Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Съвета за изменение на Решение 2007/198/Евратом за създаване на Европейско съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия и за предоставяне на предимства на същото“

[COM (2018) 445 final — 2018/0235 (NLE)]

(2019/C 110/25)

Докладчик:

Ulrich SAMM

Консултация	Европейска комисия, 12.7.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	20.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	202/0/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че постигането на целта за производство на чиста енергия е сред най-важните приоритети, поради което термоядрената енергия се признава за възможно дългосрочно решение, а Европа заема челни позиции в разработването на технологии за термоядрен синтез, които са без въглеродни емисии, устойчиви и спомагат за обезпечаването на нашия микс от енергийни доставки.

1.2.

ЕИСК подчертава, че сложността на дългосрочните инвестиции, необходими за строителството на термоядрени електроцентрали, се свързва с някои промишлени рискове, но при успех изграждането на подобна електроцентрала би било нов фактор, което ще промени съществено настоящите енергийни доставки, тъй като ще е налице революционна иновация, а термоядреното гориво се намира в големи количества и е практически неизчерпаемо.

1.3.

В предложението се разглеждат основните предизвикателства пред следващата МФР, свързани със запазването на положителната инерция, набрана по проекта за международен експериментален термоядрен реактор (ITER). В сътрудничество между седем партньори от цял свят (ЕС, САЩ, Русия, Япония, Китай, Южна Корея и Индия) понастоящем в Кадараш, Франция, се изгражда първият термоядрен реактор ITER с мощност 500 MW. Пускането в експлоатация е предвидено за 2025 г., а цялостната експлоатация (500 MW) е планирана за 2035 г. ЕИСК оценява положителния напредък през последните години след преодоляването на проблемите при основното преразглеждане на проекта за ITER (нови висши управленски кадри и преразгледан график за новите референтни параметри за проекта ITER).

1.4.

ЕИСК насърчава Комисията да наблегне повече на важността от свързване на проекта за ITER и европейските научни изследвания в областта на термоядрения синтез, провеждани от Европейското споразумение за разработване на термоядрен синтез (EUROfusion), финансирано по Програмата за изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия и което управлява „Съвместния европейски тороид“ (JET) — важно експериментално съоръжение в Кълам, Обединено кралство. Наред с изграждането ITER се нуждае от задълбочена подготовка и само силна европейска научноизследователска общност може да продължи съпътстващите програми и да запази водещата роля.

1.5.

ЕИСК признава добавената стойност за ЕС, свързана с успеха на EUROfusion. Това е научноизследователската програма в Европа, в която участват най-много държави членки (с изключение на Люксембург и Малта), допринасяща с важни проекти, благодарение на които ЕС е световен лидер в тази област.

1.6.

ЕИСК приветства факта, че в новата европейска пътна карта към осъществяването на идеята за термоядрена енергия, разработена от EUROfusion, се предвижда добре очертан път към изграждане на първата термоядрена електроцентрала въз основа на засилено участие на промишлеността, образование на научни специалисти и инженери в областта на термоядрения синтез в цяла Европа и активно сътрудничество с партньори извън нея. В пътната карта се предвижда ITER да бъде в рутинна експлоатация на пълна мощност през 2035 г. и въз основа на резултатите да се проектира първата термоядрена електроцентрала (DEMO), подаваща за първи път електроенергия в мрежата, която да бъде завършена около 2040 г., когато започва изграждането.

1.7.

ЕИСК разбира, че пред проекта за ITER има важни въпроси за разрешаване, което може да стане само в JET, и поради това изразява опасенията си относно ефекта от излизането на Обединеното кралство от ЕС върху продължаването на JET. За да се сведат до минимум рисковете, свързани с експлоатацията на ITER, и да се оптимизира неговият научноизследователски план, ЕИСК счита, че е важно JET да продължи да функционира (като проект на ЕС или като съвместен проект на ЕС и Обединеното кралство) в периода между 2020 г. и пускането в експлоатация на ITER, тъй като няма резервни решения за загубата на JET през този период.

1.8.

