Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „За по-добро прилагане на европейския стълб на социалните права и насърчаване на основни услуги“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 282/02)

Докладчик: Raymond HENCKS

Съдокладчик: Krzyszt of BALON

Решение на Пленарната асамблея	24.1.2019 г.
Правно основание	Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	22.5.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	19.6.2019 г.
Пленарна сесия №	544
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	128/3/6

1.   Заключения и препоръки

Заключения

1.1.

Принцип № 20 на европейския стълб на социалните права въвежда в Съюза понятието „основни услуги“, което като такова не съществува в договорите, но гласи, че „всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации. Следва да се осигури подкрепа на достъпа до такива услуги на нуждаещите се.“

1.2.

С оглед на примерите за услуги, определени като основни от въпросния принцип № 20, ЕИСК счита, че в случая става въпрос за услуги от общ икономически интерес (УОИИ), които вече са обхванати от правото на Общността, и по-специално от приложения към ДФЕС Протокол № 26 относно услугите от общ интерес, чиито тълкувателни разпоредби надхвърлят обхвата на обикновена гаранция за качествен достъп, въпреки че някои от тези услуги са — в твърде различна степен — недостатъчно регламентирани и прилагани в държавите членки.

1.3.

Поради това ЕИСК одобрява факта, че 20-ият принцип на европейския стълб на социалните права утвърждава отново правото на достъп до основни услуги/УОИИ, които са съществен елемент на социалната справедливост и се основават на принципа на равно третиране на ползвателите, забрана на всякакъв вид дискриминация или изключване, както и на принципа на всеобщ достъп до високо равнище на финансова достъпност и качество.

Препоръки

Право на достъп

1.4.

За да бъде ефективен, заявеният принцип, съгласно който „всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество“, трябва да бъде последван от конкретни мерки в рамките на устойчивото развитие и социалното сближаване и едновременно с това трябва: а) да бъде гарантиран със законодателни или нормативни разпоредби, които го определят и установяват начините за неговото прилагане във всяка област; б) да бъдат определени компенсациите, за които могат да претендират хората в случай на неспазване; в) да могат да се предявяват претенции и да се подават жалби или съдебни искове при нарушаването му.

Универсален достъп

1.5.

ЕИСК настоява да се изясни понятието за универсален достъп до УОИИ и да се въведат законодателни мерки, които задължават държавите членки да дефинират показатели за определяне на естеството на универсалния достъп за всяка УОИИ (гъстота на точките за достъп до услугата, максимално разстояние до точка за достъп, редовност на услугата и т.н.). Това е необходимо, за да не се допусне премахването или недостатъчното поддържане на основните услуги от общ интерес за ползвателите в крайградските, селските или слабо населените региони (например услуги за обществен транспорт, пощенски служби, банкови клонове) или, ако това се случи, да бъдат намерени равностойни алтернативни решения.

Универсална услуга

1.6.

Що се отнася до електроснабдяването, електронните, пощенските и банковите съобщения, универсалната услуга, която използват, не е синоним на универсалност, тъй като тя гарантира единствено ограничен достъп до основни услуги. Това се отнася по-конкретно до електронните съобщения, при които услугите, включени в универсалната услуга, са до голяма степен изпреварени от развитието на технологиите, вече не отговарят на съвременните средства за комуникация, предлагани на пазара, и водят единствено до разширяване на цифровата пропаст в отдалечени от големите градски центрове региони.

1.7.

Поради това ЕИСК призовава универсалната услуга да бъде адаптирана, така че да се гарантират най-съвременните доставки и да се осигури пълно териториално покритие за всички мрежови индустрии като цяло и специално за електронните съобщителни услуги.

Финансова достъпност

1.8.

