятието „работник на срочен трудов договор“, дефинирано в клауза 3 от Рамковото споразумение, намиращо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че на тази дефиниция противоречи разпоредба като допълнителна разпоредба 15, параграф 1, алинея втора от Закона за статута на работниците, която предвижда, че трудовият договор може да се прекрати, когато административният орган работодател назначи на съответната длъжност лице, издържало конкурс?

3.

При положение, че в частния сектор правото на работниците, чиито трудов договор е признат за такъв с неопределена продължителност, на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по причина, която е извън тях, представлява подходяща мярка за предотвратяване и санкциониране на злоупотребите със срочни трудови договори и че в публичния сектор не съществува еквивалентна мярка, представлява ли подходяща мярка в съответствие с клауза 5 от Рамковото споразумение, намиращо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, признаването в полза на работниците с трудов договор с неопределена продължителност в администрацията на същото право на обезщетение в законоустановен размер като признатото в полза на работниците с трудов договор с неопределена продължителност в частния сектор?