Дело C‑474/10

Department of the Environment for Northern Ireland

срещу

Seaport (NI) Ltd и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal in Northern Ireland)

„Преюдициално запитване — Директива 2001/42/ЕО — Член 6 — Определяне на орган за консултиране, който е вероятно да бъде засегнат от екологичните последици на изпълнението на плановете и програмите — Възможност за консултиращия орган да създава планове или програми — Задължение за определяне на отделен орган — Ред и условия за информиране и консултиране на органите и на обществеността“

Резюме на решението

1.        Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — Консултации — Консултиращ орган

(член 6, параграф 3 от Директива 2001/42 на Европейския парламент и на Съвета)

2.        Околна среда — Оценка на последиците на някои планове и програми върху околната среда — Директива 2001/42 — Консултации — Задължение на държавата членка да даде на органите и на съответната общественост подходящ срок, за да изразят становищата си — Обхват

(член 6, параграфи 2 3 и 4 от Директива 2001/42 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Когато за разполагаща с децентрализирани правомощия част от територията на държава членка на основание член 6, параграф 3 от Директива 2001/42 относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда е определен само един орган, тази разпоредба не налага създаването или определянето на друг консултиращ орган по смисъла на тази разпоредба, при условие че в структурата на органа, който обикновено отговаря за осъществяване на консултациите във връзка с околната среда и е определен като такъв, бъде осъществено функционално обособяване по такъв начин, че в рамките на този орган административна структура да се ползва с действителна автономия, което по-конкретно предполага тя да бъде снабдена със собствени административни и човешки ресурси и по този начин да бъде в състояние да изпълнява задачите, поверени на консултиращите органи по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, и по-конкретно да дава обективно своето мнение относно плана или програмата, подготвян(а) от органа, към който е прикрепена.

(вж. точки 41 и 43; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 6, параграф 2 от Директива 2001/42 относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква сроковете, в които определените органи и обществеността, която е засегната или може да бъде засегната по смисъла на параграфи 3 и 4 от този член, трябва да могат да изразят становището си по даден проект за план или за програма, както и по придружаващия го екологичен доклад, да бъдат определени точно в националното законодателство, с което се транспонира тази директива, и следователно тази разпоредба не е пречка такива срокове да бъдат определяни за всеки конкретен случай от органа, който изработва плана или програмата. При последното описано положение обаче същият параграф 2 изисква с оглед на консултирането на тези органи и на тази общественост относно даден проект за план или за програма реално определеният срок да бъде достатъчен и по този начин да дава ефективна възможност на тези органи и общественост да изразят в подходящ срок становищата си по този проект за план или за програма, както и по придружаващия го екологичен доклад.

(вж. точка 50; точка 2 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

20 октомври 2011 година(*)

„Преюдициално запитване — Директива 2001/42/ЕО — Член 6 — Определяне на орган за консултиране, който е вероятно да бъде засегнат от екологичните последици на изпълнението на плановете и програмите — Възможност за консултиращия орган да създава планове или програми — Задължение за определяне на отделен орган — Ред и условия за информиране и консултиране на органите и на обществеността“

По дело C‑474/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Court of Appeal in Northern Ireland (Обединеното кралство) с акт от 27 септември 2010 г., постъпил в Съда на 29 септември 2010 г., в рамките на производство по дело

Department of the Environment for Northern Ireland,

срещу

Seaport (NI) Ltd,

Magherafelt District Council,

F P McCann (Developments) Ltd,

Younger Homes Ltd,

Heron Brothers Ltd,

G Small Contracts,

Creagh Concrete Products Ltd,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: г‑н J.-C. Bonichot, председател на състав, г‑н K. Schiemann, г‑н L. Bay Larsen, г‑жа C. Toader (докладчик) и г‑н E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: г-н Y. Bot,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑н S. Ossowski, в качеството на представител, подпомаган от г‑н J. Maurici, barrister,

–        за датското правителство, от г‑н S. Juul Jørgensen, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г‑н P. Oliver и г‑н A. Marghelis, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 юли 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).

