52018IR1039

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018IR1039 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52018IR1039

Становище на Европейския комитет на регионите — Предложения за реформа на Икономическия и паричен съюз (декември 2017 г.)

COR 2018/01039

OB C 387, 25.10.2018, p. 27–36 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

25.10.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/27

(2018/C 387/06)

Докладчик:

Christophe ROUILLON (FR/ПЕС), кмет на Кулен

Отправни документи:

Предложение за Директива на Съвета за определяне на разпоредби за повишаване на фискалната отговорност и средносрочния бюджетен подход в държавите членки

COM(2017) 824 final

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета и Европейската централна банка — Европейски министър на икономиката и финансите

COM(2017) 823 final

Предложение за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд

COM(2017) 827 final

За сведение:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета и Европейската централна банка — По-нататъшни стъпки към завършването на Икономическия и паричен съюз: пътна карта

COM(2017) 821 final

I. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

(COM(2017) 824 final)

Изменение 1

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Тъй като вследствие на икономическата и финансова криза редица държави членки натрупаха голям публичен дълг, създаването на рамка на числово изразените фискални правила, специфична за всяка държава членка и целяща да повиши отговорното изпълнение на фискалната политика, като същевременно ефективно насърчава спазването на произтичащите от ДФЕС бюджетни задължения, е от основно значение за гарантиране на снижаването на публичния дълг до приемливи нива. Такава рамка следва да функционира по-конкретно чрез определяне на средносрочна бюджетна цел по отношение на структурното салдо, която е правно обвързваща за националните бюджетни органи и техните годишни решения. Средносрочните цели за състоянието на бюджета позволяват да се вземат предвид различните съотношения на публичните дългове към БВП, както и рисковете за устойчивостта на държавите членки, обвързвайки развитието на дълга с референтната стойност, посочена в член 1 от Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС.

Тъй като редица държави членки са изправени пред голям публичен дълг и в същото време недостиг на публични инвестиции , създаването на рамка на числово изразените фискални правила, специфична за всяка държава членка и целяща да повиши отговорното изпълнение на фискалната политика, като същевременно ефективно насърчава спазването на произтичащите от ДФЕС бюджетни задължения, е от основно значение за гарантиране на снижаването на публичния дълг до приемливи нива. Такава рамка следва да функционира по-конкретно чрез определяне, посредством прозрачна и демократична процедура на национално равнище , на средносрочна бюджетна цел по отношение на структурното салдо, която е правно обвързваща за националните бюджетни органи и техните годишни решения. Средносрочните цели за състоянието на бюджета позволяват да се вземат предвид различните съотношения на публичните дългове към БВП, както и рисковете за устойчивостта на държавите членки , и да се отчита изпълнението в държавата членка на структурни реформи с добавена европейска стойност, съответстващи на европейски споделени или допълващи компетентности и които могат да окажат значително социално-икономическо въздействие , обвързвайки развитието на дълга с референтната стойност, посочена в член 1 от Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 2

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С цел в структурно отношение да се постигне и поддържа средносрочната цел е необходимо държавите членки да посочат последователен курс на корекции, основани на променливи под контрола на бюджетните органи. Националното фискално планиране, подкрепено от курса на държавните разходи, коригирани във връзка с въздействието на дискреционните мерки по отношение на приходите, благоприятства ефективността, прозрачността и отчетността при мониторинга на промените във фискалната област. За да може плановете да бъдат пряко обвързани с общите фискални резултати в средносрочен план, както и за да се гарантира засилена национална ангажираност по отношение на фискалната политика , следва да се определи нарастването на държавните разходи , като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, за целия законодателен мандат, установен в националното конституционно право на всяка държава членка. Този курс следва да бъде определен веднага след като новото правителство започне работа, а годишните бюджети следва да се придържат към него , така че да се постигне решително приближаване към средносрочната цел.

