EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013AE1697

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа“ COM(2013) 37 final

OB C 327, 12.11.2013, p. 26–32 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/26


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа“

COM(2013) 37 final

2013/C 327/06

Докладчик: г-н Igor ŠARMÍR

На 18 март 2013 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Зелена книга относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа

COM(2013) 37 final.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 27 юни 2013 г.

На 491-вата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 юли 2013 г. (заседание от 11 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 140 гласа „за“, 1 глас „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК отбелязва публикуването от Европейската комисия на тази Зелена книга, която представлява положителна и значима промяна в подхода на Комисията към нелоялните търговски практики (НТП).

1.2

ЕИСК счита, че използването на нелоялни търговски практики е не само „нечестно“ и „неетично“, но и че то противоречи на основните правни принципи и на интересите на тези, които представляват страната на търсенето и страната на предлагането. Тъй като на практика то представлява злоупотреба с една изключително силна позиция на пазара, препоръчваме да се използва терминът „злоумишлени търговски практики“, който се ползва рутинно например във френския и английския език.

1.3

Комитетът счита, че настоящите мащаб и честота на нелоялните търговски практики са пряко следствие от сливанията и придобиванията през последните десетилетия.

1.4

Комитетът е на мнение, че до момента резултатите от Форума на високо равнище за подобряване на предлагането на храни са неясни, а предлаганите подходи са недостатъчни за решаване на проблема с нелоялните търговски практики. Затова той призовава Европейската комисия да предложи други инициативи.

1.5

Въпреки че ЕИСК не се съмнява, че нелоялни практики могат да се прилагат при всички видове договорни отношения, той е убеден, че положението е особено сериозно по отношение на сделките между супермаркетите, от една страна, и земеделските производители и МСП в хранително-вкусовата промишленост, от друга. Злоупотребите в тези случаи се реализират във форми и мащаби, които не се срещат в други сектори.

1.6

ЕИСК изразява особено задоволство от факта, че в Зелената книга Комисията изрично поставя под съмнение съществуването на реална договорна свобода там, където отношенията са твърде неравнопоставени, възприемайки по този начин становището на ЕИСК.

1.7

Комитетът счита, че в Зелената книга на Комисията са обхванати много добре същността на нелоялните търговски практики и основните им видове. Той обаче изразява твърдото си убеждение, че Комисията следва да осигури единно определение за НТП, сходно с вече заложеното в Директива 2005/29/ЕО, тъй като практиките, за които се говори в Зелената книга, приличат до известна степен на „заблуждаващи търговски практики“ (1).

1.8

НТП са най-разпространени, когато е налице „климат на страх“, при който по-слабата договаряща страна се страхува да не загуби по-силната страна като клиент. Точно това се случва, когато големите търговци на дребно оказват нелоялен натиск върху доставчиците си и/или прехвърлят твърде високите цени върху търговците на дребно на по-високи цени, а оттам и върху потребителите.

1.9

ЕИСК счита, че последствията от нелоялните търговски практики не се ограничават до сделките между предприятия, нито пък засягат само по-слабите договарящи страни. Потребителите също са жертви, както и националните икономически интереси – факт, който не е застъпен в достатъчна степен в Зелената книга.

1.10

ЕИСК счита, че приетите от няколко държави членки закони за ограничаване на нелоялните търговски практики отразяват факта, че настоящото положение е неприемливо. Въпреки че по различни причини резултатите от тези закони са незадоволителни, би било погрешно да се твърди, че не е постигнато нищо. Един от успехите се състои в по-голямата прозрачност по отношение на начина, по който се споделят ползите, и прекратяването на най-явните изнудвачески практики.

1.11

Въпреки че ЕИСК не разполага с информация, която да навежда на мисълта, че приемането на тези закони от държавите членки би имало отрицателно въздействие върху свободното движение на стоки в ЕС, все пак могат да се появят някои ограничения. При все това никой от тези закони не е протекционистичен по своето естество и те важат в еднаква степен за националните предприятия и за предприятията от други държави членки.

1.12

ЕИСК препоръчва когато бъде констатирана липса на свобода на договаряне при някои отношения, да бъдат започват обсъждания на начините за решаване на проблема с НТП.

