Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки“

(COM(2019) 151 final)

(2019/C 282/06)

Докладчик: Ana BONTEA

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 12.3.2019 г.
Правно основание	член 148, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	5.6.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	20.6.2019 г.
Пленарна сесия №	544
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	211/3/10

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК потвърждава отново предишните си заключения и препоръки относно насоките за политиките за заетост на държавите членки, за да може да се извлече максимална полза от тях (1).

1.2.

ЕИСК приветства действията на европейско и национално равнище, които позволиха да се постигне напредък в областта на заетостта, и препоръчва те да продължат и да се доразвият, за да се насърчат икономическата жизнеспособност и социалната устойчивост, да се подсигури работна ръка, която да е квалифицирана, обучена и следователно по-добре подготвена за промените, особено в областта на технологиите, да се осигурят пазари на труда, които да реагират бързо на икономическите промени, и да се гарантира постигането на целите за пълна заетост и социален напредък, намаляването на различията, насърчаването на равните възможности за всички, социалното приобщаване и борбата срещу бедността, с цел да се премахнат регионалните различия по отношение на условията на живот и труд и да се засили функционирането на пазара на труда и ефективността на социалния диалог.

1.3.

ЕИСК отново изтъква необходимостта от хармонично съчетаване на взаимносвързаните измерения на конкурентоспособността, производителността и социалната устойчивост/правата на работниците при изготвянето на политиките в областта на пазара на труда и социалните права предвид ясната връзка между тях. Всички политики, прилагани от европейските, националните и местните институции, би трябвало да осигуряват подходящ баланс между икономическата, социалната и екологичната устойчивост.

1.4.

Целесъобразно е да се провеждат политики и структурни реформи, които да улесняват създаването на качествени работни места, насърчаването на отговорно предприемачество и развитието на МСП и социалните предприятия.

1.5.

ЕИСК подчертава, че е важно да се гарантира приобщаващо, справедливо и висококачествено техническо, професионално и висше образование, да се осигури високо равнище на подходящи знания и умения за заетост, достойни работни места и предприемачество, както и да се насърчат възможностите за учене през целия живот за всички.

1.6.

Правилното функциониране на социалния диалог е от първостепенно значение за подобряването на планирането и изпълнението на реформите, както и за тяхното наблюдение (2).

1.7.

ЕИСК поддържа своите препоръки за продължаване на усилията за премахване на различията, тъй като сближаването във възходяща посока е хоризонтален принцип, който трябва да бъде взет предвид и включен във всички политики на Съюза.

1.8.

ЕИСК отново изтъква заключенията и препоръките си относно Европейския стълб на социалните права (3).

2.   Общи бележки

2.1.

В предложението за решение на Съвета се предвижда през 2019 г. да се запазят четирите насоки за политиките за заетост на държавите членки, посочени в приложението към Решение № 2018/1215/ЕС (4).

2.2.

В предходните си становища (5) ЕИСК формулира заключения и препоръки относно насоките за политиките за заетост на държавите членки, които желае отново да изтъкне в настоящото становище, за да може да се извлече максимална полза от тях.

2.3.

ЕИСК приветства действията на европейско и национално равнище, които позволиха да се постигне напредък (6), и препоръчва те да се продължат и да се доразвият, като същевременно се положат усилия за непрестанно подобряване на качеството на заетостта и намаляване на неравенствата (като се има предвид, че все още има различия между държавите членки, регионите и различните групи хора на пазара на труда, растежът не облагодетелства в еднаква степен всички държави, региони и граждани, а в някои държави безработицата остава висока, реалните доходи на домакинствата са под равнищата отпреди кризата и бедността е значителна).

2.4.

За 2020 г. държавите членки и Съюзът, в консултация със социалните партньори, трябва да започнат да разработват нова координирана стратегия за заетостта, която по-специално да насърчи икономическата жизнеспособност и социалната устойчивост, да подсигури работна ръка, която да е квалифицирана, обучена и следователно по-добре подготвена за промените, особено в областта на технологиите, да осигури пазари на труда, които да реагират бързо на икономическите промени, и да гарантира постигането на целите за пълна заетост и социален напредък, намаляването на различията, както и укрепването на функционирането на пазара на труда и ефективността на социалния диалог.

