ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.11.2021

COM(2021) 741 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

Доклад за механизма за предупреждение за 2022 година























Изготвен в съответствие с членове 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 относно предотвратяването и корекцията на макроикономически дисбаланси

{SWD(2021) 361 final}

Съдържание

Резюме

1.Макроикономическият контекст и развитието на дисбалансите в еврозоната

2.Дисбаланси, рискове и корекция: основни развития в отделните държави

2.1.Моментна снимка на резултатите от таблицата

2.2.Външен сектор и конкурентоспособност

2.3.Частен дълг и пазари на жилища

2.4.Сектор на държавното управление

2.5.Финансов сектор

3.Обобщение на основните предизвикателства и последици за надзора

4.Коментари по държави членки

Приложение 1: Прогнози и свръхкраткосрочни прогнози за основните показатели в таблото

Приложение 2: Таблo с показатели по ПМД

Резюме

Настоящият доклад за механизма за предупреждение е вторият, белязан от пандемията от COVID-19, докато икономиката се възстановява от кризата, която я засегна през 2020 г. внезапно и неочаквано. Пандемията от COVID-19 предизвика икономическа криза, която е уникална по своята тежест. След смущенията през първата половина на 2020 г. бързо настъпи първоначално икономическо възстановяване, когато ограничителните мерки бяха облекчени в цяла Европа. С ваксинацията икономическите перспективи се промениха към по-добро. Въпреки запазващите се различия между държавите членки, усилията за справяне с непосредствените последици от икономическия шок дават резултати. Успешното въвеждане на ваксинации, придружено от ефективна и целенасочена стратегия за ограничаване на разпространението, доведе до по-силно съживяване на икономическата дейност от пролетта на 2021 г., а координацията на икономическата политика се измести към полагането на основите за стабилно и приобщаващо възстановяване и по-голяма устойчивост. Според икономическата прогноза на Комисията от есента на 2021 г. в повечето държави членки се очаква БВП да се доближи до равнищата си отпреди кризата до края на 2021 г., а само в няколко държави това да стане през следващата година.

Пандемията се разрази, когато повечето дисбаланси бяха в процес на коригиране на фона на благоприятни макроикономически условия, като същевременно се появиха нови рискове, свързани с признаците на прегряване. Продължителният период на икономически растеж през по-голямата част от последното десетилетие улесни постепенното коригиране на дисбалансите. Те бяха свързани с високите равнища на съотношението на частния и публичния дълг към БВП, наследени както от световната финансова криза, така и от предшестващото я натрупване. Големите дефицити по текущата сметка или големият растеж на кредитите също бяха коригирани, което доведе до постепенно намаляване на външния дълг и укрепване на банковите системи. През последните години имаше натрупване на предизвикателства и рискове, свързани с признаци на прегряване в някои сектори в някои държави след продължителна икономическа експанзия, личащо главно в цените на жилищата и разходната конкурентоспособност, особено в държави с по-голям икономически растеж.

Пандемията прекъсна намаляването на съотношението на дълга към БВП, докато покачването на цените на жилищата се ускори, което сочи цялостно влошаване на макроикономическите рискове. Дисбалансите, свързани с големия държавен и частен дълг, се влошиха поради резкия спад на БВП и фискалното въздействие на необходимите мерки, предприети за справяне с кризата с COVID-19, за защита на производствения капацитет и за ограничаване на въздействието върху заетостта и социалното въздействие. Покачването на цените на жилищата, които вече бяха високи, се ускори още повече и представлява риск в няколко държави, по-специално когато е придружено от значително увеличение на ипотечния дълг. Благодарение на силните си капиталови съотношения и големите си ликвидни буфери банките успяха да продължат да предоставят кредити на икономиката. Вторичните ефекти в банковия сектор обаче биха могли да се реализират с премахването на защитните мерки и дългосрочното въздействие на пандемията върху платежоспособността на предприятията продължава да се чувства в икономиката. Външните сметки се влошиха в държавите, зависещи от приходите от трансграничен туризъм. Широката подкрепа на политиката спомогна за ограничаване на безработицата и стабилизира доходите на домакинствата. С напредването на възстановяването в някои държави се появява недостиг на работна ръка и натиск върху разходите, като в редица държави се предвижда значително увеличение на заплатите.

Бързият и координиран отговор на политиката срещу пандемията смекчи икономическото ѝ въздействие, а Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) предоставя уникална възможност за излизане от кризата. Общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж беше задействана веднага след избухването на пандемията в подкрепа на националните фискални мерки. Споразумението относно временната рамка за държавната помощ позволи на държавите членки да използват пълната гъвкавост, предвидена в правилата за държавна помощ. Европейският инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE) спомогна за запазването на работните места. Правителствата предоставиха безпрецедентна фискална и политическа подкрепа, а Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе широк набор от мерки за запазване на финансовата стабилност и гарантиране на гладкото функциониране на финансовите пазари. С напредъка на възстановяването ефективното изпълнение на реформите и инвестициите в плановете за възстановяване и устойчивост ще спомогне за насърчаване на трайно възстановяване, за укрепване на устойчивостта и за ускоряване на екологичния и цифровия преход на ЕС. Изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост може да спомогне за намаляване на дисбалансите и смекчаване на макроикономическите рискове. Плановете предоставят уникална възможност за държавите членки, които са най-силно засегнати от кризата с COVID-19, да поемат по пътя на устойчив по-силен растеж, което ще насърчи създаването на работни места, ще подобри устойчивостта на дълга и ще спомогне за възстановяването на баланса на европейската икономика като цяло.

Хоризонталният анализ, представен в ДМП, може да бъде обобщен, както следва:

·Кризата с COVID-19 засегна временно външните позиции, но не промени из основи състоянието на текущите сметки. Държавите с важни трансгранични туристически сектори като цяло отбелязаха значително увеличение на дефицита по текущата сметка или намаляване на скромните си излишъци. Очаква се това постепенно да се коригира с подновяването на пътуванията. Някои от големите излишъци по текущата сметка леко намаляха през 2020 г., което приведе текущата сметка за еврозоната като цяло в съответствие с основните показатели. Данните за първата половина на 2021 г. обаче показват значително увеличение на излишъка по текущата сметка на еврозоната, дължащо се главно на по-положителното салдо на търговията с услуги. Понастоящем се очаква през 2021 г. текущата сметка на еврозоната да се върне на равнището си от 2019 г. , което отразява продължаващото слабо вътрешно търсене. Като цяло най-големите промени в текущите сметки са били съставни: във всички държави членки частният сектор е увеличил своята нетна спестовна позиция, докато позициите на държавния сектор по отношение на нетното кредитиране са намалели значително поради въздействието на пандемията от COVID-19 и на мерките, предприети за смекчаването ѝ. Няколко държави членки с големи отрицателни нетни международни инвестиционни позиции (НМИП) отчитат влошаване на текущите си сметки през 2020 г., но въздействието върху тяхното съотношение НМИП към БВП се очаква постепенно да се обърне.

·Прекъсването на икономическата дейност през 2020 г. доведе до голямо увеличение на разходите за труд за единица продукция, които се очаква да бъдат частично компенсирано с възстановяването, но в редица случаи се появява недостиг на работна ръка и натиск върху разходите. Разходите за труд за единица продукция в ЕС се увеличиха в резултат на стабилния брой заети лица въпреки рязкото намаляване на производството, което бе възможно благодарение на различните публични инициативи за запазване на работните места, особено на схемите за работа с намалено работно време, които благоприятстваха намаляването на отработените часове, а не равнищата на заетост. Тези последици са отразени във временното намаляване на номиналната производителност на труда през 2020 г. С възстановяването производителността се покачва и компенсира част от загубите в разходите за труд за единица продукция. В някои държави обаче увеличенията на заплатите понякога възобновяват тенденциите отпреди пандемията. Положението на пазара на труда обаче се различава в отделните сектори и държави и докато в някои случаи заетостта като цяло се е възстановила до равнищата отпреди кризата, в други продължават да са налице значителни изоставания. В някои случаи увеличеното преразпределение между работни места, предприятия и сектори може да продължи с възстановяването и може да доведе до някои постоянни промени в производствения капацитет на държавите. В някои други случаи възниква недостиг на работна ръка, особено в държави, които са по-слабо засегнати от кризата, и в условията на по-голямо търсене. В съчетание с други фактори, като например бързо нарастващите цени на енергията, ценовият натиск може да стане значителен и в бъдеще да се превърне в риск.

·Редица мерки на политиката запазиха работните места и производствения капацитет по време на кризата чрез подкрепа за ликвидността и платежоспособността на частния сектор. Мерки за подкрепа, като мораториуми върху погасяването на дългове и държавни гаранции за кредити, помогнаха да се избегне недостигът на ликвидност в частния сектор да се превърне в проблем с платежоспособността в началото на кризата с COVID-19. Мораториумите позволиха да се отсрочат погасяванията на дълг, като увеличиха номиналния размер на дълга и свързаната с него лихвена тежест. С постепенното премахване на тези мерки могат да възникнат трудности при погасяването, особено в секторите, които са засегнати в по-голяма степен от кризата, и сред предприятията, които вече са били уязвими преди това. В много държави увеличението на кредитирането както на предприятията, така и на домакинствата бе придружено от нарастване на нетните спестявания.

·През 2020 г. корпоративната задлъжнялост се увеличи в повечето държави от ЕС, понякога рязко. Новите заеми за покриване на внезапни загуби на приходи и недостиг на ликвидност в резултат на пандемията допринесоха за увеличаването на съотношението на корпоративния дълг към БВП в допълнение към последиците от рязката рецесия. Въпреки че значително увеличените нетни кредитни потоци продължиха до началото на 2021 г., настъпилото наскоро ограничаване може да бъде едновременно признак за по-слабо предлагане на кредити или по-слабо търсене, вероятно свързано с предприятията, използващи натрупана ликвидност.

·Кредитирането на домакинствата се увеличи с укрепването на възстановяването. През 2020 г. по-високите съотношения на дълга на домакинствата към БВП се дължаха най-вече на големия спад на БВП. Кредитните потоци в разгара на пандемията секнаха, главно поради резкия спад на потребителските кредити. В същото време в много държави се наблюдава увеличение на ипотечните кредити на фона на силна активност на пазара на недвижими имоти и ускорено покачване на цените на жилищата. От началото на 2021 г. в хода на възстановяването нетните кредитни потоци станаха по-значителни в няколко държави.

·Кризата, предизвикана от COVID-19, и мерките, предприети от правителствата за смекчаването ѝ, оказаха значително въздействие върху държавния дълг. Жизненоважната широка подкрепа, предоставена от правителствата, допринесе за отклоняването на част от неблагоприятното икономическо въздействие на пандемията от домакинствата и предприятията, като по този начин бяха защитени работните места и потенциалът за растеж. Съотношенията на държавния дълг към БВП се увеличиха в държавите, които са непропорционално засегнати от рецесията, главно поради техните туристически сектори. С възстановяването се очаква съотношенията на дълга към БВП да се стабилизират, а някои вече започнаха да намаляват. Като цяло обаче правителствата излизат от тази криза с явно по-голяма задлъжнялост. Подкрепящата фискална позиция и мерките на паричната политика взаимно се подсилват в запазването на доверие и стабилност. Условията за отпускане на заеми на правителствата останаха благоприятни въпреки нарасналите им нужди от финансиране, както поради мерките на паричната политика, така и поради по-дългосрочни фактори като излишъка от спестяванията спрямо инвестициите в еврозоната. С оглед на динамиката на инфлацията разходите за заеми леко се затегнаха, но остават като цяло ниски. Разходите за заеми са нараснали малко повече в някои държави членки извън еврозоната с плаващ обменен курс. За някои от тях непренебрежима част от дълга е в чуждестранна валута, или сроковете до падежа на дълга с относително кратки.

·Пандемията беше придружена от допълнителен скок в цените на жилищата. След години на покачване цените растежът на жилищата се ускори още повече през 2020 г. и първата половина на 2021 г. и достигна най-бързи темпове от световната финансова криза насам. Различни държави от ЕС са изложени на риск от надценяване. Това поражда опасения, особено когато дългът на домакинствата е голям или бързо се увеличава. Нарастването на цените на жилищата се дължи на различни фактори, които подхранват търсенето и ограничават предлагането. Ограниченото предлагане бе налице още преди пандемията, а противоепидемичните мерки временно го изостриха. Пандемията може да е довела до някои структурни промени в търсенето на жилища, тъй като преминаването към по-отдалечена работа може да промени географските предпочитания. Финансовите условия бяха гъвкави и като цяло вероятно ще продължат да подкрепят усиленото търсене на жилища, докато доходите на домакинствата, които нарастват благодарение на възстановяването, вероятно ще благоприятстват по-нататъшното повишение на цените на жилищата.

·Банковият сектор запази силни капиталови съотношения, но рентабилността отслабна през 2020 г. и пълното въздействие на кризата върху счетоводните баланси на банките може да се прояви едва по-късно. Условията в банковия сектор се подобриха значително след световната финансова криза, като през годините преди пандемията бяха натрупани капиталови буфери, а коефициентите на капиталова адекватност нараснаха още повече през 2020 г., включително поради временните регулаторни ограничения за изплащането на дивиденти. Въздействието на кризата, предизвикана от COVID-19, върху банковия сектор беше ограничено благодарение на укрепването на сектора, постигнато след финансовата криза, и на мащабните временни мерки на политиката, като например кредитните гаранции, мораториумите върху погасяването на дълга или временното разхлабване на нормативната уредба. Необслужваните кредити продължиха да намаляват през 2020 г., особено в държавите, в които те са били значителни и в които банките продължиха да продават наследените лоши активи. Въпреки това се запазва дългогодишният проблем със слабата рентабилност. Освен това след като мерките на политиката бъдат отменени пълното въздействие на кризата върху качеството на активите, рентабилността и капиталовите буфери все още може да се материализира. Потенциалните взаимовръзки между банките, държавите и корпоративния сектор следва да бъдат наблюдавани отблизо.

Въпреки че въздействието на пандемията беше смекчено от решителните политически действия, тя изостри различията между държавите от еврозоната. Държавите членки със значителен трансграничен туристически сектор бяха изложени в най-голяма степен на икономическото въздействие на пандемията от COVID-19, което доведе до различни въздействия върху заетостта и растежа. Тъй като тези държави се характеризират и с относително големи публични, частни или външни дългове, това доведе до по-голяма дисперсия на задлъжнялостта в еврозоната. Някои от тези модели са свързани с временни фактори, като например въздействието на ограниченията за пътуване, но въпреки успеха на решителните действия на политиката за смекчаване на задълбочаването на икономическите и социалните различия, има риск кризата да остави трайни следи и да затвърди различията.

За еврозоната като цяло продължава да има голям излишък по текущата сметка, което показва, че има възможност възстановяването да се поддържа на съвкупното равнище на еврозоната. Това ще допринесе и за по-бързо намаляване на дисбалансите. Текущата сметка за еврозоната като цяло временно е намаляла до равнище, близко до нейните основни показатели, но се очаква да се върне на предкризисните равнища над основните показатели. Резултатите на равнище държави членки се различават значително. Външното ребалансиране в еврозоната е още по-важно предвид ограничените възможности за допълнителна парична подкрепа за поддържане на търсенето.

С оглед на междусистемните връзки между икономиките от еврозоната е необходима подходяща комбинация от макроикономически политики във всички държави членки, за да се поддържа възстановяването, като същевременно се коригират дисбалансите и се преодоляват нововъзникващите рискове. Икономическата експанзия в държавите от еврозоната, които са нетни кредитори, включително въз основа на благоприятни условия за търсене, би била от полза не само за тези държави, но и за държавите, които са нетни длъжници, тъй като по-силният растеж в еврозоната подкрепя растежа и намаляването на задлъжнялостта, както и подобряването на външните позиции във втората група държави. В това отношение би помогнало оттеглянето на извънредната политическа подкрепа, оказана по време на кризата в отговор на нуждите от адаптиране. Значителните и трайните подобрения в производителността и конкурентоспособността в държавите, които са нетни длъжници, също ще допринесат за външното ребалансиране и ще спомогнат за облекчаване на тежестта на дълга. Ефективното използване на инструментите, въведени на равнището на еврозоната и ЕС, придружено с ефективно изпълнение на необходимите реформи и инвестиции, ще спомогне за насърчаване на трайно възстановяване и укрепване на устойчивостта, включително чрез преодоляване на дисбалансите и нововъзникващите рискове. От решаващо значение ще бъде финансирането по линия на Next Generation EU и многогодишната финансова рамка (МФР) от ЕС да бъде напълно усвоено и насочено към най-продуктивните употреби. Това ще увеличи максимално икономическото въздействие на фондовете и ще допринесе за балансиран растеж.

Пълното въздействие на пандемията върху дисбалансите ще стане ясно със закъснение, тъй като може да има вторични ефекти. Що се отнася до предприятията, продължават да съществуват източници на основни финансови уязвимости, дължащи се на изчерпването на собствения капитал вследствие на продължителни загуби и големи дългове. Някои предприятия биха могли да бъдат засегнати от структурни промени, поради което е необходимо адаптиране на техните стопански модели. Изтичането на срока на действие на мерките за подкрепа може да доведе до увеличаване на необслужваните кредити и фалитите поне в секторите, които са най-силно засегнати от кризата с COVID-19, и сред дружествата, които са били уязвими преди кризата. В зависимост от видовете предоговаряне, които могат да бъдат предложени на кредитополучатели в несъстоятелност, това може да отнеме известно време. Способността на производствата по несъстоятелност да уреждат съществуващите обезценки е важна, за да се гарантира притокът на нови кредити към икономиката. Предоставянето от държавата на гаранции за корпоративни заеми спомага за запазването на жизнеспособни предприятия, но ако е значително, би могло да доведе и взаимозависимости между корпоративния и държавния сектор, които също засягат банките. Съществува риск слабостите в баланса на предприятията да окажат въздействие върху пазара на труда, а оттам и върху способността на някои домакинства да погасяват кредитите си. Значителното увеличение на ипотечните кредити е допълнителен рисков фактор, особено в случай на корекция на жилищните пазари. По същия начин по-нататъшното влошаване на цените на търговските недвижими имоти също може да отслаби финансовия сектор.

Условията за финансиране ще повлияят на развитието на дисбалансите. Ниските лихвени проценти позволиха на правителствата, предприятията и домакинствата да поемат по-голям дълг и да смекчат последиците от пандемията, като защитиха работните места и производствения капацитет. Увеличаването на лихвените проценти ще повиши разходите за финансиране на дълга както в публичния, така и в частния сектор, увеличавайки рисковете там, където нуждите от финансиране са високи. От началото на 2021 г. инфлацията се повиши значително в еврозоната и в много други развити икономики. Въпреки че определящите фактори за това повишаване на инфлацията, включително нарастването на цените на енергията, изглеждат предимно преходни, съществува риск продължителността да не бъде толкова краткотрайна. Докато условията за финансиране не бъдат затегнати, по-високата инфлация може да облекчи тежестта на дълга. Продължителното нарастване на инфлацията обаче би могло да доведе до по-строги условия за финансиране и по-високи разходи по заеми.

Основателно е развитието на жилищните да се наблюдава внимателно. Високите цени на жилищата представляват риск, особено когато се съчетаят с голямата задлъжнялост на домакинствата в комбинация с несигурни корекции на пазара на труда. Това създава риск за способността на домакинствата да изпълняват ипотечните си задължения. Повишените лихвени проценти биха могли да окажат допълнителен натиск върху способността за погасяване на ипотечните кредити с верижен ефект върху банковия сектор. Продължаващото увеличение на цените в хода на възстановяването би могло подхранва натиска върху заплатите и да доведе до по-големи ипотечни заеми. Ценовата достъпност на жилищата се влоши през последните години с потенциално неблагоприятни макроикономически последици, свързани с по-слабите частно потребление и трудова мобилност, както и с отклоняването на кредитите от инвестициите, повишаващи производителността.

Намаляването на високите равнища на държавния и частния дълг зависи в решаваща степен от това възстановяването да се превърне в устойчив растеж, за което са необходими продуктивни инвестиции. Устойчивото възстановяване зависи от подкрепящата политика и от своевременното оттегляне на извънредната политическа подкрепа, предоставена във връзка с кризата. Устойчивата икономическа експанзия зависи от укрепването на икономическата и социалната устойчивост, за което е необходимо да бъдат проведени и направени подходящи реформи и инвестиции. Необходими са инвестиции за повишаване на производителността, за да се стимулира растежът в средносрочен план и да се подкрепят структурните трансформации, необходими за осъществяването на екологичния и цифровия преход в условията на демографски промени. Това е още по-важно, тъй като в редица държави публичният и частният дълг са големи, а потенциалният растеж относително нисък, което затруднява намаляването на високите равнища на дълга. В ситуация на голям държавен дълг е необходимо да се подобри съставът на разходите и приходите, за да се създаде пространство за предоставяне на публични инвестиции, тъй като намаляването на задлъжнялостта, извършвано въз основа на надеждна стратегия за фискална корекция, също е необходимо, за да се осигури възможност за справяне с евентуални бъдещи кризи. В същото време частните инвестиции могат да бъдат възпрепятствани от необходимостта предприятията да намалят своята задлъжнялост. Ефективното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост играе важна роля в подкрепата на публичните и частните инвестиции, като по този начин спомага за преодоляване на дългосрочното въздействие на пандемията и открива път към по-силен растеж и устойчивост. Новият Механизъм за възстановяване и устойчивост, в съчетание с европейските структурни и инвестиционни фондове, ще насърчи богато на инвестиции възстановяване, а ефективното им изпълнение ще направи икономиката на ЕС по-устойчива, приобщаваща, издръжлива и по-добре подготвена за екологичния и цифровия преход, в съответствие с целите на Съюза в това отношение.

С пандемията изпъкна положителната роля на антицикличната дискреционна фискална политика, подкрепящата парична политика и европейската координация в отговор на икономическата криза. Кризата с COVID-19 показа, че значителните дискреционни фискални реакции могат да бъдат ефективни за смекчаване на непосредствените последици от голямо сътресение и да проправят пътя за бързо възстановяване. Незабавното национално фискално усилие беше подкрепено от използването на гъвкавостта, която съществува в регулаторните рамки на ЕС. Колективната реакция засили доверието. Мерките на паричната политика допринесоха за запазването на благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката по време на пандемията, като подкрепиха икономическата активност и запазиха ценовата стабилност в средносрочен план. Взаимно засилващото се въздействие на фискалните и паричните политики беше от решаващо значение за смекчаване на въздействието на кризата и подкрепата за възстановяването. Въпреки че паричната политика се очаква да остане гъвкава през следващите години, ниските лихвени проценти и неотдавнашното повишаване на инфлацията ограничават възможността за по-нататъшно разхлабване на паричната политика. Поради това може да се наложи фискалната политика да запази стабилизиращата си роля, ако възникнат рискове от влошаване, докато разумната бюджетна политика при нормални условия създава доверие в ефективността на бюджетната политика по време на криза.

Предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси продължават да бъде от съществено значение. Първо, слабото икономическо възстановяване би могло да доведе до рязко увеличаване на фалитите на предприятия, което да доведе до загуба на работни места, както и до по-голям брой задействания на свързани с кризата гаранции за корпоративни заеми и намаляване на инвестициите. Второ, неблагоприятното икономическо развитие би могло да засили взаимозависимостта между държавния дълг и банките. Трето, покачването на цените на активите и жилищата би могло да увеличи уязвимостта на сектора на домакинствата поради неустойчивия подем в цените на активите. Тези рискове могат да окажат неблагоприятно въздействие върху устойчивостта на държавния дълг и да ограничат възможността фискалната политика да отговори на бъдещите предизвикателства. Прекратяването на натрупването на уязвимости ще спомогне също за консолидиране на възстановяването и за укрепване на дългосрочния растеж. По-сходните икономически структури и по-синхронизираните стопански цикли ще допринесат за повишаване на ефективността на общата парична политика.

Като насърчава богато на инвестиции възстановяване, Механизмът за възстановяване и устойчивост ще допринесе за макроикономическата стабилност. Благодарение на ефективното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост икономиката на ЕС ще стане по-устойчива, приобщаваща, издръжлива и по-добре подготвена за екологичния и цифровия преход. Това ще спомогне и за намаляването на риска от различия в рамките на ЕС, тъй като безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост са предназначени за държави членки с по-малък БВП на глава от населението, по-висока безработица и най-силно засегнатите от кризата с COVID-19. Освен това, за разлика от годините след световната финансова криза, по-големите публични инвестиции ще подпомогнат възстановяването след пандемията. Безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост ще финансират висококачествени инвестиционни проекти и ще създадат условия за реформи за повишаване на производителността, без това да води до по-високи съотношения на национален дефицит и дълг. Очаква се тези безвъзмездни средства и други източници на финансиране от ЕС да стимулират публичните инвестиции в държавите членки средно с около 0,5 % от БВП годишно през 2021 г. и 2022 г.

Предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси повишава способността на държавите членки да реагират на сътресения и подкрепя икономическото сближаване. Прекратяването и предотвратяването на натрупването на уязвимости ще спомогне за консолидиране на възстановяването и за укрепване на дългосрочния растеж. Държавите със съществуващи дисбаланси трябва да възобновят своята предпандемична траектория на корекция, подкрепена от политики за стимулиране на потенциалния растеж. Намаляването на дисбалансите може да доведе и до положителни странични ефекти между държавите. По-задълбочената икономическа и финансова интеграция и по-синхронизираните стопански цикли ще допринесат за повишаване на ефективността на общата парична политика, особено по отношение на членовете на еврозоната, което ще ѝ позволи да отговори по-добре на бъдещите предизвикателства.

Съгласно заключенията от този доклад за механизма за предупреждение задълбочени прегледи (ЗП) са необходими за 12 държави членки: Хърватия, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Тези държави членки бяха подложени на задълбочен преглед през предходния годишен цикъл на наблюдение по ПМД и за тях беше счетено, че са засегнати от дисбаланси (Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) или прекомерни дисбаланси (Кипър, Гърция и Италия). В новите задълбочени прегледи ще бъде оценено как тези дисбаланси са се развили, като се анализират тяхната тежест, развитие и отговор на политиката от държавите членки, с цел да се актуализират съществуващите оценки и да се оценят евентуалните оставащи нужди на политиката. В раздел 3 е представено обобщение на развитието на тези дисбаланси, а в раздел 4 е представена подробна информация за отделните държави.

Освен това редица държави членки, които не са били обект на задълбочен преглед в предишния кръг, показват развития, които заслужават особено внимание. В Словакия се наблюдава силен растеж на цените на жилищата едновременно с устойчивото, макар и бавно нарастване на кредитирането на домакинствата. Износът е силно концентриран в няколко конкретни сектора и е налице загуба на конкурентоспособност по отношение на разходите, но досега експортните пазарни дялове не са били неблагоприятно засегнати. В случая с Унгария следва да се обърне внимание на взаимодействието между държавните заеми и външното финансиране в контекста на значителна експозиция на дълга в чуждестранна валута. Цените на жилищата силно се повишиха. Натискът върху разходната конкурентоспособност нараства, но досега експортните пазарни дялове не са били засегнати по неблагоприятен начин.

Необходимо е също така да се следи развитието на рисковете в други държави членки, в много случаи свързани с пазарите на жилища. В случая с Дания и Люксембург развитието на жилищния пазар показва натрупване на рискове. Въпреки че променените в предпочитанията, благоприятните финансови условия и ограниченията на предлагането могат да поддържат ръста на цените на жилищата, рискът от корекция надолу с потенциални последици за икономиката като цяло не може да бъде изключен. В Чехия се наблюдава силно увеличение на цените на жилищата и постоянни загуби по отношение на разходната конкурентоспособност, които от няколко години са значителни. В Малта растящият частен дълг, съчетан със слабости на уредбата за несъстоятелност, създава особена уязвимост. Наблюдението и надзорът трябва да следят отблизо развитието на събитията в тези шест държави членки и да установяват дали те са в съответствие с макроикономическата стабилност и дали допринасят за нея. Понастоящем балансът на рисковете не води до необходимост от задълбочен преглед. В раздел 4 се съдържа повече информация за специфичните за всяка държава развития.

