1. 

В настоящото преюдициално запитване Verwaltungsgericht Frankfurt am Main (Германия) цели главно да се установи дали национална разпоредба, която определя 30 години като максимална възраст за наемане на работа в междинната техническа пожарна служба, е обоснована по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите ( 2 ).

2. 

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Wolf и Stadt Frankfurt am Main (община Франкфурт на Майн) във връзка с отказа на последната да вземе предвид кандидатурата на г-н Wolf за наемане на работа в междинната техническа пожарна служба, поради обстоятелството че е надхвърлил възрастовата граница от 30 години.

3. 

В настоящото заключение излагам причините, поради които считам, че германската правна уредба, предвиждаща такава възрастова граница, е обоснована с оглед на член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

4.

Съгласно член 1 от Директива 2000/78 тя има за цел да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране.

5.

Съгласно съображение 18 от тази директива тя „не изисква, по-специално, от въоръжените сили и полицията, затворите и службите [за спешна помощ] да наемат или оставят на работа лица, които нямат изискваните способности да изпълняват кръга от задължения, свързани със законната цел за подържане оперативния капацитет на тези служби“.

6.

Член 2 от посочената директива гласи:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

[…]“

7.

Член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 уточнява:

„В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка със:

8.

Член 4, параграф 1 от тази директива е формулиран така:

„Въпреки разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2 държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално“.

9.

Член 6, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такава разлика в третирането може по-специално да включва:

10.

Член 17 от Директива 2000/78 е формулиран така:

„Държавите членки регламентират правилата за санкциите, приложими при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива и предприемат всички необходими мерки да гарантират тяхното прилагане. Санкциите, които могат да включат изплащане на обезщетение на жертвата, следва да бъдат ефективни, пропорционални и [възпиращи]. […]“

11.

Правилникът за кариерата на държавните служители в професионалните пожарни служби на провинция Хесен (Hessische Feuerwehrlaufbahnverordnung) от 21 декември 1994 г. ( 3 ) предвижда в своя член 3, параграф 1, точка 1, че в междинната служба може да бъде наето на работа всяко лице на възраст до 30 години.

12.

Членове 194 и 197 от Закона за държавните служители на провинция Хесен (Hessisches Beamtengesetz) от 21 март 1962 г. ( 4 ) имат следното съдържание:

„Член 194 — Пенсиониране

(1)   Полицейските служители на пожизнена служба се пенсионират в края на месеца, през който навършват шестдесет години (възрастова граница).

(2)   В интерес на службата и по искане на полицейския служител пенсионирането може да бъде отложено след навършването на шестдесет години за определен период от време, като всяко отлагане не може да е за повече от една година и най-много до навършване на шестдесет и две години.

[…]

Член 197 — Правен статут

(1)   Разпоредбите на член 187 и членове 192—194 се прилагат по аналогия за държавните служители в професионалните пожарни служби.

[…]“

13.

Законът за пенсионирането на федералните и регионални държавни служители и съдии (Gesetz über die Versorgung der Beamten und Richter in Bund und Ländern) от 24 август 1976 г. ( 5 ) постановява в своите членове 4 и 14 в редакцията им, приложима към момента на възникване на обстоятелствата по главното производство:

„Член 4 — Придобиване на правото на пенсия и изчисляване на размера на пенсията

(1)   Пенсията се предоставя само при условие че държавният служител

[…]

Член 14 — Размер на пенсията

(1)   За всяка прослужена година, която предоставя право на пенсия, пенсията е в размер на 1,79375% от заплатите, които предоставят право на пенсия (член 5), без обаче да надвишава общо 71,75%.

[…]

(4)   Пенсията е най-малко в размер на 35% от заплатите, които предоставят право на пенсия (член 5).

[…]“

14.

Общият закон за равното третиране (Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz) от 14 август 2006 г. ( 6 ) транспонира Директива 2000/78.

15.

