19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/122

1.1

ЕИСК посреща с интерес предложението за План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012–2020 г. При все това в съобщението липсва глава, посветена на социалната част от предоставянето на услуги и на по-нататъшното развитие на социалните грижи в здравното обслужване.

1.2

ЕИСК припомня, че отговорността за успешното прилагане на новия план пада основно върху държавите членки, въпреки че Комисията има жизненоважна роля по отношение на подкрепата и координацията.

1.3

Човешкото измерение следва да бъде поставено в основата на електронното здравеопазване. Необходимо е да се избегне рискът от „обезличаване“ и пренебрегване на психологическите фактори.

1.4

ЕИСК изразява съжаление по-конкретно от намаляващия брой на работещите в системата на здравеопазването в момент, когато изискванията към нея нарастват.

1.5

ЕИСК отбелязва, че в съобщението се правят само частични позовавания на начините за финансиране на новия план. Необходима е обща картина, която да показва какъв принос се очаква от публичния сектор, от частния сектор и – където това е подходящо – от пациентите и данъкоплатците като цяло.

1.6

ЕИСК подчертава необходимостта от цялостна координация между програмите, дейностите и работните групи, обхванати от съобщението, за да се избегне рискът от застъпване.

1.7

По отношение на стандартизирането на необходимите функции на компютърните системи следва да се подчертае необходимостта от подходящ контрол от страна на публичните органи, с цел избягване на ситуации на злоупотреба с господстващо положение, каквито вече се наблюдават в някои области на ИКТ.

1.8

ЕИСК приветства решението да бъде разгледан друг жизненоважен аспект на оперативната съвместимост, а именно основните правни въпроси, които възпрепятстват създаването на система за трансгранична телемедицина.

1.9

ЕИСК намира за целесъобразно решението на Комисията по отношение на развитието на предприемачески структури във връзка с електронното здравеопазване, по-специално заради подкрепата за МСП, но липсата на конкретни и количествени данни не позволява да бъде направена по-точна оценка.

1.10

Във връзка с Механизма за свързване на Европа ЕИСК подчертава, че усилията не бива да се ограничават до свързване на системите, а трябва да се създаде възможност гражданите да се запознаят, да разберат и да се възползват от предимствата на свързването на европейското население.

1.11

Новата програма за електронно здравеопазване трябва да има за цел да гарантира по-голямо равенство между европейските граждани при достъпа до здравни услуги. В този смисъл повсеместното осигуряване на широколентов достъп до интернет ще има основна роля.

За да се избегне мултиплицирането в електронното здравеопазване на вече съществуващото неравенство при достъпа до здравеопазване, са необходими по-мащабни действия и по-големи инвестиции от подкрепяните по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).

1.12

Подобряване на цифровата грамотност в областта на здравеопазването: А) на пациентите – като се има предвид опитът от проекта „Sustains“, много е важно да бъдат обучени хората да имат достъп и да ползват собствените си данни, които понастоящем за заключени в здравните информационни системи; Б) на професионалистите в здравеопазването – включването на знания за електронното здравеопазване в програмите за обучение е от първостепенно значение.

2.1

От стартирането на първия план за действие на ЕС за електронно здравеопазване през 2004 г. досега е постигнат напредък, но продължават да съществуват пречки пред създаването на интегрирана европейска система, наред с другото поради:

2.2

Разпространяването на несъвместими помежду си продукти в Европа е неизбежно следствие от разпокъсаността на пазара и от липсата на стандарти за комуникация и обмен или непознаването им от големите купувачи. В резултат от това често се оказва невъзможно да бъде установена връзка между компютърните системи в държавите, в съседните региони или дори в здравните центрове. Така например, има случаи на болници, които разполагат в отделенията си по радиология със софтуер, който не може да общува с програмите, използвани в други отделения на същата болница.

2.3

В съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и на „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, новият план за действие има за цел да установи и премахне тези пречки, както и да изясни политическия обхват и да очертае визията за електронно здравеопазване в Европа.