1.13

ЕИСК препоръчва при евентуални бъдещи предложения за регулиране на неравнопоставени търговски отношения да се отчита „факторът страх“. Трябва да се гарантира абсолютно необходимият баланс между договарящите страни, за да могат те да имат справедливи отношения помежду си. Затова основната цел на регулирането на НТП не бива да бъде единствено да защитава преди всичко по-слабите договарящи страни, но да пази също и националния икономически интерес. Това би означавало, например, на засегнатите доставчици на хранителни стоки да не се налага да вземат активно участие в административни и съдебни производства.

1.14

ЕИСК призовава Европейската комисия да предложи законодателство, което забранява НТП. То следва да се основава на примерен списък на най-типичните подобни практики, използвани от по-силната договаряща страна и имащи за цел да прехвърлят обичайните разходи и рискове на тази страна върху по-слабата.

1.15

ЕИСК призовава Европейската комисия да работи с националните органи в областта на конкуренцията при провеждането, въз основа на конкретния опит от последните десетилетия, на радикален преглед на настоящите, очевидно остарели, правила в областта на конкуренцията с цел да се създаде лоялна конкуренция, основана на обективен обмен на подходяща информация в този сектор, позволяваща да се отчитат всички случаи на господстващо положение в реалността.

2.   Въведение

2.1

В Зелената книга се прави разлика между вериги за доставка и дистрибуция на хранителни и нехранителни стоки. Това е напълно оправдано, тъй като и едните и другите имат специфични характерни особености.

2.2

През последните десетилетия сред предприятията от веригите за доставка и дистрибуция се извърши значителна консолидация, която доведе до създаването на структури, които на практика са олигополи. По отношение на веригите за доставка и дистрибуция това важи с особена сила за сектора на търговията на дребно, не толкова за преработващата промишленост и най-слабо за първичното производство на селскостопански продукти. Това доведе до големи дисбаланси по веригата на доставка, тъй като олигополите имат огромна сила при воденето на преговори с търговските си партньори, които са много по-разединени.

2.3

ЕИСК изразява убеждението, че в някои случаи появилите се структурни дисбаланси водят до използването на НТП и че тези практики често не само имат отрицателно въздействие върху лоялността, честността и етичността, но и противоречат на основните правни принципи.

2.4

В Зелената книга погрешно се посочва, че темата за НТП се разглежда за първи път на равнището на ЕС през 2009 г. Всъщност през посочената година тази тема беше включена за първи път в официалната програма на Европейската комисия. Още през 2005 г., когато въпросът за НТП все още беше табу, Европейският икономически и социален комитет публикува важно становище (2), в което очерта и разкритикува редица отрицателни аспекти на поведението на веригите за търговия на дребно. Следва също да се спомене важната роля, която изигра през 2007 г. документът „Писмена декларация относно разследването и премахването на злоупотребите с власт от страна на големите супермаркети, които осъществяват дейността си в Европейския съюз“ (3), в която Европейската комисия беше пряко призована да предприеме необходимите стъпки за справяне със ситуацията.

2.5

ЕИСК счита, че до момента резултатите от Форума на високо равнище за подобряване на предлагането на храни са доста несигурни, тъй като предложената рамка за прилагане на добри практики не доведе до договореност за справянето с НТП – нещо, за което трима европейски комисари, наред с всички останали, изразиха съжаление (4).

2.6

В доклад на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) се потвърждава, че използването на НТП е реалност, особено в хранително-вкусовия сектор. Това съвпада с убеждението на ЕИСК, че злоупотребите с по-силно икономическо положение от страна на супермаркетите спрямо МСП, произвеждащи и преработващи хранителни продукти, са многократно по-големи отколкото при другите договорни отношения. Фактът, че в продължение на години постъпват оплаквания само от тези доставчици на хранителни стоки за веригите за търговия на дребно, е поредното доказателство за това.

2.7

ЕИСК отбелязва изказването на Комисията, че НТП вредят на европейската икономика като цяло, а не само на договорните отношения между две предприятия.

3.   Определение за нелоялни търговски практики

3.1   Понятието нелоялни търговски практики

3.1.1

Досега не се изразяваше официално съмнение относно наличието на договорна свобода в търговските отношения, включително между супермаркетите и МСП, произвеждащи хранителни продукти. До неотдавна тази свобода беше един от основните аргументи не само за супермаркетите, но и за публичните органи, срещу регулирането на НТП, което според тях би ограничило тази свобода. ЕИСК счита за особено значим факта, че в настоящата Зелена книга най-накрая се загърбва това твърдение и изрично се признава, че при наличието на ясно изразено неравенство в икономическата сила на две договарящи се страни липсва реална свобода на договаряне.

