10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/57

Докладчик:

Alberto MAZZOLA

1.1.

ЕИСК приветства и категорично подкрепя инициативата на Комисията да удължи срока и да увеличи финансирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и изразява съгласие с нейната цел и значението ѝ за гарантирането на стабилност и сигурност за инвеститорите и инициаторите на проекти. Комитетът изразява подкрепата си и за удължаването на сроковете и увеличаването на финансирането на ЕФСИ с цел постигане на още по-дългосрочна перспектива, така че да се гарантират систематичност и непрекъснатост на интервенциите.

1.2.

ЕИСК приветства положителните резултати от първата година на функциониране на ЕФСИ, изразяващи се в незабавното мобилизиране на прогнозираната стойност на инвестициите и оценява по-специално „инвестиционния прозорец“ за МСП като успешен. Обсерваторията на единния пазар на ЕИСК следва да извършва постоянно наблюдение на разгръщането на ЕФСИ за МСП, използвайки показатели за въздействието.

1.3.

Според Комитета ЕФСИ 2.0 следва да се стреми към привличане на все повече частен капитал, надхвърлящ постигнатите през първата година 62 %. В това отношение Комитетът предлага да се обмисли внимателно разширяването на неговия обхват и до други източници на финансиране освен банките, например пазара на облигации и застрахователните и пенсионните фондове. Европейските и международните застрахователни и пенсионни фондове могат да играят решаваща роля по отношение на инвестициите.

1.4.

ЕИСК подчертава, че е важно да се запази акцентът върху пазарния елемент, като се обърне сериозно внимание на въздействието на ЕФСИ върху заетостта и социалната сфера, и се укрепи допълняемостта на ЕФСИ спрямо други инструменти на ЕС и обичайната дейност на ЕИБ. ЕИСК изразява съжаление във връзка с факта, че ЕФСИ не гарантира, че средствата ще бъдат инвестирани в страните, които най-много се нуждаят от тях. Той призовава да се осигури балансирано географско покритие на ЕФСИ в целия ЕС, като се вземат под внимание цялостната икономическа дейност на всяка държава, създаването на нови работни места и ориентираният към търсенето и пазара характер на инициативата, без да се определят предварително квоти и като се запази достатъчно гъвкавост между секторите, в които се използва.

1.5.

Според Комитета ЕФСИ 2.0 следва да съсредоточи интервенциите си в сектори, ориентирани към бъдещето, като „четвъртата индустриална революция“, интелигентните енергийни, цифрови и транспортни инфраструктурни мрежи и опазването на околната среда, трансгранични проекти, в това число широкомащабни европейски проекти в секторите с най-висок икономически мултипликационен ефект за БВП, въз основа на размера на инвестиционния потенциал, като същевременно не се забравя селското стопанство, с цел да се увеличи максимално въздействието на растежа и създаването на работни места, включително възможността за разкриване на други фондове на ЕС, включително технологии с двойна употреба, свързани със сектора на сигурността и отбраната, и да се измени съответно списъкът на секторите, изключени от дейността на ЕИБ.

1.6.

ЕИСК препоръчва укрепването на Европейския консултантски център по въпросите на инвестициите (ЕКЦВИ), който следва да интензифицира своите операции в различните страни и да играе проактивна роля по-специално в най-необлагодетелстваните региони, както и да укрепи ролята на националните насърчителни банки и да подпомогне създаването на териториални платформи за съдействие. Би следвало да се помисли и за използване на структурните и инвестиционните фондове за безпрепятствено съфинансиране на проекти по ЕФСИ, без бюрократични пречки, и да се гарантира по-добър диалог с местните и регионалните власти.

1.7.

ЕИСК призовава за укрепване на социалното измерение на разгръщането на ЕФСИ, например в областта на образованието, обучението и професионалното обучение за придобиване на умения и ученето през целия живот, развиването на творческите и културните индустрии, иновациите в здравеопазването и медицината, и социалните услуги, социалното жилищно настаняване и грижите за деца, инфраструктурата в туризма и опазването на околната среда. Планът за инвестиции за Европа би трябвало ясно да подкрепя задълженията в рамките на 21-вата Конференция на страните (COP21).

1.8.

