Жалба, подадена на 31 януари 2013 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 21 ноември 2012 г. по дело T-270/08, Германия/Комисия

(Дело C-54/13 P)

2013/C 86/22

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze, C. von Donat и J. Lipinsky, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Европейска комисия, Кралство Испания, Кралство Нидерландия, Френска република

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят се позовава на четири основания.

Първо основание: Общият съд нарушил разпоредбите на член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88 (1) във връзка с член 1 от Регламент № 2988/95 (2), както и принципа на предоставената компетентност (член 5 ЕО, станал впоследствие член 5, параграф 2 ДЕС, както и член 7 ДФЕС), тъй като неправилно приел, че чисто административните грешки, допуснати от националните органи, могат да представляват „нередности“, даващи право на Комисията да извърши финансови корекции на основание на член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88.

Второ основание: Общият съд нарушил също член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88 и принципа на предоставената компетентност (член 5, параграф 2 ДЕС и член 7 ДФЕС), тъй като неправилно приел, че Комисията може да извърши финансови корекции под формата на екстраполация (първа част от второто основание). Дори обаче от член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88 да можело да се изведе, че Комисията има право да направи финансови корекции чрез екстраполация, Общият съд все пак извършил грешка при прилагането на правото като потвърдил реда и условията за осъществяването на екстраполацията в случая. От една страна, Комисията не трябвало да квалифицира като систематични грешките, които твърдяла, че са допуснати по отношение на цялата операционна програма, нито да екстраполира така изчисления коефициент на грешка от цялостната програма. От друга страна, Комисията не трябвало да използва техниката на проучване, за да извърши намаление чрез екстраполация на равнището на цялата програма (втора част от второто основание). Накрая, чрез екстраполацията на грешки, които не били представителни, и чрез извършването на фиксирани корекции Комисията намалила несъразмерно финансовото участие в операционната програма (трета част от второто основание).

Трето основание: обжалваното решение нарушавало също член 24, параграф 2 от Регламент № 4253/88 и принципа на предоставената компетентност, тъй като Общият съд изглежда неправилно приел, че Комисията има право да извършва фиксирани финансови корекции (първа част от третото основание). Независимо че Комисията имала право да извършва такива корекции, Общият съд все пак допуснал грешка при прилагане на правото като потвърдил извършените от нея в случая несъразмерни финансови корекции (втората част от третото основание).

Четвърто основание: накрая, Общият съд нарушил задължението за мотивиране по член 81 от Процедурния си правилник и по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, тъй като от мотивите на обжалваното решение не ставало ясно дали Общият съд разгледал довода на жалбоподателя относно неправомерния характер на фиксираните финансови корекции (първа част от второто основание на жалбата), както и не било възможно да се определи поради какви съображения той го отхвърлил.

(1)  Регламент № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (ОВ L 374, стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).