52016IP0320

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52016IP0320 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52016IP0320

Help

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно политиката на сближаване и научноизследователските и иновационните стратегии за инициативата за интелигентна специализация (RIS3) (2015/2278(INI))

OB C 204, 13.6.2018, p. 2–10 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

13.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/2

P8_TA(2016)0320

Политика на сближаване и научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3)

(2018/C 204/01)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 162 и членове 174—178 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕO) № 1080/2006 (2),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (3),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи (5),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (6),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентна специализация: мрежи за върхови постижения с оглед на стабилната политика на сближаване“ (8),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза“ (9),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 февруари 2016 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа: нови насоки относно комбинирането на европейските структурни и инвестиционни фондове с ЕФСИ“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2014 г., озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (СOM(2014)0339),

—	като взе предвид Шестия доклад на Комисията от 23 юли 2014 г. за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 14 декември 2015 г., озаглавено „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ (COM(2015)0639),

—	като взе предвид наръчника на Комисията от 2014 г., озаглавен „Постигане на синергии между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз на научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2013 г., озаглавено „Нов показател за измерване на резултатите от иновациите в Европа“ (COM(2013)0624),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 май 2012 г., озаглавено „Активен живот на възрастните хора: иновации — интелигентно здравеопазване — по-добър живот“ (10),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г., озаглавено „Преодоляване на разликите по отношение на иновациите“ (11),

—	като взе предвид становището на Комитета на регионите от 7 октомври 2014 г., озаглавено „Мерки в подкрепа на създаването на „екосистеми“ от стартиращи предприятия в областта на високите технологии“ (12),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 2014 г., съдържащ насоки към създателите на политиките и прилагащите органи относно „Постигане на взаимодействие между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ (SWD(2014)0205),

—	като взе предвид Пилотния проект „Политика на сближаване и взаимодействия с фондовете за научни изследвания и развитие: път към високи постижения“,

—	като взе предвид подготвителното действие на Европейския парламент в региона на Източна Македония и Тракия (REMTh),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A8-0159/2016),

A.	като има предвид, че в настоящите времена на икономическа, финансова и социална криза ЕС трябва да удвои усилията си за създаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж;

Б.

като има предвид, че засилването на научните изследвания, развойната дейност и иновациите (НИРДИ) в сферата на технологиите е един от инвестиционните приоритети в рамките на задължителната тематична концентрация в Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за периода 2014—2020 г.; като има предвид, че подкрепата за иновациите е много различна в целия ЕС и в държавите членки, особено за използването на знанията и технологията за насърчаване на иновациите;

В.

като има предвид, че за програмния период 2014—2020 г. от държавите членки се изисква за пръв път да разработят национални и/или регионални стратегии за интелигентна специализация чрез включване на национални и регионални управляващи органи и заинтересовани страни, като например висши учебни заведения, промишленост и социални партньори в предприемачески откривателски процес;

Г.

като има предвид, че интелигентната специализация съчетава и обединява различни политики, включително в областта на предприемачеството, образованието и иновациите, за да могат регионите да определят и изберат приоритетни области за своето развитие и свързаните с това инвестиции чрез съсредоточаване върху силните си страни и сравнителните си предимства;

Д.

като има предвид, че RIS3 следва да спомагат европейската икономика да стане по-конкурентоспособна, да се развие европейската добавена стойност в иновациите, да се създадат повече и по-висококачествени работни места, и да се използва широкоспектърният натрупан опит; като има предвид, че RIS3 следва да допринасят за разпространението на добрите практики и за развитието на нов предприемачески дух, в съчетание с функциониращ цифров единен пазар и интелигентна специализация, което би могло да води до нови умения, знания, иновации и заетост, с цел по-добре да се използват резултатите от научните изследвания и предимствата на всички форми на иновация;

Е.

като има предвид, че разработването на стратегията RIS3 включва процес на разработване на механизми за управление с участието на множество заинтересовани страни, при който се определят по места областите с най-голям стратегически потенциал, поставят се стратегически приоритети и се проектират ефективни помощни услуги за предприятията с цел максимално увеличаване на основания на знания потенциал за развитие на региона;

Ж.

