Пример 1: производител започва да сертифицира всички свои ягоди като продукти без пестициди и начислява надценка за тяхната продажба. Конкурентен производител забелязва, че първият производител успява да продаде всички свои ягоди на по-високата цена и започва да прави същото. Скоро други производители започват да правят същото и са в състояние да начисляват надценка, тъй като всеки един от тях сертифицира ягодите си като продукти без пестициди. В подобна ситуация не е налице споразумение: всеки производител действа независимо, като взема предвид текущото или очакваното поведение на конкурентите си.

Пример 2: група производители провеждат среща, за да обсъдят начини за въвеждане на по-устойчиво отглеждане на ягоди. Те разискват как да спрат да използват пестициди за ягодите си, но изразяват безпокойство, че ако направят това поотделно, конкурентите ще подбиват цените им. Всеки от тях посочва, че няма да използва пестициди през следващия сезон, ако другите се съгласят да поемат същия ангажимент. Те не оформят това в писмен документ, в който да се отрази поемането на такъв ангажимент. Никой от производителите не използва пестициди за ягодите си през следващата година. Това представлява споразумение. Въпреки че не е в писмена форма, производителите са изразили ясно намерението си да следват конкретно поведение на пазара както чрез изявленията си на срещата, така и чрез реалното спазване на заявеното от тях поведение.

Пример: дадено хоризонтално споразумение може да се отнася например до поемане на ангажимент между конкуриращи се производители да отглеждат домашни птици само съобразно с определени стандарти за хуманно отношение към животните, които са по-високи от предписанията на правото на Съюза или на националното право. Дадено вертикално споразумение може да се отнася например до поемане на ангажимент между определени производители и дистрибутори да предлагат на пазара само домашни птици, отгледани съобразно с определени стандарти за устойчивост, които са по-високи от предписанията на правото на Съюза или на националното право.

Пример: МБО за производство на сирена представлява три равнища от веригата за доставки на селскостопански хранителни продукти: производители на мляко, производители на сирене и дистрибутори. Правилата на МБО предвиждат, че МБО може да сключва споразумение или да взема решение след одобрение с мнозинство от членовете на всяко равнище. При сключване в рамките на МБО на споразумение за устойчивост за по-устойчиво производство и разпространение на сирене, мнозинство от 70 % от производителите на мляко (първо равнище), 60 % от производителите на сирене (второ равнище) и 55 % от дистрибуторите на мляко и сирене (трето равнище) гласуват „за“. При този сценарий органите за вземане на решения на МБО могат да сключат споразумение за устойчивост, което е задължително за всички нейни членове. За целите на прилагането на член 210а всички производители и дистрибутори, които са членове на МБО, пряко или непряко чрез своите представителни органи и сдружения, са страни по споразумението за устойчивост, включително и тези, които не са гласували в подкрепа на споразумението.

Пример 1: за да се стимулира устойчивото отглеждане на ябълки, група от вериги супермаркети, които, взети заедно, формират 70 % от покупките на едро на ябълки в държава членка, се договарят да закупуват само ябълки, които са сертифицирани като продукти без пестициди. Тъй като на тази група се пада толкова голям дял от покупките, повечето производители на ябълки смятат, че нямат друг избор, освен да следват стандарта, установен от групата от вериги супермаркети, за да гарантират, че техните продукти няма да бъдат изключени от пазара. Те спират да използват пестициди и сертифицират своите ябълки като продукти без пестициди, вместо да поемат риска да не са в състояние да продадат продукцията си от ябълки. Видимо е налице споразумение между веригите супермаркети. Производителите на ябълки обаче не са страни по такова споразумение. Въпреки че производителите доставят продукти, които отговарят на стандарт за устойчивост, те самите не са се споразумели с веригите супермаркети относно съдържанието на стандарта и техният избор да спазват стандарта не зависи от това други производители на ябълки да спазват този стандарт. Следователно производителите не са страна по споразумението, сключено между веригите супермаркети в групата. Това обаче не е пречка в бъдеще производителите да станат страни по споразумение за устойчивост с веригите супермаркети.

Пример 2: при един малко по-различен сценарий група от вериги супермаркети се договаря да закупува само ябълки, които са сертифицирани като продукти без пестициди. Организация на производители на ябълки разработва сертификационен знак, с който се удостоверява, че продуктите, които членовете ѝ произвеждат, не съдържат пестициди. Организацията лицензира сертификационния знак за използване върху опаковките на супермаркетите и в техните рекламни материали. Лицензионните възнаграждения се разпределят между производителите, които са членове на организацията. В такъв случай организацията е сдружение на производители, което е взело решение да приеме сертификационния знак и да го предоставя. Това решение представлява споразумение за устойчивост между производители. Освен това същото това споразумение за устойчивост може да включва и лицензионното споразумение, подписано между организацията и супермаркетите.

Пример 1: производители на круши и група търговци на едро сключват споразумение. Съгласно споразумението производителите ще възприемат производствени техники, които, макар и да елиминират използването на химическа обработка, която подобрява срока на годност на крушите, ще доведат до увеличаване на хранителните отпадъци, тъй като тези производствени техники ще увеличат риска на крушите да се появят дефекти или те да изгният, преди да стигнат до потребителя. За да се гарантира, че крушите ще останат в добро състояние, преди да бъдат доставени на търговците на дребно, търговците на едро трябва да приспособят условията в складовите помещения и да направят необходимите строителни изменения. В такъв случай подобренията, свързани с устойчивостта, се отнасят както до производството, така и до търговията със селскостопански продукти. Член 210а би бил приложим към частта от споразумението за устойчивост, която засяга промените в складовите съоръжения на търговците на едро, тъй като тази част е неразривно свързана с предоставянето на по-устойчив продукт на пазара.

Пример 2: група търговци на дребно и на едро се договарят да използват система от контейнери от рециклирани материали за транспортирането и съхраняването на пресни плодове и зеленчуци на място в магазините. Въпреки че споразумението се отнася до стандарт за устойчивост, който може да надхвърля предвиденото от закона, член 210а няма да се прилага, тъй като в споразумението няма да участва нито един производител.

Пример 3: група търговци на дребно и производители на храни се договарят за инициатива в областта на кръговата икономика за създаване на съвместна система за събиране на отпадъци. Търговците на дребно се задължават да събират отпадъците си и впоследствие да ги преработват в торове, а производителите се задължават да използват торовете в производството си. Като се има предвид, че споразумението включва ангажимента на производителите да използват тора, генериран чрез системата за събиране на отпадъци, член 210а ще се прилага.

Пример 1: споразумение се отнася до устойчивото пакетиране на малц в напълно рециклируеми непромокаеми транспортни чували и на бира в бъчви, произведени изцяло от рециклирани метали. Член 210a ще се прилага само към частта от споразумението, засягаща малца, тъй като бирата е продукт, невключен в приложение I.

