ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 14.7.2021
COM(2021) 554 final/2
2021/0201(COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на правилата за съответствие, определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и поемането на ангажимент за колективно постигане на неутралност по отношение на климата до 2035 г. в сектора на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа
(текст от значение за ЕИП)
{SEC(2021) 554 final} - {SWD(2021) 551 final} - {SWD(2021) 609 final} - {SWD(2021) 610 final}
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•
Основания и цели на предложението
Със съобщението „Европейският зелен пакт“ се дава ход на нова стратегия за растеж за ЕС, чиято цел е превръщането на ЕС в справедливо и благоденстващо общество с модерна и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите. С него се препотвърждава амбицията на Комисията да повиши целите си в областта на климата и да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Освен това с него се цели защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Необходимостта от Европейския зелен пакт и неговото значение се увеличиха допълнително с оглед на много тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето и икономическото благосъстояние на гражданите на Съюза.
Борбата с изменението на климата е неотложно предизвикателство. С оглед на научните констатации от специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) около 2050 г. трябва да бъде постигната въглеродна неутралност в световен мащаб, а по-късно през настоящото столетие — и неутралност за всички останали парникови газове. Това неотложно предизвикателство изисква ЕС да засили действията си и да стане световен лидер, като постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Тази цел е посочена в съобщението „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“.
На основата на цялостна оценка на въздействието в съобщението на Комисията от 17 септември 2020 г. „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ беше предложено да се увеличи амбицията на ЕС и беше представен всеобхватен план за повишаване по отговорен начин на обвързващата цел на Европейския съюз за 2030 г. за намаляване на нетните емисии с най-малко 55 %. Понастоящем увеличаването на амбицията за 2030 г. спомага за предоставянето на сигурност на създателите на политики и на инвеститорите, което означава, че във взетите през следващите години решения емисиите няма да се ограничават до нива, които са несъвместими с целта на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Целта за 2030 г. е в съответствие с целта на Парижкото споразумение за задържане на покачването на температурата в световен мащаб до значително под 2°C и за полагане на по-нататъшни усилия за задържането ѝ до 1,5°C.
В съобщението се предлага да се премине към по-сериозен принос от сектора на ЗПЗГС и, като по-нататъшна стъпка, да се обединят селскостопанските емисии на парникови газове, различни от СО2, с тези от сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, като по този начин се създава нов регулиран поземлен сектор (обхващащ емисии и поглъщания от селското стопанство, горското стопанство и други видове земеползване). Това може да насърчи полезните взаимодействия между мерките за смекчаване на изменението на климата, които се прилагат на сушата, и да даде възможност за по-интегрирано създаване и прилагане на политики на национално равнище и на равнището на ЕС. Анализът, на който се основава съобщението, показва, че поземленият сектор би имал потенциала много бързо и разходоефективно да постигне приблизително към 2035 г. неутралност по отношение на климата и впоследствие да генерира повече поглъщания на CO2, отколкото емисии на парникови газове.
На заседанието си през декември 2020 г. Европейският съвет одобри новата обвързваща цел на ЕС за 2030 г. Той също така призова Комисията да направи оценка на начините, по които всички икономически сектори могат да допринесат оптимално за постигането на целта за 2030г., и да представи необходимите предложения, придружени от задълбочен анализ на екологичното, икономическото и социалното въздействие на равнище държава членка, като се вземат предвид националните планове в областта на енергетиката и климата и като се преразгледат съществуващите възможности за гъвкавост.
Затова с Европейския законодателен акт за климата целта на ЕС за неутралност по отношение на климата става правно обвързваща и се увеличава амбицията за 2030 г., като се определя цел за намаляване на нетните емисии до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г.
За да се следва предложената в Европейския законодателен акт за климата посока и да се осигури въпросното по-голямо равнище на амбиция за 2030 г., Комисията преразгледа действащото понастоящем законодателство в областта на климата и енергетиката, съгласно което се очаква намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % до 2030 г. и с 60 % до 2050 г.
Законодателният пакет „Подготвени за цел 55“, който е посочен в Плана на Комисията във връзка с целта в областта на климата, представлява най-всеобхватният градивен елемент в усилията за изпълнение на амбициозната нова цел в областта на климата до 2030 г. и всички икономически сектори и политики трябва да дадат своя принос.
Определената в Регламент (ЕС) 2018/841 първоначална регулаторна рамка относно сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) беше приета през 2018 г. и обхваща емисиите и поглъщанията на CO2 и емисиите на парникови газове CH4 и N2O, дължащи се на управлението на земи, гори и биомаса през периода 2021—2030 г. Тя допринася за предходната цел на Съюза за намаляване на емисиите до 2030 г. с най-малко 40 % в сравнение с 1990 г., като гарантира, че сборът на общите емисии не надхвърля сбора на общите поглъщания, генерирани от сектора след прилагането на правилата за отчитане, и за гъвкавостта със сектора за „разпределяне на усилията“ (или РРУ), установен с Регламент (ЕС) 2018/842.
Като част от пакета „Подготвени за цел 55“ предложението за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 цели да повиши приноса на сектора на ЗПЗГС към засилената цялостна амбиция в областта на климата за 2030 г. За тази цел с предложението: цялостната цел на Съюза за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС през 2030 г. се определя на 310 млн. тона CO2 еквивалент; се засилва задължението за държавите членки да представят интегрирани планове за смекчаване на изменението на климата за поземления сектор и се повишават изискванията за мониторинг с помощта на цифрови технологии; се извършва привеждане на целите в съответствие със свързаните инициативи на политиките в областта на биологичното разнообразие и биоенергията; се определя целта на Съюза до 2035 г. за неутралност по отношение на климата в поземления сектор (който обединява сектора на ЗПЗГС и въглеродно неутралния селскостопански сектор); се поема ангажимент от страна на Комисията за представяне на предложения за национални приноси до 2025 г. във връзка с целта до 2035 г.
С предложеното изменение се въвеждат само малки, несъществени промени в регулаторната рамка на ЗПЗГС по отношение на първия период на съответствие, т.е. за периода 2021—2025 г. Обратно, с началото на втория период на съответствие от 2026 г. до 2030 г. настъпва значителна промяна. За да се опростят прилагането и постигането на съответствие, вдъхновените от Киото правила за отчитане на площи след 2025 г. вече няма да се прилагат, а гъвкавостта между сектора на ЗПЗГС и секторите за „разпределяне на усилията“ ще бъде коригирана в съответствие с европейското законодателство в областта на климата. Общата цел на Съюза за нетни поглъщания на парникови газове в размер на 310 млн. тона CO2 еквивалент ще бъде разпределена между държавите членки като годишни национални цели за периода 2026—2030 г. и ще се основава на емисиите и поглъщанията, докладвани при инвентаризациите на парниковите газове и площите от управлявана земя. Ще бъде въведена нова система за управление на изпълнението на целите и ще бъде коригиран механизмът за гъвкавост в областта на земеползването, насочен към риска от неизпълнение от страна на държавите членки. От 2031 г. нататък обхватът на регламента ще бъде увеличен, за да включва селскостопански емисии, различни от CO2, като по този начин рамката за целия поземлен сектор за първи път ще бъде обхваната от един инструмент на политиката в областта на климата.
•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката
Пакетът в областта на климата и енергетиката „Подготвени за цел 55“ е всеобхватна стъпка към преразглеждането на законодателството на Съюза с цел привеждането му в съответствие със засилената амбиция на ЕС в областта на климата. Всички инициативи в пакета са тясно свързани помежду си.
Настоящото законодателно предложение допълва представените в пакета предложения и запазва съгласуваност с:
а)преразглеждането на Директива 2003/87/ЕО за схемата на ЕС за търговия с емисии;
б)Регламент (ЕС) 2018/842 за разпределяне на усилията;
в)изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 относно възобновяемата енергия за изпълнение на амбицията на новата цел в областта на климата до 2030 г.
Съществуват силни взаимовръзки и с други инициативи на Комисията относно запазването и увеличаването на природосъобразните поглъщания на въглерод, подобряване на устойчивостта на горите на ЕС към изменението на климата, възстановяване на засегнатите от деградация земи и екосистеми, възстановяване на влагата в торфища и насърчаване на биоикономиката, включително използването на продукти от устойчиво добита дървесина, при пълно зачитане на екологичните принципи, които стимулират биологичното разнообразие:
а) стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.;
б) стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система;
в) [стратегия на ЕС за горите];
г) [цели на ЕС за възстановяване на природата];
д) стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата;
е) стратегия на ЕС за намаляване на метановите емисии;
ж) [стратегия на ЕС за почвите];
з) устойчива биоикономика за Европа;
и) план за действие за кръговата икономика с цел постигане на по-чиста и по-конкурентноспособна Европа;
й) план за действие за нулево замърсяване;
к) дългосрочна визия за селските райони на ЕС.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Предложенията от пакета „Подготвени за цел 55“ следва да бъдат съвместими с всички действия и политики на ЕС и да спомагат за постигането от страна на ЕС на по-голямата цел за 2030 г. и успешния и справедлив преход към целта за 2050 г. за неутралност по отношение на климата, както е заявено от Комисията в съобщението „Европейският зелен пакт“. В този смисъл настоящата инициатива е свързана с много други области на политиката, включително с външните политики на Съюза.
Комисията подобрява своите насоки за по-добро регулиране и помощни инструменти, като целта е всички инициативи на ЕС да отговарят на зелена клетва „да не нанасят вреда“.
Инструментът за техническа подкрепа подпомага държавите членки при разработването и изпълнението на реформите. Подкрепата се предоставя при поискване и обхваща широк спектър от области на политиката, включително планове за възстановяване на устойчивостта, екологичния преход и въпроси, свързани със ЗПЗГС.
Секторът на ЗПЗГС е свързан с всички екосистеми и икономически дейности, които зависят от земята и услугите, които тя предоставя. Като следствие в Регламента относно ЗПЗГС се представят синергии с други политики на ЕС, които обхващат дейности, свързани със земята — най-вече общата селскостопанска политика, политиките в областта на околната среда и енергийната политика, по-специално по отношение на възобновяемата енергия.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Правното основание за настоящото предложение е член 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В съответствие с член 191 и член 192, параграф 1 от ДФЕС Европейският съюз допринася за постигането, наред с другото, на следните цели: опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда; насърчаване на международно равнище на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Изменението на климата е трансграничен проблем, който не може да бъде решен от действия само на национално или местно равнище. Трябва да се предприеме координация на действията, свързани с климата, на европейско равнище, а когато това е възможно — и в световен мащаб. Действието на ЕС е обосновано от посочената в член 5 от Договора за Европейския съюз субсидиарност. От 1992 г. насам ЕС действа за разработването на съвместни решения и е движеща сила в глобалното действие за борба с изменението на климата. По-специално действията на равнището на ЕС ще са насочени към постигане на икономически ефективно изпълнение на целите за 2030 г. и дългосрочните цели за намаляване на емисиите, като същевременно ще се гарантират справедливост и екологосъобразност. В членове 191—193 от ДФЕС е потвърдена и уточнена компетентността на ЕС в областта на изменението на климата.
Повишаването на целта за 2030 г. за намаления на парниковите газове в ЕС ще повлияе повечето, ако не всички сектори от икономиката на ЕС. Повишаването на тази цел може освен това да изисква политически реакции в много области, включително извън политиките в областта на климата, горското стопанство и земеползването. Предприетите от държавите членки действия съгласно рамката на Регламента относно ЗПЗГС имат тесни връзки с други политики, по-специално в областта на селското стопанство, биологичното разнообразие и опазването на местообитанията, адаптацията, както и с енергийната политика, поради аспектите, свързани с възобновяемата енергия. Взаимозависимостите между различните ангажирани политики имат международно въздействие, целите за намаляване на емисиите и поглъщанията се определят за всяка държава членка, а принципите, на базата на които държавите членки ще докладват за своите постижения и ще измерват напредъка си към постигането на своите индивидуални цели и целите на ЕС, като цяло са определени в Регламент (ЕС) 2018/1999. Действията на равнището на ЕС са крайно належащи и координираните политики на ЕС имат много по-голям шанс да доведат до истинска трансформация към неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г.
•Пропорционалност
Настоящото предложение е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като не надхвърля необходимото за постигане на поставените цели, а именно целта на ЕС за намаление в периода от 2021 г. до 2030 г. на емисиите на парникови газове по разходоефективен начин, като бъдат осигурени справедливост и екологосъобразност.
В Европейския законодателния акт за климата се определя обвързващата цел на Съюза в областта на климата за 2030 г. за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. В настоящото предложение се обхваща голяма част от тези емисии на парниковите газове и се преразглежда Регламентът относно ЗПЗГС.
•Избор на инструмент
Целите на настоящото предложение могат да бъдат постигнати най-добре чрез изменение на съществуващия Регламент относно ЗПЗГС, като се въведат промени в установената законодателна рамка, за да се постигне засилената амбиция на Съюза в областта на климата и в същото време да се осигури пряка и еднаква приложимост на разпоредбите в целия Съюз.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
Регламентът относно ЗПЗГС влезе в сила през 2018 г., но се прилага от началото на 2021 г., следователно до момента са извършени само първоначалните етапи от подготовката за неговото прилагане; с тези дейности бяха откроени някои предизвикателствата при прилагането. По-специално анализът на представените от държавите членки в края на 2019 г. интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) показа, че секторът на ЗПЗГС тепърва ще се третира като интегриран компонент на стратегиите на държавите членки в областта на климата. Процесът на установяване на референтните нива за горите за всяка държава членка разкри предизвикателствата, стоящи зад прилагането на това сложно правило за отчитане, а дейностите за изграждане на капацитет за подпомагане на голям брой държави членки при подготовката за прилагане на Регламента относно ЗПЗГС откроиха предизвикателствата, стоящи зад недостатъците в националните системи за мониторинг и докладване.
•Консултации със заинтересованите страни
На 29 октомври 2020 г. първоначалната оценка на въздействието беше публикувана за срок от четири седмици с цел събиране на обратна информация и бяха получени общо 93 отговора. Освен това, за да се съберат доказателства и за да се гарантира по-голяма прозрачност, от 13 ноември 2020 г. до 5 февруари 2021 г. Комисията организира обществена консултация за всяко от предложенията; при консултацията относно преработването на Регламента относно ЗПЗГС бяха получени отговорите на 235 участници в консултацията. Те показват предпочитание към по-амбициозни цели за поглъщания за сектора на ЗПЗГС — вариант, избран от 45 % от участниците (предимно сред академичните среди, гражданите на ЕС и неправителствените организации). Второто място беше за интегрираните цели за поземления сектор, които бяха предпочетени от 35 % от участниците, главно от частния сектор. Засилването на гъвкавостта с РРУ беше най-предпочитаният вариант сред 20 % от участниците, главно публични органи. Подробно обобщение на обратната информация към първоначалната оценка на въздействието и на резултатите от обществената консултация са представени в приложение 2 към оценката на въздействието за настоящото предложение.