Като се има предвид, че все по-често гарантирането на достъп на приемливи цени вече не се осъществява посредством „разумна“ социална тарифа, а чрез социално подпомагане изключително на най-бедните, и предвид това, че не само най-нуждаещите се лица изпитват сериозни икономически затруднения в достъпа до УОИИ, ЕИСК отново отправя своето искане за дефиниране на достъпността на услугите чрез определяне на потребителска кошница от услуги, които се считат за основни, като степента на финансово натоварване на дадено домакинство за всяка от тези услуги да се определя според това, което е приемливо спрямо социалното трудово възнаграждение/минималния доход, и при надвишаването ѝ цените да се считат за високи и да налагат предприемане на регулаторни мерки или даване на право на обществено подпомагане.

Качество на услугата

1.9.

С оглед на недостатъчното качество на различни УОИИ в някои държави членки (закъснения или отмени в областта на обществения транспорт, неадекватно или недостатъчно териториално покритие в областта на електронните съобщения и др.), ЕИСК настоява държавите членки да приемат за УОИИ показатели, които да са свързани с възприятието за удовлетвореност, като бързина, точност, надеждност, удобство, наличие, компетентност и услужливост на доставчиците, както и с други аспекти като околната среда, условията на труд и защитата на потребителите.

1.10.

Що се отнася до обезщетенията, предвидени в европейското законодателство в случай на липса на качество (закъснения или отмяна на влакове или самолети, загуба или повреда на пощенски пратки), ЕИСК остава с впечатлението, че определени доставчици на услуги предпочитат по-скоро да плащат (скромни) обезщетения, отколкото да инвестират в качеството. Във връзка с това призовава за преразглеждане на действащия размер на обезщетенията, и като цяло за въвеждане на подходящо обезщетение за всяка УОИИ в случай на неспазване на задълженията за предоставяне на обществена или универсална услуга.

Оценка

1.11.

За да се осигури качествен достъп, от съществено значение е да се разработи динамична оценка на резултатите от тези услуги. За тази цел ЕИСК призовава институциите, които вземат решения, да определят ясно понятията, целите и задачите на всички услуги от общ интерес (икономически и неикономически).

1.12.

В тази връзка ЕИСК призовава за оценка на услугите от общ интерес на национално, регионално или местно равнище в държавите членки, която трябва да бъде независима, плуралистична, да включва различни гледни точки, да обхваща икономическите, социалните и екологичните направления, да се основава на съвкупност от критерии, както и да се провежда в сътрудничество с всички заинтересовани страни, като в общностен план се използва нова методика за оценяване, хармонизирана на европейско равнище въз основа на общи показатели.

Европейски семестър

1.13.

Във включения в европейския семестър набор от социални показатели, чието предназначение е преглед на състоянието на прогласените в европейския стълб социални права, отсъстват показатели относно основните УОИИ. В тази връзка ЕИСК настоява основните услуги, предвидени в принцип № 20 на европейския стълб на социалните права, да станат неразделна част от набора от социални показатели на европейския семестър.

2.   Въведение

2.1.

С декларацията от Гьотеборг от 17 ноември 2017 г. относно европейския стълб на социалните права Европейският парламент, Съветът и Комисията поеха ангажимент да изпълнят записаното в договорите обещание за силно конкурентна социална пазарна икономика, насочена към пълна заетост и социален прогрес.

2.2.

Двадесетте основни принципа на европейския стълб на социалните права имат за цел, на първо място, да запълнят празнотите в договорите и по този начин подпомагат изграждането на европейския правен ред, уреждат упражняването на основните права и допринасят за сближаване на ценностите, приложими в рамките на националните и европейските системи.

2.3.

Европейският стълб на социалните права затвърждава някои от правата, които вече присъстват в достиженията на правото на Съюза, и добавя нови принципи, които са насочени към преодоляване на предизвикателствата, породени от социалните, технологичните и икономическите промени (1). Това произтича от констатацията, че понастоящем социалните права или поне част от тях не се регламентират и прилагат достатъчно – в различна степен в зависимост от държавите членки.

2.4.