В предложението на Комисията е посочен бюджетът за ITER, но не се споменава нищо за това дали бюджетът е достатъчен за нуждите на съпътстващата научноизследователска програма в областта на термоядрения синтез. ЕИСК подчертава, че предвиденият за EUROfusion бюджет за периода 2021—2025 г. трябва да отговаря на целите на пътната карта за термоядрен синтез, според която работата на ITER е от съществено значение.

1.9.

ЕИСК отбелязва със задоволство практическото значение на инвестициите в термоядрени технологии за промишлеността и МСП. През периода от 2008 г. до 2017 г. предприятието „Термоядрен синтез за енергия“ е възложило договори и е предоставило безвъзмездни средства на стойност около 3,8 милиарда евро в цяла Европа. Най-малко 500 дружества, включително МСП, и повече от 70 организации за НИРД от около 20 различни държави — членки на ЕС, и Швейцария са се възползвали от инвестициите в дейности, свързани с ITER. Освен това страните извън ЕС, участващи в проекта за ITER, също са подписали договори с европейски предприятия, с които подкрепят производството на своите собствени компоненти за ITER, благодарение на което са генерирани допълнителни нови работни места и растеж за европейските дружества. ЕИСК отбелязва, че най-голям принос за нетното въздействие от инвестициите в ITER имат разработването на съпътстващи продукти и трансферът на технологии, което създава нови възможности за бизнес в други сектори.

1.10.

ЕИСК е убеден, че европейските научни изследвания в областта на термоядрения синтез като цяло и осъществяването на ITER в частност могат да послужат като отличен пример за силата на съвместните европейски проекти. Важно е резултатите, постигнати чрез финансирането и съвместните усилия в европейски мащаб, да бъдат съобщени на гражданите. По този начин ще се повиши доверието на хората в науката и научните изследванията и информираността им относно значението на Европейския съюз.

2.   Въведение

2.1.

ITER (международен експериментален термоядрен реактор) е международен проект за научно сътрудничество, стартирал през 2005 г., който включва седем партньори от цял свят (страните по ITER са: ЕС, САЩ, Русия, Япония, Китай, Южна Корея и Индия). Проектът има за цел да докаже научната и технологичната осъществимост на производството на енергия от термоядрен синтез за мирни цели чрез изграждането и експлоатацията на първия реактор ITER с мощност 500 MW в Кадараш, Франция. ЕИСК вече подкрепи проекта в няколко становища (1). ITER е следващата стъпка по пътя към термоядрената енергия — най-иновативният и обещаващ, устойчив енергиен източник, който може да се превърне в решение за нарастващото търсене на енергия наред с развитието на енергията от възобновяеми източници.

2.2.

Извършеният през 2015 г. основен преглед на проекта за ITER включваше назначаването на нови висши управленски кадри в организацията ITER, както и в предприятието „Термоядрен синтез за енергия“. Преразгледаният график за новите референтни параметри на ITER беше одобрен от Съвета на ITER на 19 ноември 2016 г. Съгласно утвърденото в графика декември 2025 г. е най-ранният технически постижим срок за „Първа плазма“, като се определя целева дата за цялостна експлоатация (500 MW) с използване на деутериево-тритиево гориво през 2035 г. Положителната оценка на напредъка на ITER през последните години беше потвърдена от независими оценки, в които се признава стабилизирането на проекта и реалистичната основа за завършването му.

2.3.

Европейският принос към организацията ITER се осигурява от местната агенция на ЕС за термоядрен синтез за енергия (F4E), установена в Барселона, Испания. Предприятието „Термоядрен синтез за енергия“ е съвместно предприятие, създадено в съответствие с глава 5 от Договора за Евратом. Съгласно устава си предприятието „Термоядрен синтез за енергия“ има собствена процедура за освобождаване от отговорност за изпълнението на бюджета, което се извършва от Европейския парламент по препоръка на Съвета на ЕС. През 2015 г. беше приет нов финансов регламент за F4E, като отговорността за надзора върху ITER и следователно върху F4E е прехвърлена от ГД „Научни изследвания и иновации“ към ГД „Енергетика“.