ЕИСК препоръчва финансирането от ЕФСИ да се популяризира с помощта на мащабна информационна кампания по места в целия Съюз, като се създаде лого на ЕФСИ, с което да се обозначават финансираните от него инициативи, особено тези за МСП, и като се засили диалогът с местните и регионалните власти.

1.9.

Като се има предвид значението на успеха на ЕФСИ за гражданското общество и европейската марка, Комитетът отправя искане да бъде редовно консултиран, за да предоставя информационни доклади относно финансовите и инвестиционните операции и функционирането на гаранционния фонд. Особено внимание ще бъде отделено на създаването на работни места, въздействието върху околната среда, както и независимата експертна оценка на прилагането на регламента за ЕФСИ и осезаемите резултати, с помощта на ясни социално-икономически и екологични показатели и чрез изясняване на допълняемостта на тази инициатива.

1.10.

На фона на многобройните положителни ефекти от социалните инвестиции, особено за пазара на труда и публичните финанси, ЕИСК счита, че би трябвало да се обърне допълнително внимание на това по какъв начин планът „Юнкер 2“ може да се обвърже с целите на пакета за социални инвестиции.

2.1.

На 28 юни 2016 г. Европейският съвет стигна до заключението, че „Планът за инвестиции за Европа, по-специално Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), вече доведе до конкретни резултати и е важна стъпка за подпомагане на мобилизирането на частни инвестиции, като същевременно се използват разумно ограничените бюджетни ресурси“.

2.2.

От представянето на Плана за инвестиции за Европа през ноември 2014 г. започна възстановяване на някои елементи на доверието в икономиката и растежа. Въпреки това все още има 22 млн. безработни, инвестициите продължават да са с 15 % под отчетените преди кризата през 2008 г. и всяка година ще бъдат необходими допълнителни инвестиции от 300 млрд. евро, за да се върнем към равнищата отпреди кризата. За четвърта поредна година ЕС отчита умерено възстановяване, с нарастване на БВП от 2 % през 2015 г. Въпреки че по-големите инвестиционни проекти не могат да окажат незабавен макроикономически ефект, пълният ангажимент спрямо плана за инвестиции вече дава осезаеми резултати.

2.3.

По време на първата година от функционирането си ЕФСИ показа, че първоначалният план е бил разумен: прилаган и съфинансиран от групата на ЕИБ, той е на път да постигне целта за мобилизиране на най-малко 315 млрд. евро допълнителни инвестиции в реалната икономика до средата на 2018 г. Одобрените през тази първа година операции възлизат на над 115 млрд. евро, 62 % от които са финансирани от частни инвеститори — на 15 ноември 2016 г. те достигнаха 154 млрд. евро и 49 % от очакваните общи инвестиции (1).

2.4.

Пазарното усвояване е особено бързо в прозореца за МСП, където резултатите на ЕФСИ далеч надхвърлиха очакваното: по тази причина през юни 2016 г. прозорецът беше увеличен с 500 млн. евро в рамките на действащите параметри на Регламент (ЕС) 2015/1017. В края на първата година вече бяха одобрени операции в полза на МСП от порядъка на над 47 млрд. евро — 64 % от очакваното за целия тригодишен период.

2.5.

Съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка, но със собствено управление, ЕФСИ спомага и за финансиране на иновативни и инфраструктурни проекти в редица сектори: на 15 ноември 2016 г. научни изследвания и развойна дейност (20 %), енергетика (22 %), цифровизация (12 %), транспорт (7 %), околна среда и ефективно използване на ресурсите (4 %) и социална инфраструктура (4 %).

2.6.

Комитетът приветства Плана за инвестиции за Европа и оцени високо факта, че „акцентът вече не се поставя върху мерките за строги икономии и бюджетната консолидация“. Той подчерта, че „Планът за инвестиции е стъпка в правилната посока, но е изправен пред редица сериозни въпроси, свързани с мащабите му спрямо огромните нужди на Европа от инвестиции, с очакваната висока степен на ливъридж, с потенциалния поток от подходящи инвестиционни проекти, с участието на МСП със специално внимание към малките и микропредприятията и с графика на плана“ (2). Въпреки това ЕИСК изразява съжаление, че ЕФСИ не гарантира, че средствата са били инвестирани в държавите с най-големи нужди. Държавите членки, подложени на процедура при прекомерен дефицит в рамките на корективната част на Пакта за стабилност, не могат да се ползват с каквито и да е възможности за гъвкавост (Съвет по икономически и финансови въпроси 2012 г. и 2014 г.).