като има предвид, че RIS3 допринасят за ефикасното използване на средствата на ЕС, влияят върху всички държави членки и региони на Съюза, и отключват потенциала на всички региони, като по този начин подпомагат ЕС в борбата с разликите в иновациите както във вътрешен, така и във външен план, за да стане той по-конкурентоспособен на световно равнище;

З.

като има предвид, че своевременното и успешно развитие на RIS3 в държавите членки в значителна степен зависи от увеличаването на техния административен капацитет за планиране, бюджетиране, прилагане и оценяване в рамките на политиката с цел засилване на частните инвестиции в НИРДИ; като има предвид, че това развитие трябва да отчита факта, че първоначалните оценки на стратегиите за интелигентна специализация засега показват смесени резултати, особено по отношение на избора на приоритети, който често се счита за твърде общ или недостатъчно свързан с регионалните икономически и иновационни структури, което означава, че стратегиите за интелигентна специализация трябва да се подобрят в това отношение;

И.	като има предвид, че платформата за RIS3 подпомага обмена и трансфера на знания между участващите региони отдолу-нагоре и между партньорите; като има предвид, че на този процес трябва да се даде приоритет по отношение на бъдещото изготвяне и изпълнение на инициативите за интелигентна специализация;

Централната роля на RIS3 в приноса на политиката на сближаване за целите на „Европа 2020“

Подчертава, че стратегиите за интелигентна специализация подкрепят тематичната концентрация и стратегическото планиране на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и водят до подобряване на ориентираността към резултати на място, като по този начин допринасят за изпълнението на целите на „Европа 2020“; изтъква, че целта на тези стратегии е да се създадат основан на знанието и устойчив растеж, балансирано развитие и висококачествени работни места във всички региони, не само в добре развитите области, но също и в регионите в преход, както и в по-слабо развитите и в селските и островните региони;

Изисква новите предварителни разпоредби за обвързването с условия за разпределянето на ЕСИФ да бъдат изцяло спазвани, с цел да проработят стратегиите за интелигентна специализация;

Призовава всички участници да разработят RIS3 въз основа на анализи на съществуващите способности, активи и компетентности на всеки регион, и да се съсредоточат върху предприемаческите открития, за да открият възникващи ниши или сравнителни предимства за интелигентна специализация, да се избягва принудителната и изкуствена свръхспециализация, и да се засили партньорството между публичния и частния сектор, без при това да се пораждат евентуални конфликти на интереси между частния и публичния сектор;

Подкрепя широкото определение за иновация, означаващо превръщането на идея в нов или подобрен продукт или услуга, въведени на пазара, в нов или подобрен оперативен процес, използван в промишлеността и търговията, или в нов подход към обществена услуга;

Изисква от регионите да проектират схеми за услуги в подкрепа на иновациите, целящи допълването или заместването на съществуващите услуги в подкрепа, за да се позволи на даден регион да постигне пълния си конкурентен потенциал, да се подпомогнат предприятията да поемат новите знания и технологии, за да останат конкурентоспособни, и да се гарантира, че ресурсите за научни изследвания и иновации достигат критична маса;

Призовава Европейската комисия да приведе в съответствие Общия регламент за групово освобождаване, за да се даде възможност на ЕСИФ да предлагат условията за въвеждане на „печат за високи постижения“;

Призовава националните органи да инвестират в регионално разузнаване и извличането на големи масиви от данни, за да могат те да демонстрират своето уникално конкурентно предимство и да разберат тенденциите, свързани с регионалните предприятия в световната верига на стойността;

Счита, че платформата S3, създадена от ГД REGIO на Комисията в Съвместния изследователски център в Севиля, играе ключова роля за консултирането и определянето на показатели за регионите относно техните иновативни стратегии, като подпомага изоставащите региони и засилва многостепенното управление и полезните взаимодействия между регионите, като предоставя информация, технологии, експертни знания и съвети на създателите на политики на национално и регионално равнище; подчертава, че тази платформа следва да полага постоянно усилие за актуализиране на своята база данни, като отчита местните потребности, специфики и приоритети на регионите и градовете;

Счита, че платформата S3 в Севиля следва да обърне необходимото внимание на изоставащите региони, и по-специално следва да бъде в помощ при създаването и определянето на целите на техните стратегии;

10.

