14.8.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 268/1

Докладчик:

M. Igor ŠARMÍR

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) оценява факта, че безопасността на храните е сред приоритетите на Европейския съюз и че е създадена стабилна система за нейното гарантиране. Похвално е, че от 2002 г. безопасността на храните в ЕС се следи от специализирана агенция — Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ), който разполага с всички необходими средства за оценяване на безопасността на продуктите на европейския пазар.

1.2.

ЕИСК счита, че през периода на своето съществуване ЕОБХ е доказал своята компетентност. Той безспорно играе много важна роля в областта на превенцията на рисковете за здравето в Европа. Благодарение на него ЕС разполага с една от най-ефективните системи за защита на общественото здраве в света. Но поради високата чувствителност на въпроса за общественото здраве и значението на доверието на потребителите за ЕОБХ, е необходимо да се продължи проучването на възможностите за подобряване на действащата система, по-специално предвид новите въпроси, които повдига науката. С оглед на тази цел ЕИСК държи да отправи някои предложения.

1.3.

Прозрачността на процедурата за оценка на нови химически и други продукти, предназначени да влязат в хранителната верига, със сигурност е важна предпоставка за доверието на потребителите в системата и в оценяваните продукти. ЕИСК счита, че е възможно да се внесат някои подобрения в тази област. Например, представяните от производителите задължителни изследвания, които трябва да докажат безопасността на съответния продукт, не се публикуват в научни издания, и освен че необработените данни не се предоставят систематично на научната общност, в редица случаи като аргумент се изтъква търговската тайна. ЕИСК е убеден, че това не е правилно от правна гледна точка, тъй като според самия ЕОБХ данните от задължителните изследвания нямат поверителен характер.

1.4.

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия, след извършената от ЕОБХ експертиза, да внесе необходимите изменения в съответната нормативна уредба, налагащи систематичното публикуване на задължителните изследвания, както и необработените данни от тях на интернет сайта на ЕОБХ.

1.5.

ЕИСК приветства агенцията за неотдавнашните ѝ инициативи за проактивно публикуване на информация.

1.6.

В миналото тя беше изпаднала в деликатна ситуация заради конфликти на интереси на няколко нейни експерти. ЕИСК поздравява ЕОБХ за положените през 2012 г. усилия за нормализиране на положението, но препоръчва да се запази бдителност поради изключително чувствителния характер на този специфичен аспект на официалната оценка.

1.7.

Задачата на ЕОБХ се усложнява от наличието на научни изследвания, чиито резултати са очевидно повлияни от източника на тяхното финансиране и биха могли да дадат повод за сериозна полемика. ЕИСК препоръчва на ЕОБХ да обърне специално внимание на това явление, тъй като научната литература е важна отправна точка при процедурата за оценка.

1.8.

ЕИСК поздравява ЕОБХ за полаганите от много години значителни усилия за по-добро разбиране на действието на смесите и за разработване на нови методологии, които да бъдат използвани при процедурата за оценка, и насърчава ЕОБХ да въведе тези методологии във възможно най-кратък срок.

1.9.

ЕИСК препоръчва повишено внимание при прилагането на принципа „дозата прави отровата“, тъй като редица ендокринолози от двадесет години предоставят доказателства, че променливата от решаващо значение при „веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система“, не е дозата, а моментът на попадане под въздействието им. Тези нови знания все още не са отчетени от нормативната рамка, както вече предупреди Европейският парламент в неотдавнашен доклад (1).

1.10.

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да определи, след консултации с общността на ендокринолозите, списък на продуктите, които биха могли да имат отрицателно въздействие върху развитието на ендокринната система. ЕИСК настоява Комисия да прилага принципа на предпазливост към веществата, включени в този списък, в очакване научната общност да постигне консенсус относно това дали веществата са опасни или са безвредни от хормонална гледна точка.

1.11.

Вредителите и болестите, внасяни от трети държави, могат да имат опустошително въздействие върху производителите и потребителите в Европейския съюз. За осигуряване на съгласуваност на системата са нужни засилен граничен контрол, прилагане на принципа на реципрочност и политическа воля от страна на европейските власти.

1.12.