Член 15 от AGG е формулиран така:

„Член 15 — Обезщетяване за вреди

(1)   При нарушение на забраната за дискриминация работодателят е длъжен да предостави обезщетение за причинените вреди. Това не се отнася за случаите, при които работодателят не е отговорен за нарушението.

(2)   Работникът или служителят може да поиска подходящо имуществено обезщетение за неимуществени вреди. В случаите на отказ за наемане на работа обезщетението не може да надвишава три месечни заплати, ако работникът или служителят не би бил нает на работа при недискриминационен подбор.

(3)   Ако се прилагат колективни трудови договори, работодателят е длъжен да предостави обезщетение само в случай че действа умишлено или при груба небрежност.

[…]“

16.

С писмо, постъпило на 4 октомври 2006 г. в Дирекцията на пожарните служби на Stadt Frankfurt am Main, г-н Wolf, роден на 9 декември 1976 г., кандидатства, за да бъде нает на работа в междинната техническа пожарна служба.

17.

На 13 ноември 2006 г. Stadt Frankfurt am Main уведомява г-н Wolf, че следващото наемане на служители ще бъде на 1 август 2007 г. Тази дата обаче е отложена за 1 февруари 2008 г. с процедура за подбор през август 2007 г.

18.

С писмо от 28 февруари 2007 г. Stadt Frankfurt am Main уведомява г-н Wolf, че не може да вземе предвид кандидатурата му поради обстоятелството, че той надхвърля възрастовата граница от 30 години.

19.

На 12 април 2007 г. г-н Wolf иска от Stadt Frankfurt am Main обезщетение на основание член 21 от AGG. Размерът на исканото обезщетение за вреди съответства на три месечни заплати, които той би получил, ако беше нает на работа.

20.

Тъй като това искане е отхвърлено с решение от 4 май 2007 г., което е потвърдено на 10 октомври 2007 г., г-н Wolf сезира Verwaltungsgericht Frankfurt am Main с искане да се отменят решенията от 4 май и 10 октомври 2007 г. и да се осъди Stadt Frankfurt am Main да заплати обезщетение за вреди.

21.

Пред тази юрисдикция той поддържа, че FeuerwLVO противоречи на AGG.

22.

Тъй като има съмнения относно съвместимостта на германското законодателство с членове 6 и 17 от Директива 2000/78, запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните десет преюдициални въпроса:

23.

Предлагам да разгледаме първите девет въпроса заедно. С тях запитващата юрисдикция иска по същество Съдът да реши дали член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 позволява да бъде обоснована национална правна уредба, предвиждаща възрастова граница от 30 години за наемане на работа в междинната техническа пожарна служба.

24.

В своето преюдициално запитване запитващата юрисдикция разглежда различни цели, които би могла да обслужва разликата в третирането въз основа на възраст, предвидена в член 3, параграф 1, точка 1 от FeuerwLVO, която по принцип е забранена с член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/78. Не ми се струва необходимо да разглеждам съвкупността от тези цели, за да предложа полезен отговор на тази юрисдикция.

25.

Всъщност с оглед на дадените от страна на германското правителство точни и подробни отговори на поставените от Съда въпроси в хода на производството анализът на настоящото преюдициално запитване според мен заслужава да се пренасочи върху това в какво се състои основното предназначение на възрастовата граница от 30 години, а именно въвеждането на балансирана възрастова структура, позволяваща да се гарантират оперативният капацитет и доброто функциониране на пожарната охрана.

26.

От предоставените от германското правителство обяснения е видно, че работата на членовете на междинната техническа пожарна служба е сведена до действия на терена. Противно на ръководните и управленските функции на техническата пожарна служба, дейността на междинната техническа пожарна служба се характеризира най-вече със своята физическа същност.

27.

Различните области на дейност на междинната техническа пожарна служба са борбата с пожарите, оказването на помощ на лица, изпълнението на задачи, свързани със защита на околната среда и отстраняване на щетите от бури, оказването на помощ на животни и залавянето на опасни животни, както и изпълнението на спомагателни задачи като поддръжка и проверка на защитното оборудване и на пожарните коли.