•Събиране и използване на експертни становища
Количествената оценка на икономическите, социалните въздействия и въздействията върху околната среда се основава на интегрирано моделиране на земеползването за икономически цели от Международния институт за приложен системен анализ (IIASA), като се използват GLOBIOM и G4M. При сценария на политиката (MIX) се вземат предвид вероятните нужди от биомаса от други сектори и се следват предположенията на сценария 1.5TECH от дългосрочната стратегия на ЕС,. При сценария MIX се прогнозира, че до 2030 г. нетният поглътител ЗПЗГС ще бъде на нива, сходни с тези през периода 2016—2018 г. Въздействието на специфичните мерки за намаляване на емисиите или повишените поглъщания се моделира с криви на пределните разходи за намаляване на емисиите. Този анализ показа, че е възможно да се постигнат значителни увеличения на поглътители от площи при относително ниски разходи (5—10 EUR/тон CO2). Той също така показа, че икономически ефективните намаления на емисиите изискват действия във връзка с всички видове земеползване, като например подобряване на управлението на горите, залесяване, избягване на обезлесяването на горските площи, оставяне под угар на земя за земеползване върху органични почви и подобрени стратегии за управление на обработваеми земи върху земеделска земя.
Информация за приноса на сектора на ЗПЗГС към Зелия пакт беше получена чрез договор за услуги, изпълнен от консорциум от външни експерти, който наред с други задачи се насочи към проблеми, цели и възможности за преразглеждане на Регламента относно ЗПЗГС и анализа на представените от държавите членки доклади съгласно Решението относно ЗПЗГС (529/2013).
Допълнителна информация беше събрана чрез редица външни проучвания, като проучването за съответствие на ЗПЗГС, изграждане на капацитет за инвентаризации на парникови газове, пилотно проучване за въглеродно земеделие и др.
•Оценка на въздействието
Оценките на въздействието за различните инициативи се основават на интегрирани сценарии за моделиране, които отразяват взаимодействието на различни инструменти на политиката с икономическите оператори, за да се гарантира допълняемост, съгласуваност и ефективност за постигане на амбициите в областта на климата до 2030 и 2050 г.
Оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, допълва направения анализ в оценката на въздействието от 2020 г. в подкрепа на Плана във връзка с целта в областта на климата до 2030 г. Това формира аналитичната основа за определяне на целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г., целта за неутралност по отношение на климата в поземления сектор за 2035 г. и целта за неутралност по отношение на климата в целия Съюз до 2050 г.
Освен това оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, беше разработена и изготвена в съответствие с приложимите насоки за по-добро регулиране и препоръките на Комитета за регулаторен контрол, от който на 19 април 2021 г. беше получено положително становище с резерви. Препоръчаните подобрения, предложени от Комитета бяха разгледани в окончателната версия.
Проблеми и цели
При оценката на въздействието са установени три основни проблема със съответните фактори и цели.
Първият проблем е, че през последните години поглъщанията на въглерод в поземления сектор са намалели: поради нарастващите нива на дърводобив, свързани с търсенето на дървесина и стареенето на горите, продължаващите емисии от органични почви, природните бедствия и липсата на политически и финансови стимули. Поради това първата цел на настоящото предложение е тази тенденция да бъде спряна и обърната с оглед на амбицията за постигане на неутрален по отношение на климата поземлен сектор през 2035 г.
Вторият проблем е недостатъчната интеграция на поземления сектор в политиките в областта на климата поради факта, че секторите на селското стопанство и ЗПЗГС нямат интегрирана цел, обхванати са от два различни законодателни акта и са свързани чрез правила за гъвкавост, което налага някои ограничения. Съответната цел е да се осигури справедлива, гъвкава и интегрирана рамка за политиката в областта на климата, за да се стимулира ефективното създаване и прилагане на политики, както и да се подобрят икономическата ефективност и синергичните мерки за смекчаване на изменението на климата в поземления сектор. Това е от особено значение предвид големия потенциал за увеличаване на полезните взаимодействия между мерките за смекчаване на изменението на климата и мерките за опазване на околната среда, свързани с управлението на земята, както в земеделски и горски зони, така и в естествени и полуестествени зони. Възстановяването на богатите на въглерод екосистеми, както и устойчивото използване на почвите и горите ще допринесат за справяне с кризата в областта на климата и биологичното разнообразие.
Третият проблем е, че определените в сега действащия Регламент относно ЗПЗГС правила за отчитане, мониторинг и докладване представляват предизвикателства по отношение на изпълнението им — по-специално процесът за установяване на референтни нива за горите се оказа тежък и все още са налице много недостатъци в точността на оценките относно ЗПЗГС. Този проблем има връзка с целта да се опростят правилата за отчитане и да се използват възможностите, създадени от съществуващите технологии и данни за мониторинг на земната повърхност, за по-добър мониторинг на резултатите в областта на климата за сектора на ЗПЗГС.
Варианти на политиката
След този анализ и елементите, очертани в съобщението „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“, в оценката на въздействието са посочени три варианта.
При първия вариант се разглеждат алтернативни начини за определяне на националните цели за ЗПЗГС, като се приема че между сектора на ЗПЗГС и секторите от РРУ не съществува връзка по отношение на гъвкавостта. Един от предложените начини за това е да се опрости целевият показател за отчитане за управлявана горска площ, като се използва средното в исторически план ниво вместо референтното ниво за горите. Друг начин е да се определи единна цел за поглъщане, която се основава на всички отчетени при инвентаризацията емисии и поглъщания, и тя да се разпредели между държавите членки според последните емисии и поглъщания и площта от управлявана земя; целта на ЕС се определя в съответствие с траектория към неутрален по отношение на климата поземлен сектор през 2035 г.
При втория вариант се определя също така единна цел за поглъщания въз основа на докладваните емисии и поглъщания, но се предлага по-ниска цел на ЕС за 2030 г., съответстваща на последните резултати от сектора на ЗПЗГС (т.е. средната стойност за периода 2016—2018 г.); чрез добавяне на възможност за генериране на кредити от ЗПЗГС за постигане на съответствие с целите на РРУ, с този вариант се създават стимули за преизпълнение на целите на ЗПЗГС, като потенциално се достига равнище на поглъщания в съответствие с траекторията към неутрален по отношение на климата поземлен сектор през 2035 г.
Третият вариант обединява селскостопански емисии и емисии и поглъщания от сектора на ЗПЗГС съгласно единния стълб на „поземления сектор“ и включва три елемента: процес на планиране за осигуряване на неутралност по отношение на климата на сушата — през 2035 г., национални обвързващи цели за поземления сектор — през 2030 г. и национални обвързващи цели за поземления сектор по отношение на климата — през 2035 г.
Предпочетеният вариант следва да обединява опростени и по-амбициозни национални цели за ЗПЗГС през 2030 г. (както е във вариант 1.2 или вариант 2, в зависимост от целите на РРУ) с общоевропейска цел за неутралност по отношение на климата на сушата през 2035 г. Предпочетеният вариант също така включва процес на планиране за смекчаване на изменението на климата на сушата, национални поземлени цели за 2035 г., които ще бъдат установени на по-късен етап, и подобрени изисквания за мониторинг и докладване.
•Пригодност и опростяване на законодателството
В съответствие с поетия от Комисията ангажимент за по-добро законотворчество предложението беше подготвено с участието на заинтересованите страни при спазване на принципа за прозрачност и в постоянно взаимодействие с тях на всички етапи от процеса.
•Основни права
Предложението е съобразено с основните права и с принципите, признати в частност от Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално с него се допринася за постигането на целта за високо равнище на опазване на околната среда в съответствие с принципа на устойчиво развитие, както тази цел е формулирана в член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Отражението върху бюджета за държавите членки е свързано с възможността от търговски излишъци при преизпълнение на техните цели и необходимостта от висококачествен мониторинг и докладване в сектора на ЗПЗГС, които включват например повторно използване на програми на ЕС (напр. „Коперник“) и източници на данни, които вече са използвани за други политики.
В настоящото предложение се предвижда провеждането през 2025 т. на цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, представени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 („Регламента относно управлението“). Прегледът ще позволи на Комисията да определи годишните цели на държавите членки в сектора на ЗПЗГС за периода 2026—2030 г., които се основават на средните емисии на парникови газове във всяка държава членка през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. С прегледа ще бъде актуализиран също така начинът на разпределение на емисиите до 2030 г. във връзка с РРУ и ще се преразгледат годишните разпределения за периода 2026—2030 г. Освен това ще се запази предвиденият в Регламента относно управлението цялостен преглед през 2027 г. за целите на съответствието. Такива задачи ще изискват подкрепата на външен изпълнител с прогнозна цена от 2 млн. евро за всеки преглед (2025 г., 2027 г.).
Ще е необходимо вторично законодателство, в което ще се определят свързани със сектора на ЗПЗГС подробни правила в регистъра на ЕС, както и мониторинг и докладване на емисиите и проверка на докладите за съответствие. За изпълнението ще са необходими сложни ИТ разработки в регистъра на ЕС за справяне с нов тип квоти, свързани с гъвкавостта между ЗПЗГС и РРУ, и нови оператори (държави членки).
Освен това след промяната през 2026 г. на механизма за докладване и съответствие, за изпълнението ще са необходими подобрено и засилено извършване на мониторинг с помощта на Европейската агенция за околна среда и свързаните с него услуги за данни по линия на програма „Коперник“.
Последиците за бюджета на ЕС са представени в приложената законодателна финансова обосновка. Разработването на информационни технологии и изборът на обществени поръчки ще подлежат на предварително одобрение от Съвета по информационни технологии и киберсигурност на Европейската комисия.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и мерки за мониторинг, оценка и докладване
Задълженията за редовно, при спазване на принципа на прозрачност, докладване от страна на държавите членки, в съчетание със строги проверки за съответствие, са основни елементи за постигане на напредък в посока изпълнението на поетите от ЕС ангажименти за намаляване на емисиите в дългосрочен план. Инициативата се основава на процеса, който е базиран на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и стабилната рамка за прозрачност за емисиите на парникови газове и друга информация във връзка с климата, която се съдържа в Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Наред с другото, Комисията ще използва информацията, докладвана от държавите членки съгласно Регламента относно управлението, като основа за своята редовна оценка на напредъка. Това включва информация относно емисиите на парникови газове, политиките и мерките, прогнозите и адаптирането. Комисията също така ще използва тази информация за прегледите на изпълнението в областта на околната среда и мониторинга на програмите за действие в областта на околната среда. Информацията, получена от държавите членки, може да бъде допълвана със систематични атмосферни наблюдения in situ, както и с дистанционни наблюдения, като например предоставяните от програмата „Коперник“.
По-високото качество на мониторинга и отчитането на емисиите и поглъщанията в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство става по-съществено с въвеждането на целта на ЕС за намаляване на нетните емисии въз основа на данните, докладвани при инвентаризациите на парниковите газове. Съгласуваността с други политики на ЕС, които също разчитат на мониторинга на земната повърхност — като общата селскостопанска политика, политиките в областта на биологичното разнообразие и Директивата за възобновяемите енергийни източници — също е от голямо значение, като осигурява важни синергии по отношение на администрирането и разходите. Благодарение на развитието в технологиите за мониторинг на земната повърхност е налице изобилие от възможности на ниска цена за своевременен мониторинг на промените в земеползването (напр. чрез използване на подходи, базирани на дистанционно наблюдение, включително от спътниците „Сентинел“ в рамките на програмата „Коперник“ или предлагани на пазара услуги). Такива навременни цифрови геоданни с покритие на ЕС не само ще улеснят докладването на парниковите газове, но и ще насочат мерките за смекчаване на изменението на климата към площи с най-голям потенциал за намаления на емисиите, а в по-общ план ще дадат възможност за действия в областта на околната среда, биологичното разнообразие, опазването на природата и планирането на земеползването. От това следва, че осъвременяването на подхода за мониторинг в Регламента относно ЗПЗГС, с което се въвеждат равни условия за всички държави членки по отношение на използването на сравними и стандартизирани подходи в съответствие с наличните инструменти и технологии, е от голямо значение и ще гарантира приемането на най-добрите практики за мониторинг.
•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението
Най-важните промени в правната рамка на сектора на ЗПЗГС, които допринасят за постигането на по-голямата амбиция на Съюза в областта на климата, се отнасят до следните членове:
Член 2 Обхват
Първоначалният обхват, в който се определят „отчетните категории площи“, се прилага в изменения регламент само за периода 2021—2025 г. Управляваните влажни зони са включени в обхвата на изменението за периода 2021—2025 г. само за държавите членки, които са уведомили до 31 декември 2020 г. за намерението си да ги включат (избрано е само от две държави членки).
Обхватът за периода 2026—2030 г. се основава директно на докладваните емисии и поглъщания във връзка с инвентаризацията на парниковите газове съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 и отразява точно категориите за докладване, посочени в общия формат за докладване съгласно насоките на РКООНИК (напр. торфени зони и добив на торф са включени в категория за докладване „влажни зони“).
От 2031 г. нататък обхватът за общия сектор на земеползването и въглеродно неутралното селско стопанство се въвежда в последния параграф, като също отразява категориите за докладване, както са посочени в общия формат за докладване.
Член 4 Ангажименти и цели
В първоначалния текст на член 4 понятието „ангажименти“ е използвано за изразяване на задължението без конкретна цифрова цел. Новият член 4 — „Ангажименти и цели“, ще бъде преразгледан, за да се отразят трите периода:
Ангажименти за периода 2021—2025 г.
Съгласно настоящите правила държавите членки се ангажират да гарантират, че емисиите на парникови газове не надхвърлят поглъщанията, изчислени като сбора на общите емисии и на общите поглъщания в отчетните категории, определени в обхвата (член 2, параграф 1); „правилото за недопускане на дебити“. Тези ангажименти ще бъдат ограничени до първия период на прилагане на изменения регламент, т.е. 2021—2025 г.
Цели на държавите членки за периода 2026—2030 г.
За периода 2026—2030 г. целта на Съюза ще бъде до 2030 г. да се достигнат нетни поглъщания в размер на 310 млн. тона CO2 еквивалент въз основа на инвентаризацията на парниковите газове от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Целта на Съюза за 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания ще бъде разпределена между държавите членки, за да се определят обвързващите национални цели за минимални нетни поглъщания, които да бъдат постигнати през 2030 г. съгласно таблица в приложение IIа.
