Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52020IE1468

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Свободни професии 4.0“ (становище по собствена инициатива)

    EESC 2020/01468

    OB C 286, 16.7.2021, p. 8–12 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    16.7.2021   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 286/8


    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Свободни професии 4.0“

    (становище по собствена инициатива)

    (2021/C 286/03)

    Докладчик:

    Rudolf KOLBE

    Решение на Пленарната асамблея

    20.2.2020 г.

    Правно основание

    Член 32 от Правилника за дейността

     

    Становище по собствена инициатива

    Компетентна секция

    „Единен пазар, производство и потребление“

    Приемане от секцията

    31.3.2021 г.

    Приемане на пленарна сесия

    27.4.2021 г.

    Пленарна сесия №

    560

    Резултат от гласуването

    („за“/„против“/„въздържал се“)

    233/0/3

    1.   Заключения и препоръки

    1.1.

    Свободните професии вече успешно използват, в полза на своите възложители, в голям мащаб цифрови приложения и приложения на основата на изкуствен интелект (ИИ) и изпълняват водеща роля в тяхното технологично развитие, например в инженерния сектор. Те трябва да продължат и в бъдеще да участват все по-активно в разработването и валидирането на приложенията, за да бъдат гарантирани практическата им приложимост и ефективност.

    1.2.

    Цифровите приложения не следва да се разглеждат като конкурент или заместител на услугите, предлагани от страна на свободните професии. Те са по-скоро помощни средства, които вече подобряват и разширяват предоставяното на услуги от страна на свободните професии.

    1.3.

    Свободните професии трябва да могат да разпознават и оценяват рисковете, възникващи в резултат от използването на цифрови технологии, в интерес на своите клиенти, пациенти и възложители. Това произтича от специфичния аспект на доверие, характерен за отношението, който ще се запази като основен елемент и когато продажбите се извършват по цифрови канали.

    1.4.

    По отношение на цифровите приложения пациентите, клиентите и възложителите трябва да могат да разчитат, че услугите от страна на свободните професии се предоставят на собствена отговорност, на професионална основа и независимо от външни интереси. В това отношение важно предварително условие е да има адекватни, адаптирани спрямо развитието на цифровите технологии професионални правила.

    1.5.

    Свободните професии трябва да гарантират последователно защитата на данните и да я отстояват по отношение на трети страни. За предотвратяването на злоупотребата с данни са необходими сигурни цифрови инфраструктури в ЕС.

    1.6.

    Свободните професии трябва да актуализират съдържанието на образованието и обучението, за да гарантират възможно най-висок стандарт на качество на ИТ и цифровите умения за себе си и за своите служители. EС се призовава да подкрепя тези процеси посредством съответни програми за подпомагане.

    1.7.

    Свободните професии трябва да адаптират саморегулираннето си спрямо развитието на цифровите технологии и да участват активно в този процес. Това може да изисква разширяване на професионалните етични стандарти.

    1.8.

    Възникването на нови свободни професии (станало възможно благодарение на цифровизацията) следва да се насърчава въз основа на критериите и принципите, посочени в Манифеста от Рим.

    2.   COVID-19 и свободните професии

    2.1.

    Пандемията задейства мащабен процес на цифровизация и при свободните професии. В резултат от нарасналата нужда от услуги, представяни от страна на свободните професии, и обусловените от пандемията ограничения се наложи силно разширяване на цифровите услуги. Кризата показа колко е зависимо нашето общество от отличното професионално ноу-хау на свободните професии със системно значение. Като ключови партньори на правителствата в управлението на кризата и гарантирането на основните потребности на населението, в бъдеще свободните професии трябва да бъдат още по-добре интегрирани в системите на колективните трудови правоотношения и техните услуги трябва да бъдат гарантирани посредством адекватни, адаптирани спрямо развитието на цифровите технологии професионални правила. Трябва да се разглежда критично фактът, че много самостоятелно заети лица и представители на свободните професии нямаха никакъв или имаха само недостатъчен достъп до държавно подпомагане по време на пандемията.

