23.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 86/11

1.

Следва ли първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че установява всеобхватна забрана за допускане на необоснована дискриминация, основана на възраст, която забрана се прилага и по отношение на нормите на националното право относно заплатите на магистратите във федералните провинции?

2.

При положителен отговор на първия въпрос, в резултат на тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз стига ли се до извода, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, ако съгласно определена национална разпоредба размерът на основната заплата на съответния магистрат при назначаването му като такъв и последващото повишение на тази основна заплата зависят от възрастта на съответното лице?

3.

При положителен отговор и на втория въпрос, тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли подобна национална разпоредба да бъде оправдавана с преследваната от законодателя цел да възнаграждава придобития професионален опит и/или социални умения?

4.

При положителен отговор и на третия въпрос, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми относно заплатите на магистратите, с които не се допуска дискриминация, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на дискриминираното лице да възникне и друга правна последица, освен с обратна сила да му бъде изплатена възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

В това отношение единствено въз основата на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, а в конкретния случай по-специално Директива 2000/78/ЕО, ли възниква правната последица от забраната за допускане на дискриминация, или претенцията на заинтересуваното лице възниква единствено с оглед на неправилното транспониране на разпоредбите на правото на Европейския съюз в съответствие с установеното в правото на Съюза право на иск за отговорност на държавите членки?

5.

Тълкуването на това първично и/или вторично право на Европейския съюз допуска ли съществуването на национална мярка, която обвързва предявяването на претенциите на магистратите за (последващо) плащане на определена сума или за обезщетение от изискването магистратите да предявят тези претенции възможно най-скоро след възникването им?

6.

При положителен отговор на въпросите по точки 1—3, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че ако със закон, уреждащ прехода към нов режим за определяне на заплатите на магистратите, на заварените магистрати се определя степен на заплатата в съответствие с новия режим, като се взема единствено предвид размерът на основна заплата, която те са получавали съгласно старата (дискриминационна) уредба на конкретна, посочена в новия закон релевантна дата на прехода, като съгласно този закон релевантна за повишението на заплатите на тези магистрати в последващи степени е единствено продължителността на придобития след влизането в сила на новия закон опит, без да се отчита абсолютната продължителност на целия, придобит от тях опит, по този начин на практика се запазва в непроменен вид допусканата със старата уредба дискриминация, основана на възраст — и това състояние продължава до евентуалното достигане на възможно най-високата по степен заплата?

7.

При положителен отговор и на въпрос 6, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неограничено продължаващо неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел, според която със закона, уреждащ прехода към новия режим не следва да се защитават (единствено) придобитите права към настъпването на посочената в закона релевантна за прехода дата, а (също) и възникналите въз основа на стария режим прогнозни очаквания за доходите, които завареният магистрат ще получи в рамките на цялата продължителност на неговия професионален живот, като му бъде изплащана заплатата за съответната длъжностна категория, при положение че новоназначените магистрати са по-добре платени?

Допустимо ли е продължаващата дискриминация на заварените магистрати да бъде обоснована с аргумента, че алтернативните разрешения на установените с новия режим правила (индивидуално определяне на съответната степен на заплата в зависимост от продължителността на придобития опит също и за всеки от заварените магистрати) са свързани с по-голяма административна тежест?

8.

В случай че се отхвърли посочената във въпрос 7 възможност да се обоснове допускането на дискриминация, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми, с които не се допуска дискриминация, също и относно заплатите на заварените магистрати, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на заварените магистрати да възникне и друга правна последица, освен да им бъде изплатена с обратна сила, и да се продължи да им се изплаща за в бъдеще, възможно най-високата по степен заплата за съответната длъжностна категория?

9.

При положителен отговор на въпросите по точки 1—3 и при отрицателен отговор на въпрос 6, от тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз следва ли, че е налице пряка или непряка дискриминация, основана на възраст, ако съгласно разпоредбите от уреждащ прехода към новия режим закон заварените магистрати, навършили определена възраст към датата на прехода, могат, след като са достигнали определена степен на заплатата, да получат по-бързо повишение на последната, отколкото магистратите, които са по-младите от тях в деня на прехода към новия режим?

10.

При положителен отговор на въпрос 9, тълкуването на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз допуска ли това неравно третиране да бъде обосновано с преследваната от законодателя цел, според която не следва да се защитават вече придобитите към датата на прехода права, а изключително възникналите въз основа на стария режим прогнозни очаквания за доходите, които магистратът ще получи в рамките на цялата продължителност на неговия професионален живот, като му бъде изплащана заплатата за съответната длъжностна категория?

11.

В случай че се отхвърли посочената във въпрос 10 възможност да се оправдае допускането на дискриминация, ако националният законодател не е успял да въведе в националното право норми, с които не се допуска дискриминация, също и относно заплатите на заварените магистрати, тълкуването на първичното и/или вторично право на Европейския съюз позволява ли в полза на заварените магистрати да възникне и друга правна последица, освен да им бъде гарантирана възможността с обратна сила и за в бъдеще да могат да получават същото повишение на заплатите, както и посочените във въпрос 9 привилегировани магистрати?