Две съображения правят използването на последните данни за предпочитане. Първо, началната точка на траекторията следва да бъде възможно най-близо до периода на съответствие — технически това има ефект на премахване на необходимостта от определяне на целеви показател като референтно ниво за горите. Второ, инвентаризациите на ЗПЗГС, като се започне с представянето на данни от 2023 г., ще бъдат първите, които ще се извършват съгласно условията на Регламента относно управлението и следователно ще са с по-висок стандарт. През 2025 г. въз основа на резултатите от цялостния преглед на докладваната инвентаризация на парниковите газове Комисията ще приеме акт за изпълнение, в който ще се определят годишните цели, основани на проверените емисии и поглъщания от 2021 г., 2022 г. и 2023 г. за всяка държава членка. Следователно последните прегледани данни ще послужат като основа за определяне на траекторията на годишните цели за периода 2026—2029 г. към постигане на националните цели за нетни поглъщания за 2030 г.
Целта за 2030 г. ще бъде отправната точка за посоката на поземления сектор между 2030 г. и 2050 г. във връзка с постигането на неутралност на цялата икономика по отношение на климата и ще позволи да се следи напредъкът към нетните нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.
Ангажименти за неутралност по отношение на климата през 2035 г.
От 2031 г. нататък секторът на ЗПЗГС ще включва селскостопански емисии, различни от СО2, а измененият регламент ще цели постигането на целта за неутралност в целия Съюз по отношение на климата при емисиите и поглъщанията на парникови газове в общите сектори най-късно до 2035 г.; намаляване на емисиите до нулеви до тази дата и последващо генериране на отрицателни емисии. Държавите членки са задължени да допринасят за постигането на общата цел и трябва да представят начина, по който възнамеряват да постигнат тази цел до юни 2024 г. в актуализираните националните планове в областта на енергетиката и климата. С оглед на представените планове до края на 2025 г. Комисията ще предложи отделни цели за държавите членки и мерки за периода след 2030 г. за целия ЕС. Индивидуалните цели след 2030 г. за държавите членки ще бъдат предмет на оценка на въздействието и ново законодателно предложение.
От 2036 г. нататък общият сектор ще трябва да генерира допълнителни поглъщания на въглерод с цел уравновесяване на останалите емисии в други сектори, въз основа на стабилна система за сертифициране на поглъщането на въглерод. С тази рамка за политиката може да бъде започнато постепенно обединяване на поземления сектор с други сектори (извън селското стопанство), които са изчерпали възможностите си за намаляване на емисиите, или които са постигнали например над 90 % намаления на емисиите. Така ще бъде запазен стимулът за стабилно увеличение на поглъщанията на въглерод в общите сектори за периода до 2050 г.
Член 9 Отчитане във връзка с продукти от добита дървесина
Съобщението „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ насочва към инициативи, засягащи въглеродното земеделие и сертифицирането на поглъщанията на въглерод, които все по-често следва да се използват като практики до 2030 г. Следователно такива нови бизнес модели за увеличаване на улавянето на въглерод трябва да бъдат насърчавани, като в същото време ползвателите на земя трябва да положат необходимите усилия, за да избегнат допълнително изчерпване на техния въглероден запас, по-специално в почвите.
С предложението ще се въведе по-ясен път към нови продукти (строителни материали, влакна/полимери) и ще се промени смисълът на този член да представлява въвеждащ текст за сертифициране на поглъщане на въглерод/въглеродно земеделие, като обхваща като такъв пример продуктите от добита дървесина.
Член 12 Общи възможности за гъвкавост
Съгласно изменения регламент държавите членки няма вече да бъдат в състояние да „натрупват“ излишък от поглъщания в края на периода 2021—2025 г. Изменението гарантира обаче разпределението на дял от излишъка от поглъщания на държавите членки в края на периода 2021—2025 г. към установен механизъм за гъвкавост в рамките на втория период 2026—2030 г. (вж. нововъведения член 13б).
Освен това държавите членки ще бъдат задължени да докладват за използването на приходите от търговията и се очаква да реинвестират тези приходи в проекти в областта на климата,
Член 13 Възможност за гъвкавост за управляваните горски площи
Обхватът на настоящия член 13 ще бъде ограничен до отчетния период 2021—2025 г. като общата налична възможност за гъвкавост ще е равна на дял от излишъка от възможност за гъвкавост, който не е бил използван от държавите членки през периода 2021—2025 г. съгласно член 13.
След първия период се очаква излишък, като се има предвид, че понастоящем нетните поглъщания от горите в големите държави членки са значително по-големи от приетите референтни нива за горите. Следователно почти всички богати на гори държави членки е вероятно да изпълнят поетите от тях задължения за периода 2021—2025 г. съгласно Регламента относно ЗПЗГС, без да е необходимо да се възползват от възможностите за гъвкавост. Ето защо е вероятно значителна част от наличната възможност за гъвкавост да остане неизползвана, което може да бъде ресурс за новосъздадения механизъм за преразпределение на всяка неизползвана компенсация за управляваните горски площи за държави членки, засегнати от естествени смущения.
Освен това настоящата разпоредба относно специалната възможност за гъвкавост за Финландия ще бъде премахната и заменена в изменения регламент с член 13a.
Член 13а Допълнителни компенсации
Подобно на член 13 прилагането на настоящия член ще бъде ограничено до отчитането в рамките на първия период на съответствие, 2021—2025 г., и основната мотивация за неговото съществуване е да се избегнат всякакви неясноти в тълкуването на степента на специалната възможност за гъвкавост, предоставена на Финландия.
В изменението размерът на наличната компенсация ще се уточни до 5 млн. тона CO2 еквивалент, т.е. половината от настоящия размер, тъй като това ще е приложимо само до края на 2025 г. Освен това компенсацията за горска площ, докладвана като преобразувана в друга площ, ще бъде ограничена до края на 2017 г. Компенсацията ще може да се използва само с цел спазване на ангажимента за периода 2021—2025 г., като се гарантира, че не се използват кредити за търговия, нито се натрупват такива като резерв до втория период 2026—2030 г.
Член 13б Механизъм за гъвкавост в областта на земеползването за периода 2026—2030 г.
Тъй като в резултат на промяната към базираната на докладването национална цел настоящите членове 10 (Естествени смущения) и 13 (Възможност за гъвкавост за управляваните горски площи) стават излишни от 2025 г., в изменения регламент за периода 2026—2030 г. е въведен нов механизъм за гъвкавост, който да помага на държавите членки да се справят с несигурността на сектора, по-специално от природни бедствия. Той ще функционира съгласно принципи, подобни на тези в настоящия член 13, като обхватът му ще се увеличи от горска площ до всички площи съответстващи на изпълнението на целите. Тогава механизмът ще може да се справи с всяко неочаквано намаляване на нетните поглъщания, свързани с всички категории земеползване, а не само с тези в горите, в резултат на вредители, пожари и бури, при условие че са налице ясни доказателства, представени от държавите членки в съответствие със съществуващите критерии (приложение VI).
Новите елементи (в сравнение с първоначалния член 13) ще бъдат:
През периода 2026—2030 г. единици от механизма за гъвкавост могат да се използват за покриване на пълния обхват между целта и докладването във всяка държава членка, а не само за горските площи.
Достъпът до механизма за гъвкавостта през 2032 г. за периода 2026—2030 г. се определя на половината от максималния размер, установен в приложение VII, т.е. 178 млн. тона CO2 еквивалент.
Всяка неизползвана сума може да бъде преразпределена с решение на Комисията и чрез регистъра към държавите членки, в случаите когато тяхната нужда, по-специално по отношение на естествените смущения, е доказана в съответствие с принципите в приложение VI, и това е надхвърлило предварително определените в приложение VII нива за държава членка.
Член 13в Управление на целите
С преминаването към националните годишни цели за нетните поглъщания през периода 2026—2030 г. ще бъдат въведени принципи, подобни на съществуващите в рамката за постигане на съответствие съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 за разпределяне на усилията, като например санкция за несъответствие в размер на 8 % от разликата в съответствието през 2030 г., спрямо определена след 2030 г. последваща цел/разпределение. В случай че в края на втория период на съответствие дадена държава членка не изпълни целта си за 2030 г., въпреки възможността за прехвърляне от друга държава членка и съответния дял от механизма за гъвкавост, несъответствието между нейната цел за 2030 г. и действително постигнатото през 2030 г. намаляване на нетните емисии ще бъде добавено към целта, определена за 2031 г.
Изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999
Причината, поради която Регламент (ЕС) 2018/1999 се изменя заедно с Регламент (ЕС) 2018/841, е, че той включва правилата за мониторинг и докладване на емисиите и поглъщанията на парникови газове и за проследяване на напредъка на държавите членки към постигане на целите съгласно Регламент (ЕС) 2018/841.
В изменението на член 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 в националните планове в областта на енергетиката и климата се отразяват националните цели, определени за периода 2026—2030, и ангажиментът за неутралност по отношение на климата през 2035 г. Изменението на член 38 дава възможност да се извърши цялостен преглед на данните от националната инвентаризация през 2025 г., за да могат да се определят националните годишни цели на държавите членки през периода 2026—2030 г. Наред с това с изменението на част 3 от приложение V се въвеждат мерки за увеличаване на точността на мониторинга и докладването на емисиите и поглъщанията на парникови газове в сектора на ЗПЗГС.
2021/0201 (COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 по отношение на обхвата, опростяването на правилата за съответствие, определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и поемането на ангажимент за колективно постигане на неутралност по отношение на климата до 2035 г. в сектора на земеползването, горското стопанство и селското стопанство, и на Регламент (ЕС) 2018/1999 по отношение на подобряването на мониторинга, докладването, проследяването на напредъка и прегледа
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,
като взеха предвид становището на Комитета на регионите,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)През ноември 2016 г. влезе в сила Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) („Парижкото споразумение“). Страните по него се споразумяха за задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагането на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период.
(2)Справянето със свързаните с климата и околната среда предизвикателства и постигането на целите на Парижкото споразумение са в основата на съобщението, озаглавено „Европейският зелен пакт“, което беше прието от Комисията на 11 декември 2019 г.. Необходимостта от Европейския зелен пакт и неговото значение се увеличиха допълнително с оглед на много тежките последици от пандемията от COVID-19 за здравето и икономическото благосъстояние на гражданите на Съюза.
(3)В актуализирания национално определен ангажимент за намаляване на емисиите, представен пред секретариата на РКООНИК на 17 декември 2020 г., Съюзът се ангажира да намали до 2030 г. нетните емисии на парникови газове на цялата икономика на Съюза с най-малко 55 % под нивата от 1990 г.
(4)В Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета, Съюзът е заложил в законодателството целта за неутралност на цялата икономика по отношение на климата до 2050 г. С този регламент се установява обвързващият за Съюза ангажимент за намаляване на нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55 % под нивата от 1990 г. Очаква се всички сектори на икономиката да допринесат за постигането на тази цел, включително секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Приносът на нетните поглъщания към целта на Съюза в областта на климата до 2030 г. се ограничава до 225 млн. тона CO2 еквивалент. В контекста на Регламент (ЕС) 2021/1119 Комисията препотвърждава в съответно изявление намерението си да предложи преработване на Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с амбициите за увеличаване до 2030 г. на нетните поглъщания на въглерод в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство до нива над 300 млн. тона CO2 еквивалент.
(5)За да се допринесе за засилената амбиция за намаляване на нетните емисии на парниковите газове от най-малко 40 % до поне 55 % под нивата от 1990 г., следва да се определят обвързващи годишни цели за нетни поглъщания на парникови газове за всяка държава членка през периода 2026—2030 г. (по аналогия на годишно разпределените количества емисии, определени в Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета), което води до цел от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетните поглъщания за Съюза като цяло през 2030 г. В методологията, използвана за определяне на националните цели за 2030 г., следва да се вземат предвид докладваните от всяка държава членка средни емисии и поглъщания на парникови газове от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и да се отразят текущите резултати от смекчаването на изменението на климата за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, както и делът на всяка държава членка от управляваната площ в Съюза, като се вземе предвид капацитетът на въпросната държава членка да подобри резултатите си в сектора чрез практики за управление на земята или промени в земеползването, които да са от полза за климата и биологичното разнообразие.
(6)Обвързващите годишни цели за нетни поглъщания на парникови газове за всяка държава членка следва да бъдат определени посредством линейна траектория. Траекторията следва да започва през 2022 г. от средната стойност на емисиите на парникови газове, отчетени от тази държава членка през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., и да завършва през 2030 г. в целта, определена за въпросната държава членка. По отношение на държави членки, които подобряват своята методология за изчисляване на емисиите и поглъщанията, следва да бъде въведена концепция за техническа корекция. Към целта на тази държава членка следва да се добави техническа корекция, съответстваща на ефекта от промяната в методологията върху целите и усилията на държавата членка за постигането им, с цел зачитане на екологосъобразността.
(7)В съобщението от 17 септември 2020 г. на тема „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“ е очертан вариант за обединяване на селскостопанските емисии на парникови газове, различни от СО2, с нетните поглъщания в земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, като по този начин се създава нов регулиран поземлен сектор. Такъв принос може да насърчи полезните взаимодействия между мерките за смекчаване на изменението на климата, които се прилагат на сушата, и да даде възможност за по-интегрирано създаване и прилагане на политики на национално равнище и на равнището на Съюза. Във връзка с това следва да се засили задължението на държавите членки на представят интегрирани планове за смекчаване на изменението на климата за поземления сектор.
(8)Поземленият сектор има потенциала много бързо и разходоефективно да постигне приблизително към 2035 г. неутралност по отношение на климата и впоследствие да генерира повече поглъщания на парникови газове отколкото емисии. Колективен ангажимент, целящ постигането през 2035 г. на неутралност по отношение на климата в поземления сектор на равнището на ЕС, може да осигури необходимата сигурност при планирането, за да бъдат стимулирани в краткосрочен план мерки за смекчаване на изменението на климата, които се прилагат на сушата, като се има предвид, че постигането на желаните резултати от смекчаване може да отнеме много години. Освен това се очаква поземленият сектор да стане най-големият сектор в профила на ЕС за потока на парниковите газове през 2050 г. Затова е особено важно този сектор да се придържа към траектория, която може ефективно да осигури нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. До средата на 2024 г. държавите членки следва да представят своите актуализирани интегрирани национални планове в областта на енергията и климата в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета. Плановете следва да включват съответните мерки, с които всяка държава членка допринася по най-добрия начин за колективната цел за неутралност по отношение на климата в поземления сектор на равнището на ЕС през 2035 г. Въз основа на тези планове Комисията следва да предложи национални цели, които да гарантират, че до 2035 г. е налице поне баланс между емисиите и поглъщанията на парникови газове в целия Съюз в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и емисиите от секторите на въглеродно неутралното селско стопанство. Обратно на целта за неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС за поземления сектор до 2035 г., такива национални цели ще бъдат обвързващи и приложими за всяка държава членка.