2        Запитването е отправено в рамките на спорове между Department of the Environment for Northern Ireland (Министерство на околната среда на Северна Ирландия, наричано по-нататък „Department of the Environment“), от една страна, и Seaport (NI) Ltd. (наричано по-нататък „Seaport“), Magherafelt District Council, F P McCann (Developments) Ltd, Younger Homes Ltd, Heron Brothers Ltd, G Small Contracts и Creagh Concrete Products Ltd, от друга страна, по повод валидността на проектоплановете за устройство на територията на Северна Ирландия, наречени „Draft Northern Area Plan 2016“ и „Draft Magherafelt Area Plan 2015“.

 Правна уредба

 Директива 2001/42/ЕО

3        Съображения 15, 17 и 18 от Директива 2001/42 имат следното съдържание:

„(14) Когато се изисква оценка по силата на настоящата директива, следва да се изготви екологичен доклад, съдържащ релевантната информация, посочена в настоящата директива, идентифицираща, описваща и оценяваща вероятните значителни екологични последици от изпълнението на плана или програмата, и разумни алтернативи, вземайки предвид целите и географския обхват на плана или програмата; […]

(15)      С оглед допринасяне за по-прозрачното вземане на решения и с цел осигуряване предоставената информация за оценка да е изчерпателна и благонадеждна, необходимо е да се предвиди органите, притежаващи съответни екологични отговорности[,] и обществеността да бъдат консултирани по време на оценката на плановете и програмите, и да се предвидят подходящи срокове, позволяващи достатъчно време за консултации, включително и за изразяването на становище.

[…]

(17)      Екологичният доклад и становищата, изразени от съответните органи и обществеността, както и резултатите от трансграничните консултации, следва да бъдат взети предвид по време на подготовката на плана или програмата и преди приемането им или подлагането на законодателна процедура.

(18)      Държавите членки следва да [гарантират], че когато даден план или програма се приемат, съответните органи и обществеността са информирани и релевантната информация им е предоставена“.

4        Както се установява от член 1 от посочената директива, една от нейните основни цели е по време на изготвянето и преди приемането на плановете и програмите, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда, да се извършва екологична оценка.

5        Член 2, буква а) от Директива 2001/42 предвижда:

„За целите на настоящата директива:

а)      „планове и програми“ означава планове и програми, включително тези съфинансирани от Европейската общност, както и всяко тяхно изменение:

–        които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално, регионално или местно ниво, или които се изготвят от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура от парламента или правителството, и

–        които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби“.

6        Член 5 от същата Директива, озаглавен „Екологичен доклад“, гласи:

„1.      Когато се изисква екологична оценка по силата на член 3, параграф 1, изготвя се екологичен доклад, в който се идентифицират, описват и оценяват вероятните значителни последици върху околната среда от изпълнението на плана или програмата, разумните алтернативи, отчитайки целите и географския обхват на плана или програмата. Информацията, която следва да бъде предоставена за тази цел, се посочва в приложение I.

2.      Екологичният доклад, изготвян по силата на параграф 1, включва информацията, която може разумно да се изисква, отчитайки текущите знания и методи на оценка, съдържанието и равнището на подробности в плана или програмата, етапа в процеса на вземане на решение и степента, в която определени въпроси се оценяват по-подходящо на различни нива в този процес с оглед избягване дублиране на оценката.

3.      Наличната релевантна информация за екологичните последици на плановете и програмите и тази, получена на други равнища на вземането на решения, или по силата на друго общностно законодателство, може да бъде използвана за предоставянето на информацията, предвидена в приложение I.

4.      Органите, посочени в член 6, параграф 3, се консултират при решаването за обхвата и нивото на подробности на информацията, която следва да се включи в екологичния доклад“.

7        Член 6 от Директива 2001/42, озаглавен „Консултации“, предвижда:

„1.      Проектопланът или програмата и екологичният доклад, изготвен в съответствие с член 5, се предоставя на органите, посочени в параграф 3 от настоящия член, както и на обществеността.

2.      На органите, посочени в параграф 3 и на обществеността, посочена в параграф 4, се предоставя ранна и ефективна възможност в рамките на подходящи срокове, да изразят своето становище за проектоплана или програмата, както и за придружаващия ги екологичен доклад преди приемането на плана или програмата, или внасянето им в законодателна процедура.

3.      Държавите членки определят органите, които следва да бъдат консултирани, които, по силата на своите специфични екологични отговорности, е вероятно да бъдат засегнати от екологичните последици на изпълнението на плановете и програмите.