3.1.2

За Европейския икономически и социален комитет това признаване на липсата на свобода на договаряне е основна предпоставка за ефективно определяне на всеобхватни решения на проблеми, породени от съществуващите дисбаланси по веригата на доставка и дистрибуция, най-вече по отношение на хранителните стоки.

3.1.3

В този раздел на Зелената книга Европейската комисия много добре описва основните видове НТП и тяхната същност. По-специално при отношенията между супермаркетите и доставчиците на хранителни стоки липсва реална алтернатива, тъй като броят на големите клиенти на пазара е твърде малък и, което е по-важно, всички те се държат по сходен начин с доставчиците.

3.1.4

Няколко примера за НТП, посочени в Зелената книга, разкриват, че някои изкупчици не се колебаят да използват всякакви средства, за да си осигурят допълнителни и напълно неоснователни ползи в ущърб на другата страна. Плащането за фиктивни услуги или за ненужни услуги, които нямат стойност за другата страна, е особена форма на НТП.

3.1.5

Позицията на ЕИСК по отношение на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга, е следната:

Въпрос 1): ЕИСК счита, че в Зелената книга следва да бъде дадено определение на НТП, подобно на вече даденото в Директива 2005/29/ЕО. Комитетът обаче е съгласен с елементите и параметрите, които според Зелената книга характеризират ситуации на НТП.

Въпрос 3): Понятието НТП не бива да се ограничава до преговорите по условията на договорите, а следва да обхваща целия период, в който продължават търговските отношения.

Въпрос 4): Теоретично НТП могат да се проявят на всеки етап от веригата на доставка и дистрибуция, но в обсъжданата форма се проявяват единствено в отношенията между супермаркетите и МСП, произвеждащи и преработващи хранителни стоки. Така например, няма данни многонационалните предприятия в хранително-вкусовата промишленост, които също са олигополи, да искат от доставчиците си да им плащат такси за вписване или да плащат за фиктивни услуги. Въпреки това следва да се споменат някои случаи, в които многонационалните предприятия в хранително-вкусовата промишленост обвързват доставките на своите (желани) продукти с условието подобни стоки да не се купуват от техни конкуренти.

Въпрос 5): Факторът страх е позната реалност, особено в отношенията между веригите за търговия на дребно и МСП, произвеждащи хранителни стоки. Той се дължи на изричната или подразбираща се заплаха да бъде прекратена търговията с доставчика с произтичащите от това сериозни икономически трудности за него. Всеки опит за регулиране на НТП следва да отчита този фактор, защото той прави безпочвени очакванията, че доставчикът ще внесе жалба или дори ще представи доказателства в хода на евентуално административно или съдебно производство.

3.2   Примери за нелоялни търговски практики

3.2.1

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия е използвала информация, предоставена от редица национални органи в областта на конкуренцията. Освен с вече споменатите национални органи, препоръчваме настоятелно и сътрудничество с френските и чешките органи, които имат пряк опит в прилагането на своите национални закони в областта на НТП. При извършването на проверки антимонополните органи имат право да проверяват счетоводни документи (договори, фактури, банкови извлечения и др.), които могат да докажат пряко използването на НТП.

3.2.2

Примерите, предоставени от органите в областта на конкуренцията в Обединеното кралство, Испания и Ирландия, показват, че е неправилно голяма част от използваните практики да се наричат просто „неетични“, тъй като очевидно излизат извън границите на законното (особено когато включват „принуда и заплаха“).

3.3   Потенциални въздействия на нелоялните търговски практики

3.3.1

Отрицателното въздействие от използването на НТП от силната страна срещу слабата е несъмнено, а ограничаването на инвестициите и иновациите в производството е негова логична последица. При все това ЕИСК счита, че въздействието върху потребителите не се посочва по подходящ начин, тъй като то причинява много повече от ограничаване на иновациите. Въпреки това в този раздел се пренебрегва напълно заплахата за националните икономически интереси, която се споменава бегло в предходните текстове на Зелената книга. Тази заплаха е най-очевидна в страните от Централна и Източна Европа, където супермаркетите са изцяло в ръцете на предприятия от други държави членки. Като се има предвид фактът, че националните производители, по-голямата част от които са МСП, не могат да отговорят на често изнудваческите условия, целият сектор на селскостопанските хранителни стоки в този регион се срива, а страни, които по традиция бяха самодостатъчни в производството на хранителни стоки, губят до голяма степен продоволствената си сигурност. Така националното производство се заменя с внос с често твърде съмнително качество.

