27.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 366/51

—

като взе предвид член 4 и член 13 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид членове 107, 108, 113, 115, 116, 175 и 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид своето решение от 12 февруари 2015 г. относно създаването на Специална комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, нейните правомощия и нейния числен състав и срок на действие (1),

—

като взе предвид разкритията на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) относно данъчните постановления и други вредни практики в Люксембург, които станаха известни като „Люкслийкс“,

—

като взе предвид резултатите от срещите на високо равнище на Г-7, Г-8 и Г-20 по международни данъчни въпроси, и по-специално срещата на високо равнище в Елмау на 7—8 юни 2015 г., срещата на високо равнище в Бризбейн на 15—16 ноември 2014 г., срещата на високо равнище в Санкт Петербург на 5—6 септември 2013 г., срещата на високо равнище в Лох Ерн на 17—18 юни 2013 г. и срещата на високо равнище в Питсбърг на 24—25 септември 2009 г.,

—

като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Вредната данъчна конкуренция: възникващ глобален проблем“ от 1998 г.,

—

като взе предвид доклада на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (НДОПП) от 2013 г., плана за действие на ОИСР относно НДОПП и последващите публикации на ОИСР,

—

като взе предвид неотдавнашните заключения на Европейския съвет относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (14 март 2013 г.), относно данъчното облагане (22 май 2013 г.), относно автоматичния обмен на информация (18 декември 2014 г.), относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, автоматичния обмен на информация в световен мащаб и вредните данъчни мерки (18 декември 2014 г.) и относно укриването на данъци (27 юни 2014 г.),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) и доклада на ECOFIN относно данъчните въпроси до Европейския съвет от 22 юни 2015 г.,

—

като взе предвид шестмесечните доклади на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) до Съвета относно Кодекса за поведение,

—

като взе предвид Директивата относно административното сътрудничество (2), Директивата за лихвите и роялти (3) и най-новите законодателни предложения на Комисията за тяхното изменение,

—

като взе предвид Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (4) (Директива за дружествата майки и дъщерните дружества), последно изменена през 2015 г.,

—

като взе предвид Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от ДФЕС (6),

—

като взе предвид Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане и облагане на застрахователните премии (7),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 февруари 2007 г. до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет относно работата на Общия форум на ЕС за трансферните цени при процедурите по предотвратяване и разрешаване на спорове и във връзка с насоките за предварителните ценови споразумения в рамките на ЕС (COM(2007)0071),

—

като има предвид известието на Комисията от 10 декември 1998 г. относно прилагането на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз: пет ключови области за действие“ (COM(2015)0302),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 март 2015 г. относно данъчната прозрачност за борба с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци (COM(2015)0136),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г., озаглавено „План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци“ (COM(2012)0722),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране (C(2012)8806),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (C(2012)8805),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 юни 2012 г. относно конкретни начини за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, включително по отношение на трети държави (COM(2012)0351),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 2011 г. за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (COM(2011)0121) и позицията на Парламента от 19 април 2012 г. по това предложение (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки от 1 декември 1997 г. относно кодекс на поведение за данъчно облагане на предприятията (11) и редовните доклади до Съвета на групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия),

—

като взе предвид препоръката от 30 април 2014 г., приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности,

—

като взе предвид доклада Симънс & Симънс от 1999 г. относно административните практики, споменати в параграф 26 от доклада на групата „Кодекс за поведение“ от 1999 г., доклада Примароло (SN 4901/99) и актуализираното издание на този доклад от 2009 г.;

—

като взе предвид измененията, приети от Парламента на 8 юли 2015 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите и Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи на декларацията за корпоративното управление (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 март 2015 г. относно Годишния доклад в областта на данъчното облагане (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 април 2012 г. относно призива за конкретни начини за борба с данъчните измами и укриването на данъци (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно данъчно облагане и развитие — сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно насърчаването на доброто управление в областта на данъчното облагане (20),

—

като взе предвид различните парламентарни изслушвания и последващи доклади по същата тема в националните парламенти, и по-специално в Камарата на общините на Обединеното кралство, Сената на САЩ и Националното събрание на Френската република,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Специалната комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (A8-0317/2015),

A.

като има предвид, че скандалът „Люкслийкс“, който избухна на 5 ноември 2014 г. вследствие на публикуването от страна на Международния консорциум на разследващите журналисти на около 28 000 страници с поверителни документи, посочващи над 500 частни данъчни договорености между люксембургската данъчна администрация и повече от 300 мултинационални корпорации (МНК) между 2002 г. и 2010 г., разкри в каква степен се използват тайни сделки с участието на сложни финансови структури, целящи получаването на драстични данъчни облекчения; като има предвид, че в много случаи люксембургските дъщерни дружества, които извършват стопанска дейност за стотици милиони евро, поддържат съвсем малко присъствие и имат ограничена стопанска дейност в Люксембург;

Б.

като има предвид, че въпросите, свързани с намаляването на основата за облагане с корпоративен данък и агресивното данъчно планиране, са известни и се анализират на международно равнище най-малко от няколко десетилетия насам; като има предвид, че „Люкслийкс“ привлече вниманието на обществото и медиите към тези въпроси, като разкри съмнителни данъчни практики, насърчавани от счетоводни дружества в една конкретна държава членка; като има предвид, че разследванията на Комисията и работата, извършена от Парламента чрез специалната му комисия, показаха, че това не е изолиран случай, а че вземането на данъчни мерки за намаляване на цялостните данъчни задължения на някои големи корпорации, така че изкуствено да се увеличи националната данъчна основа за сметка на други държави, някои от които са подложени на мерки за бюджетни ограничения, е широко разпространена в Европа и извън нея практика;

В.

като има предвид, че такова поведение, което често води до прекъсване на връзката между мястото, където се създава стойност, и мястото, където се облагат печалбите, не се ограничава до данъчните постановления, а обхваща широк кръг от вредни данъчни практики, прилагани от националните данъчни администрации в рамките на ЕС и извън него;

Г.

като има предвид, че подлагането на тези практики на обществен контрол е част от демократичния контрол; като има предвид, че като се отчита отрицателното им въздействие върху обществото като цяло, те могат да продължат да съществуват единствено при условие че остават неразкрити или се толерират; като има предвид, че разследващите журналисти, неправителственият сектор и академичната общност изиграха ключова роля в разкриването на случаи на избягване на данъци и информирането на обществеността за тях; като има предвид, че доколкото те не могат да бъдат избегнати, тяхното оповестяване не следва да зависи от куража и чувството за морал на отделните лица, подаващи сигнали за нередности, а по-скоро следва да бъде част от механизмите за по-систематично отчитане и обмен на информация;

Д.

като има предвид, че приходите от корпоративно подоходно облагане за 28-те държави членки на ЕС, са възлизали средно на 2,6 % от БВП през 2012 г. (21);

Е.

като има предвид, че съгласно Договора прякото данъчно облагане е от компетентността на държавите членки; като има предвид, че доколкото ЕС има правомощия в областта на данъчното облагане, упражняването на тези правомощия се подчинява на изискването за единодушие в рамките на Съвета; като има предвид, че това още не е довело до вземането на значителни решения на равнището на ЕС в областта на корпоративното данъчно облагане въпреки неотдавнашните промени в процеса на интеграцията на ЕС във връзка с вътрешния пазар и другите области, обхванати от Договорите на ЕС, като например международните търговски споразумения, единната валута, икономическото и фискалното управление и принципите и законодателството за борба с изпирането на пари; като има предвид, че държавите членки трябва да спазват европейското право за защита на конкуренцията и да гарантират, че тяхното данъчно законодателство е съвместимо с принципите на вътрешния пазар и не създава нарушаване на конкуренцията; като има предвид, че предоставяйки право на вето на всяка държава членка, правилото за вземане на решение с единодушие в рамките на Съвета намалява стимулите за промяна на съществуващото статукво в посока към решение, гарантиращо по-голямо сътрудничество; като има предвид, че освен ако се използва процедурата, определена в член 116 от ДФЕС, за промяна на изискването за единодушие по въпросите на прякото данъчно облагане ще се изисква промяна в Договора;

Ж.

като има предвид, че настоящото положение, при което всяка държава членка има право на вето, налага необходимостта от това всички държави членки да действат решително и в дух на сътрудничество за справяне с паневропейския проблем с отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци;

З.

като има предвид, че –с някои похвални изключения — националните политически представители досега не са били достатъчно настроени за сътрудничество при справянето с проблема с избягването на данъци, включително данъчните постановления;

И.

като има предвид, че на европейския вътрешен пазар капиталът се движи свободно и големите дружества отчитат своите дейности на консолидирана основа, но данъците се събират на национално равнище от данъчните органи, които обменят твърде малко информация помежду си;

Й.

като има предвид, че в рамките на един завършен вътрешен пазар инвестиционните решения и мястото на установяване на предприятие не следва да бъдат отрицателно засегнати от изкуствено нарушаване на пазарните принципи; като има предвид обаче, че глобализацията, цифровизацията и свободното движение на капитали създават условия за по-голяма данъчна конкуренция между държавите членки, както и с трети държави, с цел привличането на инвестиции и предприятия; като има предвид, че е важно да се задържат и привличат дружества в Европа, но това не следва да приема формата на потенциално вредни данъчни схеми, които имат за цел, на първо място, стимулирането на инвестиции и привличане на допълнителна стопанска дейност, в отговор на подобни мерки, приети в съседни държави, или които са предназначени да коригират това, което се счита за вече съществуващ дисбаланс от държавите членки по отношение на относителното богатство, мащаба или периферното местоположение; като има предвид впрочем, че изглежда, че в някои юрисдикции съществува взаимозависимост между привлекателните системи за облагане с корпоративен данък и високото равнище на националното богатство; като има предвид, че оптималната уредба на системите на данъчно облагане зависи от многобройни фактори и следователно е различна в различните държави; като има предвид, че вредната данъчна конкуренция между държавите членки ограничава потенциала на единния пазар;

K.

като има предвид, че вместо да се концентрират единствено върху насърчаването на привлекателен бизнес климат със, например, добра инфраструктура и висококачествена работна сила, включително чрез увеличаване на насърчаващите производителността разходи, и на гарантиране на стабилността и предвидимостта на данъчната система, държавите, в ролята си на участници в играта на данъчната конкуренция, използват своето национално законодателство в съчетание със своите мрежи от данъчни спогодби, за да се популяризират сами като държави за инвестиции, като центрове, през които да се насочват финансови потоци или в които да се осчетоводяват печалби, като по този начин привличат предприятия или дружества „пощенски кутии“ за сметка на държавите партньори и създават нелоялни практики между тях; като има предвид, че всяка държава поотделно има очевиден интерес да възприеме поведение на „свободен ездач“, т.е. първа да разработи и прилага специфични данъчни схеми и механизми за привличане на данъчна основа и последна да участва в съвместни и координирани действия за разрешаването на проблема с избягването на данъци;

Л.

като има предвид, че между държавите членки съществува данъчна конкуренция; като има предвид, че принципът на лоялно сътрудничество между държавите — членки на Съюза, е заложен в член 4 от ДЕС; като има предвид, че държавите членки следва да прилагат изцяло принципа на лоялно сътрудничество в областта на данъчната конкуренция;

M.

като има предвид, че някои държави членки приемат нееднозначна позиция по отношение на избягването на данъци, като, от една страна, се оплакват във връзка с намаляването на националната им данъчна основа, а същевременно са отговорни за разработването на настоящите национални и международни данъчни системи, които са направили това възможно, и все още възпрепятстват всякаква промяна на данъчните си системи в посока към по-координирано решение; като има предвид, че в рамките на пълната капиталова мобилност на територията на ЕС и при заявената цел на Комисията за въвеждането на съюз на капиталовите пазари, взаимната зависимост и взаимното въздействие на националните данъчни системи и приходи следва да бъдат изцяло взети под внимание, като се отчитат широкомащабните положителни и отрицателни трансгранични ефекти от данъчните решения на отделните държави членки, тъй като данъчното стимулиране в една държава е намаляване на данъчната основа в друга държава;

Н.

като има предвид, че наблюдаваме парадокс, при който свободната конкуренция между държавите членки в областта на данъчните въпроси е довела до антиконкурентно поведение и нарушения на конкуренцията;

O.

като има предвид, че се оказа, че въвеждането на европейския единен пазар донесе големи ползи на националните икономики, като ги направи по-конкурентоспособни и привлекателни в рамките на една глобализирана икономика, и като има предвид, че сближаването в данъчната област между държавите членки ще има, в крайна сметка, същия ефект;

П.

като има предвид, че законодателят и данъчните администрации, които често не разполагат с достатъчно ресурси, не могат да предвидят, а само да реагират, понякога с голямо закъснение, на иновативни схеми за избягване на данъци, изготвени и популяризирани от някои данъчни консултанти, и по-специално големи счетоводни дружества, адвокати и посреднически дружества; като има предвид по-специално, че опитът показва, че органите на ЕС, които следва да предотвратяват въвеждането на нови вредни данъчни мерки (като например групата „Кодекс за поведение“, основана от държавите членки през 1998 г., или Комисията, като пазител на Договорите), са показали неспособност да предотвратят тези нежелани промени, като често реагират твърде ограничено или въз основа на твърде ограничен мандат, и че в ЕС са въведени много нови и често пъти агресивни мерки или споразумения за избягване на данъци, като например патентни кутии; като има предвид, че МНК разчитат в ЕС и в целия свят на опита на добре организирания и квалифициран сектор на данъчните консултанти, както и на банките и други доставчици на финансови услуги, за развитието на своите схеми за избягване на данъци; като има предвид, че в същото време този сектор е представен в органи, предоставящи консултации на правителства и публични институции по данъчни въпроси, като например Платформата на ЕС по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане; като има предвид, че съществуват притеснения за конфликтите на интереси, които могат да възникнат поради предоставянето на консултации от едни и същи дружества както на публичните органи, така и на частните МНК;

Р.

като има предвид, че като цяло данъчното планиране следва да се извършва в границите на закона и на приложимите договори; като има предвид, следователно, че най-целесъобразната реакция спрямо агресивното данъчно планиране са доброто законодателство и координацията на международно равнище за постигане на желаните резултати;

С.

като има предвид, че прилагането на законодателството е решаващо за постигането на желаните цели; като има предвид, че това прилагане е проблем за националните администрации, които често имат недостатъчни стимули да си сътрудничат помежду си на европейско равнище; като има предвид, че това положение увеличава и изостря отклоненията, вече произтичащи от различията в законодателствата в рамките на Съюза;

Т.

като има предвид, че институционалната тройка (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд), осъществяваща надзора на програмите за финансови и фискални корекции в държави членки като Португалия и Гърция, не се опита да предотврати данъчните амнистии, данъчните постановления, данъчните облекчения и схемите за освобождаване от данъци, които бяха и продължават да бъдат несправедливо дискриминиращи, като облагодетелстват избягващите данъци корпорации и физически лица, предизвикват сериозно обезкръвяване на държавните приходи и увеличават тежестта върху и без това прекомерно облаганите с данъци малки и средни предприятия (МСП) и граждани;

У.

като има предвид, че разследването и наказателното преследване на данъчните престъпления и изпирането на пари, често пъти включващо финансови операции и юридически лица в няколко юрисдикции, е изключително предизвикателство; като има предвид, че членовете на персонала на държавите членки, отговарящ за разследването и провеждането на съдебно преследване срещу извършителите на данъчни престъпления и други финансови престъпления, често не са достатъчно обучени и оборудвани;

Ф.

