14.4.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 133/25

Докладчик:

г-н Mihai MANOLIU

1.1.

ЕИСК потвърждава своя твърд ангажимент за енергийния съюз (предвиждащ клаузата за солидарност, транзитния пренос на енергия като „пета свобода“, енергийната ефективност на преден план, преминаването към устойчиво общество с възможно най-малко използване на въглерод), и за европейски диалог по въпросите на енергетиката, като поддържа възможно най-ефективното прилагане на стратегически план за енергийните технологии (SET).

1.2.

Тази цел е възможно да бъде постигната посредством общ и съгласуван подход, включващ сътрудничество между засегнатите участници в рамките на енергийната политика, координация на програмите за изследвания и иновации в областта на енергетиката и подкрепа за пускането на пазара, в най-кратки срокове, на щадящи околната среда устойчиви енергийни технологии.

1.3.

ЕИСК смята, че най-важната задача е научно-техническото разработване на технологии и иновации, както и насърчаването на факторите, стимулиращи новите идеи и концепции, изложени в рамките на европейския стратегически план за енергийните технологии (плана SET), който е необходим за ускоряване преобразуването на европейската енергийна система.

1.4.

Тези концепции следва да бъдат съпътствани от обсъден със заинтересованите участници мандат, механизъм за участие в интегрирана пътна карта, подкрепена от план за действие в полза на инвестициите, адекватно използващ както европейските, така и националните, регионалните и частните ресурси, чрез Съюза за европейски научни изследвания в областта на енергетиката (EERA) и европейските инициативи в областта на промишлената политика с цел да се подпомогне постигането на целите.

1.5.

ЕИСК счита, че ускоряването на трансформацията на европейската енергийна система ще бъде от решаващо значение за Европа през следващите няколко години с оглед борбата срещу изменението на климата, благоприятстването на конкурентоспособността и икономическата привлекателност на Европа и гарантирането на сигурността на доставките за големите и малките потребители на достъпна, прозрачно определена цена.

1.6.

Според ЕИСК енергийната политика трябва да се опира на развитието на ключови сектори, установени чрез диалог и сътрудничество, в областта на научните изследвания и иновациите, както и на сектора на обучението на персонала, който ще използва новите технологии.

1.7.

ЕИСК счита, че за да се отговори на очакванията на европейските граждани, трябва да се възприеме последователен и глобален подход по отношение на проблемите на енергетиката, който да включва сътрудничество между държавите и добре функциониращ вътрешен енергиен пазар. Необходими са огромни инвестиции както в технологични изследвания, така и в инфраструктура; инвеститорите имат нужда от стабилна, здрава политическа рамка, създадена след прецизен анализ на приоритетите за развитие, постижимите и достъпни възможности за финансиране, конкурентоспособността на европейската промишленост и не на последно място желанията на гражданите.

1.8.

Планът SET трябва да бъде конкретен и да се основава на действителното състояние в Европа. Ако новите енергийни технологии доведат до увеличение на цените на електроенергията за крайния потребител, ако политическите решения се изразяват в увеличение на енергийните тарифи, ЕИСК смята, че гражданите имат право да очакват този проблем да бъде решен. Потребителите следва да имат конкретно и стабилно участие и освен това е целесъобразно борбата с енергийната бедност да се води също и чрез мерки в областта на социалната политика и в полза на образованието и професионалното обучение.

1.9.

Европейския опит показа, че налагането на технологии за производство на електроенергия при спазване на условията за ниски въглеродни емисии, без да се вземат предвид нито разходите, нито зрелостта на посочените технологии, не дава доказани резултати, а напротив, допринася за това, вътрешният енергиен пазар да е застрашен от срив.

1.10.

ЕИСК смята, че технологиите за производство на електроенергия от възобновяеми източници имат значителен потенциал и могат да предоставят решения, които следва да бъдат подкрепяни чрез демонстрационни проекти и разпространение на примери за постигнати успехи. Също така следва да бъдат разгледани и други нисковъглеродни технологии: чисти технологии за използване на въглища, съхраняване на енергията, включително електроенергията, адаптиране на потреблението към търсенето, използване на въглерода и водорода, комбинирано производство, охлаждане на градовете и ядрено делене и синтез.