2.7.

На състоялото се на 10 ноември 2016 г. изслушване Комитетът имаше възможността да се запознае с опита и до голяма степен положителните мнения относно ЕФСИ на представителите на социалните партньори и на организираното гражданско общество.

3.1.

Комисията предлага удължаване на срока на ЕФСИ с още две години — до 2020 г., и увеличаване както на предоставяната от ЕС гаранция от 16 млрд. евро на 26 млрд. евро, така и на вноската на ЕИБ от 5 на 7,5 млрд. евро, като целта е през този период да се мобилизират инвестиции на стойност около 500 млрд. евро. За тази цел Комисията предлага увеличаване на гаранционния фонд с 1,1 млрд. евро до 9,1 млрд. евро. Това увеличение до голяма степен ще се финансира от средства от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и приходи от операциите на ЕИБ, свързани с ЕФСИ.

3.2.

Бяха определени многогодишни стратегически цели за ЕФСИ 2.0 в подкрепа на инвестициите за растеж в съответствие с приоритетите на бюджета на ЕС за следните приоритетни сектори:

3.3.

Според Европейската комисия инициативата следва да позволи на ЕИБ и на ЕФСИ да извършат по-мащабни операции по финансиране и инвестиции в тези области, а в случая на ЕИБ — в по-рискови, но икономически устойчиви проекти благодарение на предоставяната от ЕС гаранция. Мултиплициращият ефект може да генерира 15 евро инвестиции в проекти за всяко евро от гаранцията, в общ размер най-малко 500 млрд. евро отсега до края на настоящата многогодишна финансова рамка.

3.4.

Основните промени, предложени от Комисията по отношение на Регламент (ЕС) 2015/1017, се отнасят до:

4.1.

ЕИСК приветства и категорично подкрепя инициативата на Комисията да удължи срока и да увеличи финансирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и изразява съгласие с определената цел и значението ѝ за насърчаването на развитието на инвестициите в Европейския съюз. Комитетът отново изразява заявената по-рано позиция (3) относно необходимостта от европейски план за растеж и работни места, който да включва по-амбициозен ЕФСИ, наред с други общностни програми за растеж, по-специално „Хоризонт 2020“, МСЕ и структурните фондове. ЕИСК подкрепя възможността други фондове на ЕС да подкрепят финансово гаранцията на инвестициите в своите специфични сектори.

4.2.

Тези програми за безвъзмездно финансиране, както и публичните инвестиции, трябва да бъдат запазени, без да се подкопава тяхната специфика, поради тяхното значение и обхват във връзка с растежа и заетостта.

4.3.

Комитетът приветства положителните резултати от първата година на функциониране на ЕФСИ, намерили израз в незабавно мобилизиране на прогнозираната стойност на инвестициите, в очакване на по-точна количествена и качествена оценка на резултатите, и оценява „инвестиционния прозорец“ за МСП като успешен. Той постига това, което Комитетът заяви относно ролята на ЕФСИ във връзка с рисковия капитал и необходимостта от финансиране на растежа на създаването на работни места, предприятията, и по-специално на МСП (4).

4.4.

Според Комитета успехът на ЕФСИ по отношение на МСП се дължи отчасти на трайните проблеми в механизма за трансфер на средства от банките към дружествата, както показаха депозитите, които останаха неизползвани в ЕЦБ. Във връзка с това Обсерваторията на единния пазар на ЕИСК би трябвало непрекъснато да наблюдава развитието на ЕФСИ за МСП с помощта на показатели за въздействието.

4.5.

Комитетът счита, че ЕФСИ 2.0 следва да се стреми да привлича все повече частен капитал, надхвърляйки, ако е възможно, постигнатите през първата година 62 %. В това отношение Комитетът предлага да се обмисли внимателно разширяването на неговия обхват и до други източници на финансиране освен банките, например финансовите сектори, пазара на облигации и застрахователните и пенсионните фондове (5). ЕИСК е съгласен с необходимостта от допълнителен фонд, насочен главно към мобилизирането на частни инвестиции. На европейско равнище, институционалните инвеститори управляват активи от порядъка на 13 500 млрд. евро (6), като по-малко от 1 % от тях се инвестират в инфраструктура.

