ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.5.2018

COM(2018) 353 final

2018/0178(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2018) 257 final}
{SWD(2018) 264 final}
{SWD(2018) 265 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•    Основания и цели на предложението

Настоящото предложение е част от по-широка инициатива на Комисията в областта на устойчивото развитие. С нея се създава основа за рамка на ЕС, която поставя екологичните, социалните и управленските фактори в центъра на финансовата система, подкрепяйки преобразуването на европейската икономика в по-екологосъобразна и по-устойчива кръгова система. Всички тези фактори следва да се отчитат в процеса на вземане на инвестиционни решения, за да имат инвестициите по-устойчив характер, като се вземат под внимание емисиите на парникови газове, условията на труд и изчерпването на ресурсите. Настоящото предложение и придружаващите го законодателни актове имат за цел включване по съгласуван начин на екологичните, социалните и управленските фактори в инвестиционния и консултационния процес. Така ще се гарантира, че участниците на финансовия пазар (управляващи дружества на ПКИПЦК, ЛУАИФ, застрахователни предприятия, ИППО, лицата, управляващи EuVECA и EuSEF), разпространителите на застрахователни продукти или инвестиционните консултанти, които получават мандат от своите клиенти или бенефициери да вземат инвестиционни решения за тяхна сметка, ще включат екологичните, социалните и управленските фактори във вътрешните си процедури и информират клиентите за това. Освен това, за да се помогне на инвеститорите да сравняват въглеродния отпечатък на инвестициите, с предложенията се въвеждат нови категории референтни показатели за ниски въглеродни емисии и за положително въздействие в областта на въглеродните емисии. Тези предложения се подсилват взаимно и следва да улеснят инвестициите в проекти и активи, свързани с устойчивото развитие в целия ЕС.

Настоящото предложение конкретно съдържа единни критерии, чрез които да се определи дали дадена икономическа дейност е устойчива от екологична гледна точка. Освен това с него се урежда процес, включващ многостранна платформа за установяване на единна система на ЕС за класификация въз основа на набор от конкретни критерии, за да се определи кои икономически дейности се считат за свързани с устойчивото развитие.

Това следва да осигури на икономическите субекти и на инвеститорите яснота по въпроса кои дейности се считат за свързани с устойчивото развитие, за да могат да използват тази информация при инвестиционните си решения, Това ще спомогне да се гарантира, че инвестиционните стратегии са насочени към икономически дейности, които действително допринасят за постигането на екологичните цели, като същевременно се съблюдават минимални социални и управленски стандарти. По-голяма яснота за това какво представляват екологосъобразните инвестиции ще улесни техния достъп до трансграничните капиталови пазари.

Пакетът на Комисията следва глобалните усилия за по-устойчива икономика. Когато приеха Парижкото споразумение относно изменението на климата от 2016 г. и Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, правителствата на множество държави от цял свят избраха за нашата планета и нашата икономика пътя на едно по-устойчиво развитие.

Ангажиментът на ЕС е да постигне развитие, което отговаря на потребностите на настоящето, без да се накърнява способността на бъдещите поколения да удовлетворяват собствените си потребности. Устойчивото развитие отдавна заема централно място в европейския проект. В Договорите на ЕС са заложени неговите социални и екологични измерения, които следва да се разглеждат заедно.

В Съобщението на Комисията от 2016 г. „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ се прави връзка между целите за устойчиво развитие 1 по Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и рамката на европейската политика, за да се гарантира включването на тези цели от самото начало във всички действия и инициативи на политиката на ЕС както в рамките на Съюза, така и на глобално равнище. Също така ЕС е поел цялостния ангажимент за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и за интегриране на устойчивото развитие в политиките на ЕС, както председателят Жан-Клод Юнкер обяви в политическите насоки за Европейската комисия 2 през 2014 г. Поради това много от политическите приоритети на Европейската комисия за 2014—2020 г. подкрепят целите на ЕС в областта на климата и изпълняват Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. Тук спадат Планът за инвестиции за Европа 3 , пакетът от мерки за кръговата икономика 4 , пакетът за енергийния съюз 5 , актуализираната стратегия на ЕС за биоикономиката 6 , съюзът на капиталовите пазари 7 и бюджетът на ЕС за периода 2014—2020 г., включително Кохезионният фонд и научноизследователските проекти. Освен това Комисията създаде многостранна платформа за последващи действия и обмен на най-добри практики относно изпълнението на целите за устойчиво развитие.

Като последващо действие във връзка с работата на ЕГВР, на 8 март 2018 г. Комисията публикува План за действие за финансиране за устойчив растеж 10 . В него Комисията се ангажира да внесе законодателно предложение през второто тримесечие на 2018 г., с което да се осигури постепенното разработване на таксономия на ЕС на свързаните с устойчивото развитие дейности в областта на изменението на климата, както и на екологични и социални дейности, като по целесъобразност ще се надгражда постигнатото до момента. Целта е бъдещата таксономия на ЕС да се въведе в законодателството на ЕС и да се създаде основа за използването на тази система за класификация в различни области (напр. стандарти, маркировка, референтни показатели за устойчиво развитие).

•    Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

•    Съгласуваност с други политики на Съюза

2    ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•    Правно основание

Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) оправомощава Европейския парламент и Съвета да приемат мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които са свързани със създаването или функционирането на вътрешния пазар. Член 114 от ДФЕС дава възможност на ЕС да предприема мерки за премахване на съществуващите пречки пред упражняването на основните свободи и да предотврати появата на такива пречки, включително тези, които затрудняват икономическите оператори, в т.ч. инвеститорите, да се възползват в пълна степен от предимствата на вътрешния пазар.

Понастоящем държавите членки тълкуват по различен начин понятието инвестиции в устойчивото развитие. Някои държави членки са въвели схеми за маркировка или пазарно ориентирани инициативи за определяне на това какво се счита за екологосъобразно за инвестиционни цели, докато други нямат такива правила, но е вероятно да приемат законодателство в тази област въз основа на собствени определения за инвестиции в устойчивото развитие. Националните схеми за маркировка, основани на различни критерии за това кои икономически дейности се считат за екологосъобразни, затрудняват инвеститорите, когато сравняват „зелените“ инвестиции, и ги възпрепятстват да инвестират зад граница.

Съществуващите различия са в тежест и за икономическите оператори, които трябва да спазват различни стандарти в отделните държави членки. За преодоляване на съществуващите различия и предотвратяване появата на бъдещи пречки пред вътрешния пазар, с настоящото предложение се установява стандартно определение на равнище ЕС за това какво представлява екологосъобразна икономическа дейност за инвестиционни цели. Целта на настоящото предложение е да се стандартизира понятието за екологосъобразни инвестиции в рамките на Съюза, като по този начин бъдат насърчени инвестициите в екологосъобразни икономически дейности в една или повече държави от ЕС. Стандартизираното понятие ще позволи също така на икономическите оператори да привличат по-лесно чуждестранни инвестиции.

Член 114 от ДФЕС предвижда правно основание, на което ЕС може да приеме това предложение, тъй като целта му е да улесни инвестициите в устойчиви икономически дейности в целия ЕС, независимо от националните граници.

•    Субсидиарност (за неизключителната компетентност)

Настоящото предложение е съобразено с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Този принцип гласи, че действия на равнището на ЕС могат да бъдат предприети само когато предвидените цели не могат да се постигнат на по-ниско равнище.

Съществуващата неяснота по отношение на това какво всъщност представлява екологосъобразна икономическа дейност може да се задълбочи, ако държавите членки се опитат да предприемат некоординирани действия в тази област. С оглед на ангажиментите, поети в областта на околната среда и климата на международно (например Парижкото споразумение) и европейско равнище, все повече държави членки вероятно ще проучат възможността да въведат маркировка за финансови продукти, свързани с устойчивото развитие, на базата на собствените си таксономии. Това би увеличило националните пречки пред функционирането на капиталовите пазари за набиране на средства за проекти, свързани с устойчивото развитие. Разнообразните класификационни системи биха увеличили разпокъсаността на пазара и породили проблеми за конкуренцията, затруднявайки допълнително инвеститорите да разберат какво е устойчиво и какво не е.

Ето защо критериите за определяне на това какво представлява екологосъобразна дейност за инвестиционни цели следва да бъдат стандартизирани на равнище ЕС. В последствие следва да бъде създадена единна система на ЕС за класификация, в чието изграждане трябва да участват всички заинтересовани страни. Така икономическите оператори ще бъдат улеснени, когато привличат капитал за инвестиции в устойчивото развитие в рамките на целия ЕС. Това ще бъде първа стъпка към справяне с невярната информация относно положителното въздействие върху околната среда („greenwashing“) и ще улесни инвеститорите да определят критериите, прилагани при класифицирането на даден финансов продукт като „зелен“ или екологосъобразен. Предложението следователно има за цел да отстрани недостатъците на съществуващата правна рамка чрез въвеждане на стандартни критерии за установяване кои инвестиции се смятат за екологосъобразни. Уеднаквяването и правната сигурност на упражняването на гарантираните от Договора свободи може да бъде по-добре осигурено чрез предприемане на действия на равнище ЕС.

•    Пропорционалност

•    Избор на инструмент

3    РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•    Консултации със заинтересованите страни

Становищата на заинтересованите страни бяха събрани чрез обществена консултация във връзка с междинния доклад на експертната група на високо равнище по финансирането за устойчиво развитие, както и чрез целеви интервюта на финансовите институции, проведени от Комисията. Заинтересованите страни бяха запитани какво следва да включва таксономията на ЕС, дали има нужда от регулаторна намеса и какъв трябва да бъде първоначалният обхват на таксономията на ЕС. Събраните мнения по тези три въпроса могат да бъдат обобщени, както следва:

·Регулаторни действия на ЕС — повечето от участниците в консултацията подкрепят идеята за разработване на таксономия (т.е. класификация на устойчивите икономически дейности) на равнище на ЕС. Много от тях заявиха, че таксономията на ЕС следва да се основава или поне да е съобразена със съществуващите международни рамки (напр. целите за устойчиво развитие на ООН) и класификации (например инициативата за климатични облигации, Eurosif, работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата и свързаните с климата показатели и др.).