3.   Конкретни бележки

3.1.   Насърчаване на търсенето на работна ръка и инвестициите

3.1.1.

„Както се подчертава в докладите по държави от 2019 г., всички държави членки се сблъскват с пречки пред инвестициите в различни области на действие“. „За пример може да се посочи ненужната административна и регулаторна тежест, липсата на предвидимост на правната рамка, ограничената ефективност на съдебните системи и неефективността на публичната администрация“ (7) (реформите и инвестициите изискват достатъчен административен и технически капацитет, за да се даде възможност на държавите членки да постигнат очакваните резултати), тромавите и продължителни процедури за одобрение, без да се забравя недостигът на умения, дължащ се на недостатъците в системите за образование и обучение, породени от липсата на подходящи инвестиции. Недостигът на умения се посочва в докладите на множество държави като фактор, който възпрепятства или забавя инвестициите. Въпреки положените в последно време усилия и постигнатия напредък в преодоляването на някои недостатъци на финансовата система (8) е необходимо да се споменат и оставащите трудности, с които се сблъскват предприятията, особено МСП, когато се опитват да получат финансиране за инвестиции (9). Всички тези слабости, които имат значително трансгранично отражение, изискват подходящи действия на европейско и национално равнище, за да може инвестициите в ЕС и неговите държави членки да се върнат на равнищата отпреди кризата и за да бъдат постигнати формулираните в стратегията „Европа 2020“ цели за предприятията в областта на НИРД и обучението на техния персонал.

3.1.2.

Необходими са по-целенасочени инвестиционни политики, съчетани с набор от добре планирани структурни реформи, които да улеснят създаването на качествени работни места, да насърчат отговорното предприемачество и действителната самостоятелна заетост и да подкрепят създаването и растежа на МСП и социалните предприятия.

3.1.3.

Добре е да се възприеме приобщаваща, последователна и благоприятна за МСП хоризонтална европейска политика и от принципа „Мисли първо за малките“ да се премине към принципа „ Действай първо за малките“. ЕИСК повтаря вече отправените от него препоръки (10), включително тези за създаването на показател, даващ възможност за измерване на условията, благоприятстващи предприемачеството.

3.1.4.

На фона на демографските тенденции растежът на производителността е от ключово значение за осигуряването в бъдеще на устойчив икономически растеж във всички държави членки. Основното предизвикателство пред създателите на политиките и социалните партньори е да стимулират растежа на производителността в Европа (11) чрез по-целенасочени инвестиции във физически и човешки капитал и в използването на технологичния напредък в промишления сектор и сектора на услугите, както и чрез засилване на продуктивните инвестиции в иновации, научноизследователска и развойна дейност, проекти за насърчаване на растежа, както и във физически и социални инфраструктури, като например мрежите на ИКТ и структурите за предоставяне на грижи. Необходими са по-големи усилия за инвестиране в създаването на качествени работни места и за справяне с несигурната заетост, тъй като тя също ограничава производителността.

3.2.   Подобряване на достъпа до работни места, квалификации и умения (12)

3.2.1.

Един от основните поводи за безпокойство през 2019 г. е потвърждаването на несъответствието между структурните умения и изискванията на пазара на труда, тъй като предприятията от ЕС срещат все повече трудности при наемането на работници. Това се дължи на липсата на подходящи умения в рамките на ЕС, което само увеличава натиска върху производствения капацитет. Недостигът на умения не засяга само държавите с високо равнище на заетост, но и тези с високи равнища на безработица, и е особено остър в някои сектори, а именно строителството, услугите в сферата на ИКТ, инженерните и финансовите услуги (13). Необходими са по-строги мерки за справяне с това положение, като приоритетно се реформират системите за образование и обучение в повечето държави и се насърчава подход, основан на резултатите във висшето образование.