(9)Изложените в членове 6, 7, 8 и 10 от Регламент (ЕС) 2018/841 правила за отчитане са предназначени за определяне на степента, в която резултатите от смекчаването на изменението на климата в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство могат да допринесат за целта на ЕС до 2030 г. за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 40 %, която не включва сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. С цел да се опрости регулаторната рамка за този сектор, настоящите правила за отчитане не следва да се прилагат след 2025 г. и съответствието с националните цели на държавите членки следва да се проверява въз основа на докладваните емисии и поглъщания на парникови газове. Това гарантира съгласуваност на методологията с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета и определянето на новата цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 %, която включва също сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.
(10)За да се увеличат поглъщанията на парникови газове, за отделните земеделски или горски стопани трябва да има пряк стимул да съхраняват повече въглерод в своите земи и гори. Новите бизнес модели, които се основават на стимули за улавяне на въглероден диоксид в земеделието и сертифициране на поглъщанията на въглерод, трябва да бъдат все по-широко прилагани в периода до 2030 г. Подобни стимули и бизнес модели ще подобрят смекчаването на изменението на климата в областта на биоикономиката, включително чрез използването на продукти от устойчиво добита дървесина, при пълно зачитане на екологичните принципи, които стимулират биологичното разнообразие и кръговата икономика. Следователно в допълнение към продуктите от добита дървесина следва да се въведат нови категории продукти за съхранение на въглерод. Възникващите бизнес модели, земеделски практики и практики за управление на земята за увеличаване на поглъщанията допринасят за балансирано териториално развитие и икономически растеж в селските райони. Те създават също така възможности за нови работни места и предоставят стимули за съответното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията.
(11)Като се вземат предвид спецификите на сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство във всяка държава членка, както и фактът, че държавите членки трябва да увеличат резултатите си, за да постигнат своите национални обвързващи цели, на разположение на държавите членки следва да бъдат редица възможности за гъвкавост, включително търговски излишъци и разширяването на специфичните за горите възможности за гъвкавост, като същевременно се зачита екологосъобразността.
(12)Прекратяването на прилагането на настоящите правила за отчитане след 2025 г. създава необходимост от алтернативни разпоредби за естествени смущения като пожар, вредители и бури, за да се преодолее несигурността, дължаща се на естествените процеси или на изменението на климата в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. През 2032 г. на държавите членки следва да бъде предоставен механизъм за гъвкавост, свързан с естествените смущения, при условие че те са изчерпали всички други възможности за гъвкавост, с които разполагат, въвели са подходящи мерки за намаляване на уязвимостта на своите земи от такива смущения и Съюзът е постигнал целта за 2030 г. за сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.
(13)С определянето на обвързващи национални годишни цели за поглъщания на парникови газове, въз основа на докладваните емисии и поглъщания на парникови газове от 2026 г. нататък, следва да се определят правилата за изпълнение на целите. Залегналите в Регламент (ЕС) 2018/842 принципи следва да се прилагат с необходимите изменения, заедно със санкция за неизпълнение, която се изчислява по следния начин: 108 % от разликата между определената цел и нетните поглъщания, отчетени през дадената година, ще бъдат добавени към емисиите на парникови газове, докладвани през следващата година от държавата членка.
(14)За да се гарантират еднакви условия за прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/841 относно определянето на разпределението на годишната цел за държавите членки, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
(15)С оглед на определянето на нетните цели за поглъщания на парниковите газове за държавите членки за периода 2026—2030 г. Комисията следва да извърши цялостен преглед, за да провери данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. За тази цел през 2025 г. следва да се извърши цялостен преглед в допълнение към цялостните прегледи, които Комисията трябва да извърши през 2027 г. и 2032 г. в съответствие с член 38 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
(16)Поради промяната в основаните на докладването цели емисиите и поглъщанията на парникови газове трябва да бъдат изчислени с по-висока степен на точност. Освен това във всички изброени — Съобщението относно стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., стратегията „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система, стратегията на ЕС за горите, преразгледаната Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета и Съобщението на Комисията относно „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ — ще се изисква засилен мониторинг на земната повърхност, следователно ще се спомогне за защитата и увеличаването на устойчивостта на естествените поглъщания на въглерод в целия Съюз. Мониторингът и докладването на емисиите и поглъщанията трябва да бъдат подобрени, като се използват съвременни технологии, налични в рамките на програмите на Съюза, като например „Коперник“, и цифрови данни, събрани в рамките на общата селскостопанска политика, като се прилага двойният преход на зелените и цифровите иновации.
(17)Очакваните антропогенни промени в използването на морската и сладководната среда, например планираното разширяване на морската енергия, потенциалното увеличаване в производството на аквакултури и нарастващите нива на опазване на природата с цел постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, ще повлияят на емисиите на парникови газове и тяхното улавяне. Понастоящем тези емисии и поглъщания не са включени в стандартните таблици за докладване по РКООНИК. В резултат на приемането на методологията за докладване при извършване на прегледа в съответствие с член 17, параграф 2 от настоящия регламент Комисията ще вземе под внимание докладването относно напредъка, възможността за извършване на анализ и въздействието на разширяването на докладването върху морската и сладководната среда въз основа на най-новите научни доказателства за тези потоци.
(18)Поради това регламенти (ЕС) 2018/841 и (ЕС) 2018/1999 следва да бъдат съответно изменени,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Регламент (ЕС) 2018/841 се изменя, както следва:
(1)Член 1 се заменя със следното:
„Член 1
Предмет
С настоящия регламент се определят правилата относно:
а)
ангажиментите на държавите членки относно сектора на земеползването, промените на земеползването и горското стопанство, които допринасят за постигането на целите на Парижкото споразумение и изпълнението на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в периода 2021—2025 г.;
б)
отчитането на емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство и във връзка с проверка на спазването от страна на държавите членки на посочените в точка a) ангажименти за периода 2021—2025 г.;
в)
целта на Съюза за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство за периода 2026—2030 г.;
г) целите за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство за държавите членки за периода 2026—2030 г.;
д)
ангажиментите на държавите членки за предприемане на необходимите мерки, насочени към колективно постигане до 2035 г. на неутралност по отношение на климата в Съюза в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, включително емисии от въглеродно неутралното селско стопанство.“
(2)Член 2 се заменя със следното:
„Член 2
Обхват
1. Настоящият регламент се прилага за емисиите и поглъщанията на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета и възникващи на териториите на държавите членки в периода 2021—2025 г. във всяка от посочените по-долу отчетни категории площи:
а) земеползване, докладвано като обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи, които са преобразувани в горска площ („залесена площ“);
б) земеползване, докладвано като горска площ, преобразувана в обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи („обезлесена площ“);
в) земеползване, докладвано като едно от посочените по-долу („управлявана обработваема площ“):
i)
обработваема площ, запазваща се като обработваема площ;
ii)
пасище, влажна зона, населено място или друга площ, които са преобразувани в обработваема площ;
iii)
обработваема площ, преобразувана във влажна зона, населено място или друга площ;
г) земеползване, докладвано като едно от посочените по-долу („управлявано пасище“):
i)
пасище, запазващо се като пасище;
ii)
обработваема площ, влажна зона, населено място или друга площ, които са преобразувани в пасище;
iii)
пасище, преобразувано във влажна зона, населено място или друга площ;
д) земеползване докладвано като горска площ, запазваща се като горска площ („управлявана горска площ“);
е)
когато дадена държава членка е уведомила до 31 декември 2020 г. Комисията за намерението си да включи такова земеползване в обхвата на своите ангажименти съгласно член 4, параграф 1, земеползването се докладва като едно от следните („управлявана влажна зона“):
—
влажна зона, запазваща се като влажна зона,
—
населено място или друга площ, които са преобразувани във влажна зона,
—
влажна зона, преобразувана в населено място или друга площ.
2. Настоящият регламент се прилага и по отношение на емисии и поглъщания на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и възникващи на териториите на държавите членки в периода 2026—2030 г. във всяка от посочените по-долу категории площи и/или сектори за докладване:
а) горска площ;
б) обработваема площ;
в) пасище;
г) влажни зони;
д) населени места;
е) друга площ;
ж) продукти от добита дървесина;
з) други;
и) атмосферни утайки,
й) излужване и стичане на азот.
3. Настоящият регламент се прилага и по отношение на емисии и поглъщания на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и възникващи на териториите на държавите членки от 2031 г. и след това при всяка от изброените в параграф 2, букви а)—й) категории площи и във всеки от посочените по-долу сектори:
а) ентерична ферментация;
б) управление на оборския тор;
в) отглеждане на ориз;
г) земеделски почви;
д) предписано изгаряне на савани;
е) изгаряне на селскостопански остатъци;
ж) обработка с вар;
з) използване на карбамид;
и) „други торове, съдържащи въглерод“,
й) „други“.“
(3)Член 4 се заменя със следното:
„Член 4
Ангажименти и цели
1. Всяка държава членка, като вземе предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12, 13 и 13a, гарантира, че за периода 2021—2025 г. емисиите на парникови газове не надхвърлят поглъщанията на парникови газове, изчислени като сбора на общите емисии и на общите поглъщания на нейна територия общо във всички отчетни категории площи, посочени в член 2, параграф 1.
2. Целта на Съюза до 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове е 310 млн. тона CO2 еквивалент като сбор от целите на държавите членки, установени в съответствие с параграф 3 от този член и се основава на средната стойност от данните им от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Всяка държава членка, като взема предвид възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12, 13 и 13б гарантира, че всяка година в периода 2026—2030 г. годишният сбор на нейните емисии и поглъщания на парникови газове на нейната територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), не надхвърля границата, установена посредством линейна траектория, завършваща през 2030 г. в целта, посочена за тази държава членка в приложение IIа. Линейната траектория на дадена държава членка започва през 2022 г.
3. Комисията приема актове за изпълнение, в които годишните цели за всяка година от периода 2026—2029 г. се определят въз основа на линейна траектория на нетните поглъщания на парникови газове за всяка държава членка, определени в тонове CO2 еквивалент. Тези национални траектории се основават на докладваната от всяка държава членка средна стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Стойността от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания като сбор от целите на държавите членки, определени в приложение IIа, може да бъде предмет на техническа корекция поради промяна на методологията от държавите членки. Методът за определяне на техническата корекция, която трябва да бъде добавена към целите на държавите членки, се определя в тези актове за изпълнение. За целите на тези актове за изпълнение Комисията извършва цялостен преглед на най-актуалните данни от националните инвентаризации за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16a.
4. Емисиите на парникови газове в целия Съюз в секторите, посочени в член 2, параграф 3, букви а)—й), трябва да бъдат неутрални до 2035 г., след което Съюзът трябва да постигне отрицателни емисии. Съюзът и държавите членки предприемат необходимите мерки, за да е възможно колективно постигане на целта за 2035 г.
До 31 декември 2025 г. и въз основа на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени от всяка държава членка, съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 до 30 юни 2024 г. Комисията представя предложения за приноса на всяка държава членка към намаляването на нетните емисии.“
(4)В член 6 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:
„1. Държавите членки отчитат емисиите и поглъщанията, дължащи се на залесени площи и обезлесени площи, изчислени като общи емисии и общи поглъщания за всяка от годините в периода 2021—2025 г.
2. Чрез дерогация от член 5, параграф 3 и не по-късно от 2025 г., когато земеползването е преобразувано от обработваема площ, пасище, влажна зона, населено място или друга площ в горска площ, държава членка може да промени категорията на такава площ от „площ, преобразувана в горска площ“ в категория „горска площ, запазваща се като горска площ“, 30 години след датата на това преобразуване, когато такава промяна е надлежно обоснована въз основа на ръководствата на МКИК.“
(5)В член 7 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:
„1. Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани обработваеми площи, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периода 2021—2025 г. се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани обработваеми площи в базовия период 2005—2009 г.
2. Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани пасища, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периода 2021—2025 г. се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани пасища в базовия период 2005—2009 г.
3. В периода 2021—2025 г. всяка държава членка, която включва управлявани влажни зони в обхвата на ангажиментите си, отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани влажни зони, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в този период се извади петкратната стойност на средните годишни емисии и поглъщания на държавата членка, дължащи се на управлявани влажни зони в базовия период 2005—2009 г.“
(6)Член 8 се изменя, както следва:
а)параграф 1 се заменя със следното:
„1. Всяка държава членка отчита емисиите и поглъщанията, дължащи се на управлявани горски площи, изчислени, като от емисиите и поглъщанията в периода 2021—2025 г. се извади петкратната стойност на референтното ниво за горите на съответната държава членка.“;
б)в параграф 3 първото изречение се заменя със следното:
„Държавите членки представят на Комисията своите национални отчетни планове за горите, включващи предложено референтно ниво за горите, до 31 декември 2018 г. за периода 2021—2025 г.“;
в)параграфи 7, 8, 9 и 10 се заменят със следното:
„7. При необходимост, въз основа на техническите оценки и, когато е приложимо, на техническите препоръки, държавите членки съобщават на Комисията своите преразгледани предложения за референтни нива за горите до 31 декември 2019 г. за периода 2021—2025 г. Комисията публикува предложените референтни нива за горите, съобщени от държавите членки.
8. Въз основа на предложените референтни нива за горите, представени от държавите членки, на техническата оценка, извършена съгласно параграф 6 от настоящия член, и, когато е приложимо, на преразгледаното предложение за референтно ниво за горите, представено съгласно параграф 7 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за изменение на приложение IV с оглед определяне на референтните нива за горите, които да се прилагат от държавите членки за периода 2021—2025 г.
9. Ако дадена държава членка не представи своето референтно ниво за горите на Комисията до датите, посочени в параграф 3 от настоящия член, и, когато е приложимо, параграф 7 от настоящия член, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за изменение на приложение IV с оглед определяне на референтното ниво за горите, което да се прилага от посочената държава членка за периода 2021—2025 г, въз основа на евентуалните технически оценки, извършени съгласно параграф 6 от настоящия член.
10. Делегираните актове, посочени в параграфи 8 и 9, се приемат до 31 октомври 2020 г. за периода 2021—2025 г.“
(7)Член 9 се изменя, както следва:
а)заглавието се заменя със следното:
„Продукти за съхранение на въглерод“;
б)параграф 2 се заменя със следното:
„2. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16, с цел да измени параграф 1 от настоящия член и приложение V чрез добавяне на нови категории продукти за съхранение на въглерод, включително продукти от добита дървесина, които улавят въглерод, въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, и които осигуряват екологосъобразност“.