    2.2.

    Силната цифровизация на услугите, предоставяни от страна на свободните професии, може да окаже устойчиво въздействие върху подобряването на предоставянето на услуги също и в отдалечените региони. В рамките на този процес трябва да се гарантира, че все още твърде голямата разлика понастоящем между градските и селските райони по отношение на бързия широколентов интернет ще бъде преодоляна възможно най-бързо и че цифровизираните услуги ще бъдат еднакво достъпни за хората от всички региони. По време на кризата свободните професии инвестираха в цифровизация и защита на данните, за да изпълнят задачата си като доставчици на услуги в интерес на общото благо на ключови обществени позиции. Поради това е от съществено значение и свободните професии изрично да бъдат взети под внимание като група със системно значение във всички мерки за съживяване на икономиката.

    3.   Манифест от Рим — определение на понятието за свободни професии

    3.1.

    Свободните професии играят решаваща роля за икономическото и социалното развитие на ЕС. Те са част от широкия спектър от регламентирани професии, за които се изискват специфични квалификации и които обхващат 22 % от всички работници в Европа. През 2013 г. над една десета от брутната добавена стойност в ЕС беше създадена от сектора на свободните професии. Кризата, предизвикана от COVID-19, показа екзистенциалната зависимост на нашето общество от висококвалифицираните услуги, предоставяни от свободните професии. Като устойчиви на кризи работодатели и предприятия свободните професии предлагат значителен потенциал за заетост. Освен това те изпълняват важни задачи от общ интерес. Услугите, които те предоставят, са тясно свързани с основните потребности на отделните лица, като живот, работа, здраве, безопасност или имущество. В този контекст е от съществено значение да се гарантира демократичен достъп до услугите, предоставяни от страна на свободните професии, като тези в областта на медицината, в рамките на системите за социална сигурност или в правната област — посредством правна помощ. Препоръките за тавани или горни граници на хонорарите или таксите изпълняват защитна функция за тези, които се възползват от услугите, предоставяни от страна на свободните професии, и които зависят от тези норми поради информационна асиметрия.

    3.2.

    Европейският икономически и социален комитет е разглеждал многократно темата за свободните професии, а през 2014 г. възложи осъществяването на всеобхватно проучване, озаглавено „Състоянието на свободните професии по отношение на техните функции и значението им за европейското гражданско общество“ (1). В хода на тази дейност стана ясно, че дотогава нямаше единно разбиране или общоприето определение за свободните професии на равнището на ЕС.

    3.3.

    С цел да се даде определение на понятието за свободни професии, през декември 2017 г. ЕИСК прие Манифеста от Рим. В това отношение можеше да се взаимства от подготвителната работа на отделни европейски асоциации на свободните професии, които бяха предприели съвместен опит да формулират европейско определение под формата на харта на свободните професии.

    3.4.

    Съгласно Манифеста от Рим свободните професии предоставят нематериални (интелектуални) услуги въз основа на специфични професионални умения или способности. Тези услуги се характеризират с личен елемент и се осъществяват на основата на отношение на доверие. Представителите на свободните професии упражняват дейността си по самостоятелен и професионално независим начин. Те се отличават с професионална етика и са поели ангажимент както към съответните интереси на своите възложители, така и към общото благо; те подлежат на система за професионална организация и контрол.

    3.5.

    Това определение не е изчерпателно, а е отворено за нови технологични достижения и нови професии. В Манифеста от Рим се посочва, че тези характеристики са показателни за свободните професии, но че не е необходимо винаги да са налице кумулативно.

    4.   Предизвикателства на цифровизацията

    4.1.

    Глобалната цифровизация задейства процес на трансформация в цялото общество, чиито последици все още не могат да бъдат предвидени. Пандемията от COVID-19 ще допринесе за ускоряване на тази тенденция.

    4.2.

