EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52013AE0575

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор“ COM(2012) 721 final — 2012/0340 COD

OB C 271, 19.9.2013, p. 116–121 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

19.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 271/116


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор“

COM(2012) 721 final — 2012/0340 COD

2013/C 271/22

Докладчик: г-н Ask Løvbjerg ABILDGAARD

На 10 декември 2012 г. Европейският парламент и на 18 декември 2012 г. Съветът решиха, в съответствие с член 114, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор“

COM(2012) 721 final – 2012/0340 (COD).

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 30 април 2013 г.

На 490-ата си пленарна сесия, проведена на 22 и 23 май 2013 г. (заседание от 22 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 148 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Общи бележки и препоръки

1.1

ЕИСК приветства инициативата на Европейската комисия. Предложението е безспорно целесъобразно и демонстрира амбиция да се служи както на гражданите, така и на доставчиците на уеб услуги в ЕС чрез улесняване на изграждането на вътрешен пазар за достъпност на уебсайтовете.

1.2

ЕИСК обаче има сериозни съмнения относно това доколко адекватни са предложените средства за превръщането на тази амбиция в реалност. Необходим е силен правен инструмент, за да се избегне използването на бюджетните затруднения, причинени от сегашната икономическа криза, като неубедително основание за евентуалното неприлагане на директивата от държавите членки.

1.3

Приложното поле на директивата е ограничено, което стеснява броя на категориите уебсайтове на органите от обществения сектор, попадащи в рамките на нейните изисквания. Възможна последица от това е липсата на достъп до основни услуги, предоставяни чрез публични уебсайтове, които попадат извън приложното поле на директивата.

1.4

Освен това разширяването на обхвата на директивата така, че да включва всички уебсайтове на обществения сектор, ще бъде необходимо условие за натрупването на критична маса, нужна за създаването на европейски пазар за достъпни уеб услуги, а оттам и за създаването на конкурентоспособен в световен мащаб сектор за осигуряване на достъпност на уебсайтовете, който потенциално би могъл да предложи допълнителни възможности за работа на хората със и без увреждания в Европа.

1.5

Поради това ЕИСК настоятелно препоръчва разширяване на обхвата на директивата, така че в него постепенно да бъдат включени всички уебсайтове на органите от обществения сектор при зачитане на обществения ред, сигурност и здраве, както и защита на всички лични данни (1). Освен това ЕИСК препоръчва настоятелно на Европейската комисия да предложи разпоредби, които да задължат и Европейските институции да спазват задълженията, произтичащи от въпросната директива.

1.6

Освен това, за да се улесни прилагането на директивата, ЕИСК настоятелно препоръчва да се предприемат редица съпътстващи мерки, като например повишаване на осведомеността, обучителни програми за достъпност на уебсайтовете, назначаване на координатори по достъпността на уебсайтовете в големите органи от обществения сектор и даване на възможност на гражданите да предоставят информация за достъпността на публичните уебсайтове. Социалните партньори трябва да играят по-проактивна роля във връзка с тези въпроси.

1.7

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да направи внимателна оценка на последиците от директивата за заетостта както в публичния, така и в частния сектор, по-специално с оглед на постигане на нетния ефект по отношение на заетостта, създаването на качествени работни места и евентуално на работни места за хората с увреждания.

1.8

ЕИСК насърчава европейските организации в областта на стандартизацията да приемат незабавно съответния европейски стандарт, посочен във въпросната директива, за да се улесни безпрепятственото прилагане на директивата. Едновременно с това прилагането ѝ не следва да се забавя докато бъде приет този европейски стандарт, тъй като Европейската комисия предлага като неразделна част от директивата напълно подходящ временен правен режим.

2.   Контекст

2.1

Достъпността на уебсайтовете е неразделна част от множество политически инициативи на европейско равнище: Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010–2020 г. (достъпност на ИКТ); Плана за действие за електронно управление през периода 2011–2015 г. (приобщаващи и достъпни услуги за електронно управление); и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (Комисията предлага не по-късно от 2015 г. да се осигури пълен достъп до уебсайтовете на обществения сектор).

2.2

Още през 2006 г. с т.нар. Декларация от Рига държавите членки на ЕС поеха ангажимент да подобрят достъпността на публичните уебсайтове. До този момент държавите членки не са постигнали задоволителни резултати във връзка с тези ангажименти. Това е важна част от контекста за предложението на Европейската комисия за въпросната директива.

