14.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 246/91

—

като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година (1),

—

като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2014 година (COM(2015) 377 — C8-0267/2015) (2),

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година, придружен от отговорите на институциите (3),

—

като взе предвид декларацията за достоверност (4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2014 година в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид своето решение от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия (5) и своята резолюция, съдържаща забележките, която е неразделна част от това решение,

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2016 г. относно освобождаването от отговорност на Комисията във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2014 година (05583/2016 — C8-0042/2016),

—

като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—

като взе предвид член 93 и приложение V към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8-0127/2016),

А.

като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и че съгласно член 317 от Договора за функционирането на ЕС тя изпълнява бюджета в сътрудничество с държавите членки и на своя собствена отговорност съгласно принципа на добро финансово управление;

Б.

като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата предоставят информация по важни въпроси, свързани с изпълнението на фондовете, и по този начин помагат на Парламента да упражнява своите функции на орган по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

В.

като има предвид, че забележките на Парламента относно специалните доклади на Сметната палата са неразделна част от горепосоченото му решение от 28 април 2016 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година, раздел III — Комисия;

1.

Приветства специалния доклад, посветен на оценката на системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг и излага своите забележки и препоръки по-долу.

2.

Изразява сериозна загриженост предвид недостатъчната надеждност на системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг, неадекватното равнище на контрол и наблюдение на оценката на програмите, както и във връзка с факта, че EuropeAid не може да гарантира, че човешките и финансовите ресурси са подходящи и ефикасно разпределени между различните дейности по оценяване.

3.

Посочва, че е необходимо да се предостави на Парламента в качеството му на орган за бюджетен контрол ясна представа за реалната степен, в която са били постигнати основните цели на Съюза.

4.

Счита, че изслушванията не само с длъжностни лица на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), но също така и с бенефициенти и независими експерти, ще предоставят по-всеобхватна оценка на приноса на EuropeAid за постигането на целите на Съюза.

5.

Припомня, че като част от ангажимента на Комисията за осигуряване на качеството следва да се предоставя външна, обективна и безпристрастна обратна информация за резултатите от изпълнението на нейните проекти и програми за предоставяне на помощ.

6.

Счита, че резултатите от оценките са основни елементи, които следва да бъдат отразени в политиката и в процеса на преразглеждане на политиката, така че да се приспособят стратегическите политически цели и да се увеличи цялостната съгласуваност с други политики на Съюза; в това отношение счита, че е жизненоважно оценките да бъдат независими, прозрачни и на разположение на обществеността.

7.

Счита, че инвестициите в анализ и обобщаване на резултатите от различните видове оценки не само изграждат обща представа за тенденциите, но и дават възможност за извличането на поуки, които повишават крайната ефективност на оценъчните процеси, като едновременно с това осигуряват по-солидна доказателствена основа за вземането на решения, определянето на политиките и продължаването на изпълнението на съществуващите проекти във връзка с отделните инструменти за предоставяне на помощ.

8.

Счита, че споделянето на знания с помощта на всички средства и инструменти е от решаващо значение за развиването не само на култура на оценка, но преди всичко за насърчаването на култура на ефективно изпълнение.

9.

Насърчава Сметната палата да разгледа всички механизми за финансиране на EuropeAid, така че да гарантира, че се постига икономическа ефективност и че финансирането на Съюза ефикасно подкрепя целите и ценностите на Съюза; счита, че финансираните от Съюза проекти следва да бъдат приведени в съответствие с целите на политиката на Съюза в съседните държави, като се взема под внимание отговорността на бенефициентите, и че финансовите средства от ЕС са взаимозаменяеми.

10.

Подкрепя препоръките на Сметната палата по отношение на системите на EuropeAid за оценка и за ориентиран към резултатите мониторинг.

11.

Отбелязва, че Сметната палата предоставя препоръки относно ефективното използване на ресурсите за оценка и ориентиран към резултатите мониторинг, приоритизирането и мониторинга на оценките, прилагането на процедурите за контрол на качеството, демонстрирането на постигнатите резултати и последващите действия и разпространението на констатациите от оценките и ориентирания към резултатите мониторинг.

12.

Счита, че EuropeAid следва да разполага с подходящи практики за управление на информацията и редовно да извършва оценка на своите потребности, за да се осигури информирано разпределение на финансовите и човешките ресурси след оценките на програмите и ориентирания към резултатите мониторинг.

13.

Счита, че за да гарантира, че извършваните оценки отразяват приоритетите на организацията, EuropeAid следва:

14.

Счита, че за осигуряване на качеството на оценките на програмите и на ориентирания към резултатите мониторинг, EuropeAid следва:

15.

Счита, че за да се повиши способността на системата за оценка да предоставя подходяща информация относно постигнатите резултати, EuropeAid следва:

16.

Приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Постигане на икономии: контрол над разходите, свързани с финансираната от ЕС безвъзмездна финансова помощ за проекти за развитие на селските райони“ и одобрява нейните заключения и препоръки.

17.

Отбелязва, че политиката на Съюза за развитие на селските райони е от ключово значение за насърчаване на конкурентоспособността на селското стопанство, за гарантиране на устойчивото управление на природните ресурси и за подпомагане на действията, свързани с климата; подчертава значението на териториално развитие на икономиките и общностите в селските райони, включително създаването и поддържането на заетост.

18.

Изразява съжаление, че Комисията не предложи насоки и не разпространи добри практики в началото на програмния период 2007 — 2013 г., нито провери дали системите за контрол на държавите членки са ефективни, преди те да започнат да одобряват отпускането на безвъзмездни средства; подчертава, че от 2012 г. насам Комисията възприе по-активен и координиран подход.

19.

Отбелязва, че бяха открити много слабости в контрола на държавите членки върху разходите във връзка с безвъзмездните средства, отпускани за развитие на селските райони; отбелязва, че Комисията изразява съгласие, че биха могли да бъдат реализирани икономии посредством по-добър контрол на разходите във връзка с средства, отпускани за проектите за развитие на селските райони, като същевременно се запазят същите постижения и резултати и се осъществят същите цели; приветства факта, че бяха набелязани и биха могли да се прилагат в по-широка степен функциониращи, разходно ефективни подходи и че Комисията приема констатациите на Сметната палата и е изразила намерението си да работи съвместно с държавите членки за подобряване на контрола на разходите за развитие на селските райони през програмния период 2014—2020 г.

20.

Споделя становището на Сметната палата, че Комисията и държавите членки следва да проверят още в началото на новия програмен период дали системите за контрол функционират ефикасно и дали са ефективни с оглед на рисковете.

21.

Подчертава, че Комисията следва да насърчава държавите членки да използват контролния списък и критериите, разработени от Сметната палата и посочени в приложение I (7).

22.

Подчертава, че Комисията и държавите членки следва да си сътрудничат, за да се гарантира, че подходите, прилагани за всички програми за развитие на селските райони, отговарят на критериите, определени от Сметната палата за оценка на това дали системите за контрол вземат под внимание рисковете от определяне на прекалено подробни изисквания, неконкурентни цени и промени в проектите и дали са насочени към областите с най-голям риск; предварителната оценка на системите за контрол от службите за вътрешен одит на съответните национални органи (или от други органи за инспекция или одит) следва да бъде част от този процес.

23.

Счита, че държавите членки следва: да прилагат по-широко разходно ефективни подходи, които са вече установени; да правят оценка на разходите спрямо очакваните крайни продукти или резултати; да проверяват дали стандартните разходи водят до прекалено високи плащания; да използват реалните пазарни цени като референтни цени за оборудване и машини и др., а не посочените в каталозите на доставчиците цени; да проверяват дали разходите са разумни дори когато са спазени процедурите за възлагане на обществени поръчки; да въведат по-строги изисквания и/или проверки за мерките с висок процент на подпомагане и др.

24.

Приветства факта, че Комисията се ангажира да предостави насоки по отношение на проверките и санкциите в рамките на развитието на селските райони, включително специален раздел относно основателността на разходите и контролен списък за управляващите органи, приложен към специалния доклад; отбелязва, че обучението и обменът на опит ще бъдат част от дейностите на Европейската мрежа за развитие на селските райони през периода 2014—2020 г.

25.

Изразява загриженост предвид високия процент на грешки, установен от Сметната палата в областта на политиката за развитие на селските райони; отбелязва при все това леката тенденция на понижаване, регистрирана през последните три години.

26.

Признава усилията, положени от държавите членки и Комисията за намаляване на грешките в разходването на средства за развитие на селските райони, особено в контекста на настоящата трудна икономическа ситуация и на бюджетни ограничения.

27.

Отбелязва, че на базата на своите собствени одитни констатации и одитните констатации на държавите членки Комисията е изпълнила или е в процес на изпълнение на корективни мерки в много области, посочени в специалния доклад на Сметната палата.

28.

Припомня, че Сметната палата заяви в своите годишни доклади, че в многобройни случаи националните органи са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или установят и коригират грешките преди декларирането на разходите пред Комисията, което е щяло значително да намали процента на грешки.

29.

Отбелязва, че колкото по-лесни са правилата, които трябва да бъдат приложени, толкова по-малко грешки ще възникват; изразява загриженост, че предвид сложността на новите правила на преразгледаната обща селскостопанска политика (ОСП) процентът грешки би могъл да се увеличи отново през следващите години; поради това призовава за действително опростяване на ОСП, наред с по-ясни насоки за националните органи и земеделските стопани.

30.

Счита, че разходите за управление и контрол (4 милиарда евро) за цялата ОСП са значителни и че акцентът следва да се постави върху подобряването на ефикасността на контрола, а не върху увеличаването на броя на проверките; в тази връзка призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху първопричините за грешки в разходването на средства за развитие на селските райони; счита, че държавите членки следва да предприемат, когато е целесъобразно, следните корективни мерки:

а)   Обществени поръчки

при прилагане на концепцията за предварителни условия държавите членки следва да разработят и предоставят на бенефициентите подробни насоки относно това как да бъдат прилагани правилата за обществените поръчки;

националните органи, специализирани в мониторинга на съответствието с правилата за обществените поръчки, следва да участват в този процес; следва да се постави акцент върху трите основни нарушения на правилата: неоправдано пряко възлагане на обществени поръчки без подходяща състезателна процедура; неправилно прилагане на критериите за подбор и избор на изпълнител и липса на равно третиране на оферентите.

б)   Умишлено заобикаляне на правилата

на базата на специфичните критерии за допустимост и за подбор от техните програми за развитие на селските райони държавите членки следва да определят насоки в помощ на своите инспектори при идентифицирането на показатели за възможни действия, целящи измама.

в)   Плащания за агроекология

държавите членки следва да разширят обхвата на своите административни проверки, така че те да включват проверка на задълженията на базата на документни доказателства, която понастоящем се осъществява само в рамките на 5-те процента проверки на място; в допълнение системата за намаления и санкции следва да бъде разработена по такъв начин, че да има значимо възпиращо въздействие върху потенциалните нарушители на правилата.

31.

Изисква от Комисията внимателно да следи изпълнението на програмите за развитие на селските райони и да отчита в своите одити за проверка на съответствието правилата, които се прилагат, включително приетите на национално равнище, по целесъобразност, за да се намали рискът от повтаряне на слабостите и грешките, установени през програмния период 2007—2013 г.

32.