Счита, че по-малките региони имат повече проблеми с разработването и прилагането на стратегии, и призовава за разработване на предложения с цел увеличаване на подкрепата на тези региони, за да се засили прилагането на стратегиите S3 и обменът на най-добри практики;

11.

Приветства наскорошното поставяне на акцент от страна на Комисията върху изоставащите региони под формата на нов проект от подготвителното действие на Европейския парламент в региона на Източна Македония и Тракия, разширен до региони от 8 държави членки до края на 2017 г.;

12.

Приветства продължаването на платформата „Регионален иновационен монитор плюс“, създадена от ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Комисията, както и създаването на обсерватория за научни изследвания и иновации (RIO) от ГД „Научни изследвания и иновации“ и на различни свързани с политиката центрове на знанието в ГД „Съвместен изследователски център“ (ЕК), които предоставят всеобхватни данни, показатели и насоки на национални и регионални заинтересовани страни, свързани с S3;

13.

Изразява очакване бъдещата информация относно Европейския съвет на иновациите (EIC), чиято цел е създаването на „единно звено за контакт“ за новатори, като по този начин се свържат постиженията на науката с нуждите на предприятията и публичните органи в Европа;

14.

Припомня, че публичното финансиране остава мощен двигател на иновациите; призовава заинтересованите органи да обърнат внимание по отношение на съсредоточаването повече върху финансовите инструменти, тъй като иновацията не следва да бъде съсредоточена само върху безвъзмездни средства, но също и да бъде в състояние да намира алтернативни средства за финансиране, като заеми и гаранции, като същевременно се запазва равновесието между безвъзмездни и алтернативни средства за финансиране (публично и частно);

Многостепенното управление и неговият капацитет

15.

Изразява съжаление, че някои държави членки са решили да поискат изключение за националните RIS3, без да дадат на местните и регионалните органи възможност да разработят собствените си виждания, като по този начин подкопават предприемаческия откривателски процес, който следва да бъде заложен в RIS3; подчертава значението на регионалния подход, тъй като прилагането на RIS3 може да е успешно само ако се основава на местни и регионални активи; призовава заинтересованите държави членки да преразгледат възможността за заместване на националните RIS3 с регионални, за да не се пропускат възможности за растеж, и призовава за по-добра координация между националните и регионалните S3 стратегии, когато е целесъобразно, с цел те да се адаптират при необходимост към бъдещите потребности и изисквания за устойчиво развитие, особено в хранителния и енергийния сектор; изразява съжаление, че заложеният в член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби принцип за партньорство не винаги се зачита; призовава държавите членки да зачитат принципа за партньорство на всички етапи от подготовката и прилагането на споразумението за партньорство и оперативните програми;

16.

Счита, че качеството на сътрудничеството между правителствата и съответните участници в регионите ще е от решаващо значение за успеха на стратегията RIS3 и за значителното намаляване на риска от погрешен избор на приоритети; подчертава в тази връзка значението на провеждането на консултации с предприятията, и по-специално с МСП, тъй като „визията за иновации“ ще бъде успешна само ако предприятията притежават съответния потенциал за нейното осъществяване;

17.

Подчертава значението на по-добрата координация между всички равнища на управление за засилване на възходящата визия на регионалните стратегии, включително всички органи и заинтересовани страни в интелигентната специализация, както и експерти, гражданско общество и крайни потребители, за да се разчупи манталитетът на работата всеки за себе си; обръща внимание на факта, че липсата на адаптиране на съответните нормативни уредби на държавите членки създава пречки при изпълнението на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите;

18.

Изтъква ограничената роля на гражданското общество в стратегиите по линия на RIS3 и призовава за засилване на участието чрез платформи и партньорства за сътрудничество, тъй като това може да спомогне за по-доброто формулиране на стратегиите и за засилване на сътрудничеството с обществото и постигане на по-добро управление;

19.