като има предвид, че политиките на строги икономии и бюджетни ограничения през последните няколко години значително намалиха способността на данъчните администрации да разследват данъчни престъпления и вредни данъчни практики; като има предвид, че тези съкращения нанесоха особени щети в държавите, които прилагат програми за финансова помощ под ръководството на тройката, където увеличаването на държавните приходи беше постигнато за сметка на прекомерно облаганите с данъци МСП и граждани, докато големите корпорации и богатите данъчни измамници често се възползваха от данъчни амнистии, данъчни постановления и други данъчни освобождавания и схеми за данъчни облекчения, какъвто беше случаят в Португалия и Гърция;

Х.

като има предвид, че данъчните постановления обхващат широк спектър от практики в държавите членки, като варират от специални политики до ясно рамкирано прилагане на закона, по отношение на възможното приложно поле и обхванатите теми, задължителния характер, честотата на използване, популяризирането, продължителността и плащането на такси; като има предвид, че на международно равнище не съществува общоприето определение на данъчни постановления, с изключение на посочването им от страна на Комисията като „всяко съобщаване или всеки друг инструмент или действие с подобно въздействие от страна на или от името на държава членка относно тълкуването или прилагането на данъчно законодателство“;

Ц.

като има предвид, че данъчните постановления сами по себе си не са проблемни, тъй като те могат, съгласно първоначалното им предназначение, да предоставят правна сигурност на данъкоплатеца и да намалят финансовия риск за честните дружества в случаите, в които данъчните закони или тяхното конкретно приложение при определени обстоятелства са неясни или са предмет на различни тълкувания, и по-специално по отношение на сложни операции, като по този начин се избягват бъдещи спорове между данъкоплатеца и данъчната администрация;

Ч.

като има предвид, че практиката във връзка с постановленията се разви — в рамките на по-тесни взаимоотношения на сътрудничество между данъчните администрации и данъкоплатците, като средство за справяне с увеличаващата се сложност на данъчното третиране на някои операции в една все по-сложна, глобална и цифровизирана икономика; като има предвид, че — въпреки заявленията на държавите членки, че постановленията не са дискреционни, а са просто средство да се изясни съществуващото данъчно законодателство, същевременно запазвайки ги в тайна — работата на специалната комисия на Парламента потвърди, че данъчните постановления могат да бъдат издадени без всякаква правна рамка чрез неформални или дискреционни договорености, които подкрепят стопански структури, създавани въз основа на данъчни съображения, които разчитат на инструменти за данъчно планиране, които обикновено се използват от МНК да намалят данъчния си принос; като има предвид, че това изглежда е особено сериозен проблем по отношение на — макар и не само — постановленията, свързани с ценообразуването при вътрешнокорпоративни трансфери (т.нар. „предварителни споразумения за ценообразуване“); като има предвид, че като осигуряват правна сигурност само за някои избрани участници, постановленията могат да създадат неравенство между дружествата, на които са били предоставени, и дружества в същия сектор, които нямат достъп до тях;

Ш.

като има предвид, че нито ОИСР, нито Европейската комисия са призовали за край на практиката, свързана с данъчните постановления като такава;

Щ.

като има предвид, че данъчните постановления не следва да засягат по никакъв начин данъчното третиране на която и да е операция, нито да облагодетелстват един данъкоплатец в сравнение с друг, а следва по-скоро да имат, при равни други условия, същото действие като прилагането ex post на основните данъчни разпоредби; като има предвид, че в съответствие с това акцентът на настоящия доклад не е строго ограничен до данъчните постановления, а включва, в съответствие с предоставения мандат на специалната комисия на ЕП (TAXE), всички данъчни мерки, сходни по естество или въздействие, в рамките на общото понятие „вредни данъчни практики“, т.е. мерки, насочени към привличане на чуждестранни дружества или сделки за сметка на други данъчни юрисдикции, в които тези сделки следва по принцип да бъдат облагани с данък, и/или мерки, целящи да привилегироват само някои дружества, като по този начин нарушават конкуренцията;

AA.

като има предвид, че вредните данъчни практики могат в известна степен да бъдат свързани с една или няколко от следните нежелателни въздействия: липса на прозрачност, произволна дискриминация, нарушаване на конкуренцията и неравнопоставени условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар и извън него, въздействие върху интегритета на единния пазар и върху справедливостта, стабилността и легитимността на данъчната система, по-голямо данъчно облагане на по-малко мобилни икономически фактори, увеличени икономически неравенства, нелоялна конкуренция между държавите, намаляване на данъчната основа, социално недоволство, недоверие или демократичен дефицит;

AБ.

като има предвид, че следва да се признае, че въпреки че МСП са движещата сила на икономиката и на заетостта в Европа, мултинационалните дружества също играят ключова роля в генерирането на инвестиции, икономически растеж и работни места; като има предвид, че плащането на техния справедлив дял от данъците в държавите, където се извършват действителната икономическа дейност и създаването на стойност, остава ключов принос от страна на тези дружества за благосъстоянието и устойчивостта на европейските общества;

AВ.

като има предвид, че компетентната му специална комисия, създадена на 26 февруари 2015 г., проведе 14 заседания, по време на които изслуша председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер, члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, Маргрете Вестегер,члена на Комисията, отговарящ за икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, Пиер Московиси, действащия председател на Съвета Пиер Граменя, министрите на финансите на Франция Мишел Сапен, на Германия Волфганг Шойбле, на Италия Пиер Карло Падоан и на Испания Луис Де Гиндос, представители на ОИСР, както и лица, подаващи сигнали за нередности, разследващи журналисти, експерти, членове на академичната общност, представители на МНК, професионални сдружения, профсъюзи, неправителствени организации и членове на националните парламенти на ЕС (вж. приложение 1); като има предвид, че делегации на ТАХЕ посетиха Швейцария, за да разгледат конкретни аспекти на свързаното с трети държави измерение на мандата на комисията, и следните държави членки с цел провеждането на проучвателни мисии: Белгия, Люксембург, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство; като има предвид, че бяха организирани също срещи с представители на правителствата на Гибралтар и Бермуда; като има предвид, че цялата тази дейност, въпреки че осигури разнообразни и безценни знания за данъчните системи и практики в цяла Европа, не изясни всички възникнали въпроси, включително оставащите несъответствия в изказванията на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер във връзка с поверителната от дълго време страница в доклада Креке;

AГ.

като има предвид, че част от работата на комисията беше възпрепятствана от факта, че редица държави членки и Съветът не отговориха навреме (вж. приложение 2), и в крайна сметка, не предоставиха всички поискани документи или просто представиха вежливи отговори, едва засягащи същината на отправените искания; като има предвид, че от общо 17 поканени МНК само четири се съгласиха да се явят пред комисията през юни и юли 2015 г. при първата покана; като има предвид, че още 11 МНК се съгласиха да се явят пред комисията едва след гласуването на доклада в комисията TAXE и след многократни покани, така че трябваше да бъде насрочено ново извънредно заседание малко преди гласуването в пленарна зала (вж. приложение 3); като има предвид, че Комисията също не оказа пълно съдействие и не изпрати всички вътрешни документи и неофициална бележки от срещи на групата „Кодекс за поведение“, предлагайки единствено, поради неотстъпчивостта на някои държави членки, ограничена процедура на консултация; като има предвид, че мандатът на комисията трябваше да бъде удължен;

AД.

като има предвид, че определен брой разследвания на държавна помощ от Комисията във връзка със споразумения за трансферно ценообразуване, утвърдени от данъчни постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие, които засягат облагаемата печалба, разпределена на определени дъщерни дружества на МНК, все още бяха в ход към момента на приемането на настоящия доклад;

1.

Припомня, че моделите на корпоративно данъчно облагане, съществуващи в индустриализираните страни, са създадени през първата половина на 20-и век — период, в който трансграничната дейност беше ограничена; отбелязва, че глобализацията и цифровизацията на икономиката коренно промениха световната верига за създаване на стойност и начина, по който функционират пазарите, и че повечето от големите предприятия вече имат транснационална структура, което налага подход, надхвърлящ националните правила за данъчно облагане; подчертава, че националните и международните правила в областта на данъчното облагане изостават в сравнение с темпото на развитието на стопанската среда;

2.

Подчертава необходимостта от формулиране на балансирана и справедлива данъчна политика като неразделна част от структурните реформи в държавите членки;

3.

Отбелязва, че макар че за дружествата, извършващи трансгранична дейност, стана все по-сложно да спазват различните данъчни системи, глобализацията и цифровизацията ги улесниха да организират своите дейности посредством офшорни финансови центрове и да създават по-сложни структури, за да намалят своя общ данъчен принос; изразява загриженост, че поради икономическата криза и кризата с дълга, както и бюджетната консолидация, повечето държави членки значително намалиха данъчната си администрация; подчертава, че националните данъчни администрации следва да разполагат с достатъчно ресурси, включително човешки ресурси, за да действат ефективно в процесите на предотвратяването, разкриването и борбата с агресивното данъчно планиране, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци, които водят до значително намаляване на тяхната данъчна основа, и за да гарантират по-добро и по-справедливо събиране на данъци и доверието в данъчната система; отбелязва, че проучванията са показали, че квалифицираният персонал в данъчната администрация носи значително повече приходи за държавата, отколкото разходи за този персонал, тъй като ефективността на данъчните администрации оказва пряко положително въздействие върху приходите от данъци;

4.

Подчертава разликата между, от една страна, вредните практики на някои данъчни и национални администрации, позволяващи МНК да прехвърлят печалбата си, за да избегнат облагане на териториите, където са били генерирани печалбите, и от друга страна, конкуренцията между правителствата при привличането на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) или запазването на икономическите дейности в държавата в пълно съответствие със законодателството на ЕС;

5.

Подчертава, че Договорът, в съответствие с принципа на субсидиарност, позволява на държавите членки да определят собствени ставки на корпоративния данък и на данъчната основа, докато бъдат договорени по-силни мерки за данъчно сближаване в съответствие с Договора; подчертава също така обаче, че прекомерно сложните правила на националните данъчни системи, заедно с различията между тези системи, създадоха заобиколни пътища, които се използват от МНК с цел агресивно данъчно планиране, което доведе до намаляване на данъчната основа, прехвърляне на печалбите, надпревара за достигане на най-ниски равнища и в крайна сметка — до неоптимални икономически резултати; подчертава факта, че този вид избягване на данъци представлява игра с отрицателна сума за всички национални бюджети, взети заедно, тъй като увеличаването на данъчните приходи, произтичащи от вредни практики в една държава членка (благодарение на дерогации, специални приспадания или пропуски), не компенсират намаляването на данъчните приходи в други държави членки; посочва, че само един по-координиран и съвместен подход от страна на държавите членки, който следва да доведе до обща рамка, в която държавите членки определят своите данъчни ставки, може да предотврати по-нататъшното намаляване на данъчната основа, вредната данъчна конкуренция и данъчната надпревара за достигане на най-ниски равнища;

6.

Припомня, че някои държави членки официално имат по-високи корпоративни данъци, отколкото други, но в действителност поради приспадане и пропуски, които облагодетелстват местните предприятия, ставките са значително по-ниски, което прави ефективната данъчна ставка по-ниска, отколкото в държавите членки с официално ниска ставка;

7.

Изтъква факта, че по-ниският корпоративен данък в някои държави членки може да доведе до относително по-високи данъчни приходи, отколкото предвиждат по-високите данъчни ставки;

8.

Отбелязва, че според Комисията (22) законоустановените ставки на корпоративния данък в ЕС са намалели с 12 процентни пункта — от 35 % на 23 % между 1995 и 2014 г.; подчертава, че този спад в данъчните ставки се придружава от разширяване на данъчната основа с цел намаляване на загубите на приходи и че относително стабилните приходи, произтичащи от корпоративното данъчно облагане в същия срок, могат да се обяснят и със значителна тенденция за „инкорпориране“ , т.е. преминаване от определени правни форми на стопанска дейност като (еднолична) собственост към корпоративен статут, което води до подобно преминаване от лична данъчна основа към корпоративна данъчна основа;

9.

Отбелязва, че повечето държави членки изразходват големи суми за данъчни стимули, предназначени да дадат конкурентни предимства на МСП, но че според Комисията (23) тези опити се подкопават от въздействието на международното данъчно планиране в три от четирите държави членки, обхванати от неотдавнашно проучване; отбелязва, че такива последици поставят МСП в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията въпреки големите разходи, свързани с данъчните разходи в подкрепа на МСП, и че тези резултати вредят на намеренията на определящите политиката лица на национално равнище;

10.

Подчертава нарастващата разлика между законоустановените и действителните данъчни ставки, и по-специално за предприятия, които извършват дейност в световен мащаб, което отразява поне отчасти различни дерогации и изключения от общия данъчен режим, независимо дали са предвидени от законодателя, за да се постигнат конкретни цели, или произтичат от агресивно данъчно планиране, т.е. от създаването на напълно изкуствени договорености само за целите на данъчното облагане;

11.

Подчертава, че несъответствията между данъчните системи на световно равнище допринасят за значително намаляване на данъчната основа и отклонение от данъчно облагане, но че действията единствено на равнището на ЕС няма да се занимават с тези въпроси;

12.

Отбелязва голямото разнообразие от 28 данъчни системи в ЕС по отношение на определянето на данъчната основа и на размера на данъчната ставка, като това разнообразие се увеличава още повече, ако се отчетат специалните юрисдикции с автономни данъчни системи, свързани с държави членки на ЕС (отвъдморските територии и подчинените на британската корона територии); изразява съжаление относно факта, че основни понятия и елементи, като баланс между облагането с данък при източника и на мястото на пребиваване, място на стопанска дейност и данъчнозадължени субекти, икономическа същност и правила за борба със злоупотребите, определението на лихва и авторски и лицензионни възнаграждения, третирането на нематериални активи, третирането на дълг и капитал, да не споменаваме въпроса какво може или не може да бъде приспаднато от данъчната основа, в момента нито имат общо определение, нито се подчиняват на общи насоки в ЕС, което води до некоординирани данъчни системи в държавите членки; подчертава, че е необходимо тези определения да бъдат хармонизирани;

13.

Подчертава, че националните преференциални режими и несъответствията между различните данъчни системи в рамките на единния пазар създават възможности за избягване на данъци; отбелязва, че тези нежелани ефекти допълнително се утежняват от взаимодействието с голям брой двустранни данъчни спогодби между държавите членки и трети държави, както и недостатъчните разпоредби за борба със злоупотребите в тях;

14.

Отбелязва, че тази несъгласувана данъчна рамка в ЕС страда и от очевидна липса на сътрудничество между държавите членки; подчертава във връзка с това, че държавите членки не винаги отчитат въздействието на своите данъчни мерки по отношение на други държави членки, и то не само когато изготвят данъчните си мерки, но и при обмена на информация относно изпълнението на такива мерки, водещи de facto до политика от типа „за сметка на другите“ в областта на данъчното облагане, която е в противоречие със самите основи на европейския проект; посочва, че прилагането на автоматичен, системен и ефикасен обмен на информация между държавите членки би позволило да се отчита данъчното третиране на конкретни потоци на доход или сделки в други държави членки; подчертава, че това също допринася за създаването на неприемливо положение, при което печалбите, генерирани от МНК в държава членка, често се облагат при много ниски ставки или въобще не се облагат в ЕС;

15.

Счита, че данъчната политика и политиката в областта на конкуренцията следва да бъдат разглеждани като две страни на една и съща монета на вътрешния пазар и призовава Комисията да направи преоценка и да укрепи наличните инструменти и ресурси за политиката в областта на конкуренцията и държавните помощи;

16.

