Жалба, предявена на 14 септември 2010 г. — Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия

(Дело T-393/10)

()

2010/C 301/78

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Westfälische Drahtindustrie GmbH (Hamm, Германия), Westfälische Drahtindustrie Verwaltungsgesellschaft mbH & Co. KG (Hamm), Pampus Industriebeteiligungen GmbH & Co. KG (Iserlohn, Германия) (представител: C. Stadler, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателите обжалват Решение на Комисията C(2010) 4387 окончателен от 30 юни 2010 г. по дело COMP/38.344 — Стомана за предварително напрягане. С обжалваното Решение на жалбоподателите и на други предприятия се налагат глоби на основание нарушение на член 101 ДФЕС и на член 53 ЕИП. Според Комисията жалбоподателите са участвали в продължаващо споразумение и/или съгласувана практика в сектора на стомана за предварително напрягане на пазара на Общността и на пазара на ЕИП.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват осем правни основания.

В първото правно основание жалбоподателите изтъкват, че бил нарушен член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1/2003 (1), тъй като Комисията погрешно приела, че жалбоподателите са участвали в едно единствено и продължено нарушение.

С второто правно основание при условията на евентуалност се посочва, че Комисията нарушила член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като не се съобразила с основни принципи за изчисляване на глобата, а при определяне на продължителността на нарушението взела предвид и периодът, в който картелът бил в упадък.

В третото правно основание жалбоподателите твърдят, че ответникът нарушил член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003, тъй като използвал данните, посочени в молбата на жалбоподателите за намаляване на глобата, против техните интереси и по този начин нарушил принципа на оправданите правни очаквания и принципа, съгласно който администрацията е обвързана от своите решения.

В четвъртото правно основание жалбоподателите изтъкват, че член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 бил нарушен, тъй като ответникът допуснал многобройни грешки в преценката при определяне тежестта на нарушението.

Като пето правно основание жалбоподателите посочват, че се нарушавал член 23 от Регламент № 1/2003 и се допускало нарушение на задължението за мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС, както и по член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Във връзка с това жалбоподателите твърдят, че при определяне размера на глобата ответникът произволно се отклонявал от метода за нейното изчисляване, установен в обжалваното решение.

В шестото правно основание жалбоподателите изтъкват, че се нарушавал член 23 от Регламент № 1/2003, тъй като ответникът надхвърлял границите на правото си на преценка и нарушавал принципа на пропорционалността при изчисляване на наложената глоба.

Със седмото правно основание жалбоподателите твърдят, че било допуснато нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС, както и на член 41, параграф 2, буква г) от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като ответникът не изложил мотиви по някои съществени въпроси от обжалваното решение.

Накрая, като осмо правно основание се твърди, че ответникът нарушил правото на жалбоподателите да бъдат изслушани в съответствие с член 27 от Регламент № 1/2003 и член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като жалбоподателите не били изслушани по някои въпроси от съществено значение.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОB L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).