19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/81

1.1

ЕИСК споделя гледната точка на Комисията относно установяването на правна рамка с високо равнище на защита на потребителите, която въвежда изискването за безопасност на потребителските продукти.

1.2

Комитетът счита, че регламентът е подходящият правен акт за консолидиране на съществуващите правни текстове, като ги актуализира в съответствие с новата нормативна уредба относно предлагането на продукти на пазара. С регламента се установява еднакво равнище на безопасност във всички държави от ЕС, като се въвеждат общи критерии.

1.3

Тъй като регламентът е единственият правен акт, който позволява приемането на еднакви мерки и е основа за еднаква степен на риск във всички държави от ЕС, е уместно предложението да бъде формулирано по начин, който може да се тълкува с еднакъв обхват във всички държави на Съюза.

1.4

ЕИСК счита, че предвид важността на стандартизацията за гарантирането на безопасността на продуктите Комисията следва да засили подкрепата за участието на потребителите в Европейския комитет за стандартизация (CEN) и други подобни организации.

1.5

Комитетът счита, че с оглед на пълното изграждане на единния пазар предложението, от една страна, представлява много важна мярка за защита на потребителите, като намалява рисковете от телесна повреда и смърт и възстановява доверието; от друга страна, счита, че са необходими прозрачност и лоялност в търговските сделки, така че тези, които смятат да произвеждат и продават опасни продукти да не разполагат с нелоялно предимство спрямо конкурентите, които поемат разходите за осигуряване на безопасността на продуктите си.

2.1

Защитата на безопасността на потребителите означава да им се предоставят такива стоки и услуги, които, използвани при нормалните или предвидените условия, не застрашават безопасността им, a в случай че представляват заплаха, е възможно изтеглянето им от пазара по бързи и опростени процедури. Това е един от приоритетните принципи в европейската политика за защита на потребителите от приемането на Предварителната програма през 1975 г. (1). Резолюцията на Съвета от 23 юни 1986 г. (2) за защита и подкрепа на интересите на потребителите даде тласък на т.нар. „нов подход“ в областта на техническата хармонизация и стандартизация (3).

2.2

Първата директива относно общата безопасност на продуктите, която бе приета през 1992 г. (4), бе заменена от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. (5), която влезе в сила на 15 януари 2002 г., като беше даден срок на държавите членки за въвеждането ѝ в националните правни системи до 15 януари 2004 г. Тогава ЕИСК взе отношение по този въпрос (6), като одобри предложения от Комисията подход, но изрази резерви по определени аспекти.

2.3

Със създаването на системата за бързо предупреждение за опасни нехранителни продукти (RAPEX) беше въведен обмен на информация между Комисията и органите на държавите членки относно приетите от тях и от икономическите оператори мерки във връзка с продуктите, които представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, с цел справяне с така наречените „неотложни ситуации“. През 2004 г. (7). Комисията одобри специални насоки за гарантиране на правилното функциониране на RAPEX.

2.4

Независимо от това, че 27-те държави членки са въвели директивата в съответните си правни системи, начинът на прилагането ѝ не е еднакъв във всички тях, като са налице различия в някои актове за въвеждане, като например:

3.1

Настоящото предложение за регламент е част от така наречения „пакет от документи относно безопасността на продуктите и надзора на пазара“, който включва и предложение за единен регламент за надзор на пазара и многогодишен план за действие за надзор на пазара за периода 2013—2015 г.

3.2

Предложението за регламент има за цел да допълни правната рамка относно безопасността на потребителските продукти и предлагането на пазара на продукти, която беше приета през последните години, като засяга нехранителните продукти с изключение на някои продукти, като антиките. Изискването е потребителските продукти да бъдат „безопасни“, като се определят някои задължения на икономическите оператори, и същевременно се съдържат разпоредби за разработването на стандарти в подкрепа на общото изискване за безопасност. Комисията използва като правно основание член 114 от ДФЕС, който служи за приемане на мерки за създаването и функционирането на вътрешния пазар въз основа на упражняването на споделени правомощия между Съюза и държавите членки.