2.3

Предложението за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор има за цел да подпомогне държавите членки в постигането на националните им ангажименти по отношение на достъпността на уебсайтовете, и по този начин да подкрепи по-специално ангажираността на държавите членки с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с уебсайтовете на институциите от обществения сектор. Член 9 от Конвенцията задължава държавите членки и ЕС като такъв да предприемат подходящи мерки за осигуряване на достъп за хората с увреждания, равноправно с всички останали, до информационните и комуникационните технологии, включително интернет.

2.4

Липсата на хармонизирани национални подходи за достъпност на уебсайтовете създава пречки във вътрешния пазар. Тъй като по-малко от 10 % от уебсайтовете са общодостъпни, европейският пазар за достъпност на уебсайтовете би могъл да нарасне значително и това би могло да бъде улеснено с помощта на хармонизирани подходи, като се сложи край на съществуващата фрагментираност и на липсата на доверие в пазара за достъпност на уебсайтовете.

Следователно достъпността на уебсайтовете е област, в която вътрешният пазар би могъл да бъде поставен в услуга на европейските граждани в много по-голяма степен, отколкото понастоящем. В същото време законодателството по тази материя би могло да улесни създаването на истински европейски пазар за достъпност на уебсайтове, като по този начин се гарантира отваряне на пазарите в държавите членки, където рискът от правна несигурност възпрепятства работата на разработчиците на уебсайтове от други държави членки.

2.5

В крайна сметка, наличието на хармонизиран подход към достъпността на уебсайтовете в целия ЕС ще намали разходите за предприятията, разработващи уебсайтове, а впоследствие и за обществените органи, които възлагат поръчки за услуги на тези предприятия.

2.6

В допълнение е важно да се подчертае, че органите от обществения сектор, както и много други институции от съществено значение за гражданите, предоставят важна информация и услуги чрез уебсайтове. Ето защо всички граждани, включително хората с увреждания, хората с функционални нарушения, децата, възрастните хора и всички други лица трябва да имат достъп до тези уебсайтове и техните функционалности. Това изискване се отнася както за техническите настройки (текстова версия, възможност за промяна на размера на шрифта и на контраста, възможност за достъп до сайтовете през други браузъри и с помощта на програми, улесняващи достъпа, така и за други аспекти като например разбираемостта на използвания език). Бързо се увеличава броят на уебсайтовете, предоставящи услуги за електронно управление, както и на уебсайтовете на обществения сектор като цяло. Достъпът до информация и услуги, предоставяни чрез уебсайтове, ще бъде важен за упражняването на основните права на гражданите в бъдеще, включително достъпа до заетост.

2.7

Предложението е от значение и от гледна точка на улесняването на електронното приобщаване, тъй като достъпността на уебсайтовете е инструмент, който се използва в усилията за постигане на целта за приобщаване на хората с увреждания в обществото и осигуряване на всички граждани на достъп до услуги, предоставяни чрез уебсайтове.

2.8

Според ЕИСК достъпността трябва да се разбира като неразделна част от принципа за равни права на гражданите. В тази връзка, достъпността на уебсайтовете следва да се превърне в мярка за осигуряване на равни права, наред с някои други ключови условия като:

развитие на инфраструктурите, осигуряващо на всички достъп до високоскоростен интернет (broad band) (2);

възможност за всички граждани да ползват лични или обществени крайни устройства (hardware);

достъпност на софтуера (software), който да е разбираем за всички потребители, гарантиращ лесно използване, включително за хората, намиращи се в положение на социално изключване (3).

3.   Подход, възприет от предложението за директива

3.1

С директивата се цели, чрез определяне на хармонизирани изисквания, да се постигне сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор.

3.2

Освен това в предложението са посочени техническите изисквания, съгласно които държавите членки гарантират достъпа до съдържанието на уебсайтове на органи от обществения сектор за определени видове услуги. Въпросните видове уебсайтове на обществения сектор предоставят информация и услуги, които са от съществено значение за участието на гражданите в икономиката, включително пазара на труда, и в обществото като цяло, и за пълноценното ползване от страна на гражданите на ЕС на техните права. Категориите на съответните уебсайтове са взаимствани от сравнителната оценка на електронното управление (4) от 2001 г. и са изброени в приложение към директивата.