Счита, че все още има голяма непоследователност в методологиите за изчисляване на процента на грешки — не само между използваните от Комисията и от държавите членки, но и между използваните от отделните служби на Комисията, което прави още по-трудно въвеждането на подходящо национално законодателство в държавите членки; призовава Комисията да прилага единна методология за изчисляване на процента на грешки, което да може да бъде отразено в пълна степен в методологиите на държавите членки.

33.

Подкрепя по-широко използване на опростени варианти за разходите, по целесъобразност и в съответствие със законодателните разпоредби, и изисква Комисията и държавите членки да анализират до каква степен могат да бъдат включени в концепцията и прилагането на все по-голям брой мерки за подпомагане такива характеристики, които правят обхвата по-фокусиран, ограничават критериите за допустимост и използват опростени варианти за разходите, без това да застрашава постигането на общите цели на тези мерки.

34.

Изисква Комисията и държавите членки да анализират как да се усъвършенства схемата за финансиране на инвестиции в преработката на селскостопански продукти и да анализират също така мярката за агроекологични плащания, за да може, доколкото е възможно, поетите задължения да бъдат контролирани чрез административните проверки на държавите членки.

35.

Призовава Комисията да направи подробен анализ на причините за обратната зависимост между процента на финансовото изпълнение и процента на грешки.

36.

Призовава Комисията да установи общи критерии за определяне на степента на опасност от пожар в европейските гори, с цел да се сложи край на произволното и непоследователно определяне на зони с голям риск от пожар и заедно с това на засегнатия от грешки процес на оценка и подбор от страна на държавите членки.

37.

Настоятелно призовава държавите членки да изберат своите превантивни действия в съответствие с действителните потребности във връзка с опасността от пожар и в съответствие с изискванията на мярка 226, вместо в съответствие с други екологични или икономически цели; в тази връзка подчертава необходимостта бенефициентите да докажат безусловно и въз основа на документи нуждата си от подпомагане по тази мярка; подкрепя препоръката на Сметната палата за отдаване на приоритет на действията в горите с най-голямо значение за околната среда, като например горските площи по „Натура 2000“.

38.

С оглед на будещите тревога констатации на Сметната палата по отношение на стандартните разходи за сходни дейности в различни региони, изисква разумен и проверяем таван за помощта и солидна обосновка в случай на евентуална промяна в него.

39.

Приканва държавите членки да координират и структурират по-добре своите политики относно горските пожари; подкрепя създаването на европейска платформа, чрез която бенефициентите да споделят и разпространяват най-добри практики.

40.

Изразява по-специално съжаление във връзка с прогнозите на Сметната палата, че сериозните недостатъци ще продължат да съществуват през периода 2014—2020 г. поради некачествената рамка за мониторинг; настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни действия, за да подобри системата си за мониторинг и контрол.

41.

Призовава Комисията да подкрепи предоставянето на хармонизирани данни за многофункционалната роля на горите и горските ресурси чрез насърчаване на създаването на европейска информационна система за горите въз основа на национални данни и интегрирането ѝ в европейска информационна платформа.

42.

Настоява освен това държавите членки да създадат добра система за контрол, която да включва изискването за съхранение на съответните документи и информация; в тази връзка призовава Комисията да гарантира, че помощта се предоставя само ако държавите членки са въвели подходяща система за контрол, която подлежи на преглед.

43.

Призовава държавите членки да докладват редовно относно резултатите от извършваните действия и относно намаляването на броя на пожарите или природните бедствия и засегнатите площи.

44.

Приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Транспорт по вътрешните водни пътища в Европа: условията за корабоплаване и делът на този вид транспорт не са се подобрили значително от 2001 г. насам“ и подкрепя нейните констатации, заключения и препоръки.

45.

Отбелязва, че транспортният сектор на Съюза е от решаващо значение за изграждането на единния пазар, конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП) и общия икономически растеж в Европа.

46.

Заключава, че развитието на транспорта по вътрешните водни пътища изостава от темповете на развитие на автомобилния и железопътния транспорт, независимо от инвестициите, влагани в продължение на едно десетилетие; настоятелно призовава за значително увеличение на усилията от страна на Комисията и държавите членки.

47.

Насърчава Комисията и държавите членки да използват пътните карти за научни изследвания, развитие и иновации за сектора на вътрешния воден транспорт, както постъпват в други сектори, и да включат при това пристанищната инфраструктура и оборудване, за да се гарантира, че техническото развитие е съвместимо с изискванията за останалите видове транспорт, като по този начин се осигури мултимодален транспорт.

48.

Счита, че изпълнението на целите, заложени в Бялата книга от 2001 г., нейния средносрочен преглед от 2006 г. и програмите в рамките на NAIADES (Интегрирана европейска програма за действие за транспорта по вътрешните водни пътища) за 2006 и 2013 г., беше неефективно отчасти поради липсата на ангажимент от страна на държавите членки.

49.

Отбелязва, че интересът на държавите членки към инвестиции в транспортната политика на Общността намаля, че те дават предимство на финансирането на национални, регионални и местни проекти и че процесите на подбор на проектите са децентрализирани, което не позволява на Комисията да приоритизира отговарящите на условията за допустимост проекти.

50.

Подчертава, че държавите членки са правно обвързани по отношение на осигуряването на национално финансиране за изграждането на основната мрежа, за да могат стратегически важните водни пътища в Европа да се превърнат в транспортни коридори с голям капацитет.

51.

Отбелязва, че ролята на Комисията във връзка със стратегическата координация е отслабена, което доведе до несъответствие между реализираните проекти и приоритетите на равнището на Съюза.

52.

Обръща внимание на факта, че по отношение на някои други транспортни области, финансирани от бюджета на Съюза, могат да се извлекат заключения, подобни на тези, засягащи вътрешните водни пътища, чрез проучвания въз основа на специалните доклади на Сметната палата (8); отбелязва, че в такива области от обществения градски транспорт и летищната инфраструктура проектите често страдат от:

53.

Счита, че горепосочените заключения, заедно със забележките относно вътрешния воден транспорт, показват обща за Съюза хоризонтална проблематика; счита, че резултатите от финансирането на Съюза за транспорта като цяло не са добри поради незадоволителното състояние на стратегическото планиране и липса на съгласуваност, устойчиви резултати, ефикасност и ефективност.

54.

Счита, че резултатите от прилагането на устойчива политика са възможни чрез активно сътрудничество между държавите членки, от една страна, и между държавите членки и Комисията, от друга страна, за да се гарантира развитието на вътрешния воден транспорт.

55.

Препоръчва на Комисията и държавите членки да обръщат особено голямо внимание на общите ангажименти, тъй като транспортният сектор на Съюза функционира в сложна среда на променливи икономически, политически и правни фактори, в която изграждането на мултимодални мрежи се сблъсква с пречки и ограничения, свързани с различия в приоритетите и непоследователност при поемането на ангажименти.

56.

Препоръчва държавите членки да насочат вниманието си към проекти за вътрешни водни пътища, които са пряко свързани с коридорите на основната мрежа, за да се осигурят най-голямо въздействие и най-много непосредствени ползи за подобряване на вътрешния воден транспорт.

57.

Препоръчва принципът „по-малкото е повече“ да се прилага при инвестирането на средства от държавите членки в областта на водния транспорт: ограничените ресурси на Съюза следва да се насочват към най-приоритетните проекти, с цел ефективно премахване на участъците с недостатъчен капацитет и изграждане на интегрирана водна транспортна мрежа в рамките на целия Съюз.

58.

Препоръчва на държавите членки да разглеждат Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) (Регламента за TEN-T) и Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10) (Регламента за Механизма за свързване на Европа) като основни инструменти за рационализиране на проектите с оглед на постигане на целите, определяни от Комисията от 2001 г. насам.

59.

Препоръчва инструментът TEN-T и Механизмът за свързване на Европа да се използват интензивно като възможност за инвестиране, с акцент върху стратегически важните коридори на Съюза (основна и широкообхватна мрежа), с конкретни стандартизирани изисквания относно инфраструктурата за цялата мрежа и с правно обвързващи срокове за изпълнение на проектите.

60.

Препоръчва да се използват задълбочени стратегически подходи и планиране за координиране на финансирането от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), TEN-T и Механизма за свързване на Европа с оглед на ефективното и ефикасно постигане на целите във връзка с вътрешния воден транспорт.

61.

Препоръчва създаването на интермодални транспортни центрове по основната мрежа да се разглежда като основен фактор, който улеснява преминаването от пътния транспорт към вътрешния воден транспорт при превоза на стоки и товари.

62.

Препоръчва на държавите членки да вземат предвид координационната роля на Комисията при определянето на дългосрочните стратегически проекти, като например коридорите на основната мрежа.

63.

Препоръчва Комисията да идентифицира и анализира всички хоризонтални въпроси, като насочи вниманието си по-специално към стратегическото планиране, сътрудничеството със и между държавите членки, подбора и изпълнението на проекти, така че да могат да се вземат предвид заключенията в рамките на настоящия програмен период.

64.

Счита, че Комисията трябва да осигури засилена техническа помощ и насоки за държавите членки преди подаване на предложенията за проекти и по време на целия етап на изпълнение, за да се отстранят идентифицираните пречки пред водния транспорт.

65.

Препоръчва на Комисията да насочи финансирането си към проектите, които са най-подходящи за вътрешния воден транспорт и предлагат подробни планове за премахване на участъците с недостатъчен капацитет.

66.

Препоръчва на Комисията да финансира приоритетно проекти и инициативи в държавите членки, насочени към подобряване на водния транспорт чрез новаторски решения като използване на високотехнологична навигация, алтернативни горива и ефикасни плавателни съдове; счита, че Комисията следва също така да насърчава многостранни европейски програми за обмен на ноу-хау и знания между различните пристанища на Съюза.

67.

Препоръчва на Комисията да подобри информираността сред държавите членки и техните региони относно наличните финансови инструменти за подпомагане на вътрешния воден транспорт с оглед на премахване на съществуващите участъци с недостатъчен капацитет по ключовите коридори.

68.

Счита, че координацията между държавите членки за развитието на вътрешния воден транспорт следва да бъде значително подобрена чрез улеснения и по-обвързващи ангажименти и условия, които ще бъдат рамката за работа по коридорите на мултимодалната основна мрежа, създадена чрез Механизма за свързване на Европа и Регламента за TEN-T.

69.

Счита, че Комисията следва да договори конкретни и постижими действия за премахване на участъците с недостатъчен капацитет, които да бъдат одобрени от държавите членки под формата на график за изпълнение.

70.

Призовава Комисията да актуализира своите стратегически цели и препоръки за вътрешния воден транспорт и да предложи стратегия и план за действие на Съюза в областта на вътрешния воден транспорт за периода след 2020 г.

71.

Препоръчва в предварителната оценка на дейностите от страна на Комисията във връзка с вътрешния воден транспорт да се оценят резултатите, постигнати в контекста на общите цели, определяни от 2001 г. насам, и реализацията на основната мрежа.

72.

Счита, че докладване относно целесъобразността на пречистването на отпадъчните води следва да се изисква от агломерации с под 2 000 еквивалент жители (ЕЖ), които разполагат със системи за събиране, с оглед на изискванията на член 7 от Директива 91/271/ЕИО на Съвета (11) (Директива за пречистването на градските отпадъчни води); отбелязва, че за агломерациите, които не разполагат със системи за събиране, докладването следва да включва информация за това дали в плановете за управление на речните басейни са били включени подходящи мерки.

73.

Изразява съгласие с Сметната палата, че Комисията следва да проверява докладването на държавите членки относно броя на агломерациите с над и под 2 000 ЕЖ, където е имало значителни промени, най-вече от една категория в друга.