3.3.2

ЕИСК дава следните отговори на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга:

Въпрос 6): НТП се използват рутинно в хранително-вкусовия сектор, особено от супермаркетите, в ежедневната им практика.

Въпрос 7): Доставките на нехранителни стоки са обект на НТП в значително по-малка степен. Това вероятно се дължи на по-малката им зависимост от големи мрежи за търговия на дребно, тъй като доставките на играчки, спортни стоки или дрехи, например, имат много по-широк спектър от потенциални купувачи в сравнение с хранителните продукти. Във франчайзинг отношенията съществуват нелоялни търговски практики както в хранителния, така и в нехранителния сектор и при тях се забелязват същите проблеми като тези, посочени в становището относно веригата за доставка, тъй като във франчайзинг отношенията става въпрос за същите неравнопоставени отношения между една силна страна (франчайзодател/верига) и една по-слаба страна (франчайзополучател) и следователно за същата липса на свобода (на договаряне) при сключването на договори. Франчайзополучателят подписва договор с условията, наложени от франчайзодателя, и няма друг избор, ако иска да получи договора. Направените по-горе коментари относно фактора страх и прехвърлянето на разходите, свързани с дистрибуцията (франчайзодателя) на франчайзополучателя без компенсация/печалба за него, са приложими също и за франчайзинг отношенията. По време на изпълнението на договора франчайзодателят често налага едностранно промени в договореното посредством „указания“, следователно извън договора.

Въпрос 8): НТП имат голямо въздействие върху възможностите на МСП в областта на земеделското производство и хранително-вкусовата промишленост да инвестират и да създават иновации. Инвестициите за защита на аспекти на обществения интерес, като околната среда, условията на труд, хуманното отношение към животните и изменението на климата, са по-малки поради зависимостта от малък брой купувачи и несигурността, която поражда това положение.

Въпрос 9): Въздействието върху потребителите на НТП в сделките между предприятия е разгледано подробно в специално проучване (5). Настоящата система влияе негативно върху потребителите, особено в дългосрочен план, тъй като липсват инвестиции в устойчиво производство и иновации. В дългосрочна перспектива те губят и в резултат от провала на пазара в области като околната среда, изменението на климата, условията на труд и хуманното отношение към животните. За да се противодейства на това ни се струва по-приемливо потребителите да плащат малко повече за храна сега, тъй като конкуренцията между веригите за продажба на дребно понастоящем се основава единствено на най-ниската възможна цена за потребителя и всичко друго се жертва за тази цел.

Въпрос 10): Няма съмнение, че НТП оказват отрицателно въздействие върху функционирането на единния пазар, тъй като ограничават значително възможностите за печалба на малките и средните оператори. На практика големите търговци на дребно решават какво и къде да се продава, като в много случаи критерият не е най-доброто качество за съответната цена, а по-голямото „желание“ или „способност“ за приемане на НТП.

4.   Правна рамка в областта на нелоялните търговски практики

4.1

В анализа на настоящите правни рамки в държавите членки и на равнище ЕС се очертават два факта. На първо място, използването на НТП от някои силни икономически играчи вече е всеизвестен и неоспорим факт, като съответните органи в няколко държави членки са заключили, че настоящото положение изисква регулиране.

4.2

Настоящите размери на НТП, особено в сделките между големи вериги за търговия на дребно и производители на хранителни стоки, разкриват преди всичко колко е остаряло законодателството в областта на конкуренцията. Някои форми на НТП подчертават жестокото изкривяване на конкурентната среда и наличието на реални господстващи позиции, на които настоящото законодателство в областта на монополите не успява да се противопостави.

4.3

В допълнение към преразглеждането на законодателството в областта на конкуренцията ЕИСК счита, че е напълно оправдано на равнище ЕС да се забрани използването на определени НТП и по този начин да се постигне необходимата хармонизация на различните правни рамки. Въпреки това, обаче, трябва да има логическа връзка между регулирането на НТП и преразгледаното антимонополно законодателство, за да се гарантира, че ще бъдат санкционирани само логическите инициатори на договори с НТП, т.е. страните с господстващо положение.

