26.11.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 424/20

Докладчик:

г-н Meynent

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства съобщението на Комисията относно „Визия за вътрешния пазар на промишлени продукти“. Това съобщение е част от неотдавнашното и приветствано развитие в посока към промишлена политика на равнището на Съюза, което се изразява по-конкретно със Съобщението „За възраждане на европейската промишленост“.

1.2

Според ЕИСК техническите стандарти за промишлените продукти трябва да бъдат предмет на демократична, отворена и прозрачна регулация, която да включва широко представителство на заинтересовани страни, като предприятията, сред които МСП, работниците или техни представители, потребителите, НПО за защита на околната среда. За да може тази отвореност да се превърне в конкретна реалност, е редно да бъде оказана публична подкрепа на заинтересованите страни, които не разполагат с достатъчно средства, за да осигурят участието си.

1.3

Приложното поле на „съществените изисквания“ от обществен интерес, които могат прераснат в технически стандарти, не би трябвало да се ограничава с безопасността, здравето, защитата на околната среда и защитата на потребителя. То би трябвало да включва всеки обществен интерес, преценен по силата на демократично решение като легитимен, и по-специално социалните и екологичните условия за производство и оперативната съвместимост на техническите системи и достъпността за всички ползватели.

1.4

Техническите стандарти трябва да бъдат преразглеждани и усъвършенствани периодично, с много по-ускорен ритъм, тъй като секторът е иновативен. Според ЕИСК тези промени не трябва да бъдат забавяни, но въздействието им за предприятията, и по-конкретно за МСП, трябва да бъде сведено до минимум.

1.5

Следва да се оцени въздействието на законодателните предложения върху МСП, в светлината на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа (1). Следователно МСП не трябва да бъдат освобождавани от прилагането на нормативните разпоредби, защото целта на последните е да защитават обществените интереси, които не зависят от мащаба на предприятието, проектирало или произвело продукта, и да предотвратят създаването на пазар на две скорости.

1.6

ЕИСК одобрява предложението на Комисията да използва за хармонизиране на промишлените продукти регламент с единно и бързо приложение в целия Съюз, а не директива, както и преобразуването на Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета в регламент с общо приложение, което ще опрости регулаторната структура и ще улесни разбираемостта ѝ, в частност от МСП.

1.7

Комитетът подкрепя безплатното предоставяне на резюмета на стандартите на всички заинтересовани лица, по-конкретно на МСП.

1.8

Комитетът препоръчва на Комисията да осигури на вътрешния пазар и на пазара на трети държави широко разпространение на информацията относно качеството и високото равнище на изисквания за продуктите, съответстващи на европейските стандарти, с помощта на бюджета, отделен за комуникация и с участието на заинтересованите страни, посочени в параграф 1.2.

1.9

Демократичният, отворен и прозрачен характер на настоящата регулация на техническите стандарти, касаещи пазара на промишлени продукти, трябва задължително да бъде запазен при сключването на споразумения за свободна търговия.

1.10

ЕИСК подкрепя създаването на централизирана електронна база данни, която да разпространява подходящата нормативна информация за всеки продукт.

1.11

ЕИСК подкрепя създаването на „електронен надзор“ на единния пазар, позволяващ на добросъвестни субекти поверително да предоставят на властите информация за несъответствия, на които са свидетели, при проектирането, производството или вноса на промишления продукт.

1.12

ЕИСК счита, че техническата информация относно промишлен продукт, която се намира на хартиен носител, представлява вечен, автентичен и неподлежащ на фалшифициране документ, а електронният носител може да се приема положително, само ако отговаря на същите изисквания.

1.13

ЕИСК констатира, че на вътрешния пазар продължават да съществуват някои пречки пред свободното движение и свободната конкуренция. ЕИСК изразява желание за засилване на надзора на пазара. Държавите членки трябва да бъдат поощрени да въведат по-еднообразни санкции, на съпоставими равнища и със сходна техника по отношение на проверките на пазара и разпределението на продукти и услуги, за да се постигне по-голяма съгласуваност на европейско равнище.