С цел в структурно отношение да се постигне и поддържа средносрочната цел е необходимо държавите членки да посочат последователен курс на корекции, основани на променливи под контрола на бюджетните органи. Националното фискално планиране, подкрепено от курса на държавните разходи, коригирани във връзка с въздействието на дискреционните мерки по отношение на приходите, благоприятства ефективността, прозрачността и отчетността при мониторинга на промените във фискалната област. За да може плановете да бъдат пряко обвързани с общите фискални резултати в средносрочен план и при зачитане на прерогативите на държавите членки в областта на данъчното облагане и разпоредбите на членове 110 до 113 от ДФЕС , чрез прозрачна и демократична процедура следва да се определи нарастването на държавните разходи за целия законодателен мандат, установен в националното конституционно право на всяка държава членка , и като се включат местните и регионалните власти и икономическите и социалните партньори съгласно принципите за партньорство и многостепенно управление, като по този начин се даде възможност за една по-голяма национална отговорност по отношение на бюджетната политика . Към този курс следва да се придържат годишните бюджети, така че да се постигне поетапно приближаване към средносрочната цел.

Изложение на мотивите

—	„Нарастването на държавните разходи в средносрочен план“ само по себе си не позволява „да се гарантира засилена национална ангажираност по отношение на фискалната политика“.

—	Курсът не може да бъде определен едновременно за законодателния мандат и за започването на работа на правителствата.

Изменение 3

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Бъдещите положителни ефекти от изпълнението на главните структурни реформи за насърчаване на устойчивостта в дългосрочен план могат да обосноват промени в курса на корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че имат доказуемо положително въздействие върху бюджета, потвърдено от оценката, извършена съгласно процедурните изисквания на ПСР. С цел да се улесни икономическото стабилизиране, при изключителни обстоятелства — под формата на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, или необичайни събития извън контрола на съответната държава членка, които оказват значително влияние върху бюджета — следва да е възможно временно отклонение от средносрочната цел или от курса на корекции за постигането ѝ, когато такова отклонение не излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

Изпълнението на главните структурни реформи с европейска добавена стойност и свързани с правомощия на ЕС или осъществяването на публични инвестиции за насърчаване на устойчивостта в дългосрочен план могат да обосноват промени в курса на корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че имат доказуемо положително въздействие върху бюджета, потвърдено от оценката, извършена съгласно процедурните изисквания на ПСР. С цел да се улесни икономическото стабилизиране, при изключителни обстоятелства — под формата на сериозен икономически спад в една или повече държави членки, еврозоната или в Съюза като цяло, или необичайни събития извън контрола на съответната държава членка, които оказват значително влияние върху бюджета — следва да е възможно временно отклонение от средносрочната цел или от курса на корекции за постигането ѝ, когато такова отклонение не излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

Изложение на мотивите

—

Тъй като някои публични инвестиции водят до положително, пряко и проверимо въздействие върху бюджета в дългосрочен план за растежа и устойчивостта на публичните финанси, те се считат за еквивалентни на основни структурни реформи в рамките на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). „Клаузата за инвестиции“ на ПСР трябва също да бъде взета под внимание при формулирането на националните фискални правила.

—	Що се отнася до създаването на рамка от фискални правила на национално равнище, е необходимо да се вземат под внимание евентуални извънредни ситуации, които биха засегнали една или повече държави членки, без обаче да доведат до спад за цялата еврозона или за Съюза.

Изменение 4

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

В член 13 от ДСКУ се предвижда, че бюджетните политики и други въпроси, попадащи в обхвата на този договор, ще бъдат обсъждани в рамките на междупарламентарните заседания, провеждани от Европейския парламент и националните парламенти на договарящите се страни съгласно дял II от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договорите. Настоящата директива следва да се прилага, без да се засяга тази практика, тъй като подобен диалог допринася за засилване на демократичната отчетност в рамките на икономическото управление на Съюза.

В член 13 от ДСКУ се предвижда, че бюджетните политики и други въпроси, попадащи в обхвата на този договор, ще бъдат обсъждани в рамките на междупарламентарните заседания, провеждани от Европейския парламент и националните парламенти на договарящите се страни съгласно дял II от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договорите. Европейският комитет на регионите и Европейският икономически и социален комитет участват в тези заседания. Настоящата директива отново потвърждава тази практика, тъй като подобен диалог допринася за засилване на демократичната отчетност в рамките на икономическото управление на Съюза.