4.   Бележки и препоръки

4.1   Обхват

4.1.1

В член 1 се определя обхватът на директивата, като се прави препратка към приложението ѝ, в което се съдържа списък на определени видове уебсайтове, изготвен въз основа на сравнителната оценка на електронното управление през 2001 г. Видовете уебсайтове, съдържащи се в този списък, са важни. Въпреки това в списъка на въпросните уебсайтове не са включени много услуги, които са предпоставка за включването на гражданите в икономиката и в обществото като цяло.

4.1.2

Примери за ключови сектори, които попадат извън обхвата на директивата, са:

грижите за децата;

началното образование;

средното образование;

общите и местните избори;

общественият транспорт;

културните дейности.

Списъкът от примери не е изчерпателен. Уебсайтовете на обществения сектор, които предоставят информация и услуги в рамките на тези ключови сектори, не са изрично обхванати от директивата.

4.1.3

Европейската комисия посочва т.нар. ефект на разпространението като механизма, чрез който директивата би могла да окаже влияние върху уебсайтовете на органите от обществения сектор, които не са изрично включени в нейния обхват.

4.1.4

Предполагаемата обосновка на този ефект на разпространение е, че органите от обществения сектор ще направят достъпни уебсайтовете, които не попадат в обхвата на директивата, едновременно или непосредствено след онези, които са изрично включени, като последица от факта, че този процес е вече в ход. Фактор, който би могъл да допринесе за осъществяването на ефекта на разпространение, е обществените поръчки да се възлагат в съответствие със законодателството на ЕС, при което може да се очаква възложителите на обществени поръчки да са задължени да се позовават на европейски стандарти за достъпност на уебсайтовете в своите технически спецификации. Какъв ще бъде приносът на този фактор зависи от политическата воля на вземащите решения в ЕС и от волята и способността на възложителите на обществени поръчки да разгледат въпроса за достъпността на уебсайтовете.

4.1.5

ЕИСК обаче е обезпокоен, че причинно-следствените връзки, за които се предполага, че ще бъдат в основата на този ефект на разпространение, са слаби. ЕИСК не счита, че този механизъм доказано работи. В резултат от това ЕИСК приветства мярката в директивата, с която държавите членки се насърчават да разширят изискванията за достъпност на уебсайтовете и по отношение на уебсайтове, които не са сред изрично упоменатите в приложението към директивата. При дадените обстоятелства ЕИСК продължава да изпитва безпокойство относно адекватността на тази мярка.

4.1.6

В сравнителното проучване за измерване на напредъка в сферата на електронната достъпност в Европа (за периода 2006–2008 г.) беше показано съществуването на ясна връзка между наличието на законодателство в държавите членки и степента на достъпност на уебсайтовете. По този начин беше доказано въздействието на законодателството като такова.

4.1.7

ЕИСК изразява загриженост, че определяйки обхвата на директивата въз основа на сравнително проучване, проведено през 2001 г., Европейската комисия внася несъответствие между подхода на директивата и ситуацията, пред която са изправени разработчиците на уебсайтове, органите от обществения сектор и гражданите в едно бързо променящо се информационно и комуникационно общество. Оттогава насам държавите членки са преразгледали своите стратегии за цифровизацията на обществения сектор и ще продължават да ги преразглеждат в бъдеще.

4.1.8

Последиците за гражданите, които са зависими от достъпността на уебсайтовете, са, че те ще са изправени пред сериозен риск да бъдат частично или напълно лишени от възможността да се възползват от услугите и информацията, предоставяни от уебсайтове, които попадат извън сравнително тесния обхват на директивата. ЕИСК счита, че по този начин ще се наруши принципът за равенство на гражданите (членове 20 и 21 от Хартата на основните права).

4.1.9

Последиците за органите от обществения сектор са, че те ще се окажат в политическа среда, в която за различните видове уебсайтове съществуват различни задължителни правни изисквания. Това може да породи риск прилагането на директивата да се усложни повече от необходимото. За да се намали тази сложност, ЕИСК препоръчва като минимална мярка в текста на директивата да се посочва изрично, че нейният обхват включва не само съответната услуга, но и целия уебсайт, на който тя се предоставя.