Подчертава, че сближаването между националните данъчни системи в ЕС е доста ограничено въпреки безпрецедентното задълбочаване на процеса на интеграция в ЕС през последните 30 години, особено във връзка с единния пазар и Икономическия и паричния съюз; изразява съжаление относно факта, че координацията на националните данъчни системи изостава значително в сравнение с усилията за координация в други области на равнището на ЕС, по-специално в рамките на европейския семестър, въпреки че, като се остави настрани въпроса за съответствието на мерките по отношение на разходната част, голяма част от съчетанието от политики, целящо осигуряването на фискална консолидация, се отнася до приходната част на бюджета; счита, че този аспект следваше да бъде споменат в доклада на петимата председатели относно изграждането на Икономическия и паричния съюз на Европа от юни 2015 г.;

17.

Подчертава, че липсата на политическа воля да се действа в посока на конвергенция между националните фискални политики насърчава държавите членки да изберат двустранен подход, докато един общ подход ще бъде по-ефективен; припомня варианта за изготвяне на фискална конвергенция чрез засилено сътрудничество; приветства, във връзка с това, желанието на някои държави членки да въведат данък върху финансовите сделки;

18.

Подчертава, че избягването на данъци от някои МНК може да доведе до близки до нулеви ефективни данъчни ставки за печалбите, генерирани в европейски юрисдикции, като изтъква факта, че такива МНК, ползвайки се от различни обществени блага и услуги в мястото, където извършват дейност, не заплащат своя справедлив дял, като допринасят по този начин за намаляването на националната данъчна основа и за по-големи различия; подчертава също така, че възможността за прехвърляне на печалби е достъпна само за дружествата, извършващи трансгранични дейности, което поставя в неизгодно положение конкурентите с дейност само в една държава;

19.

Отбелязва с голяма загриженост, че избягването на корпоративни данъци има пряко въздействие върху националните бюджети и разпределението на данъчното усилие между категориите данъкоплатци, както и между икономическите фактори (в полза на най-мобилните фактори, като капитал под формата на ПЧИ; изразява съжаление относно факта, че в допълнение към нарушаването на конкуренцията и неравнопоставените условия на конкуренция, това води до изключително тревожно положение, при което, в контекста на силна фискална консолидация и усилия за структурни реформи, някои от тези данъчнозадължени лица с най-високото ниво на способност за плащане допринасят значително по-малко от тези, които са най-силно засегнати от икономическата и финансовата криза и кризата с дълга, като обикновените граждани и дружества, които не използват агресивно данъчно планиране, които често принадлежат към категорията на МСП и често не са в състояние да се конкурират с МНК поради това сравнително неблагоприятно данъчно положение; подчертава, че настоящата ситуация застрашава да засили недоверието в демокрацията и да засегне отрицателно цялостното спазване на данъчното законодателство, и по-специално в държавите с програми за корекции; изразява съжаление относно факта, че лицата, подаващи сигнали за нередности, които предоставят на националните органи, в полза на обществения интерес, важна информация относно нарушения, нередности, измами или незаконни дейности или практики, могат да бъдат предмет на наказателно преследване, както и да търпят лични и икономически последици; отбелязва с голяма загриженост, че дори журналисти, разкриващи незаконни или нелегитимни практики, понякога са се сблъсквали с подобни последици;

20.

Отбелязва, че проучване на МВФ (24), обхващащо 51 държави, стига до заключението, че прехвърлянето на печалбите между данъчни юрисдикции води до средна загуба на приходи от около 5 % от настоящите приходи от корпоративен подоходен данък — а в държави, нечленуващи в ОИСР, на почти 13 % от въпросните приходи; отбелязва също, че според Комисията иконометрични доказателства показват, че чувствителността на ПЧИ към корпоративното данъчно облагане се е увеличила с течение на времето; подчертава факта, че според проучване около 1 трилион евро потенциални данъчни приходи се губят всяка година поради комбинираното въздействие на данъчните измами, отклонението от данъчно облагане, включително сенчестата икономика, и избягването на данъци в ЕС (25), и че оценките сочат, че годишните загуби за националните бюджети възлизат на около 50-70 милиарда евро в резултат на избягването на данъци, но че тези загуби на приходи в ЕС в действителност могат да възлизат на около 160-190 милиарда евро, ако се отчитат специалните данъчни договорености, неефективността на събиране и други такива дейности (26); като има предвид, че комисията на ООН за търговия и развитие е изчислила, че развиващите се страни губят приблизително приходи от 100 милиарда щатски долара на година от избягването на данъци чрез МНК; подчертава, че тези цифри следва да се разглеждат предпазливо и може да подценяват действителните загуби за националните бюджети, като се имат предвид ограничената прозрачност и различните счетоводни и концептуални рамки в целия свят, което засяга наличието на съпоставими и изчерпателни данни и надеждността на всяка прогноза;

21.

Отбелязва, че стратегиите за данъчно планиране могат да се основават на структурирането на корпорациите, финансовите договорености за техните клонове или на трансферното ценообразуване, отделено от реалните стопански дейности, позволявайки изкуственото прехвърляне на печалба между различните юрисдикции с цел намаляване на общия данъчен принос за дружествата; отбелязва с голямо безпокойство, че в ЕС се използват все по-голям брой дружества „пощенски кутии“, които обаче са дружества само по име и се използват изключително за отклонение от данъчно облагане; отбелязва конкретния пример с McDonalds, чиито данъчни практики според доклад на коалиция от профсъюзи струват на европейските държави над един милиард евро несъбрани данъци между 2009 г. и 2013 г. (27);

22.

Счита, че националните преференциални режими и ниското равнище на координация или конвергенция между данъчните системи на държавите членки, въпреки ефективните икономически взаимовръзки и взаимодействието в рамките на вътрешния пазар, доведоха до редица несъответствия, позволяващи агресивно данъчно планиране, двойно приспадане на данъците и двойно данъчно необлагане, например чрез прилагането на една или комбинация от следните практики: трансферно ценообразуване с цел злоупотреба, локализиране на приспаданията в юрисдикции с високи данъчни ставки, прехвърляне на средства, набрани чрез заеми, посредством дружества за насочване на дохода, прехвърляне на риск, хибридни финансови продукти, използване на несъответствията, данъчен арбитраж, споразумения за авторски и лицензионни възнаграждения (роялти), използване на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба и локализиране на продажбите на активи в юрисдикции с ниски данъчни ставки;

23.

Подчертава, че в рамките на своите информационни мисии в пет държави членки и в Швейцария специалната комисия констатира, че редица национални данъчни мерки, често пъти използвани комбинирано от МНК, имат потенциала да бъдат вредни данъчни практики, и по-специално следните елементи, които следва да бъдат разглеждани само като неизчерпателен списък:

24.

Отбелязва, че според Комисията (28) 72 % от прехвърлянето на печалбите в ЕС се осъществява чрез каналите на трансферното ценообразуване и локализирането на интелектуална собственост;

25.

Подчертава, че редица държави членки през последните години са разработили специфични схеми за намаляване на корпоративния данък, за да привличат мобилни нематериални активи на дружествата, като например приходи, произтичащи от интелектуална собственост; отбелязва разнообразието от намаления на данъчните ставки и данъчни облекчения и разнообразния обхват на предлаганите схеми (иновационни кутии, преференциални данъчни режими за приходи от интелектуална собственост, кутии на знания, патентни кутии и др.); подчертава, че в някои държави членки няма задължение за данъкоплатците да произвеждат интелектуалната собственост сами и/или на територията на държавата, за да получат достъп до данъчни облекчения, а просто трябва да я придобият чрез дружество със седалище в рамките на юрисдикцията; поради това подчертава, че всякакви фискални облекчения за научноизследователска и развойна дейност трябва да бъдат свързани с реални разходи в съответната юрисдикция;

26.

Подчертава освен това, че разходите за научноизследователска и развойна дейност вече могат да бъдат приспаднати от данъците в националните данъчни системи дори без патентни кутии и че така патентните кутии допринасят за избягването на данъци по начин, който противоречи на системата;

27.

Счита, че подобни схеми са примери за вредна данъчна конкуренция между държавите, защото макар и в повечето случаи да не съществува тяхна връзка с реалната икономика и въздействие върху нея, те водят до намаляване на данъчните приходи на други страни, включително и на държави членки; отбелязва, че в един преглед на данъчните стимули за научноизследователска и развойна дейност Комисията (29) установява, че „патентните кутии изглежда по-вероятно да преместят корпоративните доходи, отколкото да стимулират иновации“;

28.

Подчертава, че в икономическа среда, характеризираща се с повече нематериални активи, трансферното ценообразуване често се влияе от липсата на съпоставими сделки и референтни показатели, което превръща в предизвикателство правилното прилагане и приложимостта на принципа на сделката между несвързани лица, според който цените на сделки между образувания, принадлежащи към една и съща корпоративна група, следва да се оценяват по същия начин, както между независими образувания;

29.

Отбелязва, че съществуващите насоки за трансферното ценообразуване оставят на МНК значителна свобода на преценка при избора и прилагането на методите за оценка; подчертава, че липсата на ефективни общи стандарти за трансферно ценообразуване, както и разнообразните предвидени дерогации, изключения и варианти се използват от МНК в противоречие с духа на тези насоки с цел калибриране на облагаемите им печалби по юрисдикции и намаляване на общите им данъчни задължения, например чрез неправомерни „разходи плюс“, произволно определяне на маржовете на печалбата или спорното изключване на някои разходи от сметките; подчертава, че най-добрият начин да се разгледа въпросът с трансферното ценообразуване на равнището на ЕС е чрез общо консолидиране на данъчната основа, което премахва необходимостта от тези цени;

30.

Подчертава факта, че досиетата за трансферното ценообразуване, представени от МНК или техни представители, не могат да бъдат правилно контролирани от страна на данъчните администрации, които често не са достатъчно оборудвани и не разполагат с достатъчно персонал, за да могат критично и внимателно да проучат тези анализи и техните резултати или въздействие;

31.

Изразява съжаление по повод на факта, че в икономически контекст, в който 60 % от световната търговия е вътрешногрупова (30), насоките за прилагането на това чисто икономическо понятие са разпокъсани на национално равнище и следователно търпят несъответствия между държавите членки и при съдебни спорове;

32.

Освен това подчертава факта, че въпреки значителния брой правни спорове в ЕС в резултат на различни тълкувания на едни и същи принципи на трансферното ценообразуване, липсва ефективен механизъм за разрешаване на спорове на европейско равнище; отбелязва, че уреждането на случаите, представени на арбитражната конвенция на ЕС за трансферното ценообразуване, може да отнеме до осем години, което допринася за правната несигурност за дружествата и данъчните администрации;

33.

Подчертава основната роля на големите счетоводни дружества, включително „Голямата четворка“, в изготвянето и предлагането на пазара на правила и схеми за избягване на данъци, които се възползват от съществуващите несъответствия между националните законодателства; подчертава, че тези дружества, които изглежда получават значителна част от приходите си от предоставяне на данъчни услуги, имат доминираща позиция на пазарите на одиторски услуги на повечето държави членки и упражняват надмощие в областта на консултантските услуги по данъчни въпроси, образуват тесен олигопол; счита,че подобна ситуация не може да продължи, без да нанесе щети на функционирането на единния пазар в сферите на действие на „Голямата четворка“; обръща внимание на конфликта на интереси, който възниква при предоставянето в рамките на едно и също дружество на данъчни съвети и консултационна дейност, предназначени, от една страна, за данъчните администрации, а от друга страна, за службите за данъчно планиране на МНК, които се възползват от слабите места на отделните национални данъчни законодателства; счита, че трябва да бъдат насърчавани добрите практики във връзка с това и че съществуващите кодекси за поведение следва да бъдат подобрени; при все това поставя под съмнение ефективността на корпоративните кодекси за поведение и политиките на корпоративна социална отговорност за справяне с този проблем; подчертава факта, че в ЕС и в цял свят данъчните постановления са се превърнали в обичайна стопанска практика, не само с оглед получаване на правна сигурност или на изгодни данъчни споразумения, но и в случаи, в които законодателните разпоредби не оставят никакви възможности за тълкуване; изразява загриженост поради оценките от сектора на данъчните консултации, че и само 50 % шанс за законосъобразност е достатъчен, за да се препоръча дадена схема за данъчно планиране на клиентите (31);

34.

Призовава данъчните органи да подобрят и диверсифицират източниците си на ноу-хау и значително да подобрят процеса на оценка на въздействието, за да се намалят рисковете от неочаквани последици от новите данъчни мерки; припомня на държавите членки, че не само разликите между данъчните системи, но и изключително голямата сложност на националните данъчни системи и ниската стабилност с прекалено чести промени са важни фактори за създаването на разлики в данъчното облагане, несправедливост на данъчните системи и слаба надеждност на данъчната политика; подчертава в тази връзка препятствието, което представлява данъчната фрагментация пред създаването на европейски съюз на капиталовите пазари;

35.

Признава, че по повод на икономическата криза и освен това вследствие на скандала „Люкслийкс“ опитите за справяне с агресивното данъчно планиране на МНК заемат едно от първите места в политическата програма на държавите членки, ЕС, ОИСР и Г-20, но изразява съжаление по повод на факта, че с изключение на спонсорирания от Г-20 проект на ОИСР за намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), който току-що приключи и още не е приложен от държавите, до момента на практика не е постигнат никакъв значителен напредък;

36.

Отбелязва във връзка с това, че много държави членки са въвели или възнамеряват да приемат мерки за справяне с проблема на избягването на данъци, особено във връзка с ограничаването на данъчните отчисления за лихвите, правилата за борба със злоупотребите, по-доброто определение на понятието „място на стопанска дейност“ (включително разработване на тестове за икономическа същност с цел по-ефективно определяне на мястото, където дружествата подлежат на данъчно облагане), възможността за изключване на дружества с неправомерно поведение от процедури за възлагане на обществени поръчки или публикуването на схеми за данъчно планиране, което може да спомогне за възстановяване на надеждността на данъчната система и за намаляване на времевия интервал между установяването на специфични схеми и предприемането на корективни мерки, включително на законодателно равнище;

37.

Изразява въпреки това загриженост, че при отсъствие на подход на сътрудничество едностранните мерки, предприемани от държавите членки за борба с намаляването на данъчната основа, може да доведат до увеличаване на сложността, което ще създаде нови несъответствия, а в резултат на това — още повече възможности за избягване на данъци в рамките на вътрешния пазар; подчертава, че всяко различно прилагане от страна на държавите членки на международните насоки или насоките на ЕС може да има същия ефект;

38.

Приветства различните инициативи и законодателни предложения, внесени от Комисията през последните 20 години, в т.ч. и най-новите, с които се цели постигането на по-голяма координация на корпоративните данъчни системи на държавите членки с оглед укрепване на вътрешния пазар, преодоляване на двойното данъчно облагане или двойното данъчно необлагане и запазване на правото на държавите членки на ефективно данъчно облагане; при все това изразява съжаление, че досега само малък брой от тези предложения са приети от Съвета, което се дължи на изискването за единодушие и на факта, че някои държави членки продължават да са убедени, че индивидуално имат повече полза от „вратичките“ в несъгласуваната данъчна система, отколкото биха имали колективно от една координирана система;

39.

Приветства публикуването на нов набор от фискални политики и призовава Комисията да се стреми да гарантира справедлива данъчна система въз основа на принципа за данъчно облагане в държавата членка, където се генерират печалбите, като по този начин се избягна нарушаване на пазара и нелоялна конкуренция;

40.

Подчертава, че създадената от държавите членки през 1998 г. група „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия), наричана за краткост „групата“, успя в края на 90-те години на двадесети век и началото на новия век да премахне най-вредните отделни данъчни практики посредством прилагането на двупистов подход на законодателство с незадължителен характер — на отменяне на съществуващи данъчни мерки, довели до вредна данъчна конкуренция, и въздържане от въвеждане на подобни мерки в бъдеще („запазване на съществуващото положение“);

41.