·Обхват — мнозинството от респондентите посочват, че таксономията на ЕС трябва в крайна сметка да обхване всички цели на устойчивото развитие (екологични и социални). Някои от тях подкрепиха поетапен подход, като се започне с екологичните.

·Ниво на подробност — бяха застъпени различни становища по отношение на степента на подробност на таксономията на ЕС. Въпреки че финансовият сектор като цяло подкрепя незадължителната таксономия, други заинтересовани страни (частни лица и граждански сдружения) предпочитат по-подробна таксономия с ясни определения и (измерими) критерии.

•    Събиране и използване на експертни становища

·да бъде приведени в съответствие със заявените от ЕС цели на публичната политика, включително прилагането на Парижкото споразумение и на целите за устойчиво развитие;

·да предостави на участниците на капиталовите пазара насоки относно значението на конкретни дейности или техния принос;

·параметрите на таксономията и стоящите в основата им данни следва да са свободно достъпни и да са разработени посредством многостранен процес, гарантиращ готовността на пазара да я приеме;

·да бъде динамичен инструмент. Науката за устойчивостта се развива непрекъснато и се променя заедно със социалните очаквания и потребностите на инвеститорите и пазарите. Поради това следва да бъде отчетено, че таксономията трябва да отговаря на наличните към момента върхови знания, което налага нейното редовно преразглеждане.

·преглед и анализ на усилията на световно равнище, за да се определи понятието „зелено“ в контекста на „зелени“ облигации, заеми и капиталови инструменти, търгувани на фондова борса;

·средствата и възможностите за идентифициране на „зелени“ активи и дейности чрез определения на понятията, таксономии, рейтингови методологии и други механизми;

·списък на „зелени“ определения, описания и оценки на избрани определения, както и сравнение на съществуващите „зелени“ секторни таксономии.

•    Оценка на въздействието

В предложението са взети предвид становищата (положително становище с резерви, издадено на 14 май 2018 г., и предходните две отрицателни становища), издадени от Комитета за регулаторен контрол (КРК). В предложението и преразгледаната оценка на въздействието са взети под внимание коментарите на КРК, който заключи в становищата си, че преди да се продължи с инициативата са необходими корекции.

Коментари, получени в рамките на третото положително становище, акцентираха върху:

·осигуряване на яснота по отношение на привеждането в действие на понятията за „ненанасяне на вреда“ и „съществен принос за устойчивостта“;

·гарантиране, че рамката за мониторинг и оценка включва проблеми и рискове, които трябва да бъдат взети предвид при разработването на техническите критерии за проверка;

·по-голямата прозрачност на съотношението между разходите и ползите при сравняване на вариантите.

Тези въпроси бяха взети под внимание при окончателната преработена версия на оценката на въздействието.

Коментарите, получени по-рано от КРК, са изцяло разгледани в предложението и придружаващия го преработен вариант на оценката на въздействието и могат да бъдат групирани в три по-общи проблемни области:

Първо, в по-общ план КРК предложи оценката на въздействието да обясни по-добре обхвата, последователността и съгласуваността на различните мерки, включително таксономията и нейната връзка с другите предложения. Така, в окончателния вариант на оценката на въздействието бяха внесени следните подобрения:

·бяха описани по-подробно незабавните и потенциалните бъдещи употреби на таксономията, както и начинът, по който тя ще бъде приведена в действие;

·беше пояснено, че преди приемането на всеки делегиран акт за определяне на техническите критерии за проверка ще бъде извършвана оценка на въздействието по отношение на естеството и концентрацията на разходите върху заинтересованите страни;

·бяха обяснени съгласуваността и взаимното допълване със съществуващото законодателство и политики на ЕС в други области (напр. околна среда и климат, енергетика, транспорт);

·бяха обяснени последователността и взаимодействията между „екологичната таксономия“ и „социалната таксономия“;

·беше разяснено как таксономията ще се разширява и актуализира с течение на времето, а свързаните с това административни разходи — оценени;

·беше пояснено по какъв начин съзаконодателите ще бъдат информирани/участват в целия процес по разработване на технически критерии за проверка.

На второ място, в по-конкретен план КРК изрази загриженост по отношение на незабавното използване на таксономията и рисковете, свързани със задължителното ѝ използване от участниците на финансовите пазари, преди таксономията да е достигнала подходящата степен на стабилност и развитие. В предложения законодателен текст, основаващ се на окончателната преработена версия на оценката на въздействието, тези въпроси са решени по следния начин:

·Редица разпоредби в настоящото предложение гарантират, че таксономията ще се използва едва когато е стабилна и достатъчно развита, за да се избегнат прекомерните разходи за участниците на финансовите пазари. Целта на тези предпазни мерки е таксономията да започне да се използва едва в края на процеса на консултации със заинтересованите страни, което поражда съпричастност и добър прием на концепцията:

–Член 18 постановява, че оперативната част на настоящия регламент (членове 3—12) ще започне да се прилага шест месеца след датата на влизане в сила на делегираните актове. Това означава, че участниците на финансовите пазари няма да бъдат задължени да прилагат критериите за екологосъобразни икономически дейности, докато не са имали достатъчно време да се подготвят и запознаят с правилата и тяхното прилагане.

–От участниците на финансовите пазари, които предлагат финансови продукти като екологосъобразни, ще се изисква да извършват необходимото оповестяване. При все това настоящото предложение гарантира, че съответните задължения за оповестяване не представляват непропорционална тежест за съответните участници на финансовите пазари. С член 4 се изисква да се оповести по какъв начин и до каква степен заложените в таксономията критерии, определящи съобразността на инвестицията от екологична гледна точка, са взети под внимание в процеса на вземане на инвестиционни решения. Точният обхват на това задължение за оповестяване ще бъде определен с делегираните актове въз основа на цялостна оценка на въздействието.

–Администраторите на референтни показатели за нисковъглеродни емисии или за положително въздействие в областта на въглеродните емисии ще могат да определят своите методологии и свързаните с тях задължения за оповестяване, без да са задължени да използват таксономията, която ще представлява само отправна точка при избора на базовите активи за референтния показател.

На трето място, КРК изрази безпокойство във връзка с начина, по който изложените в член 5 шест екологични цели на таксономията ще бъдат приведени в действие, по-специално по отношение на понятието за „ненанасяне на вреда“ и неговото взаимодействие със съществуващото законодателство на Съюза, както и понятието „съществен принос за устойчивостта“. В тази връзка поражда загриженост и потенциалното нарушаване на конкуренцията, когато се посочват хетерогенни критерии за различните подсектори. Тези опасения намериха отражение в оценката на въздействието, а правният текст ги третира по следния начин:

·В съображенията се подчертава, че въздействието на делегираните актове, с които се определят техническите критерии за проверка за всяка от шестте екологични цели, ще бъдат подробно оценени. В оправомощаването на Комисията се посочва, че и двете групи критерии — тези относно изискването за „ненанасяне на вреда“ и тези, които определят дейност като имаща „съществен принос за устойчивостта“— ще бъдат разгледани едновременно в отделни делегирани актове за всяка от шестте цели.

·Съгласно член 14, параграф 1, буква г) при разработване на технически критерии за проверка трябва да се вземе под внимание съответното съществуващо законодателство на ЕС.

·Член 14, параграф 1, буква з) изисква техническите критерии за проверка да отчитат риска от блокиране на активи и потенциалното въздействие на предложените мерки върху ликвидността на пазара. Тези рискове, както и всички евентуални рискове от създаване на противоречиви стимули, ще бъдат строго оценени при разработването на технически критерии за проверка в рамките на делегираните актове, описани в член 14.

·В член 14, параграф 1, буква и) се посочва, че за всяка от целите ще бъдат изготвени делегирани актове за всички съответни сектори, за да не се нарушава конкуренцията. Съображение 27 подкрепя тази разпоредба.

·Член 18 предвижда допълнителни предпазни мерки във връзка с използването на таксономията от страна на участниците на финансовите пазари, като отлага прилагането на оперативните разпоредби в настоящия регламент. По този начин се гарантира, че на участниците на финансовите пазари няма да бъдат налагани допълнителни задължения, докато не бъде осигурена достатъчна яснота относно съдържанието и спазването на таксономията.

Предложението е в съответствие със заключенията от оценката на въздействието на предпочитания вариант.

Алтернативите за цялостна политика, разгледани в оценката на въздействието, обхванаха следните варианти:

·без действие от страна на ЕС (Вариант 1)

·таксономия на ЕС в областта на околната среда със средна степен на детайлност (вариант 2)

·таксономия на ЕС в областта на околната среда с висока степен на детайлност (вариант 3)

В рамките на първия вариант вероятно ще бъдат допълнително разработени пазарно ориентирани или пазарно базирани инициативи с различен обхват, конкуриращи се с класификации, разработени в бъдеще от публични органи (например ЕИБ), и следователно в средносрочен и дългосрочен план няма да бъде създадена съгласувана и еднозначна система за класификация на устойчивите дейности. Това вероятно ще ограничи възможността за пренасочване на капиталови потоци към цели, свързани с устойчивото развитие. От друга страна, вариант 2 предвижда установяването на шест екологични цели на ЕС и идентификация и класификация на икономическите дейности (групирани по макросектори, сектори и подсектори), които недвусмислено допринасят за някоя от тях. Липсата на по-подробни технически критерии за проверка обаче i) поражда съмнения доколко „екологична“ в действителност е таксономията съгласно вариант 2 (тъй като тя може да облагодетелства икономически дейности в даден подсектор, определени като „зелени“, дори ако са с лоши екологични показатели) и ii) какъв е приносът към дадена екологична цел на ЕС (напр. липсата на измерими последствия също затруднява събирането и наблюдението на данни).