4.      Държавите членки идентифицират обществеността за целите на параграф 2, включително засегнатата общественост, или която е вероятно да бъде засегната, или има интерес от вземането на решения по силата на настоящата директива, включително съответните неправителствени организации, като тези, подпомагащи защитата на околната среда и други засегнати организации.

5.      Подробната уредба относно информацията и консултациите на органите и обществеността се определя от държавите членки“.

8        Член 8 от тази Директива, който се отнася до „Вземане на решение“, гласи:

„Екологичният доклад, изготвен в съответствие с член 5, изразените становища в съответствие с член 6 и резултатите от трансгранични консултации, проведени в съответствие с член 7, се вземат предвид по време на изготвянето на плана или програмата и преди тяхното приемане или внасяне в законодателна процедура“.

9        По силата на член 9, параграф 1 от посочената директива, когато един план или програма се приеме, органите, посочени в член 6, параграф 3 от тази директива, както и по-конкретно обществеността, трябва да бъдат информирани за това, и по-конкретно да им бъде предоставен(а) планът или програмата, както е приет(а), както и изявление, обобщаващо как екологичните съображения са били интегрирани в плана или програмата. Според член 10, параграф 1 от същата директива държавите членки трябва да извършват мониторинг на екологичните последици от изпълнението на плана или проекта, за да идентифицират на ранен етап непредвидените неблагоприятни последици и евентуално да предприемат подходящи оздравителни действия.

10      Съгласно член 13, параграф 1 от Директива 2001/42 държавите членки е трябвало да въведат в сила законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за спазването на тази директива преди 21 юли 2004 г.

 Национално право

11      Директивата е транспонирана в правото на Северна Ирландия с Наредба относно оценката на въздействието на някои планове и програми върху околната среда в Северна Ирландия от 2004 г. (Environmental Assessment of Plans and Programmes (Northern Ireland) Regulations 2004, по-нататък наричана „наредбата от 2004 г.“) .

12      Член 6, параграф 3 от директивата е транспониран с член 4 от наредбата. Частта от тази разпоредба, която има значение за спора в главното производство, гласи:

„Консултативен орган

1)      При условията на параграф 2 Department of the Environment е консултативният орган за целите на тази наредба.

2)      Когато Department of the Environment е компетентният орган по отношение на план или програма, то не следва същевременно да упражнява предвидените в [наредбата от 2004 г.] правомощия на консултативен орган във връзка с този план или тази програма, като всяко позоваване на консултативния орган в следващите разпоредби на наредбата следва да се разбира в този смисъл“.

13      Член 11, параграфи 1 и 5 от наредбата от 2004 г. предвижда, от една страна, че когато следва да се извърши екологична оценка, „компетентният орган“ изготвя или следи за изготвянето на екологичен доклад, и от друга страна, че „когато преценява мащабите и степента на точност на информацията, която трябва да съдържа докладът, отговорният орган се допитва до консултативния орган“.

14      Член 6, параграф 2 от директивата е транспониран с член 12 от наредбата от 2004 г. Този член от наредбата гласи:

„1)      Всеки проект за план или за програма, за който в съответствие с член 11 е изготвен екологичен доклад, както и придружаващият го екологичен доклад (наричани по-нататък „релевантните документи“) следва да се поставят на разположение на консултативния орган и на обществеността в съответствие със следващите разпоредби от настоящия член.

2)      Възможно най-бързо след изготвяне на релевантните документи компетентният орган трябва да изпрати копие от тях на консултативния орган и да го прикани да изрази своето мнение по тях в определен срок.

3)      Компетентният орган трябва също:

a)      в четиринадесетдневен срок от изготвянето на релевантните документи да публикува в съответствие с параграф 5 или да следи за публикуването на съобщение, в което:

i)      се посочва наименованието на плана, програмата или изменението;

ii)      се посочва адресът (той може да включва уебсайт), на който релевантните документи могат да се прегледат или на който може да се получи копие от тях;

iii)      се отправя покана за изразяване на мнения относно релевантните документи;

iv)      се посочва адресът, на който могат да се изпращат мненията, както и определеният за това срок;

b)      да съхранява копия от релевантните документи, достъпни за справки за обществеността безплатно и в обичайното работно време, в мястото на седалището му; и

c)      да публикува копия от релевантните документи на своя уебсайт.

