31.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 288/91

Докладчик:

Alfred GAJDOSIK

1.1

ЕИСК приветства предложението на Комисията за ново структуриране на пазара, регулиране относно готовността за справяне с рискове и новата организация на сътрудничеството между регулаторите на енергия. Те бележат по-нататъшна стъпка в прехода от национални регулирани пазари към пазарен подход по отношение на електроенергията в ЕС, гарантиращ сигурност на доставките при възможно най-ниски разходи, което отговаря на основните интереси на всички европейски потребители на енергия, включително промишлените и жилищните обекти. Тази цел обаче ще бъде постигната само ако се върви в посока по-голяма електрификация на икономиката, която е най-ефикасната и гъвкава форма за постигането ѝ.

1.2

В съответствие с предходни становища Комитетът подчертава, че добре функциониращите пазари на електроенергия са предпоставка за изпълнението на целите на енергийния съюз (1). ЕИСК изразява съгласие със становището на Комисията, че за доброто функциониране на пазара са необходими значителни промени в структурата му, по-специално поради нарастващото използване на електроенергия от различни възобновяеми източници (2). Интегрирането на енергията от възобновяеми източници в съществуващия пазар няма да помогне. Необходим е нов пазар. Комитетът счита, че общите насоки на пакета за структурирането на пазара са добър отговор на потребността от такива промени и проправят пътя на ефективен от гледна точка на разходите и финансово жизнеспособен енергиен преход.

1.3

ЕИСК оценява високо общия подход на пакета за структура на пазара, по-специално целите за поставяне на потребителите в центъра на енергийния пазар, увеличаване на доставките на електроенергия и укрепване на регионалното сътрудничество. Съответното адаптиране на пазарните правила и регулаторната рамка представляват важна стъпка към стабилните доставки на чиста енергия за всички европейски потребители на най-ниските възможни цени. Независимо от това в някои аспекти все още има възможности за допълнителни подобрения. По-специално съществува необходимост от по-конкретни правила (3).

1.4

Декарбонизацията е една от стратегическите цели на енергийния съюз и поради тази причина трябва да се подкрепи целта за увеличаване на инвестициите в декарбонизация на пазара на електроенергия. Най-добрият начин за постигане на напредък в тази област обаче е създаването на равни и справедливи пазарни условия, които са от полза както за потребителите, така и за екологосъбразния преход. Пълната интернализация на външните разходи за конвенционалното производство на електроенергия, включваща щетите, свързани с изменението на климата, и пораженията върху човешкото здраве, е от жизненоважно значение за ефективната и ефикасна декарбонизация. Подходящото данъчно облагане е най-добрият подход за насочване на инвестициите към екологична електроенергия.

1.5

ЕИСК подкрепя категорично заявлението, че всички потребители, включително промишлеността, търговските предприятия и частните домакинства имат право сами да произвеждат, съхраняват и търгуват енергия и че местните енергийни общности имат право да подкрепят, развиват и наемат местните мрежи. Необходими са обаче по-конкретни правила, за да стане възможно утвърждаването на тези права и да се преодолеят съществуващите пречки (достъп до мрежата, несправедливо и непропорционално натоварване на мрежата, правни и административни пречки и др.).

1.6

Освен това целта трябва да бъде европейските потребители да имат възможност да участват пълноценно в целия пазар на електроенергия, а оттам и в търговията с електроенергия и доставките на електроенергия. В предложенията на Комисията отсъстват конкретни правила за създаване на необходимите условия за това. Необходимо е да се развият децентрализирани места за търговия и търговски структури, които създават възможности за пряка търговия дори и с малки енергийни единици. Въпреки че децентрализацията на електроснабдяването и търговията с електроенергия са необходима предпоставка за пълната интеграция на потребителите на пазара, децентрализацията не означава фрагментиране на европейския пазар на електроенергия.

