Становище на Европейския комитет на регионите — План за действие на ЕС за социалната икономика

(2021/C 440/12)

Докладчик: Mikel IRUJO AMEZAGA (ES/EA), министър на икономическото и стопанското развитие на правителството на автономна област Навара

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Значението на Европейския план за действие в областта на социалната икономика за насърчаване на приноса на социалната икономика за местното и регионалното развитие в Европа

1.

приветства ангажимента на Европейската комисия да представи план за действие в областта на социалната икономика през четвъртото тримесечие на 2021 г. в съответствие с исканията на Европейския икономически и социален комитет, интергрупа „Социална икономика“ на Европейския парламент, експертната група на Комисията по въпросите на социалното предприемачество (GECES) (1), редица правителства в ЕС и европейски мрежи, ангажирани с развитието на социалната икономика, като например „Социална икономика Европа“ (Social Economy Europe) или REVES (2);

2.

счита, че намесата на Европейския съюз за насърчаване на развитието на социалната икономика е от особено значение в настоящия контекст, в който в резултат на икономическата и социална криза, предизвикана от COVID-19, трябва да бъде мобилизиран пълният потенциал на предприятията и субектите на социалната икономика за икономическото възстановяване, насърчаването на колективното предприемачество и създаването на качествени работни места;

3.

припомня, че според Европейския икономически и социален комитет (3) социалната икономика в Европа (ЕС-28) представлява 2,8 милиона предприятия и субекти, в които работят 13,6 милиона работници, или около 6,3 % от работещото население в ЕС. Социалната икономика включва също така над 232 милиона членове на кооперации, взаимоспомагателни дружества и подобни организации и 82,8 милиона доброволци;

4.

посочва, че европейската социална икономика е изградена от многообразие от предприятия и субекти като кооперациите — в огромното им богатство от кооперативни форми — взаимоспомагателни дружества, сдружения, фондации или различни форми на социални предприятия, както и други правни форми, специфични за всяка държава членка, като например работнически дружества, дружества с обществена цел, институции за социална солидарност и др.;

5.

припомня, че това многообразие от предприятия и субекти, които обхващат всички сектори на дейност, се отличава със силна идентичност, формирана около споделени ценности и характеристики, като например предимството на хората и социалната цел пред капитала, равенството между половете, демократичното управление и реинвестирането на по-голяма част от печалбите за постигане на целите за устойчиво развитие на предприятието или организацията, или за цели от колективен и общ интерес;

6.

подчертава териториалното обвързване на предприятията и субектите на социалната икономика, които никога не изнасят дейността си другаде, тъй като са създадени на конкретната територия, представляват собственост на хора, установени в региона, и са силно ангажирани с икономическото и социалното развитие на мястото, където извършват дейност; припомня значението на социалната икономика за развитието на селските райони като фактор за развитие на местните ресурси на територията и като двигател срещу обезлюдяването, като се има предвид и важността на тези субекти за развитието на социалната икономика в селските райони и тяхната свързаност с градските райони поради приноса им за задържането на населението и за по-голямо социално сближаване;

7.

подчертава, че субектите на социалната икономика все ръководят от принципи и ценности, които позволяват устойчивото развитие както по отношение на икономическите, така и на екологичните аспекти, като проявяват висока степен на ангажираност с изпълнението на Програмата до 2030 г. Следователно от глобална гледна точка те представляват плуралистичната икономика, балансът и устойчивостта, необходими, за да се подмопогне постигането на всяка от нейните 17 цели за устойчиво развитие;

8.

призовава Европейската комисия да създаде европейска правна рамка за социалната икономика, която да предвижда адаптирана нормативна уредба за общо определение и за организация и включване на предприятията, отговарящи на определени организационни и оперативни критерии, което ще окаже решителна подкрепа за насърчаване на този сектор;

9.

счита за целесъобразно участниците в социалната икономика да бъдат насочени към целите за устойчиво развитие;

10.

посочва, че чрез Пакта за уменията Комисията следва да подкрепя повишаването на квалификацията и достъпа на работниците от социалната икономика до учене през целия живот в области като цифровизацията, включително медийната грамотност, лидерството на участието, издръжливостта или екологичния преход, за да им се окаже подкрепа за навлизане или оставане на пазара на труда на предприятията от социалната икономика. За да се постигне тази цел, Комитетът предлага сътрудничество с промишлената екосистема на социалната икономика, в която участват по-специално публичните администрации, центровете за професионално обучение и университетите; Освен това Конвентът на кметовете по въпросите на климата и енергетиката ще може да предостави подкрепа за насърчаване на курсове за обучение, насочени към опазване на околната среда и популяризиране на кръговата икономика. Поради това Комитетът привлича вниманието към предложенията, формулирани в неговото становище относно „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“, изготвено с предложения по темата от гледна точка на местните и регионалните власти, която е изключително важна и в областта на социалната икономика;

11.

