26.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 424/9

Докладчик:

г-н Jacek Krawczyk

Съдокладчик:

г-н Sandy Boyle

1.1

Комитетът счита, че едно успешно Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) би могло да представлява значителен фактор за създаването на реален растеж и вдъхването на оптимизъм. С оглед на бавното като цяло възстановяване от финансовата и икономическата криза от 2008 г. едно балансирано споразумение би могло да допринесе за възобновяването на икономическия растеж на европейската икономика и създаването на работни места.

1.2

Комитетът приветства големите възможности, които предлага едно широкообхватно търговско споразумение между ЕС и САЩ, не само с оглед на разширяването на търговията и инвестициите отвъд Атлантическия океан, но и на потенциалния му принос към развитието на засилени световни правила и стандарти, които биха били от полза за самата многостранна система за търговия.

1.3

Отчитайки разпространеното и основателно искане на европейските граждани за пълна прозрачност на търговските преговори, ЕИСК насочва вниманието на Съвета и Комисията към необходимостта от последователно и стриктно спазване на член 218 от ДФЕС, по специално на параграф 10, съгласно който „Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата“.

1.4

В съответствие с Договора от Лисабон е от голямо значение Комисията да признае институционалната роля на ЕИСК в рамките на преговорите за ТПТИ. Пълната прозрачност и консултациите с Комитета и други заинтересовани страни от гражданското общество са от решаващо значение, за да може което и да е споразумение да се ползва от широка обществена подкрепа. Текстовете трябва да станат достояние на заинтересованите страни на възможно най-ранен етап.

1.5

Важно е ползите от ТПТИ да бъдат разпространени поравно между бизнес общността, работниците, потребителите и гражданите.

1.6

В процеса на преговорите и на обявяването на резултатите от оценката на въздействието статистическите и икономическите прогнози трябва да бъдат актуализирани и наблюдавани.

1.7

Основните ползи от ТПТИ ще бъдат най-вече в областта на регулирането. От основно значение е силният ангажимент, заявен от двете страни, че целта на ТПТИ не е да бъдат занижени съществуващите стандарти. Изпълнението на този ангажимент ще е от решаващо значение за постигане на широка публична и политическа подкрепа. Комитетът си запазва правото да обсъди крайния резултат в контекста на всички тези съображения.

1.8

За разлика от всички други двустранни търговски споразумения, потенциалните икономии и ползи в резултат от ТПТИ са свързани с нетарифните бариери. Въпреки че вероятно само около 20 % от икономиите ще произлизат от намаляването на митническите ставки, в някои сектори се наблюдава увеличаване на митническите ставки, за които трябва да бъде намерено разрешение. Реципрочността е от важно значение в областта на достъпа до пазарите.

1.9

Един стабилен раздел, посветен на търговията и устойчивото развитие, е от основно значение и е елемент, който ще бъде наблюдаван отблизо и очакван от гражданското общество от двете страни на Атлантическия океан.

1.10

Трансатлантическите инвестиции могат да играят ролята на важни стимули за реализирането на растежа. Предложението за включване на процедура на механизъм за разрешаване на споровете между инвеститор и държава (ISDS) предизвика значителна обществена загриженост от двете страни на Атлантика. Комисията даде ход на онлайн обществена консултация относно „Защита на инвестициите и механизъм за разрешаване на споровете между инвеститор и държава в споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции“ и е от решаващо значение в края на този процес да се проведе прозрачен и приобщаващ диалог. ЕИСК може да играе важна роля, като улесни неговото провеждане.

1.11

Всички заинтересовани страни на гражданското общество в ЕС и САЩ изразиха огромен интерес към ТПТИ. ЕИСК вече установи в САЩ отлични контакти с бизнес организации, профсъюзи, организации на селскостопанските производители, потребителски и екологични организации. Налице е ясна воля за запазване и развиване на постигнатото и ЕИСК е в добра позиция да насърчава и стимулира постоянния диалог и сътрудничество.

1.12

Комитетът приветства факта, че тричленна група на ЕИСК за мониторинг ще получи достъп до документи наравно с експертната консултативна група, създадена от Комисията. Комитетът разглежда това като признаване на неговата роля на официална консултативна институция съгласно Договора от Лисабон.

1.13

ТПТИ трябва да бъде признато от ЕИСК като текущ приоритет през цялото време на преговорите и при прилагането на евентуално споразумение. ЕИСК трябва да следи отблизо всички аспекти на преговорите за ТПТИ. Следва да се приеме основан на проекти подход и в консултации с гражданското общество от ЕС и САЩ и с Европейската комисия да се определят онези области, които са най-полезни за бъдещата работа.

1.14

Подходът към регулаторна съгласуваност следва да бъде амбициозен и прозрачен, като за основа на преговорите служат най-добрите практики. От важно значение е да се спазват гаранциите, предоставени от двете страни, че стандартите няма да бъдат занижени.