28.

За всяка от тези области на дейност се изискват различни физически способности. Така в първите две области на дейност, а именно борбата с пожарите и оказването на помощ на лица, служителите от междинната техническа пожарна служба трябва да отговарят на изключително високи физически изисквания. В това отношение следва да се отбележи, че защитното облекло вече тежи около 30 килограма.

29.

Въз основа на тези изисквания за физически способности въпросните две области на дейност се характеризират с възрастова структура, обхващаща възрастта между 30 и най-много 50 години. В действителност поради загубата на физическите способности на човека с напредването на възрастта почти нито един служител не действа активно след възрастта между 45 и 50 години в областите на борбата с пожарите и оказването на помощ на лица.

30.

На превишилите тази възраст служители занапред се възлага изпълнението на други задачи на междинната техническа пожарна служба, за които има по-малки физически изисквания.

31.

Така поставена в своя контекст, причината за наличието на възрастова граница от 30 години за наемане на работа в междинната техническа пожарна служба се изяснява. Въпросът се състои в това да се гарантира, че служителите от тази служба могат през разумно дълъг период от време адекватно да изпълняват задачите, във връзка с които се поставят особено високи физически изисквания. Ако се вземе предвид фактът, че към възрастовата граница от 30 години трябва да се добави двугодишен период на обучение, служителят от междинната техническа пожарна служба може да бъде активен в продължение на 18 години (ако приемем за критерий възрастта 50 години) или 13 години (ако приемем за критерий възрастта 45 години) в областите на дейност, за които са необходими особено високи физически способности.

32.

Добрата организация на междинната техническа пожарна служба изисква, когато на по-възрастните служители бъдат възложени задачи в области на дейност, за които се изискват по-малки физически способности, те да бъдат заместени, в областите на дейност с повече изисквания от физическа гледна точка, от по-млади служители, които ще могат да бъдат активни в тези области на дейност през разумно дълъг период от време. В такъв случай възрастовата граница от 30 години за наемане на работа в междинната техническа пожарна служба е лесно разбираема, тъй като позволява при преместването на персонала от длъжностите, изискващи най-много физически усилия, към тези, за които се изискват по-малко такива, винаги да има млади служители, способни да изпълняват задачи, като борбата с пожарите и оказването на помощ на лица, за достатъчно дълъг период от време.

33.

Германското правителство е предоставило към своите обяснения данни, получени при научни изследвания в областта на трудовата и спортната медицина. Според въпросното правителство целта, състояща се в гарантиране на разумна продължителност на заетост на служителите в областите на дейност, в които се поставят особено високи физически изисквания и за които границата от медицинска и биологическа гледна точка обхваща възрастта от около 45 или 50 години, е съобразена с доказаните медицински и биологически данни. От тези изследвания е видно, че напредването на възрастта води до ограничения в капацитета на сърдечносъдовата система, белите дробове, мускулатурата и в издръжливостта на човешкото тяло. Това са впрочем онези физически функции, които имат определящо значение в междинната техническа пожарна служба.

34.

Освен това в гореспоменатите изследвания се описва явление на преждевременно остаряване, когато работниците биват подлагани на тежки условия на труд. От тях следва, че служителите от междинната техническа пожарна служба са подложени на физически натоварвания, свързани с околната среда (например горещина, влага и шум), на особени физически усилия (например повдигане и носене на тежки товари, работа в неестествено положение на тялото), както и на нощен труд и на труд на смени, което може да доведе до ускоряване на процеса на стареене в тази професионална категория. Това явление според мен прави в по-голяма степен необходимо да се гарантира, че млади служители, способни да изпълняват най-трудните задачи през достатъчно дълъг период от време, ще заместят служителите, които вече не са в състояние да обезпечават подобни задачи.

35.

Предвид всички тези съображения според мен няма никакво съмнение, че възрастовата граница от 30 години за наемане на работа в междинната техническа пожарна служба е обоснована както с оглед на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, така и с оглед на член 6, параграф 1 от нея.