(8)Член 10 се изменя, както следва:
а)параграф 1 се заменя със следното:
„В края на периода 2021—2025 г. държавите членки могат да изключат от своите отчети за залесени площи и управлявани горски площи емисиите на парникови газове, дължащи се на естествени смущения, които надхвърлят средните емисии, причинени от естествени смущения за периода 2001—2020 г., с изключение на големите статистически отклонения („фоново ниво“). Това фоново ниво се изчислява в съответствие с разпоредбите на настоящия член и приложение VI“;
б)в член 2, точка б) „2030 г.“ се заменя с „2025 г.“
(9)Член 11 се изменя, както следва:
а)заглавието се заменя със следното:
„Възможности за гъвкавост и управление“;
б)параграф 1 се заменя със следното:
в)„1. Дадена държава членка може да използва:
а) общите възможности за гъвкавост по член 12; и
б) за да спази ангажимента по член 4, възможността за гъвкавост за управлявани горски площи по членове 13 и 13б.
Освен посочените в първа алинея, букви а) и б) възможности за гъвкавост Финландия може да използва допълнителни компенсации съгласно член 13а.“
(10)Член 12 се изменя, както следва:
а)параграф 3 се заличава;
б)добавят се следните параграфи 5 и 6:
„5. Държавите членки могат да използват приходите, получени от прехвърляния съгласно параграф 2, за да се справят с изменението на климата в Съюза или в трети държави, и информират Комисията за всички такива предприети действия.
6. Всяко прехвърляне съгласно параграф 2 може да бъде в резултат на проект или програма за намаляване на емисиите на парникови газове, изпълнявани в продаващата държава членка и заплатени от получаващата държава членка, като се избягва двойното отчитане и се осигурява проследимост.“
(11)Член 13 се заменя със следното:
„Член 13
Възможност за гъвкавост за управляваните горски площи
„1. Когато в периода 2021—2025 г. в дадена държава членка общите емисии надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 [отчетени съгласно настоящия регламент], тази държава членка може да използва предвидената в настоящия член възможност за гъвкавост за управляваните горски площи с оглед спазването на член 4, параграф 1.
2. Когато в периода 2021—2025 г. резултатът от изчислението по член 8, параграф 1 е положително число, съответната държава членка има право да компенсира емисиите, получени в резултат от това изчисление, когато са изпълнени следните условия:
а) държавата членка е включила в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, текущи или планирани специфични мерки, с които се гарантират съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори; и
б) общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент за периода 2021—2025 г.
Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б), Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.
3. Посочената в параграф 2 компенсация може да обхване само поглъщанията, отчетени като емисии съгласно референтното ниво за горите на тази държава членка, и не може да надхвърля 50 % от максималния размер на компенсацията за съответната държава членка, определена в приложение VII за периода 2021—2025 г.
4. Държавите членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на естествените смущения, изчислени съгласно приложение VI, за да бъдат допуснати до компенсация за останалите поглъщания, отчетени като емисии съгласно своето референтното ниво за горите, до пълния размер на неизползваната компенсация от други държави членки, посочени в приложение VII за периода 2021—2025 г. В случай че искането за компенсация надвишава размера на неизползваната компенсация, която се предоставя, тя се разпределя пропорционално между съответните държави членки.“
(12)Вмъква се следният член 13a:
„Член 13a
Допълнителни компенсации
1. В периода 2021—2025 г. Финландия може да компенсира допълнително до 5 млн. тона отчетени емисии на CO2 еквивалент съгласно отчетените категории площи „управлявана горска площ“, „обезлесена площ“, „управлявана обработваема площ“ и „управлявано пасище“, при положение че са изпълнени следните условия:
а) в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Финландия е включила текущи или планирани специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори;
б) общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент, в периода 2021—2025 г.
Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б), Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 и 13 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.
2. Допълнителните компенсации са ограничени до:
а) размера, надвишаващ наличните за Финландия в периода 2021—2025 г. възможности за гъвкавост на управляваните горски площи съгласно член 13;
б) емисиите, възникнали от историческата промяна от горска площ в друга категория земеползване, настъпила не по-късно от 31 декември 2017 г.;
в) съответствието с член 4.
3. Допълнителните компенсации не подлежат на прехвърляне съгласно член 12 от настоящия регламент или член 7 от Регламент (ЕС) 2018/842.
4. Всички неизползвани допълнителни компенсации от посочения в параграф 1 размер 5 млн. тона CO2 еквивалент се отменят.
5. Централният администратор отразява параграф 2, буква а) и параграфи 3 и 4 от настоящия член в регистъра на ЕС, създаден съгласно член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1999.“
(13)Вмъква се следният член 13б:
„Член 13б
Механизъм за гъвкавост в областта на земеползването за периода 2026—2030 г.
1. В регистъра на ЕС, създаден съгласно член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1999, се установява механизъм за гъвкавост в областта на земеползването, който съответства на не повече от 178 млн. тона CO2 еквивалент, при условие че е изпълнена целта на Съюза, посочена в член 4, параграф 2. Механизмът за гъвкавост се предоставя в допълнение към възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12.
2. Когато в периода 2026—2030 г. разликата между годишния сбор на емисиите и поглъщанията на парникови газове на територията на дадена държава членка и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и съответната цел е положително число, отчетено и докладвано в съответствие с настоящия регламент, тази държава членка може да използва посочената в настоящия член възможност за гъвкавост, за да постигне целта си, определена съгласно член 4, параграф 2.
3. Когато в периода 2026—2030 г. резултатът от изчислението, посочено в параграф 2, е положително число, съответната държава членка има право да компенсира излишъка от емисии, при условие че са изпълнени следните условия:
а) в своя актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, държавата членка е включила текущи или планирани специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на всички поглътители и резервоари от площи, и намаляването на уязвимостта на площта към естествени смущения;
б) държавата членка е изчерпала всички други налични възможности за гъвкавост съгласно посочения член 12 от настоящия регламент или член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842;
в) разликата в Съюза между годишния сбор на всички емисии и поглъщания на парникови газове на неговата територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и целта на Съюза [от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания] е отрицателно число в периода 2026—2030 г.
Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква в), Комисията определя дали да включи 20 % от нетните поглъщания, които не са натрупани от държавите членки в периода 2021—2025 г. въз основа на въздействието на естествените смущения и използване на информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 5 от настоящия член. При тази оценка Комисията също така гарантира, че държавите членки ще избегнат двойното отчитане, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842.
4. Посоченият в параграф 3 от настоящия член размер на компенсацията може да обхване само поглъщания, отчетени като емисии съгласно целта на държавата членка по приложение IIа към настоящия регламент, и не може да надвишава 50 % от предвидения в приложение VII максимален размер на компенсацията за съответната държава членка за периода 2026—2030 г.
5. Държавите членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на естествените смущения, изчислено съгласно приложение VI, за да бъдат допуснати до компенсация за останалите поглъщания, отчетени като емисии съгласно целта на съответната държава членка, определена в приложение IIа, до пълния размер на неизползваната компенсация от други държави членки, посочени в приложение VII за периода 2026—2030 г. В случай че искането за компенсация надвишава размера на неизползваната компенсация, която се предоставя, тя се разпределя пропорционално между съответните държави членки.“
(14)Вмъква се следният член 13в:
„Член 13в
Управление на целите
Ако преразгледаните емисии и поглъщания на парникови газове на дадена държава членка през 2032 г. надхвърлят нейните годишни цели за която и да е конкретна година от периода 2026—2030 г., като се вземат предвид възможностите за гъвкавост, използвани съгласно членове 12 и 13б, се прилага следната мярка:
В съответствие с мерките, приети съгласно член 15, към данните за емисиите на парникови газове, докладвани от тази държава членка през следващата година, се добавя сума, равна на тоновете CO2 еквивалент на излишните нетни емисии на парникови газове, умножени по коефициент 1,08.“
(15)В член 14 параграф 1 се заменя със следното:
„1. До 15 март 2027 г. за периода 2021—2025 г. и до 15 март 2032 г. за периода 2026—2030 г. държавите членки представят на Комисията доклад за съответствието, съдържащ баланса на общите емисии и общите поглъщания за съответния период за всяка от отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1, букви а)—е), за периода 2021—2025 г. и в член 2, параграф 2, букви а)—й) за периода 2026—2030 г., като използват правилата за отчитане, определени в настоящия регламент.
Докладът за съответствието трябва да включва оценка на:
а) политиките и мерки относно възможностите за компромисни варианти;
б) полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него;
в) полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и биологичното разнообразие.
Когато е приложимо, докладът трябва също да съдържа подробна информация за намерението да се използват посочените в член 11 възможности за гъвкавост и свързаните с тях количества или за използването на тези възможности за гъвкавост и свързаните с това количества.“
(16)В член 15 параграф 1 се заменя със следното:
„1. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 от настоящия регламент с цел допълването му, за да определи правилата за регистриране и точно извършване на следните операции в регистъра на ЕС, създаден по силата на член 40 от Регламент (ЕС) 2018/1999:
а) качеството на емисиите и поглъщанията за всяка отчетна категория площ и категория площ за докладване във всяка държава членка;
б) използването на техническата корекция съгласно член 4, параграф 3 от настоящия регламент;
в) използването на възможностите за гъвкавост съгласно членове 12, 13, 13а и 13б; и
г) съответствието с целите съгласно член 13в.“
(17)Вмъква се следният член 16a:
„Член 16a
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от Комитета по изменението на климата, създаден с член 44, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.“
(18)В член 17 параграф 2 се заменя със следното:
„2. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета не по-късно от шест месеца след [...] глобален преглед, договорен по силата на член 14 от Парижкото споразумение, относно действието на настоящия регламент, като включва, когато е приложимо, оценка на въздействието на възможностите за гъвкавост, посочени в член 11, както и относно приноса на настоящия регламент за общата цел на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и за приноса му за целите на Парижкото споразумение, по-специално по отношение на нуждата от допълнителни политики и мерки на Съюза, с оглед на необходимото увеличаване на намаленията на емисиите на парникови газове и поглъщанията в Съюза.
След доклада Комисията прави законодателни предложения, когато е целесъобразно. В предложенията по-специално се определят годишни цели и управление, насочени към постигане на целта за неутралност по отношение на климата до 2035 г., както е посочено в член 4, параграф 4, допълнителни политики и мерки на Съюза и рамка след 2035 г., включително на емисиите и поглъщанията на парникови газове в обхвата на Регламента от допълнителни сектори, като морската и сладководната среда.“
(19)Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент.
(20)Текстът на приложение II към настоящия регламент се вмъква като приложение IIа.
Член 2
Регламент (ЕС) 2018/1999 се изменя, както следва:
(1)В член 2 се добавят следните точки 63 и 64:
„63) „географска информационна система“ означава компютърна система, която може да снема, съхранява, анализира и визуализира геореферирани данни;
64) „геопространствено заявление“ означава електронен формуляр за заявление, включващ информационно приложение, базирано на географска информационна система, което позволява на бенефициерите да декларират пространствено земеделските парцели в стопанството, както и неземеделските площи, за които се иска плащане.“
(2)В член 4, буква а), точка 1 подточка ii) се заменя със следното:
„ангажиментите на държавата членка и националните цели за нетни поглъщания на парникови газове съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 и нейния принос за постигане на целта на Съюза за намаляване до 2035 г. на емисиите на парниковите газове до нетни нулеви емисии и последващото постигане на отрицателни емисии съгласно член 4, параграф 4 от въпросния регламент;“.
(3)Член 38 се изменя, както следва:
а)вмъква се следният параграф 1a:
„През 2025 г. Комисията ще извърши цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, представени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от настоящия регламент, за да се определят годишните цели на държавите членки за намаляване на нетните емисии на парникови газове съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/841 и годишно разпределените количества емисии на държавите членки съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/842“;
б)в параграф 2 уводното изречение се заменя със следното:
„Цялостният преглед, посочен в параграфи 1 и 1а, включва:“;
в)параграф 4 се заменя със следното:
„След приключване на проведения съгласно параграф 1 цялостен преглед, чрез акт за изпълнение Комисията определя общата сумарна стойност на емисиите за съответните години в резултат на коригираните данни от инвентаризацията за всяка държава членка, разделени между данни за емисиите от значение за член 9 от Регламент (ЕС) 2018/842 и данни за емисиите, посочени в част 1, буква в) от приложение V към настоящия регламент, и определя общата сумарна стойност на емисиите и поглъщанията, които са от значение за член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841.“
(4)Приложение V се изменя в съответствие с приложение ІII към настоящия регламент.
Член 3
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на година.
За Европейския парламент
За Съвета
Председател
Председател
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА
Съдържание
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
1.2.Съответни области на политиката
1.3.Предложението/инициативата е във връзка със:
1.4.Цели
1.4.1.Общи цели36
1.4.2.Конкретни цели36
1.4.3.Очаквани резултати и отражение37
1.4.4.Показатели за изпълнението37
1.5.Мотиви за предложението/инициативата38
1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата38
1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.38
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото39
1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти39
1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства41
1.6.Срок на действие и финансово отражение на предложението/инициативата42
1.7.Планирани методи на управление42
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ44
2.1.Правила за мониторинг и докладване44
2.2.Системи за управление и контрол44
2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол44
2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването на рисковете44
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)44
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности44
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА45
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове45
3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити46
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи46
3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи48
3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи51
3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка54
3.2.5.Финансов принос от трети страни54
3.3.Очаквано отражение върху приходите55
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г.
1.2.Съответни области на политиката
Действия в областта на климата
Функция 3 Природни ресурси и околна среда
Дял 9 — Околна среда и действия в областта на климата
1.3.Предложението/инициативата е във връзка със:
◻ ново действие
◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие
✓ продължаване на съществуващо действие
◻ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие
1.4.Цели
1.4.1.Общи цели
Да се измени Регламент 2018/841 относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) по начин, съизмерим с амбицията в областта на климата за 2030 г. за достигане по разходоефективен и съгласуван начин на намаления на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. под нивата от 1990 г., и с постепенна и балансирана траектория към неутралност по отношение на климата до 2050 г., като същевременно се вземе предвид необходимостта от справедлив преход и от приноса на всички сектори към усилията на ЕС в областта на климата.
1.4.2.Конкретни цели
Конкретна цел № 1
Неутрален по отношение на климата поземлен сектор до 2035 г.: В съобщението на Комисията от 2018 г. „Чиста планета за всички“ се разяснява нуждата от значително увеличение на поглъщанията на въглерод с цел постигане на неутралност по отношение на климата през 2050 г. Ето защо с оглед на постигане на целта за неутралност по отношение на климата през 2050 г. ЕС трябва да обърне неотдавнашната тенденция за намаляване на поглъщанията от източници, разположени на сушата, и да започне да извършва действия за увеличаване на поглъщанията още през това десетилетие предвид продължителните периоди за проявление на смекчаване на изменението на климата на сушата.