Изразява съжаление по повод на факта, че работата на групата изглежда е в застой; отбелязва, че някои от над 100-те мерки, отменени в резултат на нейната дейност, са заменени в държавите членки от данъчни мерки с подобни вредни последици; отбелязва, че данъчните органи са противодействали на препоръките на групата чрез създаване на нови структури със също толкова вредно въздействие като на отменените от групата; изразява съжаление по повод на факта, че предишните опити за засилване на управлението и мандата ѝ и за коригиране и разширяване на определените в Кодекса работни методи и критерии с цел борба с новите форми на вредни данъчни практики в рамките на настоящата икономическа обстановка не са били успешни; подкрепя последните предложения на Комисията в тази област, посочени в плана ѝ за действие от 17 юни 2015 г. за справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в ЕС;

42.

Изразява съжаление относно факта, че въпреки амбициозните цели, обявявани от 1997 г. насам, между държавите членки продължи данъчната конкуренция, произтичаща не толкова от разлики в данъчните ставки, колкото от разнородността на националните правила за определяне на това какво представлява облагаема печалба, което от няколко десетилетия насам неизменно се илюстрира от различията между номиналните и действителните ставки на корпоративния данък, прилагани от държавите членки;

43.

Изразява съжаление и по повод на факта, че първоначалният статут и правилата за управление на групата предоставиха твърде много свобода за политически преговори и компромиси в стремежа за постигане на „широк консенсус“ (т.е. на практика почти единодушие с възможност за изразяване на несъгласие в бележките под линия) относно оценката на вредните практики, което се отрази неблагоприятно на надеждността и целостта на нейната дейност и понякога води до съзнателно непубликуване или непроследяване на доклади, като например доклада на Симънс & Симънс от 1999 г. относно административните практики; изразява съжаление, че отмяната на съществуващите мерки беше забавена политически, а в някои случаи беше позволено и включването на нови бенефициенти след крайния срок, което също е свързано с много слабите механизми на групата за отчетност и надзор;

44.

Подчертава принципния проблем, че подходът на Кодекса за действие в зависимост от конкретния случай, въпреки че доведе до това понастоящем държавите членки да се конкурират повече с общи мерки, не беше насочен към справяне със системните слабости, породени от разпокъсаността на рамката за корпоративно данъчно облагане в ЕС, която изисква по-основно преразглеждане;

45.

Отбелязва също така усилията, положени чрез създаването на Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане, която събира различни заинтересовани лица около една и съща маса с цел постигане на консенсус по въпроса за избягването на данъци, по-специално в международен контекст, както и чрез Съвместния форум на ЕС по трансферното ценообразуване, който издава редица насоки по техническите въпроси, свързани с трансферното ценообразуване; подчертава, че към днешна дата тези органи допринесоха за извършване на ограничени корекции на корпоративната данъчна рамка; съжалява, че издадените от Съвместния форум на ЕС по трансферното ценообразуване насоки засега не са разгледали в достатъчна степен въпроса за избягването на данъци; изразява съжаление във връзка с факта, че съставът на Съвместния форум на ЕС по трансферното ценообразуване, въпреки неотдавнашно обновяване на членския състав, все още е небалансиран; също така се обявява против факта, че в работата по насоките относно трансферното ценообразуване допринасят данъчни експерти, които в същото време може да дават консултации на клиентите си относно стратегии за агресивно данъчно планиране, базирани на трансферно ценообразуване, и по този начин да бъдат в положение на конфликт на интереси;

46.

Подчертава, че макар и законодателството на ЕС (Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, Директивата за лихвите и роялти, Директивата относно сливанията и Директивата относно административното сътрудничество) да покрива ограничени аспекти, свързани с корпоративното данъчно облагане, то беше в състояние да се заеме със специфичните проблеми, пред които са изправени държавите членки и дружествата, работещи в няколко страни; подчертава факта, че тези мерки, първоначално предназначени за премахване на двойното данъчно облагане, имат някои непредвидени контрапродуктивни въздействия върху избягването на данъци и понякога водят до двойно данъчно необлагане; приветства неотдавнашното приемане от Съвета на изменения на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, насочени към въвеждането на обща клауза за борба със злоупотребите и преодоляването на различията в данъчното третиране на хибридните заеми, които ще влязат в сила в края на 2015 г., като се надява, че това ще спомогне да се премахнат някои от възможностите за избягване на данъци в ЕС;

47.

Припомня разпоредбите на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество, насочени към прилагане на обмен на цялата съответна финансова информация; счита, че автоматичният, незабавен и всеобхватен обмен и ефективната обработка на данъчната информация биха оказали силен възпиращ ефект по отношение на отклонението от данъчно облагане и въвеждането на вредни данъчни практики и биха позволили на държавите членки и на Комисията да разполагат с цялата необходима информация, за да реагират срещу тези практики;

48.

Изразява съжаление по повод на факта, че действащата законодателна рамка и рамка за мониторинг на обмена на информация относно данъчните мерки не е ефективна, тъй като се оказва, че не се спазват съществуващите изисквания за спонтанен обмен на информация или обмен на информация при поискване; изразява съжаление по повод на факта, че на практика нито една държава членка не обменя информация, която може да окаже въздействие върху страните — партньори на ЕС; съжалява за липсата на координация между Комисията и компетентните органи на държавите членки;

49.

Съжалява за обстоятелството, че данъчна информация почти никога не се обменя спонтанно между държавите членки; приветства автоматичния обмен на информация, който вече не се основава на реципрочност; насочва вниманието към структурните проблеми на система, основаваща се на преценката за това какво следва да се съобщава или съответно да не се съобщава, съпътствана от слаби системи за надзор, вследствие на което е много трудно да се установят нарушения на изискването за обмен на информация;

50.

Приветства поетия от Комисията ангажимент за насърчаване на автоматичния обмен на данъчна информация като бъдещия европейски и международен стандарт за прозрачност; настоятелно призовава Комисията, като първа стъпка, да изпълни задължението си на пазител на Договорите и да предприеме всички необходими действия, за да гарантира надлежното спазване на съществуващото законодателство на ЕС и на принципа на лоялно сътрудничество между държавите членки, залегнал в Договорите; приветства предложението на експертната група по въпросите на автоматичния обмен на финансова информация за разглеждане на възможности за подпомагане на развиващите се страни с автоматичен обмен на информация чрез споразумения за нереципрочен обмен;

51.

Отбелязва, че правилата и санкциите във връзка с държавните помощи са полезно средство за противодействие на най-неправомерните и унищожителни вредни данъчни практики и могат да имат значителен възпиращ ефект;

52.

Приветства пакета на Комисията за прозрачност в областта на данъчното облагане във връзка с автоматичния обмен на информация между държавите членки относно техните данъчни постановления от март 2015 г. и плана за действие за справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в ЕС от юни 2015 г.; подчертава обаче, че тези текстове могат да се разглеждат само като първи крачки в правилната посока и че наличието на последователна рамка от правни разпоредби и административна координация представлява неотложна необходимост и би било от полза както за МСП, така и за тези МНК, които допринасят за създаването на истински икономически растеж и заплащат своя справедлив дял от данъците в рамките на вътрешния пазар;

53.

Приветства неотдавнашното споразумение по Плана за действие на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, който след поредицата от призиви за предприемане на действие, отправени по време на срещите на върха на Г-7 и Г-20, се опитва да разгледа отделните проблеми, засягащи функционирането на международната система за корпоративно данъчно облагане, като предлага глобални и системни действия за справяне с тях; съжалява за късното и неравнопоставено включване на развиващите се страни в процеса на ОИСР за намаляване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, в който те би следвало да участват равнопоставено; съжалява също така, че някои от резултатите от Плана за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби не отиват по-далеч в области като вредните данъчни режими, цифровата икономика и прозрачността;

54.

Отбелязва, че след систематичен анализ на „точките на напрежение“ на международната данъчна система Планът за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби беше разделен на 15 точки за действие, седем от които бяха одобрени от Г-20 през ноември 2014 г., а останалите бяха изпълнени през октомври 2015 г.; подчертава, че на фона на променящата се стопанска среда тези действия имат за цел да решат проблемите, свързани с прозрачността, например чрез издаване на насоки за отчитане по държави, а така също и проблемите, свързани с липсата на съдържание в някои схеми за избягване на данъци, и за по-голяма съгласуваност на международните правила;

55.

Предупреждава все пак, че е възможно компромисите да не съответстват на първоначалните амбиции или да доведат до различни тълкувания на национално равнище; подчертава освен това, че досега почти не е упражнявано ефективно наблюдение на прилагането на насоките на ОИСР в държавите, които са ги одобрили, и че дори и най-обмислените решения не могат да бъдат ефективни, ако не се наблюдават и изпълняват по подходящ начин;

56.

Подчертава допълващия характер на дейността на ЕС и на ОИСР в тази област; счита, че предвид степента си на интеграция ЕС трябва да отиде по-далеч от предложенията относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби по отношение на координацията и сближаването, насочени към избягване на всички форми на вредна данъчна конкуренция в рамките на вътрешния пазар; изразява убеждението, че ЕС би могъл да въведе по-ефективни инструменти за гарантиране на лоялна данъчна конкуренция и на правото на държавите членки да прилагат ефективно данъчно облагане върху печалбите, генерирани на тяхна територия, като същевременно се грижи за това конкурентоспособността му да не бъде засегната по неблагоприятен начин;

57.

Подчертава, че в рамките на вътрешния пазар новите участници и дружества, в т.ч. МСП, които не използват агресивни данъчни практики, са в неравностойно положение в сравнение с МНК, които могат да прехвърлят печалбите си или да прилагат други форми на агресивно данъчно планиране чрез различни решения и инструменти, достъпни само за тях поради големината им и способността им да провеждат стопанска дейност в международен план; отбелязва със загриженост, че при еднакви във всяко друго отношение условия произтичащите от това по-ниски данъчни задължения водят до по-голяма печалба след данъчно облагане за МНК и по такъв начин създават неравни условия на конкуренция с техните конкуренти на единния пазар, които не могат да се ползват от агресивното данъчно планиране и запазват връзката между мястото на генериране на печалба и мястото на данъчно облагане; посочва, че това нарушаване на равните условия на конкуренция в полза на мултинационалните корпорации противоречи на основния принцип на единния пазар;

58.

Подчертава, че ОИСР (32) посочва използването от страна на някои МНК на стратегии, които им позволяват да плащат едва 5 % корпоративен данък, докато по-малките предприятия плащат до 30 %, и е силно обезпокоен поради обстоятелството, че според някои проучвания (33) корпоративният данъчен принос на трансграничните дружества е средно до 30 % по-нисък от този на местните дружества, които осъществяват дейност само в една държава; намира за неприемлив факта, че в резултат от тези стратегии някои МНК може да плащат много ниска ефективна данъчна ставка, докато някои МСП трябва да плащат пълния данък;

59.

Подчертава, че това изкривяване на решенията на стопанските субекти, взети въз основа на очакваната печалба след данъчно облагане, води до неоптимално разпределение на ресурсите в рамките на ЕС и има тенденцията да понижава равнището на конкуренция, което се отразява на растежа и заетостта;

60.

Подчертава факта, че някои вредни данъчни практики може да попаднат в приложното поле на правилата за държавна помощ, свързани с данъчното облагане, по-специално доколкото те могат да предоставят по същия начин „селективно“ предимство и да доведат до нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар; отбелязва, че в миналото процедурите за държавна помощ и дейностите на групата „Кодекс за поведение“ се подкрепяха взаимно, а именно през 1999 г. и през първата половина на първото десетилетие на нашия век; подчертава, че прилагането на правилата на ЕС в областта на конкуренцията добави правен натиск към процеса на вземане на решения с незадължителен характер в групата, което частично компенсира липсата на друг ефективен инструмент за решаване на проблема с избягването на данъци на равнището на ЕС;

61.

Признава значителните промени, настъпили през последните 20 години по отношение на аналитичната рамка на Комисията за държавна помощ под формата на данъчни облекчения, които позволиха да се постигне по-голяма яснота по отношение на определението и анализа на държавната помощ чрез данъчни мерки, както и да се предприемат по-систематични действия срещу подобни мерки; насочва вниманието по-специално към насоките на Комисията от 1998 г. относно прилагането на правилата за държавна помощ към мерки, свързани с прякото данъчно облагане на дружества, към доклада от 2004 г. по този въпрос, както и към редица важни решения от съдебната практика през първите години на нашия век; приветства — в рамките на процеса на модернизиране на държавната помощ, насърчаван от Комисията — въвеждането през 2014 г. на обществено допитване по проект за насоки, предназначени да изяснят понятието за държавна помощ съгласно член 107 от ДФЕС, що се отнася до елементи на държавна помощ под формата на данъчни облекчения, и по-специално данъчни постановления;

62.

Отбелязва, че в последните десетилетия се наблюдава все по-установена практика на Съда на Европейския съюз относно прилагането на законодателството в областта на държавната помощ към данъчните мерки на държавите членки, като най-скорошният случай е делото „Гибралтар“ през 2011 г. (34);

63.

Отбелязва, че Съдът на Европейския съюз подчерта принципа за предимство на съдържанието пред формата и че следователно икономическото въздействие на една мярка е референтният критерий за оценяването ѝ;

64.

Поради това отбелязва, че Съдът на Европейския съюз е извлякъл от забраната за държавна помощ изисквания с важни последици за законодателната отговорност на държавите членки в областта на данъчното облагане;

65.

Отбелязва, че концепцията за „естеството и общата структура на националната система“ служи за основен критерий при извършването на оценка дали мерките за пряко или косвено данъчно облагане са селективни или не, а оттам и дали са съвместими или не с вътрешния пазар, и че всяка държавна помощ трябва да се оценява въз основа на вече съществуващото по-рано равновесие; подчертава, че тъй като показателят на ЕС за оценка на потенциалните нарушения е националната референтна система (35), не всички нарушения на конкуренцията и вредни данъчни практики в рамките на вътрешния пазар могат да бъдат обхванати от действащите правила за конкуренция; ето защо отбелязва, че пълното прилагане на тези правила само по себе си не би позволило да бъде решен проблемът за избягването на корпоративно данъчно облагане в ЕС;

66.

Отбелязва, че според данните, предоставени от страна на Комисията на неговата компетентна специална комисия (36), от 1991 г. насам Комисията е разгледала официално само 65 случая на държавна помощ под формата на данъчни облекчения, седем от които са данъчни постановления, а само десет произхождат от официалните уведомления от държавите членки;

67.

Подчертава, че през втората половина на първото десетилетие на нашия век Комисията е обработила само малък брой случаи в областта на държавната помощ под формата на данъчни облекчения и че актуалните процедури за държавна помощ включват следното:

68.

Подчертава, че текущите и приключените разследвания на Комисията и случаите, разкрити чрез „Люкслийкс“, показват, че някои държави членки не спазват правното си задължение (37) да съобщават на Комисията всеки потенциален случай на държавна помощ;

69.

Подчертава, че тези разследвания хвърлят светлина само върху много ограничена част от някои типични практики, които се отразяват на облагаемата печалба, която се разпределя на някои дъщерни дружества на МНК чрез трансферно ценообразуване; изразява загриженост, че настоящите ресурси на компетентните служби на Комисията могат да ограничат нейната способност да разглежда значително по-голям брой случаи и да извършва систематични проверки, за да установи дали някои допълнителни практики в областта на корпоративното данъчно облагане, освен основаните върху трансферно ценообразуване, биха могли да са в конфликт със законодателството относно държавната помощ;

70.