4)      Продължителността на посочените в параграф 2 и параграф 3, буква а), подточка iv) срокове трябва да бъде такава, че лицата, до които е отправена поканата, да имат реална възможност да изразят своето мнение относно релевантните документи.

5)      Публикуването на известието по параграф 3, буква а) се прави по начин, който гарантира, че съдържанието на известието ще привлече вниманието на обществеността, която е засегната, потенциално засегната или заинтересована от проекта за план или програма.

[…]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

15      Към момента на настъпване на фактите по делото, предмет на главното производство, в Department of the Environment има четири изпълнителни агенции, които са част от него, контролират се от него и им е възложено да упражняват някои от изпълнителните правомощия и компетенции, възложени на това министерство. Нито една от тези четири агенции няма собствена правосубектност, но за сметка на това всяка има свой собствен персонал, административни ресурси и отделни помещения. Тези агенции са Planning Service (Служба по планирането), Environment and Heritage Service (Служба по околната среда и културното наследство, по-нататък наричана „EHS“, която понастоящем се нарича Northern Ireland Environnement Agency (NIEA), Driver and Vehicle Testing Agency (агенция за контрол на водачите на превозни средства) и Driver and Vehicle Licensing Northern Ireland (служба на Северна Ирландия за свидетелствата за правоуправление и за разрешенията за движение на превозните средства).

16      Службата по планирането упражнява изпълнителните правомощия на Department of the Environment при изготвянето на регионалните планове за развитие, както и с разглеждането на индивидуалните молби за издаване на разрешения във връзка с планирането. От своя страна EHS е агенцията, на която е възложено да упражнява правомощията на това министерство във връзка с правната уредба по въпросите на околната среда, с изключение на въпросите по планирането. Персоналът на тази агенция има познания и опит по въпросите на околната среда.

17      В съответствие с действащите към момента национални процедури службата по планирането открива процедура за изготвяне на планове, наречени „Northern Area Plan 2016“ и „Magherafelt Area Plan 2015“, проведена преди датата, на която държавите членки са били длъжни да транспонират Директива 2001/42. В крайна сметка обаче двата проектоплана са публикувани след тази дата.

18      При подготовката на всеки от проектите за регионален план Министерството работи в много тясно сътрудничество с EHS за събирането на относимата информация за околната среда, както и за да получи съвети относно съдържанието на предложените планове.

19      На 11 май 2005 г. проектът за „Northern Area Plan 2016“ е публикуван от службата по планирането на Department of the Environment заедно с екологичен доклад. При публикуването Министерството приканва обществеността да представи коментари и становища. То изпраща проектоплана и екологичния доклад също и на EHS и други публични органи за консултиране с тях, като ги приканва да представят коментари или становища. Министерството иска всички отговори да се получат в срок от 8 седмици. То получава общо 5250 становища по проектоплана от обществеността и 4 становища по екологичния доклад. Seaport е автор на 49 от тези становища, едно от които е свързано със съдържанието на екологичния доклад и с начина, по който е изготвена екологичната оценка.

20      Министерството на околната среда публикува проект за Magherafelt Area Plan 2015 г. на 24 април 2004 г., заедно с екологичната оценка, изготвена в съответствие с действащите към този момент разпоредби на националното право. След това министерството прави екологична оценка на проекта за регионален план и на 24 май 2005 г. публикува екологичен доклад, който според него отговаря на изискванията на Директива 2001/42 към този момент. Копие от екологичния доклад е изпратено на EHS и на другите заинтересовани организации. Министерството приканва всички организации да дадат становище по доклада в срок от 6 седмици. То получава около 5300 становища по проектоплана от обществеността и 5 становища относно новия екологичен доклад.

21      През ноември 2005 г. Seaport завежда дело пред High Court of Justice in Northern Ireland, Queen’s Bench Division (Обединеното кралство), за да оспори валидността на действията на Department of the Environment при публикуването на проекта относно Northern Area Plan 2016. То твърди по същество, че Директива 2001/42 не е правилно транспонирана в националното право, както и че направените от Department of the Environment екологична оценка и екологичен доклад не са съобразени с изискванията на Директивата.