Конкретна цел № 2
Справедлива, гъвкава и интегрирана рамка за политиката в областта на климата за поземления сектор: Тъй като възможностите за увеличаване на поглъщанията на въглерод са неравномерно разпределени в държавите членки и многофункционалността на земята създава синергии и възможности за компромисни варианти, преразглеждането на Регламента относно ЗПЗГС ще трябва да осигури справедлива, гъвкава и интегрирана рамка за политиката, включително спецификацията на годишните разпределения за периода 2026—2030 г. съгласно секторите на ЗПЗГС и РРУ.
Конкретна цел № 3
Опростяване на правилата за ЗПЗГС: настоящите правила за ЗПЗГС често са сложни и вече не са необходими предвид новата формулировка на целта от -55 %; въз основа на поуките, извлечени по-специално по отношение на определянето на референтните нива за горите, редица отчетни концепции могат да бъдат оптимизирани и опростени. Това може да намали разходите за изпълнение и да подобри интеграцията на сектора на ЗПЗГС в цялостните национални стратегии в областта на климата. Освен това системите за мониторинг и докладване трябва да отразяват по-добре резултатите на сектора в областта на климата.
1.4.3.Очаквани резултати и отражение
Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.
Най-важното въздействие на преразглеждането ще бъде увеличаването на поглъщанията в сектора на ЗПЗГС, за да се засили приносът на сектора към по-амбициозната цел на ЕС в областта на климата до 2030 г., която е обявена в Плана във връзка с целта в областта на климата (-55 %). Това е свързано с първата цел на настоящата оценка на въздействието — неутрален по отношение на климата поземлен сектор до 2035 г. Това въздействие засяга органите на държавите членки, които ще трябва да разработят амбициозни поземлени политики, за да постигнат тези цели, и лицата, стопанисващи земи (земеделски стопани, горски стопани), които ще бъдат участниците на място; по-общо, това въздействие засяга всички европейски и световни граждани, тъй като действията в областта на климата са обществено благо, което има трансграничен характер.
1.4.4.Показатели за изпълнението
Да се посочат показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.
Показател № 1: процент на намаление на емисиите на парникови газове в ЕС през 2030 г. (цел за нетно намаление от 55 % в сравнение с 1990 г., както е посочено в Европейския законодателен акт за климата).
Показател № 2: процент на поглъщания на парникови газове в секторите на ЗПЗГС през 2030 г. (цел за поглъщане на 3XXMtCO2eq през 2030 г.)
Показател № 3: Цел за неутралност по отношение на климата на общия поземлен сектор (секторите на ЗПЗГС и въглеродно неутралното селско стопанство) през 2035 г.
Процентът на намаление на емисиите на парникови газове в ЕС се докладват съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 и друго вторично законодателство, свързано с мониторинга и докладването съгласно Регламента относно ЗПЗГС.
1.5.Мотиви за предложението/инициативата
1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящия регламент, и Комисията трябва да разработи съответните мерки за изпълнение. Следователно държавите членки прилагат политиките, мерките и правните и административните разпоредби, които са необходими на национално равнище, за да изпълнят предложението.
Във връзка с това Комисията ще преразгледа и приеме ограничен брой вторични законодателни актове, включително цялостен преглед на данните от инвентаризацията до 2025 г. Преразглеждането, както за сектора на ЗПЗГС, така и за сектора на РРУ, ще позволи на Комисията да определи средната стойност на емисиите на парниковите газове за всяка държава членка през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., да актуализира начина на разпределение на емисии през 2030 г. и да преразгледа годишните разпределения за периода 2026—2030 г.
Ще бъде необходимо вторично законодателство, в което ще се определят свързани със сектора на ЗПЗГС подробни правила в регистъра на ЕС, както и мониторинг и докладване на емисиите и проверка на докладите за съответствие. За изпълнението ще са необходими сложни ИТ разработки в регистъра на ЕС за справяне с нов тип квоти, свързани с гъвкавостта между ЗПЗГС и РРУ, и нови оператори (държави членки).
Освен това след промяната през 2026 г. на механизма за докладване и съответствие, за изпълнението ще са необходими подобрено и засилено извършване на мониторинг с помощта на Европейската агенция за околна среда и свързаните с него услуги за данни по линия на програма „Коперник“.
1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.
Изменението на климата е трансграничен проблем и действията на ЕС могат ефективно да допълват и засилват регионалните, националните и местните действия. Повишаването на целта за 2030 г. за намаления на парниковите газове в ЕС ще повлияе върху много сектори от икономиката на ЕС и поради това координираното действие на равнището на ЕС е необходимо условие и е много по-вероятно то да доведе до необходимата трансформация, като действа като мощен двигател за осъществяването на икономически ефективни промени и възходяща конвергенция.
Освен капацитета си да съхранява и улавя въглерод, земята предоставя много други важни продукти и услуги: снабдява секторите на биоикономиката с храни, фуражи и суровини, осигурява местообитания за биологичното разнообразие и много екосистемни услуги, които са основен фактор за живота (напр. пречистване на вода и въздух), и ни предпазва от някои от последиците от изменението на климата (напр. наводнения и опустиняване). Взаимозависимостта между тези функции и способността на сектора на ЗПЗГС да улавя въглерод от атмосферата изисква интегриран подход към действията в областта на климата в поземления сектор, за да се оптимизира планирането на земеползването и да се установят печеливши практики.
Освен това потенциалът за увеличаване на поглъщанията на въглерод от източници, разположени на сушата, и свързаните с това разходи са освен всичко друго неравномерно разпределени между държавите членки. Ключов фактор е площта, която е на разположение за действия в областта на климата и която зависи от топографски или икономически фактори. Освен това видът на почвата и земеползването, в комбинация с други фактори, свързани с климата, и географската ширина, влияят съвкупно върху потенциала за увеличаване на поглъщанията.
Ето защо с Регламента относно ЗПЗГС се представят синергии с много други инициативи на ЕС в областта на политиката, които обхващат свързани със земята дейности.
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото
Регламентът относно ЗПЗГС е съществуващ инструмент на политиката на ЕС, който е приет наскоро — през 2018 г. Комисията обаче е натрупала ценен опит от 2013 г. насам, когато влиза в сила Решение 529/2013 и от държавите членки се изисква да предприемат заместващо отчитане за земя на техните територии.
Настоящото предложение се основава на събрания при тези две регулаторни инициативи опит, както и на съобщението „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“, дългосрочната стратегия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика и други съответни инициативи на Европейския зелен пакт. Инициативата се основава и на процеса, базиран на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, и рамката, съдържаща се в Регламента относно управлението.
1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти
Настоящото предложение е част от пакета в областта на енергетиката и климата „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“). Общата цел на пакета е привеждането на законодателството на Съюза в съответствие със засилената амбиция на ЕС в областта на климата. Всички инициативи в пакета са тясно взаимосвързани и всяка зависи от разработването на другите. Това законодателно предложение допълва предложенията, включени в пакета, и поддържа тясна съгласуваност с тях.
Съществуват силни взаимовръзки и с други инициативи на Комисията относно запазването и увеличаването на природосъобразните поглъщания на въглерод, подобряване на устойчивостта на горите на ЕС към изменението на климата, възстановяване на засегнатите от деградация земи и екосистеми, възстановяване на влагата в торфища и насърчаване на биоикономиката, включително използването на продукти от устойчиво добита дървесина, при пълно зачитане на екологичните принципи, които стимулират биологичното разнообразие:
а) стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.;
б) стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система;
в) стратегия на ЕС за горите;
г) [цели на ЕС за възстановяване на природата];
д) стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата;
е) стратегия на ЕС за намаляване на метановите емисии;
ж) [стратегия на ЕС за почвите];
з) устойчива биоикономика за Европа;
и) план за действие за кръговата икономика с цел постигане на по-чиста и по-конкурентноспособна Европа;
й) план за действие за нулево замърсяване;
к) дългосрочна визия за селските райони на ЕС.
Секторът на ЗПЗГС е свързан с всички екосистеми и икономически дейности, които зависят от земята и услугите, които тя предоставя. Като следствие в Регламента относно ЗПЗГС се представят синергии с други политики на ЕС, които обхващат дейности, свързани със земята, главно общата селскостопанска политика и енергийната политика, по-специално по отношение на възобновяемата енергия.
1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства
-
1.6.Срок на действие и финансово отражение на предложението/инициативата
◻ ограничен срок на действие
◻
в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ
◻
Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за плащания.
✓ неограничен срок на действие
✓Изпълнение с период на започване на дейност от 2023 г. до 2024 г.,
✓последван от функциониране с пълен капацитет.
1.7.Планирани методи на управление
✓ Пряко управление от Комисията
✓ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;
◻
от изпълнителните агенции
◻ Споделено управление с държавите членки
◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:
◻ трети държави или на органите, определени от тях;
◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);
◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;
✓ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;
◻ публичноправни органи;
◻ частноправни органи с мисия за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;
◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;
◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.
Ако е посочен повече от един метод на управление, да се поясни в частта „Забележки“.
Забележки
Както вече беше посочено в член 14, параграф 4 от настоящия регламент, помощ при инвентаризационната проверка и съответствието се предоставя от ЕАОС.
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
Да се посочат честотата и условията.
Комисията ще продължи да извършва мониторинг и да оценява напредъка при прилагането на Регламента относно ЗПЗГС, с който се изисква държавите членки да представят на Комисията годишен отчет за емисиите, политиките и мерките за поглъщанията. Мониторингът и докладването, проверката (МДП) на данни, получени посредством регулиране на сектора (секторите) чрез ЕАОС, ще бъдат основен източник на информация за Комисията за оценка на напредъка на съответните сектори.
Накрая, Комисията редовно извършва проучвания относно различни съответни аспекти на политиката на ЕС в областта на климата.
2.2.Системи за управление и контрол
2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол
Не е приложимо — С предложението не се изпълнява финансова програма, а се разработва дългосрочна политика. Методът на управление, механизмите за финансиране на изпълнението, условията за плащане и стратегията за контрол във връзка с процентите на грешка не са приложими. Изпълнението на настоящото предложение ще изисква преразпределение на човешки ресурси в Комисията. Налице са подходящи процедури.
2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването на рисковете
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)
Настоящата инициатива няма да породи нови съществени проверки/рискове, които не са обхванати от съществуващата рамка за вътрешен контрол. Не се предвиждат специфични мерки, различни от прилагането на Финансовия регламент.
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове
·Съществуващи бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
Бюджетен ред
|
Вид на
|
Финансов принос
|
|
|
Номер
|
Многогод./едногод.[1]
|
от държави от ЕАСТ [2]
|
от държави кандидатки [3]
|
от трети държави
|
по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент
|
|
3
|
09 01 01 01
|
Едногод.
|
ДА
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
|
3
|
09 02 03
|
Многогод.
|
ДА
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
|
3
|
09 10 02
|
Многогод.
|
ДА
|
ДА
|
ДА
|
НЕ
|
|
7
|
20 01 02 01
|
Едногод.
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
|
7
|
20 02 06 01
|
Едногод.
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
|
7
|
20 02 06 02
|
Едногод.
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
|
7
|
20 02 06 03
|
Едногод.
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
·Поискани нови бюджетни редове: Не е приложимо.
3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи
–✓
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
3
|
„Природни ресурси и околна среда“
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
067
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
Бюджетни кредити за оперативни разходи
|
|
09 02 03
|
Поети задължения
|
(1)
|
1,000
|
1,000
|
3,000
|
|
2,000
|
7,000
|
|
|
Плащания
|
(2)
|
|
0,400
|
1,000
|
1,800
|
1,800
|
5,000
|
|
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
|
09 01 01 01
|
|
(3)
|
|
|
0,192
|
0,042
|
0,067
|
0,301
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Действия по климата“
|
Поети задължения
|
= 1 + 3
|
1,000
|
1,000
|
3,192
|
0,042
|
2,067
|
7,301
|
|
|
Плащания
|
= 2 + 3
|
-
|
0,400
|
1,192
|
1,842
|
1,867
|
5,301
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи
|
Поети задължения
|
(4)
|
1,000
|
1,000
|
3,192
|
0,042
|
2,067
|
7,301
|
|
|
Плащания
|
(5)
|
|
0,400
|
1,192
|
1,842
|
1,867
|
5,301
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми
|
(6)
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 3 от многогодишната финансова рамка
|
Поети задължения
|
= 4 + 6
|
1,000
|
1,000
|
3,192
|
0,042
|
2,067
|
7,301
|
|
|
Плащания
|
= 5 + 6
|
-
|
0,400
|
1,192
|
1,842
|
1,867
|
5,301
|
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
7
|
„Административни разходи“
|
Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество, която най-напред се въвежда в
приложението към законодателната финансова обосновка
(приложение V към вътрешните правила), което се качва в DECIDE за провеждането на вътрешни консултации между службите.
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
ГД: „Действия по климата“
|
|
|
Човешки ресурси
|
0,608
|
0,608
|
0,760
|
0,760
|
0,912
|
3,648
|
|
Други административни разходи
|
0,055
|
0,107
|
0,107
|
-
|
-
|
0,269
|
|
ОБЩО за ГД „Действия по климата“
|
Бюджетни кредити
|
0,663
|
0,715
|
0,867
|
0,760
|
0,912
|
3,917
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
|
(Общо поети задължения = общо плащания)
|
0,663
|
0,715
|
0,867
|
0,760
|
0,912
|
3,917
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—7 от многогодишната финансова рамка
|
Поети задължения
|
1,663
|
1,715
|
4,059
|
0,802
|
2,979
|
11,218
|
|
|
Плащания
|
0,663
|
1,115
|
2,059
|
2,602
|
2,779
|
9,218
|
3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи
Бюджетни кредити за поети задължения в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Да се посочат целите и резултатите
⇩
|
|
|
Година
2023
|
Година
2024
|
Година
2025
|
Година
2026
|
Година
2027
|
|
ОБЩО
|
|
|
РЕЗУЛТАТИ
|
|
|
Вид
|
Среден разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Общ брой
|
Общ разход
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1…
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Актуализиране и работа на регистъра
|
|
|
|
0,000
|
|
0,000
|
|
0,192
|
|
0,042
|
|
0,067
|
|
|
|
|
|
0,301
|
|
- Рамка за проучвания
|
|
|
|
0,300
|
|
0,300
|
|
0,300
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,900
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 1
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1,201
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Безпристрастно прилагане
|
|
|
|
0,300
|
|
0,300
|
|
2,300
|
|
|
|
2,000
|
|
|
|
|
|
4,900
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 2
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 3...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Опростяване
|
|
|
|
0,400
|
|
0,400
|
|
0,400
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1,200
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 3
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО
|
|
1,000
|
|
1,000
|
|
3,192
|
|
0,042
|
|
2,067
|
|
|
|
|
|
7,301
|
3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи
–✓
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
|
|
|
|
|
|
|
|
Човешки ресурси
|
0,608
|
0,608
|
0,760
|
0,760
|
0,912
|
3,648
|
|
Други административни разходи
|
0,055
|
0,107
|
0,107
|
-
|
-
|
0,269
|
|
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
|
0,663
|
0,715
|
0,867
|
0,760
|
0,912
|
3,917
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Извън ФУНКЦИЯ 7 [1] от многогодишната финансова рамка
|
|
|
|
|
|
|
|
Човешки ресурси
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Други разходи с административен характер
|
-
|
-
|
0,192
|
0,042
|
0,067
|
0,301
|
|
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
|
-
|
-
|
0,192
|
0,042
|
0,067
|
0,301
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО
|
0,663
|
0,715
|
1,059
|
0,802
|
0,979
|
4,218
|
Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.