4.6.

ЕИСК приканва европейските институции да обмислят възможността за предоставяне на повече гъвкавост на държавите членки в трудни ситуации да увеличават публичните инвестиции, да финансират посредством ЕФСИ инфраструктурата, научноизследователската дейност, висококачественото образование, грижите за деца, здравеопазването и социалните услуги.

4.6.1.

Увеличаването на тези фондове изисква промяна на правилата на единния капиталов пазар (например директивата „Платежоспособност II“), които възпрепятстват инвестициите в инфраструктура от европейски застрахователни и пенсионни фондове. В Канада, например, делът на тези фондове в инвестициите в инфраструктура, в това число европейска инфраструктура, достига 15 % от управляваните активи. Една финансирана от МСЕ, ЕИБ и застрахователни фондове платформа би могла да спомогне за смекчаването на тези проблеми и да гарантира целесъобразното използване на тези фондове.

4.7.

Според Комитета за успеха на ЕФСИ 2.0 е важно да се запази пазарно ориентираният му характер и да се укрепи допълняемостта по отношение на други инструменти на ЕС и основната дейност на ЕИБ: всеки отделен проект би трябвало не само да съответства на политиките на ЕС, но и да се оценява въз основа на неговите достойнства и очакваните икономически резултати.

4.8.

ЕИСК е съгласен, че е необходимо да се повиши допълняемостта на проектите, подпомагани от ЕФСИ, и по този начин да се увеличи приемливостта от банкова/финансова гледна точка на по-рисковите проекти. Освен това, критериите за допустимост трябва да включват изискването подкрепяните проекти да бъдат насочени към преодоляване на неефективността на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации, а трансграничните инфраструктурни проекти и свързаните с тях услуги да се посочват изрично като проекти, които по същество отговарят на изискването за допълняемост, като по този начин се гарантира, че инвестиционният план дава реален тласък за възстановяване на европейската икономика и насърчава създаването на работни места и икономическото и социалното сближаване.

4.9.

ЕИСК призовава настоятелно ЕФСИ да бъде разгърнат по-интензивно в областта на образованието, обучението и професионалното обучение за придобиване на умения и ученето през целия живот, развиването на творческите и културните индустрии, здравеопазването и инфраструктурата в социалната сфера и туризма.

4.10.

Комитетът счита, че ЕФСИ трябва да се стреми към балансирано географско покритие в целия ЕС, което да отчита цялостната икономическа дейност на всяка държава и ориентираният към търсенето и пазара характер на инициативата, без да се определят предварително квоти и като се запази достатъчно гъвкавост при разпределянето на средствата между отделните сектори. ЕИСК е съгласен, че е целесъобразно да се укрепи Европейският консултантски център по въпросите на инвестициите (ЕКЦВИ), така че да интензифицира своите дейности в отделните държави. Комитетът одобрява също така възможността за използване на структурните и инвестиционните фондове за съфинансиране на проекти по ЕФСИ безпроблемно и без бюрократични пречки.

4.10.1.

Ролята на Европейския консултантски център по въпросите на инвестициите (ЕКЦВИ) и тази на националните насърчителни банки следва да се разшири с цел не само да се предоставят по-целенасочени услуги за техническа помощ на местно равнище в целия ЕС, но също така да се гарантира по-добра комуникация между местните и регионалните власти и ЕФСИ 2.0.

4.10.2.

От съществено значение за успеха на ЕФСИ е и ролята на националните насърчителни банки. Чрез ЕФСИ ЕС и националните правителства подпомогнаха и следва да продължат да подпомагат във все по-голяма степен както напълно нови проекти, така и проекти за използване на съществуващи съоръжения, които иначе не биха били финансово жизнеспособни. Това е особено валидно за проекти, при които не може да бъде количествено измерен рискът, свързан с използването/търсенето. Някои от тези рискове могат да бъдат смекчени чрез частично използване на гаранциите, предоставяни от националните насърчителни банки, които в много случаи биха могли да превърнат непродаваема транзакция в такава, която би била продаваема на институционални инвеститори.

4.11.