Тъй като държава членка може да бъде подведена под отговорност за неспазване на общите принципи на европейското право, „за да имат правна сила, принципите и правата на първо място изискват специални мерки или законодателство, приети на подходящото равнище“ (2).

3.   Основни услуги

3.1.

Водещият двадесети принцип на европейския стълб на социалните права, озаглавен „Достъп до основни услуги“, гласи, че „всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации. Следва да се осигури подкрепа на достъпа до такива услуги на нуждаещите се.“

3.2.

Понятието „основни услуги“ не съществува в договорите, в които се разглеждат само обществени услуги (транспорт) и услуги от общ интерес (икономически и неикономически). В принцип № 20 не се съдържа никакво определение за това какво трябва да се разбира под „основни услуги“. Той се ограничава с посочване на няколко примера, без да се дава изчерпателен списък. За сметка на това използването на понятието „основни услуги“ е обичайно в рамките на целите на ООН за устойчиво развитие и обхваща някои услуги, които са залегнали и в други принципи на европейския стълб на социалните права.

3.3.

Следователно правото на основни услуги не се ограничава единствено до изброените в двадесетия принцип услуги, а засяга и други принципи, по-специално в областите, свързани с грижите за деца и подпомагането на децата, здравните грижи, приобщаването на лица с увреждания, дългосрочните грижи, настаняването и помощта за бездомните. Ето защо прилагането на правото на достъп до качествени основни услуги ще трябва да бъде последвано от конкретни мерки както за УОИИ, така и за горепосочените области. В тази връзка ЕИСК припомня отговорността и голямата свобода на действие, с която разполагат държавите членки по отношение на определянето, организирането и финансирането на услугите от общ интерес, които отговарят на нуждите на гражданите.

3.4.

Тъй като отсъства каквото и да било определение и предвид примерите за услуги, изброени в принцип № 20, е видно, че в случая става въпрос за „услуги от общ икономически интерес“, които са подчинени на задължения за извършване на универсална услуга или на обществена услуга, обхванати в член 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 14 от ДФЕС, както и от Протокол № 26 относно услугите от общ интерес.

3.5.

Следователно двадесетият принцип на европейския стълб на социалните права единствено затвърждава съществуващи в договора права. Трябва обаче да се отбележи, че тълкувателните разпоредби на Протокол № 26 относно УОИ, приложен към ДФЕС, надхвърлят рамката на обикновена гаранция за „качествен достъп“ и предвиждат високо ниво по отношение на качество, безопасност и достъпност, равно третиране и насърчаване на универсалния достъп и на правата на ползвателите. Тъй като ЕИСК счита, че УОИИ са съществен компонент от една социално справедлива структура, той одобрява определянето им като „основни услуги“ от принцип № 20.

3.6.

За да бъде ефективен, заявеният принцип, съгласно който „всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество“, трябва да бъде последван от конкретни мерки в рамките на устойчивото развитие и социалното сближаване и едновременно с това трябва: а) да бъде гарантиран със законодателни или нормативни разпоредби, които го определят и установяват начините за неговото прилагане във всяка област; б) да бъдат определени компенсациите, за които могат да претендират хората в случай на неспазване; в) да могат да се предявяват претенции и да се подават жалби или съдебни искове при нарушаването му.

3.7.

Услугите от общ икономически интерес, като например електроснабдяването, железопътният и автомобилният пътнически транспорт, електронните и пощенските съобщения, т.нар. „мрежови отрасли“, следват от края на 80-те години на миналия век специфичен процес на постепенна европеизация и либерализация с оглед утвърждаването на единния пазар.

3.8.

При все това бързо се наложи изводът, че тези услуги не могат да функционират единствено съгласно общите правила за конкуренцията и пазарните правила, а че са необходими специални правила, за да се осигури ценово приемлив достъп на всеки гражданин до тези услуги, които се считат за основни и са признати като общи ценности на Съюза.

3.9.