1.    Макроикономическият контекст и развитието на дисбалансите в еврозоната

Икономически контекст

Настоящият ДМП е подготвен в икономическия контекст на пандемията от COVID-19. Първоначалното въздействие на пандемията доведе до рязка рецесия, тъй като противоепидемичните мерки за ограничаване на разпространението на вируса оказаха значително въздействие върху икономическата активност през 2020 г. В резултат на това БВП намаля с 5,9 % в ЕС и 6,4 % в еврозоната през 2020 г., като между отделните държави имаше значителни различия. Някои държави отбелязаха приблизително двуцифрен спад или над него, а други претърпяха леки рецесии. Подобряването на здравната ситуация даде възможност за отпускане на противоепидемичните мерки от второто тримесечие на 2020 г., като започна възстановяването. Различните вълни на пандемията доведоха до неравномерно възстановяване до началото на 2021 г. Въвеждането на ваксинации, придружено от ефективна и целенасочена стратегия за ограничаване на разпространението, както и от мащабни мерки за публична подкрепа, даде възможност за по-голяма мобилност и по-силно от очакваното възобновяване на икономическата дейност от пролетта на 2021 г. Като цяло в икономическата прогноза на Комисията от есента на 2021 г. се очаква през 2021 г. БВП да нарасне с 5 % в ЕС и еврозоната и с 4,3 % през 2022. В повечето държави членки се прогнозира БВП да се доближи до равнищата си отпреди кризата до края на 2021 г., а само в няколко държави това да стане през следващата година (Графика 1.1 a). ( 1 )

Въпреки че въздействието беше смекчено от решителните политически действия, тя изостри различията между държавите от еврозоната. Това показва неравномерното отражение на пандемията и различията в икономическите структури. Услугите с интензивно използване на контакти са по-неблагоприятно засегнати от ограниченията, отколкото производството. Това доведе до големи различия в икономическите резултати както в рамките на отделните държави, така и между тях. Държавите със значителен трансграничен туристически сектор, които са особено засегнати от ограниченията на мобилността, претърпяха по-рязко от средното свиване на БВП едновременно със значително влошаване на външните си сметки. Това е така с Гърция, Португалия и Испания. Рецесията засегна тежко и държави с голям вътрешен дълг като Франция и Италия (вж. графика 1.1 б). Това са и държави с най-голям частен, държавен или външен дълг в ЕС. В някои от тези държави възстановяването се очаква да бъде по-бавно.

Извънредният отговор на политиката беше от решаващо значение за смекчаване на въздействието на кризата с COVID-19 и за подпомагане на възстановяването, като същевременно оказа положително въздействие върху макроикономическата стабилност. Правителствата предоставиха безпрецедентна фискална подкрепа, за да защитят работните места и доходите, както и подкрепа за предприятията, с която намалиха риска от несъстоятелност на предприятията. Бяха въведени мораториуми върху плащането на данъци и погасяването на дългове от домакинствата и корпорациите, а за банковите заеми бяха предоставени държавни гаранции. В резултат на това през 2020 г. брутният разполагаем доход на домакинствата в ЕС като цяло беше постоянен въпреки значителната рецесия. Равнището на безработица в ЕС нарасна само с 0,4 процентни пункта, а фалитите на предприятия бяха силно ограничени, тъй като голяма част от въздействието беше поето от правителствата.

На равнището на ЕС беше осъществена безпрецедентна координация на ответните мерки на политиката. Общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж беше задействана веднага след избухването на пандемията в подкрепа на фискалните мерки. Споразумението относно временната рамка за държавната помощ позволи на държавите членки да използват пълната гъвкавост, предвидена в правилата за държавна помощ. Европейският инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE) защити пазарите на труд. Инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса (CRII и CRII plus) и REACT-EU мобилизираха и допълниха средствата по политиката на сближаване в подкрепа на сектора на общественото здравеопазване, предприятията и най-уязвимото население. Европейският механизъм за стабилност и Европейската инвестиционна банка предоставиха финансови инструменти. Благодарение на ефективното изпълнение на реформите и плановете за възстановяване и устойчивост икономиката на ЕС ще стане по-устойчива, приобщаваща, издръжлива и по-добре подготвена за екологичния и цифровия преход, в съответствие с целите на Съюза в това отношение..

Съгласуваният отговор на световната парична политика доведе до гъвкави финансови условия. Европейската централна банка (ЕЦБ) въведе широк набор от мерки за запазване на финансовата стабилност и гарантиране на гладкото функциониране на финансовите пазари. Тя осигури допълнителна ликвидност за банките, облекчи изискванията за обезпечения и предприе значителни допълнителни покупки на активи от публичния и частния сектор. Гъвкавата парична политика подкрепи благоприятните нагласи на финансовия пазар и спомогна да се избегне свиването на кредитирането, а индексите на много облигационни и фондови пазари надхвърлиха равнищата отпреди пандемията. Наред с по-дългосрочните фактори, включително превишението на спестяванията над инвестициите в еврозоната, голямата пазарна ликвидност гарантираше ниски разходи по държавните заеми, в някои случаи дори по-ниски, отколкото преди началото на кризата, а спредовете в еврозоната намаляха. Очакванията за силно възстановяване се прибавиха към положителните нагласи на пазарите, подсилени от пробив в развитието на ваксините през есента на 2020 г.

Финансовите условия остават на исторически ниски равнища, но признаците на затягане следва да бъдат наблюдавани. Въпреки че доходността на държавните облигации леко се повиши през 2021 г., те обикновено остават доста под историческите средни стойности. Държавите с най-високи рейтинги се възползват от отрицателни или близки до нулата лихвени проценти по своите дългове, докато в редица държави членки, особено извън еврозоната, се наблюдава известно увеличение. Облекчени, макар и леко затягащ се, условията за финансиране бяха очевидни на пазарите на корпоративни облигации, а лихвените проценти по банковите кредити в ЕС бяха на рекордно ниски равнища. Еврото поскъпна през втората половина на 2020 г., преди донякъде да поевтинее и това се отрази на валутите на няколко държави членки извън еврозоната.

Инфлацията нарасна през 2021 г., но се очаква увеличението да бъде предимно временно. През последните месеци номиналната инфлация в еврозоната нарасна до рекордни десетгодишни стойности, след като в продължение на почти десет години тя бе под целевото равнище. Инфлацията е над целевите стойности в редица държави членки извън еврозоната. Повишението на цените на енергията допринесе значително за това увеличение, като същинската инфлация нарасна по-малко. Очаква се нарастването на инфлацията да бъде предимно преходно, макар и не непременно краткотрайно. Налице е известно напрежение, свързано с изоставането на изкопаемите горива. Решаването на този проблем може да отнеме известно време. Повторното отваряне на икономиките доведе до значително увеличение на търсенето, но стопанската дейност е ограничена от затруднения в снабдяването. Вероятно някои от покачващите се разходи ще бъдат прехвърлени към някои потребителски цени, въпреки че не е ясно до каква степен, а намалените маржове на печалба могат да поемат част от увеличението. Понастоящем рисковете от устойчива динамика на инфлацията изглеждат ограничени, тъй като инфлационните очаквания в еврозоната остават добре стабилизирани и до голяма степен отразяват възвръщането към тенденциите отпреди пандемията. Въпреки това структурните корекции, сред които реакцията на моделите на потребление на енергия срещу пандемията и недостига на специфични за отрасъла умения, могат да засегнат относителните цени и заплатите, което може да увеличи нестабилността на инфлацията. Продължителното нарастване на инфлацията би могло да доведе до промени във графика за нормализиране на паричната политика и да доведе до по-строги финансови условия и по-високи разходи по заеми.

Икономиката на ЕС се възстановява по-бързо от очакваното, но икономическите перспективи остават несигурни. Успешните кампании за ваксинация в целия ЕС намалиха необходимостта от силни противоепидемични мерки за справяне с бъдещите вълни на заразяване. По света рисковете, свързани с пандемията, продължават да са от значение поради по-слабата ваксинация. Търговията все още се възстановява от ограниченията, предизвикани от пандемията, и е възпрепятствана от затрудненията в снабдяването, които засягат дейности, силно интегрирани в световните вериги за създаване на стойност. Трайното преориентиране на веригите за създаване на стойност поражда разходи и може да създаде рискове и възможности за държавите от ЕС. Намаляването на рентабилността на предприятията и увеличаването на задлъжнялостта намалиха частните инвестиции. Това може да отслаби възстановяването и да възпрепятства намаляването на задлъжнялостта на предприятията. Оттеглянето на подкрепата, предоставяна от различните политики, може да доведе до преоценка на риска. Несигурността би могла да увеличи нестабилността на финансовите пазари с неблагоприятни последици за цените на финансовите активи и на недвижимите имоти, като се има предвид цялостното прекъсване на връзката между цените на ценните книжа и основните икономически показатели. ( 2 ) ( 3 ) ( 4 ) Положителното е, че по-бързият напредък в овладяването на пандемията по света и изпълнението на амбициозни и координирани реформи и инвестиции в целия ЕС биха могли да проправят пътя към устойчиво възстановяване.

Силното възстановяване подкрепя макроикономическата стабилност, но вторичните ефекти от рецесията могат да се проявят със закъснение и все още да пораждат рискове. В условията на силен растеж на БВП високите съотношения на държавния дълг и дълга на частния сектор се стабилизираха или леко намаляват в повечето държави от ЕС, след като нараснаха значително миналата година. Оттеглянето на подкрепата, предоставяна от различните политики, неизбежно ще разкрие потенциалните базисни слабости в секторите и областите, които са най-силно засегнати от COVID-19. Спирането на мораториумите върху погасяването на дългове може да доведе до затруднения при обслужването на дълга за предприятията и домакинствата и да доведе до корпоративна несъстоятелност и безработица. Взаимовръзките между държавния и частния дълг и финансовия сектор представляват механизъм за прехвърляне на рискове. Влошаването на качеството на държавните и частните активи може да се отрази на счетоводните баланси на финансовите институции, чиято ниска рентабилност спадна още повече по време на пандемията. Затрудненията при обслужването на дълга могат да намалят инвестициите, доходите и потреблението на домакинствата, да забавят икономическия растеж и да застрашат намаляването на задлъжнялостта. Пандемията доведе до влошаване на разходната конкурентоспособност в редица държави със силно увеличение на разходите за труд още преди кризата, което в някои случаи се очаква да продължи. Цените на жилищата непрекъснато се повишават с най-бързи темпове вече над десетилетие и тенденцията дори се ускори по време на пандемията. За разлика от нарастването на задлъжнялостта, икономическото възстановяване вероятно няма да доведе до корекция на цените на жилищата, въпреки че някои краткосрочни затруднения с предлагането могат да облекчат тенденцията. Ускореното покачване на цените на жилищата е повод за загриженост за макроикономическата стабилност, особено когато едновременно се наблюдава голям дълг на домакинствата и силен растеж на кредитирането. Влошаването на ценовата достъпност на жилищата може да доведе до икономически разходи чрез намаляване на потреблението и подкопаване на мобилността на работната сила. В същото време корекциите на цените на недвижимите имоти и други активи биха могли да доведат до влошаване на счетоводните баланси на финансовите институции.

Проблеми с взаимозависимостите и корекцията в еврозоната ( 5 )

Кризата с COVID-19 изостри съществуващите дисбаланси в еврозоната. По-голямата част от държавите, които бяха най-силно засегнати от кризата с COVID-19, бяха тези, които навлязоха в пандемията с по-голям държавен, частен или външен дълг, в някои случаи в съчетание със слаб растеж на потенциалния БВП. Кризата, предизвикана от COVID-19, засегна значително външните позиции на държавите, които са нетни длъжници, с големи туристически сектори, докато в други държави въздействието върху външните сметки бе по-ограничено. Някои от най-тежко засегнатите от рецесията държави се възстановяват бързо, но възстановяването в други напредва по-бавно. Това предполага, че икономическият растеж може да допринесе в по-малка степен за преодоляване на натрупаните дисбаланси, поне в близко бъдеще, и подчертава значението на ефективните реформи и инвестиции за преодоляване на структурните слабости и стимулиране на потенциалния БВП в бъдеще. ( 6 )

Търговският баланс на еврозоната леко се увеличава през 2020 г., тъй като производството намаля заедно със спадащото търсене. Както износът, така и вносът на стоки и услуги намаляха през 2020 г. Излишъкът в търговията със стоки се засили, до голяма степен подкрепен от по-ниските цени на енергията, докато излишъкът в услугите спадна главно поради спада в международните пътувания. Като цяло това спря намалението на търговския излишък в еврозоната, започнало през 2017 г. Търговският баланс се очаква леко да се увеличи през 2021 г. и да остане като цяло постоянен през 2022 г. (графика 1.2). Въпреки все още значителната разлика между фактическия и потенциалния БВП през 2021 г. очаква се същинската инфлация в еврозоната (номиналната инфлация без енергията и непреработените храни) да нарасне, като същевременно остане под целта за номиналната инфлация.

Излишъкът по текущата сметка на еврозоната продължи да намалява постепенно през 2020 г. до равнището, съответстващо на очакваното от основните показатели на еврозоната, но отново се увеличава през 2021 г. През 2020 г. по текущата сметка на еврозоната бе отчетен излишък от 2 % от БВП (Графика 1.3 a). ( 7 ) Въпреки лекото увеличение на търговския баланс, леко по-ниските баланси на приходите доведоха до малкия спад с текущата сметка. Както номиналните, така и коригираните спрямо фазата на икономическия цикъл текущи сметки, които се равняваха на 1,6 % от БВП, се доближиха до нормата за текущата сметка, която отразява основните икономически показатели на еврозоната, оценена на 1,7 % от БВП. ( 8 ) Това отразяваше вътрешното търсене, което устоя по-добре, отколкото в повечето търговски партньори. Данните за първата половина на 2021 г. обаче показват значително увеличение на излишъка по текущата сметка на еврозоната, дължащо се главно на по-положителното салдо на търговията с услуги. Като цяло се очаква през 2021 г. текущата сметка на еврозоната да се върне на равнището си от 2019 г.. Това отразява връщането на разликата между БВП и съвкупното търсене до равнището отпреди пандемията, а оттам и запазването на слабото вътрешно търсене (графика 1.2).

През 2020 г. основните промени във външните баланси бяха по-скоро секторни, отколкото географски. Излишъците по текущата сметка на държавите, които допринасят най-много за излишъка в еврозоната — Германия и Нидерландия (графика 1.3 а), намаляха още повече през 2020 г. Положителният принос на Италия, както и отрицателният принос на Франция леко се увеличиха. Увеличението на излишъка в еврозоната през първата половина на 2021 г. се дължи до голяма степен на рязкото нарастване на текущата сметка на Ирландия. Приносът на Германия и Нидерландия за излишъка в еврозоната също нарасна и се върна на равнищата си от 2019 г. Делът на излишъка на Италия се увеличи още повече и достигна този на Нидерландия. Понастоящем се очаква географският състав на излишъка в еврозоната да остане в бъдеще като цяло стабилен. За разлика от това секторният принос външното салдо се е променил значително през 2020 г. (графика 1.3 б). Увеличените спестявания на домакинствата и в по-малка степен на корпорациите бяха компенсирани от силна експанзионистична фискална политика. Нетното кредитиране на частния сектор се очаква да продължи да нараства през 2021 г., главно благодарение на корпоративния сектор и въпреки спада в буферните спестявания и по-голямото потреблението на домакинствата. Очаква се нетните държавни заеми да останат почти непроменени, като голямото увеличение на дефицита на Германия допринася значително за големите нето получени заеми за сектор „Държавно управление“ в еврозоната (графика 1.4). Очаква се държавните позиции да се свият значително през 2022 г. (вж. също раздел 2.4 относно сектор „Държавно управление“). Тъй като се прогнозира спад от подобен мащаб за нетното кредитиране на частния сектор, външната позиция се очаква да остане стабилна.

Ответни мерки на политиката

С пандемията изпъкна положителната роля на антицикличната дискреционна фискална политика, подкрепящата парична политика и европейската координация в отговор на икономическата криза. Кризата с COVID-19 показа, че значителните дискреционни фискални реакции могат да бъдат ефективни за смекчаване на непосредствените последици от голямо сътресение и да проправят пътя за бързо възстановяване. Незабавното национално фискално усилие беше подкрепено от разхлабването на регулаторните рамки на ЕС. Колективната реакция засили общото доверие в икономиката. Мерките на паричната политика допринесоха за запазването на благоприятни условия за финансиране за всички сектори на икономиката по време на пандемията, като подкрепиха икономическата активност и запазиха ценовата стабилност в средносрочен план. Взаимно засилващото се въздействие на фискалните и паричните политики беше от решаващо значение за смекчаване на въздействието на кризата и подкрепата за възстановяването. Въпреки че през следващите години условията за финансиране се очаква да останат благоприятни, ниските лихвени проценти и неотдавнашното повишаване на инфлацията ограничават възможността за по-нататъшно разхлабване на паричната политика. Поради това може да се наложи фискалната политика да запази стабилизиращата си роля, ако възникнат рискове от влошаване, докато разумната бюджетна политика при нормални условия създава доверие в ефективността на бюджетната политика по време на криза.

Предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси продължават да бъде от съществено значение. Първо, слабото икономическо възстановяване би могло да доведе до рязко увеличаване на фалитите на предприятия, което да доведе до загуба на работни места, както и до по-голям брой задействания на свързани с кризата гаранции за корпоративни заеми и намаляване на инвестициите. Второ, неблагоприятното икономическо развитие би могло да засили взаимозависимостта между държавния дълг и банките. Трето, покачването на цените на активите и жилищата би могло да увеличи уязвимостта на сектора на домакинствата поради неустойчивия подем в цените на активите. ( 9 ) Тези рискове могат да окажат неблагоприятно въздействие върху устойчивостта на държавния дълг и да ограничат възможността фискалната политика да отговори на бъдещите предизвикателства. Прекратяването на натрупването на уязвимости ще спомогне също за консолидиране на възстановяването и за укрепване на дългосрочния растеж. По-сходните икономически структури и по-синхронизираните стопански цикли ще допринесат за повишаване на ефективността на общата парична политика.

Намаляването на високите равнища на държавния и частния дълг зависи в решаваща степен от това възстановяването да се превърне в устойчив растеж, за което са необходими продуктивни инвестиции. Първите зависят от подкрепящата политика през възстановяването и от своевременното оттегляне на извънредната политическа подкрепа, предоставена във връзка с кризата. Силата на икономическата експанзия зависи от укрепването на основните икономически показатели, за което е необходимо провеждането на подходящи реформи и инвестиции. Това е още по-важно, тъй като в редица държави публичният и частният дълг са големи, а потенциалният растеж на БВП относително нисък. Това затруднява намаляването на тежестта на дълга им и изисква надеждно възстановяване на разумните средносрочни позиции, когато икономическите условия позволяват това.

С оглед на междусистемните връзки между икономиките от еврозоната е необходима подходяща комбинация от макроикономически политики във всички държави членки, за да се поддържа възстановяването, като същевременно се коригират дисбалансите и се преодоляват нововъзникващите рискове. Икономическата експанзия в държавите от еврозоната, които са нетни кредитори, включително благодарение на благоприятни условия за търсене, би била от полза не само за тези държави, но и за държавите, които са нетни длъжници, тъй като по-силният растеж в еврозоната подкрепя растежа и намаляването на задлъжнялостта, както и подобряването на външните позиции във втората група държави. В това отношение би помогнало оттеглянето на извънредната политическа подкрепа, оказана по време на кризата в отговор на нуждите от адаптиране. Значителните и трайните подобрения в производителността и конкурентоспособността в държавите, които са нетни длъжници, също ще допринесат за външното ребалансиране и ще спомогнат за облекчаване на тежестта на дълга. Ефективното използване на инструментите, въведени на равнището на еврозоната и ЕС, придружено с ефективно изпълнение на необходимите реформи и инвестиции, ще спомогне за насърчаване на трайно възстановяване и укрепване на устойчивостта, включително чрез преодоляване на дисбалансите и нововъзникващите рискове. От решаващо значение ще бъде финансирането от Next Generation EU да бъде напълно усвоено и насочено към най-продуктивните употреби. Това ще засили икономическото въздействие на средствата и ще предотврати риска от прекомерен ръст на нетъргуемите дейности и външните дисбаланси в държави, в които притоците на финансиране от фондовете на ЕС представляват голям дял от БВП.

Чрез насърчаване на богато на инвестиции възстановяване и укрепване на устойчивостта ефективното изпълнение на реформите и инвестициите по Механизма за възстановяване и устойчивост ще допринесе за макроикономическата стабилност. Благодарение на ефективното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост икономиката на ЕС ще стане по-устойчива, приобщаваща, издръжлива и по-добре подготвена за двойния преход. Това ще спомогне и за намаляването на риска от различия в рамките на ЕС, тъй като безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост са предназначени за държави членки с по-малък БВП на глава от населението и най-силно засегнатите от кризата с COVID-19. Чрез подпомагане на потенциалния растеж изпълнението на плановете за възстановяване и устойчивост би могло да подобри устойчивостта на обслужването на дълга, особено в държавите членки, изправени пред най-големи фискални рискове и твърде големи частни дългове. Освен това, за разлика от годините след световната финансова криза, по-големите публични инвестиции ще подпомогнат възстановяването след пандемията. Безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост ще финансират висококачествени инвестиционни проекти и ще създадат условия за реформи за повишаване на производителността, без това да води до по-високи съотношения на национален дефицит и дълг. Очаква се тези безвъзмездни средства и други източници на финансиране от ЕС да стимулират публичните инвестиции в държавите членки средно с около 0,5 % от БВП годишно през 2021 г. и 2022 г.

2.    Дисбаланси, рискове и корекция: основни развития в отделните държави

2.1.    Моментна снимка на резултатите от таблицата

Докладът за механизма за предупреждение се основава на икономически анализ на таблото с показатели по ПМД, което се използва като филтър за установяване на prima facie доказателства за евентуални рискове и уязвими области. Таблото включва 14 показатели с индикативни прагове в следните области: външни позиции, конкурентоспособност, частен и държавен дълг, пазари на жилища, банков сектор и заетост. То се основава на данни с добро статистическо качество с цел гарантиране на стабилност на данните и съгласуваност между отделните държави. В съответствие с Регламента за ПМД (Регламент (ЕС) № 1176/2011) ролята на Комисията е да извърши икономически анализ на стойностите от таблото, който дава възможност за по-задълбочено разбиране на цялостния икономически контекст и отчитане на специфичните за всяка държава съображения; Показателите от таблото не се четат механично. ( 10 ) Анализът на таблото с показатели е допълнен с набор от 28 спомагателни показатели.

Освен това в настоящия доклад се използват прогнози, свръхкраткосрочни прогнози и високочестотни данни, за да се измери по-добре възможното развитие на рисковете за макроикономическата стабилност. Официалната табло с показатели за ДМП съдържа данни до 2020 г. Като се има предвид значителната несигурност около цялостното въздействие на кризата с COVID-19, настоящият доклад включва ориентирана към бъдещето оценка на потенциалните последици от кризата за макроикономическата стабилност и развитието на съществуващите макроикономически дисбаланси. Това е в съответствие с подхода, следван в ДМП, публикуван през ноември 2020 г. Стойностите на променливите в таблото за 2021 г. и следващите години са изчислени въз основа на прогнозни данни на Комисията, а свръхкраткосрочни прогнози се основават на данни от годината (за повече подробности вж. приложение 1). В основата на тези прогнози има значителна несигурност и това трябва да се има предвид, за да се спазват принципите на прозрачност по отношение на анализа и използваните данни, както и на предпазливост по отношение на заключенията. Освен това, както и през предходните години, в оценката в доклада за механизма за предупреждение се вземат предвид и изводите от рамките за оценка, както и констатациите в съществуващите задълбочени прегледи и съответните анализи.

Данните от таблото показват, че кризата с COVID-19 прекъсна неотдавнашната корекция на натрупаните дисбаланси, докато рисковете от прегряване, свързани главно с жилищните пазари, може да са станали по-разпространени. През годините отчитането на случаите на стойности извън праговете в таблото с показатели по ДМП показва следното (Графика 2.1.1).

·Икономическата експанзия между 2013 и 2019 г. спомогна за намаляване на съотношенията на частния и държавния дълг към БВП, което намери отражение в намаляващ брой държави членки със съотношения на дълга над праговете до 2019 г. Кризата, предизвикана от COVID-19, прекъсна това намаление и все повече държави са регистрирали или се очаква да регистрират данни за частния и държавния дълг над праговете.

·По-високите цени на жилищата доведоха до все по-голям брой държави, отчитащи надвишаване на съответните прагове през последните години. Този модел стана недвусмислено по-видим през 2020 г., когато повече държави надвишиха прага.

·Повишението на разходите за труд за единица продукция (РТЕП) (въз основа на кумулативните промени за 3 години) беше над праговете в редица случаи преди кризата с COVID-19, а РТЕП нараснаха рязко през 2020 г. Това се дължи най-вече на механичния ефект от много по-ниската производителност, дължаща се на намалената активност в контекста на изкуственото поддържане на заетост. Очаква се растежът на разходите за труд на единица продукция да се забави, тъй като възстановяването ще даде възможност за съживяване на номиналната производителност. През 2020 г. нарасна броят на превишаванията на действителния ефективен валутен курс и праговете на експортния пазарен дял, но се очаква те да намалеят сравнително бързо.

·В значителен брой държави членки текущите сметки (въз основа на 3-годишни средни стойности) продължават да надхвърлят горните или долните прагове. През последните години имаше повече държави с излишък по текущата сметка над горния праг, отколкото държави с дефицит под долния праг. Кризата с COVID-19 не промени из основи състоянието на текущите сметки, въпреки че няколко допълнителни държави прекрачиха с малко праговете. ( 11 ) Очаква се възстановяването да спомогне за намаляване на броя на случаите на много отрицателни нетни международни инвестиционни позиции по отношение на БВП, което би означавало възобновяване на предпандемичната тенденция за подобряване на външните позиции.

·Кризата се отразява на пазара на труда. Въпреки че равнищата на безработица като цяло останаха овладени, равнищата на активност намаляха и преминаха съответния праг в няколко държави членки на фона на все повече хора, напускащи пазарите на труда, което също е под по-ограниченото увеличение на номиналната безработица. Дългосрочната и особено младежката безработица показват обичайната си силна чувствителност към промените в ситуацията на пазара на труда.

В останалата част от ДМП внимателно се разглеждат тези и други свързани въпроси.

2.2.    Външен сектор и конкурентоспособност

2.2.1.Външен сектор

Текущите сметки на няколко държави членки, които бяха белязани от големи натрупани външни задължения, бяха неблагоприятно засегнати от кризата с COVID-19, докато излишъците по текущата сметка на няколко държави останаха големи. В целия ЕС салдото по текущата сметка се движи в различни посоки през 2020 г., като държавите, които разчитат в голяма степен на износа на туристически услуги, претърпяха силно влошаване на текущите си сметки. Сред тях бяха Хърватия, Кипър, Гърция и Малта, а в по-малка степен Португалия и Испания (графика 2.2.1). С изключение на Малта, във всички имаше големи външни задължения преди кризата с COVID-19. Обратно, значителни подобрения в текущите сметки бяха отчетени в Чехия, Латвия, Литва и Полша, главно поради по-големите търговски баланси, а също и благодарение на увеличаващите се салда на приходите от инвестиции на фона на по-малките приходи на чуждестранните инвеститори по време на кризата. Големите излишъци по текущата сметка намаляха по време на пандемията в Германия, Дания и по-специално в Нидерландия, но остават значителни. В случая със Словения излишъкът по текущата сметка се увеличи още повече. По-ниските цени на енергията през 2020 г. увеличиха текущите сметки на почти всички държави членки.

Въпреки че промените във външните баланси останаха до голяма степен ограничени и временни предвид мащаба на икономическото сътресение, се наблюдава голяма промяна в секторния принос към външните потоци на държавите от ЕС. Домакинствата увеличиха спестяванията си от съображения за предпазливост и поради ограничените възможности за потребление, докато предприятията обикновено намалиха инвестициите си в условията на несигурност, което доведе до увеличаване на нетните позиции при отпускане/получаване на заеми в частния сектор (графика 2.2.3 а, б и в). От друга страна, правителствата се намесиха в подкрепа на икономиката в условията на криза, като същевременно приходите им бяха по-ниски, което доведе до големи нетни държавни заеми във всички държави от ЕС. Големите секторни колебания като цяло взаимно се компенсират и поради това не доведоха до съществени промени в цялостните позиции на държавите по отношение на нето предоставените/получените заеми в повечето държави членки.