Вариант 3 — при който съответно се предвижда разработването на технически критерии за проверка, специфични за подсекторите и за преследваната от подсекторите екологична цел на ЕС— е предпочитаният вариант, тъй като той осигурява пълна яснота по въпроса кои дейности са екологосъобразни и преодолява основните слабости, установени при таксономия с по-ниска степен на детайлност (вариант 2). По отношение на икономическото въздействие, единната класификация на равнището на ЕС ще помогне да се определи кои дейности могат да се разглеждат като устойчиви и да се изпратят подходящи сигнали на стопанските субекти, тъй като тя ще преобразува политически цели на ЕС в конкретни насоки за идентифициране на съответните проекти или инвестиции. Следователно тя може да помогне за ориентиране на повече капиталови потоци към инвестиции в устойчивото развитие. Настоящият регламент представлява важна първа стъпка към осигуряването на яснота относно това какво представляват инвестициите в устойчивото развитие, докато самата таксономия ще бъде разработена чрез делегирани актове. Въздействието върху заинтересованите страни зависи от крайното използване и съответните детайли на таксономията. По отношение на разходите, разработване на такава таксономия ще отнеме време и ресурси, което също ще окаже въздействие върху бюджета на ЕС (вж. раздела за отражението върху бюджета по-долу).

По отношение на околната среда в ЕС се очаква таксономията на ЕС — след като започне да функционира, да има положително косвено въздействие върху нея. Като осигури яснота относно понятието „зелено“, таксономията ще улесни инвестициите в устойчиви проекти и активи на територията на ЕС. Това ще допринесе за постигането на екологичните цели на ЕС, например намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с Парижкото споразумение, както и преход към кръгова икономика, при която ресурсите се използват ефективно. Допълнителните инвестиции в резултат на повишената прозрачност и хармонизация на пазара биха могли да помогнат за осигуряване на дългосрочни устойчиви преобразования, предвидени от политиките в областта на околната среда, които вече се прилагат на равнището на ЕС и в държавите членки. Инвестициите в „зелени“ сектори (напр. енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност, управление на отпадъците, възстановяване на околната среда) ще доведат до незабавни и дългосрочни ползи за околната среда, като намалени нива на замърсяване (напр. на въздуха, водите и почвите), заедно със свързаните с това ползи за здравето, намалени емисии на парникови газове, предотвратяване на опасното изменение на климата и запазване и увеличаване на природния капитал и екосистемните услуги.

Що се отнася до социалното въздействие, предложението съдържа минимални гаранции, включително във връзка със социални аспекти, и следователно могат да се очакват някои минимални положителни последствия от социална гледна точка. По-голямо социално въздействие може да се очаква, след като предложената инициатива бъде преразгледана, за да обхване евентуално социални цели и социално устойчиви дейности съгласно клаузата за преглед.

Предложението зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, като се има предвид задължението, че съответните екологосъобразни икономически дейности трябва да се извършват при спазване на минимални социални и управленски стандарти.

4    ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението съдържа член, посветен на създаването на платформа за финансиране за устойчиво развитие. Тази платформа ще подпомага Комисията в процеса на постепенно разработване и актуализиране на системата за класификация на ЕС. Тя ще изпълнява и други задачи, необходими за постигане на целите на плана за действие за финансиране за устойчиво развитие, по-специално да съветва Комисията относно необходимостта от изменение на установената с настоящото предложение рамка. На нея също така ще бъде възложено да наблюдава и редовно докладва на Комисията относно капиталовите потоци към инвестиции в устойчивото развитие.

Европейските надзорни органи (ЕНО) играят ключова роля при разработването на таксономията на ЕС в областта на устойчивото развитие, за да се гарантира, че тя може да се използва от финансовите институции и е приложима за финансовите продукти и съвместима със законодателството на ЕС във финансовата област. ЕНО ще играят важна роля, за да се гарантира, че таксономията на ЕС в областта на устойчивото развитие е разработена така, че да може да бъде използвана при анализа на климатичния сценарий, а на по-късен етап — при тестовете за устойчивост във връзка с климата. За изпълнението на тези и други функции всеки орган ще се нуждае от 1 допълнителен щатен служител (на пълно работно време), считано от 2020 г., когато различните разпоредби на предложението се очаква да влязат в сила.

Следва да се отбележи, че всяко бюджетно искане от страна на ЕНО ще продължи да подлежи на всички механизми за отчитане и одит, предвидени в регламентите за ЕНО, с оглед на изготвянето, приемането и изпълнението на техните годишни бюджети. Освен това годишното решение за изравнителната вноска от ЕС за ЕНО и щатните им разписания (напр. решенията за числеността на персонала) ще продължат да бъдат одобрявани от Европейския парламенти и Съвета и ще подлежат на освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от страна на Европейския парламент по препоръка на Съвета.

Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) също ще се включи активно в работата по финансирането за устойчиво развитие, по-специално като предоставя техническата си експертиза в различни области на опазването на околната среда, като поддържа и развива таксономията на ЕС в областта на устойчивото развитие за всички климатични и екологични въпроси. Освен това в рамките на Обсерваторията за финансиране за устойчиво развитие ЕАОС ще събира и предоставя данни относно нуждите от инвестиции и инвестиционните потоци в държавите — членки на ЕС, и ще предоставя консултации на държавите — членки на ЕС, във връзка с разработването на техните стратегии за устойчиво развитие с ниски нива на въглеродни емисии. За изпълнението на тези и други функции ЕАОС ще се нуждае от 2 допълнителни щатни служители (на пълно работно време), считано от 2020 г.

Европейската комисия ще отговаря за управлението на платформата (например организация на заседанията на платформата и на подгрупите, отчитане на постигнатите резултати, подготовка на законодателни предложения, сътрудничество с ЕНО и ЕИП, поддържане на ИТ инструмента за сътрудничество, възстановяване на разходите на експерти, други административни задачи и т.н.). За изпълнението на тези и други функции Европейската комисия ще се нуждае от 10 допълнителни щатни служители (на пълно работно време, 8 степен AD и 2 степен AST), считано от 2020 г.

Финансовото и бюджетно въздействие на настоящото предложение е подробно изложено в приложената към него законодателна финансова обосновка.

Следва да се отбележи, че информацията, предоставена в законодателната финансова обосновка, е съгласувана с предложението за МФР за периода след 2020 г.

5    ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•    Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Единните критерии за установяване на екологосъобразните икономически дейности ще бъдат разработени и въведени в действие чрез делегирани актове, с които ще бъдат определени техническите критерии за проверка. Тези делегирани актове ще преминат надлежна оценка на въздействието. При разработването на техническите критерии за проверка ще бъде взето под внимание конкретно въздействието върху конкуренцията в рамките на и между секторите, съществуващите „зелени“ финансови продукти и пазари и ликвидността на финансовите пазари, както и потенциалните рискове от създаване на противоречиви стимули.

Предвижда се на всеки три години след влизането в сила на настоящия регламент да се извършва оценка и докладване. Комисията ще публикува доклад за прилагането на настоящия регламент, като оцени напредъка в прилагането му във връзка с разработването на технически критерии за проверка на екологосъобразните икономически дейности и евентуалната необходимост от преразглеждане на предвидените в настоящия регламент критерии, според които дадена икономическа дейност се счита за екологосъобразна.

Комисията следва също така да прецени дали е целесъобразно създаването на механизъм за проверка на спазването на критериите за определяне на съобразността на дадена икономическа дейност от екологична гледна точка.

И накрая, Комисията следва да прецени дали е целесъобразно да се разшири обхватът на настоящия регламент върху други цели на устойчивото развитие, по-специално социални цели, както и използването на общо определение за екологосъобразни инвестиции в правото на Съюза и на равнището на държавите членки.

Всички бъдещи законодателни предложения на Комисията, които предвиждат задължително използване на класификацията на ЕС на екологосъобразните дейности в други области, ще преминат оценка на въздействието в съответствие с принципите за по-добро регулиране.

От Комисията се изисква да предостави своя доклад на Европейския парламент и на Съвета. От Комисията се изисква при необходимост да направи предложение за изменение на настоящия регламент.

•    Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

Той отлага приложимостта на регламента до дата, следваща приемането на делегирани актове за определяне на техническите критерии за проверка, за всяка екологична цел. Следователно разпоредбите по отношение на всяка от екологичните цели ще започнат да се прилагат едва шест месеца, след като съответните техническите критерии за проверка са били установени, за да се осигури достатъчно време за подготовка на съответните участници на пазара.

2018/0178 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на рамка за насърчаване на инвестициите в устойчиво развитие

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка 18 ,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 19 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)С член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз се цели създаването на вътрешен пазар, който работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се, наред с другото, на балансиран икономически растеж и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда.