Изложение на мотивите

Практиката на междупарламентарните заседания допринася за засилване на демократичната отчетност в рамките на икономическото управление на Съюза и следователно трябва да бъде потвърдена. Освен това ефективното участие на КР в тези заседания следва да бъде признато.

Изменение 5

Член 2, буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 2

Определения

Член 2

Определения

(…)

В допълнение се прилагат и следните определения:

а)	„изключителни обстоятелства“ означава необичайно събитие извън контрола на съответната държава членка, което оказва значително влияние върху финансовото състояние на сектор „Държавно управление“, или сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло;

В допълнение се прилагат и следните определения:

а)	„изключителни обстоятелства“ означава необичайно събитие извън контрола на съответната държава членка, което оказва значително влияние върху финансовото състояние на сектор „Държавно управление“, или сериозен икономически спад в една или повече държави членки, в еврозоната или в Съюза като цяло;

Изложение на мотивите

Вж. изменението в съображение 9.

Изменение 6

Член 3, параграф 2, буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 3

Фискална отговорност и средносрочен бюджетен подход

Член 3

Фискална отговорност и средносрочен бюджетен подход

(…)

а)

Годишните бюджети гарантират спазването на средносрочната цел, посочена в параграф 1, буква а), или постигането ѝ, по-специално чрез осигуряване на спазването на курса на държавните разходи, посочен в буква б) от същия параграф. При определяне на курса на корекции за постигане на средносрочната цел и в изпълнение на процедурните изисквания на правната уредба на Съюза държавите членки могат да вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи с европейска добавена стойност, съответстваща на европейските споделени или допълващи компетентности и които може да имат значително социално-икономическо въздействие за осъществяването на публични инвестиции или за съфинансирането от европейски структурни и инвестиционни фондове или от Европейския фонд за стратегически инвестиции и които оказват пряко положително въздействие върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Изложение на мотивите

Тъй като някои публични инвестиции водят до положително, пряко и проверимо въздействие върху бюджета в дългосрочен план за растежа и устойчивостта на публичните финанси, те се считат за еквивалентни на основни структурни реформи в рамките на Пакта за стабилност и растеж. „Клаузата за инвестиции“ на ПСР трябва също да бъде взета под внимание при формулирането на националните фискални правила.

Изменение 7

Член 3, параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 3

Фискална отговорност и средносрочен бюджетен подход

4. Държавите членки определят независими органи за мониторинг на спазването на разпоредбите, предвидени в параграфи 1 и 2. Независимите органи предоставят публични оценки за установяване на:

а)

адекватността на средносрочната бюджетна цел съгласно параграф 1, буква а) и на курса на държавните разходи, посочен в параграф 1, буква б). При тази оценка се вземат предвид по-специално достоверността на залегналата в тях макроикономическа прогноза, степента на специфичност на планираните държавни разходи и приходи и потенциалното пряко положително въздействие на основните структурни реформи върху бюджета в дългосрочен план;

б)	спазването на средносрочната цел и на курса на държавните разходи, включително съществуването на сериозен риск от появата на значително отклонение от средносрочната цел или от курса на корекции за постигането ѝ;

в)	настъпването и приключването на изключителните обстоятелства съгласно параграф 3.

Изложение на мотивите

Всички държави членки вече разполагат с публични институции, които са в състояние да извършват напълно независимо оценки на публичните разходи и приходи. Не е нужно да се създават допълнителни инстанции със съмнителна легитимност, с риск да се постави под въпрос националната ангажираност по отношение на фискалната политика.

Изменение 8

След член 5 се добавя нов член.

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Нов член

Междупарламентарни конференции

Както е предвидено в дял II от Протокол (№ 1) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договорите за ЕС, Европейският парламент и националните парламенти заедно определят организирането и утвърждаването на конференция с участието на представителите на съответните комисии на Европейския парламент и на националните парламенти с цел обсъждане на бюджетните политики и икономическото управление на Съюза. Консултативните органи на Съюза — Европейският комитет на регионите и Европейският икономически и социален комитет — участват в тези заседания.

