Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 62011CN0071

    Дело C-71/11: Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 18 февруари 2011 г. — Федерална република Германия/Y

    OB C 130, 30.4.2011, p. 11–12 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    30.4.2011   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 130/11

    Преюдициално запитване, отправено от Bundesverwaltungsgericht (Германия) на 18 февруари 2011 г. — Федерална република Германия/Y

    (Дело C-71/11)

    2011/C 130/21

    Език на производството: немски

    Запитваща юрисдикция

    Bundesverwaltungsgericht

    Страни в главното производство

    Жалбоподател: Федерална република Германия

    Ответник: Y

    Други страни: Der Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht (Представителят на федералното правителство към Федералния административен съд); Der Bundesbeauftragte für Asylangelegenheiten beim Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Федералният комисар по въпросите на предоставянето на убежище към Федералната служба за миграция и бежанци)

    Преюдициални въпроси

    1.

    Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на религия, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, представлява акт на преследване по смисъла на първата посочена разпоредба, а за да е налице тежко нарушение на свободата на религия, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?

    2.

    При утвърдителен отговор на първия въпрос:

    а)

    Ограничава ли се същината на свободата на религия до изповядването и до практикуването на определено вероизповедание по домовете или при съседи, или акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на определено вероизповедание в държавата по произход се поставят в опасност телесната неприкосновеност, животът и физическата свобода, което кара молителят да се откаже от такова публично практикуване на своето вероизповедание?

    б)

    Ако е възможно в същината на свободата на религия да се включват и определени действия във връзка с публичното практикуване на съответното вероизповедание:

     

    За да се приеме, че е налице тежко нарушение на свободата на религия, достатъчно ли е в конкретния случай самият молител да възприема посочения начин на практикуване на неговото вероизповедание за абсолютно необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,

     

    или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема този начин на практикуване на съответното вероизповедание за централен елемент от религиозно си учение,

     

    или може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на религия в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?

    3.

    При утвърдителен отговор на първия въпрос:

    Налице ли е „обосновано опасение от преследване“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, ако се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме определени действия — които не са част от същината на свободата на религия — във връзка с практикуването на вероизповеданието си, независимо че това ще постави в опасност телесната неприкосновеност, живота или физическата свобода, или следва да се изиска от молителят ще се откаже от подобно практикуване на вероизповеданието си за в бъдеще?

    (1)  Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12, Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52)

    Top