Тяхното признаване в първичното право беше актуализирано с Договора от Лисабон. В Протокол № 26 към ДФЕС се посочват общите ценности на Съюза и по-специално шестте ценности, които трябва да се прилагат спрямо всички УОИИ в целия Европейски съюз, а именно „високо ниво по отношение на качество, безопасност и достъпност, равно третиране и насърчаване на универсалния достъп и на правата на ползвателите“.

4.   Оценка на прилагането на Протокол № 26

4.1.

Не съществува анализ за оценка на всички положителни (намаляване на цените, разнообразяване на предлагането) и отрицателни (повишаване на цените, създаване на олигополи, възползване от изключителни права с цел прекомерно повишаване на цените, нетрайни работни места, социален дъмпинг) последици от политиката на либерализиране на УОИИ. Някои основни услуги, възприети в европейския стълб на социалните права, действително допринасят за икономическия и социалния напредък и за социалните връзки. При други услуги въвеждането на конкурентния принцип доведе до увеличаване на тарифите и/или до отслабване на задачите, свързани с извършване на обществена услуга (3).

4.2.

Освен нарасналите задължения на Съюза и на държавите членки да следят за доброто функциониране на УОИИ, което включва по-специално разработване на прогресивна динамична методика за оценка на ефективността на тези услуги, съществува и необходимост институциите, които вземат решения, да определят ясно понятията, целите и мисиите. Докато това не бъде постигнато, оценките на ефективността няма да могат да допринесат за гарантиране на гражданите на УОИИ, които те основателно очакват от своите национални и европейски институции.

4.3.

В началото на 21 век Комисията започна да прави ежегодна хоризонтална оценка на ефективността на мрежовите отрасли въз основа на методологическата бележка относно хоризонталната оценка на УОИИ (4). Тези доклади се представяха и обсъждаха редовно в рамките на публични изслушвания в ЕИСК. През 2007 г. Комисията беше също и съорганизатор на работен семинар в ЕИСК относно нова методика за оценяване въз основа на проучване на външен консултант, след което въвеждането на оценка на горепосочените УОИ потъна забравена в чекмеджетата.

4.4.

ЕИСК отново заявява искането си, формулирано в становището му по собствена инициатива относно „Независима оценка на услугите от общ интерес“ (5), в което призова за оценка на УОИ на национално, регионално или местно равнище в държавите членки, която трябва да бъде независима, плуралистична, да включва различни гледни точки, да обхваща икономическите, социалните и екологичните направления, да се основава на съвкупност от критерии, както и да се провежда в сътрудничество с всички заинтересовани страни, като в общностен план се използва нова методика за оценяване, хармонизирана на европейско равнище въз основа на общи показатели.

5.   Право на достъп до основни услуги

5.1.

По силата на Хартата на основните права (член 36) от ЕС се изисква да „признава и зачита достъпа до услугите от общ икономически интерес, предвиден от националните законодателства и практики в съответствие с Договорите“, и да ги поставя сред основните права „с цел да насърчава социалното и териториално сближаване на Съюза“.

5.2.

Следователно двадесетият основен принцип на стълба единствено затвърждава правото на всеки да има достъп до качествени УОИ като компонент на общите ценности на ЕС. Подобно на Протокол № 26, в стълба не се определят нито условията за достъп, нито равнището на гаранция, нито процедурите за обжалване.

5.3.

ЕИСК счита, че понятието за гарантиран достъп за всеки се основава на принципите на равното третиране, солидарността, универсалността, непрекъснатостта, близостта до ползвателя и финансовата достъпност.

6.   Равно третиране

6.1.

Равното третиране в областта на УОИ се основава на равен достъп (универсален достъп) за ползвателите в сравнимо положение до националните и трансграничните услуги, като се забранява дискриминацията или социалното изключване от каквото и да било естество (по признак гражданство, пол, място на пребиваване, увреждане, възраст и т.н.).