Изтъква важността на тясната координация през цялата фаза на изпълнението между оперативните програми и RIS3;

20.

Призовава за по-тесен диалог и сътрудничество между институциите на ЕС (ЕП и Съвета), както и на равнището на изпълнителната власт (Комисията и националните прилагащи органи), за да се постигне благоприятна рамка за иновации и изследвания и да се засили изпълнението на RIS 3 в контекста на предстоящия преглед на Многогодишната финансова рамка от 2014 г.;

21.

Призовава Комисията и другите заинтересовани органи да предоставят допълнителна помощ за прилагането на стратегиите RIS3 на държавите членки, които се нуждаят от това;

22.

Призовава за непрекъснати усилия за насърчаване на промяна в манталитета и популяризиране на иновативните политически подходи за засилване на вътрешнорегионалното, междурегионалното, извънрегионалното и транснационалното сътрудничество, включително посредством макрорегионите, със съществуващи инструменти, като например INTERREG, с цел да продължи насърчаването на европейска добавена стойност в стратегиите;

23.

Припомня, че е важно да се подчертае значението на социалните иновации, които могат да спомогнат за създаване на нови бизнес модели и култури и така да се осигури подходяща среда за прилагане на кръговата икономика;

24.

Призовава Комисията да предложи интегрирано съобщение относно добавената стойност на RIS3 стратегиите и тяхното прилагане в оперативните програми, следвано от предложения за последващи действия в седмия доклад относно сближаването;

25.

Изразява съжаление относно липсата на междурегионално сътрудничество въз основа на темата за интелигентна специализация; отбелязва, че общата стратегическа рамка дава възможност за използване на до 15 процента от фондовете съгласно Регламента за общите разпоредби (Европейски фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство) за такова сътрудничество извън собствения регион; подчертава, че член 16, параграф 3 от доклада „Инвестиции за работни места и заетост — извличане на максимални ползи от приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове“ показва, че досега тези възможности не са използвани в достатъчна степен; призовава държавите членки и регионалните органи да засилят използването на предлаганите възможности;

26.

Призовава за разработването на механизми за гъвкавост и координация, които да свързват резултатите от процеса на RIS3 и прилагането на „Хоризонт 2020“ и други програми; насърчава регионите да участват във форми на транснационално сътрудничество, като „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“ (Vanguard Initiative), „Печат за високи постижения“, Платформата за обмен на знания, платформите за S3, Пътя към високи постижения, регионалните схеми за иновации за колокационните центрове на Европейския институт за иновации и технологии (EIT); призовава за улесняваване на разработването на стратегически партньорства за клъстери, с оглед засилване на инвестициите и координацията, създаване на полезни взаимодействия и насърчаване на обмена на мнения, с цел да се избягва дублирането и неефикасното изразходване на публични ресурси;

27.

Насърчава националните и европейските институции да продължават да наблюдават „разликите по отношение на иновациите“ не само между държавите — членки на ЕС, и регионите от общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS 2), но и все повече в рамките на държавите членки;

28.

Счита, че процедурите следва да бъдат опростени, а пречките в административния процес — намалени;

29.

Призовава съответните органи на всички нива да опростят процедурите и да намалят пречките в административния процес на стратегиите; насърчава инвестициите в човешки капитал, включително чрез междурегионални партньорства на ЕС, за засилване на административния капацитет и успешно управление, изпълнение и наблюдение на процеса RIS3, без при това да се създават допълнителни административни пластове; насърчава органите да предоставят предимство на научните изследвания и иновациите в районите, които притежават такъв потенциал, но в които инвестициите в тази област са недостатъчни;

30.

Призовава регионите и държавите членки да използват по-интензивно наличния бюджет за техническа помощ, за да се гарантира ефективното и ефикасно изпълнение на RIS3;

31.

Припомня, че стратегиите за интелигентна специализация следва да са и мощен инструмент за преодоляване на социалните, екологичните, климатичните и енергийните предизвикателства с цел насърчаване на разпространението на знанията и технологичната диверсификация;

По-добри полезни взаимодействия за растеж и създаване на работни места

32.