1.11.

ЕИСК отново отправя призив за общоевропейски обществен диалог по въпросите на енергетиката (европейски енергиен диалог), за да се предостави възможност на широката общественост и на гражданското общество като цяло да вземат активно участие в енергийния преход и да поемат разходите за различните технологии, както и тези, свързани с политическите избори, направени въз основа на проведените научни изследвания. Диалогът трябва да се осъществява на всички равнища на управление. През последните десет години на европейско равнище непрестанно се поставя все по-голям акцент върху целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове, а изпълнението на политиката в тази област е от компетентността на държавите членки. Последиците от това положение са непоследователните национални политики.

1.12.

ЕИСК счита, че е необходимо да се продължи по пътя на интеграцията на вътрешния пазар чрез създаването на европейски подход към енергийното снабдяване, с оглед на въвеждането на истинска солидарност. Междинен етап е да се утвърди регионалното равнище, което е необходимо за укрепване на международното сътрудничество в тази област, и което би трябвало да бъде гъвкаво и способно да насърчава иновативни решения за оптимизиране на производството на електроенергия от възобновяеми източници, координирани в реално време.

1.13.

ЕИСК счита, че е целесъобразно да се вземат мерки за интегриране на различните начини за производство на енергия, сред които и тези, които са плод на технологичните изследвания, в енергийните пазари, по-специално по отношение на свързването към мрежата, постигането на баланс и натоварването на мрежите.

1.14.

ЕИСК призовава за увеличаване на инвестициите и научните изследвания и развойната дейност в областта на съхранението и за подобряване на европейското взаимодействие в тази област, така че да се намалят разходите за енергийния преход, да се гарантира сигурността на доставките, чрез европейски междусистемни връзки, и да се осигури повишена конкурентоспособност на европейската икономика.

1.15.

В тази връзка ЕИСК припомня значението на газа в енергийния микс на Европа и важността му за енергийната сигурност за европейските граждани. ЕИСК призовава да се насърчава съхранението, така че държавите членки да разполагат с общи резерви. Необходимо е и да се използва значителният потенциал на повишаването на енергийната ефективност на сградите, а също и на транспорта.

1.16.

ЕИСК смята, че засиленото финансиране за научни изследвания и иновации може да генерира икономически растеж и да допринесе за създаване на работни места в Съюза. Нова система за управление на енергетиката, основаваща се на националните планове, може да гарантира съгласуваност на енергийния пазар, по отношение на което европейският диалог е неотменно условие.

1.17.

ЕИСК счита, че добавената стойност на плана SET ще произтича от по-добра координация и създаване на нова система за управление на европейската енергийна система, като планът трябва да избегне припокриванията в миналото и да се опира на реални и прозрачни данни. Той ще допринесе за утвърждаване на европейските основни принципи, каквито са общностният метод, европейската демокрация в действие, конкуренцията, сътрудничеството и солидарността, както и ролята на Европа в глобалното управление.

1.18.

ЕИСК подчертава последиците от плана SET от гледна точка на неговото въздействие върху гражданите, особено по отношение на работните места и необходимите умения. Във връзка с това целесъобразно е да се вземе предвид въпросът с авторските права.

2.1.

Енергийните ресурси и инфраструктура са различни в отделните държави членки на ЕС; но те имат обща цел — декарбонизирането на енергийния сектор. Обсъжданията в рамките на енергийния преход трябва по-специално да разгледат следните въпроси: новите участници и новите търговски модели в секторите на нефта, природния газ и електроенергията, динамиката на политическата среда и последиците по отношение на инвестициите, регулирането на енергийните пазари, въздействието на технологичните иновации върху енергийните системи, извеждането от експлоатация на старите традиционни енергийни резервоари, въпросите, поставени от новия модел на управление в енергийния сектор и възможностите, които той предлага.

2.2.

Това е предизвикателство, което трябва спешно да се приеме. ЕС е изправен пред мащабни трансформации в областта на енергетиката; европейската икономика и уязвимите потребители са изложени на нарастващ риск от ненадеждност на доставките и високи цени на енергията.