6.2.

Равното третиране или задължението за недопускане на дискриминация обаче не възпрепятстват приемането на мерки, които предвиждат специални предимства за определени категории ползватели (възрастни хора, лица с увреждания или намалена подвижност и т.н.).

6.3.

При определени услуги правото на универсален достъп се счита за гарантирано от универсална услуга или от задължения за извършване на обществена услуга, наложени на доставчиците на услуги.

7.   Универсална услуга

7.1.

Универсалната услуга е обоснована в рамките на либерализирането на определени УОИИ, за които пазарът сам по себе си не може да предложи цялостно териториално покритие, достъпни цени или подходящо качество на услугата. Тя включва „съвкупност от изисквания от общ интерес, чиято цел е да се следи предварително определени услуги да се предоставят на разположение на всички потребители и ползватели на цялата територия на дадена държава членка, независимо от тяхното географско положение, при определеното за тези услуги ниво на качество и на достъпна предвид специфичните национални обстоятелства цена“ (6). До момента в общностен план е определена универсална услуга единствено в секторите на електронните съобщения, пощите, електроснабдяването и банковите услуги.

7.2.

Следователно определението за универсална услуга се отнася само за „определени услуги“, т.е. за ограничен списък от услуги. Ето защо универсалната услуга не е синоним на универсалност, тъй като не гарантира достъп до всички предлагани на пазара услуги.

7.3.

Това се отнася съвсем конкретно за електронните съобщения (7), при които услугите, включени в универсалната услуга, са до голяма степен изпреварени от развитието на технологиите и вече не отговарят на съвременните средства за комуникация, предлагани на пазара.

7.4.

Много държави членки, региони или селища изостават съществено в областта на електронните съобщения с широколентов достъп и/или цялостно териториално покритие с мобилна телефония (сиви или бели зони), които понастоящем представляват съществен фактор за подобряване на условията на живот, например като улесняват достъпа до здравни грижи, образование и други обществени услуги. Следователно настоящите недостатъци на „универсалната електронно-съобщителна услуга“ само увеличават цифровата пропаст.

7.5.

Въпреки това съгласно горепосочената директива „концепцията за универсалната услуга следва да се развива, за да отразява напредъка в технологиите, развитието на пазара и промените в потребителското търсене“ (8). За целта съгласно горепосочената директива Комисията трябва да прави преглед на всеки три години на обхвата на универсалната услуга, особено с оглед на предложенията до Европейския парламент и до Съвета за изменения и повторно определяне на обхвата.

7.6.

В тази връзка ЕИСК препоръчва условията за достъп до електронните съобщения да се приспособят спрямо развитието на технологиите, и по-специално да се наложи пълно териториално покритие с мобилна телефония и широколентова връзка.

8.   Задължения за извършване на обществена услуга

8.1.

За някои УОИИ, които не се ползват от универсална услуга, правото на универсален достъп е обхванато от задълженията за обществена услуга, наложени на доставчиците на такива услуги.

8.2.

Общественият автомобилен и железопътен пътнически транспорт например не се ползва с универсална услуга, той е подчинен на задължения за извършване на обществена услуга, които са определени като „изискване, дефинирано или определено от компетентен орган, за да осигури обществени услуги за пътнически превоз от общ интерес, които даден оператор, ако отчиташе само собствените си търговски интереси, не би поел или не би поел до същата степен или при същите условия без възнаграждение“ (9). Следователно услуга за обществен транспорт, отговаряща на нужда на ползвателите, не трябва непременно да функционира съгласно пазарните правила. При все това в много държави членки железопътни и автомобилни линии на обществения пътнически транспорт се закриват или не се поддържат достатъчно в селските или слабо населените региони поради свързани с рентабилността съображения. Това се отнася и за други услуги, като например пощенските (закриване на пощенски станции) или банковите услуги (закриване на клонове).

8.3.