4.1.10

Допълнителна последица за обществения сектор в държавите членки като такъв би била, че услугите, които не са достъпни за някои граждани, ще трябва да бъдат осигурявани на тези лица по други начини, което би довело до неравноправно третиране на някои групи граждани. Това би могло да включва увеличени разходи за лична практическа помощ на хора с увреждания, разходи за специализирани транспортни решения, адаптирани за хора с увреждания, и възможност за оказване на грижи, например на възрастни хора, които се явяват лично в сградата на въпросния обществен орган.

4.1.11

Последиците за предприятията от сектора на уеб услугите е, че те рискуват да продължат да функционират в рамките на пазар, фрагментиран в зависимост от различните равнища на изискванията по отношение на достъпността на уебсайтовете. Броят на уебсайтове на органите от обществения сектор в ЕС, които са подчинени на последователните изисквания на директивата, би могъл да остане малък, а държавите членки биха могли да разширяват или ограничават този обхват в различна степен.

4.1.12

Ако не бъде оползотворен пълният потенциал от създаването на вътрешен пазар за достъпни уеб услуги, това ще възпрепятства и свързаното с него създаване на работни места в сектора. Това би било пропусната възможност, особено по отношение на потенциала за специализирани работни места за хора с увреждания. Наличието на ясна и последователна правна рамка на европейско равнище е необходимо условие за постигането на европейски сектор за осигуряване на достъпност на уеб сайтовете, който да е конкурентоспособен в световен мащаб, и оттук – за създаването на допълнителна заетост в ЕС.

4.1.13

Въз основа на това ЕИСК настоятелно препоръчва преразглеждане на обхвата на директивата. ЕИСК счита за уместно обхватът да се разшири, така че да включва всички уебсайтове на органите от обществения сектор, предоставящи услуги директно на гражданите. Подобно разширяване би могло да бъде придружено от удължени срокове за привеждане в съответствие с изискванията на директивата по отношение на уебсайтовете, предоставящи услуги на малобройни групи, като по този начин се въвежда постепенно прилагане на директивата.

4.1.14

Като минимум ЕИСК препоръчва осъвременяване на списъка на услугите, изготвени въз основа на съпоставителния анализ от 2001 г., като към тях се добавят допълнителни ключови услуги, които в момента заемат видно място в стратегиите за цифровизация на държавите членки. Допълнително съображение при подбора на такива допълнителни ключови услуги следва да бъде техният потенциален принос към изграждането на вътрешен пазар за достъпни уеб услуги. Недостатъкът на този подход ще бъде непрекъснатата нужда от допълнително осъвременяване на този списък в зависимост от развитието на технологиите и цифровизацията на обществения сектор в целия ЕС.

4.1.15

ЕИСК настоятелно препоръчва версиите на публичните сайтове, предназначени да бъдат достъпни чрез мобилни устройства, както и функциите, разработени за улесняване на мобилния достъп като цяло, да бъдат изрично включени в обхвата на директивата. Мобилните устройства постепенно се превръщат в предпочитаните потребителски агенти и директивата следва да отчете този факт. Въпреки че техническите спецификации, свързани с прилагането на директивата, включват мобилните устройства, признаването на този аспект би представлявало важен сигнал и би допринесло за подсилване на бъдещата целесъобразност на директивата.

4.1.16

Освен това ЕИСК препоръчва функциите, предоставяни от уебсайтове, които са външни за уебсайта на въпросния орган от обществения сектор, напр. чрез използването на връзки към други уебсайтове, да бъдат изрично включени в обхвата на директивата. Подобно пояснение би спомогнало да се избегне правната несигурност по отношение на отговорността за достъпността на дадена услуга.

4.1.17

Наред с това ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да предложи разпоредби, които ще задължат европейските институции, включително ЕИСК, който желае да играе проактивна и авангардна роля, да спазват задълженията, произтичащи от въпросната директива.

4.2   Използването на стандарти и неутралност на технологиите

4.2.1

Директивата предвижда решение за презумпцията за съответствие с хармонизирани стандарти за засегнатите уебсайтове, за да улесни постигането на съответствие с изискванията за достъпността на уебсайтовете. Използването на хармонизирани стандарти позволява актуализиране на съответните стандарти без непременно да се налага промяна на европейското или националното законодателство.