2.1

В съобщението си, което е продължение на съобщението от октомври 2012 г., Комисията разглежда възможни развития на регулацията, свързана с вътрешния пазар на промишлени продукти, в контекста на интернационализацията на търговския обмен, технологичното развитие на продуктите и пускането на пазара на нови продукти и технологии. Целта е да се направи оценка на въздействието на съществуващото законодателство върху пазара на продуктите от гледна точка на производителите и операторите на единния пазар, въз основа на резултатите от обществена консултация и конкретни проучвания, посочени в приложения работен документ (само на английски език) на службите на Комисията.

2.2

В документа на Комисията се очертава развитието на правото на Съюза, уреждащо промишлените продукти, след приемането през 1985 г. на „новия подход“ в областта на хармонизираното законодателство: законодателят на Съюза определя „съществените изисквания“, т.е. целите по отношение на сигурността, здравето, защитата на околната среда и защитата на потребителите. Предприятията трябва да се съобразяват с тези изисквания, когато пускат продукти на пазара на Съюза, като гарантират най-високо равнище на защита (член 114 от ДФЕС). По отношение на „съществените изисквания“ хармонизация се извършва посредством стандарти, установени от европейските органи за стандартизация, въз основа на мандат, възложен от Европейската комисия.

2.3

Промишлените продукти са дефинирани като нехранителни продукти, произведени чрез промишлен процес на производство, но съобщението се концентрира върху продуктите, които скоро не са били предмет на законодателен акт, на преразглеждане или на оценка. То не разглежда фармацевтичните продукти, които са твърде специфични и се третират отделно.

2.4

Според Комисията хармонизирането е довело до значителен растеж на търговията с въпросните продукти, надвишаващ темпа на растеж на общата добавена стойност на целия производствен отрасъл в периода между 2000 г. и 2012 г. Законодателството на равнището на Съюза способства за постигането на икономии от мащаба, като същевременно укрепва конкурентоспособността на предприятията и предотвратява разходите по привеждане в съответствие, изисквани преди това от различните национални правила или в някои случаи липсата на правила.

2.5

Новите правила, установени съгласно подхода от 1985 г., укрепиха и доверието на потребителите в европейските продукти.

3.1

Абсолютно необходимо условие за правилното функциониране на вътрешния пазар на промишлени продукти е доверието на потребителите и на професионалните ползватели по веригата за създаване на стойност в това, че тези продукти отговарят на „съществените изисквания“ от обществен интерес. При липсата на доверие сделките спират, пазарът се сгромолясва и остават само продуктите с ниско качество (2).

3.2

Тези изисквания включват здравето и безопасността на потребителите и работниците в промишлеността, защитата на околната среда и защитата на потребителите, но по-общо всеки обществен интерес, преценен по демократично решение като легитимен, и в частност социалните и екологичните условия за производство, и оперативната съвместимост на техническите системи и достъпността за всички ползватели.

3.3

Тези „съществени изисквания“ са резултат от демократичен процес на вземане на политически решения, довел до приемане на закони или регламенти, и който е в основата на тяхната легитимност. Обществената сила е в правото си да определя тези „съществени изисквания“ и да гарантира спазването им от всички оператори на вътрешния пазар.

3.4

Според ЕИСК техническите стандарти за промишлените продукти са техническият превод на тези „съществени изисквания“ от обществен интерес. В този смисъл те са политически инструменти и трябва да се възприемат изцяло като такива. Това са, на първо място, инструменти от областта на общата политика, насочени към постигане на експлицитна цел от обществен интерес, редом с конкретно посочените в член 114 от ДФЕС цели, но и извън тях: здравето и безопасността на ползвателя (потребител или работник в професионална среда), условия на труд, благоприятни за производителността и мотивацията на работниците, опазването на уязвимите природни ресурси, които са невъзобновяеми или редки (климат, минерални ресурси, биосфера, живи организми, вода), хуманното отношение към животните, поверителността и честността на съобщенията и данните, оперативната съвместимост на елементите на сложни системи и още други, определени по силата на демократично решение.

