Становище на Европейския икономически и социален комитет отнояение „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия за устойчивост в областта на химикалите — Към нетоксична околна среда“

(COM(2020) 667 final)

(2021/C 286/30)

Докладчик:	Maria NIKOLOPOULOU
Съдокладчик:	John COMER

Сезиране	Европейска комисия, 28.10.2020 г.
Правно основание	член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	15.4.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	27.4.2021 г.
Пленарна сесия №	560
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	242/1/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя целта на Комисията за преминаване към нетоксична среда и гарантиране, че химикалите се произвеждат по начин, който увеличава максимално техния положителен принос за обществото и намалява въздействието върху околната среда.

1.2.

Необходими са определение за това кои видове употреба са „от съществено значение“, както и ясно формулирана методология за начина, по който химикалите да станат „безопасни и устойчиви още при проектирането си“. Във връзка с това наблягаме на факта, че „веществата, пораждащи безпокойство“, трябва да бъдат идентифицирани, оценени и класифицирани по най-изчерпателен, недвусмислен и опростен начин, така че секторът да може да се адаптира.

1.3.

ЕИСК поздравява Комисията за становището ѝ, че ЕС би трябвало да бъде световен лидер в производството и употребата на безопасни и устойчиви химикали, и изтъква, че е важно да се осигурят равнопоставеност на дружествата в международните търговски споразумения и мерки за осъществяване на справедлив преход за всички граждани на ЕС.

1.4.

Успешното изпълнение на стратегията изисква ангажираност от страна на хората и на сектора, както и новаторски начини на мислене, съчетани с прозрачност и участие в процеса на вземане на решения.

1.5.

Целта на стратегията е да разшири общия подход за управление на риска, така че той да обхване потребителски продукти, съдържащи опасни химикали като канцерогени, мутагени или нарушители на функциите на ендокринната система. Но за да се улесни адаптирането на химическата промишленост, трябва да се осигури правилният баланс между общата оценка и оценката на риска.

1.6.

ЕИСК призовава подходящото и последователно етикетиране да бъде задължително за цялата верига на доставки, в това число и за продуктите, съдържащи наноматериали.

1.7.

ЕИСК приветства усилието за укрепване на стратегическата автономност на ЕС, по-специално по отношение на химикалите, използвани в приложения в здравеопазването, и изразява желание да види същото усилие и в други сектори и призовава да бъде помислено за преразглеждане на промишлената политика на ЕС с оглед на преместването на част от производството на ключовите химикали в държави от ЕС.

1.8.

ЕИСК подчертава значението на справянето с липсата на данни за химикалите, така че да се стимулират иновациите, доверието на потребителите и да се извършват подходящи оценки на въздействието. Жизненоважно е да има достъпни и надеждни бази данни за резултатите от научните изследвания, да се извърши преглед на правата на собственост и патентите в промишлеността, които ограничават достъпа до данни, и да се укрепи принципът „няма данни, няма пазар“.

1.9.

ЕИСК счита, че разглеждането на химическите смеси е целесъобразна стъпка напред в оценката рисковете, свързани с химикалите. От решаващо значение обаче е активизирането на научно-изследователската и развойната дейност, за да се запълнят настоящите пропуски в знанията и да се изведат на преден план оценката и управлението на химическите смеси.

2.   Предложение на Комисията

2.1.

Настоящата стратегия е възможност за съчетаване на обществената стойност на химикалите с човешкото здраве и ограниченията на нашата планета, като се отговори на легитимния стремеж на гражданите на ЕС за високо равнище на защита от опасни химикали и се популяризира промишлеността на ЕС като световен лидер в производството и употребата на безопасни и устойчиви химикали.

2.2.

За да се постигне нетоксична среда, в се създава нова йерархия в управлението на химикалите, която включва използване на безопасни и устойчиви химикали, свеждане до минимум или замяна на веществата, пораждащи безпокойство, с хроничен ефект върху човешкото здраве или околната среда, и постепенно прекратяване на употребата на най-вредните от тях за несъществени приложения в обществото, по-специално в потребителските продукти. Фиг.: Йерархия на нетоксичността — нова йерархия в управлението на химикалите

2.3.   В стратегията се акцентира върху пет основни цели:

2.3.1.

