1.

Трябва ли член 7, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (1) и свързаната с него съдебна практика, по-конкретно Решение по дело Hoffmann-La Roche (2) (102/77, Recueil, стр. 1139), Решение по дело Pfizer (3) (1/81, Recueil, стр. 2913) и Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. (4) (C-427/93, C-429/93 и C-436/93, Recueil, стр. I-3457), да се тълкуват в смисъл, че притежателят на право върху марка може да се позове на това право, за да се противопостави на дружество за продажба на продукти от паралелен внос — титуляр на разрешение за търговия с лекарствен продукт в държава членка, да продава този лекарствен продукт, като посочва, че той е преопакован от дружеството за продажба, макар същото да е възложило физическото преопаковане на друго дружество, като на преопаковащото дружество, което е титуляр на разрешението за преопаковане и поставя марката върху новата опаковка в рамките на преопаковането, дружеството за продажби дава инструкции за покупките, за преопаковането, подробен дизайн на опаковката на лекарствения продукт, както и други разпореждания по отношение на лекарствения продукт?

2.

Има ли значение за отговора на първия въпрос възможността да се допусне, че потребителят или крайният ползвател няма да бъде въведен в заблуждение по отношение на произхода на продукта и няма да бъде изградена у него представа, че притежателят на марката отговаря за преопаковането ако паралелният вносител посочи върху опаковката наименованието на производителя наред с посоченото по-горе обозначение на предприятието, отговарящо за преопаковането?

3.

Като се приема, че притежателя на марката отговаря за преопаковането, единствено вероятността от объркване на потребителя или крайния ползовател ли е от значение за отговора на първия въпрос или от значение са и други съображения относно притежателя на марката, като например: а) фактът, че лицето, което извършва в действителност покупката, преопаковането и поставянето отново на марката на притежателя ѝ върху опаковката на лекарствения продукт, потенциално нарушава на самостоятелно основание правата на притежателя на марката и това може да се дължи на фактори, за които лицето, което физически осъществява преопаковането, носи отговорност, б) това, че преопаковането засяга първоначалното състояние на лекарствения продукт или в) че представянето на преопакования лекарствен продукт е такова, че може да се приеме, че уврежда марката или репутацията на притежателя ѝ?

4.

Ако Съдът приеме, че при отговора на третия въпрос е от значение също и вземането предвид на факта, че самото предприятие за преопаковане може да наруши правата на притежателя на марката, може ли Съдът да посочи дали е от значение за този отговор обстоятелството, че дружеството за продажба на паралелния вносител и дружеството за преопаковане са солидарно отговорни по силата на националното право за нарушаване на правата на притежателя на марката?

5.

Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че паралелният вносител, който е титуляр на разрешението за търговия на пазара и който посочва, че отговаря за преопаковането, принадлежи към същата група като дружеството, което е извършило преопаковането (дружество сестра), към момента на нотифициране на притежателя на марката относно предвидената продажба на преопакования лекарствен продукт?

6.

Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че дружеството за преопаковане е посочено като производител в приложената към лекарствения продукт листовка?