Изложение на мотивите

Вж. изменение № 4 в съображение 17.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства желанието на Комисията да реформира и задълбочи Икономическия и паричен съюз (ИПС) колкото се може по-скоро, докато европейската икономика е в процес на относително възстановяване, като гарантира подкрепа за сближаването между държавите членки от еврозоната и извън нея. Действително, от 2008 г. насам кризата разкри слабостите на институционалната рамка на еврозоната и предприетите мерки не са достатъчни, за да се гарантира нейната стабилност и нейният просперитет с оглед на потенциални нови икономически и финансови сътресения; подчертава, че дефицитът на конвергенция и сближаване в Европейския съюз и икономическите и банковите слабости оказват особено въздействие върху местните и регионалните власти, по-специално по отношение на увеличаването на социалните разходи вследствие на кризата и ограничаването на техния капацитет за инвестиции и за запазване на задоволително равнище на качество на обществените услуги (1);

подкрепя принципа за въвеждането на бюджетен капацитет, предназначен да повиши устойчивостта на еврозоната и да подготви конвергенцията с бъдещите членове на еврозоната. Този капацитет трябва да се финансира от собствени ресурси, различни от тези, предвидени за финансирането на бюджета на Европейския съюз, за да не се намесва този капацитет в програмите на ЕС, достъпни за ЕС-27. Освен това този капацитет следва да се отчита извън тавана на ресурсите на бюджета на ЕС;

изразява съжаление обаче, че в предложението на Комисията, представено на 31 май 2018 г., този капацитет е разпределен към мерки в полза на структурни реформи, които не са непременно свързани със сближаването в еврозоната, и към Функцията за стабилизиране на инвестициите в Европа под формата на заеми за относително малката сума от 30 милиарда евро, а за механизма за подкрепа на сближаването в тесен смисъл са оставени само 2,16 милиарда евро;

изразява съгласие с възможността за европейско съфинансиране на структурни реформи на национално равнище, при условие че те се извършват в съответствие с принципа на субсидиарност, в области на компетентност на ЕС, насочени към мерки, които имат европейска добавена стойност и значително положително въздействие върху икономиката. Предложението за регламент, представено на 31 май 2018 г., за създаване на Програмата за подкрепа на реформите с общ бюджет от 25 милиарда евро ще бъде предмет на отделно становище на КР;

счита обаче, че тези нови финансови инструменти не може да бъдат финансирани в ущърб на политиката на сближаване (2) (3);

подновява призива си за по-добра координация на икономическите, но и на социалните политики в рамките на европейския семестър, и призовава местните и регионалните власти да бъдат включени в по-голяма степен посредством „кодекс на поведение“ (4);

подчертава, че настоящите правила и процедури за европейски контрол на националните бюджети в рамките на Съюза не са в състояние да предотвратяват ефективно дисбалансите и уязвимостта и им липсва демократична легитимност;

отбелязва предложението на Европейската комисия за ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (sovereign bond-backed, или SBBS), имащо за цел да засили интеграцията и диверсификацията в европейския финансов сектор. КР признава, че по принцип SBBS не биха предполагали споделяне на рисковете и загубите между държавите членки на еврозоната и че тези ценни книжа биха допринесли за отслабване на връзката между банките и държавите емитенти и за намаляване на „привилегирования“ статут на държавните облигации. Въпреки това КР отново изразява съмненията си относно начина, по който „преобразуването“ на държавните облигации в секюритизирани продукти би намалило риска, вместо да го преразпредели между нерегулираните финансови участници (5);

подчертава неотложността на завършването на банковия съюз и изразява съжаление, че Европейският съвет отложи приемането на пътната карта за завършването му за месец юни 2018 г. Подкрепя паралелен подход за намаляване на несъбираемите и необслужваните кредити, държани от банките, като същевременно въвежда постепенно европейска схема за застраховане на депозитите;

10.

отбелязва предложението на Комисията за включване на съдържанието на Договора за стабилност, координация и управление (ДСКУ) в европейската правна рамка, включване, което беше предвидено в член 16 от самия ДСКУ; задава си обаче въпрос относно правната, политическата и демократичната целесъобразност да се прибягва до предложение за директива (въз основа на член 126, параграф 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), което предвижда само консултация с Европейския парламент и поради това не дава гаранции за прозрачно и демократично вземане на решение, което обаче е необходимо с оглед на свързаните с мярката предизвикателства;

11.

