9.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 274/21

1)

Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 от Договора за Европейския съюз и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 на Съвета (1) (наричан по-нататък „регламента“) дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от регламента критерии?

2)

Освободена ли е държава членка от задължението си да спазва основните права на Европейския съюз (включително правата, посочени в членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата), когато изпрати търсещия убежище в държавата членка, която член 3, параграф 1 определя като компетентна държава съгласно посочените в глава III от регламента критерии (наричана по-нататък „компетентната държава“), независимо от положението в компетентната държава?

3)

По-специално задължението за спазване на основните права на Европейския съюз допуска ли прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с Директива 2003/9/ЕО (2) („Директива за приемането“), Директива 2004/83/ЕО (3) („Директива за признаването“) и/или Директива 2005/85/ЕО (4) („Директива за процедурата“) (наричани общо по-нататък „Директивите“)?

4)

При условията на евентуалност, задължена ли е държава членка съгласно правото на Европейския съюз, и ако това е така, при какви обстоятелства, да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от регламента — да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато предаването на търсещия убежище на компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в Директивите минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него?

5)

По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага регламентът, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „Конвенцията“)?

6)

Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде експулсирано в друга държава членка на основание на регламента — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по Конвенцията или на правата му по Конвенцията от 1951 г. и на Протокола от 1967 г. за статута на бежанците?

7)

Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, би ли се отразило върху отговорите на въпроси 2—4 вземането предвид на Протокол (№ 30) за прилагането на Хартата към Полша и Обединеното кралство?