    От следните примери става ясно, че цифровите приложения и канали за дистрибуция и използването на изкуствен интелект вече са съществен елемент на много услуги, предоставяни от страна на свободните професии, и че могат да ги оптимизират допълнително в бъдеще. Предстои все още да бъдат установени последиците от липсата на личен контакт върху особеното отношение на доверие между представителите на свободните професии и техните потребители, клиенти или пациенти, както и да бъде даден отговор на въпроса в каква степен така нареченият човешки фактор може да бъде заменен от изкуствения интелект.

    4.2.1.

    В областта на правните консултации все по-широко разпространение намират технологиите на блок-веригата и правните електронни технологии. Електронните адвокатски пощенски кутии и приложенията на електронното правителство ще променят трайно начина, по който хората взаимодействат със съдилищата и публичните органи. Свободните професии вече са важни партньори в изпълнението на проекти за електронно управление и допринасят значително за административното опростяване в тази област.

    4.2.2.

    В областта на планирането строителното информационно моделиране (Building Information Modelling (BIM), метод за свързване в мрежа на проектирането, изграждането и управлението на сгради, придобива все по-голямо значение и много оценки на безопасността в областта на инфраструктурата се извършват посредством изкуствен интелект.

    4.2.3.

    В областта на здравеопазването приложенията на ИИ доведоха до съществени промени в медицинската диагностика. Към това трябва да се добавят продължаващото развитие на телемедицинските консултации, електронните рецепти и нарастващото използване на електронни здравни досиета.

    4.3.

    Цифровизацията променя каналите за комуникация и информиране. От една страна, тя предоставя възможност на потребителите да получават информация преди и по време на използването на услугите, предоставяни от страна на свободните професии, като по този начин се намалява съществуващата към момента информационна асиметрия. От друга страна, съществува опасност свръхпредлагането на нефилтрирана и некоментирана информация или целенасочените фалшиви новини (fake news) да объркат потребителите и да ги доведат до сериозни погрешни преценки и информационните асиметрии да се увеличат дори още повече.

    4.4.

    Цифровизацията на услугите, предоставяни от страна на свободните професии, и системите за гласово разпознаване и превод на основата на ИИ ще доведат до намаляване на зависимостта от местоположението и езика. Това се отнася преди всичко за услугите, свързани с консултации и планиране, но и за услугите от социалния и здравния сектор. То не трябва да води до подкопаване на принципа на държавата на местоназначение, установен в Директивата за услугите.

    4.5.

    Качеството на данните при приложенията с ИИ е от особено значение в областта на услугите, предоставяни от страна на свободните професии. За успешното използване на практика на подобни приложения в чувствителни области е абсолютно необходимо включването на свободните професии в техническото разработване и по-специално в осигуряването на качеството на данните.

    4.6.

    Важен аспект в този контекст е анонимизирането или псевдонимизацията на данните като основа за сигурно използване на данните в интерес на възложителите. Същевременно развитието на технологиите ще доведе до увеличаване на риска от киберпрестъпност, която ще застрашава и предлагането на услуги от страна на свободните професии.

    4.7.

    Цифровизацията ще улесни навлизането на пазара на нови търговски доставчици, които предлагат целенасочено бизнес модели за свободните професии. Европейският съюз и държавите — членки на ЕС, се призовават да подкрепят този процес чрез регулаторни действия, когато това е необходимо, например с цел регламентиране на отношенията между операторите на платформи и свободните професии, както и на достъпа до такива платформи. В този процес следва да бъдат включени националните надзорни органи или професионални организации. В областта на фармацевтичните услуги през последните години се появиха големи онлайн аптеки, осъществяващи трансгранична дейност. Като нови доставчици, вероятно ще имат предимство дружествата, които вече разполагат с цифров експертен опит.

    5.   Основни елементи на свободните професии в контекста на цифровата трансформация

    5.1.