3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси
–✓
Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:
Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
|
Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)
|
|
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)
|
4
|
4
|
5
|
5
|
6
|
|
20 01 02 03 (Делегации)
|
|
|
|
|
|
|
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
01 01 01 11 (Преки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат)
|
|
|
|
|
|
|
Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ)[1]
|
|
20 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от „общия финансов пакет“)
|
|
|
|
|
|
|
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)
|
|
|
|
|
|
|
XX 01 xx yy zz [2]
|
- в централата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- в делегациите
|
|
|
|
|
|
|
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат)
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО
|
4
|
4
|
5
|
5
|
6
|
Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на действието и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.
Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:
|
Длъжностни лица и срочно наети служители
|
Допълнителни човешки ресурси са необходими за:
- Изготвяне на проекти на законодателни актове и одобряване на изменения на вторичното законодателство, с което се определят подробни правила за прилагане във връзка с търговете; Регистър на ЕС; мониторинг и докладване; проверка на доклади;
-Задачи за изпълнение, свързани с разширяването на поземления сектор, за да включва селскостопански емисии, различни от CO2;
- Мониторинг на подобреното и разширено изпълнение на задълженията за мониторинг, докладване и проверка (МДП); упражняване на надзор над работата от страна на ЕАОС
- Бизнес анализ за изменения в областта на информационните технологии и последващата работа на новите елементи в регистъра на ЕС. Задължения за корпоративно разузнаване и докладване. Управление на връзките с клиенти и координация на нови ресурси за службата за локална поддръжка.
|
|
Външен персонал
|
|
3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка
Предложението/инициативата:
–✓
може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).
разходите да бъдат направени в рамките на пакета по програмата LIFE
–◻
налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.
Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми и инструментите, които се предлага да бъдат използвани.
–◻
налага преразглеждане на МФР.
Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.
3.2.5.Финансов принос от трети страни
Предложението/инициативата:
–✓
не предвижда съфинансиране от трети страни
–◻
предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:
Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
Общо
|
|
Да се посочи съфинансиращият орган
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити
|
|
|
|
|
|
|
3.3.Очаквано отражение върху приходите
–✓
Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.
–◻
Предложението/инициативата има следното финансово отражение:
–◻
върху собствените ресурси
–◻
върху разните приходи
–Да се посочи дали приходите са записани по разходни бюджетни редове◻
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Приходен бюджетен ред:
|
Налични бюджетни кредити за текущата финансова година
|
Отражение на предложението/инициативата
|
|
|
|
Година
2023
|
Година
2024
|
Година
2025
|
Година
2026
|
Добавят се толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6).
|
|
Статия ………….
|
|
|
|
|
|
|
|
|
За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.
Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА — „АГЕНЦИИ“
Съдържание
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
1.2.Съответни области на политиката
1.3.Предложението/инициативата е във връзка със:
1.4.Цели
1.4.1.Общи цели
1.4.2.Конкретни цели
1.4.3.Очаквани резултати и отражение
1.4.4.Показатели за изпълнението
1.5.Мотиви за предложението/инициативата
1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата
1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото
1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти
1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства
1.6.Срок на действие и финансово отражение на предложението/инициативата
1.7.Планирани методи на управление
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
2.2.Системи за управление и контрол
2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол
2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването на рисковете
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове
3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи
3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи
3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи
3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка
3.2.5.Финансов принос от трети страни
3.3.Очаквано отражение върху приходите
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА — „АГЕНЦИИ“
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/841 за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г [...]
1.2.Съответни области на политиката
Действия в областта на климата
Функция 3 Природни ресурси и околна среда Дял 9 — Околна среда и действия в областта на климата (МФР 2021/27)
1.3.Предложението е във връзка със:
◻ ново действие
◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие
✓ продължаване на съществуващо действие
◻ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие
1.4.Цели
1.4.1.Общи цели
Да се измени Регламент 2018/841 относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) по начин, съизмерим с амбицията в областта на климата за 2030 г. за достигане по разходоефективен и съгласуван начин на намаления на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. под нивата от 1990 г., и с постепенна и балансирана траектория към неутралност по отношение на климата до 2050 г., като същевременно се вземе предвид необходимостта от справедлив преход и от приноса на всички сектори към усилията на ЕС в областта на климата.
1.4.2.Конкретни цели
Конкретна цел № 1
Неутрален по отношение на климата поземлен сектор до 2035 г.: В съобщението на Комисията от 2018 г. „Чиста планета за всички“40 се разяснява нуждата от значително увеличение на поглъщанията на въглерод с цел постигане на неутралност по отношение на климата през 2050 г. Ето защо с оглед на постигане на целта за неутралност по отношение на климата през 2050 г. ЕС трябва да обърне неотдавнашната тенденция за намаляване на поглъщанията от източници, разположени на сушата, и да започне да извършва действия за увеличаване на поглъщанията още през това десетилетие предвид продължителните периоди за проявление на смекчаване на изменението на климата на сушата.
Цел за ЕАОС: Допълнителни проверки на качеството на инвентаризациите на емисиите в селското стопанство и ЗПЗГС, включително проверки за съгласуваност между данните от инвентаризацията на парникови газове в ЕС и държавите членки и схемите за сертифициране на поглъщанията на въглерод.
Действия:
С по-високи очаквания по отношение на методите, които трябва да се използват от държавите членки, ще се увеличи количеството информация, която трябва да бъде проверена по време на първоначалните проверки на инвентаризацията в сектора на ЗПЗГС, докато сроковете за извършване на тези проверки ще останат същите.
Ще трябва да се осигури съгласуваност между данните от инвентаризацията на парниковите газове в държавите членки и информацията за сертифицирането на поглъщанията на въглерод на равнището на стопанство (в случай че се приеме законодателство).
От 2024 г.: интегриране на процеса на осигуряване на качеството/проверка на качеството в сектора на въглеродно неутралното селско стопанство, така че при подготовката за внедряване на общ поземлен сектор да може да се извърши последователна проверка на данните от инвентаризацията на емисиите в селското стопанство и ЗПЗГС.
Конкретна цел № 2
Справедлива, гъвкава и интегрирана рамка за политиката в областта на климата за поземления сектор: Тъй като възможностите за увеличаване на поглъщанията на въглерод са неравномерно разпределени в държавите членки и многофункционалността на земята създава синергии и възможности за компромисни варианти, преразглеждането на Регламента относно ЗПЗГС ще трябва да осигури справедлива, гъвкава и интегрирана рамка за политиката.
Цел за ЕАОС: Подпомагане на цялостен преглед на инвентаризацията на емисиите в сектора на селското стопанство и ЗПЗГС
Действия: да поеме задълженията и да действа като секретариат за извършване на преглед с цел съвместно извършване с проверители на договор на цялостни прегледи в сектора на селското стопанство и ЗПЗГС както за определяне на целите за съответствие (2025 г.), така и за извършване на проверката на целите за съответствие (2027 г. и 2032 г.).
Конкретна цел № 3
Опростяване на правилата за ЗПЗГС: настоящите правила за ЗПЗГС често са сложни и вече не са необходими предвид новата формулировка на целта от -55 %; въз основа на поуките, извлечени по-специално по отношение на определянето на референтните нива за горите, редица отчетни концепции могат да бъдат оптимизирани и опростени. С преработения Регламент относно ЗПЗГС, с който се прилагат методологии от по-високо ниво за държавите членки, и по-специално за по-добро разграничаване на различните типове площи в терени с високи въглеродни запаси, зони, предмет на закрила и зони, изложени на риск от изменение на климата, е необходимо да се извлекат допълнителни набори от геопространствени данни в подкрепа на държавите членки. Това може да намали разходите за изпълнение и да подобри интеграцията на сектора на ЗПЗГС в цялостните национални стратегии в областта на климата. Освен това системите за мониторинг и докладване трябва да отразяват по-добре резултатите на сектора в областта на климата.
Цел за ЕАОС: Улесняване на подобреното и годишното географско проследяване на въглеродните депа и разработване на общоевропейски набор от данни за проследяване и оценка на напредъка; Защитните мерки, които увеличават поглъщанията на въглерод, не водят до отрицателно въздействие върху околната среда
Действия:
Подкрепа за държавите членки при използване на такива данни (изграждане на капацитет), което им позволява да предоставят общоевропейска оценка на тези площи и да използват такива стратифицирани площи за земеползване по време на осигуряването на качеството/проверката на качеството и процеса на преглед на данните от държавите членки.
Въвеждане и прилагане на двугодишна оценка, за да се гарантира, че увеличеното търсене на поглъщания на въглерод в сектора на селското стопанство и ЗПЗГС не води до отрицателни въздействия върху околната среда, по-специално върху биологичното разнообразие.
Изготвяне на периодични оценки на въздействието на изменението на климата върху състоянието на горите и селското стопанство, за да се защити капацитетът на секторите по отношение на поглътителите на CO2.
1.4.3.Очаквани резултати и отражение
Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.
Най-важното въздействие на преразглеждането ще бъде увеличаването на поглъщанията в сектора на ЗПЗГС, за да се засили приносът на сектора към по-амбициозната цел на ЕС в областта на климата до 2030 г., която е обявена в Плана във връзка с целта в областта на климата (-55 %). Това е свързано с първата цел на настоящата оценка на въздействието — неутрален по отношение на климата поземлен сектор до 2035 г. Това въздействие засяга органите на държавите членки, които ще трябва да разработят амбициозни поземлени политики, за да постигнат тези цели, и лица, стопанисващи земи (земеделски стопани, горски стопани), които ще бъдат участниците на място; по-общо, това въздействие засяга всички европейски и световни граждани, тъй като действията в областта на климата са обществено благо, което има трансграничен характер.
1.4.4.Показатели за изпълнението
Да се посочат показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.
Показател № 1: процент на намаление на емисиите на парникови газове в ЕС през 2030 г. (цел за нетно намаление от 55 % в сравнение с 1990 г., както е посочено в Европейския законодателен акт за климата).
Показател № 2: процент на поглъщания на парникови газове в секторите на ЗПЗГС през 2030 г. (цел за поглъщане на 3XXMtCO2eq през 2030 г.)
Показател № 3: Цел за неутралност по отношение на климата на общия поземлен сектор (секторите на ЗПЗГС и въглеродно неутралното селско стопанство) през 2035 г.
Процентът на намаление на емисиите на парникови газове в ЕС се докладват съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 и друго вторично законодателство, свързано с мониторинга и докладването съгласно Регламента относно ЗПЗГС.
1.5.Мотиви за предложението/инициативата
1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящия регламент и Комисията трябва да разработи съответните мерки за изпълнение.
Освен това след промяната през 2026 г. на механизма за докладване и съответствие, за изпълнението ще са необходими подобрено и засилено извършване на мониторинг с помощта на Европейската агенция за околна среда и свързаните с него услуги за данни по линия на програма „Коперник“.
С преработения Регламент относно ЗПЗГС се поставят амбициозни и надеждни цели за ЗПЗГС и селскостопанския сектор в подкрепа на постигането до 2030 г. на нетно намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % в сравнение с 1990 г., както е посочено в Европейския законодателен акт за климата. Преработеното предложение за регламент относно ЗПЗГС има за цел да се увеличи улавянето на въглерод в секторите на селското стопанство и ЗПЗГС, за да се постигне въглеродна неутралност на общите два сектора до 2035 г. В същото време следва да се гарантира, че това увеличено поглъщане на CO2 не води до отрицателни въздействия върху околната среда, по-специално върху биологичното разнообразие, общественото здраве или върху социални или икономически цели.
Следователно съгласно преработения регламент относно ЗПЗГС държавите членки трябва да използват по-точни методологии за оценка на емисиите и поглъщанията от техните сектори на селското стопанство и ЗПЗГС, включително чрез използването на повече геопространствени данни в подкрепа на тези изчисления на по-високо ниво. По-специално, за да могат да се установят и проследяват въглеродните депа в терени с високи въглеродни запаси, зони, предмет на закрила, и зони изложени на риск от изменението на климата, ще са необходими методологии на високо равнище, изискващи навременни, стандартизирани и хармонизирани набори от данни и услуги от ЕС, прилагани в съответствие с ръководствата на МКИК.
Вследствие на тази промяна от регламент за „правилото за недопускане на дебити“ към регламент за принос на нетните емисии от сектора на ЗПЗГС към общата цел на ЕС в областта на климата, която ще влезе в сила от 2026 г., ще трябва да бъдат определени цели за съответствие, изискващи допълнителни цялостни прегледи на инвентаризацията на парникови газове. Това ще изисква подготвителна фаза през 2024/2025 г.
1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правната сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.
Изменението на климата е трансграничен проблем и действията на ЕС могат ефективно да допълват и засилват регионалните, националните и местните действия. Повишаването на целта за 2030 г. за намаления на парниковите газове в ЕС ще повлияе върху много сектори от икономиката на ЕС и поради това координираното действие на равнището на ЕС е необходимо условие и е много по-вероятно то да доведе до необходимата трансформация, като действа като мощен двигател за осъществяването на икономически ефективни промени и възходяща конвергенция.
Освен капацитета си да съхранява и улавя въглерод, земята предоставя много други важни продукти и услуги: снабдява секторите на биоикономиката с храни, фуражи и суровини, осигурява местообитания за биологичното разнообразие и много екосистемни услуги, които са основен фактор за живота (напр. пречистване на вода и въздух), и ни предпазва от някои от последиците от изменението на климата (напр. наводнения и опустиняване). Взаимозависимостта между тези функции и способността на сектора на ЗПЗГС да улавя въглерод от атмосферата изисква интегриран подход към действията в областта на климата в поземления сектор, за да се оптимизира планирането на земеползването и да се установят печеливши практики.