През 2020 г. текущите сметки на три държави членки бяха под долния праг в таблото с показатели за ПМД, което отразява средната стойност за три години. Големият дефицит по текущата сметка на Кипър продължи да се влошава през 2020 г., достигайки -10,1 % от БВП главно поради намаления международен туризъм, но също и поради задълбочаването на дефицита на първичния доход. Тригодишната му средна стойност слезе още под прага на ПМД. Текущата сметка е под нормата си, както и под равнището, необходимо за свеждане на НМИП до пруденциалния референтен показател през следващите 10 години. ( 12 ) ( 13 ) Текущата сметка на Румъния запази стабилната си низходяща тенденция, като отбеляза незначителен спад до -5 % от БВП, което леко увеличи разликата до съответната норма. Докато текущата сметка на Ирландия се равняваше на -2,7 % от БВП през 2020 г., 3-годишната средна стойност достигна близо -6 % поради изключително големия дефицит през 2019 г. ( 14 )

През 2020 г. четири държави членки имаха излишъци по текущата сметка, надвишаващи горния праг на ПМД. Такъв е случаят с Дания и Германия, както и в продължение на почти едно десетилетие с Нидерландия. Излишъците в Дания и Германия са се равнявали съответно на 8,1 % и 6,9 % от БВП през 2020 г., което е по-малко в сравнение с 2019 г., а излишъкът на Нидерландия е намалял от 9,4 % на 7 % от БВП, което се дължи и на дейностите на многонационалните предприятия. Докато датският излишък намаля в резултат на по-слабия търговски баланс, в Германия и Нидерландия спадът се дължеше главно на по-малкото салдо по приходите от инвестиции. Големият излишък в Словения се увеличи от 6 % на 7,4 % от БВП по време на кризата на фона на по-големите търговски баланси и салдата на първичните доходи. Излишъците и в четирите държави останаха значително над съответните им норми за текущата сметка и стабилизиращите НМИП референтни показатели за текущата сметка.

През 2020 г. текущите сметки на повечето други държави от ЕС надхвърлиха специфичните за всяка държава равнища, очаквани от основните показатели с някои значителни изключения. Както номиналните, така и коригираните спрямо фазата на икономическия цикъл текущи сметки бяха над или близо до текущите сметки, определени от основните показатели, както и над стабилизиращите НМИП текущи сметки в повечето държави членки (графика 2.2.1). ( 15 ) Значителни изключения са Гърция и Португалия, където резултатите по текущата сметка са под нормата и салдото, необходими за постигане на пруденциалната НМИП за период от 10 години. И в двете държави, особено за Гърция, кризата с COVID-19 доведе до значителен спад на техните текущи сметки, който значително се засили през предходните години.

Очаква се дефицитът по текущата сметка на държавите със значителен трансграничен туристически сектор бавно да се подобри през 2021 г. и 2022 г., докато най-големите излишъци се очаква най-вече, но невинаги леко да спаднат (графика 2.2.2). В бъдеще се очаква международните пътувания постепенно възстановят, което обаче би могло да бъде неравномерно и да остане непълно до прогнозния период (вж. каре 1 относно туризма). Възстановяването ще подкрепи подобренията в текущите сметки на държавите, които разчитат в голяма степен на износа на туризъм, най-вече Хърватия, Кипър и Гърция. Въпреки това големият дефицит по текущата сметка на Кипър се очаква да се подобри съвсем бавно. Предвижда се текущата сметка на Румъния да се влоши още повече. За разлика от това през прогнозния период се очаква да бъдат отчетени големи излишъци по текущата сметка на Ирландия. Големите излишъци на Дания, Германия и Словения се очаква да намалеят, макар и много слабо в случая с Германия, докато излишъкът на Нидерландия се очаква да се възстанови почти до равнището си от 2019 г. до 2022 г.

От гледна точка на спестяванията и инвестициите приносът на различните сектори към външните позиции не се очаква да се промени значително в повечето държави членки. Въпреки че се очаква частният сектор да остане предимно нетен кредитор, през 2021 г. прогнозира се правителствата да останат нетни кредитополучатели (графика 2.2.3 г). В рамките на частния сектор нетните кредитни позиции на предприятията се очаква да нараснат в повечето държави членки, а на домакинствата да спаднат до известна степен. Очаква се средните нетни държавни заеми леко да намалеят. В рамките на публичния сектор нетните кредитни позиции на държавите членки с голям излишък по текущата сметка ще окажат въздействие върху външната им позиция.

През 2020 г. нетните международни инвестиционни позиции (НМИП) се влошиха в повечето големи държави, които са нетни длъжници, докато в повечето държави с големи положителни позиции те в голяма степен се подобриха. След като през 2019 г. се увеличи във всички държави – членки на ЕС с изключение на четири от тях, през 2020 г. се наблюдаваха значителни различия между отделните държави в развитието на НМИП, като в почти половината от държавите членки НМИП спаднаха. През 2020 г. имаше десет държави от ЕС, чиито нетни международни инвестиционни позиции бяха по-ниски от индикативния праг от -35 % от БВП, което е с една държава по-малко в сравнение с 2019 г. Във всички тях през 2021 г. се очаква позициите им да останат по-ниски от НМИП, предполагаеми от основните показатели, а в шест от тях НМИП се прогнозират на равнища под пруденциалните прагове (графика 2.2.4). ( 16 ) Големите отрицателни НМИП се очаква предимно да се подобрят. В средносрочен план се очаква три държави членки с НМИП под границата от -35 % през 2020 г. да я надминат. Очаква се големите положителни НМИП да се увеличат още повече или да останат като цяло стабилни.

Държавите членки с най-големи отрицателни НМИП са отбелязали най-голям спад през 2020 г., но в повечето случаи възстановяването се очаква да даде възможност за подобрения. В Кипър, Гърция, Ирландия и Португалия НМИП са под -100 % от БВП и под своите основни и пруденциални показатели. След тях е Испания с НМИП от около -85 % от БВП. С изключение на Ирландия позициите на тези държави членки силно се влошиха, което в случая на Кипър и Гърция възлезе на около 20 процентни пункта от БВП. Основните причини за това бяха намаляването на номиналния БВП, по-специално в Гърция, и големите дефицити по текущата сметка, особено в Кипър. В Ирландия и Кипър равнищата на нетната международна инвестиционна позиция отразяват до голяма степен трансграничните финансови отношения на многонационалните предприятия и дружествата със специална инвестиционна цел. Всички тези пет държави се характеризират със сравнително голяма отрицателна НМИП след приспадане на инструментите без риск от неизпълнение (NENDI), т.е. във външната им позиция има големи части нетни дългови пасиви. ( 17 ) По-голямата част от външните задължения на Гърция се състоят от публичен дълг при преференциални условия. Външната устойчивост на някои държави членки с големи отрицателни НМИП ще бъде подкрепена от понякога значителен приток на безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВФ) в допълнение към трансферите на ЕС по линия на многогодишната финансова рамка (МФР). При все това настоящите прогнози сочат стагнация на НИМП на Кипър дори и в средносрочен план. От друга страна, НМИП на други държави с големи отрицателни НМИП следва постепенно да се подобрят към 2022 г., както и в средносрочен план, на фона на силен растеж на БВП и подобрени текущи сметки, като очакваният напредък е изключително бърз в Ирландия при големи прогнозни излишъци по текущата сметка.

В повечето държави от ЕС, чиито НМИП са умерено отрицателни, те не са се променили значително през 2020 г. и прогнозите сочат подобрения в повечето от тях в бъдеще. Очаква се през 2021 г. във всички тези държави — Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, НМИП да са под своите основни показатели, но само за последните две държави членки се прогнозира НМИП да са на равнища под пруденциалните прагове. НМИП на всички тези държави членки, както и на други държави от Централна и Източна Европа и Балтийския регион, се характеризират с големи потоци входящи преки чуждестранни инвестиции и NENDIs, които са много по-благоприятни от техните НМИП. Освен това тези държави са сравнително големи получатели на трансфери от ЕС по линия на МФР, което предоставя непренебрежима подкрепа за външните им позиции. Безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, които са в допълнение към трансферите по МФР, подкрепят още повече увеличенията в НМИП на повечето от тези държави. Като цяло прогнозите сочат, че в бъдеще НМИП на тези държави ще се подобрят с изключение на Румъния, чиято позиция се очаква леко да се влоши (графика 2.2.4).

През 2020 г. бяха отчетени различни тенденции в групата от държави членки с големи положителни НМИП. НМИП на Нидерландия, Германия, Малта и Белгия се увеличиха допълнително на фона на продължаващите значителни излишъци по текущата сметка за първите две държави, а и в четирите случая помогна спадът в номиналния БВП. По-специално Нидерландия, но също и Малта, отбелязаха силни положителни оценъчни ефекти. От друга страна отрицателните оценъчни промени ограничиха увеличението на германската НМИП. Големите положителни НМИП на Дания и Люксембург намаляха на фона на отрицателни оценъчни промени въпреки значителните излишъци по текущата сметка в тези две държави.

В бъдеще условията за външно финансиране могат да се затегнат, което би могло да има последици за някои държави извън еврозоната. В началото на кризата с COVID-19 напрежението на световните финансови пазари се усети в няколко държави извън еврозоната. По това време валутите на някои държави членки извън еврозоната, най-вече унгарският форинт, бяха подложени на натиск и през март и април 2020 г. загубиха от стойността си, но се възстановиха и стабилизираха още през май (графика 2.2.5), тъй като глобалните нагласи за риска се подобриха и капиталовите потоци се стабилизираха. В бъдеще не могат да бъдат изключени известни нови колебания на капиталовите потоци или затягане на условията за външно финансиране отчасти в очакване на затягането на паричната политика в САЩ и други развити икономики. В този контекст държавите извън еврозоната, за които се прогнозират големи нетни кредитни позиции, са изложени в по-малка степен на рискове, свързани с външното (ре)финансиране, ако такива се появят отново, както и държавите членки със значителни валутни резерви. Нуждите от външно финансиране, както от частния, така и от държавния сектор, също играят роля в този контекст (вж. раздел 2.4 относно държавния сектор).

2.2.2.Конкурентоспособност

Разходите за труд за единица продукция в ЕС нараснаха в резултат на значителните временни намаления на номиналната производителност на труда през кризата с COVID-19. Въз основа на кумулативния растеж през трите години до 2020 г. таблото показва увеличение на разходите за труд на единица продукция над прага в 18 държави членки в сравнение с осем държави преди една година. Преди 2020 г. съществуваха признаци за потенциален натиск към прегряване в някои държави, сред които България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Румъния и Словакия. Само през 2020 г. увеличението на разходите за труд на единица продукция се ускори в 22 държави членки. Това изключително увеличение на разходите за труд на единица продукция обаче се очаква да бъде частично компенсирано в много държави през 2021 г. и 2022 г. на фона на по-голямата като цяло нестабилност на разходите за труд на единица продукция.

Въздействието на пандемията от COVID-19 и структурното напрежение, възникващ при възстановяването, затрудняват оценката на промените в разходната конкурентоспособност. Рязкото ускоряване на растежа на разходите за труд на единица продукция през 2020 г. и очакваното му частично компенсиране в повечето държави през 2021 г. и 2022 г. са доминирани от статистическия ефект, дължащ се на екстензивното изкуствено поддържане на заетост и последвалия спад на номиналната производителност на заето лице (графика 2.2.6). Това беше предизвикано от правителствената подкрепа за схемите за запазване на работни места, главно под формата на временно разширяване на схеми за работа с намалено работно време, които благоприятстваха по-скоро намаляването на отработените часове, отколкото въздействието върху равнищата на заетост. Комбинацията от застой на пазара на труда и недостиг на умения свидетелства за нестабилност и несигурност относно развитието на разходите за труд на единица продукция в бъдеще. Те са свързани с проблеми по веригата на доставки и напрежение от неравномерното икономическо възстановяване, както и с ускорената цифрова трансформация и дългосрочните структурни промени. Като се има предвид, че през последните години в много държави се наблюдава силно увеличение на разходите за труд на единица продукция, загубата на разходна конкурентоспособност остава риск, който трябва да бъде наблюдаван, по-специално за да се разбере до каква степен загубите, регистрирани през 2020 г., могат да бъдат възстановени в хода на възстановяването. Политиките за насърчаване на конкурентоспособността и производителността продължават да бъдат от голямо значение за устойчивото възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19.

Производителността на труда спадна в почти всички държави от ЕС през 2020 г., но се очаква тя да се възстанови през тази и следващата година (графика 2.2.6в). По време на кризата, предизвикана от COVID-19, вложеният труд намаля главно поради намаленото работно време, докато броят на заетите слабо се промени, благодарение на правителствените мерки, включително разширените схеми за работа с намалено работно време, чието използване намаля значително в хода на възстановяването. В резултат на това в повечето държави производителността на труда въз основа на броя на служителите е намаляла по-силно в сравнение с производителността на труда въз основа на отработените часове. През 2021 г. и 2022 г., когато възстановяването трябва да започне, а изкуственото поддържане на заетост спре, се очаква скок в производителността. През 2022 г. производителността на човек се очаква да бъде над равнището от 2019 г. във всички държави членки, с изключение на Люксембург, Малта, Португалия и Испания.

През 2020 г. увеличенията на заплатите бяха умерени, но се очаква да нараснат, понякога значително, през 2021 г. и 2022 г. Увеличението на заплатите беше слабо в повечето държави от ЕС по време на кризата с COVID-19 (графика 2.2.6 г). Очаква се възнаграждението на наето лице да нарасне с над 5 % годишно в България, Чехия, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия през 2021 г. и 2022 г. В Белгия, Естония и Ирландия увеличението би трябва да бъде средно между 4 % и 5 %. В България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Словакия трайно високият ръст на заплатите и разходите за труд на единица продукция беше повод за загриженост още преди пандемията, което повдигна въпроси относно разходната конкурентоспособност.

В цялата еврозона промените в разходите за труд на единица продукция отново трябва да подпомагат външното ребалансиране, когато изчезнат ефектите върху производителността. Увеличението на разходите за труд на единица продукция през 2020 г. беше по-силно в някои държави, които са нетни длъжници, като Гърция, Португалия и Испания, тъй като в тях рецесията бе по-тежка, а изкуственото поддържане на заетост — значително. До 2022 г. промяната в увеличението на разходите за труд на единица продукция отново ще стане по-благоприятна за външното ребалансиране, тъй като се очаква тя да бъде малко по-слаба по отношение при нетните длъжници в сравнение с нетните кредитори (графика 2.2.7). По-ограниченото въздействие върху балансирането в сравнение с периода преди пандемията беше повлияно от трайното въздействие върху производителността, което ще трябва да бъде преодоляно, за да се отстранят съществуващите различия. И обратно, възнагражденията на наетите лица се очаква да бъдат по-големи в нетните кредитори, отколкото в държавите, които са нетни длъжници.

Номиналните ефективни обменни курсове се повишиха в повечето държави през 2020 г. Най-силните поскъпвания бяха регистрирани в България, Гърция, Латвия, Литва и Швеция. Само Унгария и в по-малка степен Чехия и Полша са отчели номинални обезценявания. Поскъпването на номиналните ефективни обменни курсове отразява и поскъпването на еврото в началото на пандемията от COVID-19 и свързания с това статут на сигурна валута. Към настоящия момент през 2021 г. номиналните ефективни обменни курсове са се повишили в повечето държави от ЕС, макар че в повечето случаи те са по-умерени, отколкото през 2020 г.

Реалните ефективни обменни курсове (РЕВК), основан на ХИПЦ, се повиши умерено в повечето държави членки през 2020 г., което отчасти отразява номиналното поскъпване. Единствените държави, в които се наблюдава обезценяване на РЕВК въз основа на ХИПЦ, са Хърватия и Унгария. Най-силните поскъпвания бяха регистрирани в България, Литва и Швеция. Това умерено поскъпване настъпва след обезценяването, наблюдавано в повечето държави членки през 2019 г. В бъдеще РЕВК, основан на БВП-дефлатор, за който има налични прогнози за 2021 г., показва, че може да се очаква реалните обменни курсове да се повишат умерено със забележими поскъпвания само в България, Чехия, Литва и Швеция (графика 2.2.8 б).

Промените в РЕВК подкрепят външното ребалансиране, но само в ограничена степен. Някои държави, които са нетни кредитори, включително Дания, Германия, Нидерландия и Малта, отбелязаха повишаване на РЕВК малко над средното за ЕС през 2020 г. Някои големи държави нетни длъжници или държави, които бяха засегнати в по-голяма степен от рецесията, предизвикана от COVID-19, като Кипър, Хърватия, Гърция, Италия, Португалия или Испания, отбелязаха известно увеличение на конкурентоспособността спрямо тези държави нетни кредитори благодарение на по-ниската инфлация, както показват по-умерените промени на РЕВК (графика 2.2.8). Тази тенденция изглежда се запазва и през 2021 г., което предполага, че развитието на РЕВК остава умерено благоприятно за външното ребалансиране в краткосрочен план.

Експортните пазарни дялове се колебаеха силно през 2020 г. и три държави членки отбелязаха загуби над индикативния праг. Въз основа на кумулативната промяна за пет години Франция, Гърция и Испания отбелязаха загуби на експортен пазарен дял над прага. За разлика от тях много държави също отбелязаха значителни печалби, в случая на Ирландия, Литва и Полша — над 30 %. През 2020 г. експортните пазарни дялове се колебаха силно. Само през 2020 г. държавите от ЕС средно спечелиха известен експортен пазарен дял, но са налице големи различия между отделните държави.

Очаква се някои държави със значителни загуби на експортни пазарни дялове през 2020 г. да възстановят само част от загубите в близко бъдеще. Освен в Австрия и Естония резкият спад в баланса на услугите в контекста на кризата с COVID-19 спря през последните тримесечия в България, Хърватия, Кипър, Гърция, Унгария, Италия, Малта, Португалия и Испания. Търговският баланс на Германия в областта на услугите продължава да отбелязва малък излишък след рязкото подобрение от началото на 2020 г. Търговският баланс на стоките се разви по-благоприятно в няколко държави от 2019 г. насам и частично компенсира спада в търговския баланс на услугите. Очаква се експортните пазарни дялове да се увеличат особено силно в Хърватия, Гърция и Испания през 2021 г. и 2022 г., тъй като трансграничните пътувания се възстановяват, но не са достатъчни във всички случаи, за да се възстановят всички претърпени загуби през 2020 г. Като цяло за периода 2020—2022 г. се експортните пазарни дялове да се увеличат най-много в Естония, Ирландия, Литва, Люксембург и Полша, а в Гърция, Испания, Франция и Португалия — да намалеят.

Развитието на експортния пазарен дял може да допринесе за известно външно ребалансиране в бъдеще. Очаква се държавите с големи излишъци по текущата сметка, включително Дания, Германия и Нидерландия, да загубят експортни пазарни дялове през периода 2020—2022 г. Данните за второто тримесечие на 2021 г. продължават да сочат излишъци в баланса на услугите, изразени като процент от БВП, на фона на засилването на търговския баланс на стоките в Германия и Нидерландия. Въпреки това тези държави вероятно ще изгубят част от спечеления експортен пазарен дял в сектора на услугите от периода на COVID-19, тъй като туристическите потоци се възстановяват.

2.3.    Частен дълг и пазари на жилища

2.3.1.Частен дълг

Съотношенията на дълга на частния сектор се увеличиха значително с кризата, предизвикана от COVID-19, но се очаква да се върнат към низходящата си тенденция през 2021 г. в повечето държави. През 2020 г. съотношението на дълга на частния сектор към БВП се увеличи във всички държави от ЕС, с изключение на Дания, Ирландия и Литва (графика 2.3.1), което спря намаляването на задлъжнялостта, което протичаше в много държави. Увеличението през 2020 г. се дължи главно на намаляването на БВП, но заемите също се увеличиха в повечето държави, особено за предприятията. Кредитните гаранции и мораториумите върху погасяването на дълга бяха важни мерки на политиката за преодоляване на недостига на ликвидност в началото на кризата с COVID-19, но също допринесоха за увеличаването на дълга. Съотношението на дълга на частния сектор към БВП надхвърли индикативния праг от 133 % от БВП в 12 държави членки (Белгия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция) в сравнение с 10 държави преди една година, когато Испания и Малта бяха под този праг (графика 2.3.1). Налице са значителни увеличения за други държави членки, които останаха под прага. Общият размер на частните дългове изглежда висок в сравнение с показателите, които отчитат специфичните за всяка държава основни икономически показатели, и с праговете, които пораждат опасения от пруденциален характер. ( 18 ) Такъв е случаят с Белгия, Кипър, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция.

Като цяло кризата с COVID-19 увеличи рисковете, свързани с равнищата на частния дълг. С икономическото възстановяване се очаква съотношението на частния дълг към БВП да започне да намалява през 2021 г. в целия ЕС (графика 2.3.1). Очаква се обаче то да остане над равнището си от 2019 г. в повечето държави от ЕС. Тъй като мерките за държавна подкрепа постепенно се премахват, способността на предприятията и домакинствата да изпълняват задълженията си за погасяване може да бъде нарушена, особено сред секторите, по-тежко засегнати от кризата с COVID-19 и в които счетоводните баланси бяха по-слаби още преди кризата, което води до влошаване на качеството на дълга. Освен това нарастващите равнища на дълга на предприятията, домакинствата, правителствата и банките също доведоха до по-голяма взаимосвързаност между секторите, което потенциално ускори предаването на сътресения между секторите. Смущенията в световните вериги за създаване на стойност и противоречията от неравномерното икономическо възстановяване в контекста на ускорената цифрова трансформация пораждат рискове и предизвикват структурни промени и хаотични движения по отношение на предприятията и работните места.

2.3.1.1.Дълг на нефинансовите предприятия

През 2020 г. задлъжнялостта на предприятията се увеличи в повечето държави от ЕС, понякога рязко. През 2020 г. съотношението на дълга на домакинствата към БВП нарасна в 19 държави, най-вече поради резкия спад на БВП. Нетните кредитни потоци на предприятията обаче също допринесоха за увеличението с оглед на значителните загуби на приходи и усещания недостиг на ликвидност през 2020 г., което също допринесе за значително увеличение на депозитите на предприятията. Съотношението на дълга към БВП на нефинансовите предприятия (НФП) нарасна особено силно в редица държави с вече високи равнища на дълг на предприятията или големи туристически сектори, които бяха сериозно засегнати от рецесията (графика 2.3.3 а). Тези държави включват Кипър, Франция, Гърция, Италия, Малта, Португалия и Испания. В Белгия, Ирландия, Люксембург и Нидерландия продължават да съществуват много високи равнища на дълг на предприятията, въпреки че уязвимостта е частично смекчена поради значителния дял на заемите за преки чуждестранни инвестиции и трансграничните вътрешнофирмени заеми.

Съотношенията на дълга към БВП на НФП остават високи в много държави членки, а през 2020 г. съотношенията на дълга бяха над равнищата, които можеха да се очакват предвид основните икономически показатели и пруденциалните прагове в 14 държави. Това са Белгия, Кипър, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция и в по-слаба степен Австрия и Италия (графика 2.3.2). За повечето държави дългът на НФП е под предишното си върхово равнище, като се има предвид значителното намаляване на задлъжнялостта през последните години, но пандемията върна назад част от този напредък. За някои държави, като Австрия, Белгия, Дания, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Полша, Словакия и Швеция, дългът на предприятията е на най-високото си равнище от средата на 90-те години насам или много близо до това равнище.

В бъдеще високият растеж на номиналния БВП механично ще намали съотношението на дълга към БВП през 2021 г. и след това, но започвайки от по-високи равнища на дълга. През 2021 г. поради силното възстановяване на БВП съотношението на дълга на предприятията към БВП вероятно ще намалее – в някои случаи значително – във всички държави от ЕС, с изключение на Гърция, Унгария и Швеция (графика 2.3.3 б). Очаква се кредитните потоци да надвишат равнищата си отпреди пандемията в повече от половината държави членки. Високият растеж на номиналния БВП механично ще намали съотношението на дълга към БВП през 2021 г. и след това. Извънредните мерки, въведени през 2020 г., постепенно ще бъдат премахнати, което ще доведе до увеличено погасяване на дълга. Освен това НФП могат да намалят значителните ликвидни буфери, които са натрупали през 2020 г., тъй като несигурността намалява и като алтернатива на новите заеми, което може да спомогне и за намаляване на задлъжнялостта.

Като цяло кредитните потоци към НФП от началото на кризата с COVID-19 притежаваха характерни модели, отразяващи различните фази на пандемията (графика 2.3.3 б). ( 19 ) Банковите заеми за НФП се увеличиха в над две трети от държавите членки през 2020 г., включително в редица държави членки с висок дълг на НФП, като например Дания, Франция, Гърция, Италия, Малта, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция. Това се случи при положение, при което държавните кредитни гаранции спомогнаха за поддържане на кредитните потоци, а мораториумите на изплащането на дълга запазиха номиналните дългове по-високи, отколкото биха били. В последно време обаче растежът на кредитирането на НФП очевидно изгуби инерция в някои големи държави членки, като в повечето случаи до началото на 2021 г. достигна равнища на нарастване под равнището отпреди пандемията, за разлика от ситуацията на нарастване на кредитирането в по-малките държави членки (графика 2.3.4 б). Доколкото търсенето на кредити от НФП е намалено поради използването на натрупани ликвидни буфери от страна на предприятията, кредитните потоци могат своевременно да се повишат. Общото намаление на кредитите обаче би могло да бъде знак за слабо търсене или предлагане на кредити, което може да е признак за слаба инвестиционна активност в бъдеще.

Кредитните гаранции и мораториумите върху погасяването на дълга помогнаха на НФП да преодолеят пандемията, но все още е възможно да възникнат по-големи затруднения при погасяването на дълга в бъдеще. Кредитните гаранции и мораториумите върху погасяването на дълга бяха важни мерки на политиката за преодоляване на недостига на ликвидност в началото на кризата с COVID-19, но също допринесоха за увеличаването на дълга. В някои случаи нежизнеспособните и технически неплатежоспособни дружества ще могат да останат на пазара, да отложат задълженията си за плащане и да забавят ликвидацията, която щеше да настъпи иначе. Забавянето в погасяването на дълга от страна на нефинансовите предприятия, направено възможно от мораториумите в целия ЕС — като правителствена мярка или доброволна инициатива на заемодателите — предполагаше механично увеличаване на дълга. Постепенното премахване на мораториумите върху изплащането през 2021 г. може да разкрие затруднения при погасяването на дълга за част от корпоративния сектор. Кризата с COVID-19 досега не доведе до увеличаване на несъстоятелността на предприятията, но то може да се появи с връщането на нормалната ситуация, което потенциално излага на риск финансовия сектор.

Високите равнища на дълга на предприятията и ниската рентабилност в някои сектори биха могли да намалят перспективите за инвестиции и погасяване на дълга в бъдеще. Рентабилността на предприятията се влоши в повечето държави членки през 2020 г. (графика 2.3.4 а). Въпреки че рентабилността на предприятията нарасна през първите месеци на 2021 г. в почти всички държави членки, продължи да съществува уязвимост в секторите на услугите, изложени в по-голяма степен на пандемията. Устойчивата динамика на инфлацията би могла също така да доведе до свиване на маржовете на печалбата и до затруднения при погасяването на дълговете за някои предприятия, ако разходите се увеличат повече от приходите, като последните промени в цените на енергията са рисков фактор. Инвестициите в оборудване намаляха от края на 2019 г. насам във всички държави членки, с изключение на Кипър. Спадът е значителен в редица държави с големи дългове на предприятията, включително Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Белгия, както и в някои държави с големи туристически сектори, като Италия, Малта, Португалия и Испания. Високите равнища на дълга на предприятията са рисков фактор за частните инвестиции в бъдеще, особено като се имат предвид допълнителните нужди от подкрепа на екологичната и цифровата трансформация. С напредването на възстановяването се появяват признаци, че може да са в ход структурни промени в контекста на по-големи смущения във веригата на доставки. Това сочат комбинацията от затягане и застой на пазара на труда и трайните несъответствия между търсените и предлаганите умения.

2.3.1.2.Дълг на домакинствата

Дългът на домакинствата нарасна с пандемията в почти всички държави от ЕС. Домакинствата в повечето държави от ЕС намаляваха задлъжнялостта си в навечерието на пандемията, но все още бележеха високи равнища на задлъжнялост (графика 2.3.5). Пандемията прекъсна намаляването на задлъжнялостта на домакинствата или я увеличи още повече в държави, в които вече се наблюдаваше нарастваща тенденция на задлъжнялост (графика 2.3.6). Увеличението на съотношението на дълга на домакинствата към БВП през 2020 г. се дължи в повечето случаи на големия спад на БВП (графика 2.3.7). Това въздействие ще бъде поне частично обърнато през 2021 г., когато икономиките започнат да се възстановяват. В редица държави динамичният растеж на кредитите, особено на ипотечните дългове, вероятно ще допринесе за по-трайно нарастване на съотношенията на дълга в условията на висока активност на пазара на недвижими имоти и на увеличаване на цените на жилищата (графика 2.3.7 б). Като цяло редица държави, особено тези със съотношения на дълга към БВП на домакинствата, които бяха над специфичните за отделните държави референтни показатели преди пандемията, ще продължат да бележат висок дълг на домакинствата.