1.15

Това споразумение следва да включва ефективни механизми и регулаторно сътрудничество, с цел да се улеснят консултациите на ранен етап във връзка с ново регулиране, което би могло да се отрази върху интересите на двете страни. То не трябва да засяга правото на ЕС, неговите държави членки или на САЩ да регулират до равнище, което считат за подходящо по въпроси като здравеопазването, защитата на потребителите, труда и опазването на околната среда.

1.16

И двете страни следва да проявят амбиция по въпросите на митническите ставки и да се стремят към тяхното премахване и/или постепенното им премахване, включително и на ставките в чувствителни области. Това трябва да бъде направено по начин, който е от полза и за двете страни.

1.17

Провеждането на двустранните търговски преговори не следва да отслабва ангажимента на ЕС към СТО и постигането на стабилно двустранно цялостно споразумение.

1.18

Силният и добре обоснован раздел, посветен на устойчивото развитие, трябва да бъде основен елемент от споразумението. Централните му компоненти са следните:

1.19

ЕИСК следва да улеснява широкия диалог по въпросите на механизма за разрешаване на споровете между инвеститор и държава (ISDS) във връзка с извършването на консултацията на Комисията относно „Защита на инвеститорите и Механизъм за разрешаване на споровете между инвеститор и държава (ISDS) в рамките на ТПТИ“. За да спомогне за това, Европейската комисия следва да поясни как ще извърши оценка и ще вземе предвид резултатите от консултацията, и ще предостави предварително определение на понятия като „необосновани“ във връзка със заявения обхват на формулировката „елиминиране на необосновани искове“ или „общественa цел“ по отношение на изключенията, предвидени за забраната за отчуждаване.

1.20

Като част от текущата си проектна работа по въпроса за ТПТИ, ЕИСК следва да изготви становище по собствена инициатива относно ISDS.

1.21

ЕИСК подкрепя включването на раздел, посветен на въпросите, свързани с МСП.

1.22

Специфичният характер на обществените услуги в ЕС трябва да бъде запазен в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз.

1.23

Гарантирането на надеждни доставки на енергия и достъп до стратегически суровини е от решаващо значение. ТПТИ следва също да насърчава енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници и да гарантира правото на всяка страна да поддържа или установява стандарти и регулиране в тази област, като действа, доколкото е постижимо, в посока на сближаване на националните стандарти на ЕС и САЩ.

1.24

От решаващо значение е и от двете страни на Атлантическия океан да се прилагат еднакви равнища на достъп до обществените поръчки. Всички подобни разпоредби не трябва да подкопават правото на държавите членки на ЕС, както и на регионалните и местните власти да развиват своите определени по демократичен път социални политики и политики в областта на околната среда.

1.25

И двете страни по споразумението следва да признаят, че насърчаването и защитата на потребителските интереси е от решаващо значение за постигане на широка обществена подкрепа за което и да е споразумение.

1.26

Трябва да се вземат предвид съществуващите критерии в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, както и спазването на принципа на предпазливост, залегнал в Договора от Лисабон.

1.27

В ТПТИ следва да се намери практически начин за постигане на правна сигурност за бизнеса, основаващ се на географските означения.

1.28

Провеждането на информационни сесии за гражданското общество в края на всеки кръг от преговорите следва да продължи през целия процес на преговори и до приключване на последния етап на консултациите преди парафирането. Подобни информационни сесии биха довели до значително по-голяма подкрепа от страна на обществеността, ако Европейската комисия заяви, че те са от консултативен характер и че изразените позиции от заинтересованите страни се вземат надлежно предвид от преговарящите.

1.29

Силният съвместен механизъм за мониторинг от страна на гражданското общество трябва да бъде основна част от което и да е споразумение. Чрез него следва да се установи задължението на всяка от страните да се консултира с представители на националното си гражданско общество посредством специална вътрешна консултативна група, която осигурява балансирано представителство на икономическите, социалните и екологичните интереси. От страна на ЕС ЕИСК следва да бъде ключова част от този механизъм. Вътрешните консултативни групи би трябвало:

1.30

Важно е също да са се предвиди възможност представители на националните механизми за мониторинг на двете страни да се срещат поне веднъж годишно като съвместен орган, за да извършват преглед на изпълнението на раздела за устойчиво развитие и да отправят съвместни съобщения и препоръки до страните.

1.31

Трансатлантическият диалог в областта на труда и диалогът в областта на околната среда, предвидени от Трансатлантическия икономически съвет, трябва да бъдат стартирани. Тук повтаряме призива, отправен от ЕИСК в становището му, прието през март 2009 г. (1).

1.32

Като приоритет на първо време ЕИСК би могъл да създаде контактна група „ЕС-САЩ“.