2.4

Световният пазар на електронно здравеопазване е в силна експанзия и може да достигне 27 300 милиона долара през 2016 г. Големите европейски предприятия заемат в някои случаи позицията на световни лидери и се счита, че като цяло в този сектор работят около 5 000 предприятия.

3.1

Комисията изтъква предизвикателствата, пред които са изправени европейските здравни системи. От една страна, разходите в сферата на общественото здравеопазване на 27-те държави членки на ЕС могат да достигнат 8,5 % от БВП през 2060 г. вследствие от демографското развитие и други фактори, при същевременен спад на активното население и увеличаване на броя на лицата на възраст над 65 години. Активното европейско участие на световния пазар на електронното здравеопазване е друго предизвикателство.

3.2

Цели:

3.3

Мерки: да се засили трансграничната оперативна съвместимост (технически и семантични елементи, етикетиране за качество, сертифициране); да се приеме Зелена книга за здравеопазването, да се подобрят пазарните условия за предприятията и да се повиши цифровата грамотност на гражданите (Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации и „Хоризонт 2020“)и др.

4.1

ЕИСК посреща с интерес предложението за План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012–2020 г.

4.2

При все това ЕИСК счита, че в плана трябва да бъде включена глава, посветена на социалната част от предоставянето на услугите. По-конкретно следва да бъдат включени аспекти като подходящото справяне с цифровата пропаст, наличността на технологиите, капацитета за тяхното използване и анализа на социалните неравенства в здравеопазването, при които има риск от нарастване. Също така следва да се разгледа по-нататъшното развитие на социалните грижи в здравното обслужване, което би могло да бъде ускорено значително чрез използване на ИКТ.

4.3

ЕИСК припомня, че предвид разделението на правомощията отговорността за успешното осъществяване на плана за действие пада основно върху държавите членки, които понастоящем прилагат електронното здравеопазване в доста различна степен.

Комисията има жизненоважна роля за подкрепа и координация, чието правно основание се корени основно в членове 114, 168, 173 и 179 от Договора за функционирането на ЕС. Необходимо е пълно сътрудничество и активно участие на държавите членки и Комисията в рамките на мрежата за електронно здравеопазване (Директива 2011/24/ЕС).

4.4

Електронното здравеопазване следва да укрепва взаимното доверие между пациентите и професионалистите, като избягва риска от „обезличаване“ и пренебрегване на психологическите фактори. Човешкото измерение следва да бъде поставено в основата на електронното здравеопазване. Въпреки това ЕИСК отбелязва, че според определени европейски представителни организации, защитаващи правата на пациентите, като например Европейският форум на пациентите (EPF), развитието на процеса се определя повече от технологиите отколкото от нуждите на пациентите. Това е тревожен аспект, който следва да се има предвид.

4.5

Недостигът на персонал не може да бъде компенсиран чрез компютърни системи. ЕИСК изразява съжаление по-конкретно от намаляващия брой на работещите в системата на здравеопазването в момент, когато изискванията към нея нарастват. ИКТ са само инструмент в помощ на жените и мъжете, които ежедневно и самоотвержено предоставят здравна помощ на пациентите.Но те помагат и на пациентите по-лесно да осъществяват връзка с професионалистите от здравните системи.

4.6

ЕИСК отбелязва, че в съобщението се правят само частични позовавания на начините за финансиране на новия план. Необходима е обща картина, която да показва какъв принос се очаква от публичния сектор, от частния сектор и – където това е подходящо – от пациентите и данъкоплатците като цяло.

4.7

Имайки предвид програмите, дейностите, проектите и работните групи, включени в съобщението на Комисията, ЕИСК отбелязва необходимостта от цялостна координация между тях и от избягване на риска от застъпване.

4.8

От основно значение за успеха на новия План за електронното здравеопазване са усилията за организационна промяна на доставчиците на здравни услуги. Не е възможно достъпът до електронно здравеопазване да се приложи единствено под отговорността на висшите администрации или от населението като краен потребител. Посредническите организации, предоставящи здравни услуги, трябва да положат усилия, за да могат техните структури и персонал да се адаптират към новите модели на услугите.