В тази връзка ЕИСК настоява да се изясни понятието за универсален достъп до УОИИ и да се въведат законодателни мерки, които задължават държавите членки да дефинират показатели за определяне на естеството на универсалния достъп за всяка УОИИ (гъстота на точките за достъп до услугата, максимално разстояние до точка за достъп, редовност на услугата, брой на службите и т.н.).

9.   Финансова достъпност

9.1.

В най-добрия случай пазарът може да предложи единствено фиксирана цена спрямо разходите, като това не би могло да гарантира достъпа на всички до УОИИ на достъпна цена. Следователно една от опасностите на свободната конкуренция е изкушението на доставчиците на дадена УОИИ да я предоставят единствено на клиентите, които поначало се считат за „платежоспособни“.

9.2.

За да се преодолее този риск, Протокол № 26 изисква от държавите членки да гарантират високо ниво по отношение на достъпността на всяка УОИИ.

9.3.

Ценовата достъпност е определена като „цената на услугите за потребителите с ниски/средни доходи, отнесена спрямо тази за потребителите, които разполагат с различни равнища на доходи“ (10).

9.4.

Следователно изискването за финансово достъпна услуга представлява важен фактор в борбата със социалното изключване, за да се даде възможност на всеки да има достъп до УОИИ, независимо от дохода си. При все това двадесетият принцип на европейския стълб на социалните права изглежда по-ограничителен, доколкото следва да се осигури подкрепа за достъпа до такива услуги (единствено) на нуждаещите се.

9.5.

Трябва да се посочи, че все повече гаранцията за достъпност не се постига посредством т.нар. „разумна“ социална тарифа, а посредством социално подпомагане, което се предоставя изключително в полза на най-бедните. Не само най-нуждаещите се, обаче, изпитват сериозни икономически затруднения при достъпа до УОИИ.

9.6.

Има случаи, в които, когато целта за ценова достъпност за всички не е постигната, регулаторните органи прилагат мерки за регулиране на цените. Така Комисията и европейският законодател се намесиха посредством регламент с цел намаляване, а впоследствие и премахване на таксуването на вътреобщностните мобилни съобщения (такси за роуминг), ако ползвателят се придвижва в рамките на ЕС, но не и ако се обажда от своята държава на някого в ЕС. В предложението си за регламент относно услуги за трансгранична доставка на колетни пратки Комисията обявява обвързващи мерки, ако положението с високите цени, прилагани от предприятията за трансгранична доставка на колетни пратки, не се подобри до края на 2018 г (11).

9.7.

Що се отнася до оценката на достъпността на цените, ЕИСК вече години наред приканва да се изясни понятието „ценова достъпност“ на УОИИ и да се въведат законодателни мерки, задължаващи държавите членки да дефинират показатели за определяне на тази достъпност.

9.8.

ЕИСК отново поставя искането си да се установи точно достъпността, като се определи потребителска кошница от услуги, считани за основни, при която степента на финансово натоварване на дадено домакинство за всяка от тези услуги да се определя според това, което е приемливо спрямо социалното възнаграждение/минималния доход, и при надвишаването на тази степен цените да се считат за прекомерни и да налагат предприемане на регулаторни мерки или даване на право на обществено подпомагане.

10.   Качествени основни услуги

10.1.

В Протокол № 26 държавите членки са приканени да гарантират високо ниво по отношение на качеството на УОИИ, докато стълбът се ограничава просто до „качествени“ основни услуги.

10.2.

Качествената услуга е тази, която носи удовлетворение на ползвателите. Следователно за постигането на тази цел трябва да бъдат определени ползвателите, техните потребности и очаквания. Изразяването на очакванията обаче често се случва след като ползвателят се оплаче от недобро функциониране.

10.3.