Отправя критика във връзка с липсата на полезни взаимодействия между ЕСИФ и други инструменти на ЕС за финансиране, тъй като тя води до възпрепятстване на координацията, последователността и интеграцията на финансирането на ЕС и намалява неговите резултати и въздействие; призовава за повече внимание и проучване на начините за постигане на по-добър стратегически подход към полезните взаимодействия, както и за отчитане на комбинирането, допълването и потенциала на инструментите за финансиране, така че да се използват напълно гаранциите на ЕС за финансиране на инвестиционни платформи;

33.

Подчертава необходимостта от продължаване и задълбочаване на подходите на тройна и четворна спирала спрямо интелигентната специализация на регионално равнище, които включват публична администрация, предприятия, университети и граждани; подчертава, че ролята на последните два вида участници (т.е. висши учебни/научноизследователски заведения и организации на граждани) следва да бъде засилена в новото програмиране и видовете финансиране на ЕС;

34.

Призовава за засилена подкрепа за МСП и стартиращите предприятия, тъй като по-голямата част от тях са начело на пробивни иновации, допринасят значително за откриването на местни таланти в различни области и назначават млади хора;

35.

Насърчава постоянните опити в търсене на надеждни показатели за наблюдение на резултатите от иновациите на всички нива на управление чрез по-добро мобилизиране и координиране на ресурсите на Евростат и на други съответни генерални дирекции на Комисията, както и като се отчитат постиженията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) и други участници в тази област, като например национални статистически служби;

36.

Подчертава, че координираното и допълващо използване на ЕСИФ с „Хоризонт 2020“ и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), в съответствие с насоките за допълване между ЕСИФ и Европейския фонд за стратегически инвестиции, издадени от Комисията през февруари 2016 г., предоставя отлични възможности за засилване на иновациите на регионално, национално и ЕС равнище чрез повишаване на привлекателността на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите с оглед привличане на частен капитал за допълнително подпомагане на публичното финансиране; препоръчва на местните и регионалните органи да се възползват максимално от възможностите за комбиниране на тези инструменти;

37.

Призовава за действия за получаване на необходимата информация за постигане на полезни взаимодействия между различните политики и инструментите, налични в RIS3, като например политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г., платформата за интелигентна специализация, Европейската обсерватория на клъстерите, Европейското партньорство за иновации, Европейския стратегически форум, Главните базови технологии (ГБТ) и изследователската инфраструктура;

38.

Насърчава регионите да прилагат своите RIS3, за да засилят отвореното мислене по отношение на иновациите и сътрудничеството между екосистемите въз основа на модела на четворната спирала;

39.

Подчертава значението на съобразяването на образованието и изследванията с действителните потребности на пазара в усилие да се осигури съответствието на предлаганите иновации с търсенето и да се създаде икономически растеж;

Интелигентните градове като катализатори за RIS3

40.

Отново изтъква ключовата роля, която градските райони в Съюза трябва да играят в икономическото и социално развитие на ЕС, като действат като центрове за различни участници и сектори, съчетавайки предизвикателствата и възможностите на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, както и като лидери в интегрирания и основания на местоположението политически подход; подчертава значението на градските райони като фактори за катализиране на човешкия ресурс, инфраструктурата и потенциала за инвестиции с оглед развитието на клъстери за иновации;

41.

Призовава Комисията да вземе под внимание RIS3 и други програми за иновации, и по-специално интегрираните териториални инвестиции, при разработването на Европейската програма за градовете с цел създаване на взаимодействия и силни връзки за ефективно използване на ресурсите;

42.

Подчертава значението на улесняването на иновативното междусекторно и трансгранично сътрудничество и на сътрудничеството по модела на тройната спирала във връзка с европейските предизвикателства, с цел увеличаване на интелигентността, екологосъобразността и пригодността за живот и работа на градовете;

43.

Подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие и разширяване в цяла Европа на идеята за „свързани интелигентни градове“; приветства намерението на нидерландското председателство на ЕС за създаване на възходящ подход, овластяващ градовете, в координация с регионалните органи, за разработване на Програма на ЕС за градовете и за развитие от интелигентни към отлични градове; в този контекст подкрепя изготвянето на Пакта от Амстердам и неговото съсредоточаване върху устойчивия икономически растеж и създаването на работни места, върху укрепването на връзките между всички страни, граждани и социални организации, както и върху насърчаването на устойчиво и приобщаващо в социално отношение развитие;

44.