Решително подкрепя подхода на Комисията, който се състои в отделяне на необходимото време за по-задълбочено разглеждане на текущи случаи с цялата дължима грижа; счита, че резултатите от разследванията ще допринесат за установяването на по-прецизни и по-ефективни насоки за държавните помощи под формата на данъчни облекчения и трансферното ценообразуване и ще принудят държавите членки да коригират практиките си по съответния начин; при все това приканва Комисията да приключи текущите разследвания на държавната помощ под формата на данъчни облекчения, колкото е възможно най-скоро, без да се засяга качеството и надеждността им, и очаква резултатите от тях с голям интерес; призовава Комисията да докладва редовно пред Европейския парламент относно тези разследвания; призовава Комисията да изиска възстановяването на всяко липсващо евро, в случай че текущите разследвания установят неправомерна държавна помощ;

71.

Подчертава, че в случай на нарушение на правилата на ЕС текущите разследвания биха могли да доведат до възстановяване от страна на държавата членка, одобрила съответната данъчна мярка, на сумата, съответстваща на неправомерната държавна помощ, отпусната на предприятията бенефициенти; подчертава, че макар и това да може да има значителен отрицателен ефект върху репутацията на конкретната държава членка, неспазването на практика се възнаграждава, а това е малко вероятно да възпре държавите членки в случай на съмнение да осъществяват практики на неправомерна държавна помощ и да отпускат неправомерни данъчни облекчения, по-скоро обратното, освобождава ги от отговорността им да спазват правилата на ЕС относно държавната помощ и не облекчава финансовата загуба за бюджетите на засегнатите държави членки; в по-широк смисъл счита, че правилата относно държавната помощ следва да предвиждат санкции, които да представляват ефективно възпиращо средство по отношение на неправомерната държавна помощ;

72.

Посочва също така възможността в случай на трансферно ценообразуване с цел злоупотреба между трансгранични дъщерни дружества да бъдат коригирани не само данъчните приходи на държавата членка, която е в основата на благоприятното данъчно третиране (възстановяване на помощ), но и същото да се случи и в други страни, в които се осъществява сделката (последваща корекция на трансферното ценообразуване и по този начин на облагаемия доход); подчертава, че в някои случаи това би могло да доведе до двойно данъчно облагане;

73.

Припомня, че данъчните постановления следва да бъдат насочени към осигуряването на правна сигурност и да създават оправдани очаквания за бенефициентите; подчертава, че в случай че националните постановления може да бъдат оспорени от правилата за държавните помощи на равнището на ЕС, съществува риск от масово внасяне от страна на държавите членки на искания за индивидуални постановления за предварително разрешение от страна на Комисията с оглед да се избегне правната несигурност за данъчните администрации и за предприятията; подчертава, че засиленият капацитет в рамките на Комисията и подобрените процеси за предаване на информация са подходящите начини за справяне с един засилен поток от искания, както и с по-голямата прозрачност, изисквана от държавите членки в областта на данъчното облагане;

74.

Изразява загриженост, че отрицателните странични ефекти от вредните данъчни практики на някои МНК изглежда са много по-значителни в развиващите се страни, отколкото в развитите страни (38), тъй като първите получават по-голям дял от своите приходи от корпоративния данък и имат по-слаба публична финансова система, регулаторна среда и административен капацитет за осигуряване на спазването на данъчното законодателство и за борба с тези вредни данъчни практики; отбелязва, че МВФ (39) счита, че развиващите се страни губят от агресивно данъчно планиране три пъти повече приходи в относително изражение, отколкото развитите страни; подчертава, че член 208 от Договора от Лисабон задължава държавите членки да приспособят политиките си, за да подкрепят развитието в развиващите се страни; посочва, че всеобхватните последващи анализи на страничните ефекти от данъчните практики на държавите членки, чиито констатации следва да бъдат оповестени публично, биха помогнали да насочат изработването на политики към гарантиране, че подобни практики не намаляват данъчната основа на други държави членки или трети държави;

75.

Подчертава, че в същото време няколкото „победители“ в световната конкуренция в областта на данъчното облагане, а именно държавите с много привлекателни корпоративни данъчни политики в рамките на ЕС и извън него, представят някои несъразмерни икономически показатели в сравнение с размера и реалната си икономическа дейност, особено като се вземат предвид например броят на местните дружества на глава от населението, размерът на осчетоводените външни печалби, преките чуждестранни инвестиции или изходящите финансови потоци в сравнение с БВП и др.; отбелязва, че това положение демонстрира изкуствения характер на тяхната данъчна основа и на входящите финансови потоци, а така също и отделянето, позволено съгласно действащите данъчни системи, на мястото на създаване на стойност от мястото на осъществяване на данъчното облагане;

76.

Подчертава, че данъчната конкуренция не се ограничава само до държавите членки и техните зависими или асоциирани територии, а че повечето разглеждани практики имат международно измерение поради прехвърлянето на печалби в държавите с ниско или без данъчно облагане или с предвиждащи поверителност на операциите юрисдикции, в които често не се осъществява съществена икономическа дейност; изразява съжаление по повод на липсата на координиран подход от страна на държавите членки по отношение на всички тези юрисдикции, не само по отношение на предприемането на съвместни действия или съвместно реагиране срещу вредните практики, но също така — въпреки усилията на Комисията — по отношение на тяхното идентифициране и съответните критерии; по тази причина силно подкрепя предложението на Комисията от 2012 г., което включва съществени критерии за гарантиране на лоялна конкуренция в допълнение към прозрачността и обмена на информация, както и неотдавнашната публикация в данъчния пакет на Комисията от 17 юни 2015 г. на списък с юрисдикции, които не оказват съдействие в областта на данъчното облагане, изготвен въз основа на подход за „общ знаменател“ на базата на съществуващи на национално равнище списъци; подчертава, че изготвянето на такъв списък е необходимо условие за предприемането на подходящи действия срещу тези юрисдикции; счита, че този списък следва да бъде първият от процес, който да доведе до строго, обективно определение на „данъчни убежища“, което след това да може да се използва в други списъци, установени въз основа на ясни критерии, които следва да бъдат известни предварително; насърчава Комисията да оцени дали европейските юрисдикции отговарят на тези критерии;

77.

Подчертава, че работата на ОИСР в това отношение постигна някои значителни резултати във връзка с прозрачността и обмена на информация; приветства по-специално подписването от близо 100 страни през юни 2015 г. на многостранната Конвенция на ОИСР за административна взаимопомощ по данъчни въпроси („Единна конвенция“), в която се предвижда административно сътрудничество между държавите при оценяването и събирането на данъци, по-специално с оглед на борбата с избягването на данъци и данъчните измами;

78.

Въпреки това подчертава, че работата на ОИСР по предишния списък на данъчните убежища, които не оказват сътрудничество, се основаваше на политическия процес, довел до произволни компромиси още при определянето на критериите за списъците, например изискването за сключването на данъчни спогодби с 12 други държави, така че нито една юрисдикция не беше включена в списъка като данъчно убежище, което не оказва сътрудничество; подчертава, че настоящият подход все още се основава на критерии, които се отнасят до данъчната прозрачност и обмена на информация и не са достатъчно изчерпателни за отстраняване на вредата от някои данъчни практики; отбелязва, че независимо от достойнствата му това ограничава значението на подхода на ОИСР за идентифициране на тези данъчни юрисдикции, които са в основата на практиките за избягване на данъци и на вредната данъчна конкуренция в световен мащаб; подчертава по-специално, че този подход не е обвързан с никакви качествени показатели за обективна оценка на съответствието с практиките на доброто управление или не отчита количествени данни, като например счетоводната печалба, входящите и изходящите финансови потоци и тяхната (не)свързаност с икономическата реалност в дадена юрисдикция;

79.

Подчертава освен това факта, че тези списъци може да се използват на национално равнище за прилагане на национални правила за защита и борба с избягването на данъци по отношение на трети държави (като например ограничение на ползите, прилагането на тест за основното предназначение, правила относно контролираните чуждестранни дружества и т.н.) и че следователно ограниченията на такива списъци може също да ограничат обхвата и ефективността на националните мерки, насочени към борба срещу вредните данъчни практики;

80.

Изказва убеждението си, че осигуряването на лоялна конкуренция в рамките на вътрешния пазар и защитата на данъчните основи на държавите членки зависят до голяма степен от справянето с най-слабото звено при взаимодействието с юрисдикциите с ниско или без данъчно облагане или с предвиждащи поверителност операции, като се има предвид, че данъчните ставки са правомощие на държавите членки, тъй като наличието на „вратички“ в данъчната система (например липса на данък при източника) за трети държави, независимо от техните данъчни практики, значително увеличава възможностите за избягване на данъчно облагане в рамките на ЕС;

81.

Изтъква, че един координиран подход на държавите членки спрямо развиващите се и развитите страни може да се окаже много по-ефективен в борбата срещу вредните данъчни практики и за насърчаването на по-голяма реципрочност в областта на данъчното облагане;

82.

Подчертава, че в отговор на натиска от страна на ЕС и Г-20 относно въпроса, свързан с данъчната прозрачност, както и на фона на финансовата, икономическата и дълговата криза, някои трети държави в крайна сметка са подписали споразумения за обмен на информация в областта на данъчното облагане с ЕС, което следва да подобри сътрудничеството с тези държави; посочва, че по отношение на Швейцария през май 2015 г. беше подписано споразумение след продължителен „преходен“ период, през който този важен търговски партньор на ЕС се ползваше от привилегирован достъп до единния пазар, но в същото време не оказваше сътрудничество в други области, особено в областта на данъчното облагане;

83.

Отбелязва, че въпреки текущите преговори напредъкът при подписването на подобни споразумения за сътрудничество със Сан Марино, Монако, Лихтенщайн и Андора продължава да е бавен; изразява съжаление поради факта, че Комисията не разполага с подобен европейски мандат за преговори по споразумения за автоматичен обмен на информация с отвъдморски територии, понастоящем попадащи в обхвата на Директивата на ЕС относно данъчното облагане на доходи от спестявания;

84.

Отбелязва със загриженост, че много развиващи се страни са особено уязвими към дейности на МНК, насочени към избягване на данъци, и че основната причина за пропуснатите приходи за националните бюджети на развиващите се страни се крие в практиките за трансферно ценообразуване на МНК (40); подчертава освен това, че тези държави се намират в много неизгодна позиция при воденето на преговори в сравнение с някои МНК или чуждестранни преки инвеститори, търсещи в цял свят данъчни субсидии и освобождаване от данъци; осъжда факта, че годишните загуби от данъчни приходи, понесени от националните бюджети, се оценяват на между 91 (41) и 125 милиарда евро (42);

85.

Припомня на държавите членки, че съгласно Договора от Лисабон са обвързани с принципа на съгласуваност на политиките за развитие и трябва да гарантират, че данъчните им политики не подкопават целите на ЕС в областта на развитието; насърчава държавите членки да извършат анализи на страничните ефекти на своите данъчни политики и въздействието им върху развиващите се страни, както предлага МВФ;

86.

Обръщайки поглед назад към мандата, предоставен от него на специалната комисия, и независимо от различните ограничения и пречки, срещнати по време на нейните мисии за установяване на фактите, както и от други институции на ЕС, някои държави членки и МНК, стига до заключението, че:

87.

Осъжда факта, че редица данъчни документи от заседанията на групата „Кодекс за поведение“, които са били изискани, не са били оповестени или са били само частично оповестени на комисията, въпреки че някои от тях вече са били предоставени на отделни граждани, които са ги изискали чрез процедурата за достъп до документи, като по този начин Парламентът се оказа по-слабо информиран от европейските граждани относно позицията на държавите членки по въпросите на данъчното облагане; освен това, изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията е публикувала по-малко от 5 % от общия брой изискани документи, които се явяват близо 5 500 на брой; изразява съжаление във връзка с това, че липсва сътрудничество от страна на Комисията и Съвета с комисията, което възпрепятства изпълняването на възложения ѝ мандат;

88.

Предвид настоящата липса на правомощия на Парламента за парламентарно разследване призовава Съвета и Комисията спешно да дадат одобрението си за очакващото разглеждане предложение за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване (43), за да се предоставят действителни права на разследване, които са необходими за упражняването на парламентарното право на разследване;

89.

Призовава Комисията да проучи дали Съдът на Европейския съюз все още може да бъде сезиран за горепосочените нарушения;

90.

Призовава държавите членки да спазват принципа за облагане на печалбата там, където е генерирана;

91.

Призовава държавите членки и институциите на ЕС, които споделят политическата отговорност за настоящото положение, да сложат край на вредната данъчна конкуренция и да окажат пълно съдействие с цел да се отстранят несъответствията — и да се въздържат от създаването на допълнителни несъответствия — между данъчните системи и вредните данъчни мерки, които създават условия за масово избягване на данъци от страна на МНК и намаляване на данъчната основа в рамките на вътрешния пазар; в тази връзка призовава държавите членки да уведомяват Комисията и другите държави членки за всички относими промени в техните закони в областта на корпоративното данъчно облагане, които биха могли да окажат въздействие върху техните ефективни данъчни ставки или върху данъчните приходи на други държави членки; подчертава, че държавите членки, които играят решаваща роля за улесняването на избягването на данъци, следва да поемат отговорност и да бъдат начело на усилията за подобряване на сътрудничеството в данъчната област в рамките на ЕС;

92.

Призовава държавните и правителствените ръководители от ЕС да поемат ясни политически ангажименти за предприемане на спешни действия за справяне с това положение, към което вече не може да бъде проявявана търпимост, не на последно място поради влиянието му върху националните бюджети, които вече са обект на мерки за фискална консолидация, както и върху данъчния принос на други данъкоплатци, в т.ч. МСП и гражданите; подчертава в този контекст, че възнамерява да изпълни изцяло своята роля и е готов да въведе по-ефективен политически контрол в тясно сътрудничество с националните парламенти;

93.

Призовава Комисията да изпълни задължението си на пазител на Договорите, като гарантира, че законодателството на ЕС и принципът за лоялно сътрудничество между държавите членки се спазват изцяло; настоятелно призовава Комисията да предприеме по-нататъшни правни действия като нещо нормално в съответствие с правомощията, предоставени ѝ от Договора; поради това призовава Комисията да засили вътрешния си капацитет, евентуално чрез създаване на специфични данъчни отдели в своите служби, които да разглеждат както увеличаващия се поток от уведомления относно държавна помощ в областта на политиката за конкуренцията, така и засилената ѝ отговорност за координиране на мерките във връзка с данъчната прозрачност;

94.

Призовава държавите членки да предоставят на Комисията всичката необходима информация, за да може тя безпрепятствено да осъществява ролята си на пазител на Договорите;

95.

Призовава Комисията да насърчава добри практики в областта на трансферното ценообразуване и ценообразуването на кредитите и финансовите такси при вътрешногрупови трансакции, за да ги приведе в съответствие с преобладаващите пазарни цени;

96.

Подчертава факта, че определянето на съответните ставки на корпоративния данък остава в сферата на компетентност на държавите членки; въпреки това настоява, че данъчната конкуренция в ЕС и по отношение на трети държави следва да се осъществява в рамките на ясна рамка от правила, за да се гарантира лоялна конкуренция между дружествата в рамките на вътрешния пазар; призовава държавите членки преди всичко да осигурят среда, благоприятстваща бизнеса, която се характеризира, наред с останалото, с икономическа, финансова и политическа стабилност, както и с правна сигурност и простота на данъчните разпоредби; предвид изключително важната им роля за осигуряване на фискална стабилност, призовава Комисията да разгледа по-обстойно въпросите, свързани с корпоративното данъчно облагане, в т.ч. вредните данъчни практики и тяхното въздействие, в рамката на европейския семестър и за съответните показатели, включително прогнозни оценки на разликите в данъчното облагане, възникващи поради отклонение от данъчно облагане и избягване на данъци, които да бъдат включени в процедурата при макроикономически дисбаланси;

97.