22      На 13 декември 2005 г. Magherafelt District Council, F P McCann (Developments) Ltd, Younger Homes Ltd, Heron Brothers Ltd, G Small Contracts и Creagh Concrete Products Ltd. образуват пред същата юрисдикция производство, с което искат да оспорят публикуването на проекта за Magherafelt Area Plan 2015, начина, по който е изготвена екологичната оценка, и съдържанието на екологичния доклад. Изложените в подкрепа на тази жалба оплаквания са аналогични на изложените от Seaport в подкрепа на неговата жалба.

23      Следва да се отбележи, че впоследствие Seaport започва друго производство, в което оспорва декларацията за неосъществимост относно проекта за Northern Area Plan 2016. Seaport обаче се отказва от това производство и актът за преюдициалното запитване, отправено от High Court of Justice in Northern Ireland, Queen’s Bench Division, е отменен с определение на същата юрисдикция от 23 април 2010 г., поради което с Определение на председателя на първи състав на Съда от 3 юни 2010 г. по дело Seaport/Department of the Environment for Northern Ireland, C‑182/09, посоченото дело е заличено от регистъра на Съда.

24      В решение от 7 септември 2007 г. High Court of Justice in Northern Ireland приема, че изискванията на член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/42 не са правилно транспонирани с членове 4 и 12 от наредбата от 2004 г. Той приема, че член 4 не транспонира по подходящ начин предвиденото в член 6, параграф 3 от тази директива изискване държавите членки да бъдат задължени да определят друг консултативен орган, когато Department of the Environment е компетентният за изготвянето на проектоплана орган. Той установява и че член 12 също не транспонира правилно разпоредбите на член 6, параграф 2 от същата директива, тъй като посоченият член 12 не определя конкретен срок за провеждането на консултациите.

25      На 6 ноември 2007 г. Department of the Environment приема следното решение:

„Department of the Environment преразгледа решението си за извършване на екологична оценка на проектоплана от гледна точка на предвидените в Директива [2001/42] и в [наредбата от 2004 г.] изисквания, като взе предвид неотдавнашното решение на High Court. В резултат на това преразглеждане Department of the Environment реши, че не е възможно да се направи екологична оценка на проектоплана за областта Nord 2016, която да бъде съобразена с изискванията на Директива [2001/42] и с [наредбата от 2004 г.], и в съответствие с член 6, параграф 2 от [наредбата от 2004 г.] с настоящото решение уведомява обществеността за решението си по този въпрос“.

26      В решение от 13 ноември 2007 г. High Court of Justice in Northern Ireland се произнася по мерките, които трябва да се вземат, за да се отстранят установените в решението му от 7 септември 2007 г. нередности. Той отхвърля искането за отмяна на проектоплана, като същевременно оставя открита възможността за преразглеждане на въпроса, след като се произнесе по валидността на посоченото решение от 6 ноември 2007 г.

27      Department of the Environment подава жалба до запитващата юрисдикция, в която оспорва изводите на High Court of Justice in Northern Ireland, че наредбата от 2004 г. не транспонира правилно изискванията на член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/42.

28      По този въпрос Department of the Environment изтъква по-специално че, от една страна, когато действа като компетентен относно план или програма орган, не съществува никакво задължение за провеждане на консултации на основание Директива 2001/42, тъй като то разполага с всички съответни правомощия и опит, които са необходими, че в Северна Ирландия няма, нито е бил определян друг орган, който да упражнява такива правомощия, и че тази директива не въвежда задължение за създаване, нито за определяне на нов орган, с който министерството да провежда консултации.

29      То поддържа, от друга страна, че „обратно на посоченото в решението на High Court, [Department of the Environment] не твърди, че Директивата изисква вътрешно разделение на правомощията между службата по планирането и [EHS], когато министерството е компетентният орган за даден план или програма. Министерството обаче посочва начина, по който Службата по планирането и [EHS] на практика са си взаимодействали по отношение на спорните проектопланове“.

30      С акт от 8 септември 2008 г., постъпил в Съда на на 16 октомври 2008 г., запитващата юрисдикция поставя на Съда преюдициални въпроси, идентични с тези по настоящото дело. В Определение от 20 май 2009 г. по дело Seaport Investments (C‑454/08) Съдът приема, че второто запитване е явно недопустимо, като се мотивира по-конкретно с това, че в акта за преюдициално запитване няма никакво описание на приложимата правна уредба и фактическата обстановка, предмет на спора в главното производство, и причините, които са накарали тази юрисдикция да отправи запитване до Съда относно тълкуването на членове 3, 5 и 6 от Директива 2001/42, не са изложени достатъчно ясно и точно.