ЕС трябва да изгради търговска система, която да не занижава гаранциите в областта на безопасността на храните на европейските граждани. Преразглеждането на законодателството в областта на здравето на растенията и животните дава възможност за подобряване на прилагането на механизмите за контрол, за единното им прилагане и за предотвратяване на отрицателните социални, екологични и икономически последици

1.13.

ЕИСК отправя искане да се гарантира пълна проследяемост на храните „от фермата до трапезата“ (включително вносните храни), за да се даде възможност на потребителите да избират тези, които отговарят на определени изисквания за качество и съответстват на действащите стандарти за безопасност.

2.1.

Настоящото становище разглежда два донякъде различни въпроса, които обаче имат общ знаменател — европейското общество да бъде убедено в наличието на безопасни храни. Първата част е посветена на настоящата система за оценка на новите продукти, които трябва да навлязат във веригата за доставка на храни, а целта на втората част е да се посочат някои проблематични аспекти, които поражда международната търговия със стоки на хранително-вкусовата промишленост както за земеделските производители, така и за потребителите и гражданите като цяло.

2.2.

Безопасността на храните е един от официалните приоритети на ЕС и на институционално равнище тя несъмнено се гарантира по ефективен начин от Европейската комисия и ЕОБХ. Не може да се отрече, че микробиологичните рискове се контролират успешно. През ХХ в. обаче към микробиологичните рискове се добавиха и химическите рискове и ситуацията в тази област вече не е толкова ясна.

2.3.

През последните 60 години в околната среда бяха пуснати повече от сто хиляди нови молекули, продукт на синтетичната химия. Въпреки това само много малка част (1-2 %) от тези продукти бяха подложени на оценка на възможните рискове за здравето на човека (2), което предизвиква загриженост, включително по отношение на безопасността на храните. Всъщност, освен веществата, които постъпват направо в хранителната верига (хранителни добавки, остатъци от пестициди или пластмаси) и които по принцип подлежат на процедура за оценка, има и други вещества, които могат да попаднат там косвено чрез почвата, въздуха и водата.

2.4.

След повече или по-малко продължителна употреба и консумация определен брой продукти на синтетичната химия вече бяха изтеглени от пазара, след като тяхната токсичност и/или канцерогенни свойства бяха научно доказани (вж. например параграф 2.5). Същевременно други продукти все още не са забранени въпреки съществуващите повече или по-малко основателни научни съмнения. Следователно е напълно логично да се постави въпросът каква е връзката между излагането на населението на въздействието на тези нови продукти на синтетичната химия и прогресивното нарастване на броя на болните от рак и невродегенеративни заболявания, както и на страдащите от стерилитет, диабет или затлъстяване в развитите страни.

2.5.

ЕС създаде стабилна система за превенция на рисковете, свързани с навлизането на нови химически или други продукти във веригата за доставка на храни. Европейската комисия (ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“) е отговорна за управлението на рисковете на институционално равнище, а ЕОБХ, компетентната европейска агенция на техническо равнище, отговаря за оценката на рисковете. Въвеждането на новата система вече доведе до някои успокоителни за потребителите резултати: така например вследствие на извършените задълбочени оценки броят на разрешените пестициди в ЕС между 2000 и 2008 г. значително намаля (от 1  000 на 250). От друга страна, това развитие тревожи земеделските производители, които започват да усещат последствията от липсата на активни вещества за борба с вредителите. Парадоксално е, но голям брой от тези забранени в ЕС активни вещества са разрешени в трети държави, които изнасят своята продукция на европейския пазар.

2.6.

Въпреки наличието на строга система, опитът от функционирането ѝ сочи, че някои аспекти на извършването на експертизи могат да бъдат допълнително подобрени, още повече че новите научни открития и техните търговски приложения често изправят процедурата за оценка пред нови предизвикателства. Тези предизвикателства са от системен и методологичен характер.

3.1.