3.5

На второ място, това са инструменти за промишлена политика и структуриране на пазара. Съответствието на задължителен технически стандарт е инструмент за разграничаване и неценова конкурентоспособност по отношение на качеството на международните пазари. Изпреварвайки бъдещите нужди и развитието на пазара, стандартът помага на европейските предприятия да бъдат стъпка напред, да правят иновации и да офертите им слабо да се влияят от цената, т.е., което да са едновременно рентабилни и генериращи работни места. Когато конкурентни стандарти (в частност по отношение на оперативната съвместимост) се сблъскват на пазара, изборът на стандарт оказва влияние върху предприятията, които ще спечелят от това предимство пред конкуренцията, следователно върху локализацията на икономическата дейност и на свързаните с това работни места.

3.6

Резултатът от политическия характер на техническите стандарти относно промишлените продукти е, че те не могат да се приемат за запазена област за частни интереси и технически специалисти. Напротив, те трябва да бъдат предмет на демократична, отворена и прозрачна регулация, включваща широко участие на заинтересовани страни. Тази регулация се отнася за следните 5 етапа на решение:

3.7

Тази регулация трябва да се опира на отворени и легитимни институции, които предоставят на практика възможност на всички заинтересовани страни да повлияят върху решението. Според ЕИСК списъкът на заинтересованите страни, които имат право да участват в тази регулация, е отворен списък, който зависи от конкретния характер на регулацията (например един стандарт относно хуманното отношение към животните няма да мобилизира същите заинтересовани страни като стандарт относно оперативната съвместимост на инструменти за цифрова комуникация). При все това списъкът на заинтересовани страни трябва да включва поне: предприятията, сред които МСП, работниците или техни представители, потребителите, НПО за защита на околната среда.

3.8

Фактът, че техническите стандарти се възприемат като инструменти на промишлената политика, на конкурентоспособност чрез качество и на изпреварващи действия по отношение на техническите, обществени и екологични нужди, и като източници на технически иновации, означава, че за да изпълняват тази роля, те трябва да бъдат преразглеждани и усъвършенствани периодично, с доста по-ускорен ритъм, предвид иновационния характер на сектора. В случая с много силно иновативни сектори и с голям потенциал за развитие, Комитетът препоръчва успоредно да се следват целите за демократична и социална легитимност на регулаторния и нормативен процес, посочени в параграф 3.2 и параграф 3.7, и целите, свързани с ускорен ритъм на изготвяне на стандартите и след това на осъвременяването им. При все това въздействието на тези промени за предприятията трябва да бъде сведено до минимум.

3.9

Накрая, техническите стандарти относно промишлените продукти са предпочитаният носител на информация и за обучение на потребителя (краен и междинен). Те му предоставят обективни и точни елементи, за да прецени самостоятелно доколко продуктът отговаря на неговите потребности. Информираният и обучен потребител е чувствителен към разграничението по качество и по този начин допринася за неценовата конкурентоспособност на европейската промишленост, която се опира на високото равнище на компетентност и мотивация на своите работници. Ето защо тези стандарти са съществен елемент от симбиозата между промишлени доставчици от високо качество и взискателни и строги потребители.

4.1

Регулирането на хармонизираните стандарти с директиви, каквато е практиката досега, поражда нестабилност и налага на предприятията постоянни и понякога ненужни усилия за привеждане в съответствие. На практика подобно регулиране може да доведе до географски разнородно законодателство в държавите членки. Тази разнородност изглежда незначителна, но е важна, защото се отнася до степента на детайла, необходим за привеждането в съответствие на промишлен продукт към даден стандарт. Към географската разнородност се добавят и разликите във времето, в зависимост от различните дати на транспониране на директивата във всяка от 28-те национални правни системи. Тъй като този период на транспониране може да обхване период от 36 месеца, а актуализирането на стандартите да трябва да се извършва в период със същата продължителност, дори по-често за силно иновативните сектори, предприятията биха могли постоянно да се намират в състояние на несигурност и объркване на преходни периоди.

4.2

С оглед на това положение, което е особено мъчително за МСП, които не разполагат с достатъчно средства за регулаторни последващи действия, предложението, направено от Комисията да се използва регламент с единно и бързо приложение в целия Съюз вместо директива, е съвсем подходящо. ЕИСК счита, че тази разпоредба е изключително позитивна. Тя може да отстрани важен източник на законодателна нестабилност и да даде възможност на екипите за научно-изследователска и развойна дейност и иновации (НИРИ) да работят в наистина еднаква за 500 млн. потребители среда, стабилна за години напред, в ритъм, който съответства на интензивността на иновации на всеки сектор.