31      При тези условия Court of Appeal in Northern Ireland отново решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1.      Следва ли Директива 2001/42 да се тълкува в смисъл, че когато в държава членка самият национален орган, който изготвя план по член 3 [от тази директива], е натоварен с обща компетентност в областта на околната среда, тази държава членка може да откаже да определи съгласно член 6, параграф 3 [от същата директива] орган, който трябва да бъде консултиран за целите на членове 5 и 6 [от нея]?

2)      Следва ли тази директива да се тълкува в смисъл, че когато органът, който изготвя плана по член 3, е натоварен в държава членка и с общата компетентност в областта на околната среда, държавата членка трябва да гарантира, че съществува друг, отделен от този орган консултативен орган, който ще бъде определен?

3)      Следва ли Директива [2001/42] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в член 6, параграф 2 [от тази директива] изискване на посочените в член 6, параграф 3 органи и на обществеността, посочена в член 6, параграф 4, да се предоставя ранна и ефективна възможност „в рамките на подходящи срокове“ да изразят своето становище, може да бъде транспонирано с правни норми, които предвиждат, че компетентният за изготвянето на плана орган определя във всеки отделен случай срока, в който се изразяват становища, или самите правни норми за транспониране на Директивата трябва да установят срок или различни срокове за различни обстоятелства, в който/които тези становища се изразяват?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия и втория въпрос

32      С първите два въпроса, които следва да бъдат разгледани едновременно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство, когато самият орган, определен като орган, който по смисъла на член 6, параграф 3 от Директива 2001/42 следва да бъде консултиран, е натоварен да изготви план по смисъла на тази директива, посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че налага определянето на друг орган, който именно трябва да бъде консултиран при изготвянето на екологичния доклад, както и при изработването на този план.

33      Във връзка с това правителството на Обединеното кралство и датското правителство, както и Европейската комисия поддържат, че при такива обстоятелства член 6, параграф 3 от Директива 2001/42 не задължава държавите членки да определят, нито да създадат за тази цел друг орган, който да поеме отговорността и да има прерогативите, с които обикновено разполага органът, определен като орган, който следва да бъде консултиран. По-конкретно те изтъкват, че определянето и/или създаването на такъв друг орган би било излишно, доколкото като правило органите, които са компетентни по въпросите на околната среда и следователно разполагат с практически познания и опит по тези въпроси, са именно тези, които трябва да бъдат и поради това са определени от държавите членки като органи, които да бъдат консултирани по смисъла на тази директива.

34      Уместно е в самото начало да се припомни, че въз основа на член 6, параграф 3 от посочената директива държавите членки определят органите, които следва да бъдат консултирани именно при изготвяне на екологичен доклад, както и при приемането на план или програма по смисъла на тази директива. Този избор трябва да се направи измежду органите, носещи конкретна отговорност по въпросите на околната среда и с доказана компетентност в това отношение.

35      Както следва от съображение 15 от Директива 2001/42, предназначението на предвиденото в член 6, параграф 3 от тази директива задължение за определяне на такива органи, за да бъдат същите консултирани при приемането на план или програма, които могат да имат екологични последици по смисъла на тази директива, е да допринесе за по-голяма прозрачност на процеса на взимане на решения и целта му е именно да гарантира, че ако орган, който може да няма опит или отговорности по въпросите на околната среда, смята да приеме такъв план или програма, екологичният доклад, който трябва да придружава този план или тази програма, както и планът или програмата отчитат правилно тези последици и има обективно предвидени разумни алтернативи на същия план или същата програма.

36      Така, винаги когато трябва да бъде консултиран или уведомен на различните етапи от процеса на изработване, приемане и прилагане на плана или програмата, определеният на основание член 6, параграф 3 от посочената директива орган допринася органът, който изготвя този план или тази програма, да оцени правилно съответните екологични последици въз основа на достоверна и изчерпателна информация.