Призовава държавите членки, по-специално тези, които получават финансова помощ, да извършат структурни реформи, да провеждат борба срещу данъчните измами и да приложат действия, насочени срещу агресивното данъчно планиране;

98.

Във връзка с това призовава Комисията да намери правилния баланс между фискалното и икономическото сближаване и я призовава да гарантира, че действията подкрепят растежа, инвестициите и работните места;

99.

Счита, че извършването на задълбочен, прозрачен и ефективен автоматичен обмен на данъчна информация и задължителното прилагане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък са основни предпоставки, наред с останалото, за постигане на данъчна система на равнището на ЕС, която да спазва и поддържа основните принципи на вътрешния пазар;

100.

Предвид сложността на въпроса приканва държавите членки и институциите на ЕС да прилагат различни набори от допълващи се действия за подобряване на настоящото положение, като държат сметка за необходимостта да се намали сложността за всички заинтересовани лица и да се сведат до минимум разходите за привеждане в съответствие, които възникват за предприятията и данъчните администрации; ето защо подчертава, че опростяването на данъчните схеми следва да бъде първата крачка в стремежа за постигане на по-голяма яснота не само за държавите членки, но и за гражданите, които понастоящем са изключени от процеса на обмен на информация;

101.

Призовава Комисията да продължи да разследва емпирично възможността за ограничаване на приспадането на авторските възнаграждения на свързани корпорации от основата за облагане с корпоративен данък, като начин да се противодейства на вътрешногрупово прехвърляне на печалба;

102.

Подчертава факта, че въпреки няколкократните покани първоначално само четири от общо 17 МНК (44) са се съгласили да се явят пред комисията за обсъждане на въпроси, свързани с международното данъчно планиране; счита, че първоначалният отказ на 13 от тях — някои от които с голяма публична видимост — да окажат сътрудничество на парламентарната комисия е неприемлив и нанася вреда на достойнството на Европейския парламент и на гражданите, които той представлява; все пак отбелязва, че 11 МНК (45) накрая се съгласиха да се явят в комисията, но чак след гласуването на доклада в комисията TAXE и малко преди гласуването в пленарна зала, а две МНК (46) продължават да отказват да се явят; поради това препоръчва неговите компетентни органи да разгледат възможността да лишат тези дружества от достъп до сградите на Парламента, както и да се помисли сериозно за установяване на ясна рамка и за уточняване на задълженията, определени в Кодекса за поведение за организациите, включени в регистъра за прозрачност (47), по отношение на сътрудничеството с парламентарните комисии и други политически органи;

103.

Призовава за разследване на ролята на финансовите институции в оказването на помощ за вредните данъчни практики;

104.

Изразява съжаление за съдържанието на политическото споразумение от 6 октомври 2015 г. в рамките на Съвета, което не отговаря на законодателното предложение на Комисията от март 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане; подчертава, че предложението на Комисията предвижда, в допълнение към обща рамка за регистриране и автоматичен обмен на информация относно постановленията, разпоредби, даващи възможност на Комисията ефективно да наблюдава нейното изпълнение от държавите членки и да гарантира, че постановленията не оказват отрицателно въздействие върху вътрешния пазар; подчертава, че приемането на позицията на Съвета не би позволило да се извлекат всички ползи от автоматичния обмен на постановления, особено по отношение на практическото изпълнението, и поради това призовава Съвета да се придържа към предложението на Комисията и да вземе надлежно предвид становището на Парламента по него, в частност що се отнася до обхвата на директивата (всички данъчни постановления вместо само трансграничните), периода на прилагане със задна дата (всички данъчни постановления, които са все още валидни, следва да бъдат обменяни) и информацията, предоставяна на Комисията, която следва да има достъп до всички постановления;

105.

Приканва държавите членки да подкрепят в рамките на всички международни форуми автоматичния обмен на информация между данъчните администрации като нов световен стандарт; приканва по-специално Комисията, ОИСР и Г-20 да насърчават автоматичния обмен на информация чрез най-подходящите и ефикасни инструменти в рамките на всеобхватен глобален процес; настоява, че следва да бъдат предприети конкретни стъпки, за да се гарантира, че автоматичният обмен на информация (АОИ) става наистина глобален и следователно ефективен при същевременно спазване на изискванията за поверителност, като се подпомагат усилията на развиващите се страни да изградят капацитет за пълно участие в АОИ; подчертава, че на територията на ЕС автоматичният обмен на информация би могъл да се осъществява под формата на централен регистър за целия ЕС, който би могъл да бъде достъпен за Комисията и компетентните национални органи;

106.

Приканва държавите членки да имат предвид, че всички данъчни постановления, по-специално когато се касае за трансферното ценообразуване, следва да се определят в сътрудничество с всички заинтересовани държави, че съответната информация следва да се обменя автоматично, цялостно и незабавно между тях и че всички национални действия, насочени към намаляване на избягването на данъци и на намаляването на данъчната основа в рамките на ЕС, включително одити, следва да се предприемат съвместно, като надлежно се взема предвид опитът, натрупан чрез програмата „Фискалис 2020“; отново изразява становището си, че основните елементи на всички постановления, които оказват влияние върху други държави членки, следва да бъдат не само споделяни между данъчните администрации и Комисията, но също така и представяни от МНК в докладите по държави;

107.

Подчертава във връзка с това факта, че не само трансгранични, но също така и национални постановления може да окажат въздействие върху други държави членки, и поради това призовава за разширяване на автоматичния обмен на информация, така че да обхваща всички постановления, издадени от или от името на правителството или данъчния орган на дадена държава членка, или всички негови териториални или административни подразделения, които са все още действащи на датата на влизане в сила на директивата; силно набляга на ключовата роля на участието на Комисията в процеса на събиране на данни и анализ на постановленията;

108.

Призовава също така за рамка, която ефективно да контролира прилагането на автоматичния обмен на информация, за събиране и публикуване на статистически данни относно обменената информация и особено за създаване от Комисията, преди 31 декември 2016 г., на защитен централен регистър за улесняване на обмена на информация между участващите данъчни органи; припомня, че създаването на система за автоматичен обмен на информация относно данъчните постановления ще доведе до събирането на голям обем информация, което може да направи трудно откриването на наистина проблематични случаи; подчертава, че тази ситуация, в допълнение към съществуването на 28 държави членки с различни езици и административни практики, прави необходимо Комисията и държавите членки да помислят за интелигентни начини, включително чрез информационни технологии, за справяне с обема и разнообразието на получените данни, за да стане автоматичният обмен на информация в Съюза действително ефективен и полезен;

109.

Призовава Комисията да проучи условията за създаване, в по-дългосрочен план, на общоевропейска система на клирингова къща, чрез която данъчните постановления да се преглеждат систематично от Комисията, за да повиши равнището на сигурност, последователност, еднаквост и прозрачност на системата и да се проверява дали тези постановления не оказват вредно въздействие върху други държави членки;

110.

Подчертава, че за да се увеличи прозрачността за гражданите, Комисията следва да публикува годишен доклад, в който да се обобщават основните случаи, съдържащи се в защитения централен регистър, като изготвяйки доклада, Комисията следва да спазва разпоредбите на Директивата относно взаимната помощ, свързани с поверителността;

111.

Призовава Комисията да обмисли създаването на обща рамка на равнището на ЕС за данъчните постановления , включваща общи критерии, и по-специално:

112.

Оправя искане към Комисията да определи общи насоки на ЕС за прилагане на принципа на сделката между несвързани лица на ОИСР с цел хармонизиране на практиките на държавите — членки на ЕС, при определяне на трансферното ценообразуване по такъв начин, че при договарянето на трансферно ценообразуване националните администрации да имат инструментите за сравняване на подобни предприятия, а не само на подобни сделки;

113.

Счита, че справедливата и ефикасна данъчна система изисква адекватно равнище на прозрачност и поверителност; е убеден следователно, че данъчните администрации на държавите членки и, когато е целесъобразно, Комисията, следва да имат достъп до информация относно крайните бенефициенти на всеки правен инструмент и/или данъчно постановление;

114.

Призовава Комисията да използва, наред с другото, Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, която включва данъчните престъпления в общото определение на „престъпна дейност“, при определянето на крайните бенефициенти на определени правни инструменти;

115.

Призовава Комисията да въведе за вътрешно ползване централен публичен регистър на всички случаи на законно освобождаване от корпоративен данък, данъчни облекчения и кредити, заедно с количествена оценка на въздействието за всяка държава членка;

116.

Приветства плана за действие, предложен от Комисията на 17 юни 2015 г., за борба срещу избягването на данъци и насърчаване на справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в ЕС; призовава Комисията да ускори представянето на законодателни промени за бързото създаване на задължителна за целия ЕС обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), което ще допринесе за решаването не само на проблема с преференциалните режими и несъответствията между националните данъчни системи, но също и повечето проблеми, водещи до намаляване на данъчната основа на европейско равнище (по-специално проблемите, свързани с трансферното ценообразуване); призовава Комисията да възобнови незабавно работата, приключила през 2011 г., по предложение за директива на Съвета за въвеждане на ОКООКД, като вземе предвид позицията на Парламента и новопоявилите се фактори и включи последните заключения от работата на ОИСР и по-специално стандартите, произтичащи от Плана за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, така че да може да бъде изработен консолидиран текст през 2016 г.;

117.

Призовава Комисията да включи в своите предложения разпоредби, целящи изясняването на определението за инвестиции в научноизследователската и развойната дейност и за мястото на стопанска дейност в съответствие с икономическата същност, които да се отнасят и за цифровата икономика; изтъква значението на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност и необходимостта инвестициите и растежа в цифровата икономика да се улесняват, а не да се възпрепятстват, което ще даде на бързо развиващата се икономика на ЕС в цифровия сектор конкурентно предимство спрямо другите участници в САЩ и на други места; подчертава, че съществуващите данни сочат, че патентните кутии не допринасят за ускоряване на иновациите и могат да доведат до сериозно намаляване на данъчната основа чрез прехвърляне на печалби; подчертава същевременно, че злоупотребата или използването на такива системи трябва да бъдат сведени до минимум чрез координирани действия от страна на държавите членки и чрез общи стандарти и определения за това какво представлява насърчаване на научноизследователска и развойна дейност и какво — не; подчертава, че т. нар. „modified nexus approach“ (изменен подход към връзката между разходите за научноизследователска и развойна дейност и получените печалби) към патентните кутии, препоръчан в рамките на инициативата за намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби няма да бъде достатъчен за ограничаване на проблемите, свързани с патентните кутии;

118.

Подчертава, че за да се възстанови връзката между данъчното облагане и икономическата същност и за да се гарантира, че данъците се плащат в държавите, в които икономическата дейност се осъществява в действителност и се създава икономическа стойност, както и за да се поправят съществуващи несъответствия, „формулата за разпределяне“ следва да се различава в отделните сектори, за да се вземат предвид техните специфични характеристики, по-специално по отношение на предприятия в областта на цифровите технологии, тъй като цифровата икономика затруднява данъчните органи при определянето на това къде се създава стойност; призовава Комисията внимателно да разгледа позицията на Парламента относно ОКООКД и да приеме формула за разпределение, която да отразява реалните икономически дейности на дружествата; призовава Комисията да продължи работата си по конкретни варианти за създаването на този коефициент за разпределяне, по-специално с оглед на предвиждане по отношение на всеки сектор на въздействието върху данъчните приходи на всяка държава членка според структурата на нейната икономика; подчертава освен това, че ОКООКД е полезно средство за борба срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби и за създаване на европейска добавена стойност, независимо от това дали данъчните приходи се използват частично като нов собствен ресурс за бюджета на ЕС;

119.

Твърдо подкрепя въвеждането на пълна, задължителна ОКООКД възможно най- консолидация) като първа стъпка в своя план за действие от юни 2015 г., но посочва, че това ще остави много нерешени въпроси, особено за предприятията, извършващи дейност в рамките на единния пазар, като се има предвид, че ОООКД нито би осигурила компенсирането на загубите чрез консолидация, нито би решила въпроса с бюрокрацията и несигурността, свързани с трансферното ценообразуване, което е също така един от основните инструменти за избягване на данъци, използвани от МНК, нито пък би преустановила ефективно изместването на данъчната основа в рамките на Съюза; настоятелно призовава следователно Комисията да определи конкретен и кратък срок за включване на консолидацията в инициативата за ОКООКД; призовава Комисията да не предприема допълнителна оценка на въздействието на тази мярка, която е в програмата на ЕС от десетилетия, била е предмет на задълбочена подготвителна работа и понастоящем е блокирана в Съвета след официалното ѝ внасяне през 2011 г.;

120.

Призовава Комисията да предприеме — в очакване на приемането на пълна ОКООКД и пълното ѝ прилагане на равнището на ЕС — незабавни действия с цел да се гарантира ефективно данъчно облагане, да се намали прехвърлянето на печалби (предимно чрез трансферно ценообразуване), да се подготви, в очакване на консолидацията, преходен режим за приспадане на трансграничните печалби и загуби, който да бъде временен и да предоставя достатъчно гаранции, че няма да създава по-нататъшни възможности за агресивно данъчно планиране, и да продължи да въвежда подходящи и ефективни правила за борба със злоупотребите във всички относими директиви; призовава Комисията да направи проверка на съществуващите директиви и проектите за директиви в областта на данъчното и дружественото право по отношение на това доколко са подходящи за прилагане на ефективно данъчно облагане; призовава Съвета да се подготви за бързото приемане на тези разпоредби; подчертава, че за да постигне една от целите си, т.е. намаляване на бюрокрацията, въвеждането на обща консолидирана данъчна основа следва да бъде придружено от прилагане на общи счетоводни правила и подходяща хармонизация на административните практики по данъчни въпроси;

121.

Призовава Комисията да подготви ясно законодателство относно определението за икономическа същност, създаване на стойност и място на стопанска дейност, с цел да се разреши по-специално въпросът за дружествата „пощенски кутии“, и да разработи критерии и законодателство на ЕС относно третирането на научноизследователската и развойната дейност, които да са съвместими с работата на ОИСР по този въпрос, но да не се ограничават до нея, тъй като държавите членки понастоящем реформират стратегията си в това отношение, често заедно с тази за субсидиите; подчертава, че това законодателство следва ясно да посочва, че трябва да има пряка връзка между преференциалните режими, предоставяни от данъчните администрации, и свързаната с тях научноизследователска и развойна дейност; призовава Комисията да преразгледа законодателството на ЕС относно контролираните чуждестранни дружества и прилагането му в съответствие с решението на Съда на ЕС по делото Cadbury Schweppes (C-196/04), за да се гарантира пълноценното използване на контролирани чуждестранни дружества извън ситуациите на напълно изкуствени споразумения за избягване на случаи на двойно данъчно необлагане; призовава Комисията да направи предложения за хармонизиране на правилата относно контролираните чуждестранни дружества в ЕС;

122.

Призовава също така Комисията, в отсъствието на общоприето определение, да извърши допълнителни анализи и проучвания с цел приемането на определения за агресивно данъчно планиране и вредни данъчни практики, и по-специално за нарушения на договорите за двойно данъчно облагане и за хибридните споразумения, като вземе предвид различните отрицателни въздействия, които те могат да имат върху обществото, да гарантира тяхното наблюдение и да определи по-точно въздействието на избягването на данъци в ЕС и в развиващите се страни; призовава Комисията също така да определи методология за измерване на разликата в данъчното облагане, произтичаща от избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане — както беше обявено в предложението ѝ от март 2015 г. — и да осигури редовното провеждане на такова измерване, за да се наблюдава напредъкът и да се изготвят подходящи отговори посредством политиките; отправя искане към Комисията да предприеме необходимите действия, за да изясни точния статут на всички „зависими юрисдикции“ на държавите членки и какви опорни точки биха могли да бъдат използвани за промяна на техните практики с цел избягване на намаляването на данъчната основа в рамките на ЕС;

123.