4.3

Тази логика доказва също така, по отношение на субсидиарността, че използването на регламента за определяне на техническите стандарти за промишлените продукти е случай, в който дейността на равнище Съюз е очевидно по-ефикасна, отколкото тази на равнище държави членки.

4.4

ЕИСК подкрепя също така трансформирането на Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и Съвета в регламент с общо приложение. Изготвянето на пакет от общи определения, термини и понятия за хоризонтално използване от всички работещи в секторната техническа стандартизация предотвратява многословието и повторенията, улеснява последващите изменения на текста и съответства на добрите практики в областта на изготвянето на законодателни текстове.

4.5

Приносът на заинтересованите страни в работата по стандартизация, по време на 5-те определени по-горе етапа в параграф 3.6, е цел от обществен интерес. Този широк кръг включва заинтересовани страни, които не разполагат с достатъчно средства, като профсъюзните организации, МСП, сдруженията на потребителите и сдружения за защита на околната среда. Според ЕИСК е правилно да бъде оказана публична подкрепа за участието на тези заинтересовани страни в работата, с предоставяне на право на глас, за да може отвореността на процеса да се превърне в конкретна реалност.

4.6

Комитетът подкрепя безплатното предлагане на резюмета на стандартите. Непознаването на закона не е извинение, но днес трябва да се плаща, за да се получи достъп до техническите стандарти, без предварително да са напълно ясни предметът и обхватът на стандарта, и следователно дали той е приложим към конкретния случай. Това е санкциониращо за МСП, но също и за всички заинтересовани страни. Ето защо ЕИСК подкрепя тази мярка, като същевременно призовава безплатното предлагане да е отворено за всяко заинтересовано лице.

4.7

ЕИСК приветства създаването на централизирана електронна база данни, даваща достъп за всеки продукт до списъка със стандартите, на които съответства, и до вида на сертификацията, удостоверяваща това съответствие (в частност дали става въпрос за декларация за съответствие или за сертифициране от трето оторизирано лице). При сключен абонамент тази база данни би могла безплатно да изпраща автоматични предупреждения по електронната поща за всяка промяна на стандарт, касаеща съответния продукт.

4.8

ЕИСК подкрепя възможността лицата, които подават сигнал, да предоставят на властите поверително информация посредством онлайн инструмент за надзор на единния пазар, за нередности на които са свидетели при проектирането, производството или вноса на промишления продукт. Добросъвестните лица, подаващи сигнал, трябва да бъдат защитени срещу евентуално преследване или санкции, като уволнението, ако са работници. Този споделен надзор на пазара, използващ техниките на Интернет 2.0, би могъл да подобри здравето и сигурността на ползвателите на промишлени продукти, продавани в целия Съюз, и да защити изрядните предприятия от злоупотребите на техни нелоялни конкуренти.

4.9

ЕИСК счита, че техническата информация относно даден промишлен продукт е съществен елемент от договора, каквото всъщност представлява покупката,, с цел тя да се извърши информирано и, след акта на закупуване, тази информация да служи в случай на повреда, инцидент или непостигане на обявените резултати. Тя по никакъв начин не е „ненужна“, нито „неестетична“, както се посочва в съобщението на Комисията. Напротив, тя трябва да бъде предоставяна на клиента в трайна, автентична, неподлежаща на фалшифициране и разбираема форма, независимо от развитието на съществуващите електронни инструменти. Във връзка с това ЕИСК счита, че документация на хартиен носител, съставена на езика на страната, където се извършва продажбата, налична на мястото на продажба, а после и в опаковката, отговаря на тези условия, и че електронният носител може да се приема положително, само ако отговаря на посочените по-горе строги функционални спецификации.

4.10

Комитетът препоръчва на Комисията да осигури на вътрешния пазар и на пазара на трети държави широко разпространение на информацията относно качеството и високото равнище на изисквания на продуктите, съответстващи на европейските стандарти, с помощта на бюджета, отделен за комуникация, като ангажира заинтересованите страни, упоменати в параграф 3.7. По този начин потребителите и професионалните купувачи ще бъдат по-добре информирани за предимството да изберат тази оферта. Това ще даде конкурентно предимство, основаващо се на изцяло обективно и надеждно качество на продуктите, проектирани и произведени в Европа или в съответствие с европейските стандарти, и следователно на европейските предприятия и работници.

