ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

20 януари 2009 година

Дело F-77/07 DEP

Kay Labate

срещу

Комисия на Европейските общности

„Производство — Определяне на съдебните разноски“

Предмет: Молби, с които г-жа Labate първоначално иска от Комисията да ѝ бъде възстановена сумата на платените възнаграждения и направените разноски във връзка с дело F‑77/07 (Определение от 1 февруари 2008 г. по дело Labate/Комисия, все още непубликувано в Сборника) в общ размер от 72 361,03 EUR след доброволно намаляване на първоначалната сума с 30 %, впоследствие предлага да намали сумата до 45 000 EUR, а накрая подава искане за определяне на съдебните разноски

Решение: Определя размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на г‑жа Labate по дело F‑77/07 на 21 568,90 EUR.

Резюме

Производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 122 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

Общностният съд е оправомощен да определя не дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, общностната юрисдикция не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

Когато не съществуват приложими общностни разпоредби от тарифно естество, общностният съд трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на общностното право, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници и материалния интерес на спора за страните. Що се отнася до обема на работата, общностният съд следва да вземе предвид общия брой работни часове, които са обективно необходими за целите на съдебното производство.

(вж. точки 24, 25 и 28)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 30 октомври 1998 г., Kaysersberg/Комисия, T‑290/04 DEP, Recueil, стр. II‑4105, точка 20; 9 септември 2002 г., Pannella/Парламент, T‑182/00 DEP, непубликувано в Сборника, точка 29; 20 ноември 2002 г., Spruyt/Комисия, T‑171/00 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑225 и II‑1127, точки 25, 26 и 29; 8 юли 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑7/98 DEP, T‑208/98 DEP и T‑109/99 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑219 и II‑973, точка 32