Припомня, че освен корпоративните данъчни измами, има доста големи трансгранични измами с ДДС, данък, който е от основно значение за всички държавни хазни; призовава Комисията да разработи мерки за справяне с този проблем, включително чрез по-добро координиране по въпроса между националните данъчни агенции;

124.

Призовава за спешна реформа на Кодекса за поведение в областта на данъчното облагане на предприятия и на групата, отговаряща за прилагането му, като се има предвид, че приносът ѝ досега е спорен, с цел преодоляване на съществуващите понастоящем реални препятствия по пътя към ефективна борба срещу вредните данъчни практики и подпомагане на координирането и сътрудничеството на равнището на ЕС в областта на данъчната политика;

125.

Призовава държавите членки, в дух на добро сътрудничество, да одобрят предложенията, включени в плана за действие на Комисията от 17 юни 2015 г. за справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане в ЕС; счита, че легитимността на групата би спечелила от увеличаване на прозрачността и отчетността; се застъпва следователно за реорганизиране на управлението и на мандата на групата, включително посредством назначаване на постоянен председател, носещ политическа отговорност, подобряване на нейните работни методи (включително чрез евентуален механизъм за гарантиране на прилагането), редовно участие в групата на финансови министри или висши служители, с цел повишаване на видимостта ѝ и засилване на обмена на информация в рамките на групата с цел ефективно противодействие на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; призовава също така за актуализиране и разширяване на критериите, определени в Кодекса, за да бъдат обхванати нови форми на вредни данъчни практики, включително в трети държави; призовава председателя на групата и Съвета да докладват редовно на компетентната му комисия и да обменят информация с нея относно дейността на групата, по-специално по отношение на представянето на нейните шестмесечни доклади до Съвета по икономически и финансови въпроси;

126.

Отправя в по-общ план покана към Съвета да подкрепи насърчаването на истински демократичен контрол по трансграничните данъчни въпроси на равнището на ЕС, подобно на този, който вече е в сила в други области, в които държавите членки или други независими институции, като Европейската централна банка и Съветът на единния надзорен механизъм, имат изключителна компетентност; приканва Съвета и държавите членки да разгледат възможността за създаване на група на високо равнище по въпросите на данъчната политика, както беше предложено от председателя на Комисията; подчертава, че такава „данъчна комисия“, която се отчита пред Парламента, би включвала Съвета и Комисията по модела на Икономическия и финансов комитет, както и независими експерти, и като цяло би упражнявала надзор върху законодателната и незаконодателната данъчна политика и би докладвала на Съвета по икономически и финансови въпроси ECOFIN; изисква на Парламента да бъде дадено право на инициатива да изобличава пред групата за Кодекса за поведение всяка национална мярка, която счете, че отговаря на критериите за вредна данъчна конкуренция, включени в Кодека за поведение;

127.

Призовава Комисията да направи втора актуализация на доклада Симънс & Симънс от 1999 г. относно административните практики, споменати в параграф 26 от доклада на групата за Кодекса за поведение от 1999 г., доклада Примароло (SN 4901/99);

128.

Настоятелно призовава Съвета и държавите членки, като надлежно спазват Договорите и компетентността на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане, да подобрят прозрачността, отчетността и работата по наблюдение на групата и призовава Комисията да инициира рамковото законодателство съгласно общностния метод; счита за важно на по-широката общественост да се предоставя повече информация относно работата на групата;

129.

Призовава Комисията да изпълни изцяло препоръките на Омбудсмана на ЕС относно състава на експертните групи и да приеме пътна карта, която да гарантира балансираност на състава на експертните групи; настоява, че успоредно с работата по осъществяване на тази цел, реформите в настоящата структура и състав следва да започнат незабавно; подчертава, че тези реформи не би трябвало до доведат до липса на наличен технически експертен опит в областта на законотворчеството, тъй като такъв би могъл да бъде осигурен чрез публични консултации или публични изслушвания, открити за представители на всички интереси; призовава Комисията да приеме ясно определение за конфликт на интереси и стабилни политики, които да не позволяват лица, изложени на риск от такива конфликти на интереси, както и представители на организации, осъдени за отклонение от данъчно облагане или за други престъпни деяния, да бъдат активни членове на който и да е експертен или консултативен орган;

130.

Силно приветства и подкрепя ключовата роля на Комисията като компетентен орган за защита на конкуренцията в рамките на текущите проверки за държавна помощ във връзка с данъчни постановления; счита за неуместна повтарящата се практика, прилагана от няколко държави членки, на спазване на поверителност по отношение на проекти, които са получавали държавна помощ; насърчава Комисията да използва напълно правомощията си в рамките на правилата за конкуренция на ЕС за борба с вредните данъчни практики и за санкциониране на държави членки и дружества, за които е установено, че прибягват до такива практики; подчертава необходимостта Комисията да отделя повече средства — под формата на финансови и човешки ресурси — за увеличаване на способността си за едновременно провеждане на всички необходими разследвания относно фискалната държавна помощ; подчертава необходимостта държавите членки да съдействат напълно на разследванията и да изпълняват исканията за информация от Комисията;

131.

Призовава Комисията най-късно до средата на 2017 г. да приеме в рамките на своята инициатива за модернизиране на държавната помощ (МДП) нови насоки, които да уточнят какво представлява държавна помощ под формата на данъчни облекчения и „подходящо“ трансферно ценообразуване с оглед премахване на правната несигурност както за спазващите изискванията данъкоплатци, така и за данъчните администрации, предоставяйки рамка за съответните данъчни практики на държавите членки без при това да се възпира прибягването до законни данъчни постановления; оспорва полезността на арбитражната конвенция, която не е ефективна по отношение на разглеждането на спорове, по-специално във връзка с въпросите, свързани с трансферното ценообразуване; счита, че този инструмент следва да бъде реорганизиран и да стане по-ефикасен или да бъде заменен от европейски механизъм за разрешаване на спорове с по-ефективни процедури за постигане на взаимно съгласие;

132.

Призовава Комисията да разшири разследванията си като включи други МНК, споменати в скандала „Люкслийкс“, и мерки, подобни на трансферното ценообразуване по своето естество или ефект;

133.

Призовава Комисията да разгледа, в съответствие с по-широката компетентност, предоставена на държавите членки от инициативата за МДП, възможността за създаване на мрежа от национални данъчни администрации с цел обмен на най-добри практики и по-последователно предотвратяване на въвеждането на данъчни мерки, които биха могли да представляват незаконна държавна помощ; приканва Комисията да засили стратегическите взаимодействия между дейностите на (реформираната) група „Кодекс за поведение“ и прилагането от страна на Комисията на правилата за защита на конкуренцията в областта на помощта под формата на данъчни облекчения;

134.

Отбелязва, че целта на настоящите правила за контрол върху държавната помощ е оказване на противодействие на нарушаващи конкуренцията практики чрез възстановяване на неследващи се облаги, предоставяни на дружества; призовава Комисията да направи оценка на възможността за промяна на съществуващите правила с цел да стане възможно сумите, възстановени след нарушение на правилата на ЕС за държавните помощи, да бъдат върнати на държавите членки, които са били засегнати от намаляване на данъчните им основи, а не на държавата членка, която е предоставила незаконна помощ под формата на данъчни облекчения, какъвто е случаят понастоящем, или в бюджета на ЕС; призовава Комисията да промени съществуващите правила, за да осигури възможност за налагане на санкции срещу съответните държави и дружества в случай на нарушение на правилата за държавната помощ;

135.

Е на мнение, че Съюзът има потенциала да стане модел и глобален лидер по отношение на данъчната прозрачност;

136.

Подчертава основното значение на прозрачността с оглед повишаване на обществената отчетност на МНК и оказване на подкрепа за данъчните администрации в техните разследвания; подчертава, че тя може да има силно възпиращо въздействие и може да променя поведението както чрез риска за репутацията на неспазващите изискванията дружества, така и чрез предоставянето на информация на компетентните органи, които могат след това да приемат подходящи корективни мерки и санкции; подчертава, че трябва да се постигне баланс между прозрачността и необходимостта от защита на търговските интереси и спазване на правилата за защита на данните;

137.

Счита, че по-голямата прозрачност по отношение на дейностите на мултинационалните дружества е от съществено значение, за да се гарантира, че данъчните администрации са в състояние да се борят ефективно срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; отново изразява във връзка с това своята позиция, че МНК във всички сектори следва да оповестяват ясно и разбираемо във финансовите си отчети, с разбивка по държави членки и по трети държави, в които имат място на стопанска дейност, набор от обобщени данни, включително техните печалби или загуби преди данъчно облагане, данък върху печалба или загуба, брой на служителите, държани активи, основна информация относно данъчните постъпления (отчитане по държави); подчертава значението на обществения достъп до тази информация, евентуално под формата на централен регистър на ЕС; подчертава освен това, че МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, които не са МНК, следва да бъдат освободени от това задължение; призовава Съвета да приеме до края на 2015 г. позицията на Парламента, така както беше гласувано в Директивата относно правата на акционерите през юли 2015 г.; подчертава, че изискванията за прозрачност следва да бъдат изготвени и прилагани по такъв начин, че да не поставят предприятията от ЕС в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията;

138.

Освен това призовава държавите членки да прилагат по-широкообхватна система за отчитане по държави на данъчните органи, която да се основава на стандарта на ОИСР и да включва по-подробна информация, като например данъчни декларации и сделки в рамките на групата; подчертава, че предоставянето на данъчна информация от дружества на други данъчни администрации трябва да бъде съпроводено от подобряване на рамката за решаване на спорове, с оглед изясняване на съответните права на всяка страна и избягване на всякакви отрицателни странични ефекти; подчертава, че по отношение на данъчните администрации на трети държави, информация следва да се предава само на органите на държавите, които са въвели изисквания, равностойни на предвидените от Арбитражната конвенция на ЕС; също така призовава за разработване на хармонизирани счетоводни стандарти, които да позволяват в частност по-детайлизирано оповестяване по отношение на авторските и лицензионните възнаграждения;

139.

Отправя искане към Комисията да подкрепи тази позиция, в съответствие със своите предишни оценки и позиции, както и да предприеме всички необходими стъпки, за да гарантира прилагането ѝ спрямо всички МНК, извършващи дейност на вътрешния пазар, и призовава ОИСР да подкрепи разпространението ѝ в световен мащаб, с цел да се гарантира, че подобни задължения важат за всички дружества, извършващи трансгранични операции; подчертава факта, че макар действията за подобряване на прозрачността да са необходими, те не са достатъчни за цялостно справяне с проблема и че националните и международните данъчни системи и данъчната система на ЕС също трябва да бъдат реформирани в значителна степен;

140.

Подчертава, че настоящата непрозрачност на международната данъчна система позволява МНК да избягват данъци, да заобикалят националното данъчно законодателство и да прехвърлят своите печалби към данъчни убежища; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че компетентните органи имат пълен достъп до централните регистри на действителните собственици както на дружества, така и на тръстовете, в съответствие с четвъртата Директива срещу изпирането на пари; призовава държавите членки бързо да транспонират четвъртата Директива срещу изпирането на пари, гарантирайки широк и опростен достъп до информация, съдържаща се в централни регистри относно действителните собственици; отново заявява позицията си, че тези регистри следва да бъдат публично достояние;

141.

Признава работата, предприета от Комисията, за създаване на европейски данъчен идентификационен номер (TIN); призовава Комисията да представи предложение за европейски TIN, въз основа на общото описание на европейски TIN в Плана за действие на Комисията за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци от 2012 г. (действие 22); припомня, че TIN се счита за най-доброто средство за идентифициране на данъкоплатците и следователно настоятелно призовава този проект да бъде ускорен; призовава Комисията поради същата причина да работи активно за създаването на подобен идентификационен номер на световно равнище, като например идентификационния код на правния субект (LEI) на Регулаторния надзорен комитет;

142.

Освен това подчертава, че прозрачността е важна също така за текущите разследвания на данъчни постановления във връзка с държавна помощ;

143.

Призовава Комисията да разгледа възможностите за прилагане в рамките на ЕС на разпоредби, подобни на правилото на Правителствения съвет по счетоводни стандарти на САЩ (Governmental Accounting Standards Board (GASB)) (48), което изисква държавните и местните правителства да докладват колко приходи губят от корпоративни данъчни облекчения, предоставяни за икономическо развитие;

144.

Призовава Комисията да предложи до юни 2016 г. законодателна рамка на ЕС за ефективна защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и други като тях; подчертава, че е неприемливо вместо на правна защита граждани и журналисти да подлежат на съдебно преследване, когато, действайки в интерес на обществото, разкриват информация или съобщават за подозрения за извършени неправомерни действия, закононарушения, измами или незаконна дейност и по-специално за случаи на избягване на данъци, отклонение от данъчно облагане, изпиране на пари или всякакво друго поведение, което нарушава основните принципи на ЕС, като принципа на лоялно сътрудничество;

145.

Призовава Комисията да разгледа възможността за установяване на набор от инструменти за гарантиране на такава защита срещу неоснователни съдебни преследвания, икономически санкции или дискриминация, като същевременно се гарантира защитата на поверителността и на търговските тайни; обръща внимание в тази връзка на примера на Закона Дод-Франк в САЩ, в който се предвижда както плащане на възнаграждения на лицата, подаващи сигнали за нередности, за предоставянето на оригинална информация на органите, така и защитата на тези лица от съдебно преследване и от загуба на работното им място, като се има предвид, че тези възнаграждения не следва да бъдат стимул за публикуване на чувствителна в търговско отношение информация; предлага създаването на независим европейски орган, отговарящ за събирането на такава информация и извършването на разследвания, както и на общоевропейски взаимен фонд за лицата, подаващи сигнали за нередности, за да се гарантира, че лицата, подаващи сигнали за нередности, получават адекватна финансова помощ, които да се финансират чрез налог върху част от възстановените средства или събраните глоби; счита, че следва да се предоставя защита на лицата, подаващи сигнали за нередности и когато те информират обществеността, след като компетентните органи на национално равнище или на равнището на ЕС са били уведомени и не са реагирали в рамките на един месец;

146.

Счита, че провеждането на отговорна данъчна стратегия следва да се разглежда като един от стълбовете на корпоративната социална отговорност (КСО), по-специално в светлината на актуализираното определение за КСО като „отговорността на предприятията за въздействието, което оказват на обществото“ (49); изразява съжаление, че повечето дружества не включват това в своите доклади относно корпоративната социална отговорност; подчертава факта, че агресивното данъчно планиране е несъвместимо с КСО; призовава Комисията да включи този елемент и да изготви подходящо определение за неговото съдържание в обновена стратегия на ЕС за корпоративна социална отговорност;

147.

Подкрепя плана за действие на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, като същевременно признава, че той е резултат от компромис, който не отива достатъчно далеч, предвид мащаба на проблема с избягването на данъци, и че тези предложения следва да бъдат основата за по-нататъшни действия на равнището на ЕС и на световно равнище; призовава ОИСР, нейните държави членки и всички останали участващи страни да създадат силен инструмент за мониторинг, с цел да се направи оценка на напредъка в изпълнението на тези насоки, да се съберат доказателства за тяхната ефективност и евентуално да се предприемат корективни действия;

148.