Иновации за безопасни и устойчиви химикали в ЕС. Сред предложените мерки, наред с другото, са разработване на критерии на ЕС за безопасност и устойчивост на химикалите още при проектирането; въвеждане на правни изисквания относно наличието на вещества, пораждащи безпокойство, в продуктите посредством инициативата за устойчивите продукти и внасяне на изменения в законодателството на ЕС относно емисиите от промишлеността за насърчаване на употребата на по-безопасни химикали от страна на промишлеността на ЕС.

2.3.2.

Укрепване на правната рамка на ЕС за справяне с неотложните проблеми, свързани с околната среда и здравето. Предложените действия са насочени към защитата на потребителите и работниците с цел избягване на наличието на най-вредните химикали във всички потребителски продукти например материалите, предназначени за контакт с храни, детските играчки, продуктите за грижа за детето, козметичните продукти, детергентите, мебелите и текстилните изделия. Специално внимание ще бъде отделено на химикалите, които могат да причинят рак, генни мутации, да засегнат репродуктивната или ендокринната система или да са устойчиви и биоакумулиращи. Този подход в крайна сметка ще се прилага за химикали, засягащи имунната, нервната или дихателната система, както и за химикалите, токсични за конкретен орган. Докато не бъде въведен общият подход към управлението на риска, ще бъдат приоритетно ограничени за всички видове употреба веществата, свързани с всички посочени по-горе рискове, и те ще бъдат групирани, вместо регулирани поотделно.

2.3.3.

Опростяване и консолидиране на мерките с цел подобряване на правната рамка. Предложението включва създаването на процес на принципа „едно вещество — една оценка“ за координиране на оценката на опасностите/рисковете във връзка с химикалите в цялото законодателство в областта на химикалите, укрепване на управлението на Европейската агенция по химикали и повишаване на устойчивостта на нейния модел на финансиране. Освен това в стратегията се предлагат целенасочени изменения на Регламента REACH (Регламент за регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали) и Регламента CLP (Регламента относно класифицирането, етикетирането и опаковането етикетирането и опаковането на вещества и смеси), които да се извършат в съответствие с принципите за по-добро регулиране и да подлежат на оценки и оценки на въздействието, по целесъобразност.

2.3.4.

Изграждане на всеобхватна база от знания за химикалите. Ще бъде разработена система на ЕС за ранно предупреждение и действие по отношение на химикалите, за да се гарантира, че политиките на ЕС ще вземат предвид нововъзникващите рискове, породени от химикали, веднага щом бъдат установени чрез мониторинг и научни изследвания; и да се създаде рамка от показатели за мониторинг на факторите и въздействията на химическото замърсяване и за измерване на ефективността на законодателството в областта на химикалите.

2.3.5.

ЕС като пример за добро управление на химикалите в световен мащаб Целта на тези действия ще бъде да се подкрепи изграждането на капацитета на трети държави за оценка и управление на химикалите и да се гарантира, че опасните химикали, забранени в ЕС, не се произвеждат за износ.

3.   Общи бележки

3.1.

През последните 50 години химикалите се превърнаха във важна част от начина ни на живот, като допринесоха положително за нашата култура и за прогреса на обществото като цяло с неговото нарастващо население. Същевременно както синтетичните, така и естествените химикали могат да имат опасни свойства, които представляват риск за човешкото здраве и околната среда. Въпреки това човечеството е зависимо от тях във все по-голяма степен. Според ООН производството на химикали ще нараства седем пъти по-бързо от населението в световен мащаб в периода 1990—2030 г.

3.2.

Всички ние би трябвало да се съгласим с похвалната цел за постигане на нетоксична околна среда и независимо колко трудно ще бъде нейното осъществяване, няма никакви извинения за това да не се опитаме да продължим напред. ЕИСК приветства намерението на Комисията да организира за тази цел кръгла маса на високо равнище с всички заинтересовани страни.

3.3.

