—

да се уважат исканията за отмяна, изложени в жалбата,

—

да се отмени член 1, параграф 1 от Решение на Комисията от 28 октомври 2009 година (държавна помощ № C 45/2007, ex NN 51/2007, ex CP 9/2007) относно данъчната амортизация на предприятието при придобиване на значително участие в чуждестранно дружество, доколкото с това решение се обявява, че член 12, параграф 5 от Консолидирания текст на Закона за корпоративното облагане (КТЗКО) съдържа елементи на държавна помощ,

—

при условията на евентуалност, да се отмени член 4, доколкото с него се прилага разпореждането за възстановяване по отношение на сделки, извършени преди публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на окончателното решение, обжалвано с настоящата жалба, и

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, доколкото в обжалваното решение се приема, че разглежданата в настоящото производство мярка представлява държавна помощ. В това отношение жалбоподателят сочи, че Комисията не е установила, че въпросната данъчна мярка поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“, така както се изисква в член 107, параграф 1 ДФЕС. Комисията само презумира, че тази мярка е избирателна, тъй като се прилага само при придобиване на дялово участие в чуждестранни, но не и в местни дружества. Жалбоподателят счита, че това съображение е неправилно и несъстоятелно: фактът, че прилагането на разглежданата мярка — подобно на всяка друга данъчна разпоредба — е обвързано с изпълнението на определени положителни условия, не превръща тази мярка в избирателна de iure o de facto. Всъщност механичният подход на Комисията би довел до положение, при което всяка данъчна разпоредба следва да се разглежда prima facie като избирателна мярка.

Освен това, както правният анализ на мярката, така и статистическите данни, представени от Кралство Испания, показват, че член 12, параграф 5 от КТЗКО е обща мярка, приложима de iure y de facto по отношение на всички дружества, подлежащи на облагане с испанския корпоративен данък, независимо от тяхната големина, вид, сфера на дейност или място на регистрация.

От друга страна, с различния на пръв поглед режим по член 12, параграф 5 КТЗКО, който съвсем не представлява избирателно предимство, се въвежда еднакво данъчно третиране на всички сделки по придобиване на акции, без значение местни или чуждестранни; всъщност предвид обстоятелството, че ако поради невъзможността да се приключат трансграничните сливания амортизацията на предприятието може да се извърши единствено на национално равнище, което е допустимо съгласно съществуващите данъчни разпоредби, член 12, параграф 5 от КТЗКО само разпростира тази възможност и по отношение на закупуването на активи на чуждестранни дружества.

При условията на евентуалност решението на Комисията било непропорционално, тъй като прилагането му в случаите на придобиване на контрол върху чуждестранни дружества би трябвало най-малкото да се приравни на случаите на сливане на местни дружества, които случаи са обосновани от структурата и логиката на испанската система.

2.

Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилно определяне на получателя по разглежданата мярка.

При условията на евентуалност, макар да приема, че член 12, параграф 5 от КТЗКО съдържа елементи на държавна помощ, Комисията трябвало да извърши изчерпателен икономически анализ, за да определи кои са били получателите по режима на помощи. Жалбоподателят счита, че във всички случаи получателите на помощта (под формата на прекомерно висока цена за придобитите дялови участия) били продавачите на тези участия, а не, както твърди Комисията, испанските дружества, приложили посочената мярка.

3.

Накрая, жалбоподателят твърди, че е нарушен принципът на оправданите правни очаквания, що се отнася до прилагането по време на разпореждането за възстановяване.