призовава за проучване на потенциала на социалната икономика в областта на професионалното обучение и активните политики по заетостта, както и развиването на умения и компетентности, като се обръща специално внимание на групите, които срещат най-големи трудности при включването на пазара на труда, като младите хора, трайно безработните, хората с увреждания или живеещите в отдалечени райони с ограничен достъп до цифровите ресурси;

12.

приканва Европейската комисия да направи преглед на прехвърлянето на предприятия на служителите чрез формули на социалната икономика. Това проучване следва да бъде придружено от платформа на ЕС за обмен на добри практики между държавите членки, местните и регионалните власти и мрежите на социалната икономика и трябва да разгледа и въпроса за потенциала на социалната икономика за промишленото предприемачество;

13.

подчертава потенциала на клъстерите на социалната икономика за тяхното интегриране в европейските вериги за създаване на стойност и за изграждането на съюзи с други стопански субекти, публични администрации, центрове за професионално обучение, професионални училища, университети и научноизследователски центрове, за да се постигнат стратегически цели и да се обединят ресурсите;

14.

признава потенциала на социалната икономика за включване в Европейската платформа за клъстерно сътрудничество (4), за да се улесни изграждането на съюзи и участието на тези предприятия и субекти в стратегическите вериги за създаване на стойност;

15.

подчертава значението на включването на социалната икономика в стратегиите за интелигентна специализация като ключов лост за икономическо и социално развитие; освен това припомня, че социалната икономика може успешно да развие социалните иновации и във връзка с това посочва, че „инициативите в областта на социалната икономика, основаващи се на сътрудничество и гражданска ангажираност сред хората в рамките на общността, допринасят за повишаване на социалното, икономическото и териториалното сближаване, както и на доверието в целия ЕС“ (5);

16.

изтъква значението на насърчаването на междурегионалното сътрудничество в областта на социалната икономика като ключов инструмент за създаване на транснационални бизнес клъстери, за гарантиране на трансгранични на синергии и на уникалното по рода си сътрудничество на най-отдалечените региони в рамките на съответните форуми за сътрудничество с трети държави, както и за подкрепа на интернационализацията на предприятията и субектите на социалната икономика в рамките на единния пазар. Във връзка с това посочва, че тематичната платформа за социална икономика в рамките на Европейската платформа за интелигентна специализация е полезен инструмент за насърчаване на междурегионалното сътрудничество, обединяваща седем европейски региона, и техният опит и най-добри практики следва да бъдат взети предвид в бъдещия Европейски план за действие в областта на социалната икономика;

17.

приканва Комисията да направи по-амбициозни и съгласувани своите инициативи в подкрепа на ролята на местните и регионалните власти за насърчаване на социалната икономика. Припомня, че много местни и регионални власти вече имат амбициозни стратегии и планове за действие за насърчаване на социалната икономика. Комисията би трябвало да ги идентифицира и да ги включи в изготвянето на бъдещия план за действие за европейската социални икономика. Комисията следва също така да подкрепя обмена на най-добри практики и съществуващи инициативи между местните и регионалните власти (напр. чрез мрежа от местни и регионални власти за насърчаване на социалната икономика);

18.

призовава Европейската комисия да изготви проучване относно регионалните и местните публични политики за насърчаване на социалната икономика в ЕС, което да включва някои примери за други региони и местни администрации по света;

19.

отчита значителното въздействие на инициативата „Европейски региони на социалната икономика“ (ESER) и на поканата за набиране на проектни предложения за „Мисии за социална икономика“ за изграждането на широка общност от местни и регионални органи, ангажирани с развитието на социалната икономика, и призовава Комисията да укрепи тази програма в рамките на Плана за действие за социалната икономика;

20.

приканва Комисията да насърчава участието на местните и регионалните власти в GECES, заедно с държавите членки и мрежите на социалната икономика. Във връзка с това призовава за създаването на работна група на GECES по въпросите на регионалните и местните политики в областта на социалната икономика;

21.

призовава в анализите, проучванията, предложените мерки и инструментите и механизмите за мониторинг и подкрепа, отнасящи се до социалната икономика, да се събират статистически данни за работещите или за състава на различните дружествени форми на социалната икономика, да се вземат предвид аспектите, свързани с равенството между половете, така че да се предоставят дезагрегирани по пол данни и да се включват показатели въз основа на пола;

Насърчаване на видимостта на социалната икономика

22.