Пример 2: споразумение се отнася до доставката на хранителни отпадъци от няколко ресторанта и от производителите, които снабдяват тези ресторанти. След това отпадъците ще бъдат използвани за производството и предлагането на пазара на биогорива. Член 210а ще се прилага само за частта от споразумението, отнасяща се до доставката на отпадъци за производството на биогорива, но не и за предлагането на пазара на биогорива, които не са включени в приложение I.

Пример 3: споразумение се отнася до доставката на устойчиво произведено месо от домашни птици за столови. Споразумението включва птицевъди, които доставят месо от домашни птици на производителите на готови ястия, и организация, представляваща столовите, които купуват приготвени ястия от производителите на ястията. Член 210а ще се прилага само за частта от споразумението, която се отнася до доставката на месо от домашни птици на производителите на готови ястия, но не и за частта, свързана с доставката на готови ястия за столовите. Само месото от домашни птици е продукт, включен в приложение I; приготвените ястия, за които е използвано това месо, не са включени в него.

Пример 4: споразумение се отнася до доставката на устойчиво произведени домати, гъби, зеленчуци и билки, предназначени за преработване в различни сосове, като песто, домати с гъби, домати с патладжан, лук и каперси, както и до предлагането на пазара на такива сосове. Член 210а ще се прилага само за частта от споразумението относно производството и доставката на произведени по устойчив начин домати, гъби и билки, но не и за предлагането на пазара на сосовете, тъй като сосовете са продукти, невключени в приложение I.

Пример: цел във връзка с устойчивостта може да бъде предотвратяването на ерозията на почвата. Споразумението за устойчивост ще има за цел да се приложи стандарт, който би могъл да включва определянето на измерими цели под формата на количествени или качествени критерии, които надхвърлят задължителния стандарт, например използване на покривни култури през зимата, за да се избегне ерозията на почвата. Споразумението би могло да включва конкретни мерки за изпълнение, като например задължения за използване на определени машини или оборудване, за прилагане на инструменти за управление на риска или за подпомагане на разпространението на технически познания, включително чрез обучение, консултации, сътрудничество и обмен на знания, цифрови технологии или практики за устойчиво управление на хранителните вещества.

Примери за цели във връзка с устойчивостта, попадащи в приложното поле на член 210а:

Примери за споразумения за устойчивост, насочени към цели, попадащи в приложното поле на член 210а:

Пример: споразумение за устойчивост има за цел намаляване на употребата на пестициди с 8 %. Производител, който е страна по споразумението, осъществява дейност на две отделни географски местоположения. На едно от местоположенията производителят се задължава да спазва стандарта, докато на другото продължава да използва пестициди във възможно най-голяма степен. От изключението, предвидено в член 210а, може да се възползва само местоположението, в което производителят се стреми да спазва стандарта.

Пример 1: в споразумение с цел ограничаване на пестицидите е определен стандарт, предписващ намаляване на употребата на пестициди с 40 %. В този случай ще бъде необходимо да се докаже, че прилагането на стандарта води до измеримо намаление на употребата на пестициди. Не е необходимо обаче да се доказва, че намалението на употребата на пестициди от отделните производители е довело до подобрение на качеството на водите в региона, като например намаляване на изтичането на пестициди в подпочвените води.

Пример 2: ако дадено споразумение за устойчивост има за цел да се увеличи биологичното разнообразие чрез отглеждане на конкретни видове диви растения и оригинални разновидности на растения, благоприятни за насекомите, може да не е възможно резултатите, свързани с подобреното биологично разнообразие, да се представят в цифрово изражение. Въпреки това положените усилия и постигнатите резултати трябва да може да бъдат описани, макар и не непременно с цифри: например страните следва да посочат кои растения са по-благоприятни за насекомите или кои оригинални разновидности следва да бъдат засадени.

Пример за цел, която е задължителна за държавите членки, но не и за отделните лица: в предложението на Комисията за регламент относно устойчивата употреба на пестициди (29) се определят цели за намаляване с 50 % до 2030 г. както на употребата на химически пестициди и на свързания с тях риск като цяло, така и на употребата на „по-опасните“ пестициди. Въпреки че тези цели ще бъдат задължителни за държавите членки, те няма да бъдат задължителни за отделните лица. Следователно тези цели няма да се считат за задължителни стандарти за целите на член 210а.

Пример за цел, която е задължителна за даден регион, но не и за отделните лица: В случай на сценарий, при който предложението за регламент относно устойчивата употреба на пестициди бъде прието, даден регион може да реши да си наложи цел за постепенно намаляване на употребата на пестициди с 50 % до 2030 г. Макар че подобно решение ще бъде задължително за региона, то няма да обвързва отделните лица. Поради това такова решение няма да се счита за задължителен стандарт за целите на член 210а.

Пример за цел, която е задължителна за отделните лица: В случай на сценарий, при който предложението за регламент относно устойчивата употреба на пестициди бъде прието, дадена държава членка може да реши да въведе задължително изискване към производителите за постепенно намаляване на употребата на пестициди в различни степени (например 30/50/70 %) в различни сектори до 2030 г. Такива национални разпоредби биха били задължителни за лицата и следователно биха се считали за задължителни стандарти по смисъла на член 210а.

Пример 1: производител на какао от държава извън ЕС сключва споразумение за устойчивост с производител на шоколад от Съюза, което има за цел да надхвърли задължителния стандарт на Съюза или на държавата членка. Следователно споразумението за устойчивост може да се възползва от изключението по член 210а.

Пример 2: производител на какао от държава извън ЕС сключва споразумение за устойчивост с производител на шоколад от Съюза, което има за цел да надхвърли задължителен стандарт на държава извън ЕС. Споразумението за устойчивост може да се възползва от изключението по член 210а само доколкото то надхвърля задължителен стандарт на Съюза или, при липса на такъв, задължителен стандарт на държава членка.

Пример 1: производители и оператори се споразумяват да намалят с 50 % обема на хранителните отпадъци, получени при производството и преработката на грах, чрез оптимизиране на техниките за събиране на реколтата, инвестиране в по-ефикасен капацитет за съхранение и подобряване на пакетирането. Няма задължителен стандарт за устойчивост за намаляване на хранителните отпадъци, установен на равнището на Съюза, нито приложим национален стандарт за устойчивост. В такъв случай стандартът за устойчивост ще бъде по-висок от предписанията на правото на Съюза или на националното право.

Пример 2: производители на мляко и търговци на дребно се споразумяват да подкрепят преминаването към мляко, произведено чрез биологично земеделие, както е посочено в Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета (32). Въпреки че в Регламент (ЕС) 2018/848 се определят производствените методи, които земеделските стопани трябва да спазват, за да могат да етикетират продуктите си като биологични, тези производствени методи не са задължителни стандарти на равнището на Съюза или на национално равнище. В такъв случай стандартът, изискващ млякото да се произвежда в съответствие с методите на биологичното производство, ще бъде по-висок от този, предписан от правото на Съюза или от националното право.