(2)На 25 септември 2015 г. Общото събрание на ООН прие нова глобална рамка за устойчиво развитие: Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие 20 , в чиято основа стоят цели за устойчиво развитие, обхващащи трите стълба на устойчивостта: екологичен, социален и икономически/управленски. Със Съобщението на Комисията „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ 21 от 2016 г. тези цели бяха обвързани с политическата рамка на Съюза, за да се гарантира, че още от самото си начало всички политически действия и инициативи — както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб, са съобразени с тях. В заключенията си от 20 юни 2017 г. Европейският съвет 22 потвърди ангажимента на Съюза и държавите членки за цялостно, съгласувано, всеобхватно, интегрирано и ефективно изпълнение на Програмата до 2030 г. в тясно сътрудничество с партньорите и останалите участници.

(3)През 2016 г. Съветът сключи от името на Съюза Парижкото споразумение за климата 23 . В член 2, параграф 1, буква в) от Споразумението е заложена целта за по-решителни действия в отговор на изменението на климата, наред с другото, чрез мобилизиране на финансовите потоци за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие.

(4)Устойчивостта и преходът към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата кръгова икономика, в която ресурсите се използват по-ефикасно, са ключ към осигуряване на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на Съюза. Устойчивото развитие отдавна е залегнало в сърцевината на проекта за Европейския съюз и неговите социални и екологични измерения са признати в договорите на ЕС.

(5)През декември 2016 г. Комисията възложи на експертна група на високо равнище да разработи цялостна и всеобхватна стратегия на Съюза за финансиране за устойчиво развитие. В публикувания на 31 януари 2018 г. доклад на експертната група на високо равнище 24 се призовава за създаването на равнището на Съюза на технически надеждна система за класификация, която да внесе яснота относно това кои дейности са „зелени“ или „екологосъобразни“, като се започне със смекчаване на последиците от изменението на климата.

(6)През март 2018 г. Комисията публикува своя „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ 25 , установяващ амбициозна и всеобхватна стратегия за финансиране за устойчиво развитие. Една от определените в него цели е пренасочване на капиталовите потоци към инвестиции, свързани с устойчивото развитие, за да се постигне устойчив и приобщаващ икономически растеж. Най-важната и неотложна мярка, предвидена в плана за действие, е създаването на единна система за класификация на дейностите, свързани с устойчивото развитие. В плана за действие е отчетено, че пренасочването на капиталови потоци към дейности, които са по-тясно свързани с устойчивото развитие, трябва да се основава на общо разбиране за това, какво означава „устойчиво“. Като първа стъпка, установяването на ясни насоки за това кои дейности допринасят за постигането на екологичните цели следва да спомогне за по-доброто осведомяване на инвеститорите относно инвестициите, финансиращи екологосъобразни икономически дейности. На по-късен етап могат да бъдат разработени допълнителни насоки относно дейностите, които допринасят за други цели на устойчивото развитие, включително социални.

(7)В Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 26 се призовава за увеличаване на финансирането от страна на частния сектор на разходите, свързани с околната среда и климата, по-специално чрез въвеждане на стимули и методики, които насърчават предприятията да измерват свързаните с околната среда разходи при стопанската им дейност и печалбата от използването на услуги във връзка с опазването на околната среда.

(8)Постигането на целите за устойчиво развитие в Съюза изисква насочване на капиталови потоци към устойчиви инвестиции. За постигането на тези цели е необходимо да се използва целият потенциал на вътрешния пазар. Важно е също така да се осигури безпрепятственото насочване на капиталовите потоци към устойчиви инвестиции в рамките на вътрешния пазар.

(9)Частни инвестиции в устойчиви дейности могат да бъдат ефективно привлечени чрез предлагане на финансови продукти, насочени към устойчиво опазване на околната среда. За да се засили доверието на инвеститорите, внесе яснота и преодолее предоставянето на невярна информация относно положителното въздействие върху околната среда са предвидени национални изисквания за предлагането на финансови инвестиционни продукти и корпоративни облигации за устойчиво развитие, по-специално изисквания, при чието спазване пазарните участници могат да използват съответната национална маркировка. Предоставянето на невярна информация относно положителното въздействие върху околната среда се отнася до практики за спечелване на нелоялно конкурентно предимство, като финансови продукти, които в действителност не отговарят на основните екологични стандарти, се предлагат като насочени за опазване на околната среда. Понастоящем такива схеми за маркировка са въведени в няколко държави членки. Те се основават на различни таксономии за класифициране на екологосъобразните икономически дейности. Като се имат предвид политическите ангажименти, поети в рамките на Парижкото споразумение и на равнището на Съюза, може да се очаква, че все повече държави членки ще въведат схеми за маркировка или други изисквания към участниците на пазара по отношение на предлаганите като екологосъобразни финансови продукти или корпоративни облигации. Така държавите членки ще използват своите национални таксономии, когато определят кои инвестиции се считат за свързани с устойчивото развитие. Ако тези национални изисквания се основават на различни критерии за това кои икономически дейности се считат за екологосъобразни, инвеститорите биха се въздържали от инвестиции зад граница поради трудностите при сравняването на различните инвестиционни варианти. Освен това икономическите оператори, желаещи да привличат инвестиции в целия Европейски съюз, ще трябва да отговарят на различни критерии в отделните държави членки, за да могат техните дейности да се считат за екологосъобразни според различните маркировки. По този начин липсата на единни критерии ще доведе до по-високи разходи и ще създаде значителни трудности за икономическите оператори, като ще затрудни достъпа до трансграничните капиталови пазари за инвестиции в устойчивото развитие. Очаква се пречките пред достъпа до трансграничните капиталови пазари за набиране на средства за устойчиви проекти да нараснат допълнително. Ето защо критериите за определяне на това дали дадена икономическа дейност е екологосъобразна следва да бъдат хармонизирани на равнището на Съюза, за да се отстранят препятствията пред функционирането на вътрешния пазар и да се предотврати възникването на такива в бъдеще. Тази хармонизация ще улесни икономическите оператори, когато набират зад граница средства за своите екологични проекти, тъй като техните икономически дейности ще бъдат сравнявани според единни критерии, за да бъдат допуснати като базови активи по екологосъобразни инвестиции. Това ще улесни привличането на трансгранични инвестиции в рамките на Съюза.

(10)Освен това, ако пазарните участници не посочат как дейностите, в които се инвестира, допринасят за екологичните цели, или ако използват различни понятия за това какво представлява „екологосъобразна“ икономическа дейност, инвеститорите ще бъдат прекомерно затруднени, когато проверяват и сравняват различните финансови продукти. Установено бе, че това отблъсква желаещите да инвестират в екологосъобразни финансови продукти. Освен това липсата на доверие сред инвеститорите оказва значително неблагоприятно въздействие върху пазара на инвестиции в устойчивото развитие. Доказано бе също така, че националните правила или пазарни инициативи, предприети за решаване на този проблем на национално равнище, ще доведат до разпокъсаност на вътрешния пазар. Ако участниците на финансовите пазари оповестяват как финансовите продукти, за които твърдят, че са екологосъобразни, допринасят за опазването на околната среда и при тези оповестявания използват общи за целия Съюз критерии за това какво представлява екологосъобразна икономическа дейност, инвеститорите ще бъдат улеснени, когато съпоставят възможностите за екологосъобразни инвестиции в чужбина. Инвеститорите ще инвестират по-смело в екологосъобразни финансови продукти в рамките на Съюза, което ще подобри функционирането на вътрешния пазар.

(11)За преодоляване на съществуващите пречки пред функционирането на вътрешния пазар и за предотвратяване на възникването на такива в бъдеще от държавите членки следва да се изисква да използват общо понятие за екологосъобразни инвестиции, когато определят изискванията към участниците на пазара във връзка с маркировката на финансовите продукти или корпоративните облигации, предлагани на национално равнище като екологосъобразни. По същите причини лицата, управляващи фондове, и институционалните инвеститори, които декларират, че преследват екологични цели, следва да използват същото понятие за екологосъобразни инвестиции, когато оповестяват как преследват тези цели.

(12)Определянето на критерии за екологосъобразни икономически дейности може да насърчи дружествата да оповестяват доброволно на своите уебсайтове информация за извършваните от тях екологосъобразни икономически дейности. Тази информация ще улесни не само съответните участници на финансовите пазари, когато преценяват кои дружества извършват екологосъобразни икономически дейности, но ще помогне също така на самите дружества да набират финансиране за своите екологосъобразни дейности.

(13)Рамката на Съюза за класификация на екологосъобразните икономически дейности следва да даде възможност за разработване на бъдещите политики на Съюза, включително общи за Съюза стандарти за екологосъобразни финансови продукти и впоследствие за установяване на маркировка, която официално да потвърждава спазването на тези стандарти в Съюза. Единните правни изисквания за класифициране на инвестициите като екологосъобразни въз основа на единни критерии за екологосъобразни икономически дейности са необходими като отправна точка за бъдещото законодателство на Съюза за насърчаване на такива инвестиции.

(14)Във връзка с постигането на целите за устойчиво развитие в Съюза създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции е добър пример за ефективното насочване на частни инвестиции успоредно с публични средства към инвестиции в устойчивото развитие. С Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета 27 за инфраструктурните и иновационните проекти по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции се определя целеви дял от 40 % за инвестиции в областта на климата. Общите критерии за устойчивост на икономическите дейности биха могли да залегнат в основата на подобни бъдещи инициативи на Съюза в подкрепа на инвестициите за постигане на екологични и свързани с климата цели.

(15)За да се избегне разпокъсаността на пазара, както и увреждането на интересите на потребителите вследствие на различаващи се концепции за екологосъобразни икономически дейности, националните изисквания, които участниците на пазара трябва да спазват, за да предлагат финансови продукти или корпоративни облигации като екологосъобразни, следва да се основават на единни критерии за екологосъобразни икономически дейности. Към тези участници спадат участниците на финансовите пазари, които предлагат екологосъобразни финансови продукти и нефинансовите дружества, емитиращи „зелени“ облигации.