подчертава, все пак, че ДСКУ предвижда това включване „въз основа на оценка на натрупания опит във връзка с неговото прилагане“, оценка, която изглежда не е извършена обстойно и не е публикувана от Комисията. Подобна оценка би трябвало да хвърли светлина върху тревожното състояние на публичните инвестиции в рамките на ЕС. Според Евростат публичните инвестиции като цяло в Съюза са спаднали от 3,4 % от БВП през 2008 г. на 2,7 % през 2016 г. В същото време инвестициите на местните власти отново отбелязаха спад, от 1,5 % от БВП през 2008 г. до 1,1 % през 2016 г., като в някои държави положението е много по-сериозно (6); поради това със съжаление отбелязва, че често най-силно засегнатите от политиките за фискална консолидация са публичните инвестиции, в това число на равнище местни и регионални власти, докато тези власти са отговорни за повече от половината от публичните инвестиции в ЕС и техните инвестиции оказват пряко въздействие върху местните икономики, както и върху всекидневния живот на европейските граждани; в този контекст изразява загриженост и във връзка с растящата централизация на публичните инвестиции, тъй като делът на направените от местните и регионалните власти инвестиции е спаднал рязко спрямо равнището им през 90-те години, което беше 60 % (7). Освен това оценката следва да подчертава въздействието на кризата и политиката на консолидация върху социалните разходи и услугите на социалната държава в много държави и региони;

12.

поради това изразява загриженост, че в предложението на Комисията не се споменават публичните инвестиции, още повече, че вече беше признато, че по отношение на инвестициите е необходима гъвкавост, по-специално в съобщението на Комисията от януари 2015 г. по тази тема (8), и че някои публични инвестиции оказват положителни и проверими въздействия в дългосрочен план върху растежа и следователно върху устойчивостта на публичните финанси; припомня в този контекст също така, че член 126, параграф 3 от ДФЕС предвижда докладът, изготвен преди стартирането на процедура за прекомерен дефицит, да „взема предвид дали държавният дефицит надвишава държавните инвестиционни разходи, включително средносрочното икономическо и бюджетно състояние на държавата членка“;

13.

припомня освен това, че КР беше поставил въпроса за правната сигурност, предоставена от тълкувателно съобщение на Комисията, и считаше, че би било необходимо да се отчита нивото на недостатъчните инвестиции на национално или регионално равнище, за да се постигне реално въздействие върху инвестиционния капацитет на местните и регионалните власти (9); този анализ потвърждава прочита на съобщението от 23 май 2018 г. относно прегледа на гъвкавостта в рамките на Пакта за стабилност и растеж (10), тъй като от 2015 г. насам само четири държави членки са поискали да се възползват от клаузата за структурни реформи и/или от клаузата за инвестиции, при положение че около половината държави членки са изпълнили условията, за да се възползват от клаузата за структурните реформи. Всъщност условието, според което дадена държава членка трябва да премине през период на икономически трудности, за да се възползва от клаузата за инвестиции, значително ограничи прибягването до нея. Задължението да се спазва предпазният марж по отношение на тавана на дефицит от 3 % в продължение на три години също представляваше пречка за някои държави членки. Според признанието на самата Комисия, „въздействието (на тълкувателното съобщение) върху обема на публичните инвестиции трудно може да се оцени с точност“. Следователно изглежда е необходимо да се разшири обхватът на съобщението, за да се отрази на равнището на инвестициите;

14.

призовава още веднъж за това публичните разходи, правени от държавите членки и местните и регионалните власти в рамките на съфинансирането на структурните и инвестиционните фондове, трансевропейските мрежи и Механизма за свързване на Европа, да не се разглеждат като структурни публични или приравнени към тях разходи, както са определени в Пакта за стабилност и растеж, без да се поставят други условия и предвид това, че тези инвестиции по определение са качествени и европейски инвестиции;

15.