В околната среда продължават да изтичат големи количества опасни химикали от много източници, като например изхвърляне на третирани или нетретирани битови и промишлени отпадъчни води, процеси, свързани с депониране, изгаряне и производство и др., и те могат да проникнат във въздуха, почвата и водата, където нанасят сериозна вреда (1).

3.4.

Съществуват много наследени проблеми поради химично замърсяване. Например PBDE (полибромираните дифенилови етери) и други забавители на горенето мигрират лесно от продуктите, към които се добавят, като например полиуретановата пяна, след което замърсяват въздуха и прахта. Въпреки че множество вредни PBDE са забранени, те остават в околната среда поради тяхната устойчивост и широката им употреба.

3.5.

Когато заменяме подобни опасни химикали, е необходимо да сме сигурни, че въздействието от замяната е значително подобрение. Например биодизелът от палмово масло, който допринася за обезлесяването, може да бъде по-лош за околната среда, отколкото употребата на изкопаеми горива.

3.6.

Освен това регулаторите трябва да бъдат информирани и да предотвратяват опитите за замяна на един опасен химикал с химикали, които имат сходни опасни свойства. Например PFAS би трябвало да се разглеждат като група, а не поотделно. Според нови научни изследвания някои алтернативи на използваните в миналото PFAS може да не са по-безопасни (2).

3.7.

ЕИСК изразява опасение, че действията за обеззаразяване с цел възстановяване на човешкото здраве и околната среда може да се окажат недостатъчни, особено по отношение на химикалите от съществено значение, за които все още не са разположение нетоксични алтернативи или които изискват дълъг процес на разработване, както и онези постепенно изведени от употреба химикали, които все още будят голямо притеснение поради тяхната устойчивост в околната среда. Тъй като все още се полагат големи усилия за приемане на стратегии за обеззаразяване, ЕИСК очаква с интерес предстоящия План за действие за нулево замърсяване.

3.8.

ЕИСК призовава подходящото и последователно етикетиране да бъде задължително за цялата верига на доставки, като се прилага за продукти, съдържащи наноматериали (играчки, биоциди, дрехи, пестициди, лекарства, бои, продукти за грижа за децата и др.).

3.9.

ЕИСК си задава и въпроса дали графикът за тези няколко действия, които трябва да бъдат осъществени паралелно, е реалистичен и осъществим, като се има предвид, че секторът трябва да може да се адаптира към прехода постепенно, без сериозни отрицателни социални и икономически последици. Освен това е необходимо да бъде укрепено изграждането на капацитета на органите. Това е от съществено значение за успешното осъществяване на планираните актуализирани политики.

3.10.

Някои аспекти отсъстват или не са достатъчно разяснени в стратегията, например прогнозирания баланс от енергийна гледна точка на предложения преход в областта на химикалите и последиците от справедливия преход за работниците и големите и малките дружества в Европа. Европейските структурни и инвестиционни фондове следва да заделят финансови ресурси, за да се гарантира ефективното изпълнение на стратегията.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Иновации за безопасни и устойчиви химикали в ЕС

4.1.1.

Налице е съгласие, че преходът към критерии за безопасност и устойчивост на химикалите още при проектирането е социална и икономическа необходимост, за да се улесни екологичният и цифровият преход на промишлеността на ЕС. Това ще бъде огромно предизвикателство и необходимите научни изследвания потенциално са много скъпи, но ще предложат някои конкурентни предимства. Могат обаче да възникнат някои загуби на работни места и икономически загуби, тъй като не всички дружества ще могат да се адаптират и не всички работници ще могат да се преквалифицират или да повишат квалификацията си. Затова от решаващо значение са финансови мерки и стимули за постигане на справедлив преход, като се обърне специално внимание на това работниците да запазят своите работни места или да разполагат с жизнеспособна алтернатива, както и да се подкрепят инвестициите и иновативните бизнес модели.

4.1.2.

Не са уточнени мерки за гарантиране на пълното адаптиране на работниците, като например стимулирането и финансирането на преквалификацията и специализираното обучение, с цел да се предотврати загубата на работни места. Буди опасение и начинът, по който географското разпределение на промишлените отрасли ще определя въздействието на стратегията. Необходимо е да бъдат взети под внимание секторите, разположени в периферни райони, както и високият процент МСП, участващи в сектора.

