24.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 484/23

(1)

Проекторешението е свързано с картел, в който са участвали някои световни доставчици на оптични дискови устройства („ОДУ“). Съгласно проекторешението тези доставчици са координирали своето поведение по отношение на процедури за представяне на оферти за ОДУ, организирани от двама производители на персонални компютри, Dell Inc. („Dell“) и Hewlett Packard („HP“).

(2)

Предприятията или съвместните предприятия, за които в проекторешението е установено, че са участвали в картела, са: Philips (2), Lite-On (3), Philips-Lite-On (4), Hitachi-LG (5), Toshiba-Samsung (6), Sony (7), Sony Optiarc (8) и Quanta Storage Inc.

(3)

Делото се основава на заявление за освобождаване от глоби, подадено съвместно от Philips, Lite-On и Philips & Lite-On. Впоследствие Комисията получи заявление за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от Hitachi-LG. Нито една от другите засегнати страни не подаде заявление за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

(4)

Комисията не извърши проверки. През юни 2009 г. Комисията изпрати целеви искания за информация до няколко предприятия, които участват в сектора на ОДУ.

(5)

Комисията прие изложение на възраженията на 18 юли 2012 г. („ИВ“). Някои образувания в рамките на предприятията, обхванати от проекторешението, както и едно друго предприятие, бяха уведомени за това.

(6)

На 18 февруари 2014 г. Комисията прие две допълнителни изложения на възраженията („ДИВ от февруари 2014 г.“): едно до Koninklijke Philips N.V., Lite-On IT Corporation и Philips & Lite-On Digital Solutions Corporation и едно до друго предприятие. Целта на ДИВ от февруари 2014 г. бе да се пояснят, изменят и допълнят отправените възражения срещу адресатите в ИВ по отношение на тяхната отговорност за предполагаемото нарушение.

(7)

На 1 юни 2015 г. Комисията прие още едно допълнително изложение на възраженията (9). Единствената цел на това изложение на възраженията (ДИВ от юни 2015 г.) бе да допълни ИВ и ДИВ от февруари 2014 г. чрез повдигане на същите възраженията срещу допълнителни юридически лица, чиито дружества майки (или предшественици) вече са адресати на ИВ. ДИВ от юни 2015 г. също така бе адресирано до дружествата майки на тези допълнителни юридически лица. Другите адресати на ИВ не бяха обхванати от ДИВ от юни 2015 г., което не изменя или разширява възраженията, повдигнати срещу тях в ИВ.

(8)

В своите писмени отговори на ИВ две засегнати страни отправиха критики във връзка с общи препратки към приложение към ИВ, в което в таблица са посочени конкретни примери за подозирани тайни контакти. Прегледах ИВ и въпросното приложение. Противно на твърденията на тези страни, това приложение е позволило на адресатите на ИВ да определят конкретни събития и доказателства срещу тях и така да достигнат до заключенията, до които Комисията е възнамерявала да достигне от всеки от изброените в приложението контакти. Тази оценка се потвърждава от факта, че засегнатите страни са били в състояние да представят аргументи за защита по отношение на всички обвинения в ИВ. Тъй като освен списъка с адресати, ИВ и ДИВ от юни 2015 г. са практически еднакви, включително по отношение на въпросното заключение, до подобна оценка се стига и по отношение на ДИВ от юни 2015 г.

(9)

Генерална дирекция „Конкуренция“ (ГД „Конкуренция“) предостави на няколко адресата на ИВ удължения на 8-седмичния срок, който бе определен първоначално за писмени отговори на ИВ. Получих мотивирани искания от други двама адресати на ИВ за удължаване на този период, които ГД „Конкуренция“ преди това бе отхвърлила. Предоставих удължаване от една седмица и един работен ден.

(10)

Адресатите на ДИВ от февруари 2014 г. отговориха в рамките на определения срок (четири седмици от получаването) за техните писмени отговори.

(11)

ГД „Конкуренция“ определи срок за отговори на ДИВ от юни 2015 г. от почти пет седмици от получаването на това допълнително изложение на възраженията. Всички адресати отговориха в рамките на този срок.

(12)

След получаването на ИВ адресатите на ИВ се възползваха от възможността за достъп до онези части от досието на Комисията, които бяха налични само в помещенията на Комисията. ГД „Конкуренция“ предостави останалата част от достъпното досие на тези адресати на устройство за съхранение на данни в електронен вид.

(13)

ГД „Конкуренция“ разгледа някои заявления за допълнителен достъп.

(14)

В писмо към ДИВ от февруари 2014 г. ГД „Конкуренция“ обясни, че уличаващите доказателства срещу съответните адресати на тези допълнителни изложения на възраженията или са били предоставени на адресатите, или са били достъпни за тях като част от достъпа до досието след приемането на ИВ. Поради това ГД „Конкуренция“ счете, че не е нужен допълнителен достъп до досието след приемането на ДИВ от февруари 2014 г.

(15)

Адресатите на ДИВ от юни 2015 г. се възползваха от своето право на достъп до досието на Комисията.

(16)

На 13 март 2015 г. ГД „Конкуренция“ изпрати писмо до засегнатите страни, към което приложи допълнителни документи, получени от Dell и HP. С писмо с изложение на фактите от 3 юни 2015 г. ГД „Конкуренция“ предостави на тези страни информация за това как Комисията възнамерява да използва тези документи в настоящото дело.