1.7

Въпреки че Комисията правилно разглежда целта за укрепване на краткосрочните пазари на електроенергия, в дългосрочен план това няма да е достатъчно за основаване на инвестициите в електроенергия от възобновяеми източници върху пазарни механизми. За тази цел трябва да има възможност за търгуване на електроенергията от възобновяеми източници чрез форуърдни и фючърсни сделки на децентрализирани пазари, което ще стане възможно едва ако балансиращите продукти се търгуват с използване на гъвкави опции.

1.8

Тъй като проблемът в много европейски държави днес не е недостигът, а излишъкът на производствен капацитет, осигуряващите капацитет механизми за конвенционално производство на електроенергия би трябвало да се използват единствено като краткосрочно решение, ако балансиращите продукти не могат да осигурят необходимата сигурност на доставките, като се гарантира стабилност на инвестициите на всички участници на пазара.

1.9

ЕИСК припомня, че проблемът с енергийната бедност трябва да бъде взет под внимание в бъдещата политика за преминаване към нисковъглеродно общество. Потребителското производство може да бъде подход за справянето с този проблем, при условие че уязвимите потребители получат достъп до необходимия капитал посредством публични заеми или със съдействието на общините, регионите или други структури като например НПО.

1.10

ЕИСК подчертава, че предвид факта, че производството на електроенергия от възобновяеми източници и комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия в съответните централи като правило се извършват в по-малки мащаби, добре функциониращите съвременни и интелигентни разпределителни мрежи придобиват все по-голямо значение. Националната правна уредба трябва да позволява на операторите на мрежи да предприемат необходимите инвестиции и да ги насърчава за това. Необходими са също така инвестиции в подобряване на междусистемните връзки на националните електроенергийни мрежи. И двете мерки ще спомогнат за повишаване на сигурността на доставките на енергия и ще създадат нови работни места в Европа.

1.11

ЕИСК изтъква, че целта за гарантиране на високи нива на сигурност на доставките на електроенергия в пазарна среда, в която потребителите изпълняват централна роля, налага засилената употреба на ИКТ (информационните и комуникационните технологии), новите методи за планиране и новите инструменти за проучване на електроенергийната система, които заедно да позволят откриването в реално време на нуждите на потребителите и мрежите, което предполага големи инвестиции в научни изследвания, развитие и иновации (вж. параграф 3.13).

1.12

По отношение на гъвкавостта, електромобилността, съхраняването и другите възможности за балансиране ЕИСК подкрепя становището на Комисията, че трябва да се даде правомощие на независимите пазарни участници да развият тези важни пазари преди операторите на мрежите да получат възможност да играят ролята на мениджъри или оператори на съответните съоръжения.

2.1

В предложения пакет Комисията изтъква, че постигането на целите на енергийния съюз предполага цялостна реформа на пазара на електроенергия. Интегрирането на енергията от възобновяеми източници в съществуващия пазар няма да помогне. Необходим е нов пазар.

2.2

Европейската комисия насочва новата си пазарна политика въз основа на два принципа:

2.3

Предложението на Комисията се съсредоточава също така върху въпроса как да се повиши сигурността на доставките посредством подход за готовност за справяне с рискове.

2.4

Четвъртият аспект е реформа на регулаторния надзор, при която ще се определят нова роля и правомощия на Европейската агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER).

3.1

За декарбонизация на цялата енергийна система, включително на секторите на отоплението и мобилността, е необходим съответният голям дял на енергия от възобновяеми източници в производството на електроенергия. На този фон подходът на Комисията в основата си е правилен — европейският пазар на електроенергия трябва да бъде развиван така, че да е съвместим с енергията от възобновяеми източници. ЕИСК оценява този ясен подход като важна стъпка за оформяне на европейски пазар на електроенергия, който спомага за преодоляване на съществуващите препятствия, като физическите ограничения, дължащи се на липсата на междусистемни връзки, и разликите в правната уредба и данъчните системи на държавите членки.

3.2

Важно първоначално съображение е, че енергията от различни възобновяеми източници е децентрализирана по своето естество, с други думи:

Същите характеристики често важат и за други технологии, като комбинираното производство в централи за производство на електричество и топлоенергия, които ще играят важна роля като възможности за гъвкавост и балансиране на бъдещите енергийни пазари благодарение на високата си ефективност.