(16)За да се избегне увреждане на интересите на потребителите, лицата, управляващи фондове, и институционалните инвеститори, които предлагат финансови продукти като екологосъобразни, следва да оповестяват по какъв начин и до каква степен критериите за екологосъобразни икономически дейности са взети предвид при определянето на съобразността на инвестициите от екологична гледна точка. Оповестената информация следва да даде възможност на инвеститорите да разберат какъв е процентният дял на финансираните чрез инвестицията екологосъобразни икономически дейности от всички икономически дейности и следователно до каква степен инвестициите са съобразни от екологична гледна точка. Комисията следва да уточни информацията, която трябва да бъде оповестявана за тази цел. Тази информация следва да даде възможност на компетентните национални органи лесно да проверяват спазването на задължението за оповестяване и да налагат неговото спазване в съответствие с приложимото национално право.

(17)За да се предотврати неговото заобикаляне, задължението за оповестяване следва да се прилага и при предлаганите финансови продукти, за които се обявява, че имат същите характеристики като екологосъобразните инвестиции, включително когато са насочени към опазването на околната среда в широкия смисъл на думата. От участниците на финансовите пазари не следва да се изисква да инвестират само в екологосъобразни икономически дейности, определени в съответствие с предвидените в настоящия регламент технически критерии за проверка. Те следва да бъдат насърчавани да информират Комисията, ако сметнат, че икономическа дейност, която не отговаря на техническите критерии за проверка или за която такива критерии все още не са установени, следва да се счита за екологосъобразна, за да се помогне на Комисията да оцени необходимостта от допълване или актуализиране на техническите критерии за проверка.

(18)За да може да се определи дали дадена икономическа дейност е екологосъобразна, следва да бъде определен изчерпателен списък с екологични цели.

(19)Екологичната цел за опазване на здрави екосистеми следва да се тълкува, като се вземат предвид съответните законодателни и незаконодателни инструменти на Съюза, включително Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 28 , Директива 92/43/ЕИО на Съвета 29 , Регламент (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета 30 , стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. 31 , стратегията на ЕС за екологосъобразна инфраструктура, Директива 91/676 на Съвета 32 , Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета 33 , Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета 34 , планът за действие по отношение на прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията 35 и планът за действие срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна 36 .

(20)За всяка екологична цел следва да бъдат определени единни критерии, с помощта на които да бъде преценено дали икономическите дейности допринасят съществено за тази цел. Един от елементите на единните критерии следва да бъде да не се причиняват значителни вреди за някоя от екологичните цели, предвидени в настоящия регламент. С това се цели да се избегнат случаите, при които инвестициите се считат за екологосъобразни, въпреки че икономическите дейности, ползващи се от тези инвестиции, нанасят вреда на околната среда до степен, превишаваща по значение приноса им за постигане на екологичната цел. Условията за съществен принос и за ненанасяне на значителни вреди следва да позволят осъществяването на такива инвестиции в екологосъобразни икономически дейности, които наистина допринасят за постигането на екологичните цели.

(21)Като се припомня съвместният ангажимент на Европейския парламент, Съвета и Комисията да следват принципите, залегнали в европейския стълб на социалните права, в подкрепа на устойчивия и приобщаващ икономически растеж и като се отчита значението на минималните международни стандарти за правата на човека и трудовите права, за да се считат за екологосъобразни, икономическите дейности следва да бъдат обвързани със спазването на минимални изисквания. Поради тази причина икономическите дейности следва да се считат за екологосъобразни единствено когато се извършват при съблюдаване на Декларацията на Международната организация на труда (МОТ) за основните принципи и права в труда и осемте основни конвенции на МОТ. В основните конвенции на МОТ са определени човешките и трудовите права, които дружествата трябва да спазват. Няколко от тези международни стандарти са залегнали и в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално забраната на робството и на принудителния труд и принципът на недопускане на дискриминация. Тези минимални изисквания не засягат евентуалното прилагане на по-строги критерии по отношение на околната среда, здравеопазването, безопасността и социалната устойчивост, предвидени в правото на Съюза.

(22)Като се имат предвид специфичните технически подробности, необходими за оценка на въздействието на икономическата дейност върху околната среда, и бързо променящият се характер на науката и технологиите, критериите за екологосъобразни икономически дейности следва да бъдат редовно адаптирани към тези промени. С оглед на актуалността на критериите въз основа на научни доказателства и становища на експерти и на съответните заинтересовани страни, условията за това какво представлява съществен принос и значителни вреди следва да бъдат уточнени по-подробно за различните икономически дейности и следва да се актуализират редовно. За тази цел Комисията следва да определи подробни и калибрирани технически критерии за проверка на различните икономически дейности въз основа на техническия принос на многостранната платформа за финансиране за устойчиво развитие.

(23)Някои икономически дейности имат отрицателно въздействие върху околната среда и чрез неговото намаляване може да се постигне съществен принос за една или повече екологични цели. За тези икономически дейности е целесъобразно да се определят технически критерии за проверка, изискващи значително подобряване на екологичните показатели в сравнение, наред с другото, със средните стойности за сектора. Тези критерии следва също така да отчитат дългосрочното въздействие на съответната икономическа дейност.

(24)Икономическа дейност не следва да се счита за екологосъобразна, ако вредите, които причинява за околната среда, са повече от ползите за нея. С техническите критерии за проверка следва да бъдат определени минималните изисквания, необходими за избягването на значителните вреди за други цели. Когато определя и актуализира техническите критерии за проверка, Комисията следва да гарантира, че тези критерии се основават на наличните научни доказателства и се актуализират редовно. Когато научната оценка не позволява рискът да се определи с достатъчна надеждност, следва да се приложи принципът на предпазните мерки в съответствие с член 191 от ДФЕС.

(25)При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка Комисията следва да вземе предвид съответните действащи норми на правото на Съюза, както и незаконодателни инструменти на Съюза, в т.ч. Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета 37 , Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит 38 , критериите на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки 39 и текущата работа по правилата относно продуктовия и организационния отпечатък върху околната среда 40 . С цел избягване на ненужните несъответствия с класификациите на икономическите дейности, които вече съществуват за други цели, Комисията следва също така да вземе предвид статистическите класификации за сектора на екологичните стоки и услуги, а именно Класификацията на направленията и разходите за околната среда (CEPA) и Класификацията на дейностите по управление на ресурси (CReMA) 41 .

(26)При определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка Комисията следва да вземе предвид и характерните особености на инфраструктурния сектор, както и екологичните, социалните и икономическите вторични ефекти в рамките на анализа на разходите и ползите. В тази връзка Комисията следва се запознае с работата на международни организации, като например ОИСР, съответното законодателство и стандарти на Съюза, в т.ч. Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 42 , Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 43 Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 44 , Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 45 , Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 46 , както и актуалната методология. Следователно с техническите критерии за проверка следва да се насърчават подходящи рамки за управление, обединяващи екологичните, социалните и управленските фактори съгласно посоченото в принципите на ООН за отговорно инвестиране 47 , на всички етапи от жизнения цикъл на проекта.

(27)За да се избегне нарушаване на конкуренцията при набирането на финансиране за екологосъобразни икономически дейности, техническите критерии за проверка следва да гарантират, че всички съответни икономически дейности в конкретен сектор могат да се считат за екологосъобразни и са третирани еднакво, ако приносът им към една или повече от заложените в настоящия регламент екологични цели е еднакъв. Потенциалният капацитет за приноса към постигането на тези екологични цели може обаче да варира в различните сектори и това следва бъде отразено в критериите. В рамките на един сектор обаче тези критерии не следва да ощетяват несправедливо определени икономически дейности за сметка на други, ако допринасят в същата степен за постигането на екологичните цели.

(28)Когато определя техническите критерии за проверка, Комисията следва да направи оценка дали приемането на тези критерии за екологосъобразни дейности би довело до блокиране на активи или създаване на противоречиви стимули и дали би имало отрицателно въздействие върху ликвидността на финансовите пазари.

(29)За да се избегнат прекалено обременяващите разходи за привеждане в съответствие за икономическите оператори, Комисията следва да установи технически критерии за проверка, които осигуряват достатъчно правна яснота, са практически осъществими, лесни за прилагане и чието спазване може да се осъществи без прекомерни разходи за тази цел.

(30)За да се гарантира, че инвестициите се насочват към икономическите дейности с най-голямо положително въздействие върху екологичните цели, Комисията следва да отдаде приоритетно значение на установяването на технически критерии за проверка на икономическите дейности, които могат потенциално да допринесат в най-голяма степен за постигане на екологичните цели.

(31)Подходящи технически критерии за проверка следва да бъдат установени за транспортния сектор, включително за мобилните активи, като следва да бъде взето предвид, че транспортният сектор, в т.ч. международното корабоплаване, е източник на близо 26 % от всички емисии на парникови газове в Съюза. Както е видно от Плана за действие за финансиране за устойчив растеж 48 , около 30 % от необходимите допълнителни годишни инвестиции за устойчиво развитие в Съюза се падат на транспортния сектор, включително за нарастваща електрификация или по-бърз преход към по-чисти видове транспорт чрез насърчаване на преминаването към други видове транспорт и управление на движението.