4.1.3.

Концепцията за „безопасност и устойчивост още при проектирането“, която ще бъде разработена, поражда опасения сред заинтересованите страни. Поради тази причина нейното определение и подходящите умения за увеличаване на тяхното производство би следвало да включва критериите на всички съответни участници.

4.1.4.

Процесът на регистрация, оценка и разрешаване на химикали е сложен и изисква специализация, което понякога е трудно за МСП и обикновено е свързано с високи разходи за привеждане в съответствие и административни разходи. За да се улеснят процедурите на регистрация и регулаторно управление на риска в REACH и CLP, процедурата следва да бъде опростена или биха могли да се създадат стимули за обучение на неспециалисти.

4.1.5.

Новите и по-чисти промишлени процеси и технологии ще намалят екологичния отпечатък на производството на химикали, ще подобрят готовността на пазара и ще постигнат целите за устойчиво развитие и тези на всеобхватния Европейски зелен пакт. Насоките за оценка и споделянето на най-добри практики относно проектирането и прилагането на по-чисти промишлени процеси и технологии следва да направят възможен този преход. Трябва да се вземат предвид най-добрите налични технологии.

4.1.6.

Целта на Комисията е да сведе до минимум наличието на вещества, пораждащи безпокойство, в рециклираните материали чрез въвеждане на изисквания и информация относно съдържанието на химикали и безопасната употреба като част от Инициативата за политика за устойчиви продукти. При използването на материали, подлежащи на рециклиране, не бива да се допуска да продължат да се използват опасни химикали в по-завишени концентрации (3). „Веществата, пораждащи безпокойство“, трябва да бъдат установени, оценени и класифицирани по най-изчерпателния и недвусмислен, но също и опростен начин, така че да се даде възможност на сектора да се адаптира.

4.1.7.

Тези мерки ще повишат доверието на потребителите и производителите по отношение на рециклираните продукти. Липсата на адекватна информация относно съдържанието на химикали в продуктите, произведени от рециклирани материали, е проблем и ограниченията във връзка със защитата на данните биха могли да създадат проблеми в тази област.

4.1.8.

В стратегията се заявява увеличаване на инвестициите в иновативни технологии. Това е голяма възможност за насърчаване на научноизследователската дейност в областта на валоризацията на продуктите от промишлени отпадъци, особено от отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, чийто голям потенциал беше възпрепятстван от недостатъчните инвестиции. Правните изисквания за продуктите от оползотворяването на отпадъците от хранително-вкусовата промишленост обаче са почти напълно пренебрегнати както в стратегията „От фермата до трапезата“, така и в стратегията за устойчивите химикали. Например наличието на остатъчни фармацевтични продукти в третиран животински тор за наторяване, повторната употреба на третирани отпадъчни води за напояване и остатъчните продукти от фармацевтични продукти и пестициди, хербициди и инсектициди в оптимизирани хранителни отпадъци са въпроси, будещи особено притеснение, тъй като тези биоактивни вещества биха могли да се разпространяват в околната среда, пораждайки неблагоприятни последици за екосистемите. Поради тази причина те би трябвало да бъдат установени, оценени и регулирани. Населението може да бъде засегнато не само чрез излагане, но и чрез потребление, тъй като тези вещества може да се биоакумулират и биомултиплицират по хранителната верига.

4.1.9.

„Веществата, които се считат за проблемни“, пораждат объркване сред заинтересованите страни. Пояснение на вида изисквания, които трябва да бъдат въведени, както и график за прилагането биха спомогнали да се разбере въздействието на тази мярка върху сегашните цикли на материалите.

4.1.10.

Опасение буди прогнозираният баланс от енергийна гледна точка на предлагания преход в областта на химикалите. Предвид факта, че изискваната основна трансформация за екологичните цикли на материалите е силно ендотермичен процес (напр. разделяне, рециклиране, обеззаразяване, химично превръщане), се очаква потреблението на енергия да се увеличи. Освен това въглеродният отпечатък от производството на химикали трябва да бъде намален, тъй като то обикновено е енергоемък процес.

