10.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 6/12

1.

Понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (1) изисква ли строителните работи да се извършват фактически, т.е. физически, за сметка на възлагащия орган и пряко в негов икономически интерес?

2.

Доколкото съгласно дефиницията на понятието за обществена поръчка за строителство по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО не е възможно да не се вземе предвид елементът на „покупка“: съгласно втората хипотеза от разпоредбата може ли да се допусне, че такава покупка е налице, когато с проекта за строителство възлагащият орган иска да постигне определена обществена цел (например във връзка с устройственото развитие на част от населено място) и когато съгласно поръчката възлагащият орган има правомощието да вземе мерки, за да се гарантира, че обществената цел ще бъде постигната и че строежът ще може да се използва за тази цел?

3.

В първата и във втората хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят на строителството пряко или непряко да е задължен да извърши строителните работи? В такъв случай необходимо ли е изпълнението на това задължение да може да се иска по съдебен ред?

4.

В третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО понятието за обществена поръчка за строителство предполага ли изпълнителят на строителството да е задължен да извърши строителните работи или те да представляват предметът на поръчката?

5.

В третата хипотеза по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО понятието за обществена поръчка за строителство включва ли и поръчките, чрез които посредством изискванията на възлагащия орган трябва да се гарантира, че подлежащият на изпълнение строеж ще се използва за определена обществена цел, и чрез които на възлагащия орган същевременно се предоставя (по договор) правомощието (непряко в негов интерес) да взема мерки за гарантиране на използваемостта на строежа за обществената цел?

6.

Понятието „изискванията на възлагащия орган“ по член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18/ЕО обхваща ли случая, когато строителните работи трябва да се извършат съгласно проверени и одобрени от възлагащия орган планове?

7.

Съгласно член 1, параграф 3 от Директива 1004/18/ЕО трябва ли да се приеме, че не е налице концесия за строителство, ако концесионерът е или стане собственик на земята, върху която трябва да се строи, или ако концесията се предоставя за неограничен срок?

8.

Трябва ли Директива 2004/18/ЕО да се прилага (като последица от което възлагащият орган ще има задължение за конкурентно възлагане на поръчката) и когато придобиването на земята от трето лице и възлагането на обществената поръчка за строителство настъпват по различно време, като при сключването на сделката за земята обществената поръчка за строителство все още не е възложена, но към този момент възлагащият орган възнамерява да възложи такава поръчка?

9.

Следва ли различните, но взаимозависими сделки за отчуждаване на земя и за възлагане на обществена поръчка за строителство да се разглеждат като едно цяло от гледна точка на правилата в областта на възлагането на обществени поръчки, когато възлагането на обществената поръчка за строителство се предвижда към момента на сключването на договора за земята и когато заинтересованите лица са създали тясна фактическа и евентуално хронологическа връзка между договорите (във връзка с Решение от 10 ноември 2005 г. по дело Stadt Mödling (С-29/04)?