4.2.2

В едно от съображенията на директивата се посочва, че се очаква критериите за успех и изискванията за съответствие на равнище AA, определени във версия 2.0 на Насоките за достъпност на уебсъдържанието (WCAG 2.0), издадени от World Wide Web Consortium (W3C), да бъдат взети предвид в европейския стандарт, произтичащ от мандат 376, а впоследствие – в хармонизирания стандарт, който следва да бъде разработен въз основа на резултата от работата. Тези технологично неутрални спецификации предоставят базата за изискванията за достъпност на уебсайтовете по смисъла на директивата.

4.2.3

ЕИСК поздравява Европейската комисия за избора на международно признати спецификации за достъпност на уебсайтовете като отправна точка за предложената директива. ЕИСК отчита факта, че Насоките за достъпност на уебсъдържанието (WCAG 2.0, равнище АА) са отправната точка за достъпността на уебсайтовете и това няма да се промени в обозримото бъдеще. Вследствие от това, приемането и прилагането на директивата не следва да бъде бавено от европейския процес на стандартизация.

4.2.4

ЕИСК също така поздравява Европейската комисия за решението да използва хармонизирани стандарти, което ще позволи интегриране на бъдещи развития в спецификациите за достъпност на уебсайтовете, ако технологичните или други развития налагат това с цел да се запази предвиденото от директивата равнище на достъпност.

4.2.5

Същевременно е жизненоважно достъпът до съответните стандарти да остане свободен и безплатен за всички заинтересовани страни и отговорността за тяхното прилагане и доразработване да не се поема единствено от органите по стандартизация и търговските участници.

4.2.6

Неутралността на технологиите е предпоставка за работа с достъпността на уебсайтовете в една бързо изменяща се ИКТ среда. Това дава възможност за непрекъснати иновации. Следователно технологичната неутралност на Насоките за достъпност на уебсъдържанието (WCAG 2.0) ще допринесе за адекватността на директивата в бъдеще.

4.2.7

Нещо повече, изборът на международно признати спецификации за достъпност на уебсайтовете увеличава вероятността разработчиците на уебсайтове, които оперират в други райони на света, а не само в ЕС, да работят съгласно сходни изисквания по отношение на достъпността на уебсайтовете, като по този начин опростяват тяхното прилагане в рамките на предоставяните решения относно уебсайтовете. В рамките на пазар, който е международен и глобален по своята същност, този важен аспект трябва да бъде отчетен. Важно е потребителите също да се ползват от общи критерии, що се отнася до уеднаквени възможности за достъп и за участие, както и до представянето и поставянето на други структурни елементи, които например значително биха улеснили навигацията в уебсайтовете.

4.3   Повишаване на осведомеността и обучение

4.3.1

В член 6 държавите членки се насърчават да въведат мерки, които могат да допринесат за повишаване на осведомеността, за установяване на механизми за сътрудничество относно достъпността на уебсайтовете и растеж на пазара за достъпност на уебсайтовете.

4.3.2

ЕИСК препоръчва да се предвиди правно задължение за държавите членки да повишават осведомеността относно достъпността на уебсайтовете сред органите от обществения сектор, разработчиците на уебсайтове и другите заинтересовани страни. Познанията по този въпрос, както и съзнанието за неговата значимост са предпоставка за ефективното прилагане на директивата.

4.3.3

ЕИСК препоръчва също така въвеждане на правно задължение за държавите членки да създават обучителни програми на съответните служители или органи от обществения сектор, като се консултират със социалните партньори, с цел допълнително да се улесни конкретното прилагане на изискванията за достъпност на уебсайтовете. Координирането и гарантирането на качеството на тези програми на европейско равнище би имало значителна добавена стойност и би могло да изведе на преден план съществуващите добри практики.

4.3.4

ЕИСК настоятелно препоръчва социалните партньори да участват пълноценно в развитието и осъществяването на програмите за обучение и повишаване на осведомеността. Те биха могли да играят важна роля за предаването на идеите и съмненията на служителите и ръководителите, които ежедневно участват в осигуряването на достъпност на уебсайтовете. Освен това социалните партньори биха могли да помогнат за това въпросът за достъпността на уебсайтовете да бъде поставен на дневен ред.

4.3.5

Както повишаването на осведомеността, така и обучението на специалистите ще са необходими, но не достатъчни инструменти, за да се постигне функционирането на т.нар. механизъм на разпространение, предвиден от Комисията.

