Жалба, подадена на 10 август 2010 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 9 юни 2010 г. по дело T-237/05, Éditions Odile Jacob SAS/Комисия

(Дело C-404/10 P)

()

2010/C 274/30

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейската комисия (представители: B. Smulders, O. Beynet и P. Costa de Oliveira)

Други страни в производството: Éditions Odile Jacob SAS, Lagardère SCA

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Комисията изтъква две правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1), тъй като не е взел предвид — за целите на тълкуването на изключенията от правото на достъп до документи — разпоредбите на Регламент № 4064/89 (2) на Съвета относно концентрациите между предприятия. Всъщност общите правила относно правото на достъп трябвало да отчитат особеностите на процедурите в областта на конкуренцията и гаранциите за поверителност, предоставени на засегнатите от концентрацията предприятия.

С второто си правно основание, което се състои от пет части, Комисията посочва погрешно тълкуване от страна на Общия съд на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001, посочен по-горе, доколкото той е постановил, че жалбоподателят е бил длъжен да пристъпи към конкретно и отделно разглеждане на всеки посочен в заявлението за достъп документ, дори в случаите, които явно се обхващат от изключение (първа част). Комисията оспорва също ограничителното тълкуване от страна на Общия съд на изключението относно защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — тълкуване, според което това изключение не може да се прилага след приемането от Комисията на решение за приключване на административното производство за контрол на концентрация (втора част). В допълнение жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал явна грешка при прилагане на правото като изисква, от една страна, конкретно и отделно разглеждане на документите от страна на Комисията с описание на всяко съдържание и, от друга страна, като изисква консултиране на трети страни, въпреки явния характер на прилагането на изключението относно защитата на търговските интереси (трета част). Освен това Комисията посочва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е отменил решението ѝ да откаже достъп до документи за вътрешно ползване, след като тези документи попадат в приложното поле на изключението „процес на вземане на решения“, посочено в член 4, параграф 3, втора алинея (четвърта част). Накрая жалбоподателят посочва погрешно тълкуване на член 4, параграф 6 от посочения по-горе регламент (пета част).

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(2)  Регламент № 4064/89 от 21 декември 1989 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 395, стр. 1).