5.2.1

ЕИСК счита за подходящи областите за изследвания, които Комисията предлага да бъдат финансирани по дейност „Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние“ на програма „Хоризонт 2020“.

5.2.2

Имайки предвид, че все още предстои да бъдат определени средствата, които ЕС ще задели за научни изследвания в медицината за периода 2014-2020 г., ЕИСК припомня, че Националният институт по здравеопазване (САЩ) инвестира ежегодно 30 900 милиона долара за тази цел.

5.2.3

С оглед на предложенията, направени от представителни организации в сектора на здравеопазването, като Европейският алианс за обществено здраве (ЕРНА), ЕИСК предлага в инвестиционните програми да се има предвид, освен всичко друго, следното:

5.5.1

Новата програма за електронно здравеопазване трябва да има за цел да гарантира по-голямо равенство между европейските граждани при достъпа до здравни услуги. Както ЕИСК вече отбеляза, очевидно е, че широколентовият достъп до интернет във всички страни и пълната свързаност са жизненоважни условия за развитието на телемедицината. Затова е необходимо да се засили внедряването на цифрово оборудване в териториите, най-вече в селските райони и най-отдалечените региони (8).

5.5.2

С оглед на предстоящото изтичане на настоящия програмен период на ЕФРР, ЕИСК изразява убеждението, че предложенията за мащабно внедряване на технологии от последно поколение на цялата територия на ЕС ще бъдат развити през програмния период 2014—2020 г. и преди всичко ще бъдат осигурени с адекватен бюджет. Независимо от това, за да се избегне мултиплицирането в електронното здравеопазване на вече съществуващото неравенство при достъпа до здравеопазване, са необходими по-мащабни действия и по-големи инвестиции от подкрепяните по ЕФРР.

5.6.1

ЕИСК счита, че що се отнася до пациентите, е много важно да бъдат обучени хората как да получават достъп и да ползват собствените си данни, които понастоящем в много случаи са „заключени“ в здравните информационни системи. В този смисъл следва да се спомене проектът „Sustains“, който понастоящем действа в 13 европейски региона и който има за цел да улесни достъпа на хората до техните здравни данни посредством „лични медицински досиета“ и други допълнителни услуги в интернет среда.

5.6.2

Що се отнася до здравната общност е от първостепенна важност в програмите за обучение на професионалистите – както в клиничната област, така и в управлението – да бъдат включени знания за електронното здравеопазване.

5.7.1

ЕИСК счита, че създаването на общи ценности и програми за оценка (които ще бъдат осъществени от Комисията) на предимствата на електронното здравеопазване е един от най-интересните аспекти, като се има предвид, че скоростта на технологичните промени често пречи на определянето на тяхната реална полезност. В направените проучвания се подчертава, че подкрепата на населението и на медицинската общност за електронното здравеопазване е пряко свързана с убеждението, че то представлява подобряване на условията в здравната система.

5.7.2

ЕИСК следва да посочи също така, че доброто познаване на моделите и технологиите, които имат положително въздействие, и тяхното изрично насърчаване са от основно значение за моделите за здравеопазване, основани на ИКТ. За да се реализира полза от това е жизнено необходимо наличието на гъвкави и динамични методологии за оценка, със специален акцент върху глобалната оценка на предоставената услуга, а не само на самата технология. Необходимо е също така да се включи оценка на ефективността на услугата, тоест свързана с глобалните икономически ползи и разходи от услугата. При все това е очевидно, че икономическата ефективност не бива да бъде единственият критерий за препоръчване на използването на модели на грижи, основани на ИКТ.

5.7.3

Като цяло публичните власти, промишлените сектори и представителните организации споделят мнението, че електронното здравеопазване (което обхваща широк набор от приложения) би могло да предостави здравни ползи. ЕИСК споделя това мнение, но отбелязва, че трябва да се имат предвид и критичните мнения, основаващи се на реалния опит, които поставят под съмнение намаляването на разходите и посочват евентуални проблеми – компютърни грешки, „клониране“ на информация, възможност за измами, повишени разходи и др.