2.3.

ЕИСК предвижда да подкрепи обща европейска енергийна политика, способна да гарантира сигурността на доставките; да заема позиция на пионер в технологиите, за да се интегрира на пазара енергията, произведена от възобновяеми източници, и да се предоставят нужните гаранции по отношение на енергийната ефективност, намаляването на потреблението, развитието на инфраструктурата, коректното транспониране на разходите в крайните цени за потребителите и, накрая, което е още по-важно, да се ограничат общите разходи за разглеждания енергиен микс, както и да се осигурят необходимите частни или публични финансови средства за покриване на тези разходи.

2.4.

В тази връзка ЕИСК визира финансовите ресурси от ЕИБ, програмата за трансевропейските енергийни мрежи, европейския план за икономическо възстановяване, Европейския фонд за енергетика, изменение на климата и инфраструктура 2020 г. (фонд Marguerite), както и инструментите за предприсъединителна помощ, Европейския инструмент за съседство и партньорство, както и Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие.

2.5.

Планът SET е основен и амбициозен инструмент за постигането на енергийна сигурност. Постигането на тази толкова желана цел ще бъде възможно чрез започване на широк обществен дебат, като ЕИСК може да играе ролята на катализатор на този диалог. Комитетът смята, че участието на гражданите в решаването на въпросите на енергийния преход е жизненоважно — вж. по този въпрос предложението на ЕИСК относно Европейската книга за икономия на енергия — и че то би могло, по-конкретно, да приеме формата на форум на (организираното) европейско гражданско общество, отговарящ за насърчаване на европейски енергиен диалог.

2.6.

ЕИСК е на мнение, че когато се разглеждат въпросите, свързани с енергийния преход, следва да се вземат предвид оценката на конкурентоспособността и последиците за заетостта и социалната сигурност. Регионалните пазари могат да разсеят недоверието: при липсата на доверие и образование в тази област ще бъде невъзможно да се прилагат конкретни енергийни политики.

2.7.

ЕИСК счита, че финансирането на плана SET по линия на бюджетите на Комисията и държавите членки, предназначени за научни изследвания и развойна дейност, е недостатъчно. Затова е още по-важно да се използват структурните фондове на ЕС, Европейският инвестиционен фонд и приходите от схемата за търговия с емисии на Европейския съюз. Необходимо е инвестиционният потенциал на пазарната икономика да бъде канализиран чрез използване на новаторски схеми и стимули. Успехът може да се гарантира само чрез тестване и прилагане на широка гама от новаторски икономически и финансови възможности и идеи.

3.1.

ЕИСК счита, че енергийният съюз е синоним на енергия, която ще стане по-сигурна, устойчива и достъпна във финансово отношение за крайния потребител. Той ще позволи свободен поток на енергия през границите и ще гарантира сигурни доставки във всяка държава от ЕС, за всички европейски граждани.

3.2.

ЕИСК счита, че за постигането на амбициозните цели на плана SET ЕС трябва да използва нововъведения в областта на производството и преноса на електроенергия, както и на доставките за потребителите. Потребителите са тези, които ще бъдат поставени в центъра на механизма и, в рамките на силно конкурентен пазар, ще трябва да се възползват в значителна степен от подкрепа и технически експертен опит.

3.3.

ЕИСК счита, че новите технологии и иновациите ще бъдат от ключово значение за промяната на енергийната система на ЕС и за трансформирането на веригата за създаване на стойност в енергетиката, така че тя да стане по-гъвкава, като се отреди активна роля на потребителите („потребители/производители“), включително дребните производители, и се включат нови мрежи на производители, оператори и енергийни регулатори, в състояние да си взаимодействат в рамките на сложен пазар. Дребните производители могат да играят роля в разработването и внедряването на нови енергийни технологии.

3.4.

Новите идеи и новите технологии трябва да преминават от сектор на сектор, за да може да се постигне необходимата критична маса за участието в колективни подходи в областта на научните изследвания и развойната дейност отвъд границите на процесите и областите на дейност.

3.5.