Насочва вниманието към насърчаването на различно сътрудничество между градовете и към схемите за обмен на знания в областта на интелигентната специализация и иновациите, като например инициативата „Отворени и приспособими интелигентни градове“, подпомагана от Европейската комисия;

45.

Подкрепя инициативите на Комисията и на Съвета за Европейската програма за градовете в контекста на Пакта от Амстердам; призовава Комисията да насърчи последователността между градските и регионалните политики; призовава Комисията да изготви предложения за привеждане в съответствие на инициативите и методологията „Интелигентни градове“ с RIS3 в седмия доклад относно сближаването;

Наблюдение и оценка

46.

Отбелязва, че въпреки че повечето региони са приели RIS3, значителен брой от тях все още имат да работят за спазване на изискванията на предварителната обвързаност с условия, като главните предизвикателства са механизмът за наблюдение, бюджетната рамка и мерките за стимулиране на частния сектор за инвестиции в научни изследвания и иновации;

47.

Припомня на отговорните за вземането на решения на местно и регионално равнище значението на техния ангажимент за използване на RIS3 като инструмент за икономическа трансформация в рамките на собствения им регион, с което се оказва влияние върху политиката на ЕС;

48.

Приветства концентрирането на тези регионални стратегии върху енергетиката, здравеопазването, информационните и комуникационни технологии, новите материали, хранителни стоки, услугите, туризма, устойчивите иновации и транспорта, биоикономиката, производствените системи и културните и творчески индустрии, както и други видове специализация и особено конкурентоспособни сектори в даден регион; при все това изразява съжаление относно липсата на детайлност в много стратегии и призовава за прецизиране на процеса на определяне на приоритетите, с което да се избегне рискът от фокусиране на всички стратегии върху едни и същи теми; призовава за изработването на стратегии не само в областта на високите технологии, но и на ниските технологии и социалните иновации, и насърчава всички заинтересовани страни да търсят преходи между секторите, тъй като те могат да насърчат иновациите;

49.

Счита, че насърчаването на национални обсерватории за стратегии за интелигентна специализация може да спомогне за изграждане на по-силни системи от показатели за наблюдение на RIS3, особено по отношение на методологията и обучението;

50.

Отбелязва, че някои RIS3 са недостатъчно документирани, що се отнася до доказването на уникалните конкурентни предизвикателства на техния район, докато други не предоставят доказателства относно способността на заинтересованите страни да подпомагат предприятия за иновации или научни изследователи, които да осигуряват приложни изследвания, и да финансират търговските приложения на техните резултати; отбелязва също, че някои региони разполагат с обширни стратегии и опростени показатели за наблюдение; настоятелно призовава за тази цел да се увеличат възможностите на публичните органи за събиране и оценяване на съответната получена информация, както и за засилване на координираното усилие на регионите и централните органи за определяне и стандартизиране на съществуващите бази данни, с което те да станат достъпни за заинтересованите страни;

51.

Призовава ЕС и държавите членки да използват съществуващите инструменти, като проучването на Общността в областта на иновациите (CIS), за да извършват периодично наблюдение (годишно и средносрочно), както количествено, така и качествено — на изпълнението на стратегиите, и да включат всички заинтересовани страни, включително гражданското общество, в процеса; отбелязва, че както регионите, така и държавите членки, са изправени пред подобни проблеми, що се отнася до оценката на наблюдението, и призовава регионите да публикуват редовно доклади за постигането на своите цели, така че да се анализира по-добре въздействието на RIS3 и да се гарантира прозрачност и публичен достъп до информация от наблюдението; при все това изразява разбиране, че ще минат много години, преди стратегиите да дадат резултат, затова и ранното наблюдение следва да бъде пригодено към разумни очаквания;

52.