3.3

Комисията променя вида на законодателния акт, като представя предложение за регламент вместо за директива, с намерение да се установи еднакво равнище на безопасност във всички държави от ЕС и да се хармонизира законодателството, уреждащо тази материя, като за целта се въвеждат редица общи критерии, без да се засяга секторното законодателство. Предложението за регламент налага ясни и подробни норми, които ще се прилагат по еднакъв начин и едновременно в целия Съюз.

3.4

Комисията цели запазването на високо равнище на защита на здравето и безопасността на потребителите, като се рационализира и опростява функционирането на системата за безопасност и нейното взаимодействие с други законодателни актове на Съюза.

3.5

С предложението се цели отмяна на директиви 87/357/ЕО и 2011/95/ЕО, чието съдържание е разпределено в двете предложения за регламент, които са процес на подготовка. По този начин разпоредбите, отнасящи се до надзора на пазара и системата RAPEX, които понастоящем се съдържат в Директивата относно общата безопасност на продуктите, са прехвърлени в предложението за нов единен регламент за надзор на пазара, който ще обедини всички разпоредби във връзка с посочената материя в един единствен акт, като RAPEX ще бъде системата за предупреждение във връзка с продукти, представляващи риск.

3.6

Освен това в обсъжданото предложение се определят основните задължения на засегнатите икономически оператори (производители, вносители, дистрибутори), които участват във веригата на доставки на потребителски продукти, дотолкова, доколкото те не са предмет на съответните изисквания съгласно специалното секторно законодателството на Съюза за хармонизация. Следователно действието му се ограничава до ситуации, които не са уредени на секторно равнище, или е с вторично приложение спрямо тях.

3.7

Изхожда се от общия принцип, че всички нехранителни потребителски продукти трябва да бъдат безопасни към момента, в който бъдат пуснати или се предоставят на пазара на Съюза. По-подробните задължения на икономическите оператори се прилагат само за онези оператори, които не са предмет на съответните задължения, предвидени в законодателството за хармонизация, обхващащо конкретен продуктов сектор.

3.8

Предложението е опростено благодарение на въвеждането на ясна връзка със специалното секторно законодателство и опростяването на стандартите. Потребителските продукти, които са съобразени със специалното секторно законодателство на Съюза за хармонизация, което има за цел гарантиране на здравето и безопасността на хората, се считат за безопасни и съгласно настоящото предложение за регламент.

3.9

От друга страна, разделът с определенията е актуализиран в съответствие с новата нормативна уредба относно предлагането на пазара на продукти. Освен това процедурата за идентифициране на съществуващите европейски стандарти или за възлагане на разработването на европейски стандарти, въз основа на които да се приеме, че даден продукт е безопасен, е опростена в значителна степен и приведена в съответствие с новата всеобхватна рамка за европейската стандартизация.

3.10

Задълженията на икономическите оператори засягат, наред с другото, въпроси, свързани с етикетирането, идентифицирането на продукта, коригиращите действия, които следва да бъдат предприети при наличие на небезопасни продукти, и информирането на компетентните органи.

3.10.1

В предложението се изисква от икономическите оператори да бъдат в състояние да посочат операторите, които са им доставили продукта, както и на кого са го доставили самите те. Комисията се оправомощава да приема мерки, изискващи от икономическите оператори да създадат електронна система за проследяване или да се придържат към такава система.

4.4.1

По отношение на определенията в предложението ЕИСК счита, че някои от определенията следва да се преразгледат, тъй като било поради въпроси, свързани с терминологията или превода, било поради различните правни традиции на държавите членки, те може да породят проблеми при прилагането на регламента в бъдеще.

4.4.2

Определението за „безопасен продукт“ е удачно и взема предвид различните аспекти, които позволяват да се направи оценка на безопасността във връзка с обстоятелства, които трябва да са известни на потребителя, като трайност, естество, състав. Въпреки това обаче думата „продукт“ следва да се допълни с думата „произведен“.