    Между представителя на дадена свободна професия и неговия клиент, пациент или възложител съществува особено отношение на доверие, което е съществена характеристика на този вид услуги. Цифровизацията поставя на изпитание това отношение на доверие. Това се дължи например на факта, че личният контакт вече не се осъществява пряко, а все по-често протича посредством технически помощни средства, като например видеовръзки или електронни съобщителни услуги. При все това личните, основани на доверие консултации и напътствия и в цифрова форма ще продължат да бъдат основен елемент на предоставяното на услуги от страна на свободните професии.

    5.2.

    В дългосрочен план обаче трябва да бъде поставен въпросът дали приложенията на ИИ могат да отговорят на същите изисквания като консултантските услуги, предоставяни от хора. На теория е възможно отношението на доверие между хората да се преобразува в отношение на доверие между човек и машина. Понастоящем приложенията на ИИ са все още много далеч от това. Последното решение трябва да се взема от човека (подход „под човешки контрол“). Програмирането, което е в основата на изкуствения интелект, трябва да бъде ориентирано към човека, да бъде прозрачно и насочено основно в интерес на получателите на услугите, както и да се ръководи от същите критерии по отношение на разпоредбите относно отговорността. Освен това от съществено значение за успеха и доверието в услугите на основата на ИИ е прозрачността на съответните алгоритми. Те не бива да способстват за възникване на изкривявания или възпроизвеждане на предразсъдъци.

    5.3.

    Важна основа на това отношение на доверие е професионалната независимост и личната отговорност. Неизменна характеристика на услугите, предлагани от страна на свободните професии, е фактът, че пациентите, клиентите и възложителите могат да разчитат на факта, че тези услуги ще бъдат предоставени на собствена отговорност, на професионална основа и независимо от външни интереси. Тъкмо в цифровата сфера, където яснотата по отношение на влиянието на различни интереси e все по-малка, доверието в независимата професионална експертиза ще придобива все по-голямо значение.

    5.4.

    Гарантирането на сигурността и защитата на данните е основен елемент на предоставянето на услуги от страна на свободните професии в цифровата епоха. В това отношение свободните професии изпълняват ключова роля, като действат като гаранти за сигурното използване на цифровите приложения от страна на своите клиенти или пациенти и ги информират за възможни рискове. Това укрепва отношението на доверие с получателя на услуги и върви ръка за ръка със спазването на изискванията за професионална тайна.

    5.5.

    В същото време трябва да се отбележи, че свободните професии не са в състояние да разпознаят всички случаи на злоупотреба с данни, което е от решаващо значение от гледна точка на евентуални въпроси, свързани с отговорността. Това е особено валидно, когато злоупотребата с данни се осъществява посредством намеса на външни субекти в достъпните цифрови инфраструктури извън ЕС. Поради това Европейският съюз следва да насърчава изграждането и разширяването на сигурни цифрови инфраструктури, за да остане по този начин наравно с конкуренти от други региони на света.

    6.   Цифровизация и образование

    6.1.

    Цифровизацията ще промени изискванията към образованието, обучението и допълнителната квалификация за свободните професии. Необходима е готовност за учене през целия живот, което обхваща не само конкретната специалност, но включва и придобиването на бързо променящи се цифрови умения в други области.

    6.2.

    Представителите на свободните професии трябва още по време на образованието си и в рамките на по-нататъшния професионален живот да усвояват съответните цифрови умения, за да бъде гарантирана необходимата основа за цифрови умения в бъдеще. Европейският съюз се призовава да подкрепя тези процеси посредством съответни програми за подпомагане.

    6.3.

    Придобиването и по-нататъшното развитие на цифровите умения се отнася и за сътрудниците в свободните професии, като упражняващият свободна професия носи отговорност за тяхното обучение.

    7.   Цифровизация и професионално право

    7.1.