3.3

От една страна, тези характеристики пораждат специфични предимства, които Европейската комисия посочва до известна степен в предложенията си за нова структура на пазара. Въпреки това предложението на Комисията може да бъде по-съгласувано и сбито, когато става въпрос за оформяне на пазарните правила около тези предимства. Във връзка с това се обръща внимание на съответните позиции на ЕИСК, формулирани в становището „Преразглеждане на Директивата относно енергията от възобновяеми източници“ (TEN/622) (4). Фактът, че енергията от възобновяеми източници и други децентрализирани технологии допринасят за значителното повишаване на ликвидността на пазара, е от особено значение за структурата му.

3.4

Както Комисията правилно отбелязва, новият пазар на енергия ще се характеризира с много повече съоръжения за производство в сравнение с конвенционалната структура за производство, за която е характерен много малък брой електроцентрали. В резултат на това ще има значително увеличаване на многообразието от субекти, участващи в производството на електроенергия. В тази връзка превръщането на потребителите в по-активни участници играе жизненоважна роля. Както Комисията признава в предложението си, производството на електроенергия от възобновяеми източници и комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия дават възможност на потребителите да се превърнат в производители.

3.5

Важно е да се отбележи, че идеята за „превръщане на потребителите в активни участници“ трябва да се отнася за всички категории потребители, в това число търговските и промишлените енергопотребители, които могат да реализират значителни икономии на разходи посредством инвестиции в технология за децентрализирано производство на електроенергия, предназначена за собствено потребление. По този начин активизирането на потребителите ще доведе не само до по-ликвидни пазари на електроенергия, но и до допълнителен импулс за икономиката — малки и големи предприятия могат да придобият конкурентно предимство, на местно равнище ще се създава добавена стойност, може да бъде стимулирана нова заетост. От друга страна, множество частни домакинства нямат финансовите средства, които са им необходими, за да станат произвеждащи потребители. Удобни за потребителите заеми и активната помощ на общините и регионите могат да помогнат в това отношение.

3.6

Въпреки това три елемента представляват спънка пред активното участие на потребителите.

3.6.1

Първо, външните разходи на работещите с въглища и атомните електроцентрали не са интернализирани в почти никаква степен. Измежду тези разходи следва да се отчитат по-специално тези, които са свързани с пораженията върху здравето и щетите, причинени от изменението на климата. Липсата на интернализация на тези разходи поставя енергията от възобновяеми източници, която не води до сравними външни въздействия, в по-неблагоприятно конкурентно положение. Предвид факта, че потребителите получават възможност да станат по-активни най-вече благодарение на енергията от възобновяеми източници, се налага да направим извода, че ограниченото участие на потребителите трябва да е желателно от политическа гледна точка или поне съзнателно толерирано. В целия зимен пакет не е положено никакво усилие за поправяне на това нарушение на пазара. Нарушението е дори още по-голямо, тъй като липсата на интернализация на външните разходи за конвенционалната електроенергия засилва необходимостта от значително субсидиране на енергията от възобновяеми източници.

3.6.2

Съществува и друга причина, поради която децентрализираните технологии като енергията от възобновяеми източници и централите за комбинирано производство на електричество и топлоенергия са в системно по-неизгодна позиция от конвенционалните електроцентрали. Съществуващата структура на пазарите на едро благоприятства съоръженията за производство в големи мащаби. Тъй като производството на енергия от възобновяеми източници и централите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия са със значително по-малки мащаби и поради това не могат да направят необходимите икономии от мащаба, те са поставени в неблагоприятно конкурентно положение.

3.6.3

На последно място, множество по-малки участници не са в състояние да получат достъп до пазара за търговия на енергия поради правни ограничения, административни правила, бюрократични изисквания и условия за лицензиране. Това засяга както частните домакинства, така и търговските, а дори и промишлените потребители.

3.7

При наличие на политическа воля тези три недостатъка на настоящия пазар на електроенергия биха могли да се отстранят незабавно. Въпреки това ЕИСК се опасява, че съответните правила, предложени от Комисията, не са достатъчно ясни.