призовава Комисията да създаде единна онлайн платформа за подкрепа на предприятията и субектите и предприемачеството чрез форми на социална икономика, която да свързва всички европейски проучвания и доклади относно социалната икономика, както и възможностите, които ЕС предлага на тези предприятия и субекти;

23.

препоръчва тази онлайн платформа да бъде разработена и управлявана в сътрудничество с европейските мрежи на социалната икономика и GECES;

24.

предлага на Комисията планът за действие за социалната икономика да включва широка комуникационна кампания, която да бъде разработена и осъществена с участието на Комитета на регионите, Икономическия и социален комитет и мрежите на социалната икономика. Подобна кампания е от съществено значение за насърчаване на колективното предприемачество и повишаване на осведомеността относно европейските инструменти в подкрепа на социалната икономика;

25.

призовава Комисията да изготви ръководство за публичните политики в областта на социалната икономика, което да отразява разнообразието от правни форми на социалната икономика в Европа и да служи като референция за местните и регионалните власти;

26.

припомня, че многообразието на социалната икономика и нейната способност да предлага иновативни решения на основните икономически, социални, образователни и екологични предизвикателства са ключът към нейния успех;

27.

приканва Комисията да избира ежегодно европейска столица на социалната икономика чрез демократична и прозрачна процедура с участието на Комитета на регионите, ЕИСК и GECES;

28.

предлага по-добра интеграция и по-силно присъствие на социалната икономика в мрежата „Enterprise Europe“. Освен това препоръчва в рамките на критериите за отличаване със знака „Предприемчив европейски регион (ПЕР)“ да се отдаде по-голямо значение на социалната икономика;

29.

припомня значението на подкрепата, финансирането и укрепването на европейските мрежи на социалната икономика и на градовете и регионите, ангажирани със социалната икономика, като ключов съюзник за изпълнението на плана за действие и популяризирането на създаваните от него възможности;

Подобряване на достъпа до финансиране за предприятията и субектите от социалната икономика

30.

отбелязва допълнителните трудности, пред които са изправени предприятията и субектите от социалната икономика при достъпа до финансиране, отчасти поради слабата популярност и разбиране на техните бизнес модели, които отдават приоритет на колективния или общия интерес пред извличането на максимални печалби;

31.

припомня ключовата роля на фондовете на политиката на сближаване, и по-специално на ЕФРР и ЕСФ, във финансирането на проекти в областта на социалната икономика;

32.

призовава да се стимулира колективното предприемачество на всички семейства в социалната икономика, като се създадат линии за финансова подкрепа за създаването на предприятия на социалната икономика и да им се помогне да се справят с бъдещите стопански предизвикателства;

33.

подчертава, че програмата InvestEU ще бъде от ключово значение за финансирането на иновативни проекти в областта на социалната икономика чрез четирите си компонента на политиката, с особен акцент върху компонентите „МСП“ и „социални инвестиции и умения“, които включват микрофинансиране и финансиране на предприятия от социалната икономика;

34.

препоръчва Комисията да включи в консултативния комитет член на Комитета на регионите, а в инвестиционния комитет — експерти в областта на финансирането на предприятия и субекти от социалната икономика;

35.

призовава Европейската комисия да разработи ясна, прозрачна и ефективна таксономия за социални и екологични инвестиции;

36.

посочва значението на финансовите участници в социалната икономика (етични и кооперативни банки, кредитни съюзи, микрофинансиране, социални финансови институции, взаимоспомагателни дружества и кооперативни застрахователни дружества и др.) в областта на устойчивото финансиране, тяхното значително присъствие в селските райони, по-слабо развитите региони и работата им за финансовото приобщаване на уязвимите групи и инвестициите в реалната икономика;

37.

призовава при достъпа до финансиране за предприятията и субектите от социалната икономика да се вземе под внимание аспектът на равенството между половете, като се имат предвид по-големите трудности, срещани от жените при достъпа до кредити и финансови ресурси, в сравнение с мъжете. Този факт следва да бъде взет под внимание в началната фаза на разработване на всеки инструмент, с който се цели подобряване на достъпа до финансиране;

Насърчаване на обучението по предприемачество чрез социалната икономика

38.

припомня, в съответствие със заключенията на Съвета от 2015 г. относно насърчаването на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа, че е важно да се насърчават образованието и обучението по предприемачество чрез форми на социална икономика на всички образователни равнища — от началното до висшето образование (университетско образование и професионално обучение);

39.

посочва, че проекти като Бизнес училището за социална икономика, подкрепяно от седем европейски региона в рамките на Платформата за интелигентна специализация, предоставят иновативни решения за този недостиг на обучение относно предприятията от социалната икономика и имат за цел да обучават компетентни специалисти, които да могат да подпомагат и ръководят растежа на тези предприятия и субекти;

40.