(32)От особена важност е по време на подготовката на техническите критерии за проверка Комисията да проведе подходящи консултации в съответствие с изискванията за по-добро регулиране. Процесът по определянето и актуализирането на техническите критерии за проверка следва да включва също съответните заинтересовани страни и да се основава на становищата на експерти с доказани знания и опит в съответните области. За тази цел Комисията следва да създаде платформа за финансиране за устойчиво развитие. Тази платформа следва да бъде съставена от експерти, представляващи както публичния, така и частния сектор. Като представители на публичния сектор следва да участват експерти от Европейската агенция по околната среда, Европейските надзорни органи и Европейската инвестиционна банка. Сред експертите от частния сектор следва да попаднат представители на съответните заинтересовани страни, включително участници на финансовите пазари, университети, изследователски институти, асоциации и организации. Платформата следва да съветва Комисията във връзка с изготвянето, анализа и преразглеждането на техническите критерии за проверка, включително тяхното потенциално въздействие върху оценката на активите, които до момента на приемането на техническите критерии за проверка се считат за „зелени“ активи съгласно съществуващите пазарни практики. Платформата следва също така да съветва Комисията дали техническите критерии за проверка са подходящи за по-нататъшна употреба в бъдещи политически инициативи на Съюза за насърчаване на инвестициите в устойчивото развитие.

(33)С цел да се уточнят изискванията, посочени в настоящия регламент, и по-специално относно определянето и актуализирането на подробни и калибрирани технически критерии за проверка на различните икономически дейности във връзка с това какво представлява съществен принос и какво — значителни вреди за екологичните цели, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на информацията, която се изисква за спазване на задължението за оповестяване, предвидено в член 4, параграф 3, както и на техническите критерии за проверка, посочени в член 6, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 9, параграф 2, член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като експертите на Европейския парламент и Съвета получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, заети с подготовката на делегираните актове.

(34)За да се даде достатъчно време на съответните участници да се запознаят с опрeделените в настоящия регламент критерии за екологосъобразни икономически дейности и да се подготвят за тяхното прилагане, задълженията, предвидени в настоящия регламент за всяка екологична цел, следва да започнат да се прилагат шест месеца, след като съответните технически критерии за проверка бъдат приети.

(35)Прилагането на настоящия регламент следва да се преразглежда редовно, за да се оцени напредъкът в разработването на технически критерии за проверка на екологосъобразните дейности, използването на определението за екологосъобразни инвестиции и дали спазването на задълженията изисква създаването на механизъм за проверка. Прегледът следва да включва и оценка на това дали обхватът на настоящия регламент следва да бъде разширен, така че да бъдат включени цели във връзка със социалната устойчивост.

(36)Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, поради необходимостта да бъдат въведени на равнището на Съюза единни критерии за екологосъобразни икономически дейности Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава I

Предмет, обхват и определения

Член 1
Предмет и обхват

1.С настоящия регламент се установяват критерии, определящи дали дадена икономическа дейност е екологосъобразна във връзка с установяването на степента на съобразност от екологична гледна точка на дадена инвестиция.

2.Настоящият регламент се прилага за:

а)приетите от държавите членки или от Съюза мерки, с които се определят изисквания към участниците на пазара по отношение на финансовите продукти или корпоративните облигации, които се предлагат на пазара като екологосъобразни;

б)участниците на финансовите пазари, които предлагат финансови продукти като екологосъобразни инвестиции или инвестиции със сходни характеристики.

Член 2
Определения

1.За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)„екологосъобразна инвестиция“ означава инвестиция, финансираща една или повече икономически дейности, които се считат съгласно настоящия регламент за екологосъобразни;

б)„участници на финансовите пазари“ означава участници на финансовите пазари съгласно определението в член 2, буква а) от [предложение на Комисията за регламент относно оповестяванията, свързани с инвестициите в устойчивото развитие и рисковете за устойчивостта, и за изменение на Директива (ЕС) 2016/2341];

в)„финансови продукти“ означава финансови продукти съгласно определението в член 2, буква й) от [предложение на Комисията за регламент относно оповестяванията, свързани с инвестициите в устойчивото развитие и рисковете за устойчивостта, и за изменение на Директива (ЕС) 2016/2341];

г)„смекчаване на изменението на климата“ означава задържане на покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C спрямо нивата от прединдустриалния период и ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C спрямо нивата от прединдустриалния период;

д)„адаптиране към изменението на климата“ означава процесът на приспособяване към действителния или очаквания климат и последиците от него;

е)„парникови газове“ означава парниковите газове, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета 49 ;

ж)„кръгова икономика“ означава запазване на стойността на продуктите, материалите и ресурсите в икономиката за възможно най-дълъг период от време и свеждане до минимум на отпадъците, включително чрез прилагане на йерархията на отпадъците, както е предвидено в член 4 от Директива № 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 50 ;

з)„замърсяване“ означава:

i)всяко пряко или косвено постъпване във въздуха, водите или земята на вещества, вибрации, топлинни лъчения, шумове или други замърсители в резултат от човешка дейност, които могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве или качеството на околната среда, да предизвикат увреждане на материалните блага, да ограничат или предотвратят възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите нейни законосъобразни ползвания;

ii)по отношение на морската среда, замърсяване съгласно определението в член 3, параграф 8 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 51 ;

и)„здрава екосистема“ означава екосистема, която е в добро физическо, химическо и биологично състояние или с добро физическо, химическо и биологично качество;

й)„енергийна ефективност“ означава използване на енергията по по-ефективен начин на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление;

к)„добро екологично състояние“ означава добро екологично състояние съгласно определението в член 3, параграф 5 от Директива 2008/56/ЕО;

л)„морски води“ означава морски води съгласно определението в член 3, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО;

м)„повърхностни води“, „вътрешнотериториални води“, „преходни води“ и „крайбрежни води“ имат същото значение, както в член 2, точки 1), 3), 6) и 7) от Директива 2000/60/ЕО 52 ;

н)„устойчиво управление на горите“ означава използването на горите и залесените земи по начин и в степен, позволяващи да се съхрани биологичното им разнообразие, производителността, способността за възстановяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми.

Глава II

Екологосъобразни икономически дейности

Член 3
Критерии за екологосъобразни икономически дейности

За да се установи до каква степен дадена инвестиция е съобразна от екологична гледна точка, икономическа дейност е екологосъобразна, когато отговаря на всеки от следните критерии:

а)икономическата дейност допринася съществено за една или повече от екологичните цели, определени в член 5 в съответствие с членове 6—11;

б)икономическата дейност не поражда значителни вреди за някоя от екологичните цели, определени в член 5 в съответствие с член 12;

в)икономическата дейност се осъществява в съответствие с минималните изисквания, предвидени в член 13;

г)икономическата дейност отговаря на техническите критерии за проверка, когато Комисията е определила такива в съответствие с член 6, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 9, параграф 2, член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2.

Член 4
Използване на критериите за екологосъобразни икономически дейности

1.Държавите членки прилагат предвидените в член 3 критерии за определяне на екологосъобразни икономически дейности за целите на всички мерки, с които се определят изисквания към участниците на пазара по отношение на финансовите продукти или корпоративните облигации, предлагани на пазара като „екологосъобразни“.

2.Участниците на финансовите пазари, които предлагат финансови продукти като екологосъобразни инвестиции или като инвестиции със сходни характеристики, оповестяват информация как и до каква степен критериите за екологосъобразни икономически дейности, предвидени в член 3, се използват при определянето на съобразността на инвестициите от екологична гледна точка. Когато участниците на финансовите пазари смятат, че икономическа дейност, която не отговаря на техническите критерии за проверка, предвидени в съответствие с настоящия регламент, или за която такива технически критерии за проверка все още не са установени, следва да се счита за екологосъобразна, те могат да уведомят Комисията за това.

3.Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за допълване на параграф 2, за да се уточни информацията, необходима за спазване на посоченото в същия параграф, като взема предвид техническите критерии за проверка, предвидени в съответствие с настоящия регламент. Тази информация позволява на инвеститорите да установят:

а)процента на дяловите участия в дружества, извършващи екологосъобразни икономически дейности;

б)дела от инвестицията, с който се финансират екологосъобразни икономически дейности, като процент от всички икономически дейности.

4.До 31 декември 2019 г. Комисията приема делегирания акт по параграф 3 с цел да се осигури влизането му в сила на 1 юли 2020 г. Комисията може да изменя този делегиран акт, по-специално с оглед на измененията на делегираните актове, приети в съответствие с член 6, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 9, параграф 2, член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2.

Член 5
Екологични цели

За целите на настоящия регламент екологични цели са следните:

(1)смекчаване на изменението на климата;

(1)адаптиране към изменението на климата;

(2)устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси;

(3)преход към кръгова икономика, предотвратяване на образуването на отпадъци и тяхното рециклиране;

(4)предотвратяване и контрол на замърсяването;

(5)опазване на здравите екосистеми.

Член 6
Съществен принос за смекчаване на изменението на климата

1.Счита се, че една икономическа дейност допринася съществено за смекчаване на изменението на климата, когато тази дейност допринася съществено за стабилизиране на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса върху климатичната система, чрез предотвратяване или намаляване на емисиите на парникови газове или повишаване на поглъщанията на парникови газове чрез някое от следните средства, в т.ч. чрез производствена или продуктова иновация:

а)производство, съхранение или използване на енергия от възобновяеми източници или на неутрална по отношение на климата енергия (в т.ч. неутрална по отношение на въглерода енергия), включително чрез използването на иновативни технологии с потенциал за значителни бъдещи икономии или чрез подходящото подсилване на електроенергийната мрежа;

б)повишаване на енергийната ефективност;

в)подобряване на чистата или неутралната по отношение на климата мобилност;

г)преход към използването на възобновяеми материали;

д)увеличаване на улавянето и съхранението на въглероден диоксид;

е)постепенното премахване на антропогенните емисии на парникови газове, включително от изкопаеми горива;

ж)създаване на енергийната инфраструктура, необходима за постигане на декарбонизация на енергийните системи;

з)производство на чисти и ефективни горива от възобновяеми и неутрални по отношение на въглерода източници.