2.4.

Освен за изграждането на ITER Програмата за научни изследвания и обучение (2), която допълва общата програма за научни изследвания „Хоризонт Европа“ (3), предоставя задълбочена и всеобхватна научна подкрепа за научните изследвания в областта на термоядрения синтез. Наред с класическите дейности в областта на ядрените научни изследвания тази програма обхваща фундаментални научноизследователски дейности, насочени към развитието на енергията от термоядрен синтез, заедно с пътната карта за научни изследвания в областта на термоядрения синтез, в която се описва оптимизираният курс посредством ITER и демонстрационна електроцентрала (DEMO) към търговското използване на термоядрените електроцентрали. В пътната карта за научни изследвания в областта на термоядрения синтез са описани не само основните необходими съоръжения, но и научните изследвания, които трябва да бъдат направени в подкрепа на ITER и DEMO.

2.5.

Пътната карта за научни изследвания в областта на термоядрения синтез е разработена от EUROfusion — организация, която е отговорна за координирането на европейските дейности за научни изследвания в областта на термоядрения синтез. Този консорциум обединява 30 национални научноизследователски института и около 150 университета от 26 държави — членки на ЕС, Швейцария и Украйна. Седалището на EUROfusion се намира в Гархин, Германия, а водещият експеримент „Съвместен европейски тороид“ (JET) е установен в Кълам, Обединено кралство.

3.   Основно съдържание на предложението

3.1.

В предложението (4) се разглеждат основните предизвикателства пред следващата МФР, свързани със запазването на положителната инерция, набрана по проекта, с гарантирането на стабилен напредък при изграждането и монтажа и поддържането на ангажимента на всички страни в проекта за ITER. Преодоляването на тези предизвикателства ще изисква запазване на водещата роля на ЕС в проекта, която трябва да се подкрепя от върхови резултати на F4E и пълно спазване от страна на ЕС на неговата част от задълженията за парични и непарични вноски.

3.2.

Ресурсите, които е необходимо да бъдат предоставени от Евратом, за да се създаде възможност за успешно завършване на съоръжението и пускането в експлоатация/експерименталната фаза, са описани подробно в съобщението на Комисията относно „Принос на ЕС за преразгледан проект за международен експериментален термоядрен реактор (ITER)“, прието през юни 2017 г.

3.3.

Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да определят като максимално равнище на поетите задължения на Евратом по ITER сумата от 6 070 000 000 евро (в текущи стойности) в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. Счита се, че това е критичният размер на финансирането, което е необходимо за ефективни действия на ЕС, свързани с ITER, съответстващо на новите параметри за изграждането на реактора. Предложеният бюджет се основава на най-ранната технически постижима дата за изграждане на ITER без никакви резерви за непредвидени случаи и следователно се приема, че всички основни рискове могат да бъдат намалени.

4.   Общи бележки

4.1.

ЕИСК отбелязва, че гарантирането на конкурентоспособността и обезпечаването на енергийните доставки е от първостепенно значение, но може да се постигне само ако се съчетава с борбата с изменението на климата. Поради това енергийните източници, които са без въглеродни емисии и са устойчиви, имат решаваща роля за нашия бъдещ просперитет и благоденствие. Производството на чиста енергия е сред най-важните приоритети, поради което термоядрената енергия се признава за възможно дългосрочно решение, а Европа заема челни позиции в разработването на технологии за термоядрен синтез.

4.2.

ЕИСК подчертава, че сложността на дългосрочните инвестиции, необходими за строителството на термоядрени електроцентрали, се свързва с някои промишлени рискове, но при успех изграждането на подобна електроцентрала би било нов фактор, който ще промени съществено настоящите енергийни доставки, тъй като ще е налице революционна иновация. Термоядреното гориво се намира в големи количества и е практически неизчерпаемо: тритий може да се произвежда от литий — широкоразпространен метал в земната кора и в морската вода, а деутерий се среща във водата в природата.

4.3.