За редица УОИ, като например пощенските услуги, електронните съобщения, водоснабдяването, събирането на отпадъците, пътническите превози, социалните услуги от общ интерес и т.н., са определени стандарти за качество на общностно равнище – в различна степен и понякога твърде скромни. Макар например мнозинството от европейците да имат достъп до качествена питейна вода, в някои държави членки много граждани предпочитат да консумират бутилирана вода, тъй като вкусът на чешмяната вода им се струва неприятен. Наложително е редовно актуализиране на настоящите стандарти, за да се повиши доверието на потребителите и да се подобри качеството на чешмяната вода, а оттам и да се окаже положително въздействие върху околната среда, като се намалят пластмасовите отпадъци.

10.4.

Качеството на услугата представлява съществен фактор на оценка, каквато ЕИСК предлага по-горе. Следователно държавите членки ще трябва да приемат за УОИИ показатели, които да са свързани с възприятието за удовлетвореност, като бързина, точност, надеждност, удобство, наличие, компетентност и услужливост на доставчиците и т.н. Качеството обхваща също така аспекти като околната среда, условията на труд и защитата на потребителите.

10.5.

Качеството на услугите е пряко свързано с правата на потребителите. За определени УОИИ (железопътен транспорт, пощи) европейското законодателство предвижда обезщетения при липсата на качество (закъснели или отменени влакове или самолети, загуба или увреждане на пощенски пратки). Предвид огромните недостатъци на пътническия железопътен транспорт в някои държави членки, ЕИСК остава с впечатлението, че определени доставчици на услуги предпочитат по-скоро да плащат (скромни) обезщетения, отколкото да инвестират в качеството. Освен това правата на обезщетение в случай на закъснение са ограничени в множество държави членки само до големите линии, докато градските, крайградските и регионалните железопътни услуги за пътнически превози са изключени от всякакво обезщетяване съгласно дерогациите, разрешени от европейското законодателство (12).

10.6.

ЕИСК настоява да се прилага системата за обезщетения в случай на закъснение спрямо всички пътувания с влак, независимо от изминатото разстояние, и да се установи правото на обезщетение за всеки половин час закъснение от обявеното от официалното разписание пристигане или за всеки 15 минути при тръгване.

10.7.

Във връзка с правата на потребителите ЕИСК изисква като общо правило да се въведат обезщетения за всяка УОИ в случай на неспазване на задълженията за извършване на обществена услуга.

11.   Набор от социални показатели на европейския семестър

11.1.

Предназначението на включения в европейския семестър набор от социални показатели е да открива предизвикателствата в социалната област, пред които са изправени държавите членки при прилагането на принципите на европейския стълб на социалните права.

11.2.

Този инструмент за първоначален анализ, съпътстван от по-задълбочен анализ на равнището на всяка държава членка, има за цел да осъществява преглед на състоянието на социалните права, залегнали в европейския стълб, посредством ключовите показатели в набора от социални показатели. Основните услуги, предвидени в двадесетия основен принцип на стълба, отсъстват обаче сред всичките ключови и вторични показатели в набора от социални показатели, които фигурират в статистическото приложение към докладите за всяка държава.

11.3.

В тази връзка ЕИСК настоява основните услуги, предвидени в принцип № 20 на европейския стълб на социалните права, да станат неразделна част от набора от социални показатели на европейския семестър.

---

(1)  Съображение 14 от преамбюла на европейския стълб на социалните права.

(2)  Съображение 14 от преамбюла на европейския стълб на социалните права.

(3)  Вж. проучванията на Евробарометър относно услугите от общ интерес.

(4)  COM(2002) 331 final.

(5)  267/2008.

(6)  Зелена книга относно услугите от общ интерес от 21 май 2003 г.

(7)  Директива 2002/22/ЕО от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги.

(8)  Съображение 1 от Директива 2002/22/ЕО от 7 март 2002 г.

(9)  Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври 2007 г.

(10)  COM(2002) 331 final.

(11)  Предложение за регламент COM(2016) 285 final.

(12)  Регламент (ЕО) № 1370/2007 от 23 октомври 2007 г.