4.1.11.

Водородът разполага с голям потенциал за тази цел както като източник на енергия, така и като агент за намаляване на химикалите в целевите процеси (напр. за замяна на въглерода като редуктор). Горивните водородни клетки обаче все още са зависими от скъпо струващата платина с големи последици за околната среда. Съществува необходимост от фундаментална научноизследователска дейност в областта на химикалите за намиране на алтернативи на платината.

4.1.12.

Комисията предвижда повече устойчивост на доставките и устойчивост на химикалите, използвани в основни приложения в обществото, чрез намаляване на зависимостта на ЕС и подобряване на стратегическите прогнози относно химикалите. С повишаването на издръжливостта на химикалите, използвани в приложения в здравеопазването, ще бъде отбелязан значителен напредък за европейския пазар и сектор на химикали, използвани в здравеопазването. Трябва да знаем как тези мерки ще се прилагат за други химикали с употреба от съществено значение.

4.1.13.

Продуктите, произвеждани със суровини, внасяни от държави извън ЕС, например редкоземни метали, придобивани чрез рудодобивни дейности, които представляват опасност за околната среда и здравето, придобиха решаващо значение за няколко модерни технологии — от отбранителни системи, мобилни телефони и телевизори до LED крушки и вятърни турбини. Следователно възниква въпросът какви стратегии ще бъдат въведени за преодоляване на зависимостта от други основни вещества, за производството на които се разчита на доставка от държави извън ЕС.

4.1.14.

Освен това ЕИСК си задава въпроса как подходът на „безопасност и устойчивост още при проектирането“ ще се прилага за доставчици извън ЕС, които разполагат със своя собствена нормативна уредба в областта на химикалите. Тъй като ограниченията на тези критерии за производството на химикали все още не са определени, не е ясно дали принципът и мерките за оценка ще се прилагат за източниците на суровини независимо от техния произход. Остава неясно как предложените мерки ще бъдат свързани помежду си и как ще се балансират с различните съществуващи политики в държавите извън ЕС, участващи във веригите на ЕС за създаване на стойност в областта на химикалите.

4.1.15.

Ето защо ЕИСК предлага промишлената стратегия на ЕС да бъде преразгледана и да се обмисли стимулиране на връщането на производството на химикали в държавите от ЕС. Това не само ще повиши стратегическата автономност на ЕС, но и ще създаде нови качествени работни места и ще улесни осъществяването на стратегията за химикалите.

4.2.   Укрепена правна рамка на ЕС за справяне с проблемите, свързани с околната среда и здравето

4.2.1.

ЕИСК приветства целта на Комисията да разшири общия подход за управление на риска. Независимо от това, като се има предвид че някои продукти ще бъдат подложени на ограничения, е необходимо да се осигури съгласуваност между общата и специфичната оценка на риска за всички химикали, така че да се даде възможност на сектора постепенно да се адаптира.

4.2.2.

ЕИСК приветства и прилагането на групов подход за регулирането на PFAS и одобрява факта, че би могло да се наложи да се възприемат в по-голяма степен стратегии за групиране с цел повишаване на ефикасността и ефективността на законодателството (4).

4.2.3.

Стратегията ще предложи нови класове и критерии за опасност в Регламента за CLP за цялостно справяне с токсичността за околната среда, устойчивостта, мобилността и биоакумулацията. Важно е оценката на неблагоприятните въздействия на химикалите върху околната среда и определянето на различните класове на опасност на химикалите да се извършват по всеобхватен и прозрачен начин. Би трябвало да бъдат подробно определени критериите, използвани за тази класификация, така че да се предвидят потенциални опасения във връзка с други продукти в процес на разработване.

4.2.4.

Въвеждането на нарушителите на функциите на ендокринната система, устойчивите, мобилни и токсични и много устойчивите и много мобилни вещества като категории вещества, пораждащи сериозно безпокойство, изисква да се разчита на всеобхватна и прозрачна оценка. Освен това е необходима по-голяма съгласуваност между веществата, пораждащи сериозно безпокойство, определени в Регламента REACH, и в останалото европейско законодателство (например Рамковата директива на ЕС за водите).