Препоръчва засилване на институционалните връзки и на сътрудничеството между ОИСР и Комисията, за да продължи осигуряването на съвместимостта на двата процеса и да се избегнат двойни стандарти; призовава държавите членки да транспонират незабавно в националното си законодателство цялото законодателство на ЕС, основано на насоките на ОИСР, и по този начин да превърнат ЕС в лидер по отношение на изпълнението на препоръките на ОИСР; подчертава обаче, че подходът на ОИСР все още се основава на актове с незадължителен характер и че нейната дейност трябва да бъде допълнена от подходяща законодателна рамка на равнището на ЕС, за да се отговори на потребностите на единния пазар, например под формата на директива за борба с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, която да излиза извън рамките на инициативата на ОИСР относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби в области, които не са обхванати в достатъчна степен;

149.

Призовава за общ подход на ЕС спрямо данъчните убежища; призовава по-специално Комисията да продължи работата си по отношение на изготвянето и приемането на европейско определение, на общ набор от критерии за разпознаване на данъчни убежища, независимо от тяхното местонахождение, и на подходящи санкции за държавите, които си сътрудничат с тях, въз основа на препоръката си от декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (т.е. излизане извън рамките на обмена на информация и прозрачността и включване на лоялна данъчна конкуренция и ефективно данъчно облагане), както и за дружествата, които ги използват за целите на агресивно данъчно планиране, както и по отношение на определянето на подходящи общи мерки, приложими към тези юрисдикции; се позовава на посочената по-горе резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища за неизчерпателен списък с възможни мерки (50); отново заявява, че изцяло европейските списъци, актуализирани редовно и основани на всеобхватни, прозрачни, надеждни, обективно проверими и общоприети показатели, биха били по-ефективни като средство за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане и за промяна на данъчното поведение спрямо и в рамките на тези юрисдикции;

150.

Призовава Комисията да включи в европейския черен списък териториите, които предоставят фискални предимства на стопански субекти, без да изискват значителна стопанска дейност в страната, налагат значително по-ниско ефективно данъчно облагане и не гарантират автоматичен обмен на данъчна информация с други юрисдикции;

151.

Подчертава по-специално необходимостта да се гарантира, че изходящите финансови потоци се облагат поне веднъж, например чрез налагане на данък, удържан при източника, или еквивалентни мерки, с цел да се избегне напускането на печалби от ЕС, преди да бъдат обложени с данъци, и призовава Комисията да представи законодателно предложение за тази цел, например чрез преразглеждането на директивите за дружествата майки и дъщерните дружества и относно лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения; настоява относно необходимостта от въвеждане на система, която да гарантира, че на националните данъчни администрация трябва да бъде представен документ за потвърждение, за който да бъде съобщено на Комисията с цел удостоверяване на тази операция, като по този начин се защитава единният пазар и се поддържа връзка между мястото на генериране на печалбите и на икономическата стойност и мястото на тяхното облагане; подчертава, че една такава система следва да бъде изготвена внимателно, за да се избегнат двойно данъчно облагане и спорове; призовава Комисията, подкрепяйки насърчаването от страна на ОИСР на многостранен подход към данъчните въпроси, насочен към рационализиране на международните данъчни режими и към гарантиране на това, че печалбите се облагат там, където е създадена стойността, същевременно да засили ролята на ЕС на международната сцена чрез възприемане на единна позиция и да работи за изготвянето на обща за ЕС рамка за двустранни спогодби по данъчни въпроси и за постепенно заместване на огромния брой отделни двустранни данъчни спогодби със спогодби между ЕС и трети юрисдикции; подчертава, че това би било най-непосредственият начин за справяне с практиката да се използва най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба; призовава междувременно държавите членки незабавно да въведат клаузи за борба със злоупотребите в договорите си относно данъчното облагане в съответствие с предложенията относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби;

152.

Счита, че сключването на споразумения за свободна търговия трябва да бъде съпроводено от засилено данъчно сътрудничество, което да предотвратява избягването на данъци от страна на дружества, конкуриращи се на едни и същи пазари, и да гарантира равнопоставени условия на конкуренция; поради това изисква от Комисията да въведе данъчни разпоредби във всички споразумения на ЕС за свободна търговия, които да задължат държавите партньори да прилагат добро управление в областта на данъчното облагане и да осигурят реципрочност по въпросите на данъчното облагане; подчертава, че работата, предприета от Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане, представлява добра основа за прилагането на тази концепция; подчертава факта, че същото може да се приложи и към споразуменията за сътрудничество на ЕС;

153.

Призовава органите на ЕС да не си сътрудничат с юрисдикции, за които се счита, че отказват сътрудничество по данъчни въпроси, нито с дружества, осъдени за данъчни измами, отклонение от данъчно облагане или агресивното данъчно планиране; отправя искане към институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) да преустановят сътрудничеството си чрез своите финансови посредници с отказващи съдействие данъчни юрисдикции; отправя освен това искане към органите на ЕС да се ангажират да не се предоставят финансиране от ЕС на дружества, осъдени за данъчни измами, отклонения от данъчно облагане или агресивното данъчно планиране;

154.

Призовава Комисията да използва всички инструменти, с които разполага, за да насърчава по-съгласуван подход по отношение на развитите държави, с цел стимулиране на по-голяма реципрочност в областта на данъчното облагане, по-специално по отношение на обмена на информация със Съединените американски щати след влизането в сила на Акта за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки; призовава също така Комисията да наблюдава внимателно — в контекста на Споразумението от 27 май 2015 г. между Европейския съюз и Швейцария за автоматичен обмен на информация за финансови сметки и с цел запазване на единния пазар и гарантиране, че вредни данъчни мерки няма да бъдат въвеждани в бъдеще — договореното постепенно премахване на някои вредни данъчни практики в Швейцария в съответствие с насоките по отношение на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби; призовава Комисията по време на текущите си преговори с Швейцария да предложи въвеждането на правила за контролираните чуждестранни дружества в швейцарското законодателство; настоява, че Комисията трябва да осигури следването от страна на Швейцария на подхода на ЕС по отношение на данъчното облагане и да докладва на Парламента;

155.

Припомня, че всички държави членки са избрали многостранен подход на автоматичен обмен на информация чрез Спогодбата за административна помощ в областта на данъчното облагане и чрез преразглеждането през 2014 г. на съответните директиви на ЕС (51); подчертава, че тези две инициативи са основни елементи за справяне с отклонението от данъчно облагане и банковата тайна, тъй като те пораждат задължението на финансовите институции да докладват пред данъчните администрации широк спектър от информация относно жители с доходи, получени от държани в чужбина активи;

156.

Подчертава факта, че при разработването на действия и политики за борба с избягването на данъци следва да се обърне специално внимание на национално и международно равнище и на равнището на ЕС на положението на развиващите се страни, и по-специално на най-слабо развитите страни, които обикновено са най-засегнати от избягване на корпоративни данъци и имат много малки данъчни основи и ниско съотношение между данъчното облагане и БВП; подчертава, че тези действия и политики следва да допринасят за генерирането на публични приходи, съизмерими с добавената стойност, създадена на тяхна територия, така че да се осигури подходящо финансиране за техните стратегии за развитие, постигането на Целите на хилядолетието за развитие и за програмата за развитие след 2015 г.; приветства в този контекст работата на Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН; отправя искане към Комисията да подкрепя интересите на развиващите се страни в съществуващите международни инициативи и да включи представители на развиващите се страни в своята Платформа по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане;

157.

Призовава ЕС и членовете на ОИСР, работещи по проекта във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, да гарантират, че в новия „Световен стандарт за автоматичен обмен на информация“, разработен от ОИСР, се предвижда преходен период за развиващите се страни, които понастоящем не могат да изпълнят изискванията за взаимен автоматичен обмен на информация поради липса на административен капацитет;

158.

Призовава Комисията да предложи по-нататъшни мерки за укрепване на административния капацитет в развиващите се страни, по-специално в областта на данъчното облагане, за да стане възможен ефективен обмен на данъчна информация с техните администрации; призовава за създаването на платформа за развиващите се страни чрез изпълнение на пилотни проекти за автоматичен обмен на информация; призовава развиващите се страни да насърчават регионални споразумения или други форми на сътрудничество в областта на данъчното облагане с цел подобряване на своите позиции при договаряне с чуждестранни преки инвеститори и МНК и решаване на въпроси от общ интерес;

159.

Призовава държавите членки да гарантират, че техните агенции за подпомагане на развитието разполагат с достатъчен технически експертен опит за справяне с данъчните въпроси в своите политики за развитие, особено от министерствата на финансите и данъчните администрации;

160.

Напомня за плана за действие, представен в неговата резолюция от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави; насърчава всички държави и международни организации, като ООН, да бъдат част от един приобщаващ процес и да допринесат за данъчната програма на Г-20/ОИСР, като се борят срещу намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, насърчават международната данъчна прозрачност и глобалния обмен на информация в областта на данъчното облагане, например чрез разработване на единен общ стандарт за докладване в автоматичния обмен на информация или публичното оповестяване на ефективната собственост; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят засилването на ролята на ООН в бъдещи международни разисквания по въпросите на данъчното облагане, например чрез подкрепа на критерия за създаване на глобален данъчен орган под егидата на Организацията на обединените нации;

161.

Посочва проблематичното и предизвикващо спорове съчетаване, в рамките на едни и същи предприятия, на дейности като данъчни консултации, одит и консултантски услуги, предназначени, от една страна, да обслужват данъчните администрации, например при създаване на данъчни системи или подобряване на събираемостта на данъците, а от друга, да предоставят услуги за данъчно планиране на МНК, които може да се използват слабостите на националните законодателства в областта на данъчното облагане;

162.

Посочва съществуването на европейска правна рамка, която включва последния пакет от реформи на пазара на одиторски услуги, одобрен от Парламента на 3 април 2014 г. (52); призовава Комисията да гарантира прилагането на съответните законодателни разпоредби в държавите членки, в рамките на целесъобразен срок и в съответствие с преследваните цели;

163.

Призовава Комисията да представи предложения за насоки за сектора на консултантските услуги по данъчни въпроси и за създаване на режим на ЕС за несъвместимост за консултантите в областта на данъчното облагане и по целесъобразност за банките, с които да се установи рамка за ефективно предотвратяване на конфликти на интереси между услугите за публичния и частния сектор;

164.

Призовава освен това Комисията да започне проверка за оценка на състоянието на концентрацията в сектора и за възможно нарушаване на конкуренцията, произтичащо от нея; препоръчва с тази проверка да се установи по-конкретно дали съчетаването на данъчни консултации и одитни функции в рамките на едно и също дружество може да доведе до конфликт на интереси и да се предложат съответните мерки, включително въвеждане на механизми, които да осигуряват независимото функциониране на отделите в консултантските фирми;

165.

Отправя искане към Комисията спешно да оцени възможността за въвеждане на законодателна рамка, предвиждаща подходящи санкции за дружества, банки, счетоводни фирми и финансови консултанти, за които е доказано, че участват в прилагането или насърчаването на незаконно избягване на данъци и агресивно данъчно планиране; подчертава, че тези санкции следва да имат възпиращ ефект и могат да включват, наред с другото, глоби, забрана за достъп до финансиране от бюджета на ЕС, забрана на всякаква консултантска роля в институциите на ЕС и, в крайни и повтарящи се случаи, отнемане на лицензи за стопанска дейност;

166.

Насърчава по-нататъшни действия на национално равнище за справяне с избягването на данъци в рамките на ЕС и ОИСР, тъй като несъгласуваните реакции могат да създадат допълнителни несъответствия и възможности за избягване на данъци; подчертава, че най-доброто средство за борба с намаляването на данъчната основа е сътрудничеството, а не едностранното въвеждане на преференциални режими за привличане на инвестиции;

167.

Призовава Комисията да приеме насоки за данъчните амнистии, предоставяни от държавите членки, с които да се определят обстоятелствата, при които такива амнистии биха били в съответствие с разпоредбите на Договорите на ЕС, отнасящи се до свободното движение на капитали, свободното предоставяне на услуги, държавната помощ и правилата срещу изпирането на пари и с общия подход на ЕС срещу данъчните убежища; припомня необходимостта от изключителна предпазливост при прилагането на подобни практики, за да не се насърчават избягващите данъци да изчакват следващата амнистия;

168.

Призовава държавите членки да въведат система за удържане при източника на данъците върху авторски и лицензионни възнаграждения, за да се гарантира данъчното облагане на авторски и лицензионни възнаграждения, изплащани на трети държави, които не са страни по двустранни данъчни споразумения;

169.

Настоятелно призовава всяка държава членка да извършва, при необходимост с техническата подкрепа на Комисията, оценки на въздействието на разпространението на ефектите в други държави, преди да въвеждат данъчни мерки, които могат да имат въздействие в чужбина; призовава за засилено участие на националните парламенти по въпроса за избягването на данъци, тъй като всеки данъчен режим или данъчно облагане следва да подлежи на надлежна оценка и демократичен контрол от страна на законодателя;

170.

Настоятелно призовава държавите членки да преустановят и да преразгледат съкращенията на средства за данъчните си администрации, да увеличат инвестициите и повишат ефективността на данъчните си администрации като едновременно с това осигурят по-добро преразпределение на персонала и технологиите и увеличаване на експертния опит с оглед на справяне с развитието и въздействието на вредните данъчни практики, които стават все по-сложни; призовава Комисията да предоставя техническа подкрепа за такива усилия, по-специално в контекста на програмата „Фискалис 2020“; призовава също така държавите членки да работят за въвеждането на по-прости, по-ефективни и по-прозрачни режими на данъчно облагане в интерес на държавите членки, гражданите и предприятията;

171.

Припомня, че обществените поръчки възлизат на 16 % от БВП на ЕС; отправя искане за оценка на възможността за въвеждане на критерии, свързани с данъчното облагане, прозрачността или сътрудничеството в търговете за възлагане на обществени поръчки при следващото изменение на Директивата за обществените поръчки; призовава също така държавите членки да разгледат възможността за изключване от участие в обществени поръчки на дружества, за които е доказано, че са участвали в схеми за агресивно данъчно планиране и избягване на данъци;

172.

Подчертава накрая, че правилото за единодушие в рамките на Съвета, при което всяка държава членка има право на вето, намалява стимулите за преминаване от съществуващото статукво към по-съгласувано решение; призовава Комисията да не се въздържа от използването, когато е целесъобразно, на член 116 от ДФЕС, който гласи следното: „Когато Комисията установи, че съществуваща разлика между законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки нарушава условията на конкуренция във вътрешния пазар и че произтичащото нарушение трябва да бъде отстранено, тя се консултира със съответната държава членка. Ако тази консултация не доведе до споразумение за отстраняване на въпросното нарушение, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат необходимите директиви […]“;

173.

Се ангажира да продължи работата, инициирана от неговата специална комисия, като се опита да отстрани пречките, които не позволиха на специалната комисия да завърши своя пълен мандат, и като гарантира подходящи последващи действия във връзка с нейните препоръки; възлага на своите компетентни органи да установят най-добрата институционална рамка за постигане на тази цел;

174.

Отново изразява искането си за достъп до всички съответни документи на ЕС; призовава своя председател да предаде това искане на Комисията и на Съвета и заявява, че Парламентът е решен да използва всички възможни средства, с които разполага, за постигане на тази цел;

175.

Призовава компетентната си комисия да проследи изпълнението на тези препоръки в рамките на предстоящия си законодателен доклад по собствена инициатива на същата тема;

176.

Призовава компетентната си комисия по конституционни въпроси да проследи изпълнението на тези препоръки, по-специално по отношение на въвеждането на задължителни клаузи за сътрудничество в Кодекса на поведение за организации, включени в регистъра за прозрачност, и промените в правилата за достъп до документи между институциите на ЕС, с цел привеждането им в по-добро съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в Договора за ЕС;

177.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на националните парламенти, на Г-20 и на ОИСР.