4.4   Мониторинг

4.4.1

С оглед на редовните актуализации на уеб съдържанието, достъпността на уебсайтовете следва да се наблюдава непрекъснато. В член 7 от директивата от държавите членки се изисква да наблюдават засегнатите уебсайтове на органите от обществения сектор, като използват методиката, създадена от Европейската комисия в съответствие с разпоредбите, заложени в директивата. Държавите членки трябва да представят годишен доклад относно резултатите от това наблюдение, включително относно възможното разширяване на списъка на засегнатите уебсайтове, както и всички допълнителни мерки, предприети във връзка с достъпността на публичните уебсайтове. Според ЕИСК Комисията следва да отчита факта, че не всички държави членки ще имат възможност да приложат директивата и да включат всички граждани до края на 2015 г. Комитетът подкрепя изготвянето на европейски стандарти. Европейският парламент несъмнено ще следи внимателно за това в делегираните актове да не се определят технически изисквания, които водят до политически последици, в ущърб на европейските граждани.

4.4.2

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия признава необходимостта от непрекъснато наблюдение на достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор.

4.4.3

ЕИСК препоръчва въвеждането на задължение за държавите членки да оповестяват публично на гражданите в достъпен формат резултатите от това непрекъснато наблюдение, както и възможните общи заключения, изготвени от съответните органи въз основа на наблюдението.

4.4.4

ЕИСК настоятелно препоръчва и въвеждане на задължение за държавите членки да установят механизми, чрез които гражданите и представителните им организации могат да докладват относно достъпността и липсата на достъпност на уебсайтовете на органите от обществения сектор. Информацията, постъпила чрез подобни механизми, би могла да се използва за целите на общите усилия за наблюдение.

4.4.5

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да обмисли възможността на големите органи от обществения сектор да бъде наложено задължението да назначат координатор по достъпността на уебсайтовете, който да наблюдава изпълнението на изискванията на директивата и свързаните с нея критерии. Опитът сочи, че за изпълнението на изискванията относно достъпността е важно да се поеме ангажимент на организационно равнище.

4.5   Съгласуваност в политическата среда

4.5.1

С оглед на това, че в момента тече процес на приемане на европейско законодателство относно решения за цифрова самоличност и се разглежда разработването на европейско законодателство относно достъпността за хората с увреждания в други сектори на обществото, т.нар. Европейски акт за достъпността, е от важно значение на органите от обществения сектор и на разработчиците на уебсайтове да се осигури съгласувана политическа среда в отделните сектори. Адекватността на това твърдение допълнително се подчертава от факта, че се очаква в пакета за възлагането на обществени поръчки, който понастоящем е в процес на приемане на равнище ЕС, също да бъдат включени разпоредби относно достъпността на хората с увреждания.

4.5.2

Ето защо ЕИСК настоятелно препоръчва гарантирането посредством правен и технически анализ на съгласуваност между изискванията на разглежданата в настоящото становище директива и други законодателни предложения, засягащи достъпността на уебсайтовете.

4.6   Иновации и нови решения

4.6.1

Наличността, функционалността и използването на решения в областта на ИКТ се променят бързо с течение на времето. Ясен пример в това отношение е нарастващият брой услуги, предлагани чрез приложения за смартфони и таблети и от органи от обществения сектор.

4.6.2

ЕИСК препоръчва приложенията за смартфони и таблети, до степента, в която функционалността им е интегрирана с услугите, предоставяни от уебсайтовете на органите от обществения сектор, да бъдат изрично включени в обхвата на директивата, с оглед на факта, че тези приложения вече са част от взаимодействието между гражданите и органите от обществения сектор.

4.6.3

Необходимо е да се посочи, че достъпът до уебсайтовете е пряко свързан с правата на гражданите на свободен достъп до информация и на участие в политическия живот. Пример за най-добра практика, който би следвало да се приложи в Европейския съюз, е на уебсайтовете на всички органи на публичната администрация да се създаде лесно достъпна рубрика, посветена на общественото участие.

Брюксел, 22 май 2013 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  (Член 8 от Хартата на основните права); ОВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 130-134; ОВ C 255, 22.9.2010 г., стp. 98-102.

(2)  ОВ C 318, 23.12.2006 г., стp. 222-228.

(3)  ОВ C 318, 29.10.2011 г., стp. 9-18; ОВ C 24, 28.1.2012 г., стp. 139-145; ОВ C 175, 28.7.2009 г., стp. 8-12.

(4)  http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/news/egovernment-indicators-benchmarking-eeurope


Top