4.2.5.

Стратегията се съсредоточава главно върху ендокринните нарушители и PFAS и разглежда като опасни вещества и някои пестициди, биоциди, фармацевтични продукти, тежки метали, пластификатори и забавители на горенето. Други химикали, пораждащи безпокойство, като наноматериалите, се споменават обаче съвсем бегло. Въпреки че те са включени в REACH, все още се очаква преразглеждането на определението и регулирането им продължава да бъде недостатъчно (например липсва регулиране на изпускането на наноматериали в околната среда, няма ограничения за пускането им на пазара, трябва да се осигури прозрачност и да се създаде регистър на ЕС, за да се гарантира тяхната проследимост от производството до потребителите).

4.2.6.

Предвид широко документираните доказателства за рисковете, свързани с някои групи вещества, ЕС следва не само да ограничи, но понякога дори да забрани употребата на вече установени нарушители на функциите на ендокринната система, като например бисфенол и фталати. Това се отнася и до химикалите без хранителна полза, съдържащи се в хранителните продукти, като например наноматериалите.

4.2.7.

Мерките за насърчаване и улесняване на замяната на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, и други опасни съединения биха могли да се приложат посредством финансов механизъм (bonus/malus).

4.2.8.

Съществена стъпка напред при оценката на риска на химикалите, пораждащи безпокойство, е специалното внимание, което се отделя на смесите, и ЕИСК приветства факта, че ще бъде обърнато внимание както на умишлените, така и на случайните смеси. Но оставащите пропуски в знанията относно токсичността и експозицията на смеси и големият брой използвани химикали водят до предложения като това за системно използване на фактора за оценка на смеси за отделни химикали с цел оценка на случайните смеси. Надеждността на фактора за оценка на сместа в оценката на химичния риск поражда опасения, тъй като това не е фактор за специфичен сценарий на експозиция. Затова ЕИСК се придържа категорично към приоритетите и препоръките на доклада (SWD(2020) 250 (5)) относно научноизследователската и развойната дейност, с цел постигане на ефективна оценка и управление на химичните смеси.

4.3.   Опростяване и консолидиране на правната рамка

4.3.1.

ЕИСК одобрява възприемането на подхода „Едно вещество — една оценка“ за извършването на ефикасна оценка на безопасността на химикалите.

4.3.2.

Това ще опрости и ускори процеса на одобрение, което ще бъде от полза за производителите и ще улесни научноизследователската дейност и разработването на алтернативни нетоксични вещества. Не би трябвало, обаче, да се пренебрегват различните въздействия на едно и също вещество при различни обстоятелства, както и в смеси.

4.3.3.

Приблизително 30 % от сигналите за опасни продукти на пазара са свързани с рискове в резултат на химикали, а само една трета от досиетата за регистрация на химическите вещества, регистрирани от сектора съгласно Регламента REACH, съответстват изцяло на изискванията за информация.

4.3.4.

Приветстват се подходът на нулева толерантност по отношение на неспазването на изискванията и предложените действия за ускоряване на изпълнението и прилагането на законодателството в областта на химикалите. Настоятелно се препоръчва стриктното прилагане на принципа „няма данни, няма пазар“, вместо да се допускат на пазарите нерегулирани продукти и химикали.

4.3.5.

Освен това данните за одобрените за пускане на пазара химически вещества би трябвало да се актуализират редовно от същите регистранти, тъй като REACH не е достатъчен по отношение на някои аспекти. Съгласно Доклада за оценка на химикалите (6) за 64 % от веществата, подложени на оценка, (126 от 196) е липсвала информация, доказваща безопасността на химикалите, които се предлагат на пазарите в Европа.

4.3.6.