4.4

За да бъде ефективно това хармонизирано регулиране, то трябва да отчита „заплахата от сваляне от продажба“, а оттам и неспособността на по-слабите договарящи страни, особено МСП – доставчици на супермаркети, да подават жалби; то трябва да бъде разработено така, че да постигне нещо повече от решаване на проблемите в отношенията между предприятията.

4.5

ЕИСК дава следните отговори на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга, които не са получили отговор в предходните раздели:

Въпрос 11): Приетите в някои държави членки законови актове във връзка с НТП все още не са дали задоволителни резултати. ЕИСК счита, че това се дължи отчасти на факта, че по-голямата част от тези актове бяха приети сравнително неотдавна (в Италия, Словакия, Чешката република, Унгария и Румъния), но и на това, че правните основания за тях не са свързани изрично с липсата на свобода на договаряне, въпреки че самото признание, че се използват НТП, непряко означава, че не всичко е наред по отношение на свободата на договаряне. Би било неправилно, обаче, да се твърди, че тези закони не са постигнали нищо. В страните, които са ги приели, престана практиката да се налагат най-скандални договорни условия и супермаркетите трябва да използват по-сложни методи, ако искат да си осигурят предимства, на които нямат право. Най-голям напредък е постигнат във Франция, където натискът на законодателството и действията за неговото прилагане сведе отстъпките на доставчиците до приемливи равнища (между 10 и 15 процента в сравнение с 50 до 60 процента в миналото) (6). Резултатът е много по-голяма прозрачност в разпределението на ползите по веригата на доставка.

Въпрос 12): Доколко е належащо приемането на специализирано законодателство зависи, между другото, от мащабите на използване на НТП, но те са различни във всяка страна. Положението в южната част на Европа е различно от това в страните от Централна и Източна Европа или в тези от Северна Европа. Всеки регион има малко по-различна правна култура и традиции. Затова някои страни имат регулаторна (или саморегулаторна) рамка, а други – не.

Въпрос 14): ЕИСК е убеден, че на равнището на ЕС следва да се приемат нови мерки за хармонизация (вж. параграфи 4.2, 4.3 и 4.4 по-горе).

Въпрос 15): Вече се наблюдава определено положително въздействие на регулирането (вж. по-горе). Съществуват определени тревоги по отношение на регулирането на тази област, но те са свързани с концепцията за свобода на договаряне. Тъй като тя на практика липсва при разглежданите договорни отношения, тези тревоги са неоснователни.

5.   Прилагане на правилата срещу нелоялните търговски практики

5.1   Механизми за осигуряване на прилагане на национално равнище

5.1.1

ЕИСК подкрепя мнението на Европейската комисия, че прилаганите понастоящем механизми на национално равнище срещу НТП са като цяло неадекватни. Това се дължи основно на факта, че те не отчитат наличието на климат на страх, произтичащ от липсата на реална свобода на договаряне и заплахата от сваляне от продажба. До момента тези проблеми са решени най-добре във Франция, където надзорният орган може да действа въз основа на неофициална информация и по собствена инициатива. Основание за ограничаването на НТП е и защитата на националния икономически интерес, а не защитата на по-слабата договаряща страна.

5.1.2

Докато някои държави членки имат закони за борба с използването на нелоялни практики в процеса на договаряне, в други те липсват. Нещо повече, налице са значителни разлики между отделните закони. Няма съмнение, че тези два факта са пречка пред трансграничната търговия (въпрос 16).

5.1.3

ЕИСК счита, че единственият разумен общ подход към справянето с отрицателното въздействие от различията между приложимото законодателство се състои в приемането на хармонизирано законодателство по отношение на използването на НТП (въпрос 17).

5.2   Механизми за осигуряване на прилагане на равнището на ЕС

5.2.1

ЕИСК е съгласен с твърдението на Комисията, че понастоящем на равнището на ЕС липсва конкретен механизъм за борба с НТП. Комитетът е убеден също така, че е необходимо, ако бъде преодолян факторът страх, на националните органи в тази сфера да бъдат дадени правомощия да действат по собствена инициатива, да получават анонимни или неофициални оплаквания и да налагат санкции (въпрос 18).

6.   Видове нелоялни търговски практики

6.1

ЕИСК е съгласен, че НТП се прилагат както по веригата за доставка на хранителни, така и на нехранителни стоки, но – в съответствие с казаното по-горе – изразява убеждението, че положението е най-сериозно в сделките между супермаркетите и производителите МСП.