Оценката, извършвана от ЕОБХ, се основава на научно изследване, което би трябвало да докаже безопасността на съответния продукт. Съгласно действащото законодателство това референтно изследване трябва да се предостави от заявителя, т.е. дружеството, което иска да пусне продукта на пазара. Това обаче е доста тревожен аспект, тъй като резултатите от научните изследвания може да се различават радикално в зависимост от източника на тяхното финансиране (вж. параграф 3.4). Все пак е вярно, че в прилаганото от ЕОБХ европейско законодателство са определени условията, които трябва да бъдат спазени при провеждането на тези изследвания, и са предвидени механизми за противодействие на описаната в предходното изречение тенденция за следващите етапи на процедурата на оценка.

3.2.

Друг проблематичен аспект на процедурата на оценка е поверителният характер на задължителните изследвания, който изглежда спорен: тези изследвания не се публикуват в научните издания и необработените данни често са защитени от търговската тайна, което не дава възможност на научната общност да направи контраекспертиза (3). Разбираме, че е необходимо данните и информацията относно новите продукти, които биха могли да издадат било състава на продукта, било технологията за производството му, да бъдат защитени с търговска тайна. Това обаче не важи за данните от задължителните изследвания, които съдържат само реакцията на лабораторните животни, консумирали изследваните продукти. Като се има предвид, че в този случай прилагането на търговската тайна не е обосновано от защитата на законните интереси на производителите (4), ЕИСК го смята за неправомерно и отправя искане законодателството да бъде адаптирано, за да може необработените данни от задължителните изследвания да бъдат систематично предоставяни на научната общност (на интернет сайта на агенцията) след приключване на експертизата на ЕОБХ.

3.3.

ЕОБХ е публична агенция, създадена с цел да се гарантира извършването на независима научна експертиза на новите продукти, влизащи в състава на храните. В миналото обаче ЕОБХ беше критикуван поради конфликт на интереси на някои негови експерти. В повечето случаи те бяха същевременно и консултанти на Международния институт за науките за живота (ILSI) (5). ЕИСК оценява факта, че през 2012 г. ЕОБХ положи сериозни усилия да разреши този проблем, така че впоследствие ситуацията се нормализира. Предвид чувствителността на въпроса, ЕИСК препоръчва и занапред да се проявява бдителност.

3.4.

В рамките на работата по оценката, компетентните агенции се позовават също и на изследванията в дадената област, публикувани в научните издания. Има обаче свидетелства, че резултатите от научните изследвания може да се различават коренно в зависимост от източника на тяхното финансиране (6). Независимостта на научните изследователи е от ключово значение, за да се гарантира надеждността на системата, и задачата на ЕОБХ се усложнява от необходимостта да се прави разлика между научни изследвания на високо равнище и такива със съмнителна стойност поради грешна методология или други причини.

4.1.

Методологията за оценка на химическите вещества, които могат да се добавят към хранителните продукти, се основава на т.нар. принцип на Парацелз. Съгласно този принцип „всичко е отрова и всичко е лекарство; и едното, и другото се определят от дозата“. Следователно е достатъчно за всеки продукт да се определи „допустима дневна доза“ (ДДД). С други думи повечето нови продукти могат да се консумират ежедневно, при условие че не се надвишава определено количество.

4.2.

В продължение на столетия прилагането на принципа на Парацелз се считаше за надеждно. Но новите синтетични вещества, които се съдържат в хранителните продукти от няколко десетилетия, са ново предизвикателство, което изключва сляпото прилагане на този принцип.

4.3.

Първият проблем, който възниква, е свързан с управлението на храненето на отделните индивиди. На практика потребителите въобще не знаят за съществуването на ДДД и следователно нямат възможност, дори теоретична, да контролират дали не надвишават „разрешеното“ количество от някое конкретно вещество, което може да се съдържа в различни хранителни продукти, консумирани ежедневно (7). Всъщност това понятие остава много научно и техническо и се прилага сред тесен кръг от специалисти.

4.4.

Човешкият организъм не е изложен само на едно химическо вещество, а на голям брой остатъчни вещества от пестициди, пластмаси и вещества, добавяни към хранителните продукти. ДДД обаче се определя за всяко химическо вещество поотделно, без да се държи сметка за евентуалното кумулативно или дори синергийно въздействие. За съжаление това въздействие съвсем не е чисто хипотетично, тъй като много изследвания вече показаха, че кумулативното действие на няколко вещества, всяко от които самостоятелно не създава проблеми, може да има сериозни последствия (8).