Пример за споразумение, ограничаващо конкуренцията: за да намалят замърсяването и да защитят водните системи, земеделските производители на соя в даден регион искат да спрат да прилагат химически торове. Въпреки това, поради потенциалното намаление на добивите и финансовите загуби, ако трябва да приложат подобна инициатива самостоятелно, те се договарят не само да спрат да използват химически торове, но и да увеличат цените си на тон, за да запазят предишното равнище на рентабилност. С това споразумение за устойчивост конкуренцията е вероятно да бъде ограничена, като се ограничава възможността на земеделските стопани да определят сами продажните си цени.

Пример за споразумение, което е малко вероятно да ограничи конкуренцията: група земеделски стопани, които искат да спрат да използват химически торове, създават знак за качество за „устойчиво произведена соя“, отгледана без химически торове. Премахването на употребата на химически торове вероятно ще доведе до намаляване на добивите, а оттам и до потенциално намаляване на доходите на земеделските стопанства. Поради това групата инвестира много средства в повишаване на осведомеността на потребителите за знака за качество и за ползите за околната среда от премахването на химическите торове, за да убеди потребителите, че устойчиво произведената соя има по-голяма стойност от соята, произвеждана с химически торове. Всеки земеделски стопанин, който удостовери, че неговата соя е произведена без химически торове, може да участва в схемата и може да я напусне по всяко време. За разлика от предишния пример, тук няма разпоредби относно ценообразуването.

Споразумението за устойчивост е малко вероятно да ограничи конкуренцията. Възможно е схемата да доведе до ограничаване на конкуренцията, ако към нея се присъединят голям брой производители на соя, което на практика ще ограничи възможността на клиентите, които не желаят да купуват устойчиво произведена соя, да не купуват такава. Ако обаче към схемата се присъединят само ограничен брой производители на соя, например производители, които представляват по-малко от 10 % от предлагането, евентуалното ограничение на конкуренцията вероятно ще бъде незначително, тъй като произтичащото от това намаляване на равнищата на продукция няма да бъде значително и клиентите ще продължат да разполагат с алтернативи, ако не желаят или не могат да плащат по-високи цени за устойчиво произведена соя.

Пример 1: производители на грозде, извършващи своята дейност при ниски маржове и намиращи се в определен регион, решават колективно да намалят употребата на химически пестициди с 52 %, докато съгласно законоустановения стандарт се изисква намаление с 50 %. Те решават да намалят употребата на химически пестициди, като вместо тях купуват биологични пестициди. Допълнителните разходи на производителите за закупуване на биологични пестициди са малко по-високи от разходите, които иначе биха направили за закупуването на химически пестициди. За да постигнат стандарта, производителите колективно се договарят относно фиксирана цена, която ще начислят за по-устойчиво произвежданите сортове грозде.

Като се има предвид, че биологичните пестициди са малко по-скъпи и че производителите извършват своята дейност при ниски маржове и следователно нямат стимул да поемат самостоятелно тези разходи, е много вероятно да е необходимо сътрудничество. С оглед обаче на подобрението от гледна точка на устойчивостта, към което е насочено споразумението, е малко вероятно да е необходимо споразумение за начисляване на фиксирана цена надолу по веригата. Въпреки че договарянето на фиксирана цена би осигурило на производителите достатъчно възнаграждение и би гарантирало постигането на стандарта, изглежда е налице по-малко ограничаваща алтернатива. В този случай изглежда, че споразумение за колективно намаляване на употребата на пестициди с допълнителни 2 % е най-малко ограничаващият начин за постигане на стандарта, предвид това, че допълнителните разходи за закупуване на биологични пестициди са ниски и ще бъдат понесени от всички производители в региона. Това би предотвратило ситуация, в която само някои от производителите вече не биха били конкуренти поради направените допълнителни разходи.

Пример 2: за да подобрят хуманното отношение към отглежданите за месо домашни птици, производителите се договарят да извършват годишни проверки на качеството на консумираната от животните вода. Целта на проверките е да се прецени нивото на замърсяване на водата, например с тежки метали и химикали, както и да се преодолеят прекомерните нива на такива замърсявания, в случаите, в които такива бъдат открити. Съгласно споразумението производителите трябва да извършват проверките сами, като използват финансово достъпно оборудване, което трябва да бъде закупено еднократно и за чието използване не се изисква научен експертен опит. Няма специфичен стандарт на Съюза или национален стандарт, съгласно който да се предписва извършването на такива проверки, освен общото изискване животните да получават питейна вода. Поради годишните проверки на водата се наблюдава слабо увеличение на производствените разходи. В резултат на това птицевъдите се договарят относно задължения за изключително закупуване от купувачите на птиче месо с цел да си възстановят допълнителните разходи, като подсигурят закупуването на своята продукция.

Малко вероятно е сътрудничеството между птицевъдите да е необходимо предвид факта, че направеното подобрение от гледна точка на хуманното отношение към животните не изглежда да обосновава предвидените ограничения. Всеки производител би могъл да постигне сам ефективно стандарта, тъй като производителите не се нуждаят от познанията или експертния опит на техните конкуренти, за да постигнат стандарта. Освен това отделен производител би могъл да постигне стандарта за устойчивост без да прави значителни допълнителни разходи, които в противен случай биха го поставили в неравностойно положение спрямо други производители, които не прилагат стандарта. Също така, дори ако сътрудничеството се сметнеше за необходимо, би било малко вероятно за производителите да е необходимо да се споразумяват с купувачите за задълженията за изключително закупуване, като се имат предвид относително ниските разходи, които производителите биха направили за тестване на качеството на водата.

Пример: производителите в дадена държава членка предвиждат да сключат споразумение за устойчивост в което да поставят цел да отделят 25 % от земите си за целите на биологичното разнообразие. Производителите вече отделят значителна част от земята си за целите на биологичното разнообразие. Съществува търсене от страна на купувачите, което покрива количеството продукти, които производителите ще могат да отглеждат от останалите 75 % от земята си. Купувачите на тези продукти също ще плащат цена, която ще компенсира финансово производителите за подобренията в областта на биологичното разнообразие, които те ще направят.

В такъв случай не съществува проблем, който да възпрепятства производителите да постигнат стандарта за устойчивост самостоятелно, тъй като всеки производител вече има опита и знанията, необходими за прилагане на подобренията в областта биологичното разнообразие. Освен това производителите ще могат да си възстановяват разходите за постигане на стандарта за устойчивост от купувачите.

Пример 1: производители на млечни продукти от даден регион в държава членка се договарят с производител на сирене, че ще произвеждат само меко и прясно сирене, тъй като производството на твърдо сирене води до относително по-високи емисии на CO2. В допълнение, производителите на млечни продукти се съгласяват да използват кравешкия тор за производство на енергия чрез метанова система за анаеробно разграждане. За да се намали въглеродният отпечатък от транспортирането на сиренето, в споразумението се посочва също, че мекото и прясното сирене ще се продават само в държавата членка, в която се намират производителите. Въпреки това някои съседни държави членки се намират на същото разстояние като други региони в държавата членка, в която са установени производителите.