ЕИСК е на мнение, че новите стопански модели, новаторските схеми за гарантиране на справедливо възнаграждение за услугите, както и адекватното функциониране на енергийната система ще се основават на общия технологичен напредък в държавите членки на ЕС. По-задълбоченото разбиране на поведението на потребителите ще бъде допълнено от прозрачен, безопасен и удобен за ползване обмен на информация.

3.6.

ЕИСК счита, че икономическата стабилност зависи от устойчивостта на енергийните системи, така както са определени в плана SET, които биха могли да бъдат готови за справяне с големи промени, определени в плана SET. Сигурността на доставките и високото качество на услугите за потребителите в държавите членки ще трябва да се подпомагат от развитието на по-интелигентни и интегрирани енергийни мрежи в ЕС.

3.7.

ЕИСК счита, че оптимизацията на веригата за създаване на стойност следва да доведе до изграждане на нови стопански модели (повторно използване, рециклиране, преработване). Необходимо е да се подкрепи навлизането на пазара на ефективни научноизследователски и развойни практики и пътища в областта на енергоспестяващите технологии с цел подобряване на процеса на интеграция за общата ефективност на системата.

4.1.

ЕИСК смята, че целите на плана са добре определени. Той е съгласен с подхода на Комисията да приспособи плана SET към новите предизвикателства чрез по-целенасочен фокус, по-интегриран подход и нова структура на управление и ръководство. Предложените за постигането на тези цели промени трябва да бъдат добре обмислени и осъществими.

4.2.

ЕИСК припомня, че планът SET трябва да бъде засилен, за да могат научните изследвания и развойната дейност да отговорят по-добре на новите предизвикателства, налагащи използването на нови мощности и нови ресурси в целия ЕС. ЕИСК е съгласен, че за да увеличи в максимална степен ефективността и въздействието на плана SET е необходимо, по-специално:

4.3.

ЕИСК счита, че има легитимен интерес да продължат десетте инициативи, определени главно в зависимост от заинтересовани страни и предназначени за ускоряване преобразуването на енергийната система, създаване на допълнителни работни места и генериране на растеж.

4.4.

Комитетът е на мнение, че ЕС трябва да направи повече, за да въведе на пазара нови високоефективни устойчиви енергийни технологии с нисък разход и ниски въглеродни емисии, след като извърши прозрачен анализ на въздействието върху околната среда на тези енергийни технологии.

4.5.

ЕИСК счита, че научноизследователската и развойна дейност в рамките на плана SET би трябвало да се съсредоточи върху следните специфични елементи, като стълбове на европейската енергийна политика:

4.6.

Според ЕИСК нарастващото използване на технологии за производство на енергия от непостоянни възобновяеми енергийни източници може да доведе до значително повишаване на разходите, които, ако бъдат прехвърлени върху потребителите, през следващите няколко години биха довели до значително повишаване на цените до момента, в който тези системи не достигнат етапа на индустриалното производство. Следва също да се отбележи, че разходите неизбежно ще се увеличават за дълъг период от време и в още по-голяма степен заради интернализацията на външните разходи и прекратяването на субсидиите за производство на електроенергия от изкопаеми горива.

4.7.

ЕИСК е на мнение, че политиките в областта на конкурентоспособността на промишлеността, енергийните технологии и иновациите трябва бързо да доведат до намаляване на разходите, ускорявайки въвеждането на устойчиви технологии на пазара; в противен случай ще има преки последици върху частните инвестиции и националните бюджети и ще се стигне до спад в икономиката.

4.8.

За гарантиране на баланса между търсенето, преобразуването, преноса и крайното потребление на енергия ще е необходимо оптимизиране на системата, разработване на нови технологии, дефинирани в плана SET, които да гарантират ефективното взаимодействие на различните участници и елементи, при използване на глобален подход и на възможни синергии между енергийните мрежи (електроенергия, нефт, газ, топлинна енергия и мобилност) с оглед доизграждането на вътрешния енергиен пазар.

4.9.