През 2020 г. равнищата на задлъжнялост на домакинствата в осем държави бяха над нивото, което би могло да очаква предвид основните икономически показатели и пруденциалните прагове. Както и през 2019 г., това са Дания, Финландия, Франция, Гърция, Нидерландия, Португалия, Испания и Швеция (графика 2.3.5). Дългът на домакинствата продължава да надвишава пруденциалните равнища в Белгия и Кипър, въпреки че е близък до това, което може да се обясни с основните икономически показатели, докато дългът на домакинствата е значително над референтните показатели, базирани на основните показатели, в Хърватия и Словакия, въпреки че все още е под пруденциалните равнища. В някои държави съотношенията на дълга са значително по-високи, когато се изчисляват като дял от брутния разполагаем доход на домакинствата. Такъв е случаят в Ирландия, Люксембург и Малта, където дългът на домакинствата се оценява на над 100 % от брутния разполагаем доход на домакинствата. ( 20 )

Нетните кредитни потоци на домакинствата бяха засегнати в по-малка степен от пандемията, отколкото тези на предприятията. През 2020 г. мораториумите върху дълга и намалените погасителни вноски спомогнаха за поддържане на нетните кредитни потоци към домакинствата, с известни различия между държавите членки. В Люксембург и Швеция, държави с относително висок дълг на домакинствата (в Люксембург спрямо брутния разполагаем доход на домакинствата), нетните кредитни потоци към домакинствата през 2020 г. достигнаха около 4 до 5 % от БВП. В други държави с относително висок дълг на домакинствата, включително Белгия, Финландия и Франция, нетните потоци бяха по-ограничени и варираха между 2 % и 3 % от БВП. Такъв бе случаят и в Словакия, където дългът на домакинствата остава под пруденциалния референтен показател, но в продължение на няколко години се увеличаваше над равнището, което би могло да се очаква от основните икономически показатели, и в Малта, където дългът на домакинствата също се увеличаваше и е близо до пруденциалния референтен показател.

Като цяло банковото кредитиране на домакинствата възобновява предишната си тенденция след интензивните месеци на пандемията. Пандемията отбеляза временен спад на нетния поток от банкови заеми (графика 2.3.8 а). Това бе най-силно изразено във Франция и Испания (сред големите държави от еврозоната) и като цяло съответства на спад в нетния поток от потребителски заеми (графика 2.3.8 б). Възможно е тези модели да са свързани с ограничения на мобилността, които са възпрепятствали възможностите за потребление. Обратно, ипотечното кредитиране остана относително стабилно, а после се ускори към края на 2020 г.

Кредитирането за домакинствата стана по-динамично през 2021 г. Очаква се тази година нетните кредитни потоци към домакинствата да бъдат по-големи в редица държави. Прогнозите за промените в дълга и нетните кредитни потоци въз основа на месечните данни на ЕЦБ за банковото кредитиране (вж. приложение 1) показват нарастване на трансакциите в повечето държави. Най-ясно изразените увеличения са в Люксембург, Малта и Швеция, с увеличение от над 4 % от БВП, следвани от Белгия, Франция и Словакия (графика 2.3.7 б). Сред държавите с по-висок дълг на домакинствата във Финландия се очаква кредитните потоци към домакинствата да продължат да бъдат близо 2 % от БВП през 2021 г.

Въпреки че домакинствата увеличиха спестяванията си, все пак биха могли да се реализират рисковете за техния капацитет за обслужване на дълга. Процентът на спестяванията на домакинствата се увеличи през 2020 г. поради принудителни икономии по време на ограничителните мерки или по мотиви за предпазливост. През 2021 г. съвкупният процент на спестяванията на домакинствата също се очаква да бъде над равнището от 2019 г. Процентът на спестяванията на домакинствата остава относително нисък в Кипър и Гърция. Дания също има значително по-нисък процент на спестяванията в сравнение с други държави с висок дълг по отношение на брутния разполагаем доход на домакинствата (графика 2.3.9 а). През 2020 г. и началото на 2021 г. домакинствата натрупаха финансови активи, по-специално депозити, което доведе до укрепване на финансовите позиции. Рисковете за погасяването на дълга, свързани с увеличаване на безработицата, които биха оказали отрицателно въздействие върху доходите на домакинствата, остават ограничени (графика 2.3.9 б). Въпреки че понастоящем домакинствата са изправени пред много ниска лихвена тежест обаче, промяна в позицията на паричната политика може да засегне капацитета им за обслужване на дълга, особено там, където преобладават договори с променлив лихвен процент. ( 21 )

2.3.2.Жилищното настаняване

През 2020 г. в десет държави членки се наблюдаваше реално увеличение на цените на жилищата над индикативния праг от 6 %. Това са Австрия, Хърватия, Естония, Германия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия и Словакия (графика 2.3.10 б) — с две държави повече в сравнение с преди година. В Хърватия, Люксембург, Полша и Словакия това е втората поредна година с увеличение на цените на жилищата над този праг, докато в Португалия цените са се увеличили с над 6 % през всяка година от 2016 г. насам.

През 2021 г. цените на жилищата продължиха да нарастват значително в повечето държави членки. Ръстът на реалните цени на жилищата се ускори още повече през първата половина на тази година, като в 14 държави от ЕС се наблюдаваха увеличения на реалните цени на жилищата над 6 % на годишна база (графика 2.3.10 б). В Чехия, Дания, Естония, Латвия и Люксембург реалният растеж на годишна база надхвърли 10 %. През първите две тримесечия на 2021 г. реалните цени на жилищата намаляха в Кипър и в по-малка степен в Румъния, а по същество останаха постоянни в Ирландия и Италия.

Нарастването на цените на жилищата се дължи на различни фактори, които подхранват търсенето и ограничават предлагането. Ограниченията по отношение на предлагането бяха налице преди пандемията и макар ограничителните мерки временно да ги изостриха, може да се очаква, че те ще продължат да съществуват и през следващите години. Пандемията може да е довела до някои структурни промени в търсенето на жилища, тъй като преминаването към работа от разстояние вероятно променя географските предпочитания. На някои места това би могло да означава, че търсенето надхвърля предлагането. Финансовите условия бяха гъвкави и като цяло вероятно ще продължат да подкрепят повишеното търсене на жилища. Тъй като доходите на домакинствата нарастват с възстановяването на икономиката, изглежда вероятно цените на жилищата да нараснат допълнително.

Неотдавнашните увеличения на цените на жилищата засилват стабилната възходяща тенденция в цените на жилищата, която се наблюдава от 2013 г. насам в целия ЕС. Реалните цени на жилищата се увеличиха във всички държави членки, с изключение на Италия. Най-голямо увеличение в низходящ ред се наблюдава в Унгария, Люксембург, Ирландия, Португалия, Чехия, Естония и Литва (графика 2.3.10 а). През 2020 г. единствената държава от ЕС, в която не се наблюдава продължаване на тази възходяща тенденция, бе Ирландия, която показва като цяло стабилни цени през 2019 г. и 2020 г.

Цените на жилищата изглеждат надценени в повечето държави от ЕС. Сравнението на индексите на цените на жилищата с референтни показатели, които отчитат въздействието на основните фактори за цените, като например доходите и демографските данни, сочи множество доказателства за надценяване. ( 22 ) Такъв е по-специално случаят с Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Франция, Германия, Унгария, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Словакия и Швеция, в които се наблюдават значителни разлики (графика 2.3.11 а). Мерките за достъпност – въз основа на броя на годините среден доход, необходим за закупуване на жилище от 100 квадратни метра ( 23 ) – показват силно надценяване в Малта, Ирландия и Хърватия, а в единадесет други държави членки са необходими повече от десет години доход за закупуване на жилище от 100 квадратни метра. Това са Австрия, Кипър, Естония, Франция, Гърция, Унгария, Нидерландия, Полша, Португалия, Испания и Швеция (графика 2.3.11 б).

В редица случаи признаците за потенциално надценяване на цените на жилищата се съчетават с висок дълг на домакинствата или ускоряване на ипотечния кредит. Люксембург съчетава високите и силно растящи цени на жилищата с много високи равнища на задлъжнялост на домакинствата. Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Нидерландия, Португалия и Швеция показват признаци на потенциално надценени цени на жилищата със значителен – в случая на Дания много висок — дълг на домакинствата. В случая на Словакия признаци за потенциално надценени цени на жилищата се наблюдават заедно с най-голямото увеличение на дълга на домакинствата през последните години, въпреки че започва от ниско равнище. 

Рисковете от значителна корекция чрез намаляване на цените на жилищата са смекчени от наличието на ограничения от страна на предлагането, но продължават да съществуват икономически опасения. В много държави членки бяха въведени макропруденциални мерки, които допринесоха за намаляване на рисковете за цялостната финансова стабилност, свързани с жилищния пазар. ( 24 ) По-слабо динамичното предлагане на жилища допринесе за повишаването на цените; по-слабото строителство обаче също така намалява прякото икономическо въздействие на корекцията на цените на жилищата.

Достъпността на жилищата се е влошила. Тъй като цените на жилищата нарастват по-бързо от доходите на домакинствата, достъпността на жилищата се влоши. Увеличенията на цените на жилищата не се отразяват в ускоряване на задлъжнялостта на домакинствата като цяло, но това може да се случи в бъдеще, тъй като закупуването на жилища става по-скъпо. Ръстът на цените на жилищата изпревари растежа на доходите във всички държави от ЕС с изключение на Латвия, Кипър и Ирландия през 2020 г. В Люксембург, Германия, Дания и България повече от 10 % от населението изразходват най-малко 40 % от разполагаемия си доход за жилищни разходи; в Гърция това е така за над 36 % от населението (графика 2.3.11 б). Освен очевидното социално въздействие, това може да има и значителни макроикономически последици, главно чрез неправилно разпределение на ресурсите. Високите цени на жилищата могат да доведат до намаляване на съвкупното частно потребление и до увеличаване на нетния външнотърговски баланс, ако купувачите на жилища имат склонност към потребление, по-висока от средната. Когато е съчетано със заеми, това може да доведе до отклоняване на кредитите от инвестиции, повишаващи производителността. Не на последно място, липсата на жилища на достъпни цени може да окаже отрицателно въздействие върху трудовата мобилност, а оттам и върху конкурентоспособността.

Пазарът на търговски недвижими имоти (ТНИ) беше засегнат в значителна степен от сътресението, предизвикано от COVID-19, на фона на големия спад на сделките и ценовите корекции. След избухването на COVID-19 промяната в ТНИ престана да бъде свързана с тази на недвижимите жилищни имоти. Трансакциите с ТНИ спаднаха значително и този сегмент на търговия на дребно претърпя значителна корекция на цените. Въпреки че непълнотата на данните за ТНИ не позволява надеждна оценка на рисковете и уязвимостта, проучванията сред инвеститорите показват, че нагласите на пазара продължават да се влошават. ( 25 ) Това може да представлява риск за някои банки, тъй като ТНИ обикновено се използват като обезпечение за заеми от нефинансови предприятия, и особено за фондове за недвижими имоти, които са основните преки притежатели на ТНИ.

2.4.    Сектор на държавното управление

Кризата с COVID-19 и мерките, предприети от правителствата за смекчаването ѝ, оказаха значително въздействие върху държавния дълг, който се увеличи във всички държави членки през 2020 г. През 2020 г. държавният дълг надхвърли индикативния праг (60 % от БВП) в 13 държави членки (Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Португалия, Словения и Испания), което е с две държави повече, отколкото през 2019 г., когато Финландия и Германия бяха под прага. Въпреки че – предимно временните – мерки, въведени през 2020 г., оказаха незабавен ефект на ръст върху дълга, като увеличиха неговата номинална стойност, те намалиха въздействието на предизвиканата от пандемията рецесия върху други сектори на икономиката.

Увеличението на държавния дълг през 2020 г. беше най-силно изразено в държавите, засегнати тежко от сътресението от COVID-19. Увеличението през 2020 г. беше с над 20 процентни пункта от БВП за Кипър, Гърция, Италия и Испания. Според прогнозите до 2022 г. най-голямото увеличение на БВП спрямо равнищата от 2019 г. се очаква да настъпи в Белгия, Гърция, Испания, Франция, Италия и Малта. От тях Белгия, Франция, Гърция, Италия и Испания навлязоха в пандемията с високи равнища на дълга, които се очаква да се стабилизират до 2022 г.

Увеличението на съотношението на дълга към БВП между 2019 г. и 2020 г. се дължи на увеличение на номиналния дълг и на рязък спад на БВП. В повечето държави най-големият принос се дължи на увеличаването на номиналния дълг, което включва въздействието на мерките на политиката, въведени в подкрепа на другите сектори на икономиката. В случая с Гърция и Италия обаче над половината от увеличението на съотношението на дълга произтича от ефекта на знаменателя, който е по-значителен за по-високите начални равнища на дълга и в случаите, в които рецесията е по-силна (графика 2.4.1).

В прогнозите за 2021 г. и 2022 г. се предвижда общо стабилизиране на държавния дълг, въпреки че в някои случаи се очаква той да продължи да нараства. До края на 2022 г. се очаква около половината от държавите членки да имат съотношение на държавния дълг към БВП над равнищата от 2020 г. (графика 2.4.1 а). В няколко държави държавният дълг се очаква да нарасне допълнително през 2021 г. благодарение на все още значителните бюджетни дефицити (графики 2.4.2 и 2.4.3 б), като Малта и Словакия се очаква да надхвърлят 60 % от БВП. През 2022 г. съотношението на дълга към БВП следва да намалява в повечето държави, въпреки че в Белгия, Чехия, Естония, Латвия, Малта и Румъния се предвижда то да нараства, ако политиката остане непроменена.

Условията за финансиране от правителството бяха благоприятни. Доходността на държавните облигации остана стабилна или дори показа леко низходяща тенденция през 2020 г. след умерения скок при избухването на пандемията. Тя леко се увеличи през 2021 г., като същевременно показва тенденция на сближаване, особено сред държавите от еврозоната. Доходността на държавните облигации в Полша, Чехия и Унгария леко се повиши, а в Румъния увеличенията бяха по-изразени. Намалената колебливост се дължеше на действия на политиката в подкрепа на държавното финансиране. Провежданата от ЕЦБ и други централни банки в ЕС парична политика беше от решаващо значение в това отношение и подкрепящата фискална позиция и мерките на паричната политика взаимно се подсилват за поддържането на доверие и стабилност.

Брутните нужди от финансиране нараснаха значително през 2020 г., но се очаква да намаляват постоянно през следващите години. Пандемията доведе до значително нарастване на брутните нужди от финансиране във всички държави членки, в много случаи с повече от 10 % от БВП (Австрия, Кипър, Финландия, Франция, Италия, Малта, Полша, Словакия, Словения и Испания). Най-големите брутни нужди от финансиране през 2020 г., около 30 % от БВП, бяха отчетени в Италия и Испания (графика 2.4.3 а). Очаква се финансовите нужди да започнат да намаляват през 2021 г. или 2022 г. за повечето държави членки, което е в съответствие с намаляването на дефицита през следващите години (графика 2.4.3 б). Въпреки това през 2022 г. брутните нужди от финансиране се очаква да бъдат над 20 % от БВП във Франция, Италия и Испания.

Структурата на държавния дълг може да увеличи рисковете в някои случаи, включително България( 26 ), Хърватия, Унгария и Румъния, за които делът на дълга, деноминиран в чуждестранна валута, е най-висок. ( 27 ) В това отношение се откроява по-специално значението на дълга в чуждестранна валута за държавите извън еврозоната и с по-високи нужди от рефинансиране, свързани със структури, ориентирани към нисък среден срок до падежа. В някои случаи по-слабо развитите и ликвидни пазари в страната също могат да породят финансови рискове.

Съществуват и някои смекчаващи фактори за по-високите рискове за фискалната устойчивост в сравнение с периода отпреди пандемията. През следващото десетилетие се очаква дългът да остане над равнищата отпреди пандемията в около една трета от държавите членки. ( 28 ) Очаква се обаче благоприятните разлики между растежа на лихвените проценти и на БВП през следващите години да спомогнат за стабилизирането или намаляването на съотношенията на дълга. Фискалните рискове могат също така да бъдат смекчени благодарение на по-дългите срокове до падежа на дълга, относително стабилните източници на финансиране и исторически ниските разходи по заемите. Същевременно ефективното изпълнение на реформите и инвестициите в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост следва да подкрепя потенциалния растеж и да подобрява устойчивостта на дълга.

Потенциалните рискове произтичат от увеличение на лихвените проценти или настъпването на гаранциите, свързани с COVID-19. Увеличенията на лихвените проценти биха могли да доведат до увеличаване на лихвените плащания, особено за страните с големи нужди от финансиране в бъдеще. Гаранциите биха могли да доведат и до допълнителни фискални разходи: между 2019 г. и 2020 г. те се увеличиха с 14 процентни пункта от БВП в еврозоната. Правителствата с по-малко фискално пространство (включително Белгия, Франция, Италия, Португалия и Испания) приложиха по-щедри гаранционни схеми. Въпреки че тези схеми позволиха да се предостави подкрепа, без да се засягат пряко бюджетните салда, те ще увеличат държавния дълг, ако бъдат активирани. ( 29 )

В бъдеще управлението на подходящия път за възстановяване на фискалната устойчивост ще бъде важно за възстановяването. Общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, която позволи на държавите членки да подкрепят икономиките си в разгара на кризата с COVID-19, се очаква да бъде дезактивирана, считано от 2023 г. От съществено значение ще бъде постигането на разумни средносрочни фискални позиции и осигуряването на фискална устойчивост в средносрочен план, когато икономическите условия го позволяват. Рисковете, свързани с големия публичен дълг, следва да бъдат балансирани с рисковете, произтичащи от преждевременното оттегляне на фискалните мерки във връзка с COVID-19, тъй като това може да забави възстановяването ( 30 ) и с времето да окаже отрицателно въздействие върху растежа. За държави като Белгия, Кипър, Франция, Португалия и Испания, които имат високи равнища на публичен и частен дълг, последиците за растежа могат да бъдат още по-силно изразени.

2.5.    Финансов сектор

Банковият сектор на ЕС засега показа устойчивост по отношение на пандемията, въпреки че продължава да бъде белязан от вече съществуващи предизвикателства, като ниската рентабилност. Банковият сектор на ЕС навлезе в пандемията добре капитализиран след няколко години на укрепване след тежките последици от световната финансова криза и кризата с държавния дълг. Стабилността на сектора обаче варира в отделните държави, като някои все още са белязани от значителни необслужвани заеми, а загрижеността за ниската рентабилност е широко разпространена.

·Банковият сектор в ЕС продължи да бъде устойчив, както поради силната си изходна позиция, така и поради въведените по време на пандемията мерки на политиката. Като цяло през годините преди пандемията бяха изградени силни капиталови буфери, а базовият собствен капитал от първи ред и коефициентът на платежоспособност се увеличиха допълнително през 2020 г. благодарение на регулаторните ограничения за дивидентите. Необслужваните заеми продължиха да намаляват на фона на продажбата на наследени активи, а новите необслужвани заеми бяха смекчени от мораториуми върху погасяването на заеми, въведени след избухването на пандемията. Новото кредитиране, от своя страна, беше подкрепено от държавни гаранции за корпоративни заеми и временно облекчаване на макропруденциалния надзор, а финансовите условия продължиха да бъдат нерестриктивни през 2021 г. През 2020 г. ръстът на задълженията на финансовия сектор остана ограничен, като само Естония, Гърция, Унгария и Литва надхвърлиха индикативния праг. Неотдавнашните стрес тестове на Европейския банков орган (ЕБО) показват, че като цяло банковият сектор в ЕС е устойчив, но съществуват големи различия между банките и тези, които са съсредоточени върху вътрешното кредитиране или с по-ниски нетни приходи от лихви, ще се сблъскат с по-голямо изчерпване на капитала. ( 31 )

·Основното предизвикателство пред банковия сектор в ЕС продължава да бъде ниската му рентабилност (графика 2.5.1). Възвръщаемостта на собствения капитал, която бе трайно ниска в повечето държави членки, спадна допълнително през 2020 г. с оглед на по-високите провизии срещу загуби по кредити и по-ниските приходи. Рентабилността стана отрицателна в Кипър, Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. През 2021 г. има признаци за възстановяване на рентабилността. ( 32 ) Тези умерено положителни тенденции намират отражение и в пазарната оценка на банките в ЕС. От миналата есен насам те постепенно се възстановяват до равнищата отпреди пандемията, но остават малко под това на общите фондови пазари.

·Банковият сектор в някои държави от ЕС продължава да бъде предизвикателство поради комбинациите от много ниска рентабилност, под средните коефициенти на капиталова адекватност, или повишените необслужвани заеми (графика 2.5.1). ( 33 ) В Гърция съотношението на необслужваните заеми намаля значително, но все още е високо ( 34 ), докато рентабилността стана отрицателна през 2020 г., а коефициентите на капиталова адекватност са сред най-ниските в ЕС. Кипърските банки също отбелязаха значително намаляване на много високите си съотношения на необслужваните заеми, а рентабилността също стана отрицателна през 2020 г. В няколко други държави съотношението на необслужваните заеми намаля значително през последните години, но в България, Хърватия и Полша е близо до 5 %. Коефициентът на капиталова адекватност е доста под средното равнище в Испания и Португалия, а рентабилността също стана леко отрицателна през 2020 г.

Продължават да съществуват рискове за банковия сектор и пълното въздействие на кризата върху качеството на активите, рентабилността и капиталовите буфери ще стане осезаемо едва след като мерките за подкрепа бъдат напълно оттеглени. Въздействието на сътресението от COVID-19 върху банковия сектор беше ограничено от мащабни мерки на политиката за подкрепа, насочени предимно към корпоративния сектор. Те постепенно се оттеглят и се предвижда срокът на действие на повечето мерки да изтече до края на 2021 г. Оттеглянето им ще хвърли светлина върху съществуващите проблеми, свързани с платежоспособността или ликвидността. Това представлява риск за банковия сектор, тъй като длъжниците ще трябва да изпълняват задължения за погасяване, от които са били защитени.

·С възстановяването на нормалното положение все още е възможно да се проявят затрудненията с платежоспособността на предприятията и домакинствата. Частният дълг вече беше висок в няколко държави членки преди пандемията и нарасна още повече през 2020 г. Проблемите с платежоспособността на предприятията представляват сериозен риск, особено в някои сектори, които са засегнати в по-голяма степен от кризата. До момента несъстоятелността на предприятията остана ниска. Рисковете, свързани с ипотечните дългове на домакинствата, засега бяха ограничени от публичните схеми за подпомагане на доходите и увеличените спестявания на домакинствата. Дългогодишните проблеми с предлагането на жилищните пазари намаляват риска от съществени корекции чрез намаляване на цените на жилищата. Въпреки това бъдещите проблеми с платежоспособността в корпоративния сектор биха могли да доведат до верижен ефект върху заетостта и да засегнат и платежоспособността на домакинствата.

·Очаква се необслужваните заеми да нараснат, особено в някои сектори и държави. Трудностите при погасяването на дълга от страна на НФП, чиято рентабилност е най-засегната, биха могли да доведат до увеличаване на необслужваните заеми. Вече бе отбелязано значително увеличение на заемите от етап 2, които представляват заеми със значително увеличен кредитен риск. ( 35 ) Делът на заемите от етап 2 в еврозоната беше 13 % през 2020 г. и се очаква да нарасне до 17 % през 2021 г. ( 36 ) Регионалното разпределение на икономическите дейности означава, че увеличаването на необслужваните заеми може да бъде неравномерно разпределено между регионите и следователно да засегне непропорционално някои банкови сектори в някои държави. ( 37 ) Повишаването на лихвените проценти може да представлява друго предизвикателство за силно задлъжнелите предприятия с ниски ликвидни буфери.

·Взаимното влияние между банките, държавите и НФП следва да бъде наблюдавано отблизо. В еврозоната програмата на ЕЦБ за спешна подкрепа за пандемията помогна за установяването на благоприятни нагласи на финансовия пазар и допринесе за стабилността на банковия сектор по време на пандемията. Банките в някои държави обаче поеха голяма част от новоемитирания публичен дълг, което отчасти се дължеше на мерките за подкрепа за корпоративните сектори. Това представлява риск с оглед на взаимосвързаността между счетоводните баланси на банките, корпоративния сектор и равнището на публичния дълг, не на последно място в ситуация на потенциално увеличение на дългосрочните лихвени проценти в световен мащаб.

Структурните предизвикателства пред банковия сектор, които бяха налице преди пандемията, продължават да съществуват и може да се окажат по-трудни за разрешаване. Свръхкапацитетът бе дългосрочно предизвикателство за банковия сектор в ЕС, което доведе до ниска ефективност на разходите и ниска рентабилност. Протичащият в момента процес на цифровизация и екологичен преход поставя нови предизвикателства пред банковия сектор, който ще трябва да пренасочи финансирането между отраслите във време, когато трайно ниската рентабилност ограничава собствените му инвестиции, и тези предизвикателства биха могли да бъдат изострени, ако качеството на активите му се влоши.

Небанковият финансов сектор, засегнат от постоянно ниските лихвени проценти, е изправен пред нови предизвикателства. Продължаващата среда на ниска доходност оказа натиск върху рентабилността и счетоводния баланс на небанковите финансови институции с портфейли от активи, инвестирани до голяма степен в нискорискови активи, като например застрахователни дружества, и ги принуди да увеличат задлъжнялостта си и експозицията си към по-рискови активи. ( 38 ) Внезапното увеличение на перспективите за лихвените проценти би могло да доведе до преоценяване в световен мащаб на рисковете, предполагащо загуби от оценката на активите за небанковия сектор в ЕС. Изглежда, че животозастрахователните дружества до момента са най-силно засегнати от сътресението от COVID-19, тъй като премиите им намаляха през 2020 г., а за дейността по общо застраховане се увеличиха. ( 39 ) Освен това пандемията доведе до някои корекции на цените на търговските недвижими имоти, които оказаха въздействие върху резултатите на фондовете за недвижими имоти (вж. раздела относно жилищното настаняване по-горе).

3.    Обобщение на основните предизвикателства и последици за надзора

Кризата с COVID-19 прекъсна коригирането на макроикономическите дисбаланси, свързани с високите държавни, частни и външни дългове, и настъпи във време, когато в някои държави се появиха рискове от прегряване след няколко години на силен растеж. Предизвиканата от пандемията рецесия спря общия процес на намаляване на високата задлъжнялост на правителството и частния сектор, който се наблюдаваше в редица държави членки през по-голямата част от последното десетилетие, особено през втората му половина, когато икономическият растеж стана по-силен и спомогна за намаляване на съотношенията на дълга. Големите дефицити по текущата сметка или високият ръст на кредитите също бяха коригирани, което доведе до постепенно намаляване на външните задължения и до укрепване на банковите системи. През последните години и след относително дълга икономическа експанзия бяха натрупани предизвикателства и рискове, свързани с признаци на прегряване в някои сектори в някои държави, главно относно цените на жилищата и разходната конкурентоспособност, особено там, където икономическият растеж беше по-силен. Тенденциите в цените на жилищата, които започнаха да нарастват преди кризата с COVID-19, продължиха, а в някои случаи дори се ускориха по време на пандемията. Разходната конкурентоспособност се влоши в някои от по-бързо развиващите се държави преди пандемията, а по-скорошните събития все още трудно могат да бъдат оценени, тъй като наличните данни все още са изкривени от необичайния спад в производителността през 2020 г. и взаимодействието с мащабни мерки за подкрепа на пазара на труда.

Кризата, предизвикана от COVID-19, доведе до задълбочаване на редица дисбаланси, а могат да възникнат и нови предизвикателства. През 2020 г. съотношението на дълга към БВП на държавния и частния сектор нарасна рязко поради рецесията и поради по-големия размер на заемите за смекчаване на последиците от кризата. Благодарение на значителното икономическо възстановяване обаче съотношенията на дълга сега се стабилизират или вече започнаха да намаляват. Въпреки това кризата води до по-висока задлъжнялост, тъй като правителствата излизат от кризата с очевидно по-високи съотношения на дълга към БВП. Частният сектор, най-вече в държавите, в които частният дълг вече е бил висок преди кризата, също е обременен с по-висок дълг. Успешното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост може да подпомогне намаляването на задлъжнялостта в публичния и частния сектор, като спомогне за засилване на дългосрочния растеж. В краткосрочен план обаче влошаването на качеството на държавните и частните активи може да засегне счетоводните баланси на финансовите институции, чиято ниска рентабилност спадна още повече в условията на пандемията, и да влоши предлагането на кредити за възстановяването на икономиката. Външните сметки бяха засегнати в по-малка степен, но се влошиха за държавите, в които трансграничният туризъм е по-значителен, включително някои държави с големи отрицателни нетни международни инвестиционни позиции. В същото време жилищните пазари станаха още по-динамични по време на тази криза и ръстът на цените на жилищата е на най-високото си равнище от повече от десетилетие насам в няколко държави членки. Нарастват рисковете от надценяване на цените на жилищата, което поражда опасения, особено когато дългът на домакинствата е висок. С възстановяването на икономиката натискът върху разходната конкурентоспособност може да се засили силно, особено в държавите, които са по-слабо засегнати от кризата.