2.1

При обявяването на началото на преговорите за цялостно Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС, в съвместна декларация председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, председателят Ван Ромпой и президентът на САЩ Барак Обама посочиха, че „чрез тези преговори Съединените щати и Европейския съюз ще получат възможност не само да разширят трансатлантическата търговия и инвестиции, но и да допринесат за развитието на световни правила, които могат да укрепят многостранната система за търговия“.

2.2

Тази декларация изтъква потенциала на споразумението за определяне на стандарти в многостранен контекст. ЕС наскоро започна, а в някои случаи и приключи преговорите по редица двустранни търговски споразумения. Макар и те да предлагат значителен потенциал, ЕИСК отново изтъква силното си предпочитание за солидно многостранно споразумение, договорено чрез СТО. Важно е ЕС да продължи да следва своя курс и да надгражда върху скромните постижения на министерската конференция в Бали през 2013 г.

3.1

И от двете страни на Атлантическия океан, а и от двете страни на политическата сцена в САЩ съществува значителна политическа воля за постигане на успешни резултати от преговорите за ТПТИ. Целта следва да бъде преговорите да бъдат приключени по време на мандата на сегашната американска администрация.

3.2

Комитетът отново изтъква ангажимента си към сърдечния и положителен характер на преговорите, който води към прогресивни резултати. Насърчени сме от уверенията на двете страни, че тези преговори няма да доведат до понижаване на стандартите. Предвид голямата чувствителност по този въпрос и настоятелните призиви за максимална прозрачност, отправяни от широки кръгове от гражданско общество, Комитетът ще следи отблизо преговорите и очаква обмен на най-добри практики по тези теми.

3.3

Комитетът отбелязва, че всеки етап от преговорите до окончателното споразумение ще се нуждае от силна подкрепа от страна на европейските граждани, които „в рамките на Съюза (...) се представляват пряко в Европейския парламент“ (вж. член 10, параграф 2 от ДЕС). Поради това ЕИСК отправя призив към Съвета и Комисията да прилагат стриктно процедурите, посочени в член 218 от ДФЕС, по специално в параграф 10, съгласно който „Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата“.

3.4

Необходими са значителни усилия от страна на партньорите в преговорите, за да може гражданското общество да бъде редовно консултирано и информирано през целия процес на преговорите. Максималната прозрачност е важна и е от решаващо значение текстовете да станат достояние на заинтересованите страни възможно най-рано, което ще позволи да се отправят навременни конструктивни бележки на етап, на който тяхното съдържание може да бъде отчетено по време на процеса на преговори. Това би спомогнало за гъвкав преход в периода на назначаване на новия състав на Европейската комисия.

3.5

Трансатлантическата атмосфера беше влошена от разкритията във връзка с шпионирането от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ. Свързвайки чувствителния въпрос и продължаващите търговски преговори, германският канцлер Ангела Меркел заяви в Бундестага (на 18 ноември): „Трансатлантическите отношения, а поради това и преговорите за споразумение за свободна търговия понастоящем несъмнено са поставени на изпитание от продължаващите обвинения срещу САЩ. Тези обвинения са тежки. Необходимо е те да бъдат разяснени и, което е още по-важно, трябва да се изгради ново доверие“. Европейският парламент прие резолюция (2), в която се заявява ясно, че съгласието на Парламента за търговското споразумение между ЕС и САЩ „може да бъде поставено под въпрос“, ако не бъде прекратено общото масово наблюдение от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA). Комитетът се надява, че проблемите в тази област могат да бъдат решени чрез дипломация и добра воля.

3.6

Преговорите по ТПТИ ще бъдат лакмус за възстановяването на необходимото доверие и е важно да се припомни предишната положителна констатация, направена в съобщението на Изпълнителното бюро на президента до Председателя на Камарата на представителите на САЩ (март 2013 г.), в което се задава тонът на преговорите: „Усилията са оправдани в особено голяма степен от потенциалните ползи“. Именно в този контекст Комитетът разглежда своите съображения.

4.1

С основание можем да изразим скептицизъм относно перспективите за успех, по-специално в светлината на предишния опит, най-вече инициативата на Сър Leon Brittan от 1998 г. и неотдавнашните трансатлантически диалози в първото десетилетие на 21-ви век. За да се гарантира една взаимноизгодна ситуация, трябва да потърсим възможности за съвместни проучвания, за да се анализират по-подробно перспективите за съвместно създаване на работни места и, в случаите, в които е възможно, възможните загуби на работни места. Въпреки това новите работни места няма да възникнат без растеж. В този контекст от значение са констатациите в проучването на консултантската фирма „Copenhagen Economics“ относно въздействието на изходящите ПЧИ на ЕС, което показва, че не би имало никакво измеримо отрицателно въздействие върху работните места.

4.2

ЕС следва да бъде амбициозен, за да постигне успех в преговорите във връзка с ТПТИ. Реципрочността е от важно значение в областта на достъпа до пазарите. Проведените наскоро проучвания (3), включително оценката на въздействието, извършена от Комисията, показват, че ползи ще произтекат единствено от едно цялостно споразумение.