3.2.2.

Приоритетите са следните: гарантиране на равнопоставеност и равни възможности, равен достъп до качествено образование и до високо ниво на умения и знания, както и справедливо разпределение на постиженията от обучението.

3.2.3.

Учебните заведения и учителите би трябвало да разполагат с подкрепата, пространството и инструментите, необходими за интегриране на ценностите на демокрацията, активното гражданство, критичното мислене, толерантността и мира в контекста на трудностите, свързани с интеграцията на мигрантите и бежанците, десния екстремизъм и популисткия национализъм.

3.2.4.

Ефективно функциониращата система за професионално образование и обучение, основаваща се на дуалността, допринася за повишаване на младежката заетост

3.2.5.

За да се постигне пълна цифрова грамотност на всички учители и ученици, както и на гражданите, включително тези в маргинализирани райони, е необходимо да се гарантират адекватни публични средства, модерно оборудване и наемане на квалифициран технически персонал.

3.2.6.

Преодоляването на този недостиг на умения е многоаспектна задача, за чието изпълнение трябва да се положат значителни усилия. Добре е на всички равнища да се насърчават творчеството, предприемаческият дух и мобилността в образованието и обучението, както и ученето през целия живот и по-тесните връзки между предприятията и организациите, предоставящи образователни услуги. Социалните партньори също имат важна роля в това отношение.

3.2.7.

Освен от достъп до качествено образование и професионално обучение хората с увреждания и другите групи в неравностойно положение се нуждаят и от целенасочени мерки и подкрепа за подобряване на достъпа им до пазара на труда.

3.3.   Засилване на ефективността на социалния диалог на национално и европейско равнище (14)

3.3.1.

Ефективният социален диалог е от ключово значение за постигането на горепосочените цели за социално сближаване във възходяща посока, достъп до качествена заетост, квалификации и компетенции и подобряване на процеса на разработване и изпълнение на произтичащите от тези цели реформи, с цел да се засили ангажираността.

3.3.2.

Необходимо е навременно и значимо участие на социалните партньори в рамките на целия процес на европейския семестър, за да се подобри ангажираността в политиките, което ще улесни успешното им прилагане чрез сближаване на интересите на работниците и работодателите. Сътрудничеството между социалните партньори може да бъде двигател на успеха, устойчивостта и приобщаващия характер на политиките в сферата на икономиката, заетостта и социалното приобщаване.

3.3.3.

Социалните партньори са в състояние да намерят новаторски решения за справяне с промените в обществото и на пазара на труда, демографските промени, цифровизацията и последиците от глобализацията. Законодателната рамка на национално и европейско равнище би трябвало да подсигурява запазено за иновации пространство на равнището на предприятията, секторите и държавите членки, за да се стимулира развитието на социалните партньори. Европейският социален фонд (ЕСФ) трябва да играе важна роля в засилването на капацитета на социалните партньори, както свидетелства четиристранната декларация „Ново начало за социалния диалог“ от 2016 г.; ЕИСК насърчава Комисията и държавите членки да следят за това препоръките на социалните партньори да бъдат приложени на практика (15).

3.3.4.

Участието на социалните партньори в европейския семестър също изисква допълнителна подкрепа за засилването на капацитета, за да може да се допринесе за различните етапи на процеса, включително за извършването на реформите. По същия начин е важно да се укрепи капацитетът на социалните партньори в някои държави, за да се осъществи транспонирането на резултатите от европейския социален диалог.

3.3.5.

Както се посочва в докладите по държави от 2019 г., положителните развития в някои държави членки контрастират с връщането назад в други. В някои държави членки участието на социалните партньори на национално равнище на практика е намаляло. Консултациите със социалните партньори би трябвало да бъдат задължителни.

3.3.6.

Социалният диалог би трябвало да играе по-важна роля в планирането, изпълнението и последващите действия във връзка с реформите. Целесъобразно е да се вземат предвид споразуменията между социалните партньори, които идентифицират неотложните предизвикателства и политическите фактори с цел подобряване на пазарите на труда, както и докладите за отделните държави и наборът от социални показатели.