Като цяло в редица държави членки съществуват предизвикателства. Основните предизвикателства са свързани със следното:

·Редица държави членки са засегнати от множество и взаимносвързани уязвими области. Типични примери за това са държавите, които бяха засегнати от кредитни цикли на възход и спад в съчетание с влошаване на текущата сметка след световната финансова криза, което имаше също последици за банковия сектор и за държавния дълг. Почти всички от тези държави членки бяха тежко засегнати от кризата с COVID-19, което отразява и голямото значение на трансграничния туризъм в техните икономики:

-В случая на Кипър и Гърция, високите равнища на дълга и високата отрицателна стойност на нетната международна инвестиционна позиция са съчетани с продължаващите предизвикателства пред финансовия сектор. Текущите сметки на тези държави членки се влошиха през 2020 г. поради намаляващите приходи от пътувания и туризъм. Въпреки че се наблюдаваше допълнителен напредък в намаляването на необслужваните заеми през 2020 г., те остават високи и в двете държави. В случая с Гърция потенциалният ръст на производството се забави в условията на висока безработица.

-В Хърватия, Ирландия, Португалия и Испания дисбалансите, свързани с високите дългове, намаляха до избухването на кризата с COVID-19. В Хърватия, Португалия и Испания обаче тези тенденции бяха прекъснати от предизвиканата от пандемията рецесия, а съотношенията на дълга към БВП нараснаха видимо. През 2020 г. Ирландия се отличи, като се избегна рецесия в БВП, а секторният състав на икономиката ѝ оказа благоприятно въздействие върху външните ѝ сметки.

·В Румъния и Унгария слабостите са свързани главно с взаимодействието между държавния дълг и външното финансиране на фона на рискове от прегряване и големи фискални дефицити. В Румъния дефицитът по текущата сметка е значителен и постоянен в продължение на няколко години и не се очаква подобрение в близко бъдеще. Държавният дълг нарастваше бързо още отпреди кризата с COVID-19, като отразяваше големите фискални дефицити, и се очаква да се увеличи допълнително, с което ще се увеличат и нуждите от външно финансиране. В Унгария през последните години нуждите от държавно финансиране бяха големи и ще останат такива предвид кратките срокове до падежа на дълга и големите фискални дефицити, а източникът на такова финансиране е отчасти външен. И в двете държави немалък дял от дълга е деноминиран в чуждестранна валута, което усложнява връзките между външния сектор и фискалната ситуация. В Унгария цените на жилищата рязко се покачват, а инфлационният натиск и натискът върху разходната конкурентоспособност са видими на фона на силно възстановяване и трайна подкрепа на политиката.

·В някои държави членки уязвимите области са свързани главно с голямото съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП, което допълнително се увеличи по време кризата, в съчетание с опасения във връзка с потенциалния растеж на производството и конкурентоспособността. Такъв е по-специално случаят с Италия, където уязвимите области са свързани също така с банковия сектор и с все още високото, макар и понижаващо се през 2020 г. равнище на необслужваните заеми, и в контекста на все още слабите резултати на пазара на труда. Белгия и Франция са изправени главно пред проблеми, свързани с високия държавен дълг, който се увеличи значително с последната криза, и проблеми с потенциалния растеж в условията на слаба конкурентоспособност. Във Франция частният дълг продължи да нараства от вече относително високи равнища, по-специално дълга на предприятията. В Белгия големият частен дълг също нарасна още повече през 2020 г. Както в Белгия, така и във Франция цените на жилищата вероятно са надценени и напоследък станаха по-динамични.

·За някои държави членки са характерни големи излишъци по текущата сметка, оставащи над равнищата, които се оправдават от основните икономически фактори. Такъв е случаят с Германия и Нидерландия. Очаква се излишъкът в еврозоната да нарасне през тази година след временния спад през миналата година. Големите излишъци могат да отразяват пропуснати възможности за растеж и вътрешни инвестиции. Това може да има последици за функционирането на еврозоната в контекста на възстановяване, което трябва да се поддържа в контекст, който все още е белязан от значителна несигурност. И в двата случая динамиката на цените на жилищата показва рискове от надценяване, които в случая на Нидерландия съществуват от няколко години и са съпътствани от голям дълг на домакинствата.

·В Чехия и Словакия загубите на разходна конкурентоспособност се съчетаваха със силен растеж на цените на жилищата в продължение на няколко години. Загуби на разходна конкурентоспособност бяха регистрирани преди кризата и продължаващото значително нарастване на възнагражденията на наетите лица показва, че съществува риск от прегряване в условията на продължаващи големи фискални дефицити, като държавният дълг в Словакия е по-висок. Функционирането на външния сектор на тези държави изглежда не е засегнато, но уязвимост представлява значителната концентрация на износа в няколко конкретни сектора. Това се утежнява от силния растеж на цените на жилищата, като нарастват рисковете от надценяване на цените на жилищата. В Словакия те са съпроводени от относително висок дълг на домакинствата след години на увеличение.

·В някои държави членки развитието на жилищния пазар увеличи рисковете, свързани с оценките на цените на жилищата, често в контекст на висок дълг на домакинствата. Такъв е случаят с Швеция, както и с Дания и Люксембург. Последните данни за цените на жилищата показват, че след известно краткотрайно намаляване, ръстът на цените на жилищата в Швеция отново се ускори през 2020 г., което засилва опасенията за надценяване. В Люксембург силният ръст на цените на жилищата стана още по-динамичен по време на кризата, което засили рисковете от надценяване и възниква успоредно с високия дълг на домакинствата спрямо брутния разполагаем доход на домакинствата. В Дания съвсем скорошното ускоряване на цените на жилищата се наблюдава успоредно с голям дълг на домакинствата.

·В случая на Малта високият и нарастващ частен дълг и трайните слабости на нормативната уредба на несъстоятелността създават особена уязвимост.

Съгласно заключенията от този доклад за механизма за предупреждение задълбочени прегледи са необходими за 12 държави членки: Хърватия, Кипър, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Тези държави членки бяха подложени на задълбочен преглед през предходния годишен цикъл на наблюдение по ПМД и за тях беше счетено, че са засегнати от дисбаланси (Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) или прекомерни дисбаланси (Кипър, Гърция и Италия). В новите задълбочени прегледи ще се оцени дали тези дисбаланси се задълбочават, коригират или са вече коригирани с оглед актуализиране на съществуващите оценки и оценяване на евентуални оставащи нужди на политиката.

Освен това редица държави членки, които не са били обект на задълбочени прегледи в предишния кръг, бележат промени, които заслужават особено внимание. Словакия е белязана от силен ръст на цените на жилищата успоредно с устойчивото, макар и бавно нарастване на кредитирането за домакинствата. Износът е силно концентриран в няколко конкретни сектора и е налице загуба на разходна конкурентоспособност, но експортните пазарни дялове не са били неблагоприятно засегнати досега. В случая с Унгария следва да се обърне внимание на взаимодействието между държавните заеми и външното финансиране в контекста на значителна експозиция на дълга в чуждестранна валута. Ръстът на цените на жилищата бе силен. Натискът върху разходната конкурентоспособност нараства, но експортните пазарни дялове не бяха засегнати по неблагоприятен начин досега.

Необходимо е също така да се наблюдава развитието на рисковете в други държави членки, в много случаи свързани с жилищните пазари. В случая с Дания и Люксембург развитието на жилищния пазар показва натрупване на рискове. Въпреки че променените предпочитания, благоприятните финансови условия и ограниченията на предлагането могат да поддържат ръста на цените на жилищата, рискът от намаляване на цените с потенциални последици за икономиката като цяло не може да бъде отхвърлен. Чехия се характеризира със силен ръст на цените на жилищата и постоянни загуби на разходна конкурентоспособност, които от няколко години са значителни. В Малта растящият частен дълг, съчетан със слабости на нормативната уредба на несъстоятелността, създава особена уязвимост. Чрез мониторинг и наблюдение следва да се следят отблизо промените в тези шест държави членки и да се установи дали те са в съответствие с макроикономическата стабилност и дали допринасят за нея. Понастоящем балансът на рисковете не води до необходимост от задълбочен преглед. В раздел 4 се съдържа повече информация за специфичните за всяка държава промени.

4.    Коментари по държави членки

4.1.    Белгия

През юни 2021 г. в Белгия не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализирания вариант на таблото, включващо цифрови данни до 2020 г., показателите за консолидирания дълг на частния сектор и за брутния консолидиран държавен дълг са над индикативните прагове.

След свиване с 5,7 % през 2020 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 6 % през 2021 г. и с 2,6 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде 8,4 % над равнището си от 2019 г.

Съответните промени след предишния доклад могат да бъдат обобщени, както следва:    

· Уязвимостта от външни фактори остана ограничена. През 2020 г. текущата сметка отчете малък излишък. НМИП е явно положителна и се очаква като цяло да остане на същото равнище през 2021 г. и 2022 г. Значителното увеличение на разходите за труд за единица продукция (РТЕП) през 2020 г. отразява големия спад в производителността по време на кризата с COVID-19, дължащ се отчасти на изкуственото поддържане на заетост. През 2021 г. и 2022 г. динамиката на заплащането се очаква до голяма степен да компенсира възстановяването на производителността. 

·Съотношението на дълга към БВП на частния сектор нарасна допълнително над прага през 2020 г. То беше отрицателно засегнато от резкия спад на БВП през 2020 г. Дългът на белгийските нефинансови предприятия е висок и се увеличи до почти 126 % от БВП, но високият дял на трансграничното вътрешногрупово кредитиране, което увеличава тази стойност, намалява рисковете. Задлъжнялостта на домакинствата, която отразява главно ипотечните дългове, продължи да нараства през 2020 г., но нарастването на съотношението на дълга на домакинствата към БВП се дължи най-вече на спада в БВП, тъй като нетните кредитни потоци към домакинствата бяха ограничени. Мерките в подкрепа на доходите на домакинствата и предприятията допринесоха за стабилизирането на дела на необслужваните заеми през 2020 г. Ръстът на цените на жилищата се ускори през 2020 г., а цените на жилищата показват признаци на потенциално надценяване.

·Съотношението на държавния дълг към БВП нарасна още през 2020 г. до 112,8 % от БВП, което отразява резкия спад на БВП и значителните мерки за държавна подкрепа за смекчаване на въздействието на кризата с COVID-19. Рисковете, свързани с взаимното влияние във финансовия и публичния сектор, остават ограничени. Финансовият сектор остава солиден.

·Увеличението на равнището на безработицата беше ограничено през 2020 г., като само леко нарасна до 5,6 % благодарение на мерките за държавна подкрепа, които бяха продължени до края на 2021 г. Предвижда се леко увеличение както през 2021 г., така и през 2022 г. Младежката безработица нарасна през 2020 г. и се очаква да нарасне до 20,5 % през 2021 г.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Белгия не бяха установени макроикономически дисбаланси, макар и страната да беше с висок дълг на частния сектор и брутен консолидиран държавен дълг, криещи ограничени рискове. С кризата, предизвикана от COVID-19, дългът, както за частния, така и за публичния сектор, се увеличи допълнително и следва да се наблюдава. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.2.    БЪЛГАРИЯ

През юни 2021 г. в България не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателят за ръст на разходите за труд за единица продукция е над индикативния праг.

След като се сви с 4,4 % през 2020 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 3,8 % през 2021 г. и с 4,1 % през 2022 г. С възстановяването на икономическия растеж номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде със 17 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Салдото по текущата сметка отчете малък дефицит от 0,3 % от БВП през 2020 г., за първи път от 2012 г. насам. Спадът се дължи главно на свиването на износа на туристически услуги, причинено от пандемията от COVID-19. Възстановяването на приходите от туризма започна през 2021 г. и се очаква да продължи и през 2022 г. Отрицателната нетна международна инвестиционна позиция, която се състои предимно от преки чуждестранни инвестиции, продължи да се подобрява поради допълнителното натрупване на резервни активи.

·Номиналните разходи за труд за единица продукция се увеличиха допълнително през 2020 г. в резултат на малко по-ниската обща производителност в контекста на изкуственото запазване на заетостта. Въпреки възстановяването на ръста на производителността, в бъдеще се очаква разходите за труд за единица продукция да продължат да нарастват значително, макар и по-малко отколкото през 2020 г., тъй като се предвижда, че възнаграждението на служителите ще нарасне значително.

·Задлъжнялостта на предприятията се увеличи през 2020 г., но се очаква отново да започне да спада поради икономическото възстановяване. Въпреки че ръстът на кредитирането се забави, резкият спад на БВП през 2020 г. временно обърна процеса на намаляване на задлъжнялостта, който се основаваше на силния растеж на номиналния БВП. С възстановяването на икономическия растеж съотношението на корпоративния дълг към БВП следва да се върне към низходяща тенденция. Реалният темп на растеж на цените на жилищата се увеличи до 5,2 % през 2020 г. Очаква се той донякъде да се забави през 2021 г., но силният растеж на ипотечните кредити го поддържа.

·Държавният дълг е бил под 25 % от БВП през 2020 г. и се очаква да остане под 30 % от БВП през 2021 г. въпреки планираното увеличение на държавните разходи.

·Финансовият сектор поддържаше достатъчна ликвидност и капиталова адекватност по време на кризата с COVID-19 благодарение на мерките, въведени от Българската народна банка през март 2020 г., и присъединяването на България към банковия съюз през юли 2020 г. Съотношението на необслужваните заеми остава високо, въпреки че през 2020 г. допълнително намаля до 5,9 %. В бъдеще ще бъде важно да се наблюдава отблизо ефектът от постепенното премахване на публичните мерки за помощ, като например мораториумите върху заемите и схемите за гарантиране на заеми.

·Условията на пазара на труда не бяха особено засегнати от рецесията през 2020 г., до голяма степен благодарение на използването на схеми за работа с намалено работно време. Коефициентът на безработицата нарасна до 5,1 % през 2020 г. от рекордно ниското равнище през 2019 г., но се очаква да започне да намалява от 2022 г. нататък.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в България не бяха установени макроикономически дисбаланси, въпреки че необслужваните заеми и задлъжнялостта на предприятията бяха относително високи, макар и намаляващи. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, съотношението на дълга на частния сектор към БВП временно се увеличи през 2020 г., но се предвижда след това да намалее. Очаква се заплатите да продължат да растат, както преди пандемията. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.3.    ЧЕХИЯ

През юни 2021 г. в Чехия не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателят за ръст на разходите за труд за единица продукция е над индикативния праг.

След спад на БВП от 5,8 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 3 % през 2021 г. и с 4,4 % през 2022 г. С възстановяването на икономическия растеж номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде със 13,2 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Уязвимостта от външни фактори остава ограничена. Въпреки че през 2020 г. бе отчетен излишък по текущата сметка от 3,6 % от БВП, през 2021 г. се очаква позицията по текущата сметка отново да бъде като цяло балансирана. Стойностите на НМИП продължиха да се подобряват, но се запазиха леко отрицателни — -12,5 % от БВП през 2020 г. НМИП след приспадане на инструментите без риск от неизпълнение (NENDI) вече беше положителна и продължава да се подобрява.

·Ръстът на разходите за труд за единица продукция беше висок още преди пандемията. През 2020 г. той допълнително се ускори на фона на изкуственото запазване на заетостта, свързано с кризата с COVID-19. С възстановяването на производителността се очаква ръстът на разходите за труд на единица продукция да бъде умерен въпреки силния растеж на възнаграждението на служителите през 2021 г. и 2022 г.

·Задлъжнялостта на частния сектор остана ниска. Въпреки че се увеличи леко през 2020 г., частният дълг остава в рамките на пруденциалните и основните показатели. Кредитните потоци са положителни, но ограничени както за домакинствата, така и за дружествата. Капитализацията и рентабилността на банковия сектор са високи. Съотношението на необслужваните заеми остава ниско.

·През 2020 г. консолидираният държавен дълг нарасна до 37,7 % от БВП и се очаква да нарасне до 42,4 % през 2021 г. и 44,3 % през 2022 г. Въпреки че равнището на държавния дълг все още е относително ниско, то нараства с високи темпове при големи бюджетни дефицити.

·От доста време цените на жилищата нарастват с бързи темпове, като се увеличават признаците за потенциално надценяване. Ръстът на реалните цени на жилищата остана висок през 2020 г. — 5,5 %, въпреки че спадна под индикативния праг. Тъй като се очаква разполагаемият доход на домакинствата да продължи да нараства значително през 2021—2022 г., изглежда вероятно да има допълнително увеличение на цените на жилищата, както се вижда и от наличните данни за 2021 г. Натискът за покачване на цените може да бъде смекчен от очакваното нарастване на жилищното строителство през 2021 г. и 2022 г. и от повишаващите се лихвени проценти по ипотечните кредити в условията на продължаващо затягане на паричната политика.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Чехия не бяха установени макроикономически дисбаланси, въпреки че конкурентоспособността и натискът на жилищния пазар криеха някои рискове. Поради кризата с COVID-19 някои рискове се увеличиха. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.4.    ДАНИЯ

През юни 2021 г. в Дания не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за излишъка по текущата сметка и за дълга на частния сектор са над индикативните прагове.

След спад от 2,1 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 4,3 % през 2021 г. и с 2,7 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2021 г. се очаква да надхвърли равнището от 2019 г. с около 10,4 %.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Що се отнася до външната устойчивост, салдото по текущата сметка продължава да показва голям излишък, който през 2020 г. достигна 8,1 % от БВП. Въпреки че се очаква постоянно да намалява през следващите години, прогнозите са салдото да остане значително над горния праг на ПМД. Големият излишък отразява най-вече високото равнище на корпоративни и пенсионни спестявания. Натрупаните излишъци по текущата сметка доведоха до висока нетна международна инвестиционна позиция (НМИП), която през 2020 г. достигна почти 69 % от БВП, което поради промени в оценката е по-малко от стойността през 2019 г. — около 77 % от БВП. Голямата НМИП реализира положителни нетни първични доходи, което от своя страна засилва положителното салдо по текущата сметка.

·Задлъжнялостта на частния сектор остава висока, но намалява. През последните години задлъжнялостта на датските домакинства намалява, въпреки че съотношението на дълга на домакинствата леко се увеличи до 111,7 % от БВП през 2020 г., засегнато от спада на реалния БВП. Съотношението на задлъжнялостта на домакинствата към БВП е най-високото за ЕС, но се очаква през 2021 г. да продължи да намалява като дял от БВП. Въпреки растящите цени на жилищата увеличението на ипотечните кредити остава умерено. Лихвената тежест намаля допълнително, докато делът на заемите с променливи лихвени проценти остава относително висок, макар и много по-нисък от преди десет години. Високото равнище на брутния дълг на домакинствата е придружено от значително по-високи, макар и по-малко ликвидни финансови активи, по-специално жилища и пенсионни спестявания.

·Ръстът на реалните цени на жилищата беше 4,6 % през 2020 г., под прага в таблицата с показатели. Реалният ръст на цените на жилищата се увеличи през първата половина на 2021 г., достигайки върховата си стойност от 13,5 % на годишна база през второто тримесечие на 2021 г., но се очаква в близко бъдеще да се забави. Разликата в остойностяването показва потенциално надценяване. Средната разлика в цените на жилищата продължава да нараства, а разликата между цените и доходите е сравнително висока.

·Банковият сектор остана стабилен и банките остават рентабилни, ликвидни и с висока капитализация, а съотношението на необслужваните заеми е ниско. Въпреки рязкото увеличение през 2020 г. поради прилагането на мерките, свързани с COVID-19, държавният дълг е относително нисък — около 42 % от БВП. Бюджетният дефицит беше едва 0,2 % от БВП през 2020 г., отчасти поради еднократните ефекти.

·Пазарът на труда продължава да бъде силен. През 2020 г. коефициентът на безработицата леко се увеличи до 5,6 %. Поради силното възстановяване на датската икономика заетостта надхвърли равнището отпреди пандемията, а до второто тримесечие на 2021 г. броят на безработните спадна под равнището отпреди пандемията.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Дания не бяха установени макроикономически дисбаланси, въпреки че високата задлъжнялост на частния сектор и излишъкът по текущата сметка крият някои рискове. По време на кризата с COVID-19 задлъжнялостта на частния сектор нарасна в умерена степен, докато цените на жилищата се повишиха значително, а излишъкът по текущата сметка остана висок. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.5.    ГЕРМАНИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Германия са налице макроикономически дисбаланси, отразяващи ниското равнище на инвестициите спрямо спестяванията, които имат трансгранично значение. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за салдото по текущата сметка, за ръста на разходите за труд за единица продукция, за растежа на цените на жилищата и за държавния дълг са над индикативните прагове.

След спад от 4,6 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 2,7 % през 2021 г. и с 4,6 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 9,4 % по-висок, отколкото през 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Излишъкът по текущата сметка, възлизащ на 6,9 % от БВП през 2020 г., остава висок. Той постепенно намалява от 2015 г. насам, но се очаква да продължи да бъде над 6 %. Това е свързано със слабите частни и публични инвестиции, които са затруднени, наред с другото, от пречки пред инвестициите, като например в инфраструктурата и жилищното настаняване. Въпреки че през последните години частните и публичните инвестиции постепенно се увеличават, те остават под средното ниво за еврозоната.

·Разходите за труд за единица продукция рязко се увеличиха през 2020 г. поради силния спад в производството, съчетан с относително стабилна заетост и трудово възнаграждение. Очаква се съотношението между разходите за труд и производството да се нормализира с възстановяването на БВП.

·Държавният дълг надхвърли индикативния праг от 60 % от БВП, като през 2020 г. нарасна до 68,7 % от БВП и се очаква през 2021 г. да достигне своя връх от 71,4 %, което отразява подкрепата на политиката по време на пандемията от COVID-19. Банковата система продължава да бъде с адекватна капитализация с много ниско равнище на необслужвани заеми, въпреки че рентабилността ѝ е ниска след допълнителен спад през 2020 г.

·Реалните цени на жилищата нараснаха със 7,1 % през 2020 г. и продължиха да растат с бързи темпове през първата половина на 2021 г. в условията на продължаващ недостиг в предлагането на жилища. Динамиката на цените на жилищата показва признаци на потенциално надценяване.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Германия се наблюдаваше голям излишък от вътрешни спестявания, подкрепен главно от нетните спестявания на домакинствата и държавата. Излишъкът по текущата сметка продължава да бъде на високо равнище, тъй като частните инвестиции остават ограничени въпреки подкрепата на политиката в контекста на COVID-19, а публичните инвестиции все още не са запълнили дългогодишния недостиг на инвестиции. Цените на жилищата се увеличиха значително. Като цяло, както и като има предвид установените през юни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на дисбалансите или тяхното намаляване.

4.6.    ЕСТОНИЯ

През юни 2021 г. в Естония не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за реалния ефективен валутен курс, за ръста на разходите за труд за единица продукция, за растежа на цените на жилищата, за задълженията на финансовия сектор и за коефициента на младежката безработица са над индикативните прагове.

След спад от 3 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 9 % през 2021 г. и с 3,7 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 16 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Уязвимостта от външни фактори остава ограничена, като през 2021 г. се очаква НМИП да се стабилизира на около ‑22 % от БВП след десет години на постоянни подобрения. Натрупаните преки чуждестранни инвестиции представляват по-голямата част от пасивите. През 2020 г. салдото по текущата сметка регистрира малък дефицит, който се очаква леко да се увеличи през 2021 г.

·Ръстът на разходите за труд за единица продукция се увеличи допълнително през 2020 г. след няколко години на непрекъснат чувствителен растеж. Очаква се разходите за труд за единица продукция да намалеят през 2021 г. благодарение на по-високата производителност във времена на силен растеж на производството и по-бавна реакция на заетостта и да започнат да се увеличават отново след това. До 2020 г. експортните пазарни дялове растяха в резултат на износа на стоки и се очаква да продължат да нарастват, макар и с по-бавни темпове. Реалният ефективен валутен курс, основан на ХИПЦ, леко поскъпна миналата година, макар и по-малко, отколкото през някои от годините преди пандемията.

·Ръстът на цените на жилищата се увеличи до 6,9 % през 2020 г. и се очаква да се увеличи допълнително през 2021 г., стимулиран от предсрочното изтегляне на пенсионните активи през 2021 г., увеличаването на цените на строителните материали и затрудненията по отношение на предлагането, а ограниченията при получаването на заеми за домакинствата биха могли да бъдат смекчаващ фактор. Показателите за цените на жилищата не сочат към потенциални рискове от надценяване. Банковият сектор остава устойчив с висок коефициент на капиталова адекватност и нисък дял на необслужвани заеми.

·Съотношението на държавния дълг към БВП остава ниско, но през 2020 г. нарасна с 10 процентни пункта поради по-високия публичен дефицит, по-ниския номинален БВП и превантивното финансиране от правителството. През 2022 г. се очаква да достигне 20,4 % от БВП.

·Условията на пазара на труда се влошиха след кризата с COVID-19. След стабилен спад през последното десетилетие коефициентът на безработица нарасна до 6,8 % през 2020 г. През 2022 г. се очаква да започне да спада. Коефициентът на младежката безработица нарасна значително през 2020 г. и се очаква да продължи да нараства през 2021 г.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Естония не бяха установени макроикономически дисбаланси, макар и да се наблюдаваше отрицателна нетна международна инвестиционна позиция с ограничени рискове. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, ръстът на цените на жилищата се увеличи, но цените на жилищата изглежда не са надценени. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.7.    ИРЛАНДИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Ирландия са налице макроикономически дисбаланси, включващи по-специално слабости, свързани с високия частен, публичен и външен дълг. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за салдото по текущата сметка, за нетната международна инвестиционна позиция, за дълга на частния сектор и за относителния дял на икономически активните лица са над индикативните прагове.( 40 )

След покачване от 5,9 % през 2020 г. се очаква икономическият растеж на Ирландия да нарасне с 14,6 % през 2021 г. и след това с 5,1 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 28,1 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

·Външната устойчивост продължава да буди безпокойство. НМИП е силно отрицателна, макар и до голяма степен завишена от дейностите на многонационалните дружества. Тя се подобри до ‑174 % от БВП през 2020 г. и се очаква да продължи да се подобрява в бъдеще. През 2020 г. салдото по текущата сметка се възстанови от огромен дефицит през 2019 г. и се очаква да отбележи голям излишък през 2021 г. и 2022 г., което ще допринесе за подобряване на външната позиция.

·Частният дълг е много висок, но продължава да намалява. През 2020 г. той достигна почти 189 % от БВП. Корпоративният дълг съставлява по-голямата част от частния дълг (153 % от БВП и 274 % от модифицирания брутен национален доход (БНД*) и остава над основните и пруденциалните прагове. Големият дял на трансграничното вътрешногрупово кредитиране в корпоративния дълг намалява рисковете. През 2020 г. задлъжнялостта на домакинствата достигна около 36 % от БВП и 64 % от БНД*. Въпреки че е под пруденциалния праг и намалява, той все още е висок в сравнение с разполагаемия доход на домакинствата (109 %).

·През 2020 г. държавният дълг леко нарасна до 58,4 % от БВП. Очаква се през 2021 г. той отново да започне са спада. За разлика от това държавният дълг спрямо БНД* остава голям.

·Банковият сектор е в по-стабилно положение, отколкото в периода преди финансовата криза от 2010 г. Банките са с добра капитализация, но са изправени пред дългосрочни предизвикателства, свързани с рентабилността, която през 2020 г. стана отрицателна. Необслужваните заеми намаляха значително през последните години, а съотношението на необслужваните кредити остана ниско — 2,6 % през юни 2021 г.

·През 2020 г. цените на жилищата бяха в застой в реално изражение, но се очаква леко да се повишат през 2021 г. поради недостиг на предлагане. Показателите за разликата в остойностяването не показват потенциално надценяване, но достъпността на жилищата продължава да бъде проблем, като средният брой години на дохода, необходим за закупуване на жилище, е сред най-високите в ЕС. 

·Коефициентът на безработица нарасна до 5,7 % през 2020 г. и се очаква да нарасне до 7,5 % през 2021 г. в резултат на кризата с COVID-19, но след това вероятно ще започне отново да намалява. Тригодишната промяна в относителния дял на икономически активните лица стана отрицателна през 2020 г., но се очаква отново да бъде положителна през 2021 г. и 2022 г.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Ирландия се наблюдаваха слабости, свързани с външния дълг, дълга на частния сектор и държавния дълг. Тъй като ирландската икономика отчиташе прираст въпреки кризата, уязвимостта, свързана с външния и частния дълг, донякъде намаля, но държавният дълг се увеличи. Като цяло, както и като има предвид установените през юни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на дисбалансите или тяхното намаляване.