Такова споразумение няма да е необходимо за постигането на стандарт за намаляване на емисиите на CO2, свързани с производството и търговията със сирене, тъй като съществува по-малко ограничаващ начин да се гарантира намаляването на емисиите на CO2, а именно определянето на обективно условие, основано на разстоянието, изчислено от района на производство до района на продажба, например 200 km.

Пример 2: сценарият е същият като в пример 1. Производителите на мляко и млечни продукти обаче решават да ограничат участието в споразумението до производители на мляко и млечни продукти, които са установени в същата държава членка: това се прави с цел да се улесни извършването на одити на спазването на производствените критерии, тъй като производителите имат дългогодишно сътрудничество с национален одитор, който не осъществява дейност извън тази държава членка.

Такова споразумение няма да е необходимо за постигането на стандарта, тъй като съществува по-малко ограничаващ начин за гарантиране на намаляването на емисиите на CO2, а именно, процесът на одитиране да може да се извършва в други държави членки или да се извършва или от същия одитор, или от друг, който желае да извърши услугата.

Пример: въпреки че има търсене на ягоди, произведени без пестициди, потребителите също така не са склонни да приемат по-високите цени. Производството на ягоди без пестициди ще изисква допълнителни инвестиции за оборудване и ще породи допълнителни разходи за труд, което съответно ще доведе до увеличение на цените. Потребителите ще са по-малко склонни да купуват по-скъпите ягоди, произведени без пестициди, и в резултат на това продажбите на производителите може да намалеят. Освен това, ако потребителите не купуват ягоди, произведени без пестициди, ще се похаби по-голяма част от ягодите. Това води до поставянето на първия оператор в неизгодно положение по отношение на всички оператори, които искат да произвеждат ягоди без пестициди.

Група производители и търговци на дребно разработват инициатива, съгласно която търговците на дребно се съгласяват да плащат на участващите земеделски стопани допълнителни 1,20 EUR на килограм ягоди без пестициди. Стимулиращото плащане се основава на проучване, което е установило, че:

Общата ценова премия от 1,20 EUR на килограм е по-висока от 1 EUR на килограм разходи и пропуснати приходи за постигане на стандарта за устойчивост. Независимо от това ценовата премия включва и стимулиращо плащане в размер до 20 % от компенсацията за направените разходи и пропуснатите приходи, в този случай 0,20 EUR на килограм. Това е необходимо: i) за да се гарантира, че стандартът за устойчивост ще бъде ефективно приет от производителите, ii) като се вземе предвид рискът споразумението да бъде прекратено от производителите поради потенциална загуба на интерес от страна на потребителите към закупуването на отглеждани по устойчив начин ягоди и като се вземе предвид увеличението на производствените разходи и iii) като се вземе предвид фактът, че производителите могат да получат възвръщаемост от алтернативна инвестиция в размер на 0,05 EUR на килограм, ако решат да не сключват споразумение за устойчивост. Сумата от 0,12 EUR на килограм, разпределена за несигурност (вж. буква б) по-горе), съответства на очакваното увеличение на разходите и на пропуснатите приходи. Сумата, отпусната за възвръщаемост на инвестицията, в размер на 0,08 EUR на килограм (вж. буква в) по-горе), надвишава алтернативната възможност за неустойчива инвестиция в размер на 0,05 EUR на килограм.

Ако обаче стимулиращото плащане е повече от 0,20 EUR на килограм, ще трябва да се направи оценка за всеки отделен случай на съвместимостта на увеличението на цената с условието за необходимост.

Пример 1: търговци на дребно се договарят да плащат ценова премия на производителите на дини, за да могат те да закупят иновативни инструменти за напояване. Плащането на ценовата премия е необходимо за период от 3 години, тъй като земеделските стопани не разполагат с необходимата сума в аванс. След 3 години земеделските стопани ще са в състояние да възстановят направите от тях разходи за закупуването на оборудване и ще започнат да пестят от потреблението на вода, като използват инструментите. Следователно плащането на ценовата премия след изтичането на тригодишния срок няма да е необходимо от гледна точка на продължителността.

Пример 2: при сценарий, подобен на този в пример 1, земеделски производители на дини се договарят с търговците на дребно да произвеждат дини без пестициди и използват биологични пестициди вместо химически пестициди само когато нямат друга алтернатива. Търговците на дребно се съгласяват да плащат по-висока ценова премия от тази, посочена в пример 1. Плащането на ценовата премия също така представлява компенсация за закупуването на инструменти за напояване. Тъй като обаче неприлагането на пестициди или използването само на биологични пестициди е постоянен разход за земеделските производители на дини, частта от плащаната ценова премия, свързана с неизползването на пестициди или с използването на биологични алтернативи, когато е необходимо, ще трябва да се плаща непрекъснато през целия срок на споразумението за устойчивост, докато плащането, свързано с инструментите за напояване, ще трябва да приключи след три години.

Пример 1: 10 производители от Еквадор решават да подобрят стандартите за отглеждане на какао, като произвеждат само биологично отглеждано какао. Те се договарят с производител на шоколад за плащане на ценова премия в размер на 0,50 EUR на килограм биологично отглеждано какао, което ще бъде използвано като съставка за шоколадови изделия с лого за устойчивост. Преди споразумението да бъде приложено, друга група производители и друг производител на шоколад също проявяват интерес към присъединяване. Първите 10 производители преценяват, че 10-те производители и производителят на шоколад, които първоначално са решили да сключат споразумението, биха могли да постигнат стандарта сами (като група) без помощта на втората група производители и втория производител на шоколад. Въпреки това те канят втората група да се присъедини.

В този пример тестът за необходимост не изключва възможността всички заинтересовани производители и производители на шоколад да участват в споразумението. Това е така, тъй като сключването на споразумението показва, че за да бъде постигнат стандартът, производителите трябва да обединят усилията си с поне един купувач (в случая — производител на шоколад). Фактът, че първоначалната група от производители и купувач се разширяват, което води до по-широкообхватно пазарно покритие на споразумението, не е проблем при теста за необходимост.

Пример 2: при същия сценарий като в пример 1, след като 10-те производители и производителят на шоколад са приложили споразумението, доставчик на семена като входящ ресурс заявява, че желае да се присъедини към споразумението.

В този пример тестът за необходимост изключва последващото участие на доставчика на входящи ресурси. Това е така, защото анализът на необходимостта показа, че участието на производителите и на поне един купувач е достатъчно. Следователно участието на доставчика на ресурси не е необходимо.

Пример 1: при определена технология за отглеждане на ориз се използва по-малко вода в сравнение с традиционните техники за отглеждане на ориз, не се използват изкуствени торове и не се прилагат пестициди. Използването на подобна техника допринася за устойчиво използване и опазване на ландшафта, водите и почвите и намалява употребата на пестициди. Техниката изисква обаче допълнителни инвестиции за финансови ресурси и време от страна на производителите на ориз и е печеливша единствено, ако се извършва в среден до голям мащаб. Три кооперации за производство на ориз се договарят да произвеждат „отглеждан по устойчив начин ориз“ в съответствие с гореспоменатата техника за отглеждане. Търговецът на дребно се съгласява да закупува определено количество от отглеждания по устойчив начин ориз – 100 тона годишно за срок от 3 години.