3.8

Прецизното облагане с данък на емисиите на CO2, които са един от най-поразителните проблеми, свързани с гореспоменатите външни разходи, е най-малкото, което трябва да се направи, за да се отстрани нарушението на пазара в полза на конвенционалното производство на електроенергия, както е описано в параграф 3.6.1. ЕИСК е призовавал за това неколкократно (5).

3.9

Пазарът на електроенергия би трябвало да бъде отворен за по-децентрализирани структури, по-специално с оглед на търговията, за да се компенсират неблагоприятните фактори, упоменати в параграфи 3.6.2 и 3.6.3.

3.10

Децентрализацията не трябва да означава фрагментиране на европейската електроенергийна система. Допускането на Комисията, че би трябвало да се даде възможност за „свободно движение на електроенергията към точките, в които тя е най-необходима“, е принципно правилно. Необходими са обаче големи инвестиции за подобряване на междусистемните връзки на националните мрежи и трябва да се разработи модел за рефинансиране, който да не е много обременителен за потребителите.

3.11

Ориентираното към търсенето производство на електроенергия, включително посредством възможности за гъвкавост и балансиране, като акумулаторно съхранение, „електроенергия в топлоенергия“, „електроенергия към мрежа“ и „превозни средства към мрежа“, е най-добрият подход за поддържане на минимални разходи за разширяване на мрежата. Това обяснява защо потребителското производство, преките сделки между производителите и потребителите на електроенергия и увеличаването на отговорността за балансиране така, както е предложено от Комисията, са важни инструменти, които спомагат за обезпечаване на сигурност на доставките.

3.12

Предложението на Европейската комисия по принцип отразява тези механизми. ЕИСК подкрепя този подход, който ще има положително въздействие особено върху слабо развитите пазари на електроенергия, страдащи от тежко свръхрегулиране в някои държави членки.

3.13

В тази връзка предложението на Комисията обаче до голяма степен не обръща внимание на потенциала на цифровизацията. Цифровизацията дава възможност за електронно записване на данните за потреблението и производството, което да бъде максимално подробно — до най-малките единици (т.е. отделни киловати). Записването на специфични и индивидуални потребителски профили чрез интелигентни електромери, а в бъдеще чрез интернет на предметите, в съчетание с разнообразието от участници в производството на електроенергия дават буквално на всеки потребител възможността да стане свой собствен отговорник за балансирането. Програмите за образование и обучение са важни, за да се даде възможност на максимален брой потребители да изпълнят своята роля и да се отстранят по този начин неблагоприятните структурни условия (а именно ограничената пазарна ликвидност) на децентрализираните форми на търговия, като сделките между партньори.

3.14

Като първа стъпка правилата за балансиране на електроенергията (членове 4 и 5 от предложението за регламент COM(2016) 861 final) би трябвало да се приспособят така, че измервателните единици енергия да могат да бъдат регистрирани с висока степен на времева прецизност. Би трябвало да се създадат специфични краткосрочни пазари за търговия с тези най-малки количества енергия. Членове 6 и 7 от Предложението за регламент COM(2016) 861 final би трябвало да се изменят в съответствие с това.

3.15

За съжаление Европейската комисия не е предложила никаква инициатива в тази връзка. Вместо това в член 3 от Предложението за регламент COM(2016) 861 final се посочва, че потребителите и малките предприятия получават възможност да участват на пазара чрез доставчиците на агрегирани услуги. Участието на доставчиците на агрегирани услуги се обосновава най-вече с ефекта на портфейла разходите по сделките. Тези разходи обаче биха отпаднали, ако търговията с електроенергия е децентрализирана. Тогава потребителите на електроенергия и малките предприятия биха могли да участват пълноценно и пряко на пазара на електроенергия, ако желаят и могат да играят активна роля. Показателно е, че Европейската комисия не споменава търговията с електроенергия, когато говори за „равноправно“ участие в член 3, параграф 1, буква и).

