—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Зимбабве,

—

като взе предвид изявлението на ЕС на място от 30 юни 2016 г. относно местното управление,

—

като взе предвид изявлението на ЕС на място от 12 юли 2016 г. относно насилието,

—

като взе предвид изявлението на ЕС на място от 9 март 2017 г. относно отвличането на Итай Дзамара,

—

като взе предвид изявлението за пресата на Комисията на Зимбабве по правата на човека относно обществените протести и действията на полицията,

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2016/220 на Съвета от 15 февруари 2016 г. (1), с което се продължават ограничителните мерки на ЕС срещу Зимбабве до 20 февруари 2017 г.,

—

като взе предвид декларацията на върховния представител от името на ЕС от 19 февруари 2014 г. относно прегледа на отношенията между ЕС и Зимбабве,

—

като взе предвид Глобалното политическо споразумение, подписано през 2008 г. от трите основни политически партии, а именно ZANU PF, MDC-T и MDC,

—

като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 юли 2012 г. относно Зимбабве и Решението за изпълнение 2012/124/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2012 година за изпълнение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве (2),

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията и убежденията,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от декември 1948 г.,

—

като взе предвид Конституцията на Зимбабве,

—

като взе предвид Споразумението от Котону,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че народът на Зимбабве понася в продължение на много години авторитарен режим, ръководен от президента Мугабе, който се държи на власт с помощта на корупция, насилие, избори, опорочени от нередности, и брутален апарат на службите за сигурност; като има предвид, че от десетилетия насам народът на Зимбабве не е имал действителна свобода и следователно много хора на възраст под тридесет години познават само живот в бедност и жестоки репресии;

Б.

като има предвид, че независимото движение #ThisFlag в социалните медии, основано от Еван Маварире, пастор и защитник на правата на човека в Хараре, катализира недоволството на гражданите от режима на Мугабе по време на протестите, проведени миналата година срещу бездействието на правителството по отношение на корупцията, безнаказаността и бедността; като има предвид, че пастор Маварире призова правителството да се справи със западащата икономика и да зачита правата на човека; като има предвид, че движението # ThisFlag получава подкрепа от църкви и от средната класа, които до този момент се стремяха да стоят далеч от уличната политика;

В.

като има предвид, че пастор Еван Маварире вече беше задържан по обвинение в подбуждане към насилие и освободен през юли 2016 г., а след това напусна Зимбабве през същия месец от опасения за безопасността си и тази на семейството си;

Г.

като има предвид, че на 1 февруари 2017 г. пастор Еван Маварире беше задържан на летището в Хараре при завръщането му в Зимбабве; като има предвид, че първоначално той беше обвинен в „подриване на конституционното управление“ по силата на раздел 22 от Наказателно-процесуалния кодекс — престъпление, което се наказва с лишаване от свобода за срок до 20 години; като има предвид, че на 2 февруари 2017 г. беше добавено ново обвинение за нанасяне на обида на знамето съгласно раздел 6 от Закона за знамето на Зимбабве; като има предвид, че пастор Маварире беше освободен само под гаранция девет дни след като прекара задържан под стража;

Д.

като има предвид, че в публично изявление Комисията на Зимбабве по правата на човека изрази дълбока загриженост във връзка с бруталността и агресивното поведение на полицията, като заяви, че са нарушени основните права на протестиращите, и призова органите на Зимбабве да разследват и подведат под отговорност виновниците;

Е.

като има предвид, че Итай Дзамара, журналист и политически активист, беше отвлечен на 9 март 2015 г. от петима неидентифицирани мъже от бръснарски салон в Хараре; като има предвид, че Върховният съд разпореди на правителството да търси Дзамара и да докладва пред съда на всеки две седмици за постигнатия напредък, докато се открие неговото местонахождение; като има предвид, че съдбата на г-н Дзамара остава неизвестна;

Ж.

като има предвид, че Промис Мквананзи, лидер на #Tajamuka, обществено движение, свързано с генералната стачка през юли, беше задържан и обвинен в подбуждане на обществено насилие преди призива за „генерална стачка 3.0“, насрочена за 31 август 2016 г., и беше освободен под гаранция; като има предвид, че друг активист на #Tajamuka г-жа Линда Масарира, която преди това беше задържана през май 2015 г. и освободена под гаранция, отново беше задържана по време на протестите през юли 2016 г.;

З.

като има предвид, че ограничителните мерки на ЕС срещу режима в Зимбабве бяха продължени през февруари 2017 г. до 20 февруари 2018 г.; като има предвид, че замразяването на активи и забраната за пътуване ще продължат да се прилагат по отношение на президента Мугабе, Грейс Мугабе и предприятието „Zimbabwe Defence Industries“; като има предвид, че ще се продължи действието на оръжейното ембарго; като има предвид, че ЕС премахна ограничения по отношение на 78 физически и осем юридически лица;

И.

като има предвид, че Зимбабве е страна по Споразумението от Котону, член 9 от което гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основополагащ елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;

Й.

като има предвид, че 234-те милиона евро, отпуснати на националната индикативна програма (НИП) за Зимбабве за периода 2014—2020 г. в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие, трябва да се насочат към три основни области, а именно здравеопазването, основаващото се на селското стопанство икономическо развитие и държавното управление и изграждането на институции;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.