Трите кооперации са изчислили, че за да може инвестициите им да достигнат необходимите икономии от мащаба за постигане на стандарта за устойчивост и да получат необходимата възвращаемост на инвестициите, те ще трябва да произвеждат най-малко 95 тона ориз годишно за срок от 3 години. С цел потребителите да се насърчават да закупуват отглеждан по устойчив начин ориз трите кооперации и доставчикът на дребно се договарят препродажната цена на търговеца на дребно да не бъде по-висока от 15 % от средната цена, която търговецът на дребно начислява за отглеждания по конвенционален начин ориз. Въпреки това, като се имат предвид разходите за входящи ресурси и труд, отглежданият по устойчив начин ориз струва на търговеца на дребно с 30 % повече от конвенционалния ориз.

Повечето други купувачи на пазара, като търговци на дребно, производители и търговци на едро, се интересуват предимно от закупуване на отглеждан по конвенционален начин ориз, който се продава на по-ниска цена. Потребителите проявяват интерес към закупуването на произвеждан по по-устойчив начин ориз, но не са наясно до каква степен производството на отглеждан по конвенционален начин ориз предполага използването на торове и пестициди и относно количеството вода, консумирано за тази цел.

Етап 1:

Възможно ли е стандартът за устойчивост да бъде постигнат и като се действа самостоятелно?

Кооперациите за производство на ориз няма да бъдат в състояние да финансират производството на отглеждан по устойчив начин ориз самостоятелно. Това е така, защото те не биха били сигурни, че могат да предлагат на пазара ориз, при условие че повечето купувачи се интересуват от закупуването на отглеждан по конвенционален начин ориз, който се продава на по-ниска цена. Следователно трите кооперации не могат ефективно да приемат самостоятелно стандарта. В този случай е вероятно да е необходимо споразумение с доставчик на дребно, съгласно което той ще закупува минимум 100 тона годишно от отглеждания по устойчив начин ориз.

Споразумението, съгласно което препродажната цена на търговеца на дребно за отглеждан по устойчив начин ориз няма да бъде повече от 15 % по-висока от средната цена на отглеждания по конвенционален начин ориз, подлежи на отделна оценка. Отглежданият по устойчив начин ориз струва 30 % повече от отглеждания по конвенционален начин ориз и е налице риск потребителите да закупуват недостатъчни количества ориз. Следователно е вероятно да е необходимо споразумение, като се има предвид, че в противен случай търговецът на дребно не би могъл да продължи да купува от трите кооперации. Самостоятелно всяка от трите кооперации и търговецът на дребно не могат да популяризират ориза, тъй като се нуждаят от взаимната си помощ за това, понеже производството и продажбата на отглеждан по устойчив начин ориз са взаимосвързани.

Необходимост от разпоредба във връзка със споразумението за устойчивост

Вероятно споразумението за закупуване на определено количество отглеждан по устойчив начин ориз ще бъде необходимо, тъй като в споразумението за устойчивост участва само един търговец на дребно и производството на отглеждан по устойчив начин ориз предполага допълнителни разходи за производителите. Друг вид разпоредба, насочена към покриване на разходите, би могла да се състои в това, че търговецът на дребно просто ще се ангажира да популяризира устойчивия ориз, без да се задължава да закупува минимално количество. Това обаче не предоставя достатъчна сигурност за трите кооперации, тъй като отглежданият по конвенционален начин ориз е с 30 % по-евтин и потребителите по принцип не са осведомени за последиците от конвенционалното производство на ориз.

В случай на споразумение за начисляване на препродажна цена за отглеждан по устойчив начин ориз, която е с 15 % по-висока от тази на отглеждания по конвенционален начин ориз, е налице по-малко ограничаващ начин за насърчаване на продажбата на отглеждан по устойчив начин ориз. Тъй като проблемът е липсата на осведоменост на потребителите за ползите от отглеждания по устойчив начин ориз, трите кооперации и търговецът на дребно могат да сключат споразумение за сертифициране, например за разработване на етикет за отглеждания по устойчив начин ориз, чрез услугите на трета страна. Третата страна ще оцени съответствието на ориза с методите за устойчиво производство и ще удостовери съответствието им. Етикетът може да информира потребителите за въздействието на конвенционалното производство на ориз върху околната среда. Следователно търговецът на дребно ще бъде свободен да определя препродажната цена на отглеждания по устойчив начин ориз, като чрез използването на етикета той ще може ефективно да отговори на потребителското търсене на отглеждан по устойчив начин ориз.

Етап 2: необходимост във връзка с естеството и интензивността на ограничението

При оценката на естеството на ангажимента за закупуване на 100 тона отглеждан по устойчив начин ориз годишно алтернатива би могъл да бъде ангажимент от страна на търговеца на дребно за закупуване на целия отглеждан по устойчив начин ориз, необходим за препродажба, от трите кооперации. Това обаче няма да постигне стандарта за устойчивост, тъй като трите кооперации няма да са сигурни, че търговецът на дребно ще закупи действително необходимото количество произведен ориз. Причината за това е, че търговецът на дребно може да не се нуждае от всичките 100 тона отглеждан по устойчив начин ориз за дадена година и следователно кооперациите няма да имат стимул да направят необходимата инвестиция.

Когато се оценява интензивността на ограничението за поемане на ангажимент за закупуване на 100 тона отглеждан по устойчив начин ориз годишно за срок от 3 години, ограничението изглежда необходимо, тъй като, за да получат възвръщаемост на своята допълнителна инвестиция, трите кооперации трябва да произвеждат най-малко 95 тона отглеждан по устойчив начин ориз годишно за срок от 3 години. Поради това, че стандартът за устойчивост е новост и е свързан с несигурност, като закупува допълнителни 5 тона отглеждан по устойчив начин ориз, търговецът на дребно има за цел да осигури защитна мрежа в случай на неправилно изчисление. Следователно е малко вероятно ангажиментът за закупуване на 100 тона отглеждан по устойчив начин ориз да бъде необходим за постигането на въпросния стандарт за устойчивост.

Пример 2: създадена е регионална инициатива за подобряване на условията на живот на свинете. Участващите земеделски стопани се договарят с кланица и двама месопреработватели да увеличат пространството за едно прасе в стопанствата си над законоустановения минимум. Поради местните закони за поддържане на земята за целите на биологичното разнообразие за повечето земеделски стопани е трудно да увеличат площта за отглеждане на свине, тъй като това би ги принудило да намалят броя на отглежданите свине, за да спазят стандарта. В резултат на това участващите земеделски стопани ще се окажат в неблагоприятно финансово положение в сравнение със земеделските стопани, които не участват в инициативата.