3.16

В тази връзка преките сделки между производители и потребители изглеждат особено обещаващи от икономическа гледна точка, тъй като в един ценови сигнал те могат да отразят разнообразни ценови компоненти, които за разлика от настоящото положение в много държави членки са до голяма степен формирани от пазара. Ценовият сигнал на преките сделки например може да отразява разнообразни фактори, като:

3.17

Бизнес модели за децентрализирана търговия с електроенергия се разработват не само в някои държави членки (например Нидерландия и Естония); всъщност някои много амбициозни модели вече се използват на няколко пазара извън Европа, например в Съединените Щати и Австралия. Това е отчетлива световна тенденция. Европа може да използва максимално възможностите си за износ на световните пазари на енергия само ако европейските предприятия разработят убедителни модели за децентрализирана, цифровизирана търговия с електроенергия. Европейският съюз обаче би трябвало да даде на дружествата си също така възможността да приложат тези модели на практика най-напред на националните си пазари.

4.1

ЕИСК приветства ясния ангажимент на Европейската комисия за декарбонизация на пазара на електроенергия. Предвид доводите в параграф 3.6 обаче ограничаването на приоритетното диспечерско управление, както е предвидено в член 11 от Предложението за регламент COM(2016) 861 final, затруднява постигането на тази цел поне дотолкова, доколкото не е налице пълна интернализация на външните разходи от конвенционалното производство на електроенергия. Такава интернализация предполага еднакви условия на конкуренция, въпреки че принципно е редно технологичната неутралност да бъде заложена като основно правило при диспечерското управление. Поради липсата на интернализация на външните разходи за конвенционалното производство на електроенергия, не са налице равнопоставени условия. Преди да се пристъпи към сериозно ограничаване на приоритетното диспечерско управление, както е предвидено в предложението на Комисията, трябва да се постигне пълна интернализация на външните разходи.

4.2

В тази връзка би трябвало да се укаже, че за ограничен период от време приоритетното диспечерско управление би трябвало да бъде запазено във всички държави членки с дял на енергията от възобновяеми източници под 15 %. Държавите членки, в които делът е по-голям, следва да подадат съответна рамка за диспечерско управление за разглеждане от Европейската комисия. Тази рамка за диспечерско управление не би трябвало да нарушава свободния пазарен механизъм по отношение на нисковъглеродните и рентабилните възможности за гъвкавост. Европейската комисия би трябвало да разгледа тази рамка, за да прецени дали тя е в състояние да подпомогне декарбонизацията.

4.3

При всички случаи, за да бъде постигната съгласувана политика, стойностите за минимална помощ, предвидени в член 11, параграф 3 от Предложението за регламент COM(2016) 861 final, би трябвало да се заменят със съответните посочени числови стойности (точки 125 и 127 от Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика (6)), за да се даде възможност на малките участници на пазара да продължат да имат шанс за лоялна конкуренция.

4.4

Правилата за повторно диспечиране и ограничаване съгласно член 12 от Предложението за регламент COM(2016) 861 final представляват допълнително препятствие пред постигането на целта за декарбонизация. Тъй като по-специално работещите с въглища електроцентрали имат сравнително високи разходи за пускане и спиране, техните оператори ще включват тези разходи в офертите си за повторно диспечиране. Съоръженията за вятърна и слънчева енергия нямат такива разходи. Резултатът е, че съоръженията за вятърна и слънчева енергия по-често биват изключвани от мрежата, което представлява спънка за Европа по отношение на декарбонизацията. Поради тази причина повторното диспечиране на пазарен принцип следва да се ограничи до енергията от невъзобновяеми източници.

4.5

ЕИСК подкрепя становището на Европейската комисия, че нарушенията на пазара трябва да се избягват в интерес на потребителите. Той насърчава Европейската комисия да положи още усилия за предотвратяване на настоящи и бъдещи нарушения на пазара. Осигуряващите капацитет механизми за конвенционалните електроцентрали, определени в предложението за регламент COM(2016) 861 final, биха могли да доведат до сериозни допълнителни нарушения на пазара, както признава самата Европейска комисия. Затова механизмите за осигуряване на капацитет трябва да се разглежда като последен вариант за обезпечаване на сигурността на доставките и като краткосрочно решение. Налице е спешна нужда от много по-конкретни правила, уреждащи случаите, в които е допустимо използването на механизми за осигуряване на капацитет.