4.11

Би трябвало да се прецени въздействието на законодателните предложения върху МСП в светлината на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа (3). Следователно ЕИСК подкрепя твърдо позицията на Комисията да не освобождава по никакъв начин МСП от прилагането на законодателството. Рисковете, които може да носи даден продукт за здравето или безопасността на потребителите или професионалистите, опазването на природните ресурси, съвместимостта със съществуващите технически системи, са цели от обществен интерес, които не зависят от мащаба на предприятието, проектирало или произвело продукта. Освен това цели сектори, в частност за някои потребителски стоки като облеклото или обзавеждането на дома, са доминирани и изградени от значителен брой МСП. Намаляването на нормативните изисквания спрямо МСП е неприемливо, защото това би означавало de facto тези сектори да се освободят от прилагането на нормативните разпоредби, а кумулативното въздействие на тези сектори върху потреблението, и съответно върху риска, е значително. Едно такова освобождаване би довело и до създаването на пазар на две скорости, в който предлагането от МСП би се считало (основателно) с по-ниско качество, тъй като подлежи на не толкова взискателни или многобройни стандарти, което би подчертало конкурентния им недостатък в сравнение с продуктите, произведени от големи групи, които освен това разполагат с по-големи бюджети за реклама.

4.12

ЕИСК не споделя мнението, изразено от Комисията, че твърде честите законодателни промени биха могли да наложат „прекомерни“ тежести на предприятията. Честотата, с която се променят стандартите, зависи от интензивността на иновациите в сектора и допринася за неценовата конкурентоспособност на европейската промишленост. Тя не трябва да бъде забавяна, но ЕИСК признава, че МСП би трябвало да бъдат по-добре информирани за тези промени, като се мобилизира, при необходимост, базата данни, посочена в параграф 4.7. Ето защо отговорът на Комисията, включващ промени на стандарти, извършвани по-скоро с регламенти, отколкото с директиви, е целесъобразно и адекватно решение на изразените тревоги.

4.13

ЕИСК счита, че при сключването на споразуменията за свободна търговия трябва задължително да бъде запазен историческият опит, придобит от държавите — членки на Европейския съюз, по време на дългия път, започнал през 1993 г. и все още незавършен, към ефективното учредяване на единен пазар на промишлените продукти, отчитащ изцяло политическия характер и съответно демократичността, отвореността и прозрачността на отнасящите се за тях технически стандарти. Във връзка с това ЕИСК призовава Комисията, по време на текущите преговори, да изготви институционална рамка, със същите тези характеристика на демократичност, отвореност и прозрачност, по време на 5-те етапа, определени по-горе, на процеса по стандартизация, после и на проверка за съответствие. Стандартите, свързани с продуктите, разпоредбите и решенията, защитаващи обществени интереси, както и санкциите за тяхното неспазване, не трябва да могат да бъдат атакувани като нетарифни пречки, когато съответстват на общностното законодателство и на споразуменията на СТО.

4.14

Постигането на цели от обществен интерес посредством технически стандарти, когато веригите за създаване на стойност са международни и надхвърлят приложното поле на правилата на една единствена юрисдикция, е свързано със специфични и все още нерешени трудности. ЕИСК препоръчва усилията в тази област да бъдат преимуществено насочени към придобиването и сертифицирането на обективни и надеждни данни за продукта и физическите и социалните аспекти на неговия процес на производство. Тези данни, предавани впоследствие по веригата за създаване на стойност, биха могли да бъдат съпоставени със „съществените изисквания“ на всяка юрисдикция, зачитайки изцяло нейния суверенитет.

4.15

Все още съществуват проблеми, свързани с пречки пред свободното движение и свободната конкуренция. Става например въпрос за патентите относно технически стандарти или за ефективността на проверките за прилагането на стандартите и законодателството.