Поради това в инициативата се предвижда преработвателите да плащат на земеделските стопани допълнително 1 EUR на килограм продадено месо като ценова премия, за да ги компенсират за намаляването на тяхната продукция и увеличаването на разходите. Плащането на ценовата премия съответства на печалбата, която земеделските стопани иначе биха получили, ако отглеждат повече свине по конвенционалния начин, и на малък марж, за да се насърчат земеделските стопани да сключат споразумението. Един преработвател би могъл да преработи цялата продукция на земеделските стопани и да покрие свързаната с това финансова тежест. Към инициативата обаче се е присъединил втори преработвател, тъй като иска да навлезе на пазара на по-устойчиви продукти. В инициативата също така се предвижда, че участващата кланица ще коли изключително свине, отглеждани съгласно съответните стандарти за хуманно отношение към животните, за да се избегне смесването на месото им с това на животни, отглеждани по конвенционален начин.

Етап 1:

Възможно ли е стандартът за устойчивост да бъде постигнат по същия начин, като се действа самостоятелно?

Първата алтернатива, която трябва да се разгледа, е дали стандартът за устойчивост би могъл да бъде постигнат от участниците в споразумението, ако те действат самостоятелно, вместо заедно. Земеделски стопанин, който би увеличил пространството за свинете само в своето стопанство, би загубил част от приходите си и евентуално и достъпа до своите купувачи в полза на други земеделски стопани поради намаляването на предлаганото от него количество или увеличаването на продажната му цена. В същото време земеделските стопани, действащи заедно без участието на преработватели, биха се конкурирали един с друг при равни условия, но те все пак биха се намирали в неравностойно положение в сравнение със земеделски стопани, които са решили да участват в споразумението за устойчивост. Те също така биха изпитвали трудности да намерят купувачи, които биха се съгласили да платят по-висока цена за месо от животни, отглеждани по устойчив начин. Следователно е вероятно споразумение между самите земеделски стопани и между земеделските стопани и преработвателите като купувачи на месни продукти да е необходимо, за разлика от едностранните действия. И накрая, включването на кланицата по принцип е необходимо, тъй като то гарантира отделянето на месото, добито от свине, които са предмет на споразумението, от месото, добито от свине, които не попадат в приложното му поле.

Необходимостта от разпоредба във връзка със споразумението за устойчивост

На следващо място, що се отнася до плащането на ценова премия, като алтернатива преработвателите могат да поемат ангажимент да изкупуват цялото месо от свине, отглеждани в съответствие с инициативата, на цената на отглеждани по конвенционален начин свине. Обичайно земеделските стопани не срещат проблеми при намирането на купувачи и лесно биха могли да продадат месните продукти, получени от техните свине. Ако обаче приложат критериите за устойчивост, те ще трябва да продават на загуба, тъй като ще трябва да намалят броя на животните, без да получават нищо в замяна. Следователно е вероятно да е необходимо плащане на ценова премия.

По отношение на поетия от кланицата ангажимент да се колят само животни, които са отглеждани в съответствие със стандарта за устойчивост, за земеделските стопани може да е налице алтернатива да поискат от кланицата да разделя и ясно да идентифицира месото, което се добива от техните свине. Това вероятно ще доведе до някои допълнителни разходи, тъй като поддържането на две отделни линии в кланицата може да доведе до неефективност при клането на животните. Въпреки това, ако кланицата успее да намери ефективен начин за управление на двете линии, клането на двата вида животни ще ѝ позволи да постигне по-висок оборот и по този начин да компенсира разходите за разделяне на двата вида месо за преработка. Следователно е малко вероятно споразумението с кланицата да се колят само животни, които са отглеждани по устойчив начин, да е необходимо.

Етап 2: необходимост във връзка с естеството и интензивността на ограничението

В случай на плащане на ценова премия, получавано от земеделските стопани за предоставяне на повече пространство на свинете, алтернативно ограничение може да бъде споразумение за общата цена или за минимална цена на месните продукти. Съгласуването на обща цена обаче би обхванало много аспекти на производствените разходи, които не са свързани със стандарта за устойчивост, например цените на суровините, метеорологичните явления и болестите. Освен това, макар че една минимална цена, определена на достатъчно високо равнище, така че да покрива разходите за подобряване на устойчивостта, би могла да гарантира, че производителите получават компенсация за усилията си, тя не отчита възможността, че другите елементи, които определят цената на свинското месо, като входящи ресурси, инфраструктура и сезонност на продукта, могат да подлежат на промяна в бъдеще и договорената минимална цена вече да не отразява точно разходите на земеделските стопани. Поради това плащането на ценова премия вероятно ще бъде необходимо, тъй като съответства на загуба на печалба, която земеделските стопани понасят, като отглеждат по-малко свине, и се запазва възможността други ценови компоненти да могат свободно да варират в зависимост от промените на пазара.

Определянето на плащането на ценова премия в размер на 1 EUR за килограм произведено месо вероятно също ще бъде необходимо. Такъв би бил случаят, ако плащането отразява загубата на печалба, която земеделските стопани понасят поради това, че не са имали същата продукция, както ако са отглеждали свине по конвенционален начин, както и ако отразява марж, по-малък от 20 % от компенсацията за възникналите разходи и пропуснатите приходи, за да се насърчат земеделските стопани да сключат споразумението. Без този марж и ако земеделските стопани бъдат компенсирани само за възникналите допълнителни разходи и пропуснатите приходи, те може да не са заинтересовани да положат необходимите усилия за постигане на стандарта за устойчивост.

Не е необходимо да се прави оценка за необходимост на броя на земеделските стопани или преработвателите, които са се присъединили към инициативата, както е обяснено в раздел 5.4.2.3.

Пример 3: група от три млекопреработвателни кооперации разработва знак за качество за сирене. Знакът за качество изисква от производителите да удостоверят, че използваното в техните сирена мляко е произведено изключително по биологични методи. Знакът за качество изисква цялото производство на мляко за сиренето да се извършва съгласно конкретен предварително определен списък на биологични методи, за да се гарантира, че не се смесват биологично произведени и други видове мляко. Такъв метод на производство предполага допълнителни разходи за производителите, намалява свободата им да избират алтернативни методи за производство на сирене, получено чрез биологично производство, и способността им да продължат да предлагат произвеждано по конвенционален начин мляко за продукти от сирене. Вече успешно са пуснати на пазара продукти, подобни на предвидените от млекопреработвателната кооперация и произвеждани чрез сходни производствени методи. Потребителското търсене на сирене, получено чрез биологично производство, е голямо и потребителите вече плащат по-висока цена за това сирене. Това от своя страна води до търсене на сирене, получено чрез биологично производство, сред клиентите на кооперациите, а млекопреработвателните кооперации могат да възстановят разходите, свързани с допълнителните изисквания.

Етап 1: Възможно ли е стандартът за устойчивост да бъде постигнат по същия начин, като се действа самостоятелно?

Някои производители вече прилагат самостоятелно стандарти за устойчивост, които са по-високи от предвидените в законодателството на Съюза или в националното законодателство, и продуктите, произведени в съответствие с тези стандарти, са сравними с тези, предвидени в споразумението, по отношение на качеството и обема. Съществува също така търсене на сирене, получено чрез биологично производство, както от страна на потребителите, така и на снабдителите. Поради това кооперациите ще могат да прилагат стандарта самостоятелно и да отговорят на нарастващото търсене на произвеждано по устойчиви начин сирене от страна на клиентите, като създадат свой собствен етикет. Следователно не изглежда да е налице необходимост от сътрудничество.