4.4.3

По същия начин, думите „нормални“ и „разумно предвидими“ могат да породят объркване, доколкото от критерия за разумност би могло да се направи заключението, че се позволява включването на всякакви продукти, макар и небезопасни, при условие че се използват по подходящ начин.

4.4.4

От своя страна, думата „нормален“ може би следва да се замени с „обичаен“. Или евентуално въпросната дума, която се характеризира с двусмисленост, да се свърже с думата „потребител“, за когото е предназначен продуктът. За целта се препоръчва замяната на въпросния термин с израза „небезопасен продукт“, тъй като би могъл да се уеднакви със съществуващото понятие в Директивата относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (8) (Директива 85/374/ЕИО), чието унифициране в правните режими на държавите членки би било целесъобразно, макар че във въпросната област понятието за продукт е по-широко.

4.4.5

По отношение на определението „упълномощен представител“ е важно да се посочи, че в бъдеще позоваването на упълномощаване би могло да доведе до противоречия в онези държави, които изискват подписване на предварителен договор за упълномощаване, поради което би била уместна замяната му с израза „писмено възлагане“, като така остава открит пътят на държавите да изберат най-подходящата договорна форма за своята правна система и същевременно се избягва възникването в бъдеще на възможни проблеми от договорно естество.

4.4.6

Що се касае за определението за „сериозен риск“, би било по-целесъобразно то да бъде разширено в посока включване на всякакво „излагане, опасност или заплаха“, което дава по-голяма защита на потребителите. Това означава „сериозен риск“ да се свърже с необходимостта от незабавно действие и предприемане на мерки в самия момент на узнаване на рисковете.

5.8.1

В предложението за регламент се определят правила, които Комитетът счита за целесъобразни, по отношение на изготвянето на документация от производителите и на действията, които трябва да предприемат с оглед на безопасността на потребителите.

5.8.2

Тези конкретни задължения се състоят в провеждането на изпитване на образци на продуктите, които са предоставени на пазара, разследването на сигнали по жалби и поддържането на регистър на жалбите, неотговарящите на изискванията продукти и иззетите продукти, както и задължение за информирането на дистрибуторите за провеждането на този мониторинг.

5.8.3

В предложението обаче не се конкретизира формата, под която ще се осъществи това; с други думи, дали регламентирането на мерките, които трябва да се вземат (като например създаването на специален регистър) се оставя на преценката на всяка отделна държава членка или, както би било по-уместно, тези действия да бъдат хармонизирани с цел поддържане на система за предупреждение, позволяваща предоставянето достатъчно навреме на информация на пазара, за да се вземат ефективни мерки, преди да бъдат нанесени вреди.

5.9.1

Задължението за информиране на потребителите трябва да се отнася единствено до въпроси, свързани с използването и естеството на продуктите, и да не обхваща така наречената техническа документация, в която може да има факти, свързани с търговска тайна или друга поверителна информация на производителите. Тези данни трябва да се предоставят на органите, като за целта трябва да се определят ясни общи правила, каквито липсват в предложението.

5.9.2

Тъй като от текста изглежда се налага заключението, че производителите се считат за отговорни за вредите, които може да предизвика един продукт, поради това, че не е безопасен, би било по-правилно да се определи, че съдържанието на въпросния документ ще има валидност десет години. За по-голяма яснота в член 8, параграф 6 изразът „производителите гарантират“ следва да се замени с „производителите носят отговорност“, който съответства в по-голяма степен на задължението, което им се възлага. Същото следва да се прилага с необходимите промени по отношение на вносителите и тяхната отговорност, както и изискването за поддържане на техническа документация в продължение на десет години по подобие на останалите икономически оператори.

5.9.3

С оглед потребителите да могат да упражняват без никакви спънки правото си на информация за определен продукт е препоръчително възможността, предвидена в член 8, параграф 7 - задължение за производителя да посочва единно звено за връзка - да не се окаже твърде скъпа за потребителя, така че да изглежда като скрита санкция за него.