Насърчава регионите и държавите членки да бъдат проактивни с навременното прилагане на плановете за действие с оглед на целевия срок декември 2016 г. за спазване на предварителното условие; изисква от тях да определят и изпълнят свой механизъм за наблюдение чрез непрекъснато преразглеждане на RIS3, съсредоточено върху определянето на инвестиционни ниши, в които участниците в областта на иновациите на регионално равнище могат да получат или запазят конкурентно предимство;

53.

Счита, че съвместното участие в наблюдението и оценката на съответните инструменти съгласно RIS3, както и съобразяването на наблюдението и оценката за докладване относно различни инструменти, могат да спомогнат много в тази област; изисква от всички заинтересовани страни и фактори във вземането на решения да създават полезни взаимодействия и да разработят договорености за събиране и синтезиране на данни от политиките и инструментите, включени в конкретна RIS3;

54.

Припомня, че добра стратегия на хартия няма да доведе до очакваните резултати без изпълнение на услугите в помощ на предприятията;

Главни поуки и бъдещето на RIS3

55.

Изразява съжаление, че RIS3 често признават необходимостта от подпомагане на предприятията, за да използват всички форми на иновации, а после подкрепят само иновации, основаващи се на технологични познания; предлага във връзка с това RIS3 да разглеждат също иновации в други области, като услугите и творческия сектор, и припомня важността на всички видове новаторски системи и институции, независимо от техния размер, както и на свързването им в местни и регионални клъстери;

56.

Изтъква, че RIS3 трябва да бъдат добре изпълнявани, ако се очаква да преодолеят разликите в иновациите и да засилят заетостта и растежа в Европа; подчертава, че за тази цел е от съществено значение да се насърчават възходящи стратегии и да се засили контролът по отношение на потенциала на RIS3 на всички равнища на управление; във връзка с това отбелязва, че държавите членки следва да включат своите национални статистически институти в подкрепа на регионите при разработването на техните механизми за оценка и наблюдение;

57.

Счита, че подходът на участие в стратегиите трябва да бъде включван във всички процеси, включително в процеса по наблюдение и оценяване, тъй като това ще увеличи обхвата за сътрудничество за постигане на целите по линия на RIS3;

58.

Призовава ЕС и държавите членки да не забравят, че този инструмент трябва да бъде жизнеспособен, функционален и ефикасен, за да не води до обременяване на бенефициентите с бюрокрация;

59.

Призовава Комисията да настоява за преразглеждане на стратегиите през 2017 г., с цел да се засили тяхната ефикасност и ефективност и да се предостави информация за техния принос както към бъдещата политика на сближаване, така и към политиката на научни изследвания и иновации след 2020 г., като се отчита опитът, придобит от първите години на тяхното изпълнение; призовава Комисията да започне публична консултация и да организира общоевропейска конференция преди 7-ия доклад за сближаването, в която да участват Парламентът, Комитетът на регионите и други заинтересовани страни;

60.

Признава, че стратегиите за интелигентна специализация могат да бъдат силни инструменти за преодоляване на предизвикателствата, свързани с енергетиката, ефективността на ресурсите и енергийната сигурност;

61.

Призовава Комисията да продължава да подкрепя ролята на платформата S3, за да спомогне за увеличаване на нивото на детайлност на стратегиите и за запазване на фокуса върху значението на мобилизирането на частни инвестиции;

62.

Изисква от ГД REGIO и платформата S3 да изготвят и да разпространят широко кратък политически доклад относно опита с RIS3, който да акцентира върху следните области: 1) SWOT анализ на опита; 2) извлечените от регионите поуки и главните недостатъци, наблюдавани на всяка една от шестте стъпки, описани в наръчника за RIS3; 3) препоръки и стандартизирани образци за постоянно подобряване на RIS3 с цел по-добро проектиране на стратегиите след 2020 г.; и 4) необходимия човешки капацитет за успешно проектиране и изпълнение на RIS3; счита, че регионалните мрежи, заинтересовани от научни изследвания и иновации, следва да се поощрят и подпомогнат в действия за популяризиране на успеха и извлечените поуки, за да внедрят това мислене в регионите на всички нива;

o o

63.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.

(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.

(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.

(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.

(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0002.

(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0308.