6.2

Що се отнася до таксите за вписване, не е ясно какви са основанията за таксата, която трябва да заплаща бъдещият доставчик. В голямото мнозинство от случаите дори плащането на тази такса – което е предварително и необходимо условие при всички форми на търговски сделки – не дава на доставчика никаква гаранция, че купувачът действително ще закупи въпросните стоки и няма безпричинно да свали стоките му от продажба.

6.3

Отстъпките, предоставяни на доставчиците, са обичайна част от настоящите практики на големите вериги за търговия на дребно. ЕИСК е убеден, че общата полза от тях е, меко казано, съмнителна. От една страна, отстъпките на доставчиците са символ на злоупотребата с реално господстващо положение, тъй като те често прикриват ненужни и фиктивни услуги; от друга страна, те създават значителна липса на прозрачност по отношение на разпределението на ползите. Съществуването на отстъпки на доставчиците означава, че доставчиците (и външните наблюдатели) срещат големи трудности да определят колко точно са получили за доставените стоки. На практика поръчката за доставка на стоки е обвързана с приемането на услуги, предлагани от купувача. ЕИСК счита, че таксите за реални или оправдани услуги, предоставяни от купувача на доставчика, следва да бъдат включени в покупната цена на хранителните стоки.

6.4

ЕИСК дава следните отговори на въпросите, поставени в този раздел на Зелената книга, които не са получили отговор в предходните раздели:

Въпрос 19): Бихме прибавили към списъка на НТП плащанията за фиктивни и ненужни услуги, неоснователно високите плащания за реално предоставени услуги и прехвърлянето на търговския риск и маркетинговите разходи към доставчика.

Въпрос 20): Списъкът на НТП е предпоставка за борбата с тези практики. Той, разбира се, следва да се актуализира редовно. Но само списъците не са достатъчни. Трябва да бъде предложено достатъчно широко определение за НТП, което да обхваща всички случаи, които не се вписват в широкото определение за „добри търговски практики“ по отношение на „добросъвестност“, „договорно равновесие“ и общите правила на предприятията в съответните сектори на икономиката.

Въпрос 21): ЕИСК счита, че всяка брънка от цялата верига на доставка следва да поема присъщите за нея разходи и рискове, като по този начин постига справедлив дял от общия марж. С други думи, производителят следва да поема разходите и рисковете, свързани с производството, а търговецът на дребно – тези, свързани с продажбите.

Въпрос 23): ЕИСК счита, че лоялните практики следва да бъдат заложени в рамка на равнище ЕС.

Въпрос 24): ЕИСК изразява убеждението, че на равнище ЕС следва да се приеме обвързващ законодателен инструмент, например регламент.

Въпрос 25): ЕИСК счита, че в Зелената книга не се отделя достатъчно внимание на справянето с въздействието на НТП, използвани в сделките между предприятията, върху потребителите и националния икономически интерес.

Брюксел, 11 юли 2013 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Вж. становище на ЕИСК относно „Заблуждаващи търговски практики“ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 61-65.

(2)  Вж. ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 44.

(3)  Вж. писмената декларация на членовете на ЕП № 0088/2007. „за разследване и премахване на злоупотребата с власт от страна на големите супермаркети, които осъществяват дейността си в Европейския съюз“.

(4)  Европейска комисия, съобщение за медиите, Брюксел, 5 декември 2012 г., „Подобряване на функционирането на веригата за доставка на храни“.

(5)  Вж. Consumers International, The relationship between supermarkets and suppliers: What are the implications for consumers? („Отношенията между супермаркетите и доставчиците – какви са последиците за потребителите?“), 2012 г.

(6)  По данни на френската Главна дирекция по въпросите на конкуренцията, потреблението и борбата с измамите.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следното изменение, което получи повече от една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията (член 54, параграф 3 от ПД):

Параграф 1.10

се изменя, както следва:

ЕИСК счита, че приетите от няколко държави членки закони за ограничаване на нелоялните търговски практики отразяват факта, че настоящото положение е неприемливо. Въпреки че по различни причини резултатите от тези закони са незадоволителни, би било погрешно да се твърди, че не е постигнато нищо. Един от успехите се състои в по-голямата По отношение на прозрачността при определянето на цените обаче има още какво да се желае, както по отношение на начина, по който се споделят ползите, и прекратяването на най-явните изнудвачески практики все още далече не е факт.

Изложение на мотивите

Ще бъдат представени на заседанието.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“

:

54

Гласове „против“

:

63

Гласове „въздържал се“

:

27


Top