3.4.   Насърчаване на равните възможности за всички, благоприятстване на социалното приобщаване и борбата с бедността (16)

3.4.1.

ЕИСК отново изтъква необходимостта от хармонично съчетаване на взаимносвързаните измерения на конкурентоспособността, производителността и социалната устойчивост/правата на работниците при изготвянето на политиките в областта на пазара на труда и социалните права предвид ясната връзка между тях. Всички участници трябва да се ангажират да насърчават приобщаващия растеж и същевременно да създадат благоприятни условия за бизнеса, за да се създават повече и по-добри работни места. Единственият начин за изграждане на по-равнопоставени общества е създаването на по-приобщаващи и устойчиви растеж и работни места с цел осигуряване на достойни условия на труд за населението, подходящо възнаграждение и пенсии и възможност то да упражнява правата си.

3.4.2.

Въпреки подобряването на положението в цяла Европа все още остават различия между държавите членки, регионите и различните групи хора на пазара на труда. Растежът не облагодетелства в еднаква степен всички държави, региони и граждани. В някои държави членки безработицата все още е висока, реалните доходи на домакинствата са под нивата отпреди кризата и бедността е значителна. Регионалните различия продължават да бъдат значителни, а в някои държави членки дори нарастват.

3.4.3.

Специфичните за всяка държава препоръки (17) могат да играят ключова роля за подобряване на ефективността на насоките за заетостта и на Европейския стълб на социалните права, което им предоставя голяма възможност да оформят националните политики в съответствие с насоките и принципите на стълба с оглед на постигането на общи резултати. Те би трябвало да се стремят да намалят тези различия, да увеличат съответните ресурси и да ги насочат към постигането на тази цел.

3.4.4.

В някои държави членки равнищата на безработица не са се възстановили напълно и все още са над 10 %. Положението на младите продължава да бъде проблематично в много държави: високият дял на младите хора, незаети с работа, учене или обучение, буди безпокойство от гледна точка на тяхната настояща и бъдеща пригодност за заетост (18). В други държави нарастващият недостиг на работна ръка пречи на по-нататъшния растеж.

3.4.5.

Като цяло, въпреки нарастващите равнища на заетост сред жените, все още има разлики между половете по отношение на равнищата на заетост, които водят до разлики в заплащането (19). По-специално нискоквалифицираните и хората с мигрантски произход се сблъскват с трудности при намирането на работа (20). Хората с увреждания също остават в неблагоприятно положение (21). Освен това в много държави членки съществуват големи регионални различия по отношение на резултатите на пазара на труда. Демографските промени и технологичното развитие променят европейските пазари на труда. Тези проблеми трябва да бъдат разрешени чрез законодателни и административни мерки и чрез сътрудничество между съответните институции и социалните партньори.

3.5.   Европейски стълб на социалните права

3.5.1.

Европейският стълб на социалните права е от основно значение за подобряването на условията на живот и труд и системите за социална закрила в Европа, гарантирането на равновесие между професионалния и личния живот и подобряването на социалните стандарти и сближаването между държавите – членки на ЕС, включително колективното договаряне и достъпа до социални услуги. Що се отнася до Европейския стълб на социалните права, ЕИСК отново изтъква заключенията и препоръките, отправени в предходни становища (22).

3.5.2.

В докладите по държави за 2019 г. се обръща особено внимание на резултатите, постигнати от държавите членки във връзка с различните измерения на Европейския стълб на социалните права. Прилагането на стълба указва посоката, която трябва да се следва, за да се постигне приобщаващ, справедлив и устойчив растеж.

3.5.3.

Бъдещето на пазара на труда би трябвало да бъде основна тема в дебатите относно стълба, които би трябвало да засегнат значителното преобразуване, което той претърпява; целесъобразно е да се възприеме последователна европейска стратегия за заетостта, която да обхваща следните теми: — инвестициите и иновациите, — заетостта и качествените работни места, — справедливите условия на труд за всички, — справедливия и безпроблемен преход, подкрепян от активни политики на пазара на труда, — участието на всички заинтересовани страни, особено на социалните партньори.