4.3

Преговорите следва да се опират на досегашните успехи. Изчислено е, че досега резултатът от отношенията между ЕС и САЩ е създаването на общо 13 милиона работни места и инвестиции на стойност почти 3,9 трилиона щ.д., което представлява 45 % от световния БВП.

4.4

Вече са извършени някои интензивни статистически прогнози. Според изчисления на Центъра за икономически изследвания едно цялостно споразумение би довело до нарастване на БВП в ЕС със 119 милиарда евро и с 95 милиарда евро в САЩ.

Бизнес коалицията за трансатлантическа търговия счита, че ТПТИ ще доведе до създаването на половин милион високо платени работни места в ЕС и САЩ.

4.5

Въпреки това съществуват не толкова оптимистични прогнози. Например Центърът за изследване на икономическата политика (CEPR) прогнозира, че мнозинството от създадените работни места ще бъдат в секторите с ниско квалифициран труд, докато работните места в секторите с високо квалифициран труд, по-специално в сектора на електрониката в ЕС, ще намалеят. CEPR прогнозира, че е възможно 0,2 - 0,5 % от работната ръка в ЕС да трябва да сменят работата си поради икономическо преструктуриране в резултат от ТПТИ. Важно е подобни промени да бъдат забелязани на ранен етап и да се предприемат подходящи мерки по отношение на засегнатите сектори/държави членки, за да се признаят преносими умения и да бъде преквалифицирана тази квалифицирана работна сила.

4.6

Неизбежен факт е, че въздействието на едно успешно ТПТИ би било неравномерно и различно на национално, регионално и секторно равнище. Поради това в хода на преговорите статистическите прогнози трябва да бъдат постоянно актуализирани и наблюдавани; обещанията трябва да бъдат сравнявани с развитието в реалния свят.

4.7

От решаващо значение е Комитетът да насърчава и да е редовно информиран за необходимите проучвания за оценка на въздействието, по-специално в областта на създаването на работни места, трудовата мобилност, качеството на създадените работни места и прилагането на технологиите.

4.8

Подобни проучвания са вече част от процеса в рамките на ЕС (например подготвяното понастоящем за Европейската комисия проучване (4) за оценка на въздействието върху устойчивостта във връзка с търговските отношения), но от ключово значение е този процес да бъде върху широка основа, открит, прозрачен и да включва постоянен принос на гражданското общество. Комитетът очаква от своя страна да даде своя съществен и редовен принос в тази област. В рамките на целия процес е необходим постоянен, конструктивен ангажимент и принципно признаване на ролята на гражданското общество. Настоящото становище представлява първоначалния принос на ЕИСК по този въпрос.

4.9

Комитетът си запазва правото да извърши оценка на евентуалния резултат с оглед на всички тези ангажименти.

5.1

Въпреки относително ниските митнически ставки, са налице някои високи ставки за чувствителни продукти от двете страни на Атлантическия океан като тютюн, текстил и конфекция, захар, обувки, млечни продукти и някои зеленчуци. Наред с това САЩ поддържа високи митнически ставки за хранителни продукти, морски продукти и месни заготовки, хранителни продукти, приготвени на базата на житни растения, макаронени изделия и шоколад. За операторите от тези сектори премахването на митническите ставки би могло да представлява специфичен стимул за участие в експортна дейност.

5.2

Заедно с това трансатлантическата търговия се характеризира със значителна вътрешнофирмена търговия и търговия с междинни продукти. Крайните продукти често са резултат от относително сложна верига на доставки, в рамките на която дори ниски митнически ставки биха се отразили значително върху конкурентоспособността на продуктите. Поради това възможно най-голям брой мита следва да бъдат премахнати от първия ден на влизане в сила на споразумението. За останалите митнически ставки преходният период не следва да надвишава 5 години.

6.1

В САЩ и ЕС се признава, че значителен потенциал, свързан с ТПТИ, съществува в регулаторната област. ЕИСК приветства категоричния ангажимент, изразен от главния преговарящ на ЕС Ignacio Garcia Bercero: „целта на тези преговори не е, и държа да подчертая, че не е, занижаване на стандартите“.

6.2

Този въпрос е от решаващо значение за ЕИСК, и именно в контекста на тази декларация и на факта, че това беше подчертано и от главния преговарящ на САЩ Dan Mullaney на представянето за гражданското общество през ноември 2013 г., ЕИСК не изтъква в настоящето становище някои от опасенията, които биха възникнали, ако този ангажимент не бъде спазен изцяло.

6.3

САЩ не е само водещият търговски партньор на ЕС, но също и партньор на подобни позиции, с когото споделяме много идеали и ценности. Общото между ЕС и САЩ далече надхвърля нашите различия. Тази ситуация е рядка и представлява отлична основа за постигане на амбициозен резултат. За да се разгърне пълният потенциал на износа, следва да поставим акцент върху премахването на нетарифните бариери и разрешаването на свързаните с тях проблеми по взаимноизгоден начин, като едновременно с това се запазва сегашното равнище на защита на гражданите, потребителите, условията на труд и околната среда и стандарти. Трябва да надграждаме върху това.