37      Безспорно е, че публичен орган, какъвто по делото в главното производство е министерство, отговарящо за околната среда в част от територията на държава членка, има специфични екологични отговорности и поради това може да бъде „засегнат“ от екологичните последици от изпълнението на плановете или програмите по смисъла на Директива 2001/42, след като има опит по проблемите на околната среда в тази част от държавата членка.

38      Ето защо следва да се отбележи, че при обстоятелства като тези по делото в главното производство, когато публичен орган на равнище министерство е натоварен с въпросите, свързани с околната среда, ако такъв орган, поради специфични екологични отговорности, които са му възложени, и поради опита, който има в тази област, е определен въз основа на член 6, параграф 3 от посочената директива, той по принцип е засегнат и е в състояние да оцени екологичните последици на даден проект или програма.

39      Разпоредбите на директива 2001/42 обаче ще бъдат лишени от полезния си ефект, ако в хипотеза, в която на определения на основание член 6, параграф 3 от тази директива орган се налага и самият той да изготви или да приеме план или програма, в административната структура на съответната държава членка не съществува никакъв друг орган, годен да упражни тази функция по консултиране.

40      В това отношение от съдържащата се в писменото становище на правителството на Обединеното кралство информация се установява, че за разлика от положението в Англия, в Шотландия и в Уелс, където в правната уредба за транспониране на Директива 2001/42 като органи, които трябва да бъдат консултирани по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, са определени няколко органа, положението в Северна Ирландия се характеризира с това, че е определен само един национален орган, в случая Department of the Environment, и че този орган има четири изпълнителни агенции. Впрочем от тази информация се установява, че това министерство има собствена териториална компетентност, която отговаря на възложените му екологични отговорности, предвидени в политическата организация на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, и че в рамките на тази организация се предвижда само един орган, определен в друга част от тази държава членка, който да може да бъде консултиран относно планове или програми, отнасящи се до Северна Ирландия.

41      При такива обстоятелства, когато за разполагаща с децентрализирани правомощия част от територията на държава членка, на основание член 6, параграф 3 от Директива 2001/42 е определен само един орган и този орган в конкретен случай е натоварен с изготвянето на план или програма, посочената разпоредба не налага да бъде определен или създаден друг орган, намиращ се в тази държава членка или в тази част от нея, за да може да осъществи предвидените в посочения член 6, параграф 3 консултации.

42      Все пак при такова положение посоченият член 6 налага в структурата на органа, който обикновено отговаря за консултациите във връзка с околната среда, да се организира функционално обособяване, така че една административна структура, в рамките на първата, да се ползва с действителна автономия, което по-конкретно предполага тя да бъде снабдена със собствени административни и човешки ресурси и по този начин да бъде в състояние да изпълнява задачите, поверени на консултиращите органи по смисъла на тази директива, и по-конкретно да дава обективно своето становище по плана или програмата, подготвян(а) от органа, към който е прикрепена, като това обстоятелство следва да провери запитващата юрисдикция.

43      С оглед на изложеното по-горе на първите два въпроса следва да се отговори, че при обстоятелства като тези по делото в главното производство член 6, параграф 3 от Директива 2001/42 не налага създаването или определянето на друг консултиращ орган по смисъла на тази разпоредба, при условие че в структурата на органа, който обикновено отговаря за осъществяване на консултациите във връзка с околната среда и е определен като такъв, бъде осъществено функционално обособяване по такъв начин, че в рамките на този орган административна структура да се ползва с действителна автономия, което по-конкретно предполага тя да бъде снабдена със собствени административни и човешки ресурси и по този начин да бъде в състояние да изпълнява задачите, поверени на консултиращите органи по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, и по-конкретно да дава обективно своето мнение относно плана или програмата, подготвян(а) от органа, към който е прикрепена.

 По третия въпрос

44      С третия си въпрос запитващата юрисдикция пита Съда дали член 6, параграф 2 от Директивата 2001/42 трябва да се тълкува в смисъл, че налага изискване „подходящите срокове“, в които определените органи и обществеността, която е засегната или е вероятно да бъде засегната по смисъла на параграфи 3 и 4 от този член, трябва да могат да изразят своето становище за плана или програмата, както и за екологичния доклад за такъв план или такава програма, да бъдат определени точно в националната правна уредба, с която се транспонира тази директива.