Пример 4: в определени моменти всяка година количеството на някои налични зеленчуци надвишава търсенето. В резултат на това се похабяват между 7 % и 15 % от годишната реколта на спанак. Кооперациите са се опитали да прилагат самостоятелно различни стратегии за планиране или съхранение на излишната продукция, но не са успели да запазят загубите си под средната стойност от 7 %. Те също така са се опитали да сушат спанака и да го продават, но не е имало потребителско търсене за такъв продукт.

За да намалят подобни разхищения, група кооперации за производство на спанак решават да обменят информация за месечните доставки на спанак до клиентите, така че да могат да планират по-точно търсенето и предлагането. Кооперациите обосновават подобен обмен на информация с въвеждането на ротационна система, при която всеки месец различните кооперации се редуват да намаляват производството си с определен процент, за да отговорят на очакваното търсене на спанак през следващия месец.

Етап 1:

възможно ли е стандартът за устойчивост да бъде постигнат по същия начин, като се действа самостоятелно?

Очевидно е налице необходимост от сътрудничество, тъй като самостоятелните действия за справяне с разхищението на храни са се оказали неуспешни.

Необходимостта от разпоредба във връзка със споразумението за устойчивост

Кооперациите за производство на спанак се стремят да постигнат стандарта чрез обмен на информация относно търсенето и предлагането. Като алтернатива те биха могли да се договорят за намалени производствени обеми за всяка кооперация. Това обаче няма да реши проблема, тъй като ще бъде трудно да се предвиди със сигурност в каква степен кооперацията следва да намали производството си. Освен това все пак ще има периоди, през които търсенето е по-високо, така че кооперациите няма да са в състояние да изпълняват поръчките на потребителите. Също така споразумение относно производствените обеми би било по-ограничаващо, отколкото такова относно обмена на информация.

Проблемът се решава чрез споразумение за обмен на информация, като се предоставя периодична информация за състоянието на пазара и се дава възможност за прецизно регулиране на доставките през следващия месец. Следователно постигането на стандарта за намаляване на разхищението на храни изглежда обосновано необходимо.

Етап 2: необходимост във връзка с естеството и интензивността на ограничението

Що се отнася до необходимостта от ограничение на конкуренцията, което произтича от споразумението, обменът на информация относно даден параметър, като например месечни доставки за потребителите, представлява значително ограничение на конкуренцията. Споделянето на обобщена информация на двумесечна или тримесечна база, а не на месечна, би било по-малко ограничаваща и реалистична алтернатива. По-рядкото обобщаване и събиране на данните води до това, че продажбите на отделните кооперации за отделни клиенти няма да могат да бъдат установявани. Същевременно чрез обмен на данни на двумесечна или тримесечна база производителите ще продължат да са осведомени за пазарното търсене на спанак през предходните 2—3 месеца, за да могат да коригират собственото си производство през следващите месеци.

В резултат на това споразумението за ежемесечен обмен на информация не отговаря на етап 2 от теста за необходимост.

Пример: няколко производители сключват споразумение преди публикуването на настоящите насоки. Те се ангажират да спрат употребата на разрешен хербицид, който често се открива в източниците на питейна вода. За да финансират прехода към този по-устойчив метод на производство, те се договарят за временни фиксирани цени в размер на 0,50 EUR на произведен килограм.

След публикуването на настоящите насоки за страните става ясно, че плащането на ценова премия би било достатъчно за постигането на стандарта. Следователно споразумението не изпълнява етап 2 от теста за необходимост. В резултат на това страните следва да актуализират своето споразумение възможно най-скоро, за да спазват член 210а, като заменят фиксирането на цената с плащането на ценова премия.

Пример: няколко селскостопански производители се договарят да променят през януари 2023 г. своя производствен метод, за да преустановят употребата на разрешен замърсяващ хербицид, който е често засичан в източниците на питейна вода. Тъй като за промяната на производствения метод е необходимо известно време, пускането на крайния по-малко замърсяващ продукт е предвидено през септември 2023 г. Производителите се договарят от януари 2023 г. да се плаща ценова премия по отношение на продукта, при който се използва проблемният хербицид, за да финансират необходимите за прехода инвестиции.

Плащането на ценовата премия може да се прилага, считано от януари 2023 г., ако производителите не са в състояние да покрият инвестиционните си разходи само с предоставянето на плащане на ценова премия от септември 2023 г., след пускането на пазара на алтернативния продукт. При липса на ценова премия от януари 2023 г. те не биха обмислили да поемат инициативата за устойчивост. Ако обаче страните са в състояние да покрият инвестиционните си разходи с предоставяне на плащането на ценова премия от септември 2023 г., тогава прилагането на плащането на ценова премия преди тази дата не е необходимо.

Пример: двама производители са се договорили да инвестират заедно в научноизследователска и развойна дейност относно нов метод за производство, който обещава да бъде по-устойчив. Това предполага фиксиране на цените за финансиране на подобна нова инвестиция. Поради началото на икономическа криза, след като са сключили споразумението, страните вече не са в състояние да финансират изследванията и решават да спрат инвестициите в научни изследвания.

Тъй като страните не са приложили стандарта поради свързана с непреодолима сила причина, те не могат да продължат да ограничават конкуренцията, т.е. да фиксират цените.

Пример: производители и търговци на дребно се договарят да отглеждат нов сорт царевица, който е по-устойчив на вредители и следователно изисква по-малка употреба на пестициди, отколкото останалите сортове царевица. Семената за новия сорт обаче са по-скъпи и се продават по 6 евро за килограм. Търговците на дребно се договарят, че ще финансират закупуването на по-скъпите семена, като предлагат плащането на ценова премия за отглежданата царевица. В по-късните етапи от прилагането на споразумението за устойчивост цената на семената пада до 1 EUR за килограм, тъй като културата става все по-търсена и има повече семена на пазара.

Тази промяна в цената на семената, които са суровина за царевицата, означава, че страните трябва да преоценят колко следва да е ценовата премия и дали търговците на дребно трябва изобщо да подкрепят споразумението чрез плащане на ценова премия.

Пример: производители, преработватели и търговци на дребно се договарят относно плащането на определена ценова премия за отглеждането на животни без използване на клетки. Съгласно закона всяко животно трябва да разполага с пространство от най-малко 0,2 m2. В даден момент впоследствие задължителното законодателство се изменя и се налага ново изискване от 0,5 m2.

Стандартът за устойчивост, налагащ изискването животните да са „свободно отглеждани“, все още може да оправдае прилагането на ценова премия. Тъй като обаче в законодателството се повишава задължителният стандарт, размерът на ценовата премия трябва да бъде преоценен, което в определени случаи може да доведе до по-ниска цена.