изтъква, че съгласно Протокол № 12 от ДФЕС държавите членки са отговорни за дефицита на общото управление, което включва всички равнища. Същевременно обаче, фискалните правила на ЕС оказват много различен ефект върху европейските местни и регионални власти. Въздействието от тях зависи от: а) начина, по който държавите членки са транспонирали в националното законодателство фискалните правила на ЕС; б) степента на фискална децентрализация в рамките на дадена държава членка; в) значимостта на правомощията на местните и регионалните власти и г) финансовото състояние на тези власти, което може да е много различно дори в рамките на държавите членки;

16.

отново призовава Комисията да представи бяла книга, в която да определи типология на равнището на ЕС за качеството на публичните инвестиции в отчетите на публичните разходи в съответствие с дългосрочните ефекти от тях (11);

17.

счита, че в Директивата относно създаването на рамка от фискални правила на национално равнище следва да се вземат под внимание евентуални извънредни ситуации, които биха засегнали една или повече държави членки, без обаче да доведат до спад в цялата еврозона или в Съюза;

18.

изразява отново своята загриженост относно счетоводния стандарт на Евростат ESA 2010, който беше въведен през септември 2014 г. и в който не се прави разлика между разходи и инвестиции. В някои държави членки транспонирането на тези стандарти в националното законодателство води до задължаване на местните и регионалните власти да прилагат максималните годишни тавани за публични инвестиции на глава от населението. Тези тавани не дават възможност на местните и регионалните власти да осигурят необходимото съфинансиране за проектите по европейските структурни и инвестиционни фондове. Освен това тези тавани възпрепятстват местните и регионалните власти, които разполагат с финансови средства в резерв, да започнат значителни инвестиционни проекти, които не са свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове; поради това призовава Европейската комисия да представи доклад за прилагането на ESA 2010;

19.

посочва, че един от начините за добро прилагане на правилата на Пакта за стабилност и растеж (без да се допускат счетоводни трикове) е да се променят правилата за амортизация на публичните инвестиции, така че общата сума на инвестиционните разходи да не се признава като разходи за първата година, а по примера на частните предприятия разходите да се разпределят върху цялата вероятна продължителност на инвестицията;

20.

счита, че практиката на междупарламентарните заседания, както е предвидено в член 13 от ДСКУ, допринася за засилване на демократичната отчетност в рамките на икономическото управление на Съюз и поради това трябва да бъде потвърдена в настоящото предложение за директива, но призовава участието на КР в тези заседания да бъде официализирано, за да се признае необходимото участие на местните и регионалните власти в икономическото управление;

Предложение за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд

21.

счита, че Европейският инструмент за финансова стабилност (EFSF) и неговият наследник, Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), бяха необходими инструменти в управлението в краткосрочен план на икономическата и финансовата криза; отбелязва обаче, че в решенията в рамките на ЕМС липсва прозрачност, че необходимото единодушие продължава да създава пречки и че тези инструменти са извън европейската правна рамка;

22.

поради това приветства факта, че предложението на Комисията включва ЕМС в първичното европейско законодателство и без да засяга държавите членки извън еврозоната, прави го отговорен пред Европейския парламент и му налага изискването да представя годишни доклади и счетоводни отчети, подчинява го на правилата за достъп до документи, както и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейския омбудсман;

23.

освен това подкрепя предложението на Комисията, в което се предвижда важните решения, по-специално относно отпускането на финансова помощ, да се вземат с квалифицирано мнозинство от 85 % в зависимост от предоставения капитал, а не както досега с единодушие, което следва да улесни вземането на решения;

24.

подкрепя също така използването на „Европейския валутен фонд“ като буфер или „предпазен механизъм“ за Единния фонд за преструктуриране, основен елемент на банковия съюз, ако ресурсите на последния са недостатъчни, за да улеснят нареденото преструктуриране на големи банки в затруднение;

25.

препоръчва обаче да се промени името на фонда, за да се постигне разбираемост и яснота за гражданите; съгласно член 127 от ДФЕС паричната политика се определя и осъществява от Европейската централна банка и националните централни банки в рамката на Европейска система на централните банки (ЕСЦБ); тъй като разглежданият в настоящия регламент фонд не взема никакво участие в нея, неговото име не следва да съдържа думата „валутен“; счита, че наименованието „Европейски спасителен фонд“ или „Европейски фонд за стабилизиране“ „би било по-подходящо;

Съобщение: европейски министър на икономиката и финансите

26.