4.8.    ГЪРЦИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Гърция са налице прекомерни макроикономически дисбаланси, свързани с високия държавен дълг, непълното външно ребалансиране и високото равнище на необслужваните кредити в условията на висока безработица и нисък потенциален растеж. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., редица показатели са над индикативните прагове, а именно за нетната международна инвестиционна позиция (НМИП), за държавния дълг, за експортния пазарен дял, за задълженията на финансовия сектор, за коефициента на безработица и за относителния дял на икономически активните лица. ( 41 )

След рязко свиване до -9 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да се възстанови, като се очаква растежът да достигне 7,1 % през 2021 г. и 5,2 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 2,4 % по-висок, отколкото през 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Външната устойчивост се влоши през 2020 г., тъй като отрицателното съотношение на НМИП допълнително намаля поради свиването на БВП и значителното влошаване на дефицита по текущата сметка до -6,6 % от БВП. С възстановяването на туризма се очаква дефицитът по текущата сметка да намалее през 2021 г. и 2022 г. Голяма част от НМИП се дължи на държавния дълг, отпуснат при изгодни условия и дълги погасителни срокове.

·Съотношението на държавния дълг към БВП нарасна с 26 процентни пункта през 2020 г. до 206,3 % от БВП, което отразява мащаба на рецесията и въздействието на мерките за ограничаване на икономическата и социалната цена на кризата с COVID-19. Над половината от това увеличение се дължи на ефекта на знаменателя. Съотношението на държавния дълг се очаква да започне да намалява през 2021 г. Брутните нужди от дългосрочно финансиране не са се променили значително от началото на пандемията, главно поради намаляването на ставките на рефинансиране.

·През 2020 г. рентабилността на банковия сектор стана отрицателна, а съотношението на базовия собствен капитал от първи ред е едно от най-ниските в ЕС, отчасти поради продължаващото изчистване на счетоводните баланси на банките. Въпреки че все още е високо — 26,1 % през март 2021 г., съотношението на необслужваните заеми ( 42 ) намаля значително през 2020 г. и се очаква да продължи да намалява с бавни темпове през 2021 г. След изтичането на мораториумите първоначалната оценка показва умерено неблагоприятно въздействие върху качеството на активите, но рисковете от спад на стойността остават.

·Коефициентът на безработица продължи да спада дори по време на пандемията, главно поради мерките за държавна подкрепа, но остана висок — 16,3 % през 2020 г. Предвижда се той да продължи да спада през прогнозния период.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Гърция се наблюдаваха слабости, свързани с държавния дълг, непълното външно ребалансиране, натрупаните необслужвани заеми., безработицата и ниския потенциален растеж. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, държавният дълг и външните дисбаланси се увеличиха. Като цяло, както и като има предвид установения през юни прекомерни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на макроикономически рискове и да следи напредъка при коригирането на прекомерните дисбаланси.

4.9.    ИСПАНИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Испания са налице макроикономически дисбаланси, свързани с високите равнища на външния, частния и държавния дълг, които имат трансгранично значение, в условията на висока безработица. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., редица показатели са над индикативните прагове, а именно за нетната международна инвестиционна позиция (НМИП); за ръста на разходите за труд за единица продукция, за експортния пазарен дял, за държавния дълг и дълга на частния сектор, за коефициента на безработица, както и за относителния дял на икономически активните лица.

След спад от 10,8 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 4,6 % през 2021 г. и с 5,5 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2023 г. се очаква да бъде с 2,6 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Външната устойчивост се влоши през 2020 г., тъй като отрицателното съотношение на нетната международна инвестиционна позиция към БВП нарасна, главно поради свиването на БВП, но също и поради някои отрицателни промени в оценката. Съотношението на НМИП достигна -85,5 % през 2020 г., но се очаква да се подобри през 2021 г. и 2022 г. НМИП след приспадане на инструментите без риск от неизпълнение (NENDI) продължава да е значителна. Излишъкът по текущата сметка намаля до 0,8 % от БВП през 2020 г., придружено от влошаване на експортния пазарен дял, отчасти поради слабия международен туризъм. Предвижда се по текущата сметка да има малък излишък през 2021 и 2022 г.

·До 2019 г. задлъжнялостта на предприятията и домакинствата намаляваше. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, съотношението на частния дълг към БВП нарасна до малко над 146 % от БВП през 2020 г., което отразява както нетните кредитни потоци към корпоративния сектор, така и в по-голяма степен значителния спад на БВП, като по този начин надхвърли прага на ПМД от 133 %. Тенденцията към увеличение на съотношението на частния дълг към БВП вероятно ще бъде частично обърната през 2021 г. поради очакваното икономическо възстановяване.

·И без това високото съотношение на държавния дълг към БВП нарасна с 25 процентни пункта през 2020 г., достигайки 120 % от БВП, което отразява мащаба на рецесията и въздействието на мерките за държавна подкрепа, предприети в отговор на кризата с COVID-19. Съотношението се очаква да намалее в умерена степен до 2022 г., достигайки 116 %. Продължават да съществуват рискове, свързани с отслабващата връзка между финансовия и публичния сектор, които могат да бъдат засилени от нарастващите слабости в корпоративния сектор, свързани с пандемията.

·През последното десетилетие банковият сектор засили своята устойчивост. По време на кризата, предизвикана от COVID-19, капитализацията на банковия сектор незначително се подобри, въпреки че все още е ниска. Ликвидността на банките остана достатъчно добра. Рентабилността е била постоянно ниска и е станала отрицателна през 2020 г. През 2020 г. делът на необслужваните заеми намаля до 2,8 %. В бъдеще обаче може да се увеличи, след като ефектът от постепенното премахване на публичните мерки за помощ, като например мораториумите върху заемите и схемите за гарантиране на заеми, стане напълно осезаем.

·След като спадаше в продължение на няколко години, коефициентът на безработица отново се покачи през 2020 г. до 15,5 % в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, и остава над индикативния праг. Коефициентът на безработица се очаква да спадне през 2021 г. и 2022 г. Относителният дял на икономически активните лица е намалял и остава под индикативния праг. Освен това сегментацията на пазара на труда продължава да буди безпокойство.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Испания се наблюдаваха слабости, свързани с външния дълг, дълга на частния сектор и държавния дълг, както и с високата безработица. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, съотношенията на дълга към БВП и безработицата се увеличиха. Като цяло, както и като има предвид установените през юни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на дисбалансите или тяхното намаляване.

4.10.    ФРАНЦИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че във Франция са налице макроикономически дисбаланси, свързани с големия държавен дълг и слабата конкурентоспособност в условията на нисък ръст на производителността, които имат трансгранично значение. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., редица показатели са над индикативните прагове, а именно за държавния дълг и за дълга на частния сектор, за експортния пазарен дял, както и за относителния дял на икономически активните лица.

След спад от 7,9 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 6,5 % през 2021 г. и с 3,8 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 6,7 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Външната позиция се влоши през 2020 г., като отрицателното съотношение на НМИП към БВП намаля до около ‑30 % на фона на увеличения дефицит по текущата сметка и спада на БВП. С очакваното възстановяване на износа се предвижда салдото по текущата сметка да се подобри до известна степен през следващите години. Очаква се НМИП да се стабилизира около настоящите равнища.

·Съотношението на частния дълг към БВП продължи да нараства през 2020 г. — с 21 процентни пункта — до почти 174 %, подкрепено от силните кредитни потоци. През 2021 г. се очаква това увеличение малко да спадне. Нарастващата задлъжнялост на предприятията обаче е съпроводена от паралелно увеличение на ликвидните буфери на предприятията, а нарастващата задлъжнялост на домакинствата е придружена и от увеличение на депозитите. Реалните цени на жилищата нараснаха малко по-бързо през 2020 г., отколкото през 2019 г., и показват признаци на потенциално надценяване.

·И без това високото съотношение на държавния дълг към БВП нарасна с 18 процентни пункта през 2020 г., достигайки 115 % от БВП, което отразява мерките за държавна подкрепа, предприети в отговор на кризата с COVID-19, и мащаба на рецесията. През 2021 г. се очаква да започне да спада.

·След няколко години на подобрение показателите за конкурентоспособността бяха неблагоприятно засегнати от кризата с COVID-19. Ръстът на разходите за труд за единица продукция временно се увеличи през 2020 г. въпреки спада във възнаграждението на служителите. Очаква се тази тенденция да бъде само частично обърната през следващите години. Значителната загуба на експортни пазарни дялове през 2020 г. се очаква да бъде възстановена през следващите години.

·Банковият сектор показа добро и нарастващо равнище на собствения капитал, а и без това ниският дял на необслужваните заеми продължи да намалява през 2020 г., достигайки 2,2 %. Този процент обаче може да се увеличи с постепенното премахване на мерките за държавна подкрепа.

·През 2020 г. положението на пазара на труда се влоши поради кризата, предизвикана от COVID-19, като намаляха общата заетост и относителният дял на икономически активните лица. Очаква се от 2021 г. нататък както равнището на заетост, така и относителният дял на икономически активните лица да се подобрят.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, във Франция се наблюдаваха слабости, свързани с държавния дълг и конкурентоспособността в условията на ниска производителност. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, размерът на натрупания държавен, външен и частен дълг се увеличи. Като цяло, както и като има предвид установените през юни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на дисбалансите или тяхното намаляване.

4.11.    ХЪРВАТИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Хърватия са налице макроикономически дисбаланси, свързани с високите равнища на външния, частния и държавния дълг в условията на нисък потенциален растеж. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за нетната международна инвестиционна позиция (НМИП), за ръста на разходите за труд за единица продукция, за растежа на цените на жилищата и за консолидирания държавен дълг са над индикативните прагове.

След спад от 8,1 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 8,1 % през 2021 г. и с 5,6 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 9,5 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Външната устойчивост се влоши през 2020 г. Текущата сметка отбеляза дефицит от 0,1 % от БВП през 2020 г., главно поради предизвикания от пандемията спад в износа, свързан с туризма. Средната за 3 години стойност на излишъка спадна до 1,6 %. През 2020 г. НМИП леко се влоши до -47,8 % от БВП, но се очаква да се подобри отново от 2021 г. нататък. От друга страна, НМИП след приспадане на инструментите без риск от неизпълнение (NENDI) допълнително се подобри и достигна балансирана позиция през 2020 г.

·Номиналните разходи за труд за единица продукция се увеличиха през 2020 г. на фона на спада на производителността, което доведе до промяна на средната за последните 3 години стойност до 13,7 %. Очаква се ръстът на разходите за труд за единица продукция да стане отрицателен през 2021 г.

·През 2020 г. индексът на цените на жилищата отново надхвърли прага с ръст от 7,3 % в реално изражение, което увеличи проблема с достъпността на жилищата. През 2021 г. цените на жилищата следва да се понижат. Необходимо е допълнително наблюдение върху цените на жилищата, като се имат предвид и промените в цените на строителството.

·През 2020 г. съотношението на частния дълг към БВП нарасна от около 88 % от БВП на 98 % поради спада на БВП и положителните, макар и ниски кредитни потоци. Тенденцията към увеличение на съотношението на задлъжнялостта както на предприятията, така и на домакинствата, вероятно ще се обърне през 2021 г. поради ефекта на знаменателя (темп на нарастване на БВП). Въпреки че банковият сектор е с добра капитализация и рентабилност, той се характеризира и с относително висок дял на необслужваните заеми — над 5 %.В бъдеще ще бъде важно да се наблюдава отблизо ефектът от постепенното премахване на публичните мерки за помощ, като например мораториумите върху заемите и схемите за гарантиране на заеми.

·След като спадаше в продължение на пет последователни години, съотношението на държавния дълг към БВП нарасна с 16 процентни пункта през 2020 г., достигайки 87,3 % от БВП, което отразява мерките за държавна подкрепа, предприети в отговор на кризата с COVID-19, и мащаба на рецесията. С очакваното икономическо възстановяване и оттеглянето на фискалната подкрепа се очаква държавният дълг отново да започне да спада през 2021 г.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Хърватия се наблюдаваха слабости, свързани с държавния, частния и външния дълг, в условията на нисък потенциален растеж. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, съотношенията на дълга към БВП се увеличиха. Като цяло, както и като има предвид установените през юни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на дисбалансите или тяхното намаляване.

4.12.    ИТАЛИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Италия са налице прекомерни макроикономически дисбаланси, включващи висок държавен дълг и продължителна слаба динамика на производителността, които имат трансгранично значение, в контекста на нестабилността на пазара на труда и банковия сектор. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за държавния дълг и за относителния дял на икономически активните лица са над индикативните прагове.

След рязкото свиване на реалното производство с 8,9 % през 2020 г. в резултат на кризата с COVID-19 реалният темп на нарастване на БВП се очаква да се възстанови с 6,2 % през 2021 г. и с 4,3 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да надхвърли равнището от 2019 г. с 4,6 %.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Външната позиция е стабилна с балансирана нетна международна инвестиционна позиция (НМИП). Излишъкът по текущата сметка от 3,8 % от БВП през 2020 г. се очаква да намалее незначително през 2021 г., което до голяма степен се дължи на нарастващите разходи за петрол и по-голямото търсене на внос.

·През 2020 г. частният дълг се увеличи, като задлъжнялостта както на домакинствата, така и на предприятията бяха близки до пруденциалните и основните показатели. С възобновяването на растежа се очаква се и двата компонента на частния дълг да намалеят от 2021 г. нататък.

·Производителността на труда рязко намаля през 2020 г., тъй като схемите за работа при непълно работно време подпомогнаха заетостта, а икономическото производство спадна стремглаво. Очаква се производителността да се подобри в средносрочен план с възстановяването на растежа на БВП. Ръстът на разходите за труд за единица продукция се увеличи през 2020 г., но се очаква да се забави на фона на умерения растеж на заплатите в бъдеще.

·Съотношението на държавния дълг към БВП нарасна с 21 процентни пункта през 2020 г., достигайки 155,6 %. Над половината от увеличението на съотношението на дълга се дължи на ефекта на знаменателя. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да започне да намалява през 2021 г. въпреки продължителната подкрепа на политиката и да продължи да намалява през следващите години. Продължават да съществуват рискове за публичните финанси, свързани с отслабващата връзка между финансовия и корпоративния сектор, като се има предвид значителният дял на публично гарантираните заеми и рискът от увеличаване на несъстоятелността при небанковите дружества, макар и от сегашните ниски равнища.

·Подобренията в банковия сектор продължиха, но все още съществуват слабости. Намаляването на дела на необслужваните заеми продължи да напредва, но стойността му от 4,5 % през първото тримесечие на 2021 г. остава над средната стойност за еврозоната от 2,4 %. Мерките за ликвидност в отговор на пандемията подкрепиха обема на банковото кредитиране. Рентабилността на банките обаче е намаляла допълнително през 2020 г.В бъдеще ще бъде важно да се наблюдава отблизо ефектът от постепенното премахване на публичните мерки за помощ, като например мораториумите върху заемите и схемите за гарантиране на заеми.

·За разлика от повечето други държави в ЕС, коефициентът на безработица продължи да намалява през 2020 г. до 9,2 %, но се очаква да нарасне през 2021 г. Равнището на младежката безработица допълнително се увеличи през 2020 г. и е много високо. Размерът на работната сила все още е по-малък, отколкото преди кризата с COVID-19. Продължаващите несъответствия между придобитите умения и изискванията на пазара на труда биха могли да попречат на по-бързото намаляване на безработицата през следващите години.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Италия се наблюдаваха слабости, свързани с високото равнище на държавния дълг и слабия ръст на производителността, в условията на все още сравнително висока безработица. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, съотношенията на дълга се увеличиха, а уязвимостта на финансовия сектор и някои слабости на пазара на труда се запазиха. Като цяло, както и като има предвид установения през юни прекомерни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на макроикономически рискове и да следи напредъка при коригирането на прекомерните дисбаланси.

4.13.    КИПЪР

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Кипър са налице прекомерни макроикономически дисбаланси. Уязвимостите са свързани с високото равнище на външния, държавния и частния дълг, както и с все още високото равнище на необслужваните заеми, наред със значителния дефицит по текущата сметка. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., редица показатели са над индикативните прагове, а именно за салдото по текущата сметка, за нетната международна инвестиционна позиция (НМИП), за държавния дълг и за дълга на частния сектор. ( 43 )

След спад от 5,2 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 5,4 % през 2021 г. и с 4,2 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде със 7 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Уязвимостта от външни фактори продължава да буди безпокойство, тъй като НМИП остана значително отрицателна през 2020 г., въпреки че до голяма част отразява дейностите на предприятията със специално предназначение. През 2020 г. по текущата сметка се наблюдава голям дефицит от 10,1 % от БВП, който се е влошил спрямо 5,7 % през 2019 г., като износът от туризъм е силно засегнат от пандемията. През 2021 г. и 2022 г. се очакват умерени подобрения.

·Съотношението на държавния дълг към БВП нарасна с 24 процентни пункта през 2020 г., достигайки 115,3 %, тъй като правителството изгради значителен паричен буфер, за да осигури необходимия капацитет за борба с пандемията, подкрепа за икономиката и управление на ликвидните рискове. Очаква се съотношението на държавния дълг към БВП да продължи да намалява през 2021 г.

·След като години наред стабилно намаляваше, съотношението на частния дълг към БВП нарасна през 2020 г. поради предизвикания от пандемията спад на номиналния БВП. Съотношението на задлъжнялостта на домакинствата достигна 91 % от БВП, докато съотношението на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия нарасна до почти 170 % от БВП. За 2021 г., въз основа на очакваното икономическо възстановяване, се предвижда задлъжнялостта на частния сектор да се върне към низходяща тенденция, макар и над пруденциалните и основните прагове.

·Рентабилността на банковия сектор стана отрицателна през 2020 г. Обемът на необслужваните заеми остава голям, но през 2020 г. е намалял значително. През първата половина на 2021 г. съотношението на необслужваните кредити остана стабилно на равнище от около 10 %. Освен това са планирани допълнителни продажби на портфейли. Премахването на мораториума върху заемите през януари 2021 г. все още не е оказало значително неблагоприятно въздействие върху качеството на активите, но в бъдеще ще бъде важно да се следи отблизо ефектът от постепенното премахване на публичните мерки за помощ.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Кипър се наблюдаваха слабости, свързани с външния дълг, дълга на частния сектор и държавния дълг. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, дефицитът по текущата сметка се влоши, а съотношенията на дълга се увеличиха. Като цяло, както и като има предвид установения през юни прекомерни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на макроикономически рискове и да следи напредъка при коригирането на прекомерните дисбаланси.

4.14.    ЛАТВИЯ

При предходната ПМД в Латвия не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло няколко от показателите са над индикативните прагове, а именно за промените в реалния ефективен валутен курс и за ръста на разходите за труд за единица продукция.

След спад от 3,6 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 4,7 % през 2021 г. и с 5 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 12,9 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Салдото по текущата сметка достигна излишък от 2,9 % от БВП през 2020 г., като значително подобри НМИП, която понастоящем възлиза на -34,7 % от БВП, малко под прага на ПМД. Отрицателната НМИП на Латвия се състои главно от държавен дълг и преки чуждестранни инвестиции, които представляват нисък риск от внезапно изтичане или повишаване на разходите за обслужване. Предвижда се салдото по текущата сметка отново да стане леко отрицателно през 2022 г., но се очаква НМИП да продължи да се подобрява.

·Показателите за разходната конкурентоспособност сочат продължаващо влошаване през 2020 г. Ръстът на разходите за труд за единица продукция беше висок още преди пандемията, но през 2020 г. се увеличи допълнително поради съчетанието на намаляваща производителност и непрекъснат растеж на заплатите. Ръстът на заплатите остана висок поради постоянния недостиг на умения и поради свързаната с COVID-19 загуба на работни места, която се наблюдава предимно в секторите с ниски заплати. Очаква се свързаните с COVID-19 последици върху производителността да бъдат временни, но натискът върху заплатите, произтичащ от намаляващото предлагане на работна ръка, се очаква да остане фактор в бъдеще, тъй като се предвижда демографският спад да продължи. Експортният пазарен дял на Латвия се е увеличил значително през 2020 г. Реалният ефективен валутен курс, основан на ХИПЦ, се повиши, повлиян значително от обезценяването на руската рубла, която спадна с около 20 % през 2020 г.

·Растежът на реалните цени на жилищата се забави значително през 2020 г. след няколко години на динамичен растеж на цените. Равнищата на дълга на частния сектор останаха стабилни с по-слабо кредитиране в корпоративния сектор. Финансовият сектор е стабилен и с добра капитализация, но рентабилността се е влошила значително през 2020 г.

·Коефициентът на безработица нарасна до 8,1 % през 2020 г. в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19. През 2021 г. се очаква да започне да спада. Младежката безработица също нарасна през 2020 г. и се предвижда да нарасне още през 2021 г. Влошаването на условията на пазара на труда поради кризата, предизвикана от COVID-19, се очаква да бъде временно, като до 2023 г. коефициентът на безработица се очаква да достигне равнището отпреди кризата.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Латвия не бяха установени макроикономически дисбаланси, макар и да се наблюдаваше отрицателна нетна международна инвестиционна позиция и висок ръст на разходите за труд за единица продукция. Очаква се проблемите, свързани с натиска върху предлагането на работна ръка и разходната конкурентоспособност, да продължат да съществуват дори и след кризата с COVID-19, но рисковете изглеждат ограничени. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.15.    ЛИТВА

При предходната ПМД в Литва не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., пет от показателите са над индикативните прагове, а именно за реалния ефективен валутен курс, за ръста на разходите за труд за единица продукция, за растежа на цените на жилищата, за задълженията на финансовия сектор и за коефициента на младежката безработица.

След спад от 0,1 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 5 % през 2021 г. и с 3,6 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 18 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Уязвимостта от външни фактори остава ограничена, тъй като през 2020 г. по текущата сметка бе отчетен излишък от 7,3 % от БВП. Видимо по-високият излишък се поддържа от благоприятното развитие на износа на стоки и услуги и в бъдеще се очаква да остане значителен, макар и малко по-нисък. Макар и отрицателна, НМИП се подобрява бързо. Тя се състои най-вече от натрупаните преки чуждестранни инвестиции, а значителна част от притока на преки чуждестранни инвестиции идва от реинвестирани печалби, като по този начин се намаляват свързаните с това рискове.

·Разходите за труд за единица продукция продължават да нарастват бързо. Натискът на пазара на труда и увеличаването на заплатите в публичния сектор, което отчасти отразява нуждите за управление на пандемията, влияят върху динамиката на трудовото възнаграждение. През 2020 г. и през първата половина на 2021 г. ръстът на заплатите остана висок, като надхвърли 10 %. Делът на работната сила вече е относително висок в сравнение с миналото, а увеличението на трудовото възнаграждение в публичния сектор се очаква да се забави след рязкото покачване по време на пандемията, поради което настоящият темп на растеж на заплатите не се очаква да се запази. Предвижда се разходите за труд за единица продукция да нараснат видимо, но с малко по-нисък темп, отколкото през последните години.

·На пазара на недвижими имоти се наблюдава увеличение на цените на жилищата. Въпреки това показателите за разлика в оценката не откриват признаци на потенциално надценяване. Растежът на цените на жилищата достигна 6,4 % през 2020 г. и се ускори през първата половина на 2021 г. Това отчасти се дължи на натрупаните ограничения по отношение на предлагането, които започнаха бавно да намаляват. Очаква се цените на жилищата да загубят инерция през следващите години, отчасти поради прогнозираното забавяне на растежа на заплатите. Въпреки че ипотечните кредити нарастват динамично, задлъжнялостта на домакинствата все още е доста ниска. Банковият сектор е с добра капитализация и рентабилност, а делът на необслужваните заеми е много нисък.

·Натискът на пазара на труда започва да се появява отново. Коефициентът на безработица нарасна до 8,5 % през 2020 г., но се очаква постепенно да намалее в бъдеще. Младежката безработица нарасна през 2020 г., но се предвижда да започне да намалява през 2021 г. В много икономически сектори недостигът на работна ръка, който се увеличаваше преди кризата с пандемията, оказва натиск за повишаване на разходите за труд.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Литва не бяха установени макроикономически дисбаланси, макар и да се наблюдаваше увеличаване на натиска на пазара на труда. Напоследък недостигът на пазара на труда започна да се появява отново, като по този начин оказва натиск за повишаване на разходите за труд, въпреки че се очаква ръстът на разходите за труд за единица продукция да намалее в известна степен. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.16.    ЛЮКСЕМБУРГ

При предходната ПМД в Люксембург не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за ръста на разходите за труд на единица продукция, за растежа на цените на жилищата, за равнището на дълга на частния сектор и растежа на кредитите, както и за коефициента на младежката безработица, са над индикативните прагове.

В резултат на кризата, предизвикана от COVID-19, през 2020 г. реалният БВП намаля с 1,8 %, което е сравнително малко, а през първото тримесечие на 2021 г. отново достигна равнището си отпреди кризата. Очаква се реалният растеж да бъде 5,8 % през 2021 г. и 3,7 % през 2022 г., а равнището на номиналния БВП през 2022 г. да бъде със 17,6 % по-високо, отколкото през 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Рисковете за външната устойчивост остават ограничени. Салдото по текущата сметка и нетната международна инвестиционна позиция са силно положителни.

·Разходите за труд за единица продукция нараснаха значително през 2020 г., което отчасти отразява временното изкуствено запазване на заетостта по време на кризата с COVID-19. Поради кризата равнищата на безработица и младежка безработица нараснаха през 2020 г.

·Съотношението на дълга на частния сектор към БВП е много високо — около 317 % през 2020 г., въпреки неотдавнашния спад, започнал от втората половина на 2020 г., и се дължи главно на корпоративния дълг. Дейностите по трансгранично кредитиране от вътрешногрупови дружества, извършващи дейност в световния финансов център на Люксембург, представляват 80 % от корпоративния дълг, което намалява рисковете.

·През 2020 г. задлъжнялостта на домакинствата нарасна допълнително до около 69 % от БВП, което е под референтните показатели, макар и значително по-високо в сравнение с разполагаемия доход (170 %). Ипотечните кредити се увеличиха допълнително в условията на много бърз растеж на цените на жилищата. Това накара националния съвет за системен риск да задейства макропруденциалните лимити (съотношение на размера на заема към стойността на обезпечението) и да увеличи антицикличния капиталов буфер, считано от януари 2021 г.

·След избухването на пандемията цените на жилищата се увеличиха с двуцифрени темпове, с ясни индикации за потенциално надценяване. Очаква се обаче покачването на цените да бъде умерено на фона на приетите мерки, които се прилагат. Те включват реформи в земеползването и в данъчното облагане на недвижимото имущество, за да се спомогне за справяне със структурното недостатъчно предлагане на жилища. Инвестициите в жилищното строителство също се засилват, като целта е да се подобри публичното предлагане на жилища на достъпни цени.

·Банковият сектор е с добра капитализация и ликвидност, въпреки че рентабилността спадна през 2020 г. Съотношението на необслужваните заеми остана много ниско, което се дължи и на своевременните и подходящи ответни мерки на политиката, включително мораториуми и схеми за краткосрочна заетост. Запазването на динамичен растеж на ипотечните кредити, на фона на вече високата задлъжнялост на домакинствата, представлява риск за банковия сектор.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Люксембург не се наблюдаваха установени макроикономически дисбаланси, макар и да съществуваха някои рискове, свързани с нарастващите цени на жилищата и задлъжнялостта на домакинствата. Тези рискове се увеличиха още повече. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.17.    УНГАРИЯ

При предходната ПМД в Унгария не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за нетната международна инвестиционна позиция (НМИП), за ръста на разходите за труд за единица продукция, за консолидирания държавен дълг, за задълженията на финансовия сектор и за коефициента на младежката безработица са над индикативните прагове.

След спад от 4,7 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 7,4 % през 2021 г. и с 5,4 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 25,1 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Във външен план продължават да съществуват слабости, въпреки че голямата отрицателна НМИП се състои предимно от преки чуждестранни инвестиции. НМИП се подобри постепенно до 2020 г. и се очаква в бъдеще да продължи да нараства. Салдото по текущата сметка достигна -1,5 % от БВП през 2020 г. и се очаква да остане като цяло стабилно през 2021 г. и 2022 г.

·Значителното увеличение на номиналните разходи за труд за единица продукция досега беше частично компенсирано от обезценяването на валутата. Очаква се заплатите да се увеличат през 2021 г. и 2022 г., което е повлияно и от повишаването на минималната работна заплата и увеличаването на заплатите в публичния сектор, като се върнат към тенденцията на силен растеж, която съществуваше преди пандемията. Въпреки възстановяването на производителността, разходите за труд за единица продукция се очаква да нараснат значително. Подобно на други държави в региона, Унгария продължи да увеличава своите експортни пазарни дялове, които бяха положително повлияни от неотдавнашни проекти за входящи преки чуждестранни инвестиции. Официалните резерви до известна степен се възстановиха от началото на 2020 г.