74.

Изтъква необходимостта от насърчаване на държавите членки да установят ясни правни задължения за свързването на домакинствата към съществуващите канализационни мрежи, където такива задължения все още не съществуват или са обвързани с неясни срокове.

75.

Отбелязва, че времето, необходимо за извършване на оценка на спазването на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води, следва да се съкрати, като се изиска от държавите членки да докладват данни в рамките на шест месеца, считано от референтната дата на Комисията; отбелязва освен това, че Комисията следва да провери за проблеми, свързани с дълги периоди за докладване в рамките на други директиви за околната среда.

76.

Настоява, че е необходимо да се ускори усвояването от държавите членки на средства на Съюза за инвестиции в областта на отпадъчните води, тъй като в държавите членки, обхванати от настоящия доклад, бяха забелязани закъснения и усвояването на средствата на Съюза беше бавно; изисква от Комисията да предостави техническа, правна и административна помощ на бенефициентите, за да се гарантира своевременното приключване на текущите проекти.

77.

Отбелязва, че Комисията признава, че степента на усвояване в края на 2013 г. на всички засегнати държави членки е била много ниска, откъдето и съществуването на риск от отмяна на бюджетни кредити на програмно равнище (член 93 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (12)); подчертава при все това, че съществуват обективни причини за това, като например необходимостта да се подобрят техническият, правният и административният капацитет в съответните държави членки; отбелязва освен това, че Комисията изтъква, че плащанията за повечето от проектите обикновено се осъществяват по време на последните години на изпълнение (тоест 2014 и 2015 г. за периода на планиране 2007—2013 г.).

78.

Счита, че от държавите членки следва да се изиска да предоставят актуална информация относно размера на допълнителните средства, от които ще имат нужда, за да гарантира спазването на крайните срокове, определени в Директивата за пречистване на градските отпадъчни води, както за агломерации с ЕЖ над 2 000, така и за агломерации с ЕЖ под 2 000, които разполагат с действащи системи за събиране; приветства въвеждането на инструмента за докладване на Структурната рамка за изпълнение и информиране (SIIF), който следва да подобри процеса на докладване на национално равнище.

79.

Изтъква необходимостта от изпълнение на необходимите проекти в държавите членки, за да се гарантира спазване от страна на агломерациите, които са в нарушение на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води.

80.

Изтъква необходимостта от подобряване на екологичните характеристики на водните съоръжения, финансирани от Съюза, като Комисията следва да положи по-големи усилия за мониторинг на изпълнението на съответното законодателство и прилагане на сроковете за постигането на целите на Директивата за пречистване на градските отпадъчни води; счита, че в целия Съюз следва да се гарантира еквивалентно опазване на околната среда.

81.

Счита, че държавите членки следва да бъдат насърчавани да проучват и разпространяват информация относно възможностите за спестяване на разходи, като например чрез използването на потенциала за производство на енергия на утайките или чрез използването на утайките като ценни суровини за възстановяване на фосфора.

82.

Отбелязва, че окончателните плащания за основни проекти, одобрени в рамките на оперативна програма, следва да бъдат обвързани с наличието на подходящо решение за последващото използване на утайките от пречистването на отпадъчни води; насърчава държавите членки да следват същия подход за проекти, одобрени на национално равнище;

83.

Насърчава държавите членки да прилагат отговорна политика за тарифите за отпадъчни води и да адаптират, при необходимост, законовите разпоредби в областта на ценообразуването на водата, за да се избегнат тарифи, които са по-ниски от общоприетото равнище на социална поносимост от 4 %.

84.

Насърчава държавите членки да гарантират, че публичните собственици на пречиствателните станции за отпадъчни води, като например общините, предоставят достатъчно средства в дългосрочен план за необходима поддръжка и обновяване на инфраструктурата за отпадъчни води.

85.

Приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“ и подкрепя нейните препоръки.

86.

Отбелязва, че Сметната палата оценява инициативата по средата на нейното прилагане, и приветства нейната амбиция да започне да оценява използването на средствата на Съюза на по-ранен етап.

87.

Подчертава, че схемата „Гаранция за младежта“ е ключов аспект на действията за борба с младежката безработица; приветства факта, че държавните и правителствените ръководители на Съюза взеха решение да разпределят средства на Съюза в размер на 6,4 милиарда евро (3,2 милиарда евро от Европейския социален фонд и 3,2 милиарда евро от нов бюджетен ред) за гаранция за младежта; посочва, че това е добро начало, но не е достатъчно за успеха на схемата „Гаранция за младежта“; по тази причина изисква от Комисията да се увери, че могат да бъдат осигурени допълнителни средства в подкрепа на гаранцията за младежта за седемгодишния период.

88.

Отбелязва, че финансирането за младежка заетост включва европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), както и инструменти като „Еразъм +“, „Еразъм за млади предприемачи“ и други програми; подчертава, че трябва да бъде постигнато по-добро полезно взаимодействие между наличните ресурси.

89.

Счита, че финансирането на схемата „Гаранция за младежта“ е изключително сложно предвид различните съществуващи варианти за финансиране по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) и Инициативата за младежка заетост; изисква от Комисията да даде насоки на органите на държавите членки, като взема надлежно предвид факта, че местните, регионалните и националните органи са изправени пред различни предизвикателства при прилагането на схемата и следователно се нуждаят от специфични насоки.

90.

Счита, че Комисията отдели много ресурси, за да гарантира, че тази мярка ще бъде ефективна от гледна точка на справянето с младежката безработица; изразява обаче съжаление, че е вложена много по-малко енергия за гарантирането на координацията на изпълнението ѝ от страна на държавите членки.

91.

Посочва, че не само наличието на финансиране, но и успешното усвояване на средствата е необходимо условие за ефективното изпълнение на схемата „Гаранция за младежта“; изразява следователно съжаление, че в няколко региона на Европа капацитетът за усвояване на средствата на ЕСФ е изключително нисък; призовава държавите членки да осигурят необходимите административни и човешки ресурси, за да се използват осигурените средства за правилно прилагане на схемата „Гаранция за младежта“.

92.

Счита, че въпреки необходимостта от подобряване на капацитета за усвояване, по време на прилагането на схемата държавите членки следва да фокусират вниманието си върху резултатите, също както и Комисията в ролята си на контролиращ орган, за да се гарантира дългосрочното въздействие на инвестираните средства.

93.

Изисква Комисията да разработи система за подробен мониторинг, включително набор от стандарти за оценка на прилагането на мерките по схемата „Гаранция за младежта“, и да извърши оценка на техния успех в държавите членки; приканва също така Комисията да обмисли възможността за включване на задължителни цели за борба с младежката безработица в рамките на европейския семестър.

94.

Счита, че е от първостепенно значение ефективното изпълнение на наличните средства от държавите членки да бъде съчетано с обширно подпомагане от страна на Комисията, за да се отстранят пропуските при прилагането.

95.

Отбелязва, че Съюзът няма правомощия за приемане на актове със задължителна юридическа сила в областта на активните политики по заетостта, но подчертава, че е необходимо Комисията да предостави на държавите членки примери за най-добри практики относно начините за прилагане на схемата „Гаранция за младежта“, и по-конкретно практиките, набелязани от Европейската мрежа на публичните служби по заетостта.

96.

Настоятелно призовава държавите членки да използват средствата на Съюза и да поемат ангажимент за реформи с цел преодоляване на пропуските в областта на образованието, обученията за придобиване на умения, създаването на публично-частни партньорства, укрепването на службите по заетостта и подобряването на достъпа до тях.

97.

С цел да се осигури адекватно прилагане и положително дългосрочно въздействие, призовава държавите членки да стартират институционални промени, където това е необходимо, и да насърчават сътрудничеството между местните общности, образователните органи, обществените служби по заетостта, местната промишленост и предприятията, синдикалните организации и младежките сдружения; счита, че това е изключително важно за постигането на по-добро планиране на капацитета и стратегическо, ориентирано към резултатите използване на различните налични източници на финансиране.

98.

Припомня на държавите членки, че следва да полагат усилия за предоставяне на националното финансиране като допълнение към бюджетните кредити от ЕСФ и Инициативата за младежка заетост, за да осигурят необходимия стимул за младежката заетост.

99.

Приветства предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13) относно Европейския социален фонд с цел увеличаване на размера на изплащаното предварително финансиране за оперативните програми, подкрепяни от Инициативата за младежка заетост, като по този начин увеличи първоначалното предварително финансиране през 2015 г. от около 1 до 30 % за отпуснатите средства за Инициативата за младежка заетост; посочва, че за да се даде възможност за бързо изпълнение на оперативните програми, подкрепяни от Инициативата за младежка заетост, Комисията следва да поеме ангажимент да изплати предварителното финансиране на държавите членки веднага след влизането в сила на този регламент.

100.

Изисква от Комисията да въведе система за подробен мониторинг, която включва рамката от показатели за наблюдение на гаранцията за младежта, в съчетание с планираните показатели за резултатите, като се фокусира върху резултатите и оцени трудовоправното положение на лицата, които се възползват от мерките за младежка заетост.

101.

Счита, че свързаните с предлагането политики по заетостта трябва да бъдат разглеждани заедно с политиките в областта на образованието, младежта и благосъстоянието, както и в по-широкия макроикономически контекст.

102.

Отбелязва, че годишният доклад на Комисията за 2016 г. относно прилагането на схемата „Гаранция за младежта“ и предстоящите специални доклади на Сметната палата относно младежката безработица са добри възможности за преодоляване на съществуващите слабости, както на равнището на Комисията, така и на национално, регионално и местно равнище.

103.

Изисква от Комисията да уточни обхвата и прилагането на техническата помощ за държавите членки в областта на развитието на селските райони; счита, по-специално, че Комисията следва да поясни разграничението между оперативни разходи/разходи за „изграждане на капацитет“ и допустими административни разходи/разходи за „бюджетна подкрепа“, особено по отношение на възнагражденията на служителите.

104.

Изисква от Комисията да следи отблизо използването на техническата помощ от държавите членки.

105.

Изисква от Комисията да предприеме подходящи мерки, за да гарантира, че общите административни разходи, като например за текуща ИТ поддръжка, не се финансират от бюджетните редове за техническа помощ.

106.

Изисква от Комисията в бъдеще да изисква от държавите членки да докладват отделно административните разходи/разходите за „бюджетна подкрепа“ за развитие на селските райони, за да направи по-прозрачен факта, че част от финансирането за техническа помощ се използва за подобно подпомагане.

107.

Изисква от Комисията да създаде заедно с държавите членки подходяща рамка за изпълнение по отношение на финансирането на техническата помощ; счита, по-специално, че потребностите на Комисията и на държавите членки от техническа помощ следва да бъдат надлежно оценявани и че следва да има механизъм за определяне на целите и измерване на напредъка по отношение на тяхното постигане.

108.

Изисква от Комисията да идентифицира предизвикателствата, специфичните характеристики и пречките, пред които е изправено развитието на селските райони, за да насърчи държавите членки да формулират и да оценяват по-добре потребностите от бюджетни средства за финансовите инструменти и да избягват свръхкапитализация, при която се усвояват средства, без да се допринася за изпълнението на политиките на Съюза; изисква също да се улесни достъпът на крайните бенефициенти, за да се създадат условия за по-активно изпълнение на финансовите инструменти на регионално равнище, по-специално в сравнение с безвъзмездните средства.

109.