Почти 90 % от продуктите, които се считат за опасни, се внасят от държави извън ЕС. Предвижда се производството на химикали в световен мащаб да продължи да се увеличава. Вероятно е ЕС и страните от ОИСР да се съсредоточат върху разработването и производството на технологично усъвършенствани химически продукти, като например химични специалитети и химикали, предназначени за науките за живота. Африка, Близкият изток и Азия вероятно ще произвеждат големи количества „основни“ химикали. Това ще създаде огромни проблеми за ЕС по отношение на граничния контрол и икономическата конкурентоспособност. Ще бъдат необходими мерки за гарантиране на еднакви условия на конкуренция за дружествата от ЕС в споразуменията за свободна търговия.

4.3.7.

ЕИСК приветства мерките за укрепване на контрола по границите на ЕС и сътрудничеството с онлайн платформи за директни продажби.

4.4.   Всеобхватна база от знания за химикалите

4.4.1.

Тъй като ЕС не разполага с всеобхватна информационна база за всички вещества, се приветстват предложенията за действия за подобряване на наличието на данни за химикалите, ако те са ефективни.

4.4.2.

От гледна точка на сектора спорната система от патенти прави невъзможно разкриването на всички аспекти на патентованите продукти на пазара.

4.4.3.

От научна гледна точка ограничената безплатна отворена наука възпрепятства свободния обмен на знания и комбинацията от усилия и инвестиции. Правилата за защита на научните данни и недостатъчно добре обоснованите права върху индустриална собственост ограничават достъпа до всички съответни данни за химикалите, а оттам и иновациите.

4.4.4.

Конфликтите, свързани с достъпа до данни, би трябвало да бъдат разгледани и разрешени чрез включването на мерки за разширяване на наличието на данни и подобряване на тяхното качество. Например може да се създаде механизъм, съгласно който секторите, които внасят производствени наноматериали, да финансират независима научноизследователска дейност във връзка с риска, свързан с наноматериалите, когато липсват научни знания.

4.4.5.

Целта на Комисията е да продължи да насърчава научноизследователската дейност и (био)мониторинга за разбиране и предотвратяване на свързаните с химикалите рискове и за стимулиране на иновации в оценката на риска от химикалите и в регулаторната наука.

4.4.6.

За да се улеснят иновациите чрез научноизследователска дейност, участието на работниците и финансовата подкрепа би трябвало да се ориентират и към оптимизирането на най-добрите практики при трансфера както на промишлени, така и на научни знания, като се гарантира свободен и лесен достъп до надеждни бази данни. Освен това следва да се предостави достъп до иновациите на всички участници в химическата промишленост на ЕС.

4.4.7.

Комитетът оценява мерките за насърчаване на иновациите в изпитвания за безопасността и оценката на риска от химикалите, като се намаляват изпитванията върху животни, особено с оглед на напредъка в научноизследователската дейност и разработените нови авангардни методи (напр. in vitro анализите) които ще подобрят качеството, ефикасността и бързината на оценките на риска от химическа опасност.

4.4.8.

Крайно необходимо е да се осигури повече прозрачност при вземането на решения. Множество важни въпроси се обсъждат на закрити заседания, което поражда объркване сред гражданите на ЕС по отношение на действията, които се предприемат от ЕС за ограничаване на тяхното излагане на опасни химикали. Освен това трябва да се предоставят на разположение необработените данни, въз основа на които се правят оценки и се вземат решения, (ECHA и ЕОБХ) (7). Трябва да се осигури по-голяма прозрачност по отношение на решенията и позициите на държавите членки относно химическите вещества на пазара.

4.5.   ЕС като пример за добро управление на химикалите в световен мащаб

4.5.1.

С оглед на въздействието ѝ в световен мащаб, ЕИСК със задоволство отбелязва, че сред действията за насърчаване на стандарти за безопасност и устойчивост извън ЕС Комисията се ангажира да гарантира, че опасните химикали, забранени в ЕС, не се произвеждат за износ. Остава неясно обаче как останалото законодателство, което трябва да бъде изготвено и хармонизирано, ще се прилага в световен мащаб. Забраната на продукти за износ може да се отрази на промишлеността в други страни, които не преследват амбициозните цели на стратегията в областта на химикалите. Не е ясно как ще се подходи към последиците за страните извън ЕС като бивши производители и износители на конкретен продукт.