4.6

Следва да се вземе под внимание фактът, че електроенергията от променливи възобновяеми източници (вятър и слънчево излъчване) сама по себе си не може да участва в механизми за осигуряване на капацитет, както и не може да бъде търгувана на фючърсните пазари. Въпреки че в тази връзка е правилно да бъде укрепвана търговията за ден напред и в рамките на деня, специфичната структура на разходите за слънчевата и вятърната енергия (т.е. отсъствието на пределни разходи) означава, че това няма да доведе до рефинансиране на инвестициите и енергия от възобновяеми източници. Електроенергията от възобновяеми източници трябва да получи шанс да стане търгуема на бъдещите пазари. Единственият възможен начин да се постигне това е енергията от възобновяеми източници да бъде обвързана с възможности за балансиране и гъвкавост. Както акумулаторното съхранение, тук основно се включват технически възможности като „електроенергия в топлоенергия“ (power-to heat) и „електроенергия в газ“ (power-to-gas) (7).

4.7

Въпреки това в действителност съществуват значителни регулаторни пречки на равнището на държавите членки и вследствие от това балансиращите продукти понастоящем не намират бизнес модели. Законодателните текстове относно структурата на пазара не предлагат решения на този въпрос. Като минимум към член 3, параграф 1, буква е) от Предложението за регламент COM(2016) 861 final би трябвало да се добави текст, в смисъл че правилата на пазара и рамката за диспечерско управление, която се разработва от държавите членки, би трябвало да предоставят стимул за използване на възможности за гъвкавост. Това може да спомогне и за преодоляването/избягването на затрудненията.

4.8

В тази връзка ЕИСК призовава за определяне на ясни приоритети. Възможност за използване на механизми за осигуряване на капацитет за конвенционалните електроцентрали би трябвало да се дава единствено ако държавите членки са в състояние да докажат, че свързаните с капацитета затруднения не могат да бъдат преодолени посредством балансиране на електроенергията от възобновяеми източници с помощта на възможности за гъвкавост. Това задължение следва да се включи в член 8 от Предложението за директива COM(2016) 864 final, а член 14 от Предложението за регламент COM(2016) 861 final би трябаво да се измени в съответствие с него.

4.9

Подобни системи с балансиране имат две допълнителни предимства. Тъй като правят енергията от възобновяеми източници търгуема на фючърсните пазари, понастоящем те са единственият вариант, който обещава, че инвестициите в съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници могат да бъдат рефинансирани на пазара. На второ място, те са ориентирани към местното равнище, като използват факта, че на практика енергията от възобновяеми източници е налична навсякъде (вж. параграф 3.2) и по този начин увеличават местната добавена стойност на енергията от възобновяеми източници.

4.10

Децентрализираното производство на електроенергия може да разтовари мрежата, ако са налице подходящи пазарни стимули. Случаят обаче не е такъв. Като минимум би трябвало да се измени изчисляването на мрежовите такси (член 16 от COM(2016) 861 final), за да се осигури стимул за производство в близост до потребителите, съответстващо на реалното потребление. По принцип специфичните за всяка отделна сделка за производство и потребление мрежови разходи могат да бъдат удостоверени чрез използването на интелигентни електромери; принципът за отразяване на действителното ползване предполага, че именно тези разходи следва да бъдат в основата на изчисляването на мрежовите такси.

4.11

Съобразеното с потреблението производство на електроенергия се улеснява и чрез прецизно определяне на ценовите зони. В тази връзка ЕИСК напълно подкрепя мнението по този въпрос, изразено в съображение 14 и член 13 от Предложението COM(2016) 864 final. Ако обаче не бъде изпълнен призивът в параграф 4.10, получената благодарение на по-точно определените ценови зони ефективност би могла да се обезсили и изгуби, тъй като мрежовите такси са формирани по начин, който не отразява действителното ползване. Европейски ценови показател за енергийно данъчно облагане, който да засилва ценовите сигнали, би представлявал допълнителна помощ.