Изисква държавите членки да предоставят надеждна количествено измерима информация с цел определяне на подходящия вид фондове и разпределяне на финансови средства съобразно това; изисква също така Комисията и държавите членки да въведат системи за мониторинг, които дават възможност да се определи ефективността на финансовите инструменти.

110.

Изисква от Комисията да предоставя насоки и активно да насърчава задължителни предварителни оценки с по-високо качество за финансовите инструменти, въведени за програмния период 2014—2020 г., с цел установяване на специфичните слабости и избягване на свръхкапитализация; изисква в допълнение държавите членки да определят коефициента на рискова експозиция чрез подходяща техническа експертиза.

111.

Изисква Комисията да установи подходящи стандарти и целеви нива за ефекта на лоста и за револвиращия ефект с цел повишаване на ефективността на финансовите инструменти през програмния период 2014—2020 г.; изисква също така Комисията и държавите членки да осъществят задълбочена оценка преди бъдещото използване и разработване на финансови инструменти в областта на развитието на селските райони въз основа на техния принос за изпълнението на политиките на Съюза и тяхната ефективност за бенефициентите.

112.

Изисква Комисията и държавите членки да установят ясни преходни правила между програмните периоди, за да се подкрепи дългосрочното въздействие на финансовите инструменти и тяхната устойчивост.

113.

Изисква от Комисията да насърчи държавите членки да въведат единен финансов инструмент, който да е в състояние да предоставя едновременно кредити и гаранции, увеличавайки по този начин дейността и критичната маса на инструмента.

114.

Изисква държавите членки да намерят начини за преодоляване на слабостите при подбора в областта на управлението на безвъзмездните средства за инвестиционни мерки, които биха могли да доведат до икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите или до ефект на изместване; изисква по тази причина държавите членки да прилагат подходящи и ясно определени показатели като възвръщаемост на инвестициите и разчети за прогнозираните парични потоци с цел гарантиране на жизнеспособността на проектите.

115.

Изисква държавите членки да разгледат въпроса по какъв начин в рамките на оперативната програма могат да бъдат комбинирани безвъзмездните средства и финансовите инструменти, така че да се осигури максимална ефективност на средствата, като се оптимизират ефектът на лоста и револвиращият ефект.

116.

Изисква Комисията да предостави своевременно ясни оперативни правила за прилагане, в т.ч. подходяща политика за прекратяване на дейността, преди приключването на програмния период 2007—2013 г.

117.

Изразява разочарование, че не беше възможно да се получи пълен анализ на ефикасността на различните прилагани схеми за разпределение от страна на държавите членки по време на етап II от схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС (2008 — 2012 г.), което щеше да бъде от първостепенно значение за формулирането на политическите препоръки въз основа на резултатите от одита на Сметната палата.

118.

Отбелязва, че оценката на Сметната палата е съсредоточена върху изпълнението на етап II от СТЕ на ЕС (2008 — 2012 г.), докато за етап III от СТЕ на ЕС (2013 — 2020 г.) беше взето решение и бяха приложени съществени реформи, включително мерки на Съюза за хармонизиране.

119.

Приветства факта, че са въведени съществени подобрения на рамката за защита на целостта на СТЕ, включително по-голямата част от спот пазара за квоти в Директивата за пазарите на финансови инструменти (14) и Директивата (15) и Регламента (16) относно пазарната злоупотреба; призовава Комисията да разгледа допълнителни мерки в съответствие с препоръките на Сметната палата, включително мерки, обхващащи „търговците по задължение“.

120.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да осигурят прозрачност и ефективен надзор на равнището на Съюза на пазара на емисии и процедури за сътрудничество, включващи националните регулаторни органи и Комисията.

121.

Счита, че Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, следва да осъществява строг мониторинг на прилагането в държавите членки и да оказва помощ в по-голяма степен по време на целия процес; счита, че е необходим правилен баланс между строг мониторинг, докладване и проверки и административната тежест; счита, че Комисията трябва да осигури предвидимост на правните решения и правна сигурност, като при това взема предвид насоките на Европейския съвет.

122.

Отбелязва, че Сметната палата е оценила целостта и прилагането на СТЕ на ЕС, но и че е необходим и анализ на ефикасността на системата на СТЕ и нейните постижения, включително оценка на взаимодействието между европейското и националното законодателство, като например в областта на развитието на енергията от възобновяеми източници и на мерките за енергийна ефективност, които също така оказват голямо влияние върху емисиите на CO2 и по този начин върху пазара на въглеродни емисии.

123.

Изисква Сметната палата да включи засегнатите промишлени сектори в своя анализ, особено по отношение на правната сигурност и предвидимостта, както и до каква степен е осигурена надеждна правна рамка и по какъв начин последните корекции на рамката на СТЕ вероятно са оказали въздействие върху ефективността на системата.

124.

Изразява загриженост, че по времето на одита рискът от измами с ДДС в СТЕ все още не е бил напълно разгледан, тъй като една трета от държавите членки все още не са въвели законодателство относно механизма за самоначисляване; призовава всички държави членки незабавно да направят това.

125.

Счита, че е изключително важно да се вземат всички необходими мерки, за да се избегне изместване на въглеродни емисии и да се гарантира лоялна международна конкуренция на съществуващите мерки за безплатно разпределение на квотите за емисии; изисква от Комисията оценка на промишлените сектори и предприятия, уязвими от гледна точка на изместването на въглеродни емисии, за да се определят ясно областите, в които европейската промишленост е намалила дейността си в полза на страни без строго законодателство в областта на климата.

126.

Изисква Комисията и ЕСВД да прилагат поуките, извлечени не само от мисията EUPOL в Афганистан, но също така и от другите мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), с цел да се улеснят трансферът на знания и полезните взаимодействия между различните мисии; призовава ЕСВД да даде, по целесъобразност, по-ясни хоризонтални насоки за мисиите по линия на ОПСО; посочва, че координацията между всички участници от Съюза, включително държавите членки, както и с другите международни участници, е от първостепенно значение за успеха на текущите и бъдещите мисии.

127.

Изисква ЕСВД да повиши отчетността на основния си финансов инструмент в Афганистан — управлявания от Програмата на ООН за развитие (ПРООН) Доверителен фонд за ред и законност в Афганистан (LOTFA), който е критикуван за лошо управление на средствата и липсата на прозрачност; посочва отново освен това необходимостта да се използват по ефикасен начин всички подходящи канали на финансиране за бъдещите мисии по линия на ОПСО, включително доверителните фондове на ЕС, за да се гарантира постигането на политическите цели на мисията и добро финансово управление.

128.

Изисква от Комисията и от ЕСВД да създадат полезни взаимодействия и препратки между проектните дейности, както и силна и ефикасна връзка между целите на мисията и междинните цели, установени в плана за изпълнение на мисията.

129.

Счита, че въпросите, свързани с пола, овластяването на жените и образованието, трябва да играят важна роля в учебните планове на EUPOL и на другите мисии по линия на ОПСО; отбелязва в този контекст, че EUPOL е постигнала успехи в дейностите, свързани с обучението, но резултатите не са толкова добри в областта на наставничеството и консултирането.

130.

Изисква Комисията и ЕСВД предварително да координират в по-голяма степен мисиите по линия на ОПСО с други двустранни мисии на Съюза и международни действия със сходни цели; призовава в тази връзка за по-голямо сътрудничество и координация между Съюза и държавите членки за насърчаване на полезните взаимодействия в европейска рамка; изисква в мандата за текущите и бъдещите мисии по линия на ОПСО да се определят ясно отговорностите за координация с други участници от Съюза, включително държавите членки.

131.

Изисква Комисията и ЕСВД да обърнат особено внимание на процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да гарантират, че те отговарят на оперативните нужди на ОПСО; посочва, че изпълнението на проектите е било засегнато от затруднените процедури за възлагане на обществени поръчки, които са довели до по-слаби резултати, и че използването на опростени или гъвкави процедури е довело до нарастване на броя на процедурите, които достигат до подписване на договор.

132.

Изисква от Комисията и от ЕСВД да продължат да повишават ефективността на мисиите си по линия на ОПСО, като подобряват дългосрочната устойчивост на постигнатите крайни резултати; признава обаче, че подкрепата от Съюза и международната общност е решаващ фактор за постигането на тези дългосрочни цели.

133.

Изисква от Комисията и от ЕСВД да проследят постиженията на Съюза след прекратяването на мисията EUPOL до края на 2016 г., включително възможността за поемане на нов ангажимент след 2016 г.

134.

Изисква от Комисията и от ЕСВД да разработят достатъчно рано подробни насоки по отношение на намаляването на състава и прекратяването на мисиите и ликвидирането на техните активи.

135.

Приветства специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Отговаря ли по адекватен начин финансовата подкрепа от ЕС на потребностите на микропредприемачите?“ и одобрява по принцип нейните препоръки.

136.

Отбелязва, че микрокредитирането, макар че все още се счита за недостатъчно развито, непрекъснато се разраства в Съюза и оказва въздействие върху създаването на работни места, като вече са създадени повече от 250 000 работни места (по данни от 2013 г.).

137.

Счита, че съществуват съществени различия между безвъзмездните средства, предоставяни по линия на ЕСФ, и финансовите инструменти на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ (ЕММП), които обслужват различни цели; счита, че различни механизми за подкрепа могат да бъдат подходящи за различни пазарни условия.

138.

Отбелязва, че в този одит Сметната палата сравнява два финансови механизма, които не са сходни и които имат различни подходи и цели; подчертава, че ЕСФ и ЕММП се различават в редица аспекти, а именно структура, правила и целеви групи, като последният е предназначен изключително за микрофинансиране, а първият покрива много по-широк кръг от аспекти.

139.

Подчертава факта, че тези два финансови механизма се допълват и носят големи ползи за получателите на микрокредити чрез трите финансови инструмента безвъзмездни средства, заеми и гаранции; счита, че безвъзмездните средства — които се предоставят само чрез ЕСФ — са от също толкова съществено значение за микрокредитирането, колкото и другите два инструмента, и резултатите от тях следва да се оценяват, като се отчита тяхната допълваща роля.

140.

Подчертава значението на целите на микрофинансирането за подобряване на социалното приобщаване, борба с безработицата и увеличаване на достъпа до финансиране за безработни, за други лица в неравностойно положение и за микропредприятията; счита във връзка с това, че основната отговорност на безвъзмездните средства и на финансовите инструменти трябва да бъде да подпомагат хората и микропредприемачите да преодолеят трудностите при постигането на тези цели.

141.

Счита, че безвъзмездните средства са от основно значение за постигането на целите за растеж, приобщаване и заетост, както е посочено в съобщението на Комисията, озаглавено „Осигуряване на достоен труд за всички — приносът на ЕС за прилагане на програмата за достоен труд в целия свят“ (COM(2006) 249), съобщението на Комисията, озаглавено „Споделен ангажимент за трудова заетост“ (COM(2009) 257), и в Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета (17) относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации(EaSI).

142.

Подчертава необходимостта от укрепена система за микрофинансиране, която да бъде инструмент за икономическо и социално развитие в подкрепа на потребностите на наистина нуждаещите се.

143.

Счита, че сравнително малкото внимание, което се отделя на финансовите инструменти при подобряването на условията за уязвимите групи, трябва да бъде повишено в рамките на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) за програмния период 2014—2020 г.

144.

Счита, че допълняемостта между ЕММП и ЕСФ не беше достатъчна, за да се спази изискването към всички предоставящи микрокредити структури да работят с образувания, по-специално подкрепяни от ЕСФ, предоставящи услуги по обучение и наставничество.