·Задлъжнялостта на частния сектор нарасна през 2020 г. поради схемите за заеми при преференциални условия и мораториума върху дълга, въведени по време на пандемията от COVID-19. Съотношението на задлъжнялостта на домакинствата към БВП остава сред най-ниските в ЕС. Почти две пети от националните заеми на нефинансовите предприятия са в чуждестранна валута. Кризата доведе до временно влошаване на пазара на труда. Коефициентът на безработица беше 4,3 % през 2020 г., но се очаква да започне да намалява през 2021 г.

·Растежът на реалните цени на жилищата намаля до 1,9 % през 2020 г. (5 % в номинално изражение), след значителна динамика през последните пет години. Растежът на номиналните цени на жилищата осезаемо се ускори през първата половина на 2021 г., достигайки 11,9 % през второто тримесечие. Цените на жилищата показват признаци на потенциално надценяване в някои области, което поражда предизвикателства, свързани с достъпността. Жилищното строителство се разраства благодарение на различни инициативи на политиката.

·Консолидираният държавен дълг нарасна с 15 процентни пункта през 2020 г., достигайки 80,1 % от БВП, главно поради допълнителните заеми в резултат на кризата с COVID-19 и преоценката на дълга, деноминиран в чуждестранна валута. Очаква се до 2022 г. той да намалее до малко над 77 % от БВП, въпреки че дискреционните разходи остават високи на фона на извънредните приходи. Брутните нужди от финансиране са високи, но се очаква да намалеят поради нарастващия среден матуритет. Централната банка поддържа щедра програма за закупуване на активи, която усвоява около две трети от емитираните от държавата облигации. Банковият сектор остава като цяло стабилен, но веригите за обратна връзка в публичния сектор са от значение, тъй като притежаваните държавни дългови инструменти представляват почти една пета от банковите активи. Нарастващите задължения на финансовия сектор отчасти се обясняват с мерките в областта на паричната политика за повишаване на ликвидността, предприети през 2020 г. в подкрепа на икономиката. Премахването на схемите за мораториум върху дълга може да създаде предизвикателства за банковия сектор, чието съотношение на базовия собствен капитал от първи ред е по-ниско от средното за ЕС.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Унгария не бяха установени макроикономически дисбаланси, макар и да се наблюдаваха рискове, свързани с натиска върху разходите, със структурата на държавния дълг и с жилищния пазар. Поради кризата с COVID-19 рисковете останаха. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.18.    МАЛТА

При предходната ПМД в Малта не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., два от показателите са над индикативните прагове, а именно за частния дълг и за ръста на разходите за труд за единица продукция.

След спада от 8,3 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 5 % през 2021 г. и с 6,2 % през 2022 г. на фона на силното възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19, а номиналният БВП през 2022 г. да бъде със 7,3 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Нетната международна инвестиционна позиция (НМИП) е силно положителна, което отразява позицията на Малта като международен финансов център. След като в продължение на три години до 2019 г. отчиташе значителни положителни излишъци, салдото по текущата сметка на Малта се превърна в дефицит от -2,9 % през 2020 г., главно поради спада в туризма. Очаква се салдото да остане с умерен дефицит през прогнозния период. Разходите за труд за единица продукция нараснаха значително през 2020 г. в условията на рязък спад в производителността и подкрепа на заетостта чрез мерките на политиката, но се очаква да останат като цяло непроменени през 2021 г. и леко да спаднат през 2022 г.

·Съотношението на частния дълг към БВП нарасна през 2020 г. до около 139 % и по този начин леко надхвърли индикативния праг. Очаква се през 2021 г. съотношението да остане около същото равнище. Корпоративният дълг нарасна през 2020 г. от вече високо равнище, но се очаква да започне леко да намалява през 2021 г. Въпреки че бяха предприети стъпки за решаване на някои въпроси, свързани с рамката за борба с изпирането на пари, Малта беше добавена към списъка с юрисдикциите, които са обект на засилено наблюдение от Специалната група за финансови действия (междуправителствен орган за борба с изпирането на пари). Въпреки това се очаква последиците от това решение да останат ограничени, ако установените недостатъци бъдат отстранени бързо, както Малта се ангажира да направи. Задлъжнялостта на домакинствата се увеличи значително през 2020 г. и се очаква да остане като цяло непроменена през 2021 г. — малко над 100 % от брутния разполагаем доход на домакинствата. Задлъжнялостта на домакинствата се състои главно от ипотеки. През последните години цените на жилищата се увеличаваха по устойчив начин, с някои признаци за потенциално надценяване, въпреки че растежът им през 2020 г. беше по-нисък. Данните за първата половина на 2021 г. сочат, че растежът отново се засилва.

·Поради кризата с COVID-19 държавният дълг се увеличи с 13 процентни пункта през 2020 г., достигайки 53,4 % от БВП, което отразява мащаба на рецесията, и по-специално мерките за държавна подкрепа. През 2021 г. и 2022 г. се очаква се той да продължи да нараства и до 2031 г. да спадне до малко над 60 %.

·Банковият сектор е с добра капитализация със силна ликвидна позиция. През 2020 г. равнищата на обезпечаване са се увеличили, а коефициентът на покритие се е подобрил, но рентабилността рязко е намаляла. Съотношението на необслужваните кредити остана умерено — 3,6 % през 2020 г.В бъдеще ще бъде важно да се наблюдава отблизо ефектът от постепенното премахване на публичните мерки за помощ, като например мораториумите върху заемите и схемите за гарантиране на заеми. В момента се извършва преглед на нормативната уредба в областта на несъстоятелността. Експозицията на банките към сектора на недвижимите имоти е значителна.

·Коефициентът на безработица остава нисък. През 2020 г. той леко се увеличи, достигайки 4,4 %, което отразява последиците от кризата с COVID-19. Въпреки това, тъй като възстановяването продължава, през 2021 г. се очаква той да започне да намалява, а през 2022 г. почти да спадне до равнището преди кризата.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Малта не бяха установени макроикономически дисбаланси, въпреки че поради относително динамичния растеж на цените на жилищата се наблюдаваха ограничени рискове, включително във връзка с експозицията на банките към недвижимите имоти. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, натискът върху цените на жилищата донякъде се забави, но все още е необходимо да бъде наблюдаван. Частният и държавният дълг се увеличиха. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.19.    НИДЕРЛАНДИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Нидерландия са налице макроикономически дисбаланси, включващи по-специално високо равнище на частния дълг и голям излишък по текущата сметка, които имат трансгранично значение. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., редица показатели са над индикативните прагове, а именно за средната стойност за три години на салдото по текущата сметка, за номиналните разходи за труд за единица продукция, за дълга на частния сектор и за растежа на цените на жилищата.

След спад от 3,8 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 4 % през 2021 г. и с 3,3 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 10,2 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Излишъкът по текущата сметка намаля до 7 % от БВП през 2020 г., но средната стойност за три години от 9,1 % остава доста над индикативния праг. Спадът през 2020 г. се дължи на намаляване на приходите, главно на приходите от инвестиции. Търговският баланс остана стабилен през 2020 г., макар и с по-ниски основни обеми на търговията. От гледна точка на спестяванията излишъкът в сектора на домакинствата и корпоративния сектор се е увеличил, но това е било компенсирано в доста голяма степен от държавния сектор, който рязко премина към предоставянето на нето получени заеми поради прилагането на свързани с кризата мерки за фискална подкрепа. Общият процент на спестяванията в Нидерландия остава висок в сравнение с основните показатели и други държави от ЕС. За 2021 г. и 2022 г. излишъкът от спестявания се очаква да нарасне умерено, като бюджетният дефицит се очаква да намалее.

·Частната задлъжнялост продължи да нараства през 2020 г., достигайки почти 234 % от БВП, и остава значително над индикативния праг. Високото равнище на корпоративния дълг, което се дължи главно на вътрешногруповия дълг на многонационалните дружества, остана като цяло стабилно през 2020 г. Съотношението на задлъжнялостта на домакинствата нарасна до над 100 % от БВП, главно поради спада на БВП, но се очаква да намалее през 2021 г. с възстановяването на икономическата активност от кризата, с COVID-19.

·Реалните цени на жилищата нараснаха с 6 % през 2020 г. с някои признаци за потенциално надценяване. Високите цени на жилищата се дължат на редица дългосрочни фактори както по отношение на търсенето (ниски лихвени проценти в комбинация с възможността за приспадане на лихвите по ипотечните кредити, недостатъчно развития частен пазар на отдаване под наем), така и по отношение на предлагането (жилищното строителство не отговаря на демографските изисквания). През 2021 г. се очаква растежът на цените на жилищата да продължи и да остане над прага.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Нидерландия се наблюдаваше дългогодишен голям излишък от вътрешни спестявания, придружен от високи равнища на частния дълг. След като леко намаля по време на кризата с COVID-19, излишъкът от спестявания се очаква да нарасне отново в бъдеще. Дългът на частния сектор остава висок. Като цяло, както и като има предвид установените през юни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на дисбалансите или тяхното намаляване.

4.20.    АВСТРИЯ

При предходната ПМД в Австрия не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за държавния дълг, за растежа на цените на жилищата и за ръста на разходите за труд за единица продукция са над индикативните прагове.

След рязко свиване на икономическата активност през 2020 г. до -6,7 %, реалният БВП се предвижда да се възстанови с 4,4 % през 2021 г. С напредването на икономическото възстановяване се очаква реалният БВП да нарасне с 4,9 % през 2022 г., а номиналният БВП да бъде с 8,8 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Уязвимостта от външни фактори и опасенията, свързани с конкурентоспособността, остават ограничени. Излишъкът по текущата сметка намаля до 1,9 % от БВП през 2020 г. и се очаква текущата сметка да бъде като цяло балансирана в бъдеще. Нетната международна инвестиционна позиция остава умерено положителна. Временното увеличение на ръста на разходите за труд за единица продукция през 2020 г. отразява временно по-ниската производителност на фона на изкуственото запазване на заетостта в контекста на кризата с COVID-19.

·Частната задлъжнялост нарасна до приблизително 131 % от БВП през 2020 г., главно поради предизвикания от COVID-19 спад на БВП и някои нетни кредитни потоци, особено към предприятията. Очаква се тази тенденция да бъде частично обърната през 2021 г., което отразява икономическото възстановяване.

·Държавният дълг се отклони от низходящата си траектория и нарасна с 13 процентни пункта през 2020 г., достигайки 83,2 % от БВП, като пряк резултат от автоматичните стабилизатори и предприетите значителни фискални мерки. Предвижда се съотношението на държавния дълг към БВП да започне да намалява през 2021 г.

·Рисковете, свързани с банковия сектор, изглеждат ограничени. Банките имат малка нетна експозиция към съседни държави, по-добра капитализация и по-нисък ливъридж. От 2014 г. насам съотношението на необслужваните заеми намаляваше непрекъснато, достигайки 2,0 % през 2020 г.

·Реалните цени на жилищата се покачиха през 2020 г. до 6,2 %, което показва потенциално надценяване. Растежът на цените на жилищата се увеличи още повече през първите две тримесечия на 2021 г. В същото време растежът на кредитите се ускори през 2021 г. и равнищата на задлъжнялост на домакинствата като цяло съответстват на дългогодишното им равнище.

·На пазара на труда схемите за работа при непълно работно време спомогнаха за смекчаване на въздействието на икономическия спад върху безработицата, като вместо това доведоха до силно намаляване на броя отработени часове. Коефициентът на безработица нарасна умерено, достигайки 5,4 % през 2020 г., но се очаква да намалее от 2021 г. нататък.

Австрия преодоля кризата с COVID-19 без установени макроикономически дисбаланси. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, държавният и частният дълг се увеличиха, а цените на жилищата се покачват, въпреки че се очаква част от тези промени да бъдат частично обърнати в бъдеще. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.21.    ПОЛША

При предходната ПМД в Полша не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за нетната международна инвестиционна позиция (НМИП), за ръста на разходите за труд за единица продукция и за растежа на цените на жилищата са над индикативните прагове.

След спад от 2,5 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 4,9 % през 2021 г. и с 5,2 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 23,6 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Уязвимостта от външни фактори остава ограничена, тъй като НМИП, макар и отрицателна, постепенно се подобряваше до 2020 г. Освен това тя се състои най-вече от натрупаните преки чуждестранни инвестиции, а значителна част от притока на ПЧИ идва от реинвестирани печалби. Предвижда се НМИП да продължи да се подобрява през 2021 г. и 2022 г. През 2020 г. салдото по текущата сметка стана по-положително и се очаква леко да се понижи през 2021 г.

·Задлъжнялостта на частния сектор остава ниска, тъй като домакинствата и нефинансовите дружества в Полша все още са сред най-слабо задлъжнелите в ЕС. Съотношението на дълга на частния сектор към БВП се увеличи през 2020 г., но се очаква да намалее през 2021 г.

·Растежът на цените на жилищата достигна 7,1 % през 2020 г., тъй като ниските лихвени проценти и по-големите спестявания по време на пандемията доведоха до рязко увеличаване на търсенето на жилища. Въпреки това ръстът на ипотечните кредити остава ограничен за момента. Тъй като възстановяването в строителния сектор набира скорост, увеличавайки предлагането на жилища, се очаква растежът на цените на жилищата да намалее през 2021 г.

·Банковият сектор остана като цяло с добра капитализация и в добро състояние въпреки пандемията. Съотношението на необслужваните заеми спадна през 2020 г., но е сравнително високо и може да се увеличи в бъдеще в резултат на кризата с COVID-19. Държавният дълг нарасна до 57,4 % от БВП през 2020 г. в сравнение с 45,6 % през 2019 г., главно поради допълнителните заеми в контекста на кризата с COVID-19. През 2021 г. се очаква да започне да спада.

·Въпреки кризата с COVID-19 условията на пазара на труда продължиха да се подобряват. Коефициентът на безработица леко спадна през 2020 г., но се очаква да нарасне незначително до 3,3 % през 2021 г. поради постепенното премахване на мерките за държавна подкрепа. Възникващият недостиг на работна ръка оказва натиск за повишаване на разходите за труд за единица продукция, които нараснаха с 6,3 % през 2020 г. Очаква се този недостиг да намалее със завръщането на миграционните потоци и постепенното намаляване на отложеното търсене. Растежът на трудовото възнаграждение обаче се предвижда да бъде силен, като се очаква значителното повишаване на производителността да смекчи ръста на разходите за труд за единица продукция.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Полша не бяха установени макроикономически дисбаланси, макар и да се наблюдаваше отрицателна нетна международна инвестиционна позиция с ограничени рискове. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, държавният дълг се увеличи и покачването на цените на жилищата се ускори, но свързаните с това рискове изглеждат ограничени. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.22.    ПОРТУГАЛИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Португалия са налице макроикономически дисбаланси, свързани с големи нетни външни задължения, частен и държавен дълг, а необслужваните кредити остават високи, в условията на нисък ръст на производителността. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., редица показатели са над индикативните прагове, а именно за нетната международна инвестиционна позиция (НМИП), за частния и за държавния дълг, за растежа на цените на жилищата, за ръста на разходите за труд за единица продукция и за относителния дял на икономически активните лица. ( 44 )

След като се сви с 8,4 % през 2020 г. в резултат на пандемията от COVID-19 се предвижда реалният БВП да нарасне с 4,5 % през 2021 г. и с 5,3 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с около 5,7 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Външната устойчивост продължава да бъде проблем поради големия размер на нетните външни задължения на фона на известно влошаване на салдото по текущата сметка по време на кризата с COVID-19. Въпреки голямата експозиция на страната към трансграничния туризъм обаче, от средата на 2021 г. съотношението НМИП към БВП се е възстановило до равнищата преди пандемията. През прогнозния период се очаква да продължи постепенно да се подобрява. След години на умерен растеж номиналните разходи за труд за единица продукция се увеличиха значително през 2020 г. и надхвърлиха индикативния праг, но се очаква в бъдеще да намалеят в известна степен.

·Задлъжнялостта на частния сектор прекъсна низходящата си тенденция по време на сътресението от COVID-19 през 2020 г., главно поради свиването на икономиката, което доведе до повишаване на съотношението на частния дълг с 14 процентни пункта до близо 164 % от БВП. В бъдеще задлъжнялостта на частния сектор ще започне отново да намалява. Благодарение на мораториумите върху дълга съотношението на необслужваните заеми продължи да намалява по време на пандемията, достигайки 4,9 % през 2020 г. В бъдеще ще бъде важно да се наблюдава отблизо ефектът от постепенното премахване на публичните мерки за помощ, като например мораториумите върху заемите и схемите за гарантиране на заеми. Освен това коефициентът на капиталова адекватност на банковия сектор и неговата рентабилност са ниски.

·Държавният дълг нарасна с 19 процентни пункта през 2020 г. и достигна рекордно равнище от 135,2 % от БВП поради внезапен първичен дефицит и неблагоприятен лавинообразен ефект в контекста на кризата с COVID-19. Очаква се съотношението на държавния дълг към БВП да продължи да намалява през 2021 г. Докато са налице смекчаващите фактори, свързани с неговия профил и състав, както и със значителния паричен буфер, съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да остане над равнището отпреди пандемията в продължение на няколко години. Продължават да съществуват рискове, свързани с връзката между финансовия и публичния сектор, които могат да бъдат засилени от нарастващите слабости в корпоративния сектор, свързани с пандемията.

·Реалният растеж на цените на жилищата надхвърляше индикативния праг в продължение на пет последователни години до 2020 г. Цените на жилищата показват признаци на потенциално надценяване. Растежът на цените на жилищата обаче се забави през 2021 г., подпомогнат от увеличения обем на строителството и умереното търсене в някои пазарни сегменти.

·Относителният дял на икономически активните лица намаля през 2020 г. Това съвпада с лекото увеличение на равнището на безработица. Както относителният дял на икономически активните лица, така и равнището на безработица се очаква да започнат отново да се подобряват тази година.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Португалия се наблюдаваха слабости, свързани с големия размер на външния, частния и държавния дълг в условията на нисък ръст на производителността. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, съотношенията на дълга към БВП допълнително се увеличиха. Като цяло, както и като има предвид установените през юни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на дисбалансите или тяхното намаляване.

4.23.    РУМЪНИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Румъния са налице макроикономически дисбаланси, по-специално постоянен значителен дефицит по текущата сметка в контекста на големи държавни дефицити, а предишните фактори, водещи до прегряване на икономиката, отслабват. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., редица показатели са над индикативните прагове, а именно за салдото по текущата сметка, за нетната международна инвестиционна позиция (НМИП) и за ръста на разходите за труд за единица продукция.

След спад от 3,9 % през 2020 г. в резултат на пандемията от COVID-19 се предвижда реалният БВП да започне да се увеличава през 2021 г., като нарасне със 7 % през 2021 г. и с 5,1 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да надхвърли равнището от 2019 г. с 21,4 %.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Що се отнася до външната устойчивост, дефицитът по текущата сметка в размер на 5 % от БВП през 2020 г. се очаква да нарасне през 2021 г. до около 6 % от БВП, главно поради силно отрицателния търговски баланс. НМИП се очаква да остане стабилна на равнище от около -48 % от БВП през 2021 г. и 2022 г. НМИП след приспадане на инструментите без риск от неизпълнение(NENDI) е леко отрицателна.

·Конкурентоспособността беше допълнително неблагоприятно засегната от значителното увеличение на номиналните разходи за труд за единица продукция през 2020 г., отчасти поради резкия спад в производството и последвалия спад в производителността на фона на изкуственото запазване на заетостта по време на кризата с COVID-19. За 2021 г. и 2022 г. обаче се очаква значителното възстановяване на производителността да ограничи ръста на разходите за труд за единица продукция въпреки сравнително високия растеж на възнаграждението на служителите. 

·Цените на жилищата леко се увеличиха през 2020 г., но се очаква растежът на цените на жилищата да се ускори през 2021 г.

·Консолидираният държавен дълг, въпреки че все още е значително под прага от 60 % от БВП, се е увеличил с 12 процентни пункта през 2020 г. поради мерките във връзка с кризата с COVID-19 и продължаващите фискални дефицити. Съотношението на държавния дълг към БВП се предвижда да нарасне до 49,3 % от БВП през 2021 г. и се очаква да продължи да нараства през 2022 г.

·Съотношението на необслужваните заеми в банковия сектор като цяло беше стабилно през 2020 г. и началото на 2021 г. — около 4 % от общия размер на заемите. Дългът на частния сектор е много нисък.

·Коефициентът на безработица нарасна до 5 % през 2020 г. Очаква се той да остане на същото равнище през 2021 г., но след това да започне да намалява. Коефициентът на младежката безработица също нарасна през 2020 г. и се предвижда да нарасне още през 2021 г.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Румъния се наблюдаваха слабости, свързани с увеличаване на дефицита по текущата сметка, влошаване на външната позиция и значителни загуби на разходна конкурентоспособност. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, държавният дълг се увеличи, макар и от ниски равнища. Като цяло, както и като има предвид установените през юни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на дисбалансите или тяхното намаляване.

4.24.    СЛОВЕНИЯ

При предходната ПМД в Словения не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за излишъка по текущата сметка, за ръста на разходите за труд за единица продукция, за консолидирания държавен дълг и за коефициента на младежката безработица са над индикативните прагове.

След спад от 4,2 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 6,4 % през 2021 г. и с 4,2 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 11,1 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Големият излишък по текущата сметка се увеличи допълнително от 6 % на 7,4 % от БВП през 2020 г., поставяйки средната стойност за 3 години над горния индикативен праг. Предвижда се излишъкът по текущата сметка да намалее до известна степен през 2021 и 2022 г. Отрицателната НМИП постепенно, но постоянно се подобрява от 2012 г. насам, достигайки -15,2 % от БВП през 2020 г., и се очаква да бъде почти балансирана до 2022 г. Експортният пазарен дял на Словения осезаемо се е увеличил през последните години.

·Задлъжнялостта на частния сектор се увеличи слабо през 2020 г. до 69,7 % от БВП и остава под пруденциалните и основните прагове. Това увеличение отразява главно спада в БВП, тъй като кредитният поток е бил отрицателен през 2020 г. В съответствие с последните тенденции цените на жилищата нараснаха с 5,2 %.

·Банковият сектор остава с добра капитализация, като рентабилността му намаля съвсем слабо, а съотношението на необслужваните заеми продължи да намалява през 2020 г.

·Държавният дълг нарасна до 79,8 % от БВП през 2020 г. в сравнение с 65,6 % през 2019 г., поради допълнителните заеми в контекста на кризата с COVID-19 и в по-малка степен поради резкия спад на БВП през 2020 г. Консолидираният държавен дълг се очаква да се понижи през 2021 г. и 2022 г.

·Условията на пазара на труда се влошиха до известна степен в контекста на пандемията от COVID-19. Коефициентът на безработица леко се увеличи до 5 % през 2020 г. в сравнение с 4,5 % през 2019 г. Коефициентът на младежката безработица, който значително намаляваше през предходните години, се увеличи особено рязко — от 8,1 % през 2019 г. на 14,2 % през 2020 г. Данните за 2021 г. обаче сочат подобряване на условията на пазара на труда и спад в равнищата на безработица. През 2020 г. разходите за труд за единица продукция се покачиха със 7,4 % на фона на изкуственото запазване на заетостта, свързано с кризата с COVID-19. Очаква се подобрената производителност по време на възстановяването да доведе до спад в разходите за труд за единица продукция през 2021 г. и 2022 г.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Словения не бяха установени макроикономически дисбаланси, макар и да се наблюдаваше висок държавен дълг, включващ ограничени рискове. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, държавният дълг се увеличи и големият излишък по текущата сметка нарасна още повече. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.25.    СЛОВАКИЯ

При предходната ПМД в Словакия не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., показателите за нетната международна инвестиционна позиция (НМИП), за реалния ефективен валутен курс, за ръста на разходите за труд за единица продукция и за растежа на цените на жилищата са над индикативните прагове.

След спад от 4,4 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 3,8 % през 2021 г. и с 5,3 % през 2022 г., а номиналният БВП през 2022 г. да бъде с 13,6 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

· Уязвимостта от външни фактори остава налице. В размер на около -66 % от БВП през 2020 г. НМИП все още е значително над прага. По-голямата част от НМИП се дължи на задължения без риск от неизпълнение, свързани с минали инвестиционни потоци, които могат да бъдат по-стабилни и следователно по-малко рискови. Очаква се НМИП постепенно да се подобри през 2021 г. и 2022 г. на фона на положителните потоци от нето предоставени заеми.

·Ръстът на разходите за труд за единица продукция беше висок преди пандемията и през 2020 г. допълнително се увеличи. Последните събития обаче отразяват предимно изкуственото запазване на заетостта в контекста на кризата с COVID-19. В бъдеще се очаква ръстът на разходите за труд за единица продукция да се забави значително поради обръщане на въздействието, което изкуственото запазване на заетостта оказа върху производителността, докато високият растеж на възнаграждението на служителите се очаква да продължи да оказва натиск върху него. Реалният ефективен валутен курс, основан на ХИПЦ, е бил малко над прага през 2020 г., но експортните пазарни дялове не са били неблагоприятно засегнати. Високата концентрация на износа в няколко сектора и интегрирането в световните вериги за създаване на стойност обаче продължават да бъдат рискови фактори.

·Задлъжнялостта на частния сектор и по-специално ипотечният дълг на домакинствата се увеличават от няколко години, но темпът на растеж намалява. През 2020 г. задлъжнялостта на домакинствата нарасна до около 47 % от БВП, като остава малко под пруденциалните прагове, но над равнището, заложено от основните показатели.

·Реалните цени на жилищата нараснаха до 7,2 % през 2020 г., което вероятно допринесе за задлъжнялостта на домакинствата. Цените на жилищата показват признаци на потенциално надценяване. Очаква се ръстът на цените на жилищата да намалее през 2021 г.

·Благодарение на подкрепящата фискална политика държавният дълг нарасна с 12 процентни пункта, достигайки 59,7 % от БВП през 2020 г. Очаква се той незначително да се увеличи през 2021 г., но след това да се върне на равнището от около 60 % от БВП, подкрепен от стабилен растеж, ниски лихвени проценти и намаляващи първични бюджетни дефицити.

·Банковият сектор е в добро състояние със стабилни капиталови буфери. Съотношението на необслужваните заеми продължи да намалява през 2020 г. и е под средното за ЕС, но би могло да се увеличи с премахването на кризисните мерки. Експозицията на жилищния пазар в счетоводните баланси на банките се увеличи.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Словакия не бяха установени макроикономически дисбаланси, въпреки че външната устойчивост, вътрешният ценови натиск и зависимостта от автомобилната промишленост криеха някои рискове. Поради кризата с COVID-19 някои рискове се увеличиха. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.26.    ФИНЛАНДИЯ

При предходната ПМД във Финландия не бяха установени макроикономически дисбаланси. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., два от показателите са над индикативните прагове, а именно за дълга на частния сектор и за държавния дълг.

След спад от 2,9 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 3,4 % през 2021 г. и с 2,8 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 8,7 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

·Във външен план салдото по текущата сметка стана положително и търговският излишък се увеличи слабо през 2020 г., тъй като експортният пазарен дял нарасна. В бъдеще се очаква по текущата сметка да се отчете малък излишък. Нетната международна инвестиционна позиция намаля до -5,3 % от БВП през 2020 г. Разходите за труд за единица продукция незначително нараснаха поради спада в производителността, предизвикан от кризата.

·Задлъжнялостта на частния сектор продължи да нараства, като съотношението на частния дълг към БВП се увеличи отчасти поради спада в БВП. Очаква се тази тенденция да бъде частично обърната през 2021 г. със засилването на икономическото възстановяване. Въпреки това се очаква благоприятните кредитни условия, включително ниските лихвени проценти и бързият растеж на жилищното строителство, да поддържат нарастването на съотношението на частния дълг към БВП, дори ако въздействието на рецесията, предизвикана от COVID-19, отслабне.

·Държавният дълг нарасна до 69,5 % от БВП през 2020 г. в сравнение с 59,5 % през 2019 г. поради фискалния отговор, който правителството предприе спрямо кризата, и в по-малка степен поради спада на БВП през 2020 г. Прогнозата е да се стабилизира на 71 % от 2021 г. нататък.

·Банковият сектор остава с добра капитализация, а съотношението на необслужваните заеми е ниско, остава като цяло непроменено и не се очаква да нарасне значително. Кризата с COVID-19 не оказа осезаемо въздействие върху обслужването на дълга, нито върху броя на фалиралите предприятия. Рисковете за финансовата стабилност остават ограничени въпреки значителните трансгранични експозиции, особено с други скандинавски държави.

·Условията на пазара на труда се влошиха незначително по време на кризата благодарение на мерките за държавна подкрепа, които ограничиха повишаването на коефициента на безработица до 1,1 процентни пункта, като по този начин той достигна 7,8 % през 2020 г. Предвижда се коефициентът на безработица постепенно да започне да намалява от 2021 г. нататък с възстановяването на икономиката, но не се очаква преди 2023 г. да спадне до равнището отпреди пандемията.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, във Финландия не бяха установени макроикономически дисбаланси, макар и да се наблюдаваха слабости, свързани с дълга на частния сектор. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, съотношението на частния дълг се увеличи, но рисковете остават ограничени. Като цяло, на този етап Комисията не счита, че е необходимо да извършва допълнителен задълбочен анализ в контекста на ПМД.