6.4

Въпреки това съществуват различни подходи към регулирането/определянето на стандарти и ще е необходимо още по-задълбочен анализ на редица сектори като химикалите, безопасността на храните, селското стопанство, моторните превозни средства, козметиката, текстилните изделия и облеклата, и фармацевтичните продукти. Би следвало да е възможно в много области да се постигнат взаимни ползи чрез по-значителна регулаторна съгласуваност, хармонизация и взаимно признаване на процедурите за изпитване и оценяване на съответствието с цел постигане на сходни резултати чрез прилагане на сходни процеси. Всеки от тези подходи обаче би трябвало да следва международни стандарти.

6.5

В интерес на улесняване на търговията модернизацията на процедурите и митническото сътрудничество следва да доведе до опростяване и премахване на ненужното бреме и инспекции.

6.6

Основна характеристика на по-тясното регулаторно сътрудничество между ЕС и САЩ следва да бъде насърчаването и обмена на най-добри практики и подобряването на сигурността, здравето и икономическото благосъстояние на хората от двете страни на Атлантическия океан.

6.7

Същото равнище на амбиция следва да насочва преговорите относно техническите пречки пред търговията (ТПТ), в рамките на които един раздел „TПТ Плюс“, вдъхновен от целта да не се занижават стандартите, би могъл да бъде един от начините за насърчаване на доверието в съответните ни регулаторни системи.

6.8

Необходимо е да бъдат включени ефективни механизми за предотвратяване на нови бариери посредством консултации на ранен етап по регулаторни инструменти, които биха могли да имат значително въздействие върху индустрията в САЩ или в ЕС, стига това да дава възможност за принос на всички заинтересовани страни. Това не трябва да засяга правото на страните да регулират в съответствие с равнището, което считат за подходящо по причини от обществен интерес, по въпроси като здравеопазването, защитата на гражданите и потребителите, и стандартите по отношение на труда и опазването на околната среда.

6.9

От важно значение е практиките за вземане на решения в регулаторната област от двете страни на Атлантическия океан, както и регулаторното сътрудничество между САЩ и ЕС да се основават на редица принципи като прозрачност, отчетност и вземане на решения, при което се взема предвид приносът, получен по безпристрастен и открит начин от всички части на обществото.

6.10

Разликите между страните по отношение на правилата и стандартите биха могли да бъдат намалени в бъдещото регулиране чрез широк диалог и консултации на ранен етап, които имат потенциал да сведат до минимум различията и да намалят разходите както за производителите, така и за потребителите.

7.1

ЕС и САЩ играят важна роля в дискусията относно устойчивото развитие на световно равнище и международното сътрудничество, което спомага за постигане на свързаните с него цели. В същото време е важно ЕС и САЩ да работят в посока на устойчиво развитие в рамките на трите му стълба (икономически растеж, социално развитие и опазване на околната среда) за благото на собствените им граждани. В този контекст ТПТИ и по-специално частта му, свързана с търговията и устойчивото развитие, ще предостави възможност на ЕС и САЩ да потвърдят отново своя ангажимент за подкрепа на устойчивото развитие посредством съответните си политики, както и чрез засилена търговия и инвестиционни потоци, диалог и сътрудничество в рамките, предоставени от бъдещото споразумение.

7.2

От декември 2009 г., в съответствие с Договора от Лисабон (5), ЕС се стреми да включи раздел, посветен на търговията и устойчивото развитие, във всяко търговско споразумение, което договаря. Това се подкрепя категорично от ЕИСК, както и от Европейския парламент.

7.3

Важно е в новото споразумение да се потвърди правото на страните да регулират и да определят приоритети, политики и законодателство във връзка със собствените си политики на устойчиво развитие, в съответствие със задълженията на страните по отношение на международните стандарти и споразумения.

7.4

Често цитираният ангажимент на Комисията да не се допусне занижаване на стандартите на ЕС в областта на здравеопазването, безопасността, околната среда, защитата на труда и потребителите следва да се приветства. ЕИСК следва също да следи това и да гарантира, че този ангажимент няма да бъде подкопан.

7.5

Следва да разширим този аспект, като изразим основните опасения и предложим положителен път напред, включително наред с другото и по социалните въпроси. ТПТИ трябва да бъде признато от ЕИСК като текущ приоритет през цялото време на преговорите и при прилагането му.