45      Във връзка с това следва да се отбележи, че член 6, параграф 2 от Директива 2001/42 изисква на тези органи и на обществеността, която е засегнатата или може да бъде засегната, да бъде дадена „ранна“ и „ефективна възможност“ да изразят своето становище за съответния проект за план или за програма, както и относно доклада за екологичното въздействие.

46      За да може това становище да бъде взето предвид по надлежния ред от органа, който смята да приеме такъв план или такава програма, посоченият параграф 2 уточнява, от една страна, че това становище трябва да се получи преди приемането на плана или програмата, и от друга страна, че консултиращите органи и обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, трябва да имат подходящи срокове, за да оценят подготвяния план или подготвяната програма, както и придружаващия споменатия план или споменатата програма екологичен доклад и да изразят становището си във връзка с това.

47      Важно е освен това да се припомни, че член 6, параграф 5 от Директива 2001/42 предвижда, че подробната уредба относно информацията и консултациите на органите и на обществеността се определя от държавите членки.

48      Ето защо член 6, параграф 2 от посочената директива допуска в националното законодателство, с което се транспонира тази разпоредба, да се предвиди, че органът, който смята да приеме план или програма, който или която може да има значително въздействие върху околната среда, да определи сам срока, даден на консултиращия орган и на съответната общественост за изразяване на становища по релевантните документи, при положение че, както изглежда е положението по делото в главното производство, реално предвиденият за всяко организирано консултиране срок е такъв, че те да имат ранна и ефективна възможност да изразят това становище.

49      Впрочем определянето на този срок за всеки конкретен случай, в който тези становища могат да бъдат изразени, в някои хипотези може да даде възможност да бъде отчетена в по-голяма степен сложността на подготвяния план или подготвяната програма и да се прояви, когато е необходимо, в определянето на по-дълги срокове от тези, които биха могли да бъдат определени със законодателен или административен акт.

50      С оглед на изложеното по-горе на третия въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 2 от Директива 2001/42 трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква сроковете, в които определените органи и обществеността, която е засегната или може да бъде засегната по смисъла на параграфи 3 и 4 от този член, трябва да могат да изразят становището си по даден проект за план или за програма, както и по придружаващия го екологичен доклад, да бъдат определени точно в националното законодателство, с което се транспонира тази директива, и следователно тази разпоредба не е пречка такива срокове да бъдат определяни за всеки конкретен случай от органа, който изработва плана или програмата. При последното описано положение обаче същият параграф 2 изисква, с оглед на консултирането на тези органи и на тази общественост относно даден проект за план или за програма, реално определеният срок да бъде достатъчен и по този начин да дава ефективна възможност на тези органи и общественост да изразят в подходящ срок становищата си по проекта за план или програма, както и по придружаващия го екологичен доклад.

 По съдебните разноски

51      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

1)      При обстоятелства като тези по делото в главното производство член 6, параграф 3 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда не налага създаването или определянето на друг консултиращ орган по смисъла на тази разпоредба, при условие че в структурата на органа, който обикновено отговаря за осъществяване на консултациите във връзка с околната среда и е определен като такъв, бъде осъществено функционално обособяване по такъв начин, че в рамките на този орган административна структура да се ползва с действителна автономия, което по-конкретно предполага тя да бъде снабдена със собствени административни и човешки ресурси и по този начин да бъде в състояние да изпълнява задачите, поверени на консултиращите органи по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, и по-конкретно да дава обективно своето мнение относно плана или програмата, подготвян(а) от органа, към който е прикрепена.

2)      Член 6, параграф 2 от Директива 2001/42/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква сроковете, в които определените органи и обществеността, която е засегната или може да бъде засегната по смисъла на параграфи 3 и 4 от този член, трябва да могат да изразят становището си по даден проект за план или за програма, както и по придружаващия го екологичен доклад, да бъдат определени точно в националното законодателство, с което се транспонира тази директива, и следователно тази разпоредба не е пречка такива срокове да бъдат определяни за всеки конкретен случай от органа, който изработва плана или програмата. При последното описано положение обаче същият параграф 2 изисква с оглед на консултирането на тези органи и на тази общественост относно даден проект за план или за програма реално определеният срок да бъде достатъчен и по този начин да дава ефективна възможност на тези органи и общественост да изразят в подходящ срок становищата си по този проект за план или за програма, както и по придружаващия го екологичен доклад.

Подписи

---

* Език на производството: английски.