Пример: споразумение между организация на производителите (ОП) и преработватели дава възможност на производителите да инвестират в технология за изкуствен интелект („ИИ“), която може да открие на ранен етап болести по растенията, което води до по-високи добиви. Преработвателите се съгласяват да закупят технологията за производителите и да покрият оперативните разходи за технологията, като се договарят за минимална цена на продуктите, произведени от ОП. В замяна на това споразумението изисква от членовете на ОП да лицензират технологията, за да се гарантира, че има достатъчно лицензополучатели и съответно лицензионни такси, които да покрият разходите за инвестицията.

След като технологията бъде тествана и доведе до по-високи добиви, производителите ще трябва да преоценят необходимостта от минимална цена. Тъй като понастоящем те произвеждат по-големи количества, могат да покрият сами оперативните разходи за технологията.

Пример: местни производители на месо от домашни птици се споразумяват да осигурят повече жизнено пространство на всяко отделно животно. За да намалят разходите си за осъществяване на прехода, те сключват споразумение със своите купувачи, съгласно което последните се договарят за фиксирана ценова премия, за да покрият допълнителните разходи за новия стандарт за устойчивост. Споразумението се подписва през март 2024 г. с едногодишен официален период на предизвестие в случаи на едностранно прекратяване. Периодът на предизвестие осигурява подходящо планиране за купувачите, които искат да се позиционират на пазара като доставчици на устойчиво произведено месо от домашни птици и са направили инвестиции в тази насока. През юни 2024 г. се приема ново местно законодателство, което се прилага от декември 2024 г. Според него при цялото селскостопанско производство в този регион за животните трябва да се разпределя едно и също пространство, както се предвижда в споразумението.

Тъй като изискването за минимална площ става правно задължение през декември 2024 г., ограничението на конкуренцията вече не е необходимо. Въпреки това прекратяването на споразумението с купувачите преди изтичането на официалния срок на предизвестие може да има сериозни финансови последици за страните. Страните са действали добросъвестно, тъй като новият закон не е бил предвидим по времето на сключването на споразумението. Следователно те могат да продължат да се ползват от изключването, установено в член 210а, до официалното изтичане на срока на предизвестието, а именно юни 2025 г.

Пример: за да намалят употребата на пестициди с повече от това, което се изисква от правото на Съюза и от националното право, трима производители на царевица, представляващи само една малка част от производителите на пазара, се договарят с производител на фуражи, че ще преминат към методи на биологично производство. Тъй като този преход ще увеличи разходите им, те се договарят, че тримата производители на царевица ще фиксират цените за период от 2 години. След 1 година прилагане на споразумението за устойчивост тримата производители на царевица разбират, че са подценили до каква степен преминаването към биологично производство ще увеличи разходите им, и че фиксираната цена не покрива тези допълнителни разходи. Поради това тримата производители на царевица намаляват приходите си, за да покрият тези разходи с оглед на това, че не могат да увеличат фиксираната цена.

В този пример спадът на приходите се дължи единствено на неправилно изчисление от страна на тримата производители на царевица. Освен това той оказва влияние само върху ограничен брой производители. В резултат на това няма вероятност той да застраши постигането на целите на ОСП, предвидени в член 39 от ДФЕС.

Пример: няколко производители на семена за зърнено-житни култури, които съставляват 80 % от зърното, произведено в съответния географски район, се договарят да спрат продажбата на семена на зърнено-житни култури, третирани с определен вид химически пестицид. Това създава недостиг на входящи ресурси за преработвателите, които използват зърното, тъй като производителите са отговорни за голям дял от производството на семена, което води до значително повишаване на цената на хляба. Това вероятно би застрашило постигането на целите за гарантиране на снабдяването и за разумни цени за потребителите.

Пример 1: птицевъди, които съставляват около 50 % от пазара, се договарят да сключат споразумение за закупуване с цел съвместно снабдяване с фуражи за домашните птици с по-високо качество. Благодарение на спестените разходи чрез съвместното закупуване производителите успяват да поддържат цена на фуража, която е приблизително еднаква с цената на фуража за домашни птици, който не е обхванат от споразумението за устойчивост. Те се договарят също така да финансират съвместно рекламна кампания за повишаване на осведомеността относно това, че по-добре хранените домашни птици са по-добри за здравето на хората и с оглед на хуманното отношение към животните. В резултат на кампанията повечето потребители решават да преминат към купуване на птиче месо от по-качествено хранени домашни птици. Това увеличение на търсенето стимулира други производители да се присъединят към споразумението и да променят производствените си методи. По-конкретно, съвместното закупуване привлича по-малките производители да спазват по-високия стандарт, тъй като в противен случай те не биха могли да си позволят да купуват фуражите с по-високо качество. В резултат на това към спазване на по-устойчивия стандарт преминават производители, представляващи над 90 % от общото предлагане.

Въпреки че споразумението отстранява от пазара почти всички домашни птици, отгледани по по-неустойчив начин, е малко вероятно то да представлява изключване на конкуренцията съгласно член 210а, параграф 7. Това е така, защото разпоредбата на член 210а няма за цел да възпрепятства споразумения, които са толкова ефективни в осигуряването на устойчиво произведени продукти, че повечето потребители желаят да ги купуват, а други оператори възприемат същия стандарт.

Пример 2: производители на пуйки, които съставляват 60 % от пазара, решават да подобрят условията на живот на отглежданите от тях пуйки, като въведат нов стандарт за хуманно отношение към животните, надхвърлящ предписанията на задължителното право. Това е свързано с увеличаване на жизненото пространство на пуйките и инсталиране на системи за подновяване на въздуха и пречистване на водата. Новият стандарт за устойчивост също така изисква пуйките да се хранят само с висококачествен фураж. Производителите се договарят с купувачите да получават от тях ценова премия за покриване на разходите за устойчиво произведено пуешко месо.

Плащането на ценовата премия води до цена на устойчиво произведеното пуешко месо, която е със 150 % по-висока от цената на неустойчиво произведеното пуешко месо. Това увеличение се налага поради необходимостта да се гарантира възстановяването на големите допълнителни разходи, свързани с новия стандарт. В рамките на няколко месеца към новото споразумение за устойчивост се присъединяват и всички останали производители на пуйки на въпросния пазар. Пречките пред вноса на пуешко месо значително ограничават количеството внесено пуешко месо, произведено по неустойчив начин, на пазара. В резултат на това на практика вече не се предлага пуешко месо, произведено по неустойчив начин. В допълнение цената на пуешкото месо, произведено по устойчив начин, се увеличава допълнително с 200 % в сравнение с първоначалната цена на пуешкото месо, произведено по неустойчив начин.

Данните сочат, че поради споразумението между 45 % и 50 % от потребителите на пуйки вече не могат да си позволят да купуват пуешко.

В резултат на това потребителите, които са били готови да платят само за по-евтината — и по-малко устойчива — алтернатива, вече няма да имат достъп до пуйки, тъй като не могат да си позволят 200-процентното увеличение на цената. Подобна ситуация може да представлява изключване на конкуренцията по смисъла на член 210а, параграф 7.