2.Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 за:

а)допълване на параграф 1 във връзка с установяването на технически критерии за проверка, определящи при какви обстоятелства се счита — за целите на настоящия регламент, че дадена икономическа дейност допринася съществено за смекчаване на изменението на климата;

б)допълване на член 12 във връзка с установяването на технически критерии за проверка — за всяка съответна екологична цел, определящи дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, се счита — за целите на настоящия регламент, че нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.Комисията изготвя техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2, в един делегиран акт, като взема предвид установените в член 14 изисквания.

4.Комисията приема делегирания акт по параграф 2 до 31 декември 2019 г. с цел да се осигури влизането му в сила на 1 юли 2020 г.

Член 7
Съществен принос за адаптиране към изменението на климата

1.Счита се, че икономическа дейност допринася съществено за адаптиране към изменението на климата, когато тази дейност допринася съществено за намаляване на отрицателните последици от сегашния и очаквания бъдещ климат или за предотвратяване на увеличаването или прехвърлянето на отрицателните последици от изменението на климата, чрез следните средства:

а)предотвратяване или намаляване на отрицателните последици от изменението на климата върху икономическата дейност на дадено място и в даден контекст, като тези последици са оценени и подредени по приоритети въз основа на наличните климатични прогнози;

б)предотвратяване или намаляване на отрицателните последици от изменението на климата върху естествената и застроената среда, където се осъществява икономическата дейност, като тези последици са оценени и подредени по приоритети въз основа на наличните климатични прогнози.

2.Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 16 за:

а)допълване на параграф 1 във връзка с установяването на технически критерии за проверка, определящи при какви обстоятелства се счита — за целите на настоящия регламент, че дадена икономическа дейност допринася съществено за адаптиране към изменението на климата;

б)допълване на член 12 във връзка с установяването на технически критерии за проверка — за всяка съответна екологична цел, определящи дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, се счита — за целите на настоящия регламент, че нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.Комисията изготвя техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2, в един делегиран акт, като взема предвид установените в член 14 изисквания.

4.Комисията приема делегирания акт по параграф 2 до 31 декември 2019 г. с цел да се осигури влизането му в сила на 1 юли 2020 г.

Член 8
Съществен принос за устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси

1.Счита се, че икономическа дейност допринася съществено за устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси, когато тази дейност допринася съществено за доброто състояние на водите, включително сладките води, преходните води и крайбрежните води, или за доброто екологично състояние на морските води, чрез някое от следните средства:

а)опазване на водната среда от неблагоприятните последици, причинени от заустването на градски и промишлени отпадъчни води, чрез осигуряване на подходящо отвеждане и пречистване на градските и промишлените отпадъчни води в съответствие с членове 3, 4, 5 и 11 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета 53 ;

б)защита на човешкото здраве от неблагоприятните последици от всякакъв вид замърсяване на питейната вода, като се гарантира, че тя не съдържа микроорганизми, паразити и вещества, които представляват потенциална опасност за човешкото здраве, и че отговаря на минималните изисквания, определени в приложение I, части А и Б към Директива 98/83/ЕО на Съвета 54 , както и подобряване на достъпа на гражданите до чиста питейна вода;

в)каптиране на водата при спазване на целта за добро количествено състояние съгласно определението в таблица 2.1.2 от приложение V към Директива 2000/60/ЕО;

г)подобряване на ефективността на използване на водите, насърчаване на повторното използване на водата или всяка друга дейност, която защитава или подобрява качеството на водните басейни на Съюза в съответствие с Директива 2000/60/ЕО;

д)гарантиране на устойчивото използване на морските екосистемни услуги или допринасяне за доброто екологично състояние на морските води, определени въз основа на качествените дескриптори, предвидени в приложение I към Директива 2008/56/ЕО и допълнително уточнени в Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията 55 .

2.Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 16 за:

а)допълване на параграф 1 във връзка с установяването на технически критерии за проверка, определящи при какви обстоятелства се счита — за целите на настоящия регламент, че дадена икономическа дейност допринася съществено за устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси;

б)допълване на член 12 във връзка с установяването на технически критерии за проверка — за всяка съответна екологична цел, определящи дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, се счита — за целите на настоящия регламент, че нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.Комисията изготвя техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2, в един делегиран акт, като взема предвид установените в член 14 изисквания.

4.Комисията приема делегирания акт по параграф 2 до 1 юли 2022 г. с цел да се осигури влизането му в сила на 31 декември 2022 г.

Член 9
Съществен принос за кръговата икономика, за предотвратяване на образуването на отпадъци и за тяхното рециклиране

1.Счита се, че икономическа дейност допринася съществено за прехода към кръгова икономика, за предотвратяване на образуването на отпадъци и за тяхното рециклиране, когато тази дейност допринася съществено за постигането на тази екологична цел чрез някое от следните средства:

а)подобряване на ефективността при използването на производствени суровини, включително чрез намаляване на използването на първични суровини и увеличаване на използването на странични продукти и отпадъци;

б)увеличаване на трайността и на възможностите за поправка, за осъвременяване или за повторна употреба на продуктите;

в)подобряване на рециклируемостта на продуктите, включително на отделните материали, съдържащи се в продуктите, наред с другото чрез заместване или намалена употреба на продукти и материали, които не подлежат на рециклиране;

г)намаляване на съдържанието на опасни вещества в материали и продукти;

д)удължаване на срока на използване на продуктите, включително чрез по-честа повторна употреба, преработка, модернизиране, ремонт и споделяне на продуктите от потребителите;

е)по-често използване на вторични суровини и повишаване на тяхното качество, включително чрез висококачествено рециклиране на отпадъци;

ж)намаляване на образуваните отпадъци;

з)по-добра подготовка за повторната употреба и рециклирането на отпадъци;

и)избягване на изгарянето и депонирането на отпадъци;

й)избягване и почистване на отпадъци и друго замърсяване, причинени от неправилно управление на отпадъците;

к)ефикасно използване на естествените енергийни ресурси.

2.Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 16 за:

а)допълване на параграф 1 във връзка с установяването на технически критерии за проверка, определящи при какви обстоятелства се счита — за целите на настоящия регламент, че дадена икономическа дейност допринася съществено за кръговата икономика, за предотвратяване на образуването на отпадъци и за тяхното рециклиране;

б)допълване на член 12 във връзка с установяването на технически критерии за проверка — за всяка съответна екологична цел, определящи дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, се счита — за целите на настоящия регламент, че нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.Комисията изготвя техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2, в един делегиран акт, като взема предвид установените в член 14 изисквания.

4.Комисията приема делегирания акт по параграф 2 до 1 юли 2021 г. с цел да се осигури влизането му в сила на 31 декември 2021 г.

Член 10
Съществен принос за предотвратяване на замърсяването и за неговия контрол

1.Счита се, че икономическа дейност допринася съществено за предотвратяване на замърсяването и за неговия контрол, когато тази дейност допринася за висока степен на опазване на околната среда от замърсяване чрез някое от следните средства:

а)намаляване на емисиите на замърсители във въздуха, водата и почвата, различни от емисиите на парникови газове;

б)подобряване на качеството на въздуха, водата и почвата в районите, където се осъществява икономическата дейност, като се сведат до минимум отрицателното въздействие и рисковете за човешкото здраве и околната среда;

в)свеждане до минимум на съществените неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда вследствие на производството и употребата на химикали.

2.Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 16 за:

а)допълване на параграф 1 във връзка с установяването на технически критерии за проверка, определящи при какви обстоятелства се счита — за целите на настоящия регламент, че дадена икономическа дейност допринася съществено за предотвратяването и контрола на замърсяването;

б)допълване на член 12 във връзка с установяването на технически критерии за проверка — за всяка съответна екологична цел, определящи дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, се счита — за целите на настоящия регламент, че нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.Комисията изготвя техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2, в един делегиран акт, като взема предвид установените в член 14 изисквания.

4.Комисията приема делегирания акт по параграф 2 до 1 юли 2021 г. с цел да се осигури влизането му в сила на 31 декември 2021 г.

Член 11
Съществен принос за опазването на здравите екосистеми

1.За целите на настоящия регламент се счита, че икономическа дейност съществено допринася за здравите екосистеми, когато тази дейност допринася съществено за опазването, съхраняването и подобряването на биологичното разнообразие и екосистемните услуги в съответствие със съответните законодателни и незаконодателни инструменти на Съюза, чрез някое от следните средства:

а)опазване на природата (местообитания, биологични видове); опазване, възстановяване и подобряване на състоянието на екосистемите и на тяхната способност да предоставят услуги;

б)устойчиво управление на земята, включително подходяща защита на биологичното разнообразие на почвите; неутралност по отношение на деградацията на земята; и саниране на замърсени терени;

в)устойчиви селскостопански практики, в т.ч. допринасящи за спиране или предотвратяване на обезлесяването и загубата на местообитания;

г)устойчиво управление на горите.

2.Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 16 за:

а)допълване на параграф 1 във връзка с установяването на технически критерии за проверка, определящи при какви обстоятелства се счита — за целите на настоящия регламент, че дадена икономическа дейност допринася съществено за опазването на здравите екосистеми;

б)допълване на член 12 във връзка с установяването на технически критерии за проверка — за всяка съответна екологична цел, определящи дали дадена икономическа дейност, по отношение на която са установени технически критерии за проверка в съответствие с буква а) от настоящия параграф, се счита — за целите на настоящия регламент, че нанася значителни вреди на една или повече от тези цели.

3.Комисията изготвя техническите критерии за проверка, посочени в параграф 2, в един делегиран акт, като взема предвид установените в член 14 изисквания.