145.

Приветства факта, че в новата регулаторна рамка (2014—2020 г.) Комисията вече е предприела мерки във връзка с повечето от установените слабости, както и с препоръките, отправени от Сметната палата.

146.

Приветства специалния доклад относно безвъзмездната помощ от Съюза за борба срещу изтезанията и за премахване на смъртното наказание и представя своите забележки и препоръки по-долу.

147.

Припомня, че правата на човека са крайъгълен камък на външната дейност на Съюза и на неговите двустранни и многостранни отношения; счита, че като основен приоритет на Съюза следва да им се обръща постоянно внимание.

148.

Подчертава, че Съюзът е силно ангажиран с предотвратяването и премахването на всички форми на изтезание и други форми на малтретиране, както и с премахването на смъртното наказание; отбелязва, че основният инструмент, използван в тази област, е Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), който предоставя безвъзмездни средства на организации на гражданското общество за изпълнението на проекти.

149.

Отбелязва, че през програмния период 2007—2013 г. 100,9 милиона евро в рамките на ЕИДПЧ бяха заделени за проекти, свързани с борбата срещу изтезанията и смъртното наказание; изтъква обаче, че тази сума е относително малка, като се вземат предвид амбициозните цели на инструмента и факта, че той се прилага на световно равнище.

150.

Подчертава, че големият брой финансирани проекти, осъществявани в над 120 страни по света, намалява въздействието на ЕИДПЧ; призовава настоятелно Комисията да определя по-добре приоритетите и да стесни обхвата на своето внимание, за да се подобрят резултатите; подчертава, че средствата следва да бъдат насочвани към страни със съществени потребности и проблеми и с реални възможности за подобрение; приветства факта, че в своята покана за представяне на предложения за 2015 г. Комисията вече предприе стъпки за подобряване на насочеността на действията.

151.

Отбелязва констатацията на Сметната палата, че финансираните проекти често не са добре координирани с други действия на Съюза, като традиционната подкрепа за развитие и диалога със страните партньори, не са част от съгласуван и стратегически подход и не се допълват взаимно в достатъчна степен; насърчава Комисията да разработи глобална стратегия с цел да се допълват дейностите, които имат едни и същи цели, и да се избягва двойно финансиране.

152.

Насърчава ЕСВД и Комисията да насочат своето внимание и политическа енергия към областите, където те са най-необходими, като същевременно подобряват капацитета на делегациите на Съюза по места, за да се задълбочи ефективността, резултатите и културата на въздействие по отношение на политиката в областта на правата на човека и демокрацията.

153.

Призовава ЕСВД и Комисията да увеличат и интегрират ефективността на диалога за правата на човека, националните стратегии и специфичните насоки, като гарантират, че въпросите за основни права на човека като премахването на смъртното наказание и борбата срещу изтезанията систематично са повдигани на всички равнища на провеждането на политика спрямо трети държави.

154.

Счита, че следва да се цели повече съвместно планиране и мониторинг между ЕСВД и Комисията по въпросите на правата на човека, за да съответстват те в по-голяма степен на местните политически стратегии и местните стратегии в областта на правата на човека.

155.

Изисква прилагането на по-качествен и стратегически подход в цялостния процес на подбор на заявленията, получени в рамките на поканите за представяне на предложения; насърчава Комисията да прилага този инструмент в съответствие с дългосрочна визия, която да се основава на конкретни и измерими цели.

156.

Настоятелно призовава ЕСВД и делегациите на Съюза редовно да следят подобряването или влошаването на ситуацията във всички държави и да използват всички средства за упражняване на влияние; подкрепя ролята на делегациите на Съюза за анализа и формулирането на политиките, тяхната координираща роля и функциите им в областта на докладването.

157.

Подчертава, че инструментът е добро средство за картографиране с цел да се анализира състоянието и развитието на правата на човека по света; изтъква, че постоянното присъствие и интерес на Съюза може да доведе до промяна в областта на изтезанията и смъртното наказание; подчертава обаче, че е необходимо Комисията да разработи стратегически подход към този проблем.

158.

Отбелязва, че Комисията получава подробна информация за положението с правата на човека в други държави чрез различни канали и че тя използва информацията, за да определя приоритетите; отбелязва със загриженост, че въпреки че Комисията разполага с конкретни стратегии по държави в областта на правата на човека, които съдържат задълбочен анализ на положението в съответната държава и определят основни приоритети в тази област, те не са били надлежно взети под внимание при разпределянето на финансирането и при координирането на другите действия на Съюза; посочва, че добавената стойност на стратегиите по държави е ограничена поради техния строго поверителен характер; призовава Комисията да предостави достъп до стратегиите на оценителите на проекти с цел осигуряване на максимална добавена стойност.

159.

Приветства ориентирания към търсенето подход по отношение на финансирането на проекти и счита, че това е добра възможност за привличането на опитни, мотивирани организации, които предлагат висококачествени проекти; отбелязва със задоволство, че този подход отдолу нагоре насърчава организациите на гражданското общество да разработват свои проекти в съответствие със своя административен, оперативен и географски капацитет и със собствената си стратегия.

160.

Изразява съжаление, че по-малките местни организации на гражданското общество могат да се окажат в неблагоприятно положение при кандидатстване за безвъзмездни средства поради дългите и сложни процедури за кандидатстване, езиковите изисквания и/или изисквания за опит; призовава Комисията да ускори и опрости процеса на кандидатстване, за да се насърчат качествени проекти да кандидатстват.

161.

Приветства факта, че Комисията организира семинари и курсове за обучение за местни организации на гражданското общество, насърчава партньорства и допуска вторично отпускане на безвъзмездни средства и че през последните четири години организира семинар на гражданското общество преди отправянето на поканите за представяне на предложения в световен мащаб, за да се осигури възможност за представяне на ЕИДПЧ.

162.

Изразява безпокойство от факта, че липсата на самостоятелни организации застрашава непрекъснатостта на тяхната дейност, което може да доведе до загуба на експертен опит; приветства факта, че Комисията се опитва да намали финансовата зависимост на организациите, като им дава възможност да наемат служители за набиране на средства в рамките на ЕИДПЧ.

163.

Изтъква, че според оценката на Сметната палата резултатите от проектите като цяло са трудно измерими, тъй като търсеното въздействие често е нематериално, не са определени целеви нива на показателите за изпълнение, а докладването от страна на организациите на гражданското общество пред Комисията е съсредоточено върху дейностите.

164.

Отчита, че борбата срещу изтезанията и премахването на смъртното наказание са дългосрочни процеси, че е трудно да се определят количествено въздействието и резултатите, че ЕИДПЧ работи по чувствителни въпроси в труден политически контекст и неговото прилагане изисква цялостно и отнемащо много време управление.

165.

Изтъква във връзка с това, че освен това системите за измерване на въздействието са по-скоро слаби поради неясни логически рамки за проектите, без ясно определени показатели и цели; призовава Комисията да изясни изискванията към проектите по отношение на логическите рамки, за да се подобрят техните резултати и да се повиши добавената им стойност.

166.

Приканва Комисията да подготви задълбочена оценка на въздействието на финансирането чрез ЕИДПЧ и да изготви заключения въз основа на този анализ; насърчава Комисията да вземе под внимание въздействието и резултатите от различни форми на проекти по време на процедурата за подбор; приветства факта, че Комисията вече работи за подобряване на оценката на въздействието на проекти в областта на правата на човека и приканва Комисията да сподели резултатите с органа по освобождаване от отговорност.

167.

Отбелязва, че оценките на проектите се основават на точкова система и стандартизирани матрици за оценка с критерии по отношение на концепцията на проекта, значимостта, капацитета, осъществимостта, ефективността, устойчивостта и разходната ефективност и че безвъзмездните средства се отпускат за проектите с най-висока оценка; отбелязва въз основа на информация от Сметната палата, че стандартизираните матрици за оценка имат редица недостатъци от гледна точка на наличието на насоки относно оценяването съобразно тези критерии; призовава Комисията да поясни насоките и я приканва да разгледа отново идеята за усъвършенстване на стандартизираните матрици за оценка.

168.

Изисква от Комисията да смекчи недостатъците по отношение на извършваната от нея оценка, подчертани от Сметната палата; приветства все пак известната гъвкавост при оценката на проекти в областта на правата на човека, която не може да се разглежда само като формалност; подчертава, че е необходимо да се използва здрав разум, както по-рано беше отбелязано от органа по освобождаване от отговорност.

169.

Отбелязва въз основа на информация от Сметната палата, че целите на повечето покани за представяне на предложения са били очертани в общи линии; отбелязва забележката на Комисията, че нейната предпочитана стратегия е прилагането на цялостен подход към поканите за представяне на предложения; призовава при все това Комисията да гарантира, че средствата по линия на ЕИДПЧ се използват по ефективен начин, като се обезпечава осъществимостта, жизнеспособността и добавената стойност на проектите, което би могло да се осъществи, като в поканите за представяне на предложения се определят минимални изисквания за резултатите от проекта.

170.

Приветства факта, че организациите на гражданското общество, които желаят да получат безвъзмездни средства, трябва първо да представят концептуална бележка с описание на основните характеристики на проекта, който предлагат; счита концептуалната бележка за ефективно решение по отношение на времето и разходите за предварителен подбор на проектите.

171.

Отбелязва констатацията на Сметната палата, че подборът на проекти е добре документиран, но му липсва строгост, и че слабостите в проектите не са били отстранени след тяхното установяване; отбелязва със задоволство, че общите заключения от оценителните комисии са докладвани достатъчно подробно; приветства факта, че в повечето случаи дейностите по проектите са били извършвани по план и са били икономически ефективни; призовава Комисията да подобри съгласуваността на оценките на проектите.

172.

Отбелязва констатацията на Сметната палата, че организациите бенефициенти тълкуват по различен начин какво се покрива от фиксираната ставка за покриване на непреки разходи, което може да доведе до подценяване на работата на организацията или до покриване на недопустими разходи; приканва Комисията да изясни правилата относно фиксираната ставка.

173.

Приветства новия план за действие на Съюза относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г. като подновен политически ангажимент, който ще развие по-голяма съгласуваност и последователност в целия спектър на външните политики и финансовите инструменти на Съюза.

174.

Приветства факта, че Комисията вече е започнала прилагането на основан на правата подход и че ще продължи да го прави, като интегрира този подход в процедурите и образците, като изготвя пътни карти и като организира обучения.

175.

Приветства констатациите и препоръките на специалния доклад на Сметната палата, озаглавен „Необходими са повече усилия за решаване на проблемите с обществените поръчки при разходването на средства на ЕС за сближаване“.

176.

Отбелязва, че с общо 349 милиарда евро разпределени средства в периода 2007—2013 г. политиката на сближаване е най-важната политика за намаляване на икономическите и социалните различия между регионите в Европа; подчертава следователно значението на правилното провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки, когато Сметната палата е определила, че процедурата за възлагане на обществени поръчки е главен източник на грешките при разходването на средства на Съюза за сближаване.

177.

Подчертава, че при 40 % от проектите, реализирани между 2007 и 2013 г., има грешки в процедурите за възлагане на обществени поръчки и че основните грешки са пряко възлагане, без да има основание за това, и неправилно и пристрастно прилагане на критериите за подбор.

178.

Отбелязва, че основните източници на грешки са липса на административен капацитет, неправилното транспониране на директивите на Съюза от страна на държавите членки, непоследователно тълкуване на законодателството, както и недостатъчно планиране.