Освен това потенциалът за увеличаване на поглъщанията на въглерод от източници, разположени на сушата, и свързаните с това разходи са освен всичко друго неравномерно разпределени между държавите членки. Ключов фактор е площта, която е на разположение за действия в областта на климата и която зависи от топографски или икономически фактори. Освен това видът на почвата и земеползването, в комбинация с други фактори, свързани с климата, и географската ширина, влияят съвкупно върху потенциала за увеличаване на поглъщанията.
Преработеният Регламент относно ЗПЗГС ще трябва да бъде подкрепен от стабилна и прозрачна система за мониторинг, докладване и проверка (МДП), която ще трябва да надхвърли настоящата система за МДП, въведена със съществуващия Регламент относно ЗПЗГС. С него също така ще трябва да бъде възможно да се направи връзката между изборите за управление на земята, направени в сектора на селското стопанство и ЗПЗГС, и въздействието върху улавянето на въглерод и опазването на биологичното разнообразие.
Наличните понастоящем ресурси от ЕАОС за подпомагане на МДП на инвентаризацията на емисиите на ЗПЗГС са ограничени съгласно изискването, установено в Регламент (ЕС) 2018/841 (Регламента относно ЗПЗГС) и Регламент (ЕС) 2018/1999 (Регламента относно управлението).
1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото
Регламентът относно ЗПЗГС е съществуващ инструмент на политиката на ЕС, който е приет наскоро — през 2018 г. Комисията обаче е натрупала ценен опит от 2013 г. насам, когато влиза в сила Решение 529/2013 и от държавите членки се изисква да предприемат заместващо отчитане за земя на техните територии. Службите на Комисията и ЕАОС имат пряк опит в оценяването, което включва наличните понастоящем ограничени ресурси (поради ограничения към момента обхват на прилагане на регулаторната рамка по отношение на ЗПЗГС), на инвентаризациите на държавите членки в сектора на ЗПЗГС. Чрез този опит директно се разкриват недостатъците и усилията за надграждане, необходими за пълното модернизиране на изготвянето на инвентаризацията, като се използват инструменти и услуги, които са създадени чрез програми на ЕС, управлявани от ЕАОС (най-вече програма „Коперник“).
Следователно настоящото предложение се основава на събрания през тези две по-ранни регулаторни инициативи опит, както и на съобщението „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г.“, дългосрочната стратегия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика и други съответни инициативи на Европейския зелен пакт, като например програмата „Цифрова Европа“. Инициативата се основава и на процеса, базиран на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, и рамката, съдържаща се в Регламента относно управлението, с който ще се формира основата на бъдещото упражняване на постигането на целите. […]
1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти
Настоящото предложение е част от пакета в областта на енергетиката и климата „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“). Общата цел на пакета е привеждането на законодателството на Съюза в съответствие със засилената амбиция на ЕС в областта на климата. Всички инициативи в пакета са тясно взаимосвързани и всяка зависи от разработването на другите. Това законодателно предложение допълва предложенията, включени в пакета, и поддържа тясна съгласуваност с тях.
Съществуват силни взаимовръзки и с други инициативи на Комисията относно запазването и увеличаването на природосъобразните поглъщания на въглерод, подобряване на устойчивостта на горите на ЕС към изменението на климата, възстановяване на засегнатите от деградация земи и екосистеми, възстановяване на влагата в торфища и насърчаване на биоикономиката, включително използването на продукти от устойчиво добита дървесина, при пълно зачитане на екологичните принципи, които стимулират биологичното разнообразие:
а) стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.;
б) стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система;
в) стратегия на ЕС за горите;
г) план на ЕС за възстановяване на природата;
д) стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата;
е) стратегия на ЕС за намаляване на метановите емисии;
ж) [стратегия на ЕС за почвите];
з) устойчива биоикономика за Европа;
и) план за действие за кръговата икономика с цел постигане на по-чиста и по-конкурентноспособна Европа;
й) план за действие за нулево замърсяване;
к) дългосрочна визия за селските райони на ЕС.
Секторът на ЗПЗГС е свързан с всички екосистеми и икономически дейности, които зависят от земята и услугите, които тя предоставя. Като следствие в Регламента относно ЗПЗГС се представят синергии с други политики на ЕС, които обхващат дейности, свързани със земята, главно общата селскостопанска политика и енергийната политика, по-специално по отношение на възобновяемата енергия.
1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства
1.6.Срок на действие и финансово отражение на предложението/инициативата
◻ ограничен срок на действие
–◻
Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ
–◻
Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ
◻ неограничен срок на действие
–Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,
–последван от функциониране с пълен капацитет.
1.7.Планирани методи на управление
✓ Пряко управление от Комисията чрез
–◻
изпълнителни агенции
◻ Споделено управление с държавите членки
◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:
◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);
◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;
✓ органите по членове 70 и 71;
◻ публичноправни органи;
◻ частноправни органи с мисия за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;
◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;
◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.
Забележки
Комисията ще получи подкрепата от Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), както е описано по-горе в съответствие с годишната си работна програма. ЕАОС ще извършва тази работа като част от настоящия си мандат и в съответствие с единния програмен документ, в който са определени многогодишната и годишната работна програма на ЕАОС (член 32 от Регламент (ЕС) 2019/715 — Регламент за финансовата рамка).
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
Да се посочат честотата и условията.
Комисията ще продължи да извършва мониторинг и да оценява напредъка при прилагането на Регламента относно ЗПЗГС, с който се изисква държавите членки да представят на Комисията годишен отчет за емисиите, политиките и мерките за поглъщанията. Мониторингът и докладването, проверката (МДП) на данни, получени посредством регулиране на сектора (секторите) чрез ЕАОС, ще бъдат основен източник на информация за Комисията за оценка на напредъка на съответните сектори.
Накрая, Комисията редовно извършва проучвания относно различни съответни аспекти на политиката на ЕС в областта на климата.
[…]
2.2.Системи за управление и контрол
2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол
Не е приложимо — С предложението не се изпълнява финансова програма, а се разработва дългосрочна политика. Методът на управление, механизмите за финансиране на изпълнението, условията за плащане и стратегията за контрол във връзка с процентите на грешка не са приложими. Изпълнението на настоящото предложение ще изисква преразпределение на човешки ресурси в Комисията. Налице са подходящи процедури.
[…]
2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването на рисковете
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)
Настоящата инициатива няма да породи нови съществени проверки/рискове, които не са обхванати от съществуващата рамка за вътрешен контрол. Не се предвиждат специфични мерки, различни от прилагането на Финансовия регламент.
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.
Разпоредбите на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), се прилагат по отношение на ЕАОС без никакви ограничения за целите на борбата с измамите, корупцията и други незаконни дейности. ЕАОС има специална стратегия за борба с измамите и свързан с нея план за действие. Освен това в Регламента за създаване на Европейската агенция за околна среда се определят разпоредбите за изпълнението и контрола на бюджета на ЕАОС и приложимите финансови правила, включително тези за предотвратяване на измами и нередности.
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове
·Съществуващи бюджетни редове
По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
Бюджетен ред
|
Вид на
|
Финансов принос
|
|
|
Номер
|
Многогод./едногод.[1]
|
от държави от ЕАСТ [2]
|
от държави кандидатки [3]
|
от трети държави
|
по смисъла на член 21, параграф 2, буква б) от Финансовия регламент
|
|
3
|
09 02 03
|
Многогод.
|
ДА
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
|
3
|
09 10 02
|
Многогод.
|
ДА
|
ДА
|
ДА
|
НЕ
|
|
7
|
20 01 02 01
|
Едногод.
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
|
7
|
20 02 06 01
|
Едногод.
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
|
7
|
20 02 06 02
|
Едногод.
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
|
7
|
20 02 06 03
|
Едногод.
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
НЕ
|
·Поискани нови бюджетни редове: Не се прилага.
3.2.Очаквано отражение върху разходите
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
3
|
Природни ресурси и околна среда
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
[Орган]: ЕАОС
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
Дял 1:
|
Поети задължения
|
(1)
|
|
1,967
|
2,006
|
2,046
|
2,087
|
8,106
|
|
|
Плащания
|
(2)
|
|
1,967
|
2,006
|
2,046
|
2,087
|
8,106
|
|
Дял 2:
|
Поети задължения
|
(1а)
|
|
0,177
|
0,181
|
0,184
|
0,198
|
0,740
|
|
|
Плащания
|
(2а)
|
|
0,177
|
0,181
|
0,184
|
0,198
|
0,740
|
|
Дял 3:
|
Поети задължения
|
(3а)
|
|
0,153
|
1,156
|
0,159
|
1,162
|
2,631
|
|
|
Плащания
|
(3б)
|
|
0,153
|
1,156
|
0,159
|
1,162
|
2,631
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за ЕАОС
|
Поети задължения
|
=1 + 1а + 3а
|
|
2,297
|
3,343
|
2,390
|
3,447
|
11,476
|
|
|
Плащания
|
=2 + 2а +3б
|
|
2,297
|
3,343
|
2,390
|
3,447
|
11,476
|
|
Функция от многогодишната финансова рамка
|
7
|
„Административни разходи“
|
|
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
|
|
|
|
ГД: „Действия по климата“
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
Човешки ресурси
|
0,608
|
0,608
|
0,760
|
0,760
|
0,912
|
3,648
|
|
Други административни разходи
|
0,055
|
0,107
|
0,107
|
-
|
-
|
0,269
|
|
ОБЩО за ГД „Действия по климата“
|
0,663
|
0,715
|
0,867
|
0,760
|
0,912
|
3,917
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
|
(Общо поети задължения = общо плащания)
|
0,663
|
0,715
|
0,867
|
0,760
|
0,912
|
3,917
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
|
|
|
|
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—7 от многогодишната финансова рамка*
|
Поети задължения
|
0,663
|
3,012
|
4,209
|
3,150
|
4,359
|
15,393
|
|
|
Плащания
|
0,663
|
3,012
|
4,209
|
3,150
|
4,359
|
15,393
|
* Отражението на бюджета върху допълнителните финансови средства за Европейската агенция за околна среда ще бъде компенсирано чрез компенсаторно намаление от бюджета на програмата LIFE.
3.2.2.Очаквано отражение върху бюджетните кредити [за органа]
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи
–✓
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:
Бюджетни кредити за поети задължения в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Да се посочат целите и резултатите
⇩
|
|
|
Година
2024
|
Година
2025
|
Година
2026
|
Година
2027
|
Добавят се толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6).
|
ОБЩО
|
|
|
РЕЗУЛТАТИ
|
|
|
Вид
|
Среден разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Брой
|
Разход
|
Общ брой
|
Общ разход
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2…
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- цялостен преглед — резултат
|
|
|
|
|
|
1 млн.
|
|
|
|
1 млн.
|
|
|
|
|
|
|
|
2 млн.
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 1
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2...
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- Резултат
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Междинен сбор за конкретна цел № 2
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩ РАЗХОД
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3.2.3.Очаквано отражение върху човешките ресурси [на органа]
3.2.3.1.Резюме
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи
–✓
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Временно наети лица (степени AD)
|
|
1,636
|
1,669
|
1,702
|
1,736
|
6,742
|
|
Временно наети служители (степени AST)
|
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Договорно нает персонал
|
|
0,331
|
0,338
|
0,344
|
0,351
|
1,364
|
|
Командировани национални експерти
|
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО
|
|
1,967
|
2,006
|
2,046
|
2,087
|
8,106
|
Изисквания по отношение на персонала (ЕПРВ):
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Временно наети лица (степени AD)
|
4
|
8
|
8
|
8
|
8
|
36
|
|
Временно наети служители (степени AST)
|
|
|
|
|
|
0
|
|
Договорно нает персонал
|
1
|
3
|
3
|
3
|
3
|
13
|
|
Командировани национални експерти
|
|
|
|
|
|
0
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО
|
5
|
11
|
11
|
11
|
11
|
49
|
Да се посочи предвидената дата за назначаване и съответно да се промени сумата (ако назначаването стане през юли, под внимание се вземат само 50 % от средния разход), като се дадат допълнителни разяснения.
3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси за отговарящата ГД
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси
–✓
Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:
Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
|
Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)
|
|
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)
|
4
|
4
|
5
|
5
|
6
|
|
20 01 02 03 (Делегации)
|
|
|
|
|
|
|
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
01 01 01 11 (Преки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат)
|
|
|
|
|
|
|
Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: ЕПРВ)[1]
|
|
20 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от „общия финансов пакет“)
|
|
|
|
|
|
|
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)
|
|
|
|
|
|
|
XX 01 xx yy zz [2]
|
- в централата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
- в делегациите
|
|
|
|
|
|
|
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки научни изследвания)
|
|
|
|
|
|
|
Други бюджетни редове (да се посочат)
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО
|
4
|
4
|
5
|
5
|
6
|
Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на действието и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.
Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:
|
Длъжностни лица и срочно наети служители
|
Допълнителни човешки ресурси са необходими за:
- Изготвяне на проекти на законодателни актове и одобряване на изменения на вторичното законодателство, с което се определят подробни правила за прилагане във връзка с търговете; Регистър на ЕС; мониторинг и докладване; проверка на доклади;
-Задачи за изпълнение, свързани с разширяването на поземления сектор, за да включва селскостопански емисии, различни от CO2;
- Мониторинг на подобреното и разширено изпълнение на задълженията за мониторинг, докладване и проверка (МДП);
- Адаптации в областта на информационните технологии в регистъра на ЕС (заедно с РРУ)
|
|
Външен персонал
|
|
Описание на изчисляването на разходите за еквивалента на пълно работно време (ЕПРВ) следва да бъде включено в раздел 3 от приложение V.
3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка
–◻
Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.
–✓
Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.
Обяснете какво препрограмиране е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.
Отражението на бюджета върху допълнителните финансови средства за Европейската агенция за околна среда ще бъде компенсирано чрез компенсаторно намаление от бюджета на програмата LIFE. Увеличението на приноса на ЕС в ЕАОС и намалението на бюджета на програмата LIFE ще бъде отразено във финансовото програмиране за следващите години.
–◻
Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка.
Обяснете какво е необходимо, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.
[…]
3.2.5.Финансов принос от трети страни
–✓ Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни.
–Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
ОБЩО
|
|
Да се посочи съфинансиращият орган
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити
|
|
|
|
|
|
|
3.3.Очаквано отражение върху приходите
–✓
Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.
–◻
Предложението/инициативата има следното финансово отражение:
–◻
върху собствените ресурси
–◻
върху разните приходи
–◻ Да се посочи дали приходите са записани по разходни бюджетни редове
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
Приходен бюджетен ред:
|
Налични бюджетни кредити за текущата финансова година
|
Отражение на предложението/инициативата
|
|
|
|
2023 г.
|
2024 г.
|
2025 г.
|
2026 г.
|
2027 г.
|
|
Статия ………….
|
|
|
|
|
|
|
За разните целеви приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.
Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.