7.6

Страните следва да потвърдят своя ангажимент да прилагат и изпълняват ефективно своето законодателство в областта на труда. Те следва също така да препотвърдят отново задълженията, произтичащи от членството в Международната организация на труда (МОТ), включително Декларацията за основните принципи и права на работното място от 1998 г., която е обвързваща за всички членки на МОТ. Осемте основни конвенции на МОТ (приети в Министерската декларация от Сингапур на СТО от 1996 г.) трябва да продължат да бъдат минимална основа на социалните аспекти на който и да е раздел на ТПТИ, посветен на устойчивото развитие, какъвто е случаят с всички скорошни споразумения за свободна търговия на ЕС (6).

7.7

ЕС винаги е насърчавал „социалния дневен ред“ в доизграждането на собствения си вътрешен пазар и ЕИСК действително представлява жив пример за ангажираността на ЕС с диалога и консенсуса. Макар и да зачита малко по-различния социален модел на САЩ, ЕС следва въпреки това да насърчава категорично и да защитава своя собствен модел, основан на социална солидарност.

7.8

Страните следва да признаят значението на световното управление на околната среда и на правилата за справяне с общите предизвикателства, свързани с околната среда. Те следва да потвърдят своя ангажимент да прилагат ефективно своето законодателство в областта на околната среда. Наред с това страните следва да потвърдят своята ангажираност да продължат да предприемат стъпки, за да гарантират и насърчават опазването, устойчивото използване и управлението на природните ресурси. В този контекст страните следва да потвърдят ангажимента си към многостранните споразумения за околната среда.

7.9

ТПТИ следва също да предоставя възможност на ЕС и САЩ да продължат да насърчават търговията и инвестициите, като подкрепят устойчивото развитие — например либерализацията на търговията с екологични стоки и услуги (в съответствие с инициативата, обявена в Давос на 24 януари 2014 г., която се подкрепя и от двете страни), насърчаването на корпоративната социална отговорност и други.

7.10

За разлика от САЩ ЕС досега не е включил въпросите, свързани с труда и околната среда, обхванати в раздела, посветен на търговията и устойчивото развитие, в рамките на общата процедура за уреждане на спорове. Вместо това те са предмет на процедура на консултации, която не може да доведе до търговски санкции. Логиката зад тази позиция е неясна и ЕИСК призовава Комисията да даде пояснения.

8.1

След влизането в сила на Договора от Лисабон ЕС разполага понастоящем с правомощия в областта на инвестициите. Новото споразумение би заменило всички съществуващи двустранни инвестиционни договори между САЩ и девет държави членки.

8.2

На многостранно равнище ЕС и САЩ са страни по споразумението на СТО относно свързаните с търговията инвестиционни мерки (TRIMs). Това обаче се отнася само до мерки, които засягат търговията със стоки, но не и услугите или други основни области, които са се развили през последните 20 години. Наред с това ЕС и САЩ постигнаха през април 2012 г. споразумение относно амбициозен набор от инвестиционни принципи и отправиха покана към други страни да се присъединят към него.

8.3

Въпросът за включване на ISDS механизма предизвика значителен обществен интерес и загриженост от двете страни на Атлантика. Приветстваме признаването от Комисията на значителната обществена загриженост, произтичаща от агресивните съдебни процеси (7) и решението на Комисията да проведе отделни публични консултации относно защитата на инвеститорите и ISDS механизма, след проявата на силен обществен интерес. Тази публична консултация, на която беше даден ход на 27 март 2014 г., е добър пример за насърчаването на приноса на гражданското общество към преговорите.

8.4

ЕИСК счита за важно всяка разпоредба във връзка с механизма ISDS, предложена в ТПТИ, да не пречи на възможността на държавите — членки на ЕС, да регулират в интерес на обществото. Комитетът отчита усилията за по-голяма прозрачност и ще изготви становище по собствена инициатива относно механизма ISDS.

8.5

В параграф 8 от информационната бележка, издадена на 3 октомври 2013 г., Комисията отправя предложения за прекратяване на потенциалната злоупотреба с процедурата на ISDS. Въпреки това Комитетът счита, че няма яснота по отношение на определянето на няколко термина, сред които понятието „необосновани искове“ и „обществена цел“. От жизненоважно значение е спешно да се установи подходящо определение.

8.6

ЕИСК счита, че е важно позицията на ЕС в преговорите да предвижда няколко условия за включване на ISDS в споразумението, едно от които е съответните разпоредби на споразумението да позволяват на държавите членки да „преследват по недискриминационен начин легитимни цели в областта на публичната политика като социални цели, цели, свързани с околната среда, сигурността, защита на потребителите, стабилността на финансовата система, общественото здраве и безопасността“. Важно е това заявление да бъде водещ принцип на преговарящите от страна на ЕС и следва да бъде ясно посочено в споразумението.

9.1

В Европейския съюз и Съединените щати МСП и новосъздадените предприятия са критични движещи сили на растежа и създаването на работни места. Над 20 милиона предприятия в ЕС и 28 милиона в САЩ са МСП. И от двете страни на Атлантическия океан МСП са важен източник на иновации, нови продукти и нови услуги и те вече се ползват от предимствата на трансатлантическата търговия.