4.5.

Органите, отговорни за оценка на потенциално опасните продукти като ЕОБХ или FDA в САЩ, от няколко години изучават кумулативното и синергийното въздействие, но резултатите от усилията им все още не са намерили израз в законодателството (9), което се дължи на научните затруднения и сложността на тази задача. Въпреки това ЕОБХ заяви, че е доста близо до превръщането на придобитите научни познания в тази област в нормативни изисквания и ЕИСК го приканва да направи това възможно най-скоро.

4.6.

Накрая, принципът на Парацелз бе поставен под въпрос от т. нар. „вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система“. Става въпрос за вещества, които наподобяват действието на хормоните, най-често на женския хормон естроген. Според много от ендокринолозите те често имат неблагоприятен ефект, когато организмът е изложен на количества доста под ДДД и дори не е възможно да се определи праг, под който те биха били безвредни (10). Доказано е, че за веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, от основно значение е не дозата, а моментът на поемането им. По-конкретно най-опасният период е този, през който се развива ендокринната система на индивида (пренаталния период, ранното детство и пубертета). Друга особеност на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, е фактът, че тяхната токсичност може да се прояви няколко години или дори десетилетия след излагането на въздействието им.

4.7.

Понастоящем голям брой естествени или синтетични вещества се разглеждат от ендокринолозите като вещества, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система. Много от тях се срещат редовно в храните за човешка консумация. Става въпрос напр. за много пестициди, диоксини, полихлориран бифенил, фталати, но най-разгорещен спор се води понастоящем за опаковъчния материал наречен бисфенол-А (11).

4.8.

Доказано е, че веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, допринасят в голяма степен за намаляване на оплодителната способност при мъжете (явление, установено след Втората световна война), за значително нарастване на случаите на рак на тестисите и на простатата при мъжете и на рак на гърдата при жените, както и за други тежки патологии (12).

4.9.

Компетентните европейски органи, по конкретно ЕОБХ и ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, се колебаят да предприемат мерки, настоятелно препоръчвани от ендокринолозите, тъй като научната общност изглежда разделена по въпроса за вредното действие на много слабите дози (13). Голяма част от учените, които провеждат оригинална научноизследователска дейност в областта на ендокринологията, считат за много опасно действието на много слабите дози на веществата, за които им е известно, че водят до нарушения във функцията на ендокринната система, по-специално при бременните жени и малките деца. Според тях става дума за установен факт, доказан с „хиляди научни изследвания“ (14), докато според ЕОБХ действието на много ниските дози е само хипотеза.

4.10.

След изготвянето на подробен доклад (15), възложен от ГД „Околна среда“, който потвърди становището на ендокринолозите, през октомври 2012 г. ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ прикани ЕОБХ да разгледа критериите за определяне на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система, и да оцени целесъобразността на методите за изпитване, които съществуват в тази област. Тези действия обаче все още не са извършени и за момента Европейската комисия предлага само пътна карта, която поставя основите за изготвяне на определение на веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система (16). Самата задача е отложена за края на 2016 г.

4.11.

Общността на ендокринолозите многократно изрази несъгласието си с позицията на ЕОБХ и други консултативни или регулаторни агенции във връзка с веществата, водещи до нарушения във функцията на ендокринната система. Конкретни примери са декларацията за постигнат консенсус, публикувана от Американското дружество по ендокринология, в което членуват над 1000 специалисти в тази област (17), международният колоквиум, проведен в Берлин през септември 2012 г., и „Декларацията от Берлемон“ от май 2013 г. (18). Всички лица, подписали тази декларация, са специалисти, които активно публикуват материали по този въпрос, и смятат, че законодателството на ЕС трябва незабавно да започне да отчита знанията, натрупани през годините. Така например, последният регламент относно пестицидите от март 2013 г. изисква извършването на изпитвания, за да се определи дали новият продукт е мутагенен, наред с други характеристики, но не и за да се оцени хормоналното му действие. Това показва, че опасенията на ендокринолозите все още далеч не се възприемат сериозно от страна на компетентните органи.

4.12.