За да се осигури гъвкавост на системата, ще е необходимо използване на широка гама от други решения за съхранение на енергията, подходящи за целия диапазон от форми, които тя приема. Съществува потенциал за нововъведения в тази област. Развитието в областта на съхранението ще бъде от съществено значение за изграждане на балансирана енергийна система, позволяваща активно управление на ВЕИ и по-висок дял на тези източници, както и за намаляване на необходимостта от ограничаване, свеждане до минимум и балансиране на инвестициите в инфраструктура, като по този начин ще се благоприятства гъвкавостта на енергийната система.

4.10.

Иновативни инструменти за управление, комбинирани на равнище краен потребител с ново оборудване (стационарно и подвижно) за съхранение на електроенергията, ще предоставят повече възможности за оптимизиране на потреблението от страна на потребителите, съчетано с по-ниски разходи, в рамките на гъвкав пазар на енергия. Водородът може да осигури гъвкаво решение за съхранение, което да подкрепи децентрализираното производство на електроенергия и да компенсира неустойчивостта на възобновяемите енергийни източници.

4.11.

Действията в областта на научните изследвания и развойната дейност трябва да се насочат към разработване на модели, измерване и контрол на експлоатацията и поддръжката на отоплителни и охлаждащи системи с ниски емисии на парникови газове, ускоряване на навлизането на нови ефективни енергийни продукти и системи на пазара, оптимизиране на трите стълба на енергийната ефективност: измерване на потреблението на енергия, неговата оптимизация и устойчивото му функциониране за постигане на трайни резултати.

4.12.

Ролята на градовете за декарбонизацията на икономиката на ЕС ще нараства, тъй като урбанизацията в ЕС ще продължи да се повишава. Интегрираният отговор на общите предизвикателства и подобряването на устойчивостта налагат да се насърчават различните заинтересовани страни на местно равнище чрез обединяване на местните власти, действащите лица в икономиката и гражданите.

4.13.

ЕИСК счита, че предизвикателствата, свързани с рециклирането на литиево-йонните батерии, са преди всичко икономически, тъй като разработените процеси позволяват затворен цикъл на рециклиране, но тези процеси трябва да бъдат адаптирани с цел тази възможност да бъде предоставена и по отношение на електрическите превозни средства.

4.14.

ЕИСК смята, че производството на акумулатори в ЕС трябва да се адаптира към рециклиращата промишленост и да се справи със значителното развитие на пазара на електрически превозни средства и разрастващия се пазар на преносимо оборудване. Индустрията залага на готовността на ЕС да приеме европейската технология за акумулаторите.

4.15.

За да се подобри сигурността на енергийните доставки в ЕС, трябва да се създаде смесица от устойчиви технологии (съвременни биогорива, водород и алтернативни течни и газообразни горива, включително ВПГ).

4.16.

ЕИСК подчертава, че в ЕС са базирани дейностите на водещи световни фирми, които разполагат с капацитет да развиват нисковъглеродни технологии, в това число и ядрено делене. Енергийните доставки на ЕС трябва да бъдат конкурентни и е добре неговите инвестиции в научни изследвания и развойна дейност да обхващат цялата верига на технологични доставки — от материалите до производството.

4.17.

Въпреки все по-изразения възход на възобновяемите енергийни източници изкопаемите горива (въглища) все още се използват широко за производството на електроенергия по света. Независимо от ниската си ефективност въглищата ще продължат да се използват за производството на електроенергия в ЕС. Това ще наложи разработване на по-ефективни технологии за използване на въглища.

4.18.

ЕИСК констатира, че в ЕС съществува разделение по въпроса за ядрената енергия. Когато се разглежда този въпрос, политиката на ЕС е всичко друго, но не и единна. Авангардните нови реактори, които се изграждат в момента, могат да доведат до ядрено възраждане, така че съживяването на ядрената енергетика изглежда е факт, въпреки кратко колебание. Времето ще покаже дали ЕС може да си позволи да намали дела на ядрена енергия в енергийния микс, но към момента е необходимо да продължи в тази насока. Обратна информация за оперативните разходи и за разходите за привеждане в съответствие на най-старите системи би била от полза с оглед на бъдещите политически решения относно ядрената енергетика.