9.2

ТПТИ ще е особено ценно за МСП, като се има предвид че обикновено търговските бариери са непропорционално бреме за по-малките фирми, които разполагат с по-малки ресурси да се справят с него от по-големите фирми. Потенциалните ползи от ТПТИ включват решаването на въпросите, свързани с митническите ставки, регулаторните въпроси и нетарифните бариери, услугите, електронната търговия, обществените поръчки, митническите въпроси и улесняването на търговията и правата върху интелектуалната собственост.

9.3

ЕИСК подкрепя включването на раздел в ТПТИ, посветен на свързаните с МСП въпроси. Чрез подобен раздел би могло да се създадат механизми двете страни да работят заедно, за да улеснят участието на МСП в трансатлантическата търговия. Разпоредбите могат също да включват комитет за МСП, който би поддържал връзки с малките предприятия, и разработването на онлайн информация и други ресурси, за да се помогне на МСП да разберат разпоредбите на споразумението и как те могат да се възползват от тях.

10.1

Доверието на потребителите е от решаващо значение за успеха на ТПТИ. То би могло да доведе до по-големи разходи на потребителите с положителен стимулиращ ефект върху растежа и работните места. Поради това е важно потребителите да получат гаранции, които създават доверие в трансатлантическия пазар. Важна изходна точка в това отношение е ясната декларация, че няма да има занижаване на съществуващите стандарти. Предизвикателството включва превръщането на този ангажимент в реалност, като се предоставя ясна правна рамка за предотвратяване на подобно занижаване и, наред с други инициативи, надлежно и своевременно се информира гражданското общество относно процеса на регулаторно сближаване. Следва да бъдат включени и разпоредби за запазване на правото на гражданите да изискват изпълнението на такива разпоредби в случай на нарушение.

10.2

Съществуват опасения, че отварянето на границите и премахването на търговските бариери би могло да доведе до по-голямо разпространение и по-голямо въздействие на замърсени храни. ТПТИ предлага отлична възможност за разработване на единна система за предупреждение, която да обхваща както ЕС, така и САЩ. Целта би била да се подобри защитата на потребителите и да се сведе до минимум отрицателното въздействие върху търговията, ако възникне подобно замърсяване.

10.3

Проследяемостта на хранителните продукти и техните производни продукти е от решаващо значение, за да се гарантира безопасността, качеството и информирания избор на потребителите. ТПТИ представлява възможност ЕС и САЩ да достигнат до по-задълбочено разбиране на сложните световни вериги и мрежи на доставка на храни и да разработят стабилни, съвместими и оперативно съвместими подходи за гарантиране на проследяемостта и автентичността на храните, включително и системи за идентификация на животните.

10.4

Следва да се създадат схеми за докладване и обмен на информация относно нови продукти, за да се следи въвеждането на пазара на произведени наноматериали, за които следва също да се установи подлежащ на обществен контрол изчерпателен списък.

11.1

Много статистически данни показват, че нарастването на търговията и инвестициите в сектора на услугите би могло да предложи значителен потенциал за растеж. Поради това е важно и от двете страни да бъдат договорени смислени ангажименти в областта на услугите (включително финансовите услуги). Подобреният достъп до пазара се счита за приоритет за предприятията в ЕС.

11.2

Преговорите трябва също изцяло да отчитат специфичния характер на обществените услуги в ЕС, който трябва да бъде запазен в съответствие със задълженията по Договора за функционирането на Европейския съюз.

11.3

Регулаторното сътрудничество следва да обхваща също и услугите и да създава предпоставки за по-добро сътрудничество между регулаторите, по-голяма прозрачност и премахване на ненужни и натоварващи изисквания.

12.1

Споразумението следва да бъде амбициозно по отношение на санитарните и фитосанитарните въпроси, за които САЩ и Европейският съюз следва да се стремят да договорят амбициозен раздел „СФС Плюс“.

12.2

Методите на производство на селскостопански продукти и храни се развиват при съвсем различни обстоятелства в САЩ и ЕС (напр. благосъстояние на животните, регламенти за безопасност на храните, употреба на продукти за растителна защита). За да определят дали да пуснат на пазара даден продукт или не, в САЩ се опират единствено на научни съображения, докато в Европа при вземане на подобни решения се ръководят от принципа на предпазливост. Тази разлика в подхода трябва да бъде взета предвид при преговорите.

12.3

Поетият от Комисията ангажимент, упоменат по-горе, да не занижава европейските стандарти, включително във връзка със защитата на потребителите, би следвало да ни направи особено внимателни по отношение на въпросите, свързани с безопасността на храните (информация за генно модифицирани продукти, хормони в храните, химично третирани храни и др.), при непрекъснато съблюдаване на принципа на предпазливост (залегнал в Договора от Лисабон). Стремежът регулаторните системи на САЩ и ЕС да станат по-съвместими трябва да се реализира при спазване на високото ниво на стандартите за безопасност на храните от двете страни на Атлантика.