приветства съобщението на Комисията относно европейски министър на икономиката и финансите, който би бил едновременно заместник-председател на Комисията и председател на Еврогрупата, което ще му предостави двойна легитимност, и би въплъщавал по-добра демократична отчетност и прозрачност на управлението на ИПС. Все пак е необходимо да се уточни как ще бъде изпълнявана тази функция, така че да не се стигне до по-голяма степен на централизация на процеса на вземане на решения по бюджета;

27.

припомня своята подкрепа за сливането на функциите на председателя на Еврогрупата и на комисаря по икономически и парични въпроси с цел представляване на общия интерес на еврозоната в рамките на Еврогрупата и да му се даде възможност да отговаря пред Европейския парламент, което понастоящем не е така;

28.

посочва, че ако бъде избран европейски министър на икономиката и финансите, биха били приложими комбинираните правни основания на член 2 от Протокол № 14 относно Еврогрупата и на член 17 от ДЕС;

29.

счита обаче, че тази мярка трябва да бъде съпроводена с дълбока реформа на самата Еврогрупа, чийто статут трябва да бъде официализиран в по-голяма степен и която трябва да публикува например подробни протоколи, така че важните решения да се вземат по прозрачен начин на тези заседания;

30.

освен това припомня своето убеждение относно факта, че проблемът с демократичния дефицит на ИПС ще бъде решен само при условие че европейските граждани са убедени, че в него е защитен и принципът на социалния прогрес и че заетостта, повишаването на заплатите и социалните стандарти не се разглеждат като второстепенни по отношение на опасенията, свързани с макроикономиката и бюджета;

31.

отбелязва, че задълбочаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и координацията на фискалните политики, по-специално чрез завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари и създаването на Европейски валутен фонд, ще бъде от решаващо значение. Същевременно трябва да се вземат предвид политическата ситуация и общественото мнение.

Брюксел, 5 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) Становище на КР относно „Документ за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз до 2025 г.“ Прието на 30 ноември 2017 г. Докладчик: Christophe Rouillon (FR/ПЕС): http://webapi.cor.europa.eu/documentsanonymous/cor-2017-03197-00-01-ac-tra-bg.docx.

(2) Резолюция на КР — „Промяна на Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондовете в подкрепа на структурните реформи“. Приета на 1 февруари 2018 г. http://webapi.cor.europa.eu/documentsanonymous/ cor-2017-06173-00-00-res-tra-bg.docx.

(3) Становище на КР: „Изменената ППСР и нови бюджетни инструменти за еврозоната“. Докладчик: Olga Zrihen (BE/ПЕС). Прието на 22 март 2018 г. http://webapi.cor.europa.eu/documentsanonymous/cor-2018-00502-00-00-ac-tra-bg.docx

(4) Становище на КР: „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“. Докладчик: Rob Jonkman (NL/ЕКР). Прието на 11 май 2017 г.ОВ C 306, 15.9.2017 г., стр. 24.

(5) Вж. становище на КР относно Документа за размисъл относно задълбочаването на ИПС до 2025 г.

(6) Евростат: „Формиране на брутния основен капитал на публичната администрация“. Code: tec00022. Предварителни данни за 2016 г. http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/refreshTableAction.do?tab=table&plugin=1&pcode=tec00022&language=en.

(7) Европейска комисия (ЕК), Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване. септември 2017 г., стр. 168. http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/cohesion-report/.

(8) ЕК, Съобщение: „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“.13 януари 2015 г. COM(2015) 12 final: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52015DC0012&from=BG.

(9) Становище на КР „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“. Прието на 9 юли 2015 г. Докладчик: Olga Zrihen (BE/ПЕС), ОВ C 313, 22.9.2015 г., стр. 22.

(10) COM(2018) 335 final.

(11) Становище на КР: „Насърчаване на качеството на публичните разходи по въпроси, свързани с действията на ЕС“. Прието на 3 декември 2014 г. Докладчик: Catiuscia Marini (IT/ПЕС), ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 4.

Top

Choose the experimental features you want to try