ЕИСК би искал да посочи различните аспекти на безопасност на термоядрения синтез в сравнение с конвенционалното ядрено делене. Термоядрената електроцентрала е по подразбиране безопасна: само от няколко грама гориво се образува плазмата, която бързо се самозагасява в случай на неизправност. При реакциите между деутерий и тритий се освобождават неутрони, които активират материалите на стените. Получаващите се в резултат на това радиоактивни съпътстващи продукти са с кратък живот, поради което по-голямата част от материалите могат да бъдат рециклирани след определен период на разпад и няма необходимост от хранилища за ядрени отпадъци.

4.4.

ЕИСК насърчава Комисията да наблегне повече на важността от свързване на проекта за ITER и европейските научни изследвания в областта на термоядрения синтез, организирани от EUROfusion. Освен изграждането ITER се нуждае от задълбочена подготовка и съпътстващи програми. В рамките на Европа една координирана програма, използваща JET и други апаратури наред с моделирането и симулациите, спомага за изпитването и разработването на сценариите за експлоатация на ITER, като проектира и оптимизира резултатите на ITER и концепцията за DEMO. Експлоатацията на токамака на JET с деутериево-тритиева смес и с подобна на ITER стена е от ключово значение за подготовката на експлоатацията на ITER.

4.5.

ЕИСК признава добавената стойност за ЕС, за което свидетелства успехът на EUROfusion. Това е научноизследователската програма в Европа, в която участват най-много държави членки (с изключение на Люксембург и Малта), допринасяща с важни проекти, благодарение на които ЕС е световен лидер в тази област. Инвестициите и финансирането за научни изследвания са от полза за предприятията, научноизследователските организации и университетите.

4.6.

ЕИСК е убеден, че европейските научни изследвания в областта на термоядрения синтез като цяло и осъществяването на ITER в частност могат да послужат като отличен пример за силата на съвместните европейски проекти. Важно е резултатите, постигнати чрез финансирането и съвместните усилия в европейски мащаб, да бъдат съобщени на гражданите. По този начин ще се повиши доверието на хората в науката и научните изследванията и информираността им относно значението на Европейския съюз при постигането на далечна и трудна цел, което няма да е възможно чрез усилията и финансирането на отделните държави. Това ще има дългосрочен отзвук не само по отношение на технологиите и промишлеността, но по отношение и на научните изследвания, индустрията и МСП със значително въздействие върху икономиката и създаването на работни места дори и в краткосрочен, и средносрочен план.

5.   Конкретни бележки

5.1.

ЕИСК приема факта, че в новата европейска пътна карта към осъществяването на идеята за термоядрена енергия се предвижда добре очертан път към изграждане на първата термоядрена електроцентрала въз основа на засилено участие на промишлеността, образованието на научните специалисти и инженерите в областта на термоядрения синтез в цяла Европа и активно сътрудничество извън нея. Пътната карта обхваща краткосрочния период до влизането в експлоатация на ITER (2025 г.), средносрочния период, който продължава до момента на започване на рутинна експлоатация на ITER на пълна мощност (2035 г.), и дългосрочния период до първата термоядрена електроцентрала (DEMO), подаваща за пръв път електроенергия в мрежата.

5.2.

ITER е основното съоръжение в пътната карта, тъй като се очаква на него да се осъществят повечето от най-важните етапи по пътя към термоядрена електроенергия. По-голямата част от предложените ресурси за EUROfusion в краткосрочен план са предназначени за ITER и съпътстващите го експерименти, един от които е експериментът „Съвместен европейски тороид“ (JET) в Кълам, Англия. ЕИСК признава, че проектът JET доказа, че изграждането и експлоатацията на голяма научноизследователска инфраструктура за термоядрен синтез могат да бъдат ефикасни и да носят максимални ползи за науката и промишлеността.

5.3.

ЕИСК подкрепя искането от организацията ITER да бъде получена ценна информация от резултатите, получени на JET през периода преди „първата плазма“ в ITER. Тъй като JET разполага с уникален капацитет — това е единственият токамак, който може да работи с тритий, има материалите за първата стена на ITER и е оборудван с цялостно дистанционно управление, неговата експлоатация може да има принос за научноизследователския план за ITER с оглед намаляване на рисковете, икономии на разходи и оперативно лицензиране за ITER. Това е от особена важност, тъй като в предложения от Комисията бюджет за ITER няма резерви за непредвидени случаи и следователно се приема, че всички основни рискове могат да бъдат намалени.