13.1

Обществените поръчки са особено чувствителен въпрос, в който обаче ЕС би трябвало да следва по-активен подход, тъй като предприятията от САЩ понастоящем се възползват в по-голяма степен от откритостта на пазара на ЕС отколкото в обратния случай. За каквото и да е споразумение е решаващо и от двете страни на Атлантическия океан да се прилагат еднакви равнища на достъп до обществените поръчки.

13.2

Преговарящите трябва да гарантират, че няма да бъде подкопавано правото на държавите — членки на ЕС, както и на регионалните и местните власти да развиват своите определени по демократичен път социални политики и политики в областта на околната среда.

15.1

Гарантирането на надеждните доставки на енергия е от решаващо значение. В рамките на ТПТИ трябва да се обмисли разработването на разпоредби относно сигурността на доставките на енергия и стратегически суровини, с цел да се определят съществуващите и бъдещите затруднения по отношение на инфраструктурата и доставките, които могат да се отразят върху търговията с енергия, както и върху механизмите за справяне с кризи на доставките и тяхното прекъсване.

15.2

Енергийната ефективност и насърчаването на възобновяемите енергийни източници са основен аспект от енергийната политика на ЕС и на САЩ. ТПТИ следва да насърчава тези цели и да гарантира правото на всяка от страните да поддържа или установява стандарти и регулиране, например относно енергийните характеристики на продуктите, уредите и процесите, като действа, доколкото е постижимо, в посока на сближаване на националните стандарти на ЕС и САЩ.

17.1

ЕИСК приветства като извънредно ценен процес установената понастоящем практика, при която след всеки кръг от преговорите се организира подробно представяне пред гражданското общество. Изключително важно е всички заинтересовани страни да продължат да бъдат консултирани и ЕИСК да бъде приет като основен елемент от този процес. Въпреки това сред гражданското общество съществуват опасения, че текстовете, свързани с преговорите, са ненужно конфиденциални, което е пречка пред процеса на информиране. Това може сериозно да подкопае общественото доверие в споразумението за ТПТИ и подкрепата за него.

17.2

Трансатлантическият икономически съвет и слабостите и несъответствията между петте трансатлантически диалога (бизнес диалогът, диалогът на потребителите, диалогът на законодателите, диалогът в областта на труда и диалогът в областта на околната среда) бяха ясно изтъкнати в становището на ЕИСК, прието през март 2009 г. (8) Както показват трансатлантическият бизнес диалог и диалогът на потребителите, органите, които бяха създадени и функционират, имат потенциала да дадат важен принос за процеса на преговори. Поради това ЕИСК отправя отново призив за стартирането на диалог в областта на труда и диалог в областта на околната среда.

17.3

Както беше посочено по-горе ТПТИ е свързано както с опасения, така и с потенциал, и ролята на гражданското общество ще е решаваща за крайното одобрение или неодобрение на резултатите от преговорите.

В новото поколение двустранни търговски споразумения, сключени от ЕС, са включени разпоредби за създаване на механизъм за наблюдение от гражданското общество.

17.4

Всеки от тези механизми ще бъде единствен по рода си в зависимост от реалните обстоятелства. ЕИСК обаче настоява категорично, възможно най-скоро да се намери подобен механизъм за ТПТИ и ЕИСК да бъде консултиран по отношение на неговия формат.

18.1

Наложително е да се признае институционалната роля на ЕИСК в рамките на процеса на преговори по ТПТИ и да се поддържа редовен диалог между ЕИСК, Европейската комисия и Европейския парламент през целия процес на преговори.

18.2

В Договора от Лисабон се потвърждава ролята на Комитета като мост между гражданското общество и другите европейски институции, която е основна част от тясното сътрудничество между ЕИСК и Комисията. Предвид потенциалното значение на ТПТИ жизненоважно е:

18.3

Въпреки че в САЩ не съществува подобна на ЕИСК структура, посещение във Вашингтон през февруари 2014 г. показа, че там съществува зряло организирано гражданско общество. Структурата му допълва съществуващата в ЕИСК структура, включваща три групи. Поради това ТПТИ представлява изключителна възможност ЕИСК да продължи установената си по-рано политика на развитие на трансатлантическите връзки с гражданското общество. За тази цел се препоръчва като незабавен приоритет да се създаде контактна група „ЕС-САЩ“.

18.4

Настоящото становище представлява началото, а не краят на участието на ЕИСК в свързания с ТПТИ процес. Препоръчва се да се създаде текущ проект на ЕИСК с цел участие в наблюдението на процеса на преговори по ТПТИ от името на гражданското общество. Той би могъл да включва например допълнителни становища, публични изслушвания, семинари, конференции и др. по въпроси като устойчивото развитие, МСП, механизма за разрешаване на споровете между инвеститор и държава (ISDS), обществените поръчки и специфични анализи на отделни сектори.