ЕИСК е съгласен с идеята „вноските на държавите членки в Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да не бъдат включвани в изчисленията на бюджетния дефицит“ и би желал този принцип да бъде приложен и при инвестиционните програми, например под формата на пълноценно функциониращо златно правило за стратегическите публични инвестиции.

4.12.

Според Комитета, за да се насърчат европейските и привлекат чужди инвестиции (7) (което следва да се предвиди в регламента на взаимна основа) и да се постигне действително коефициент на ливъридж между гаранциите и инвестициите 1:15, трябва не само да се даде нов тласък на европейската икономика и растежа, но и да се ускори пълноценното изпълнение на третия стълб на Плана за инвестиции чрез извършването на структурни реформи, премахването на пречките пред инвестициите и включването на вноската на ЕФСИ.

4.13.

ЕИСК препоръчва по-голямо популяризиране на финансирането от ЕФСИ с помощта на мащабна информационна кампания по места и счита, че логото на ЕФСИ трябва да фигурира на всеки договор за финансиране, който включва подкрепа от ЕФСИ, особено за МСП. Комитетът счита, че за цялото гражданско общество, което той представлява, а също и за местните и регионалните власти, е важно да се извършва мониторинг на операциите по финансиране и инвестиране и на управлението и функционирането на гаранционните фондове, както и да се изготвя оценка на прилагането на регламента за ЕФСИ и неговите изменения от независими експерти. Поради това ЕИСК отправя искане подобни доклади да бъдат представяни не само на Парламента и на Съвета, но също и на ЕИСК и КР.

5.1.

По отношение на приоритетните сектори, ЕФСИ 2.0 следва да предоставя балансирано и гъвкаво финансиране, въз основа на обема на потенциалните инвестиции, на различните сектори на икономиката и най-вече на енергетиката и цифровизацията, кръговата икономика и целите на COP21, устойчивия транспорт и трансгранични мрежи, както и на сектори като селското стопанство, биоикономиката, производството и услугите в по-слабо развитите региони и в регионите в преход, за да се постигне възможно най-доброто въздействие върху заетостта, включително технологии с двойна употреба, свързани със сектора на сигурността и отбраната в подкрепа на създаването на единна, силна и по-категорично определена европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) с „по-добра координация и съвместно планиране с перспективата да се премине към Европейски съюз за отбрана“ (8).

5.1.1.

По-специално Комитетът препоръчва да се подкрепи цифровизацията на производствената промишленост (четвъртата индустриална революция), сигурното и еднакво развитие на мрежи за изчисления в облак и центровете за електронно съхранение и обработване на данни.

5.2.

Що се отнася до управлението на ЕФСИ, ЕИСК счита, че би било целесъобразно представителството на Европейската комисия в координационния комитет да следва ротационен принцип, с изключение на ГД „Икономически и финансови въпроси“ и ЕИБ, така че да се включат представители на генерални дирекции в сектори като транспорта, цифровизацията и околната среда, за да се насърчи балансирано финансиране във всички сектори. Инвестиционният комитет, който решава кои проекти ще бъдат подкрепени с гаранцията на ЕС, също трябва да бъде напълно независим и да взема прозрачни решения без намеса от страна на ЕИБ, Европейската комисия и други публични или частни финансиращи организации. Освен това съставът му би трябвало да бъде разширен, така че да включва секторни експерти със специализирани знания относно ситуацията на географските пазари за интервенция.

5.3.

ЕФСИ разполага с далеч по-голямо финансиране от други инициативи на Съюза и следователно позволява инвестиции в широкомащабни европейски проекти, възлизащи на над 10 млрд. евро, подкрепяни предимно с частен капитал (9). Според Комитета за осъществяването на тези проекти е необходимо укрепване на проактивната роля на Комисията, така че тя да може да подкрепя стартирането на различни европейски програми и да определя подходящата регулаторна рамка, особено в сектора на транспорта, енергетиката и ИКТ мрежите, които имат най-високите икономически мултипликатори на БВП.

5.4.

ЕИСК е на мнение, че ЕФСИ следва да постави по-силен акцент върху подпомагането на цифровата икономика на споделянето в Европа, като се насърчават европейските инвестиционни платформи за стимулиране на растежа на стартиращите предприятия в този сектор чрез създаването на качествени работни места. Трябва да се гарантират правата на работниците, както и защитата на потребителите.