179.

Обръща внимание на факта, че сложността на правната и административната рамка за обществените поръчки се разглежда като една от причините за грешки; отбелязва, че 90 % от 69 одитни органа са заявили, че настоящото ниво на сложност е по-високо, отколкото трябва да бъде; отбелязва, че почти 50 % са посочили, че основната област за подобряване на свързаните с обществените поръчки практики би могла да бъде опростяването на процедурите.

180.

Поради това призовава държавите членки да избягват правила, които надхвърлят изискванията на директивите на Съюза; счита, че това също така ще насърчи и улесни участието на МСП в процедурите за възлагане на обществени поръчки.

181.

Отбелязва, че основната констатация на Сметната палата е, че Комисията и държавите членки не полагат достатъчно усилия за извършване на редовен и систематичен анализ на обществените поръчки и че липсата на съгласувани, подробни данни прави невъзможно анализирането и справянето с тези грешки, както и предотвратяването им.

182.

Споделя становището на Сметната палата, че Комисията следва да разработи база данни с цел анализ на честотата, сериозността и причините за грешките при обществените поръчки; счита, че Комисията следва да гарантира, че получава от държавите членки последователна и надеждна информация относно нередностите.

183.

Приветства проактивния подход, възприет от Комисията за програмния период 2014—2020 г., който има за цел да подкрепи чрез насочване, мониторинг и техническа помощ националните планове за действие, които трябва да бъдат изпълнени до 2016 г.; отбелязва, че чрез този проактивен подход Комисията възнамерява да намали риска от евентуално спиране на плащанията в полза на оперативните програми след 2016 г.

184.

Очаква Комисията да спира плащанията и да налага финансови корекции на държавите членки, които не са успели да постигнат тези цели, само в краен случай, когато всички други средства за предотвратяване, коригиране и помощ са били изчерпани.

185.

Приветства факта, че, независимо че Комисията отдавна работи за преодоляването на проблемите, свързани с грешките при възлагането на обществени поръчки в областта на политиката на сближаване, сега тя подхожда по по-съгласуван начин в рамките на плана за действие за обществените поръчки; в този контекст призовава Комисията да насърчи изпълнението на този план и да докладва ежегодно за напредъка.

186.

Очаква Комисията да създаде група на високо равнище, за да осигури поемането на ръководна роля в решаването на проблемите в процедурите за възлагане на обществени поръчки и да стимулира опростяването им.

187.

Насърчава Комисията и държавите членки да използват възможностите, предоставяни от електронните обществени поръчки, които имат висок потенциал за повишаване на прозрачността и за предоставяне на по-широк достъп до търговете, в това число за МСП, както и за предотвратяването на нередности и измами.

188.

Насърчава Комисията и държавите членки да продължат да полагат усилия в областта на обмена на опит и най-добри практики.

189.

Приветства ИТ-базирания инструмент за предупреждение за измами „ARACHNE“ и призовава всички държави членки да въвеждат изчерпателни и качествени данни, благодарение на което програмата да може да работи добре.

190.

Приветства по-стабилната правна рамка, предоставена от споразуменията за партньорство в областта на рибарството (СПОР) в сравнение с частните споразумения; отбелязва, че европейските собственици на кораби изразиха предпочитание спрямо СПОР и отправиха искане към Комисията да разшири мрежата на споразуменията.

191.

Изисква от Комисията по-добро спазване на клаузата за изключителни права; отбелязва, че въпреки че някои фактори не зависят от Комисията, тя следва да започне процеса на договаряне на нов протокол много преди изтичането на срока на действие на настоящия; настоятелно призовава Комисията да съкращава времето за провеждане на преговори, когато това е възможно.

192.

Настоятелно призовава Комисията да подобри съгласуваността между СПОР и други инициативи и източници на финансиране на Съюза в сектора на рибарството в същия регион, да определи регионални стратегии за развитие на управлението в областта на рибарството и да гарантира, че протоколите, договорени в рамките на същия регион, са съобразени със съответната регионална стратегия, както и с другите операции на Съюза за финансиране.

193.

Изисква от Комисията да се съсредоточи в по-голяма степен върху рестриктивните технически условия, като например тясното определение за риболовни зони; подчертава факта, че това би могло да засегне рентабилността на външния флот на Съюза.

194.

Изисква от Комисията да вземе предвид използването на предходните протоколи и да положи усилия за по-добро свързване на плащанията за права за достъп с действителния улов, като едновременно гарантира, че не се оказва неблагоприятно въздействие върху риболовните дейности.

195.

Отбелязва със загриженост, че разходите по СПОР, договорени от Комисията, са сравнително високи в сравнение с предишните нива; изисква от Комисията да вземе предвид принципите на икономичност, ефикасност и ефективност при подготвянето на преговорите за СПОР с цел осигуряване на добро съотношение между качество и разходи и спазване на принципите на доброто финансово управление.

196.

Отбелязва, че последващите оценки следва да бъдат съсредоточени върху получаването на последователен и съпоставим анализ на възвръщаемостта на публичните средства, изразходвани в рамките на протоколите, както и с широкообхватен и критичен анализ на тяхната ефективност за Съюза и съответната държава партньор.

197.

Насърчава Комисията да укрепи капацитета си за водене на преговори; подчертава важността на общия размер на финансовата подкрепа от Съюза за държавите партньори.

198.

Настоятелно призовава Комисията да използва най-актуалните данни за своя последващ доклад; изисква от Комисията своевременно да предостави въпросния доклад на разположение на заинтересованите страни.

199.

Призовава Комисията да насърчава приемането на електронни лицензи или на списък с разрешените плавателни съдове в държавите партньори за целия период на валидност на лицензите; подчертава необходимостта от намаляване на забавянето във връзка с процеса на подаване на заявление за лицензиране; призовава Комисията да открие и намали процедурните пречки.

200.

Приканва Комисията да гарантира, че новата база данни за улова изцяло се използва от държавите членки на знамето и предоставя надеждни данни за улова, които могат да бъдат консолидирани, наблюдавани и актуализирани.

201.

Отбелязва, че Комисията е въвела база данни за управление на данните за улова; отбелязва освен това, че тази база данни следва да съдържа седмични данни за улова от държавите членки с разбивка по риболовни зони; отбелязва със загриженост, че въпросната база данни все още не е била оперативна по времето на проведения от Сметната палата одит и че държавите членки не са изпълнили своите задължения за докладване; приканва Комисията да разреши този въпрос в партньорство с държавите членки, както и да включи ясни и последователни данни относно действителния окончателен улов, за да се избегнат евентуалните отрицателни финансови последици, когато окончателният улов е по-голям от референтния тонаж.

202.

Настоятелно призовава Комисията да наблюдава по-отблизо изпълнението на секторната подкрепа, за да гарантира нейната ефективност и разходна ефективност; изисква от Комисията да гарантира ефективното координиране на действията, прилагани от държавите партньори; приканва Комисията да включи в протоколите формални условия за допустимост за финансираните действия.

203.

Призовава Комисията да гарантира, че отпускането на средства за секторна подкрепа е в съответствие с други плащания за бюджетна подкрепа и се основава на резултатите, постигнати от държавите партньори при изпълнението на матрицата от общоприети действия.

204.

Отбелязва със загриженост, че въпреки че плащанията за секторна подкрепа следва да се извършват след като държавите партньори са в състояние да докажат постигнатите резултати, действащите понастоящем протоколи все още не предоставят възможност за частични плащания, когато целите са само частично постигнати; отбелязва констатацията на Комисията, че когато не са постигнати резултати или са постигнати частични резултати, изплащането на секторна подкрепа за следващата година трябва да бъде преустановено до постигането на целите; призовава Комисията при все това, когато е възможно, да включи в новите протоколи възможността за частични плащания за секторна подкрепа.

205.

Изисква от държавите членки да въведат процедури за анализ на потребностите от знания и умения на селскостопанските оператори, които надхвърлят посочването на общи теми, по-специално в периодите на обявяване на покани за представяне на предложения или на обществени поръчки, а от Комисията — да предостави допълнителни насоки за начина, по който държавите членки да извършват такива редовни анализи, както и да изготвят по-конкретни, а не общи анализи.

206.

Призовава държавите членки да гарантират, че подкрепата за създаването на нови консултантски услуги се предоставя само когато има доказан дефицит на съответните услуги в засегнатата област и когато съществува потребност да се финансира нов персонал, съоръжения и/или оборудване.

207.

Призовава държавите членки да избират доставчиците на услуги, които ще получават публични средства, посредством справедлив и прозрачен конкурс, независимо от това дали използват покани за представяне на предложения или официални процедури за възлагане на обществени поръчки.

208.

Препоръчва държавите членки да вземат предвид Ръководството за обществени поръчки за специалисти относно избягването на най-често допусканите грешки в проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове.

209.

Изисква Комисията да предостави допълнителни конкретни насоки за вътрешни доставки, подизпълнители и оценка на предоставянето на услуги чрез консорциуми и да наблюдава по подходящ начин процедурите на държавите членки с цел да осигури конкурентен, справедлив и прозрачен подбор на дейностите за трансфер на знания и за консултантски услуги.

210.

Призовава държавите членки да оценяват необходимостта от подкрепа за дейностите за трансфер на знания и за консултантски услуги, които са достъпни на пазара на разумна цена, и когато тези потребности са оправдани, да гарантират, че разходите за подпомаганите дейности не надхвърлят предлаганата на пазара цена за сходни дейности.

211.

Изисква Комисията да работи въз основа на предприетите първоначални мерки, с цел да осигури взаимно допълване между фондовете на Съюза, за да се намали рискът от двойно финансиране и дублиране на администрирането.

212.

Призовава държавите членки да създадат системи за обратна връзка, които използват информацията от мониторинга и оценката с цел подобряване на процедурите за обявяване на покани за представяне на предложения или за обществени поръчки в бъдеще, и изисква Комисията да предостави на държавите членки насоки относно начина, по който могат да извършват подобни регулярни процедури за обратна връзка, както и да следи дали държавите членки са ги въвели.

213.

Изисква Комисията незабавно да увеличи рисковия профил на мерките за трансфер на знания и за консултантски услуги и съответно да засили своя контрол и управление.

214.

Призовава държавите членки да споделят своите най-добри практики и да продължат да правят оценка на проектите си, за да имат добра основа за програмния период 2014—2020 г.

215.

Призовава Комисията да предостави задълбочена оценка на консултантските услуги с акцент върху резултатите и нетните ефекти, за да се избегне чисто количествената оценка на инвестициите.

216.

Изисква Комисията да насърчава обмена на добри практики относно методологическите подходи чрез дейностите за изграждане на мрежи.

217.

Приветства специалния доклад относно подкрепата от Съюза за държавите — производителки на дървен материал, съгласно Плана за действие на ЕС за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) и представя своите забележки и препоръки по-долу.

218.

Счита, че инициативата FLEGT е от първостепенна важност за подобряване на управлението на горите, опазване на горите и гарантиране на прилагането на законодателството, по-специално чрез използване на всички възможни средства, наред с другото споразумения за доброволно партньорство или надлежни финансови проверки, с цел справяне с незаконната сеч, която е глобален проблем, и спомагане за обезпечаването на износа на дървен материал за Съюза.

219.

Изразява при все това съжаление поради редицата недостатъци, установени по време на фазата на прилагане на Плана за действие и проектите на FLEGT, които понастоящем се нуждаят от бърза и задълбочена оценка.