36.

На първо място, що се отнася до член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, припомням, че според него „[в]ъпреки разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално“.

37.

Както видяхме обаче, характерът на повечето от областите на дейност на пожарникарите от междинната техническа служба, както и условията за упражняването на техните основни задачи, изискват особено големи физически способности. Предвид факта че тези физически способности намаляват по естествен начин с възрастта, тя според мен се явява характеристика, представляваща неразделна част от доброто упражняване на дейностите в рамките на тази професия, които изискват най-много усилия от физическа гледна точка. Поради това възрастовата граница от 30 години може по мое мнение да бъде считана за основно и определящо професионално изискване с цел да се гарантира оперативният капацитет на междинната техническа пожарна служба.

38.

Законосъобразният характер на подобна цел ясно произтича от съображение 18 от Директива 2000/78, което, нека припомня, уточнява, че Директивата „не изисква […] от въоръжените сили и полицията, затворите и службите [за спешна помощ] да наемат или оставят на работа лица, които нямат изискваните способности да изпълняват кръга от задължения, свързани със законната цел за подържане оперативния капацитет на тези служби“ ( 7 ). Освен това подобно изискване е с пропорционален характер, понеже, както се установява от предоставените от германското правителство обяснения, то не превишава това, което е необходимо, за да могат пожарникарите от междинната техническа служба да изпълняват адекватно задачите, изискващи най-много усилия от физическа гледна точка, за достатъчно дълъг период от време.

39.

От това според мен следва, че възрастовата граница от 30 години за наемане на работа в междинната техническа пожарна служба е обоснована с оглед на предвиденото в член 4, параграф 1 от Директива 2000/78.

40.

Що се отнася по-нататък до член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, следва да се припомни, че по смисъла на този член „разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“.

41.

Целите, които могат да бъдат счетени за „законосъобразни“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 и вследствие на това — годни да обосноват дерогация от принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст, са цели, отнасящи се до социалната политика, като например свързаните с политиката по заетостта, трудовия пазар или професионалното обучение ( 8 ).

42.

Според мен целта за установяване на балансирана възрастова структура, позволяваща да се гарантират оперативният капацитет и доброто функциониране на пожарната охрана, представлява цел на политиката по заетостта, която е „законосъобразна“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78. Въвеждането на балансирана възрастова структура в пожарната охрана може всъщност да бъде разглеждано като част от определянето на политика по заетостта в рамките на тази служба, чиито параметри произтичат от задачите на службата и отговарят на императивно съображение от обществен интерес.

43.

Що се отнася до това дали средствата, използвани за постигането на тази цел, са „подходящи и необходими“ по смисъла на този член, следва да се припомни, че държавите членки безспорно разполагат с широко право на преценка при избора на мерки, които могат да спомогнат за постигането на техните цели в областта на социалната политика и политиката по заетостта ( 9 ).

44.

Съображение 18 от Директива 2000/78 предоставя още по-широко право на преценка, тъй като става въпрос за определяне на политика по заетостта в полицията, затворите и службите за спешна помощ.

45.

При тези условия и предвид контекста, очертан в предоставените от германското правителство и предадени по-горе обяснения, считам, че като предвижда възрастова граница от 30 години, до която е възможно наемане на работа в междинната техническа пожарна служба, член 3, параграф 1, точка 1 от FeuerwLVO не превишава подходящото и необходимото за установяване на балансирана възрастова структура, позволяваща да се гарантират оперативният капацитет и доброто функциониране на пожарната охрана.

46.

Накрая, доколкото по настоящото дело не е налице никакво нарушение на забраната за дискриминация, основана на възраст, в съответствие с Директива 2000/78, не е необходимо предоставянето на отговор на десетия въпрос, отнасящ се до последиците от такова нарушение.

47.

Предвид всички тези съображения предлагам на Съда да реши следното:

„Член 2, параграф 2, буква а), член 4, параграф 1, както и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда възрастова граница от 30 години за наемане на работа в междинната техническа пожарна служба“.