припомня, че предприятията и субектите от социалната икономика изискват специфични умения, приложими и за традиционните предприятия, като например приобщаващо лидерство;

41.

призовава Комисията да използва в по-голяма степен програмата „Еразъм+“ за насърчаване на образованието и обучението по предприемачество и на работните места в предприятията от социалната икономика. Във връзка с това предлага да се проучат възможностите за по-широко използване на програмата „Еразъм“ за млади предприемачи от страна на предприятията и субектите от социалната икономика, по-специално в най-отдалечените европейски региони, където младите хора са изправени пред по-големи ограничения по отношение на мобилността поради отдалечеността от европейския континент;

42.

призовава да бъдат проучени нови възможности за насърчаване на образованието, обучението и повишаването на квалификацията на работниците в социалната икономика чрез Подробния план за секторно сътрудничество във връзка с уменията и Алиансите на познанието. Освен това съдържанието на знанията и уменията, които се придобиват на всички образователни равнища, както и чрез структури за неформално образование, следва да насърчава гражданите да използват знанията си по най-добрия начин, т.е. да развива т.нар. „меки“ умения и да им дава възможност да се адаптират към една постоянно променяща се среда;

Подобряване на достъпа до пазарите и до социално отговорното възлагане на обществени поръчки

43.

припомня, че предприятията и субектите от социалната икономика са изправени пред допълнителни пречки в сравнение с други МСП при осъществяването на трансгранична дейност в рамките на единния пазар. Тези трудности произтичат от многообразието — а понякога и липсата — на цялостни правни рамки за всички правни форми на социалната икономика, като кооперациите, включително многообразието от, наред с другото, подформи на кооперации, взаимоспомагателни дружества, сдружения, фондации и социални предприятия;

44.

припомня важната роля на жените в управлението на социалните предприятия за успеха на обучението на предприемачите по въпросите на социалната икономика;

45.

отбелязва също така липсата на европейски инструменти за преодоляване на тези пречки. Поради липсата на европейска правна рамка създаването на транснационално европейско сдружение, съставено от членове от различни държави, продължава да бъде трудно, какъвто е случаят и с взаимоспомагателните дружества и фондациите;

46.

призовава Комисията да продължи да насърчава социално отговорното възлагане на обществени поръчки сред европейските публични администрации като ключов инструмент за повишаване на прозрачността в областта на обществените поръчки, за борба с корупционните практики, за насърчаване на конкуренцията и участието в обществените поръчки от страна на стопански субекти с различна големина, както и за насърчаване на социално отговорни бизнес практики като тези, които са характерни за социалната икономика;

47.

призовава за разширяване на проекта Buying for Social Impact („Закупуване с цел постигане на социално въздействие“), който анализира транспонирането на Директивата за обществените поръчки в петнадесет държави членки и организира национални/териториални прояви за разпространяване на възможностите за отговорни обществени поръчки в други държави — членки на ЕС;

48.

приканва всички местни и регионални публични администрации да разработят прозрачни и социално отговорни стратегии за обществени поръчки, като, наред с другото, обвържат възлагането на обществени поръчки със спазването на справедливи възнаграждения и други условия, установени със закон и/или колективни трудови договори, включително във веригите за подизпълнение;

План за действие, който да включва последващи мерки и инструменти за мониторинг и да насърчава структуриран диалог с участниците от социалната икономика и други институции

49.

призовава Комисията да гарантира, че планът за действие за социалната икономика има времеви хоризонт от най-малко пет години за неговото изпълнение и че включва предварителна оценка, както и механизми за годишна и последваща оценка и за неговото подновяване след приключването на изпълнението му;

50.

приканва Комисията да укрепи своите механизми за наблюдение и подкрепа на политиките в областта на социалната икономика, като например експертната група по социално предприемачество (GECES), вътрешната работна група на Комисията в областта на социалната икономика и постоянния и структуриран диалог по въпросите на социалната икономика с Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, като следи за гарантирането на балансиран състав от гледна точка на равенството между половете;

51.

призовава Комисията да проучи включването на работодателите от социалната икономика в междусекторния социален диалог, включително мерки за оправомощаване и консолидиране на европейска организация на работодателите от социалната икономика.

---

(1)  Експертна група на Европейската комисия по въпросите на социалното предприемачество.

(2)  Европейска мрежа на градовете и регионите за социална икономика.

(3)  https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/qe-04-17-875-en-n.pdf.

(4)  https://clustercollaboration.eu/social-economy.

(5)  COR-2016-06945.