220.

Изразява твърдо убеждение, че е настъпил моментът, след като бяха разпределени 300 милиона евро за периода 2003—2013 г. за подкрепа, свързана с FLEGT, да се предприеме сериозен анализ на разходите за процеса FLEGT и на ползите от него за намаляване на незаконната сеч и свързаната с нея търговия, а също така и да се рационализира структурата на съществуващите механизми, за да се повиши тяхната ефективност от гледна точка на резултатите и въздействието.

221.

Изразява съжаление във връзка с бавното прилагане на Плана за действие за FLEGT, късното приемане на Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета (18) (Регламента на Съюза относно дървения материал) и мудността на Комисията при извличането на поуки от общото финансиране на FLEGT.

222.

Призовава Комисията да даде приоритет на своите усилия за подпомагане, като определи ясни цели и критерии; приканва следователно Комисията да премахне практиката на структуриране на финансирането от Съюза от различни бюджети и да обмисли възможността за използването на единен, ясно определен бюджет.

223.

Призовава Комисията бързо да укрепи рамките за прозрачност и отчетност чрез мониторинг и редовно докладване, като включи подходяща оценка на напредъка; призовава освен това настоятелно Комисията да проследява и да докладва относно изпълнението на Регламента на Съюза относно дървения материал в държавите членки и да предприеме необходимите правни действия, за да осигури неговото прилагане.

224.

Призовава Комисията да рационализира и по-добре да координира своите усилия за борба с незаконната сеч в рамките на различните политики на Съюза и на участващите служби.

225.

Припомня, че проследимостта на изделията от дървен материал чрез законно установена оперативна система за лицензиране между Съюза и държавите — износителки на дървен материал, следва да се разглежда като постоянна основна цел, особено предвид установените от Сметната палата проблеми, като широко разпространена корупция, слабо правоприлагане и недостатъчно добра оценка на риска и ограниченията, свързани с проектите.

226.

Призовава Комисията да договаря стандарти за внос на дървен материал в бъдещите двустранни или многостранни споразумения в областта на търговията, за да не се подкопават успехите, постигнати чрез Плана за действие за FLEGT с държавите — производителки на дървен материал.

227.

Счита, че пропуските в управлението на системата за FLEGT следва да бъдат разглеждани или чрез външна оценка на действията по линия на FLEGT, или отделно за всеки конкретен случай от Комисията.

228.

Приветства специалния доклад, посветен на добавената стойност на Инвестиционния инструмент за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), като конкретен и положителен пример за последващи действия, предприети от Сметната палата във връзка с процедурите по освобождаване от отговорност за 2012 и 2013 г., при които Парламентът изиска изготвянето на специален доклад относно резултатите от изпълнението и спазването на политиките на Съюза за развитие и на целите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) във връзка с отпускането на външни заеми преди средносрочния преглед на външния мандат на ЕИБ и средносрочния преглед на Инвестиционния инструмент.

229.

Счита, че включването на одит на Инвестиционния инструмент за АКТБ в работния план на Сметната палата е добра практика от гледна точка на сътрудничеството между Парламента и Сметната палата и работата им по упражняването на съвместен контрол.

230.

Счита, че този одитен доклад е ключов етап, тъй като той е първият одит на Сметната палата в тази специфична област; изразява съжаление във връзка с факта, че Инвестиционният механизъм за АКТБ не попада в обхвата на ежегодния одит на Сметната палата във връзка с нейната декларация за достоверност.

231.

Отбелязва положителните заключения относно съгласуваността на Инвестиционния инструмент за АКТБ с целите на политиката на Съюза за развитие и неговия катализиращ ефект; приветства доброто сътрудничество между ЕИБ и Комисията, по-специално в проучването и подбора на проекти.

232.

Изразява съжаление обаче, че Сметната палата не е могла да установи по-точно добавената стойност на Инвестиционния инструмент за АКТБ; поради това приканва Сметната палата да дава повече конкретни примери в бъдещите специални доклади и да изтъква някои проекти, за да онагледява по-добре своите заключения и препоръки; приканва Сметната палата да се възползва от този първоначален опит, за да усъвършенства допълнително средствата за оценка на ефекта на ливъридж, на катализиращия ефект и на добавената стойност на такива инструменти; приканва също така Сметната палата да разглежда добавената стойност не само през призмата на класическия набор от три показателя (икономичност, ефикасност, ефективност), а в по-широк смисъл, като включи втори набор от три показателя (екология, равенство и етика).

233.

Изразява съгласие с препоръките на Сметната палата; поради това призовава Комисията да вземе предвид препоръките на Сметната палата в своите бъдещи законодателни предложения и преговори, например при преразглеждането на външния мандат на ЕИБ или след изтичането на срока на действие на Споразумението от Котону.

234.

Препоръчва от съображения за политическа последователност от страна на Съюза Инвестиционният инструмент и политиката на ЕИБ да бъдат адаптирани без забавяне в съответствие с резултата от 21-ата конференция на страните по РКООНИК и евентуалните Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР) за периода след 2015 г.; счита, че на борбата срещу изменението на климата и всички негови преки и непреки последици, особено в най-бедните държави в света, следва да се отдава по-голям приоритет.

235.

Счита, че е особено важно ЕИБ непрекъснато да отделя време за надлежна проверка, комбинирана с механизми за оценяване на резултатите, за да се постигне по-добро познаване на профила на финансовите посредници и бенефициентите, както и за да се оценява по-добре въздействието на проектите върху крайните бенефициенти; призовава ЕИБ да вземе сериозно предвид препоръките на Сметната палата и да подобри настоящите практики, за да повиши добавената стойност на Инвестиционния инструмент за АКТБ.

236.

Счита, че парите на данъкоплатците от Съюза следва винаги да подлежат на освобождаване от отговорност от страна на Парламента във връзка с изпълнението на бюджета; затова отново заявява и е твърдо убеден, че Инвестиционният инструмент за АКТБ, управляван от ЕИБ от името на Съюза, следва да подлежи на процедурата на Парламента по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, тъй като Инвестиционният инструмент се финансира с пари на данъкоплатците на Съюза.

237.

Отбелязва, че тристранното споразумение, посочено в член 287, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което урежда сътрудничеството между ЕИБ, Комисията и Сметната палата по отношение на начините на контрол, упражняван от Сметната палата върху дейността на ЕИБ при управлението на средствата на Съюза и на държавите членки, трябва да бъде подновено през 2015 г.; отново изразява позицията на Парламента, че правомощията на Сметната палата следва да бъдат актуализирани в това отношение, като се включат всички нови финансови инструменти на ЕИБ, използващи публични средства от Съюза или от Европейския фонд за развитие (ЕФР).

238.

Приветства специалния доклад относно помощта от Енергийния фонд на АКТБ—ЕС за възобновяемата енергия в Източна Африка и представя своите забележки и препоръки по-долу.

239.

Приветства факта, че от втората покана за представяне на предложения в рамките на Енергийния фонд включването на предварителен анализ на осъществимостта стана задължително; подчертава, че анализите на осъществимостта следва да се основават на точни и реалистични сценарии; подчертава също, че още в сценариите следва да бъдат включвани прогнозни оценки за възможни начини на включване на местните общности в изпълнението на проекта, за да се постигне по-висока ангажираност на местно равнище и по-широко популяризиране на проекта.

240.

Счита, че връзката между осъществимостта на даден проект и неговата социална, икономическа и екологична устойчивост следва да бъде по-добре определена, за да се гарантира не само ефикасност, съгласуваност и разпознаваемост на инвестиционните проекти на Енергийния фонд, но също така и тяхната ефективност и по-широки резултати в съответните региони.

241.

Счита, че мониторингът на проектите и свързаните рискове следва да се извършва редовно и да бъде придружен от бързи смекчаващи мерки с оглед на коригирането, при необходимост, на стратегията за обществените поръчки и на процеса на подбор и изпълнение; счита, че констатациите от докладите за мониторинг следва да се използват при реализирането на следващите покани за представяне на предложения.

242.

Призовава Енергийния фонд да гарантира участието на местни заинтересовани лица, като НПО или местни общности, през целия срок на съществуване на проектите, от стартирането до периода след приключването им, като се отчитат изискванията на конкретните проекти; призовава за непрекъсната подкрепа за създаването на местен капацитет с подходящо предлагане на обучение по време на целия жизнен цикъл на проектите, като основната цел е да се подобри в още по-голяма степен ангажираността на местно равнище и да се насърчи координацията, така че проектите да бъдат жизнеспособни и устойчиви след приключването на периода на финансиране.

243.

Призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“ да се увери, че партньорите по изпълнението отговарят на всички искания за допълнителна информация относно изпълнението на проекта(ите); призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“ да съсредоточи вниманието си по-специално върху евентуалните дейности, свързани с корупция и/или измами от страна на партньорите по изпълнението, като същевременно избягва излишната допълнителна административна тежест; призовава ГД „Международно сътрудничество и развитие“, в случай на корупция и/или измами, надлежно да прекратява договорите и да търси нови партньори в региона.

244.

Призовава Комисията да гарантира съгласуваност на политиките и тясно сътрудничество с другите участници по места, по-специално органите на ООН и инициативата SE4ALL (инициатива за устойчива енергия за всички), но не само в областта на енергетиката, с оглед на постигането на възможно най-добри резултати за населението в региона и за околната среда; счита, че полезните взаимодействия с други проекти по места, включително проекти на етап планиране, следва да се използват във възможно най-голяма степен от всички проекти.

245.

С цел постигане на правилно и непрекъснато функциониране на вътрешния енергиен пазар призовава държавите членки да координират своите инвестиции в енергийна инфраструктура и начина, по който регулират своите енергийни пазари, за да се гарантира оптимална стойност за средствата от Съюза.

246.

Счита, че реформите на енергийния пазар започват на равнище държава членка; счита, че изпълнението на съвместно договорени енергийни пакети, и по-специално на третия енергиен пакет, ще създаде условия за реализацията на вътрешния енергиен пазар.

247.

Подчертава, имайки предвид бъдещия регионален подход към енергийната сигурност, колко е важно отделните държави членки да бъдат способни да осигурят необходимата инфраструктура за износ и внос на енергия, но същевременно да действат и като транзитна държава за преноса на електроенергия и газ.

248.

Подчертава, че всички бъдещи енергийни проекти на Съюза трябва да спазват законодателството на Съюза и принципите на енергийния съюз: диверсификация, сигурност на доставките, достъпност, конкурентоспособност и устойчивост.

249.

Счита, че укрепването и подобряването на междусистемните връзки със съседни държави членки следва да се разглежда като приоритет; насърчава развитието на двупосочен капацитет (двупосочни потоци) на всяка гранична междусистемна връзка чрез включване на държавите членки, през които преминават коридорите.

250.

Счита, че изпълнението на стратегически инфраструктурни проекти допринася за средносрочните и дългосрочните аспекти на енергийната сигурност.

251.

Призовава Комисията да предоставя увеличени финансови ресурси и необходимите правомощия на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и счита, че на Агенцията следва да бъде разрешено да наеме допълнителен персонал, за да обезпечи пълното и ефективно осъществяване на мониторинга на енергийните пазари.

252.

Приветства доклада на Сметната палата, подкрепя нейните препоръки и изразява задоволство, че Комисията ги приема и ще ги взема предвид в бъдеще; приветства факта, че Комисията е приложила тези препоръки в своята правна рамка за ЕСИ фондовете за 2014—2020 г., като по този начин е създала условия за осигуряване на по-висока икономическа ефективност, а именно чрез рамка на изпълнението и резерв за изпълнение, предварителни условия и общи показатели за крайни продукти и резултати.