4.Комисията приема делегирания акт по параграф 2 до 1 юли 2022 г. с цел да се осигури влизането му в сила на 31 декември 2022 г.

Член 12
Значителни вреди за екологичните цели

За целите на член 3, буква б) се счита, че икономическа дейност причинява значителни вреди на:

а)смекчаването на последиците от изменението на климата, когато тази дейност води до значителни емисии на парникови газове;

б)адаптирането към изменението на климата, когато тази дейност води до по-тежки отрицателни последици от сегашния и очаквания бъдещ климат в рамките на и извън естествената и застроената среда, където се осъществява тази дейност;

в)устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси, когато тази дейност оказва значително неблагоприятно въздействие върху доброто състояние на водите на Съюза, включително сладките води, преходните води и крайбрежните води, или върху доброто екологично състояние на морските води на Съюза;

г)кръговата икономика и предотвратяването на образуването и рециклирането на отпадъците, когато тази дейност води до значителна неефективност при използването на материали на един или повече етапи от жизнения цикъл на продуктите, включително по отношение на трайността и на възможностите за поправка, за осъвременяване, за повторна употреба или за рециклиране на продуктите; или когато тази дейност води до значително увеличение на образуването, изгарянето или депонирането на отпадъци;

д)предотвратяването и контрола на замърсяването, когато тази дейност води до значително увеличение на емисиите на замърсители във въздуха, водата и почвата в сравнение с положението преди започването на дейността;

е)здравите екосистеми, когато тази дейност оказва значително неблагоприятно въздействие върху доброто състояние на екосистемите.

Член 13
Минимални изисквания

Минималните изисквания, посочени в член 3, буква в), представляват процедури, въведени от извършващото икономическата дейност предприятие, с които се гарантира спазването на принципите и правата, установени в осемте основни конвенции, определени в Декларацията на Международната организация на труда за основните принципи и права в труда, а именно: правото на лицата да не бъдат подлагани на принудителен труд; свободата на сдружаване; правото на работещите да се организират; правото на колективно договаряне; равенството в заплащането при мъжете и жените за равен труд; недискриминацията при възможностите и третирането с оглед на службата и професията, както и правото за неподлагане на детски труд.

Член 14
Изисквания по отношение на техническите критерии за проверка

1.Приетите в съответствие с член 6, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 9, параграф 2, член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2 технически критерии за проверка:

а)установяват най-значимите потенциални приноси за постигането на дадена екологична цел, като отчитат не само краткосрочното, но и дългосрочното въздействие на съответната икономическа дейност;

б)уточняват минималните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се избегне нанасянето на значителни вреди на някоя от съответните екологични цели;

в)са качествени или количествени, или и двете, като по възможност съдържат прагове;

г)когато е целесъобразно, надграждат схемите за маркировка и сертифициране на Съюза, методиките на Съюза за оценка на отпечатъка върху околната среда и статистическите системи за класификация и вземат под внимание приложимото действащо законодателство на Съюза;

д)се основават на убедителни научни доказателства и вземат под внимание, когато е уместно, принципа на предпазните мерки, заложен в член 191 от ДФЕС;

е)вземат под внимание въздействието върху околната среда на самата икономическа дейност, както и на стоките и услугите, осигурявани посредством въпросната икономическа дейност, по-специално по време на тяхното производство, употреба и излизане от употреба;

ж)вземат под внимание естеството и мащаба на икономическата дейност;

з)вземат под внимание потенциалното въздействие върху ликвидността на пазара, риска от блокиране на някои активи в резултат на загуба на стойността вследствие на прехода към по-устойчива икономика, както и риска от създаване на противоречиви стимули;

и)обхващат всички значими икономически дейности в конкретния сектор и гарантират, че тези дейности се третират еднакво, ако приносът им към една или повече от екологичните цели е еднакъв, за да се избегне нарушаването на конкуренцията на пазара;

й)са заложени така, че да се улесни проверката на спазването на тези критерии, когато това е възможно.

2.Техническите критерии за проверка, посочени в параграф 1, съдържат също критерии за дейности, свързани с прехода към чиста енергия, по-специално в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, доколкото тези дейности допринасят съществено за някоя от екологичните цели.

3.Техническите критерии за проверка, посочени в параграф 1, съдържат също критерии за дейности, свързани с прехода към чиста или неутрална по отношение на климата мобилност, включително чрез преминаване към други видове транспорт, мерки за подобряване на ефикасността и алтернативни горива, доколкото тези дейности допринасят съществено за някоя от екологичните цели.

4.Комисията извършва редовен преглед на посочените в параграф 1 критерии за проверка и при необходимост изменя делегираните актове, приети в съответствие с настоящия регламент, в съответствие с научното и технологичното развитие.

Член 15
Платформа за финансиране за устойчиво развитие

1.Комисията създава платформа за финансиране за устойчиво развитие, в която участват:

а)представители на:

i)Европейската агенция за околна среда;

ii)Европейските надзорни органи;

iii)Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд;

б)експерти, представляващи съответните заинтересовани страни от частния сектор;

в)експерти, назначени в лично качество, с доказани знания и опит в областите, обхванати от настоящия регламент.

2.Платформата за финансиране за устойчиво развитие:

а)съветва Комисията по техническите критерии за проверка, посочени в член 14, и евентуалната необходимост от актуализиране на тези критерии;

б)анализира въздействието на техническите критерии за проверка по отношение на потенциалните разходи и ползи от тяхното прилагане;

в)помага на Комисията да анализира исканията, отправени от заинтересованите страни във връзка с разработване или преразглеждане на техническите критерии за проверка на дадена икономическа дейност;

г)съветва Комисията относно пригодността на техническите критерии за проверка за евентуална допълнителна употреба;

д)наблюдава и редовно докладва на Комисията относно капиталовите потоци към инвестиции в устойчивото развитие;

е)съветва Комисията относно евентуалната необходимост от изменение на настоящия регламент.

3.Платформата за финансиране за устойчиво развитие се председателства от Комисията.

Член 16
Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощията да приема делегираните актове, посочени в член 4, параграф 3, член 6, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 9, параграф 2, член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2, се предоставят на Комисията за неограничен срок от [датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.Европейският парламент или Съветът могат да оттеглят посочените в параграф 2 делегирани правомощия по всяко време. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 3, член 6, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 9, параграф 2, член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Глава III

Заключителни разпоредби

Член 17
Клауза за преглед

1.До 31 декември 2021 г., а след това — на всеки три години, Комисията публикува доклад за прилагането на настоящия регламент. В този доклад се прави оценка на:

а)напредъка по изпълнението на настоящия регламент във връзка с разработването на технически критерии за проверка на екологосъобразните икономически дейности;

б)евентуалната необходимост от преразглеждане на предвидените в настоящия регламент критерии, според които дадена икономическа дейност се счита за екологосъобразна;

в)целесъобразността на разширяването на обхвата на настоящия регламент върху други цели на устойчивото развитие, по-специално социални цели;

г)използването на определението за екологосъобразни инвестиции в правото на Съюза и на равнището на държавите членки, включително целесъобразността на създаването на механизъм за проверка на съответствието с посочените в настоящия регламент критерии.

2.Докладът се изпраща на Европейския парламент и на Съвета. При необходимост Комисията прави предложения, свързани с доклада.

Член 18
Влизане в сила и прилагане

1.Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.Членове 3 — 13 от настоящия регламент се прилагат:

а)по отношение на екологичните цели, посочени в член 5, точки 1) и 2), от 1 юли 2020 г.;

б)по отношение на екологичните цели, посочени в член 5, точки 4) и 5), от 31 декември 2021 г.;

в)по отношение на екологичните цели, посочени в член 5, точки 3) и 6), от 31 декември 2022 г.;

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Засегнати области на политиката

1.3.Естество на предложението/инициативата

1.4.Цели

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.6.Срок на действие и финансово отражение

1.7.Планирани методи на управление

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Система за управление и контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано отражение върху разходите 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

3.2.2.Очаквано въздействие върху бюджетните кредити [на орган]

3.2.3.Очаквано отражение върху човешките ресурси [на орган]

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Засегнати области на политиката

1.3.Естество на предложението/инициативата

☑ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие

◻ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие вследствие на пилотен проект/подготвително действие 56  

◻ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност 

◻ Предложението/инициативата е във връзка с действие, пренасочено към ново действие 

1.4.Цели

1.4.1.Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

1.4.2.Конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието на предложението/инициативата върху бенефициерите/ целевите групи.

1.4.4.Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съгласуваност и евентуална синергия с други актове

1.6.Срок на действие и финансово отражение

◻ Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

–◻    Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

☑ Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

–Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на управление 57  

☑ Пряко управление от Комисията чрез

–◻    изпълнителни агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

☑ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

◻ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

☑ органи, посочени в членове 208 и 209;

◻ публичноправни органи;

◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;

◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Забележки

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Система за управление и контрол

2.2.1.Установени рискове

2.2.2.Предвидени методи на контрол

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано отражение върху разходите

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая) 67

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за оперативни разходи

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Очаквано отражение върху човешките ресурси

3.2.3.1.Резюме

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–☑    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Приема се, че предвидената дата на назначаване е 1 януари 2020 г.

Приема се, че предвидената дата на назначаване е 1 януари 2020 г.

Приема се, че предвидената дата на назначаване е 1 януари 2020 г.

Приема се, че предвидената дата на назначаване е 1 януари 2020 г.

3.2.3.2.Очаквани нужди от човешки ресурси за ръководната ГД и свързаните ГД/служби

–◻    Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–☑    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

XX е съответната област на политика или бюджетен дял.