5.4.

ЕИСК разбира, че по проекта за ITER има важни въпроси за разрешаване, което може да стане само в JET, и поради това споделя опасенията относно ефекта от излизането на Обединеното кралство от ЕС върху продължаването на JET. За да се сведат до минимум рисковете, свързани с експлоатацията на ITER, и да се оптимизира неговият научноизследователски план, ЕИСК счита, че е важно JET да продължи да функционира (като проект на ЕС или като съвместен проект на ЕС и Обединеното кралство) в периода между 2020 г. и пускането в експлоатация на ITER, тъй като няма резервни решения на загубата на JET през този период.

5.5.

В предложението на Комисията е включен бюджетът за ITER, но не се споменава нищо за това дали бюджетът е достатъчен за нуждите на съпътстващата научноизследователска програма в областта на термоядрения синтез. Тази програма се разглежда в отделно предложение (5), в което обаче на свой ред не се споменават нуждите на ITER. ЕИСК подчертава, че предвиденият за EUROfusion бюджет за периода 2021—2025 г. трябва да отговаря на целите на пътната карта за термоядрен синтез, според която работата на ITER е от съществено значение, като същевременно дейностите, свързани с концепцията за DEMO, трябва да бъдат засилени.

5.6.

ЕИСК отбелязва със задоволство практическото значение на инвестициите в термоядрени технологии за промишлеността и МСП. Инвестициите на ЕС в изграждането на ITER са от голяма полза за европейската промишленост и научноизследователската общност, като им дават възможност да се включат в авангардни НИРД, технологии, концепции и производство за компоненти за ITER. Придобиваните в резултат на това нови знания и съпътстващи продукти генерират икономически растеж и благоприятстват заетостта. През периода от 2008 г. до 2017 г. предприятието „Термоядрен синтез за енергия“ е възложило 839 договора и е предоставило безвъзмездни средства на стойност около 3,8 милиарда евро в цяла Европа. Най-малко 500 дружества, включително МСП, и повече от 70 организации за НИРД от около 20 различни държави — членки на ЕС, и Швейцария са се възползвали от инвестициите в дейности, свързани с ITER. Освен това страните извън ЕС, участващи в проекта за ITER, също са подписали договори с европейски предприятия, с които подкрепят производството на своите собствени компоненти за ITER, благодарение на което са генерирани допълнителни нови работни места и растеж за европейските дружества.

5.7.

ЕИСК отбелязва всеобхватната информация, предоставена от Комисията (6), в която се констатира, че най-голям принос за нетното въздействие от инвестициите в ITER имат разработването на съпътстващи продукти и трансферът на технологии. Технологиите, разработени за ITER, създават нови възможности за бизнес в други сектори, тъй като работата по ITER повишава конкурентоспособността на европейските дружества в световната икономика, предоставя възможност за традиционните дружества да навлязат на пазара за високите технологии, а също така предлага на европейските високотехнологични промишлени сектори и МСП уникална възможност да създават иновации и да разработват продукти за използване извън термоядрения синтез.

---

(1)  ОВ C 302, 7.12.2004 г., стр. 27; ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 127; ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 60.

(2)  Становище TEN/678 — Програма за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия за периода 2021—2025 г., докладчик: Giulia Barbucci (вж. стр. 132 от настоящия брой на Официален вестник).

(3)  Становище INT/858 — Хоризонт Европа, докладчик: Lobo Xavier (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стp.33).

(4)  COM(2018) 445 final.

(5)  COM (2018) 437 final и становище TEN/678, докладчик: Giulia Barbucci (вж. бележка под линия 2).

(6)  Study on the impact of the ITER project activities in the EU (Проучване на въздействието на дейностите по проекта ITER в ЕС), ENER/D4/2017-458 (2018 г.), Trinomics (Ротердам) и Cambridge Econometrics.