4.16

Когато е получен патент за иновация, превърнала се в технически стандарт, е важно конкурентите да могат да получат необходимите лицензи на разумна цена. Законодателството в областта на интелектуалната собственост трябва да предлага реална защита на иновацията без патентите или авторското право да могат да бъдат използвани като пречки пред промишлената надпревара и иновациите. Ето защо нейната роля, според Комитета, трябва да бъде да насърчава свободното движение в рамките на единния пазар, за което ще допринесе по категоричен начин единният европейски патент, ползващ се със силната подкрепа на ЕИСК. ЕИСК, обаче, наблюдава, че в някои неевропейски страни, по-конкретно САЩ, качеството на патентите е съмнително: издаването на патентите не е свързано с достатъчно предшестващи проучвания, което поставя под съмнение техния новаторски характер; приемането на тривиални патенти поставя под съмнение техния изобретателски характер, а патентите относно абстрактни понятия за външен вид и усещане (look and feel), независимо по какъв технически начин е получен този външен вид, противоречи на същинския принцип на патента за изобретение, отнасящ се изключително за начина на постигане на резултата. Това положение отваря вратата за прекомерно много процеси, в които европейските предприятия са в неизгодна позиция.

4.17

Става въпрос също така за санкциите, които не винаги са подходящи, съразмерни и възпиращи, за да бъдат санкционирани нарушенията на националните или европейските технически стандарти.

Административните или наказателните санкции, както и контролът на пазарите са от компетентността на държавите членки. Разнородността им, обаче, рискува да доведе до „forum shopping“ при въвеждането на нови продукти на европейския пазар. Следователно е целесъобразно „Синьото ръководство“, RAPEX, процедурата SOLVIT или други мерки да насърчават въвеждането на по-еднообразни санкции, на съпоставими равнища и със сходна техника по отношение на проверките на пазара и разпределението на продукти и услуги, за да се укрепи съгласуваността на европейско равнище. Комисията, която има инициативата за законодателните процеси и проверява тяхното изпълнение, като осъществява надзор над действията на държавите членки, може, при неспазване, да сезира Съда на ЕС. Съдът на ЕС, като последна инстанция, трябва да гарантира определена съгласуваност в законодателствата на държавите членки и по отношение на контрола на пазара, продуктите и услугите.

4.18

ЕИСК изразява желание за засилване на надзора на пазара.

4.18.1

За да се води борба срещу неправомерно поставяне на знака на ЕО от евентуални зле информирани или безскрупулни производители, следва в частност да се подобрят проверките, свързани с влизането и пускането на пазара на продуктите и да се гарантира спазването от страна на пълномощните, вносителите и дистрибуторите на задълженията за съответствие на тези продукти, съгласно действащото общностно законодателство. Посочването върху етикета ЕО на референтния номер на законно отговарящото лице, който да дава онлайн достъп до неговата правна идентичност и до досието за съответствие, би спомогнало за осъществяване на тези проверки за съответствие, включително от потребителите, които подават сигнали за несъответствие (параграф 4.8).

4.18.2

В контекст на бюджетни ограничения ЕИСК би искал да обърне внимание върху необходимостта от това органите, натоварени с надзора на пазара, да разполагат с адекватни средства за упражняване на тяхната мисия и да насочат дейността си върху местата където има концентрация на опити за измама (пристанища, търговски вериги на много ниски цени или пътуващи търговци), като бъде засилено административното сътрудничество, по-конкретно по отношение на борбата срещу фалшифицирането. Разпоредбата, отнасяща се за лицата, подаващи сигнали, посочена в параграф 4.8, би могла да подобри тяхната ефективност, с незначителни разходи за публичните финанси.

4.18.3

ЕИСК изразява безпокойство от факта, че някои икономически оператори в областта на промишлеността, биха могли да имат такава тежест в стопанската дейност или заетостта на дадена държава членка, че заплаха от тяхна страна да изнесат производството си може да принуди националната администрация да се откаже от всякакви санкции, поставяйки по този начин в опасност потребителите и упражнявайки нелоялна конкуренция спрямо предприятията и работниците в целия Съюз.

4.19

Според Комитета е възможно чрез задължения за изготвяне на редовни доклади и анкети на място да се следи отблизо развитието на продуктите. Потребителските сдружения и работническите организации са напълно в състояние да играят роля на лица, подаващи сигнали в частност по въпросите на здравето и безопасността и би следвало да участват на всички нива на изготвяне и прилагане на стандартите.