4.27.    ШВЕЦИЯ

През юни 2021 г. Комисията заключи, че в Швеция са налице макроикономически дисбаланси, свързани с рисковете от надценка на жилищата, съчетани с високата и нарастваща задлъжнялост на домакинствата. В актуализираното табло, включващо данни до 2020 г., два от показателите са над индикативните прагове, а именно за частния дълг и за коефициента на младежката безработица.

След спад от 2,8 % през 2020 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 3,9 % през 2021 г. и с 3,5 % през 2022 г. Номиналният БВП през 2022 г. се очаква да бъде с 9,9 % над равнището от 2019 г.

Редица важни промени могат да бъдат обобщени, както следва:

·Излишъкът по текущата сметка нарасна до 5,7 % от БВП през 2020 г., докато НМИП намаля слабо — близо 16 % от БВП. През 2021 г. и 2022 г. се очаква излишъкът по текущата сметка да остане около 5 % от БВП. Експортните пазарни дялове продължиха да нарастват през 2020 г. Реалният ефективен валутен курс се повиши с 3 % през 2020 г. след три години на обезценяване.

·През 2020 г. дългът на частния сектор достигна ново високо равнище от около 216 % от БВП, като продължи възходящата си тенденция. Дългът на домакинствата и корпоративният дълг са над пруденциалните и основните прагове. За 2021 г. се очаква частният дълг да се стабилизира на високи равнища, докато нетните финансови активи се предвижда да станат по-отрицателни. През 2020 г. задлъжнялостта на домакинствата нарасна до около 95 % от БВП. Ипотечните кредити за домакинствата продължиха да нарастват през първата половина на 2021 г. Цените на жилищата се увеличиха през 2020 г. и особено силно през второто тримесечие на 2021 г. Като цяло цените на жилищата остават много високи с признаци за потенциално надценяване.

·Равнището на държавния дълг остава ниско въпреки значителните мерки за подкрепа по време на пандемията. През 2020 г. държавният дълг нарасна до 39,7 % от БВП. През 2021 г. се очаква да започне да намалява.

·Банковият сектор продължава да бъде в добро състояние. По време на пандемията съотношението на базовия собствен капитал от първи ред и делът на необслужваните кредити се подобриха спрямо вече стабилните резултати. Органът за финансов надзор (FSA) частично отмени разхлабването на макропруденциалните мерки през 2021 г. и възстанови изискването за амортизация, считано от 1 септември 2021 г. Независимо от общото добро финансово състояние, коефициентът на ливъридж на шведските банки е сред най-високите в ЕС.

·Независимо от мерките за подкрепа на политиката, безработицата нарасна до 8,3 % през 2020 г. Младежката безработица скочи до приблизително 24 % през 2020 г. Очаква се коефициентът на безработица да започне да намалява от 2021 г. нататък.

В началото на кризата, предизвикана от COVID-19, в Швеция се наблюдаваха слабости, свързани с рисковете от високото равнище на надценка на жилищата, съчетани с висока и постоянно нарастваща задлъжнялост на домакинствата. Поради кризата, предизвикана от COVID-19, съотношенията на частния дълг, цените на жилищата и равнището на безработица се увеличиха. Като цяло, както и като има предвид установените през юни дисбаланси, Комисията смята за целесъобразно да проучи допълнително устойчивостта на дисбалансите или тяхното намаляване.

За да бъдат подсилени ориентираните към бъдещето елементи при отчитането на таблото с показатели, анализът в доклада за механизма за предупреждение се основава, когато е възможно, също и на прогнози и проекции за 2021 г. и след това, както и на свръхкраткосрочни прогнози за текущата година. Когато са налични, тези данни се основават на прогнозата на Комисията от есента на 2021 г. В противен случай стойностите показват предимно данни от свръхкраткосрочни прогнози въз основа на косвени показатели, изготвени от службите на Комисията за целите на настоящия доклад за механизма за предупреждение.

В таблицата по-долу са обобщени допусканията, използвани за стойностите на прогнозите и свръхкраткосрочните прогнози за основните показатели в таблото. Данните за БВП, използвани като знаменатели в някои съотношения, произтичат от прогнозата на Комисията от есента на 2021 г.

В случай на многогодишни темпове на изменение (например петгодишната промяна на експортните пазарни дялове) само компонентът за 2021 г. и 2022 г. се базира на прогнози, докато за компонентите, свързани с 2020 г. или предходни години, се използват данните на Евростат, на които се основава таблото с показатели по ПМД.

Приложение 1: Прогнози и свръхкраткосрочни прогнози за основните показатели в таблото

Приложение 2: Таблo с показатели по ПМД

(1) ()    Европейска комисия, Европейска икономическа прогноза — есен 2021 г., Институционален документ 160, ноември 2021 г. Вж. също Croitorov O. et al. (2021 г.), „The macroeconomic impact of the COVID-19 pandemic in the euro area“ („Макроикономическото въздействие на пандемията от COVID-19 в еврозоната“), Тримесечен доклад относно еврозоната, ГД „Икономически и финансови въпроси“, Европейска комисия, том 20, № 2, част I.

(2) ()    Европейски орган за ценни книжа и пазари (2021 г.), таблица на риска на ЕОЦКП, 3 юни 2021 г. https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/esma50-165-1761_risk_dashboard_no_1_2021.pdf  

(3) ()    Затягането на паричната политика от Федералния резерв също би могло да засегне условията за финансиране на корпоративния сектор в еврозоната, особено като се има предвид, че глобализацията промени трансмисионния механизъм на паричната политика и нейните странични ефекти в чужбина, а паричната политика на Федералния резерв оказва значително въздействие върху чуждестранните финансови променливи, като например спредовете по корпоративните облигации. CA’Zorzi M. et all (2021 г.), Making waves – Fed spill effectss is stronger and controlling than the ECB’s Research Bulletin № 83, 15 април 2021 г., https://www.ecb.europa.eu/pub/economic-research/resbull/2021/html/ecb.rb210415~8639b73bb6.en.html

(4) ()    Вж. също МВФ (2021 г.), Доклад за глобалната финансова стабилност, октомври 2021 г.

(5) ()    В доклада на Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск, Йерун Дейселблум, Марио Драги и Мартин Шулц от 22 юни 2015 г. „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“ беше предложено да се обърне по-голямо внимание на измерението на дисбалансите, свързано с еврозоната. Ролята на взаимозависимостта и на системните последици от дисбалансите се признава в Регламент (ЕС) № 1176/2011, в който дисбалансите се определят като „макроикономически промени, които оказват или могат потенциално да окажат неблагоприятно въздействие върху правилното функциониране на икономиката на дадена държава членка или на икономическия и паричен съюз, или на Съюза като цяло“. Анализът в настоящия доклад допълва оценката, представена в работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Анализ на икономиката на еврозоната“, който придружава Препоръката на Комисията за Препоръка на Съвета относно икономическата политика в еврозоната.

(6) ()    Вж. също E. Meyermans, V. Rutkauskas и W. Simons (2021 г.), „The uneven impact of the COVID-19 pandemic across the euro area“ („Неравномерното въздействие на пандемията от COVID-19 в еврозоната“), Тримесечен доклад за еврозоната, ГД „Икономически и финансови въпроси“, Европейска комисия, том 20, № 2, част II.

(7) ()    Посоченият и използван тук излишък по текущата сметка на еврозоната е взет от статистически данни за платежния баланс в еврозоната, което е в съответствие с текущите сметки, докладвани от държавите членки спрямо партньорите им извън еврозоната (в рамките на т. нар. „общностно понятие“). Тази стойност може да се различава от сумата на номиналните салда по текущата сметка на държавите членки поради асиметрии в салдата в еврозоната, докладвани от различните национални статистически институти.

(8) ()    Според оценката, извършена по модела на МВФ, нормата за текущата сметка на еврозоната възлиза на 1 % от БВП през 2020 г. (вж. доклада на МВФ (2021 г.) за външния сектор, август 2021 г.), което предполага разлика от 0,8 % от БВП в сравнение с коригираната спрямо фазата на икономическия цикъл текуща сметка (която се равнява на 1,8 % от БВП в доклада на МВФ). След като обаче бяха направени корекции за преходното въздействие на кризата с COVID-19, прогнозната разлика намалява до 0,6 %.

(9) ()    Европейска комисия (2020 г.), “ Impact of macroeconomic developments on fiscal outcomes ” (Въздействие на макроикономическите развития върху фискалните резултати). Report on Public Finances in EMU, (Доклад относно публичните финанси в ИПС)Институционален документ, 133, част III.

(10) ()    Относно обосновката за съставянето на таблото с показатели по доклада за механизма за предупреждение и неговия анализ, вж. Европейска комисия (2016 г.), „The Macroeconomic Imbalance Procedure. обосновка, процес, прилагане: A Compendium“ (Процедурата при макроикономически дисбаланси — обосновка, процес, прилагане: сборник), European Economy, Institutional Paper 039, ноември 2016 г.

(11) ()    Увеличението на броя на държавите членки, чиито стойности на текущата сметка са извън праговете между 2019 г. и 2020 г., илюстрирано в графика 2.1.1, се дължи най-вече на преразглеждане на данните.

(12) ()    Текущите сметки в съответствие с основните показатели („норми за текущата сметка“) се получават от регресии в съкратена форма, отразяващи основните определящи фактори за салдото между спестяванията и инвестициите, включително основни определящи фактори, фактори на политиката и глобални финансови условия. Вж. L. Coutinho и др. (2018 г.), „Methodologies for the assessment of current account benchmarks“ (Методики за оценяване на референтните показатели за текущата сметка), European Economy, Discussion Paper 86, 2018 г., за описанието на методиката за изчисляване на текущата сметка, базирана на основните показатели, използвана в настоящия доклад за механизма за предупреждение; методиката е сходна с тази в Phillips, S. и др., 2013 г., „The External Balance Assessment (EBA) Methodology“ (Методиката за оценка на външния баланс), IMF Working Paper, 13/272.

(13) ()    Пруденциалните прагове за нетната международна инвестиционна позиция се определят въз основа на максималното увеличение на способността за прогнозиране на кризи на платежния баланс, като се отчита информацията, специфична за всяка държава, обобщена на база на дохода на глава от населението. Относно методиката на изчисляване на пруденциалните прагове за нетната международна инвестиционна позиция вж. A. Turrini и S. Zeugner (2019 г.), „Benchmarks for Net International Investment Positions“ (Референтни показатели за нетната международна инвестиционна позиция), European Economy, Discussion Paper 097/2019.

(14) ()    През 2019 г. дефицитът по текущата сметка възлизаше на -19,9 % от БВП. Голямата променливост на данните за външния сектор в Ирландия е тясно свързана с дейностите на многонационалните предприятия.

(15) ()    Салдата по текущите сметки, коригирани спрямо фазата на икономическия цикъл, отчитат въздействието на цикъла чрез корекция за вътрешната разлика между фактическия и потенциалния БВП и за тази при търговските партньори, вж. M. Salto и A. Turrini (2010 г.), „Comparing alternative methodologies for real exchange rate assessment“ (Сравняване на алтернативни методики за оценка на реалния валутен курс), European Economy, Discussion Paper 427/2010.

(16) ()    Нетната международна инвестиционна позиция в съответствие с основните показатели („норми за нетната международна инвестиционна позиция“) се получава чрез натрупване с течение на времето на стойностите на нормите за текущата сметка (вж. също бележка под линия 12). Относно методиката на изчисляване на натрупаната нетна международна инвестиционна позиция в съответствие с основните показатели вж. A. Turrini и S. Zeugner (2019 г.), „Benchmarks for Net International Investment Positions“ (Референтни показатели за нетната международна инвестиционна позиция), European Economy, Discussion Paper 097/2019.

(17) ()    NENDI е подгрупа на нетната международна инвестиционна позиция, от която се изваждат нейните компоненти, свързани само със собствения капитал, т.е. преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в дялов капитал и акции, както и ПЧИ под формата на вътрешнокорпоративни трансгранични дългове, и представлява нетната международна инвестиционна позиция, с изключение на инструментите, които не могат да бъдат обект на неизпълнение. Вж. също Европейска комисия, „Envisaged revision of selected auxiliary indicators of the MIP scoreboard“ (Предвидени изменения на избрани допълнителни показатели в таблото с показатели по ПМД), техническа бележка; https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/economic-and-fiscal-policy-coordination/eu-economic-governance-monitoring-prevention-correction/macroeconomic-imbalance-procedure/scoreboard_en . 

(18) ()    Специфичните за всяка държава референтни показатели за дълга са разработени от Европейската комисия в сътрудничество с работната група EPC LIME (Европейска комисия, „Benchmarks for the assessment of private debt“ (Реферeнтни показатели за оценка на частния дълг), Бележка за Комитетa за икономическа политика, ARES (2017) 4970814) и J.-C. Bricongne, L. Coutinho, A. Turrini и S. Zeugner (2020 г.), „Is Private Debt Excresive?“ (Прекалено голям ли е частният дълг?), Open Economies Review 3, стр. 471—512. Референтните показатели, базирани на основните показатели, позволяват оценка на частния дълг спрямо стойности, които могат да бъдат обяснени на базата на основните икономически показатели, и са получени от регресии, отразяващи основните определящи фактори за кредитен растеж, като се взема предвид даден първоначален натрупан дълг. Пруденциалните прагове представляват равнището на дълга, при надхвърлянето на което вероятността за банкова криза е относително голяма; тези равнища се основават на максималното увеличаване на способността за прогнозиране на банкови кризи чрез свеждане до минимум на вероятността от пропуснати кризи, както и вероятността от фалшиви сигнали, и чрез включване на специфична за всяка държава информация относно капитализацията на банките, държавния дълг и равнището на икономическо развитие.

(19) ()    Що се отнася до банковите заеми за НФП, началото на пандемията през март 2020 г. доведе до бързо ускоряване на растежа на кредитите през първите месеци, което беше особено силно изразено в случая на Франция и Испания сред големите членове на еврозоната (графика 2.3.4 б). Този бърз ръст беше по-слаб в Германия и по-постепенен в Италия и по-слабо изразен в държавите от ЕС извън еврозоната. В същото време трансграничните заеми в рамките на еврозоната станаха по-значителни в началото на кризата. След това ръстът на кредитирането спадна рязко, като в повечето случаи до началото на 2021 г. достигна темпове на нарастване под равнището отпреди пандемията. Това представлява много отчетливо отклонение от постепенното увеличаващите се, но като цяло стабилни заеми за предприятия през последните години.

(20) ()    За Малта това е приблизителна стойност, тъй като данните за БРД на домакинствата не са на разположение от секторните национални сметки на Евростат. Оценката беше получена, като се използва съотношението на БРД на домакинствата към БВП, изчислено въз основа на данните за реалния БРД на глава от населението, налични в Евростат (B6G_R_HAB).

(21) ()    Делът на договорите с променлив лихвен процент за нови жилищни кредити е над или близо до 90 % поне от 2013 г. насам в България, Кипър, Финландия и Латвия.

(22) ()    Разликите в остойностяването на цените на жилищата се изчисляват по отношение на референтните показатели, за да се отчетат ефектите, специфични за отделните държави. Синтетичните разлики в остойностяването се основават на разликата, получена от различни показатели: i) отклонение цена — доходи по отношение на дългосрочната му средна стойност; ii) отклонение цена — наем спрямо дългосрочната му средна стойност; iii) отклонение от основаните на регресии показатели, като се вземат предвид основните икономически показатели за търсенето и предлагането (вж. N. Philiponnet и A. Turrini (2017), „Assessing House Price Developments in the EU“ (Оценяване на развитията в цените на жилищата в ЕС), Документ за обсъждане на Европейската комисия № 048, май 2017 г.). При изчисляването на основаните на регресии референтни показатели цикличните обяснителни променливи са обработени с филтъра на Hodrick–Prescott, за да се ограничи тяхната нестабилност.

(23) ()    Оценките на равнищата на цените са получени въз основа на данни от националните сметки и данни от преброяване на населението или, когато такива не са налични — от информация, публикувана на уебсайтовете на агенциите за недвижими имоти. Вж. J. C. Bricongne и др. (2019 г.), „Assessing House Prices: Insights from „Houselev“, а Dataset of Price Level Estimates“ (Оценка на цените на жилищата: информация от „Houselev“, набор от оценки за ценовите равнища), European Economy, Discussion Paper № 101, юли 2019 г.

(24) ()    Макропруденциалните мерки се наблюдават от Европейския съвет за системен риск (ЕССР). През септември 2019 г. ЕССР изготви специфични за отделните държави предупреждения и препоръки във връзка с уязвими области в средносрочен план в сектора на жилищните недвижими имоти по отношение на девет държави членки: препоръки за Белгия, Дания, Финландия, Люксембург, Нидерландия и Швеция и предупреждения към Чехия, Франция и Германия. Всички държави от първата група вече бяха получили предупреждения от ЕССР през ноември 2016 г., като същото важи и за Австрия. В Регламента за ПМД (Регламент (ЕС) № 1176/2011) Комисията се призовава да вземе предвид предупрежденията или препоръките, отправени от ЕССР към държавите членки, които са обект на задълбочени прегледи. В началото на 2022 г. се очаква актуализиране на доклада за 2019 г.

(25) ()    ЕЦБ (2021 г.): Преглед на финансовата стабилност, май 2021 г. въз основа на световния мониторинг на търговската собственост на RICS.

(26) ()    В България рискът, произтичащ от валутната структура на външния дълг, е намален поради режима на валутния борд. Освен това в случая на България и Хърватия присъединяването към ERM II също може да смекчи рисковете за устойчивостта на дълга благодарение на по-ниските рискови премии.

(27) ()    През юли 2021 г. делът на държавния дълг, деноминиран в чуждестранна валута, беше: България 82 %, Хърватия 72,1 %, Румъния 51,1 %, Полша 22,9 %, Унгария 21,7 %, Швеция 20 %, Дания 10,1 %, Чехия 8 %.

(28) ()    Вж. Европейска комисия (2021 г.), „Програмите за стабилност и конвергенция за 2021 г.: общ преглед с оценка на фискалната позиция на еврозоната.“

(29) ()    ЕЦБ (2021 г.), Преглед на финансовата стабилност

(30) ()    МВФ (2021 г.), „Fiscal Monitor“ (Фискален мониторинг), април 2021 г.

(31) ()    През юли 2021 г. Европейският банков орган (ЕБО) публикува резултатите от стрес теста за целия ЕС, включващ 50 банки от 15 държави от ЕС и ЕИП, които обхващат 70 % от активите на банковия сектор в ЕС. Този стрес тест беше съсредоточен по-специално върху заеми в рамките на мораториуми и с публични гаранции. При тазгодишния стрес тест беше разгледан сценарий с продължителен COVID-19 в условията на „по-нисък за по-дълго време“ лихвен процент, при който се предполага спад на БВП на ЕС с 3,6 % за период от три години. Резултатите показват, че банковият сектор на ЕС ще остане над съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 10 %, с изчерпване на капитала от 265 милиарда евро при първоначално съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 15 %. Кредитните загуби биха обяснили по-голямата част от изчерпването на капитала. Сценарият също така би довел до значително намаляване на приноса на печалбите от продължаващи дейности, особено от нетни приходи от лихви.

(32) ()    Медианната възвръщаемост на собствения капитал на банките в ЕС спадна от 5,8 % през 2019 г. на 2,7 % през 2020 г. Тя обаче се увеличи до 7,1 % през второто тримесечие на 2021 г.

(33) ()    Необслужваните заеми в набора от спомагателни индикативни показатели се определят като общ размер на брутните необслужвани заеми и аванси като процент от общите брутни заеми и аванси (брутна балансова стойност) за отчетния сектор „местни банкови групи и самостоятелни банки, дъщерни дружества под чуждестранен контрол и клонове под чуждестранен контрол — всички институции“. Хармонизирани данни за съотношенията на необслужваните заеми са налични едва от 2014 г. насам. Така, за данните относно „върховите стойности“, графика 2.5.1 б показва съотношението на брутния размер на необслужваните дългови инструменти към общите брутни дългови инструменти, което е на разположение в по-дълги динамични редове и което се отнася, наред с заемите, и до други дългови инструменти, държани от банковия сектор. Последното съотношение обикновено е малко по-ниско от съотношенията за необслужваните заеми, тъй като знаменателят е по-голям, т.е. общият размер на брутните дългови инструменти е по-голям от общия размер на заемите. Разликата между двете съотношения понастоящем възлиза на 5 процентни пункта за Гърция и 2 процентни пункта за Кипър, а за повечето държави тя е под 1 процентен пункт.

(34) ()    Графика 2.5.1 б се основава на данните за първото тримесечие на 2021 г., когато съотношението на необслужваните заеми за Гърция е било 26 %. Данните за второто тримесечие на 2021 г., публикувани след крайната дата на ДМП (22 октомври 2021 г.), сочат значително намаляване на съотношението на необслужваните заеми до 16 % (временна стойност).

(35) ()    Заемите от етап 2 са заеми, чийто кредитен риск се е увеличил значително след първоначалното му признаване, но за разлика от заемите от етап 3 все още не се считат за заеми с кредитна обезценка или неизпълнение.

(36) ()    ЕЦБ (2021 г.), Преглед на финансовата стабилност, май 2021 г.

(37) ()    Данните за еврозоната потвърждават, че увеличението на заемите от етап 2 е било по-силно изразено за секторите, които са засегнати в по-голяма степен от пандемията и от ограниченията на мобилността, например при услугите за хотелиерство от 7 % през 2019 г. на 25 % през 2020 г., а в областта на изкуствата и развлеченията – съответно от 6 % на 23 %. ЕЦБ (2021 г.): Преглед на финансовата стабилност, май 2021 г. Подобни тенденции се наблюдават и в последните данни за необслужваните заеми. Таблицата на риска на ЕБО за второто тримесечие на 2021 г. показва, че разликите в качеството на активите в различните сектори се увеличават. Например за хотелиерството и ресторантьорството съотношението на необслужваните заеми се увеличи допълнително от 9 % през първото тримесечие на 2021 г. на 9,6 % през второто тримесечие на 2021 г., а за изкуствата, развлеченията и свободното време – от 7,9 % на 8,2 %. 

(38) ()    ЕЦБ (2021 г.), Преглед на финансовата стабилност, май 2021 г.

(39) ()    EIOPA (2021 г.), Преглед на финансовата стабилност, юли 2021 г.

(40) В доклада за наблюдение след приключване на програмата за Ирландия от есента на 2021 г. се разглеждат и някои от слабостите, посочени в доклада за механизма за предупреждение.

(41) ()    Някои от слабостите, посочени в доклада за механизма за предупреждение, се обсъждат в 12-ия доклад за засилено наблюдение за Гърция.

(42) ()    Според Европейската централна банка необслужваните заеми като дял от общите брутни заеми и аванси на консолидирана основа (т.е. включително паричните салда в централните банки и другите безсрочни депозити в знаменателя). Тази цифра е различна от цифрата, отчетена в доклада на Bank of Greece в рамките на засиленото наблюдение, в което се следят необслужваните заеми като дял от общия размер на брутните потребителски заеми на индивидуална основа.

(43) ()    В доклада за наблюдение след приключване на програмата за Кипър от есента на 2021 г. се разглеждат и някои от слабостите, посочени в доклада за механизма за предупреждение.

(44) ()    В доклада за наблюдение след приключване на програмата за Португалия от есента на 2021 г. се разглеждат и някои от слабостите, посочени в доклада за механизма за предупреждение.

(I) ()За подробности относно данните за AirBnB и за методологични обяснения на свръхкраткосрочните прогнози вж. Европейска комисия, Европейска икономическа прогноза, есен 2020 г., „Tourism in pandemic times: an analysis using real-time big data“ (Туризъм по време на пандемия: анализ, използващ големи информационни масиви в реално време), специална тема 3.3. Институционален документ 136, ноември 2020 г. В свръхкраткосрочните прогнози формулировките на всеки преглед се използват като приближение, за да се направи разграничение между нощувките, прекарани от местни туристи и от чуждестранни лица.

(II) ()Терминът „международен туризъм“ се използва за означаване на международната търговия с пътнически услуги, регистрирана като позиция „пътувания“ в статистиката за платежния баланс.

(III) ()Оценките на въздействието на спада на международните пътувания върху търговските баланси се основават на анализ на частичното равновесие, който се съсредоточава върху търговията с добавена стойност, като отчита вноса на суровини, използвани в производството на стоки и услуги, потребени от чуждестранни туристи. Анализът отчита както преките, така и непреките последици от промяната в търсенето на туристически услуги от чужденци, т.е. и обратната връзка със секторите на икономиката, които не са пряко засегнати от туристическото търсене. В анализа се приема, че средствата, които не са изразходвани за пътуване в чужбина, се спестяват. За повече подробности вж.: L. Coutinho, G. Vukšić и S. Zeugner (2021 г.), „International tourism decline and its impact on external balance in the euro area“, Quarterly Report on the Euro Area („Спадът на международния туризъм и въздействието му върху външнотърговския баланс в еврозоната“, Тримесечен доклад за еврозоната (QREA), ГД „Икономически и финансови въпроси“, Европейска комисия, том 20, № 2, част III).

(IV) ()Частичен пример е Кипър, където големият нетен внос на услуги за международен превоз на пътници намаля значително през 2020 г., което смекчава цялостното въздействие върху търговския баланс. Международният превоз на пътници е отделна категория в платежния баланс, но е свързан с международния туризъм. Тъй като данните за 2020 г. за тези услуги не са налични за много държави от ЕС, те не са включени в анализа. Сред другите държави, за които има налични данни, отчитането за тази категория не променя значително резултатите. В Малта търговският баланс беше сравнително силно повлиян и от промени в позициите, различни от пътуванията.

(V) ()При сравняването на 2021 г. (прогнози) с цялата 2020 г. следва да се припомни, че почти цялото първо тримесечие на 2020 г. не беше засегнато от пандемията и че тогава туристическата дейност беше в подем в сравнение с 2019 г.

(VI) ()За по-задълбочено обсъждане на последните развития на пазара на труда вж. Европейска комисия, 2021 г., „Labour market and wage developments in Europe report“ (Доклад за пазара на труда и развитието в сферата на трудовите възнаграждения в Европа), публикуването му предстои).

(VII) ()Благодарение на широкото използване на схеми за запазване на работни места спадът се отрази в по-голяма степен в намаляване на отработените часове през 2020 г. (-5,5 %), отколкото в увеличаване на безработицата. Свиването на БВП бе по-голямо през 2020 г., отколкото през 2009 г. (-4,3 %), но нарастването на безработицата бе значително по-ниско (в периода 2008—2009 г. равнището на безработицата в ЕС се увеличи с до 2,6 процентни пункта).

(VIII) ()През март 2021 г. Европейската комисия определи нова цел на равнище ЕС за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, с най-малко 15 милиона до 2030 г. Това е една от трите водещи цели в областта на заетостта, уменията и социалното приобщаване, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. като част от плана за действие по Европейския стълб на социалните права.

(IX) ()През март 2021 г. Комисията прие препоръка относно ефективна активна подкрепа за заетостта, чрез която прикани държавите членки да приложат съгласувани пакети от засилени активни политики на пазара на труда в подкрепа на прехода от едно работно място на друго при процеса на възстановяване на икономиката. В съответствие с тази препоръка активните политики на пазара на труда и публичните служби по заетостта са неразделна част от плановете за възстановяване и устойчивост на 20 държави членки, а всички държави членки включиха в плановете си политики за повишаване на квалификацията и за преквалификация.

(X) ()За по-задълбочено обсъждане на уменията вж. Европейска комисия (2021 г.), Предложение за съвместен доклад за заетостта за 2022 г. от Комисията и Съвета.

(XI) ()Вж.: Croitorov O. et al. (2021), “The macroeconomic impact of the COVID-19 pandemic in the euro area” Quarterly Report on the Euro Area, DG ECFIN, European Commission, Vol. 20, No 2, Part I (Макроикономическо въздействие от пандемията от COVID-19 в еврозоната, Тримесечен доклад за еврозоната, ГД „Икономически и финансови въпроси“, Европейска комисия, том 20, № 2, част I). Вж. също the 2021 report of the Employment and Social Developments in Europe (ESDE) (Доклад за заетостта и социалното развитие в Европа през 2021 г.) и Fasani, F., Mazza, J. (2020) A vulnerable workforce: migrant workers in the Covid-19 pandemic. (Уязвима работна сила: работници мигранти по време на пандемията от Covid-19).  Технически доклад на Съвместния изследователски център (JRC) .

(XII) ()Заетост и социално развитие в Европа — Годишен преглед за 2021 г.