ЕИСК счита, че е наложително в законодателството да започнат да се вземат предвид натрупаните знания в областта на ендокринологията и заявява съгласието си с позицията, изразена от Европейския парламент (19). Въпреки че мненията сред „по-широката научна общност“ се различават, становището на голяма част от общността на ендокринолозите би трябвало да е до голяма степен достатъчно, за да се приложи най-малко принципът на предпазливост по отношение на веществата, за които ендокринолозите са установили, че водят до нарушения във функцията на ендокринната система.

5.1.

Световната търговска организация (СТО) препоръчва на своите членове да започнат преговори за продължаване и подпомагане на търговията със селскостопански продукти, като намаляват значително и прогресивно помощите и защитата на своите продукти, за да насърчават все повече либерализацията.

5.2.

На все по-либерализирания световен пазар, на който търговията с растителни продукти нараства вследствие на търговските споразумения, които ЕС продължава да сключва с трети страни, рискът от въвеждане на нови вредители и нови болести става все по-голям.

5.3.

Европейските производители са силно загрижени и разтревожени от навлизането на вредни агенти, които за много от тях представляват голяма опасност и досега не са били познати на територията на Европа. В някои случаи тяхната поява и разпространение биха могли да доведат до рязък спад в различни европейски производства, по-конкретно на слабо разпространени култури, и да причинят тежки икономически загуби на техните производители.

5.4.

Освен заплахата за селскостопанската дейност във връзка с някои производства, появата на огнища на вредители или болести с чуждестранен произход води до нарастване на производствените разходи на европейските производители и следователно подбива рентабилността на техните стопанства. Освен това тези бедствия могат да имат широкомащабно икономическо, екологично и социално въздействие на цялата територия на ЕС.

5.5.

За да дадем актуален пример, колкото ясен и красноречив, толкова и неоспорим, за сериозността на този проблем, ще посочим неотдавнашния внос на цитрусови плодове с произход от Южна Африка. През миналия сезон в европейските пристанища пристигнаха значителен брой товари с южноафрикански цитрусови плодове, заразени с опасната гъбичка Guignardia Citricarpa, която предизвиква болест, причиняваща черни точки по цитрусовите плодове. По-точно този болестотворен агент беше открит 35 пъти в цитрусови плодове, внесени от Южна Африка.

5.6.

По този начин либералният подход на ЕС застрашава 5 00  000 хектара цитрусови гори на своя територия, предвид факта, че няма ефикасно лечение за премахване на тази болест. Появата ѝ би нанесла огромни икономически, социални и екологични щети, компрометирайки сигурността на доставките.

5.7.

Въпреки че в някои отношения представлява подобрение на Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (20), проектът за нови разпоредби в областта на фитосанитарната защита все още не разглежда някои жизненоважни аспекти, тъй че за голяма част от най-важните проблеми все още не е предложено решение.

5.8.

Освен това следва да се подчертае, че условията, при които се произвеждат хранителните продукти, внесени от трети страни, не отговарят на действащите в ЕС изисквания. Тези страни разрешават употребата на много фитосанитарни продукти, които са забранени в ЕС, разрешените в тях максимално допустимите стойности на остатъчни вещества са по-високи, отколкото на европейска територия, и социално-професионалните условия се различават от тези в Европа. Осигурената защита е много по-малка, а понякога изобщо липсва.

5.9.

От гледна точка на европейските потребители е целесъобразно да се наблегне на отчетливата разлика между чуждото производство и това на ЕС по отношение на безопасността и проследимостта.

5.10.

Действащото законодателство ограничава употребата на все по-голям брой активни вещества в борбата с вредителите или болестите. Тези ограничения, наложени на европейските производители, може да достигнат 50 % от наличните през последните години продукти. Освен това лицата, които боравят с тези продукти, трябва да отговарят на повишени изисквания, да са по-добре обучени и да използват повече средства за защита, когато извършват обработка с тях.

5.11.

Принципът на реципрочност би трябвало да гарантира, че всички продукти, които навлизат на даден пазар, задължително са били произведени при спазване на изискванията и стандартите, които се прилагат спрямо производството в Европа, по отношение на здравната сигурност, обвързаността с условия за опазване на околната среда, използването на активни вещества и др.