Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CN0509

    Дело C-509/09: Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 9 декември 2009 г. — eDate Advertising GmbH/X

    OB C 134, 22.5.2010, p. 14–15 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    22.5.2010   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 134/14


    Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Германия) на 9 декември 2009 г. — eDate Advertising GmbH/X

    (Дело C-509/09)

    2010/C 134/23

    Език на производството: немски

    Запитваща юрисдикция

    Bundesgerichtshof

    Страни в главното производство

    Жалбоподател: eDate Advertising GmbH

    Ответник: X

    Преюдициални въпроси

    1.

    В случаите, в които съдържанието на определен уебсайт (може да) води до нарушение на правата на личността, трябва ли изразът „мястото, където […] може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент № 44/2001“) (1), да се тълкува в смисъл,

    че засегнатото лице може да предяви иск за преустановяване и забрана на нарушаващите правата му действия на управителя на уебсайта пред съдилищата на всяка държава членка, в която може да се отвори този сайт, независимо в коя държава членка е установен управителят на уебсайта,

    или в смисъл, че

    за да са компетентни и съдилищата на държавите членки, в които управителят на уебсайта не е установен, трябва да е налице не само техническа възможност за отваряне на сайта в тези държави, но и особена връзка на спорното съдържание или на самия уебсайт с държавата на съда (връзка със съответната държава)?

    2.

    Ако се изисква особена връзка със съответната държава:

     

    по какви критерии трябва да се определя тази връзка?

     

    Има ли значение дали управителят на спорния уебсайт целенасочено го е предназначил (и) за потребителите на Интернет в държавата на съда, или е достатъчно информацията, която може да се изтегли от този сайт, да има обективна връзка с държавата на съда в смисъл, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси — интересът на ищеца от зачитане на личните му права и интересът на управителя да определя съдържанието на своя уебсайт и да предоставя информация?

     

    За установяването на особената връзка със съответната държава релевантен ли е броят на посещенията на спорния уебсайт от територията на държавата на съда?

    3.

    Ако установяването на компетентността не предполага особена връзка с държавата на съда или ако за целта е достатъчно спорната информация да има обективна връзка с държавата на съда в смисъл, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси, и ако в този случай установяването на особената връзка не предполага да е налице определен минимален брой посещения на спорния уебсайт от територията на държавата на съда:

     

    трябва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за електронната търговия“) (2), да се тълкува в смисъл,

    че тези разпоредби следва да се разглеждат като стълкновителни норми, в смисъл че и в областта на гражданското право изключват прилагането на националните стълкновителни норми и предвиждат да се прилага единствено действащото право в страната на произход,

    или в смисъл, че

    тези разпоредби трябва да се разглеждат като материалноправен коректив, който изменя съдържанието на правните изводи по съществото на спора спрямо това, което следва от приложимото съгласно националните стълкновителни норми право, и ги ограничава съгласно изискванията на страната на произход?

     

    В случай че разпоредбите на член 3, параграфи 1 и 2 от Директивата за електронната търговия са стълкновителни норми:

    изискват ли посочените разпоредби да се прилага само действащото в страната на произход материално право, или изискват да се прилагат и действащите в нея стълкновителни норми, поради което да е възможно правото на страната на произход всъщност да препраща към правото на държавата на съда?


    (1)  OB L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

    (2)  OB L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257.


    Top