253.

Отбелязва, че младежката безработица е сериозен проблем в целия Съюз и че следва да бъдат предоставени достатъчно ресурси на равнището на Съюза и на национално равнище за преодоляването му; насърчава решително държавите членки да използват наличната подкрепа от Съюза.

254.

Отбелязва, че екипите за действие за младежта бяха инициатива с предимно политически характер и още от самото начало бяха обявени като такава, предназначени да убедят националните правителства да пренасочат неизползваните финансови средства към действия за борба с младежката безработица, без същевременно да се налагат допълнителни административни и/или правни процедури или да се разпределят нови бюджетни кредити.

255.

Отбелязва политически сложното естество на тази задача и признава добрата работа на екипите за действие за младежта за повишаване на осведомеността на най-високо политическо равнище, установяване на връзка между различните политически и административни органи и убеждаването им да дадат приоритет на действията, свързани с младежката безработица, пред други инициативи.

256.

Подчертава, че е необходимо вниманието да се съсредоточи върху изпълнението и резултатите, и изразява задоволство, че новата регулаторна рамка за програмния период 2014—2020 г. включва разпоредби относно докладване от държавите членки за резултатите.

257.

Отбелязва, че често държавите членки, които най-много се нуждаят от финансиране, също така страдат от слаб административен капацитет, което води до поставянето на акцент върху управлението на проекта, вместо върху управлението на инвестиционните цели.

258.

Отбелязва, че ефектът от инвестициите все още се проследява до голяма степен с помощта на количествени показатели, което не отразява всички аспекти на добрата практика на оценяване; отбелязва, че количеството не означава качество.

259.

Призовава Комисията да създаде механизъм за ранно предупреждение за неусвоени бюджетни кредити по линия на ЕСИ фондовете, така че държавите членки да имат достатъчно време да преразпределят средствата за мерките за младежка заетост.

260.

Очаква доклада на Сметната палата относно „Гаранция за младежта на ЕС — Изпълнение в държавите членки“, който следва да бъде изготвен в началото на 2017 г., и предлага резултатът да бъде взет под внимание в рамките на междинния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР).

261.

Препоръчва Комисията да насърчава държавите членки да прилагат инвестициите в непроизводствени дейности (ИНД) в по-голяма степен на взаимодействие с други мерки за развитие на селските райони и схеми в областта на околната среда и от 2017 г. да извършва мониторинг на изпълнението от страна на съответните държави членки чрез техните годишни доклади за изпълнението.

262.

Препоръчва Комисията да предоставя насоки на държавите членки относно критериите за подбор на ИНД за програмния период 2014—2020 г. и да проверява дали прилагат подходящи процедури за подбор на проектите; препоръчва също така в този контекст държавите членки да гарантират, че процедурите за подбор на ИНД са прозрачни, стават публично достояние и се прилагат ефективно, и да извършват ефективни проверки на спазването на тези критерии.

263.

Препоръчва Комисията да гарантира, че по време на оценките на програмния период 2014—2020 г. се извършва мониторинг или поне специфична оценка на приноса на ИНД за постигането на агроекологичните цели на Съюза.

264.

Препоръчва Комисията да насърчава и подпомага държавите членки, в които подкрепата за ИНД е значителна, с цел определяне на специфични показатели за резултатите за най-често финансираните ИНД, за да се гарантира по-добър мониторинг и по-добра оценка на приноса на ИНД за постигането на агроекологичните цели на Съюза; изисква във връзка с това държавите членки да докладват относно тези показатели в своите годишни доклади за изпълнението, считано от юни 2016 г., и да включат оценка на резултатите от ИНД в своите планове за оценка.

265.

Препоръчва Комисията да предостави допълнителни насоки относно определянето на критериите, обуславящи характеристиките на ИНД, които са свързани с възвръщаемост и които се ползват от най-високия процент на подпомагане, а държавите членки незабавно да определят подобни критерии и да ги използват за определяне на степента на подкрепата.

266.

Изисква държавите членки незабавно да въведат процедури, гарантиращи, че разходите за подпомаганите ИНД не надвишават разходите за подобни видове стоки, услуги или дейности, предлагани на пазара; счита, че във връзка с това държавите членки следва да определят подходящи референтни стойности и/или разходи, с които разходите за ИНД да бъдат систематично сравнявани като част от извършваните от тях административни проверки.

267.

Препоръчва Комисията да използва предоставената от държавите членки информация относно възможността за контролиране и за проверка на мерките за одобряване на техните програми за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г., за да гарантира, че държавите членки определят и прилагат подходящи процедури по отношение на основателността на разходите, и да проследява ефективното прилагане от страна на държавите членки на предвидените в това отношение проверки; препоръчва също така Комисията да улесни обмена на добри практики между държавите членки относно установяването на процедури за проверка на основателността на разходите.

268.

Препоръчва държавите членки да определят, преди първите проверки на място за програмния период 2014—2020 г., метод за навременно консолидиране и навременен анализ на причините за грешките, открити по време на тези проверки, и да предприемат необходимите мерки за усъвършенстване на своите системи за управление и контрол на схемите за ИНД.

269.

Препоръчва Комисията да взема под внимание слабостите, установени от Сметната палата в областта на разходите за ИНД, и да взема подходящи мерки съвместно с държавите членки с цел гарантиране на подходящо финансово управление за този вид инвестиции.

270.

Подчертава, че целта на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета (19) (Регламента за АКР) е въвеждането на „(...) общ регулаторен подход за повишаване на добросъвестността, прозрачността, отговорността, доброто управление и независимостта на дейностите по определяне на кредитен рейтинг, допринасящ за качеството на кредитните рейтинги, присъждани в Съюза и за доброто функциониране на вътрешния пазар, като в същото време се постига високо ниво на защита на потребителите и инвеститорите“.

271.

Отчита, че Сметната палата и Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) са изразили съгласие по много аспекти на одита и препоръките.

272.

Приветства факта, че за кратък период от време ESMA е поставил добри основи за осъществяване на ефективен надзор върху АКР в Съюза; отбелязва обаче, че Сметната палата счита процедурата за тромава, което се дължи на разделянето ѝ на етапи за оценка на пълнотата и за оценка на съответствието съгласно изискванията на регламента.

273.

Споделя становището на Сметната палата, че по време на процеса на регистрация ESMA следва да документира по подходящ начин своята оценка на всички регулаторни изисквания относно методологиите за определяне на кредитен рейтинг, като доказателствата за процеса на одобрение следва не само да се съхраняват във вътрешната кореспонденция, но и в специални досиета.

274.

Приветства факта, че Сметната палата и ESMA изразяват съгласие относно подхода на ESMA, основан на риска; счита, че процесът на определяне на риска следва да бъде прозрачен, разбираем и проследим.

275.

Счита, че всички разследвания следва да се документират по подходящ начин, така че да се покаже и да се гарантира, че всички заключения са подкрепени с подходящи анализи на доказателствата; отбелязва, за тази цел, че Сметната палата препоръчва въвеждането на подходящ ИТ инструмент за надзор; отбелязва твърдението на ESMA, че неговите текущи инструменти за мониторинг са ефективни; остава убеден обаче, че подходящ ИТ инструмент би бил най-добрият начин за управление на информацията по прозрачен, разбираем и проследим начин, като се вземат предвид обичайните равнища на текучество на персонала; изисква следователно ESMA да предвиди въвеждането на такъв ИТ инструмент при планирането на бюджета си.

276.

Припомня, че една от целите и отговорностите на Регламента за АКР е да се осигури независимост и да се избягват конфликтите на интереси (вж. приложение I към Регламента за АКР); счита по тази причина, че агенциите за кредитен рейтинг следва също така да проверяват търговските дейности на рейтинговите анализатори; счита при все това, че ESMA следва да упражнява по структуриран начин надзор върху въведените от агенциите за кредитен рейтинг системи за справяне с конфликтите на интереси.

277.

Посочва член 23 от Регламента за АКР, съгласно който „при изпълнението на задълженията си съгласно настоящия регламент ЕОЦКП, Комисията и органите на публична власт на държавите членки не се намесват по отношение на съдържанието на кредитните рейтинги или методологиите“; счита, че след приключването на регистрацията прилагането на методологиите на агенциите за кредитен рейтинг може следователно да подлежи единствено на мониторинг съобразно текущите надзорни процедури.

278.

Изразява съгласие, че ESMA следва да проучи всички важни аспекти на създаването и изпълнението на методологиите на агенциите за кредитен рейтинг, които все още не са обхванати; изразява загриженост, че тази задача не може да бъде изцяло изпълнена поради недостиг на ресурси.

279.

Изразява съжаление, че настоящата система не гарантира ефективна защита на пазарите в случай на изтичане на информация и призовава ESMA да подобри своята система за контрол с цел предотвратяване и борба с действията, които могат да доведат до нарушения на пазарите.

280.

Изразява съжаление, че действащите правила относно еврото не гарантират равнопоставеност на всички агенции за кредитен рейтинг, регистрирани от ESMA; призовава Европейската централна банка и европейския законодател да поправят ситуацията във възможно най-кратки срокове.

281.

Потвърждава, че централното хранилище ще бъде интегрирано в създадената през 2013 г. Европейска рейтингова платформа (член 11а от Регламента за АКР), по която понастоящем се работи; изисква от ESMA да гарантира надеждността на данните, докладвани от агенциите за кредитен рейтинг.

282.

Призовава ESMA допълнително да подобри и хармонизира практиките във връзка с оповестяването сред агенциите за кредитен рейтинг.

283.

Приветства намерението на ESMA допълнително да усъвършенства своя уебсайт и да публикува, в частност, цялото приложимо законодателство и съответните документи, и да направи уебсайта си по-лесен за използване.

284.

Отбелязва, че част от терминологията, използвана в методологията на Регламента за АКР, може да допусне тълкуване и поради тази причина би могла да има отрицателно отражение върху прилагането на регламента; призовава следователно ESMA и Сметната палата да предадат на Парламента и на Комисията списък, съдържащ законодателни разпоредби, които биха могли да бъдат допълнително разяснени.

285.

Приветства факта, че 23 от 44-те препоръки са изцяло изпълнени.

286.

Приветства също така факта, че Комисията като цяло приема допълнителните препоръки на Сметната палата в този специален доклад.

287.

Отбелязва обаче, че Сметната палата счита, че 18 от 44-те препоръки са частично изпълнени, не са изпълнени или не могат да бъдат проверени.

288.

Подчертава, че от гледна точка на органа по освобождаване от отговорност е неудовлетворително, когато при приключването на състезателните процедури заключенията на Комисията и на Сметната палата се различават; призовава по тази причина двете институции да избягват такива резултати.

289.

Призовава Сметната палата да посочва ясно в своите препоръки какви действия се очакват от Комисията и какви действия се очакват от държавите членки.

290.

Призовава Сметната палата да разработи система, заедно с националните одитни органи, която да дава възможност на Сметната палата да оценява предприетите последващи действия от страна на държавите членки по нейните препоръки.

291.

Подчертава, че така и не е получил задоволително обяснение защо в продължение на години Комисията счита, че е много важно генералните дирекции да разполагат със свои собствени структури за вътрешен одит, след което през април 2015 г. отново прегрупира тези структури в рамките на Службата за вътрешен одит.

292.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Сметната палата и да осигури публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).