3.5.4.

Всички заинтересовани страни трябва да работят заедно, за да гарантират, че в бъдеще трудовият свят ще бъде справедлив и приобщаващ, ще предлага възможности за заетост на всички и ще насърчава социалния прогрес и квалифицираната и мотивирана работна сила, която ще има достойни доходи и достъп до качествени работни места.

3.5.5.

Този напредък обаче трябва да бъде финансиран: ефективното прилагане на Европейския стълб на социалните права в държавите членки ще бъде възможно единствено ако са налице достатъчно финансови ресурси за инвестиране в социални политики, насочени към прилагането на правата и принципите чрез конкретни политически инициативи. За тази цел е подходящо да се търсят механизми като Европейския социален фонд и Европейския фонд за стратегически инвестиции.

3.6.   Фондове на ЕС (23)

3.6.1.

ЕИСК приветства намерението, заявено в проекта на регламент за ЕСФ +, да се засили връзката между ЕСФ и процеса на европейския семестър, по-специално изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки.

3.6.2.

За някои държави членки средствата от ЕС представляват изключително важна част от техните публични инвестиции. По-доброто съгласуване на фондовете на ЕС с анализа и препоръките в контекста на европейския семестър би трябвало да доведе до подобряване на резултатите и до засилване на въздействието от финансирането по линия на политиката на сближаване.

3.6.3.

Европейският фонд за стратегически инвестиции и европейските структурни и инвестиционни фондове би трябвало да са замислени така, че да играят ключова роля за създаването на работни места и растеж и за насърчаването на териториалното и социалното сближаване. ЕИСК е на мнение, че е необходимо по-ефективно и ефикасно използване на тези фондове, както и че дългосрочните инвестиции на ЕС във висококачествена социална инфраструктура и услуги, включително посредством Европейския фонд за стратегически инвестиции и Европейската инвестиционна банка, следва да бъдат приоритизирани и свързани с прилагането на стълба.

3.7.   Цифровизация

3.7.1.

В редица свои становища ЕИСК е разглеждал явлението цифровизация и неговото въздействие върху организацията на труда и заетостта (24).

3.7.2.

Четвъртата индустриална революция ще доведе до съществени промени, дължащи се на развитието в области като генетиката, изкуствения интелект, роботиката, нанотехнологиите, триизмерния печат и биотехнологиите. Тези промени ще засегнат моделите на потребление, производство и труд, и ще породят огромни предизвикателства, изискващи проактивно адаптиране на предприятията, публичните органи и гражданите. Успоредно с технологичната революция редица социално-икономически, геополитически и демографски фактори, свързани с тези промени, оказват все по-голямо въздействие, тъй като действат в множество посоки и се подсилват взаимно. Като се има предвид, че промишлеността като цяло се приспособява, повечето работни места претърпяват радикални промени.

3.7.3.

Има риск някои работни места да станат излишни, докато други са в голям подем; същевременно съществуващите работни места изискват да се придобият необходимите умения. Необходими са специфични мерки за справяне с недостига на умения, масовата безработица и увеличаващите се неравенства, които изискват преквалификация и повишаване на квалификацията, проактивен подход към ученето през целия живот, подходящи стимули и оборудване, както и многосекторни партньорства.

3.7.4.

По-доброто разбиране на променящото се естество на труда и трудовите отношения в цифровата ера би трябвало да доведе до по-ефективна политика на ЕС в областта на заетостта.

3.7.5.

Трябва да се даде приоритет на ученето през целия живот, преквалификацията и развитието на умения, така че всеки да има възможност да си намери работа в условията на глобализирана високотехнологична работна среда, както и да има достъп до информация и услуги, някои от които са от първостепенно значение.

3.7.6.