4.12

По-точно определените ценови зони не бива да се тълкуват погрешно като отдалечаване от необходимостта от силно взаимосвързана европейска мрежа, която е най-доброто решение за рентабилно постигане на висока сигурност на доставките.

4.13

Както е посочено в параграф 3.14, отваряне на търговията с електроенергия за обикновените и произвеждащите потребители е важно за пълноценното участие на енергийния пазар. В тази връзка би трябвало да се поясни член 3 от Предложението за директива COM(2016) 864 final. Участието на потребителите, което в член 3, параграф 1 е ограничено до производство, съхраняване и електромобилност, трябва да включва и търговията с електроенергия. Посочените в член 3, параграф 2 бариери по отношение на навлизането на пазара би трябвало да се определят по-ясно. Съгласно параграф 3.6.3 от настоящото становище тези бариери включват основно икономиите от мащаба и административните препятствия.

4.14

Един от начините за смекчаване на тези пречки е държавите членки да създадат специални структури за търговия, предназначени за дребните производители, потребителите и произвеждащите потребители. Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия би трябвало да отговаря за наблюдение на изпълнението на това изискване. Освен това в член 4 от Предложението за регламент COM(2016) 861 final биха могли да се въведат опростени правила за осчетоводяване за сдруженията на малките потребители и производители. Накрая, думата „продават“ в член 15, параграф 1, буква а) от Предложението за директива COM(2016) 864 final би трябвало да се замени с думата „търгуват“.

4.15

Във връзка с енергийната бедност (съображение 14 и член 5 от Предложението за директива COM(2016) 864 final и членове 28 и 29 от Предложението за регламент COM(2016) 861 final) ЕИСК многократно и ясно е заявявал, че проблемът с енергийната бедност трябва да бъде решен и че той трябва да бъде взет под внимание в бъдещите действия във връзка с политиката за преминаване към нисковъглеродно общество. В този смисъл ЕИСК поддържа позицията си, изразена в предходното му становище на тази тема (8). В тази връзка ЕИСК подкрепя също така позицията и конкретните предложения на Комисията. Въпреки това ЕИСК подчертава мнението, изразено в предходни становища (9), че енергията от възобновяеми източници и по-специално потребителското производство могат при определени обстоятелства да бъдат устойчив метод за предотвратяване на трайната енергийна бедност, ако с помощта на местните власти като регионите, общините или частни участници като НПО на уязвимите потребители бъдат предоставени публични заеми и по-добър достъп до капитал. Важността на правилата за активните потребители и местните енергийни общности, предвидени в членове 15 и 16 от Предложението за директива COM(2016) 864 final, също би трябвало да се тълкува в този контекст. Потребителското производство като потенциален начин за избягване на енергийната бедност следва да се спомене изрично в член 5, параграф 2 от предложението за директива COM(2016) 864 final.

4.16

Във връзка с правата на потребителите ЕИСК приветства факта, че в Предложението за директива COM(2016) 864 final на оправомощаването и защитата на потребителите е посветена отделна глава. В член 10 би трябвало също така изрично да се посочи, че потребителите трябва да имат право да заявят конкретните си предпочитания относно електроснабдяването, което ползват, и да получат гаранции, че тези предпочитания се зачитат. В член 15, параграф 1, буква б) трябва да се добави текст в смисъл, че мрежовите такси трябва да бъдат специфични, така че потребителите да бъдат таксувани единствено за специфичните мрежови разходи, натрупани от собствената им индивидуална дейност, т.е. при производството, съхраняването, потреблението на електроенергия или търговията с нея. Освен това системата за натоварване на мрежата би трябвало да стимулира благоприятни за мрежата дейности като преразпределяне на товара, собствено потребление и съхранение. Държавите членки трябва да покажат по какъв начин е разработено това изчисление на мрежовите такси според действителното ползване. Във връзка това предвидимостта е от ключово значение за потребителите, за да се направят съответните инвестиции.