4.6.   Свръхупотреба на химикали в здравеопазването

Би било необходимо да има много повече научни изследвания в създаването на политики за превенция на заболяванията със специален акцент върху имунната система. Целта трябва да бъде положително отношение за постигането на здравословен начин на живот, който дава възможност на хората да използват по-малко лечение с химикали, когато е целесъобразно. Всички лечения с химикали би трябвало да се насочват към онези, за които те са крайно необходими, като се избягва свръхупотреба.

4.7.   Химикалите в селското стопанство

4.7.1.

Необходимо е да се намали отрицателното въздействие на пестицидите, използвани в селското стопанство, върху околната среда, без това да води до спад в качеството на производството на храни или да подкопава продоволствената сигурност в рамките на ЕС.

4.7.2.

Необходимо е настоящият Съюз за европейски научни изследвания, който има за задача да финансира и изпитва биологични алтернативи на синтетичните химикали в селското стопанство, да бъде финансиран по подходящ начин. Би трябвало инвестициите да бъдат съсредоточени върху биологичните органични пестициди. Нужно е да бъде увеличена и финансовата подкрепа за насърчаване на научни изследвания и иновации във връзка с растежните стимулатори и препаратите за растителна защита на естествена основа. Например присъщата биологична активност на някои естествени съединения, метаболизирани от ризобактерии, може да се използва за защита на растенията от външни патогени.

4.7.3.

Желателна е много по-целенасочена употреба на химическите торове и това би трябвало да доведе до по-малката им употреба. Необходими са допълнителни научни изследвания за разработване на алтернативи, така че да продължи адекватното производство на храни и земеделските производители да получават адекватни доходи.

4.7.4.

Необходими са допълнителни оценки на риска за околната среда и здравето, за да се оцени дали използването на биотехнологии и генно инженерство може да помогне за разработването на алтернативи на химическите торове и пестицидите.

4.7.5.

Ако не бъдат представени други жизнеспособни алтернативи, значителното намаляване на употребата на пестициди ще увеличи производствените разходи и/или ще доведе до по-ниски добиви. Следователно трябва да бъдат разгледани въпросите, свързани с икономическата тежест за производителите и потребителите и с вноса на храни от държави извън ЕС.

4.7.6.

Новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. е извънредно амбициозна, тъй като се предвижда превръщането на най-малко 30 % от земята на Европа в мрежа от активно управлявани и защитавани райони. Тя би трябвало да допринесе в голяма степен за биологичното разнообразие, възстановяването на природата и да спомогне за укрепването на стратегията за химикалите в селскостопанския сектор.

4.7.7.

В този смисъл е необходимо да бъдат положени специални усилия за по-доброто опазване от пестициди на биологичното разнообразие, и по-специално на опрашителите. Например в документа с насоки на ЕОБХ относно оценката на риска от продуктите за растителна защита за пчелите има големи пропуски. Той трябва да интегрира данните за хроничната токсичност, ефектите от пестицидите за ларвите и данните за силната токсичност за пчелите и другите опрашители.

4.7.8.

За да бъде успешна стратегията за химикалите, трябва да получим значителна подкрепа от широката общественост и да има реална промяна по отношение на културата в нашия подход към употребата на химикали, изменението на климата и замърсяването на околната среда.

---

(1)  Joyce Msuya, заместник-директор на Програмата на ООН за околната среда.

(2)  EU news alert, брой 517, 22.11.2018 г.

(3)  Становище на ЕИСК относно „Прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда: качество на въздуха, водите и отпадъците“, ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 33.

(4)  Eвропейска комисия, Проучване за стратегията за нетоксична околна среда на Седмата програма за действие за околната среда.

(5)  Доклад на Комисията за напредъка при оценката и управлението на комбинираната експозиция на множество химикали (химически смеси) и свързаните с тях рискове.

(6)  Европейско бюро по околната среда: https://eeb.org/chemical-evaluation-report-achievements-challenges-and-recommendations-after-a-decade-of-reach/

(7)  Акроними: ECHA (Европейска агенция по химикалите); ЕОБХ (Европейски орган за безопасност на храните).