В ерата на цифровите технологии е жизненоважно да се гарантира достъп до интернет, да се осигури цифрова грамотност за всички, изложени на риск от безработица, и да им се предостави възможност да упражняват правата си и да имат достъп до социални услуги, особено основните.

3.7.7.

Новите неравенства и социалните рискове, свързани с цифровата революция, биха могли отчасти да се дължат и на явлението цифрово изключване, тъй като някои групи от населението не притежават компютърните умения и елементарните познания в тази област, необходими за достъп до информация и услуги, някои от които жизненоважни.

---

(1)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57.

(2)  ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 1; ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 30.

(3)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стp. 1; ОВ C 81, 2.3.2018 г., стp. 145; ОВ C 125, 21.4.2017 г., стp. 10.

(4)  Решение (ЕС) 2018/1215 на Съвета от 16 юли 2018 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (ОВ L 224, 5.9.2018 г., стр. 4).

—	насърчаване на търсенето на работна ръка;

—	повишаване на предлагането на работна ръка и подобряване на достъпа до заетост, умения и компетентности;

—	подобряване на функционирането на пазарите на труда и ефективността на социалния диалог; и

—	насърчаване на равните възможности за всички, социалното приобщаване и борбата с бедността.

(5)  ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 68, ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 57.

(6)  Съобщение COM (2019) 150 final – Европейският съюз отчита седма поредна година на икономически растеж. Продължаващото икономическо възстановяване оказва положително въздействие върху пазарите на труда и социалния напредък. Положението със заетостта продължава да се подобрява, като броят на лицата, наети през четвъртото тримесечие на 2018 г., е 240 милиона, а процентът на безработица (6,6 %) се върна на равнището от 2000 г. Само през 2017 г. над пет милиона души са излезли от положение на бедност и социално изключване.

(7)  Съобщение COM(2019) 150 final (Приложение 4); вж. също съобщение COM (2019) 500 final.

(8)  „Достъп до финансиране за МСП и за дружествата със средна пазарна капитализация за периода 2014—2020 г.: възможности и предизвикателства“ (информационен доклад); ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 15; ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 1.

(9)  Вж. бележка под линия 8.

(10)  COM(2019) 150 final.

(11)  Вж. бележка под линия № 10.

(12)  SOC/622 (в процес на изготвяне), ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 136, ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр.16, ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 8, ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 167; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 57; ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 67.

(13)  Вж. проучването, възложено от ЕИСК, относно несъответствията между търсените и предлаганите умения, за 2018 г.

(14)  ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 1; ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 30.

(15)  Изявление на председателството на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и европейските социални партньори относно „Ново начало за социалния диалог“, 2016 г.

(16)  ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15; ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 1; ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 135; SOC/620 (в процес на изготвяне); ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 7.

(17)  Специфични за всяка държава препоръки.

(18)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 142.

(19)  SOC/610(ОВ С 240, 16.7.2019 г., стр. 3); ОВ C 110, 22.3.2018 г., стр.26; ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 37; ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 101; ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 20.

(20)  „Цената на „отказа от имиграция“ (и „отказа от интеграция“)“ (информационен доклад); ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 19; ОВ C 71, 24.2.2016 г., стр. 46.

(21)  ОВ C 34, 2.2.2017 г., стp. 15; ОВ C 367, 10.10.2018 г., стp. 20; SOC/616 (в процес на изготвяне).

(22)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стp. 10; ОВ C 81, 2.3.2018 г., стp. 145; SOC/614 (в процес на изготвяне).

(23)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 165.

(24)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стp. 8; ОВ C 129, 11.4.2017 г., стp. 7; ОВ C 237, 6.7.2018 г., стp. 1; ОВ C 434, 15.12.2017 г., стp. 36; ОВ C 434, 15.12.2017 г., стp. 30; ОВ C 173, 31.5.2017 г., стp. 45; ОВ C 303, 19.8.2016 г., стp. 54; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стp. 161; ОВ C 128, 18.5.2010 г., стp. 74; SOC/622 (в процес на изготвяне).