    Високите изисквания към качеството и сигурността на предоставяните от страна на свободните професии услуги са законово регламентирани в много държави. Те трябва да бъдат гарантирани независимо от това дали тези услуги се предоставят по цифров път или не. Националното професионално право e предмет на спорове в ЕС от много години насам. Докато Европейската комисия се надява, че с намаляването на националните професионални правила ще се създадат по-голям икономически растеж и конкуренция, се пренебрегват произтичащите от това разходи, свързани с нередности, дължащи се на липсата на осигуряване на качество на дерегулираните пазари за услуги, предоставяни от страна на свободните професии. Поради това много държави членки считат, че техните правила са необходими и подходящи за осигуряване на качество, особено в областта на услугите със системно значение, предоставяни от страна на свободните професии.

    7.2.

    Тъй като новите цифрови форми на предоставяне на услуги от страна на свободните професии ще попадат все по-често извън обхвата на съществуващите правни разпоредби, ще бъде необходимо адаптиране на действащото професионално право. С цел постигане на необходимата гъвкавост правилата, които са ненужни вследствие на цифровизацията, следва да бъдат преразгледани. От друга страна, ще бъде необходимо в още по-голяма степен да бъдат предвидени законово определени принципи по отношение на достъпа до свободни професии и упражняването им, за да се избегнат отрицателни последици от цифровизацията за потребителите и свободните професии.

    7.3.

    По принцип целта ще бъде да се намери оптимален баланс между задължителните правила и правните актове с незадължителен характер (soft law). Предимство се дава тук на професионалното саморегулиране. Само когато то не сработи законодателят е призован да го регулира. За свободните професии, които не са регламентирани, следва да се насърчава приемането на етични правила.

    8.   Цифровизация и саморегулиране на свободните професии

    8.1.

    Съществена характеристика на свободните професии е някаква форма на професионална организация, която обаче се различава значително в отделните държави в рамките на ЕС.

    8.2.

    Саморегулирането е организирано предимно на регионално, а понякога и на местно равнище. Цифровизацията премахва класическата зависимост от местоположението и езика при предоставянето на услугите. Това повдига въпроса как може да бъде гарантиран ефективно в бъдеще професионалният надзор. Органите на саморегулиране следва да разгледат своевременно този въпрос.

    8.3.

    Цифровизацията създава нови задачи за професионалните организации и сдружения на свободните професии. Те могат да помогнат на своите членове да разработят нови цифрови сфери на дейност или да работят с нови медии.

    8.4.

    Цифровизацията ще изисква адаптиране на професионалните етични стандарти, разработени в рамките на саморегулирането на свободните професии. Професионална етика, гарантираща спазването на най-важните основни елементи на свободните професии, е важно предварително условие за предотвратяване на неблагоприятни въздействия от процесите на цифровизация върху потребителите. При това професионалните етични стандарти могат да допълват правните разпоредби.

    9.   Възникване на нови професионални профили на свободните професии

    9.1.

    Цифровизацията може да разшири съществуващите професионални профили на свободните професии и да укрепи междудисциплинарното сътрудничество с други професии, както и да способства — въз основа на критериите, посочени в Манифеста от Рим, за възникването на нови свободни професии в контекста на една отворена и развиваща се система.

    9.2.

    Освен това цифровизацията ще засили трайното комерсиализиране на услугите, предоставяни от страна на свободните професии, и ще промени традиционните професионални профили на свободните професии.

    9.3.

    Поради това саморегулирането, професионалните етични стандарти и законовите минимални изисквания ще играят съществена роля в бъдеще. Така посредством иновативни и гъвкави подходи ще бъдат гарантирани общественият интерес в противовес на ориентацията единствено към печалба, а оттук и качеството на услугите за потребителите, предоставяни от страна на свободните професии.

    Брюксел, 27 април 2021 г.

    Председател на Европейския икономически и социален комитет

    Christa SCHWENG


    (1)  Проучване „Състоянието на свободните професии по отношение на техните функции и значението им за европейското гражданско общество“, EESC-2014-46-EN, ISBN 978-92-830-2460-6.


    Top