(17)

ГД „Конкуренция“ определи срок за писмени мнения в отговор на това писмо с изложение на фактите от две седмици от получаването му по електронна поща. Всички засегнати страни освен една отговориха в рамките на този срок. ГД „Конкуренция“ предостави на тази страна едноседмично удължаване на срока за отговор.

(18)

На 31 октомври 2012 г. получих мотивирано искане от Dell да бъде изслушано като заинтересовано трето лице съгласно член 27 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (10) и член 13 от Регламент (ЕО) № 773/2004 (11). В съответствие с член 5, параграф 2 от Решение 2011/695/ЕС установих, че Dell е демонстрирало „достатъчен интерес“ по смисъла на тези разпоредби. Поради това допуснах Dell като заинтересовано трето лице.

(19)

В съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 773/2004 ГД „Конкуренция“ информира писмено Dell за естеството и предмета на производството и впоследствие Dell изрази становището си писмено.

(20)

Устното изслушване бе проведено в рамките на ден и половина на 29 и 30 ноември 2012 г. Участваха всички страни, до които беше адресирано ИВ, освен една. Не бяха проведени заседания при закрити врати.

(21)

Отхвърлих искането на Dell да участва в устното изслушване. В съответствие с прилагането на член 6 от Решение 2011/695/ЕС не счетох това искане за „уместно“ (12). Първо, присъствието на Dell вероятно щеше да възпре страните, отправили заявления за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да участват пълноценно и активно в устното изслушване. Второ и в по-общ план, допускането на потенциален ищец по иск за обезщетение да участва в устно изслушване може да окаже възпиращ ефект по отношение на програмата на Комисията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Трето, присъствието на Dell можеше да понижи степента на откритост в диалога между Комисията и адресатите на ИВ и така щеше да се породи риск от подронване на способността на засегнатите страни да представят ефективна защита. Четвърто, счетох, че е малко вероятно Dell, от което подозираното тайно споразумение е било скрито, да е в състояние да допринесе в значителна степен за изясняването на фактите по делото по време на устното изслушване (13). Пето, Dell не е получило достъп до ИВ или до досието на разследването, докато обсъжданията по време на изслушването вероятно щяха да бъдат насочени към тълкуване на ИВ и доказателствата в това досие. На последно място трябваше да се вземе предвид — въпреки че това не беше решаваща причина за моето решение — че заявления от трети лица като Dell на напреднал етап от подготовката за устно изслушване вероятно биха възпрепятствали организирането на устното изслушване (14).

(22)

По време на изслушването ГД „Конкуренция“ отправи въпрос до едно съвместно предприятие относно твърдение, направено в уведомлението за контрол върху сливанията (форма „CO“), подадено от неговите дружества майки в съответствие с правилата на ЕС за контрол върху сливанията, които са били в сила към момента на образуване на това съвместно предприятие. Уведомих съответната страна, че по мое мнение този въпрос представлява процесуална нередност и че тази страна може да избере да не отговори на него. Съгласно правилата на ЕС за контрол върху сливанията Комисията не може да използва информация, получена в контекста на производства за контрол върху сливанията в отделни (картелни) производства (15). Тъй като съответната страна реши да отговори на въпроса, заключих, че ефективното упражняване на нейните права на защита не е било нарушено.

(23)

В своите писмени отговори на ДИВ от февруари 2014 г. и на ДИВ от юни 2015 г. засегнатите адресати не поискаха да доразвият своите аргументи в рамките на устно изслушване (16).

(24)

След като изслуша засегнатите страни, Комисията прекрати делото по отношение на едно предприятие. Що се отнася до две предприятия и едно съвместно предприятие, в решението не се поддържат възраженията, изложени в ИВ, ДИВ от февруари 2014 г. и ДИВ от юни 2015 г. (наричани заедно „изложения на възраженията“), доколкото тези възражения касаят поведение във връзка с един от двата клиента на ДОУ.

(25)

За разлика от изложенията на възраженията, не се посочват утежняващи обстоятелства срещу адресатите на проекторешението.

(26)

В проекторешението се посочва, че адресатите на това решение са участвали в картел в периода от 23 юни 2004 г. до 25 ноември 2008 г. Този период на продължителност е по-кратък от посочения в изложенията на възраженията. Продължителността на всички периоди, за които индивидуални адресати на проекторешението носят отговорност, е по-кратка от съответните периоди, посочени в изложенията на възраженията. Намаляването на периода на отговорност за носещите отговорност образувания варира от приблизително седем месеца до малко над четири години и осем месеца.

(27)

Освен това в съответствие с точка 85 от Известието на Комисията относно най-добрите практики за водене на производства, свързани с членове 101 и 102 от ДФЕС (17), в изложенията на възраженията беше дадена възможност на засегнатите страни да представят коментари относно предвидения метод за определяне на глобите. В контекста на коментарите, които бяха получени от Комисията в тази връзка, в проекторешението се използва изменен подход за изчисляване на стойността на продажбите с цел определяне на размера на глобите.

(28)

В съответствие с член 16 от Решение 2011/695/ЕС аз проверих дали в проекторешението се разглеждат само възражения, по отношение на които на страните е била предоставена възможност да представят мненията си. Заключението ми е, че това изискване е изпълнено.

(29)

В заключение считам, че ефективното упражняване на процесуалните права по това дело е било спазено.