4.17

ЕИСК приветства факта, че в член 16 от Предложението за директива COM(2016) 864 final са откроени местните енергийни общности и са им предоставени съответните права. Комитетът призова за това в становището си относно „Кооперации на потребители/производители в областта на енергетиката и електричеството“ (10). В тази връзка посочените в член 16, параграф 1, буква г) такси трябва да отразяват действителното ползване — т.е. на същия принцип като посочения в точка 4.16 от настоящото становище във връзка с член 15 от предложението за директива COM(2016) 864 final.

4.18

Макар да одобрява даденото на енергийните общности право да експлоатират свои собствени мрежи, ЕИСК твърди, че енергийните общности трябва да имат също така право да функционират като основен доставчик. В тези случаи за тях важат всички произтичащи от това задължения.

4.19

Във връзка с членове 15 и 16 от Предложението за директива COM(2016) 864 final би трябвало да се отправи предупреждение, че превръщането на потребителите в по-активни участници и създаването на местни енергийни общности изискват използването на енергия от възобновяеми източници. Ако описаните в параграф 3.6 проблеми и недостатъците в предложението относно енергията от възобновяеми източници (11) не бъдат отстранени, процесът на превръщане на потребителите в по-активни участници, както и местните енергийни общности ще бъдат отслабени значително, ако не и застрашени от изчезване.

4.20

По отношение на данните от интелигентните измервателни системи, посочени в параграф 3.13 от настоящото становище, цифровизацията представлява много голяма възможност. Наред с това обаче тя е съпътствана от някои рискове, свързани със защитата и сигурността на данните. ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия е разгледала този въпрос в членове 19 — 23 от Предложението за директива COM(2016) 864 final.

4.21

ЕИСК одобрява отделеното от Комисията надлежно внимание на ефективната защита на данните, генерирани от интелигентните електромери, както и че нормите на ЕС за защита на данните се прилагат и спрямо данните, свързани с потреблението на електроенергия. Не е обърнато внимание обаче на управлението и собствеността на данните, както и на данните със свободен достъп. В тази връзка в член 23 би трябвало да се гарантира, че без ущърб за защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, данните се предоставят на всички заинтересовани страни в анонимизиран и достатъчно обобщен вид. За да се мобилизира пълният потенциал на цифровизацията, са необходими образование и обучение, насочени към въпросите на цифровата неграмотност и изключването на потребителите.

4.22

По отношение на ролята на операторите на мрежи децентрализацията по принцип означава, че разпределителните мрежи, както и междусистемните връзки на националните мрежи ще придобият стратегическо значение. От ключово значение е държавите членки да разработят рамка, която предоставя на операторите на мрежи ефективни и ефикасни стимули за инвестиране в усъвършенстването на европейските електроенергийни мрежи. Това ще стимулира също така икономическия растеж и ще създаде допълнителни работни места. На този фон ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за засилване на правомощията на ACER, която би трябвало да упражнява надзор на националните политики в тази област.

4.23

В членове 32, 33 и 36 от предложението за директива COM(2016) 864 final на операторите на разпределителни системи се предоставят обвързани с условия права по отношение на възможностите за гъвкавост и зарядните точки за електрически автомобили. Въпреки че ЕИСК приветства бързия напредък по отношение на гъвкавостта, електромобилността и навлизането на пазара на съоръженията за съхраняване на енергия, е важно съдържащият се в предложението на Комисията прерорагитв за независимите играчи на пазара да оказва реално въздействие и да се зачита от операторите на разпределителните мрежи и националните регулатори. Същото се отнася за дейността по съхранение от страна на оператори на преносни системи (член 54 от Предложението за директива COM(2016) 864 final).

4.24

Създаването на европейска организация на операторите на разпределителни системи (ООРСЕС), предвидено в член 50 от Предложението за регламент COM(2016) 861 final, не трябва да води до автономно определяне на мрежовите кодекси, тъй като това ще засили още повече потенциалното пазарно господство на операторите на разпределителни системи. На ACER би трябвало да се предоставят правомощия за разработване на подходяща рамка и националните регулатори следва да бъдат подкрепени в това отношение.