29.6.2012

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 191/6

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на устойчивите методи на производство и потребление в ЕС“ (проучвателно становище)

2012/C 191/02

Докладчик: г-жа AN LE NOUAIL MARLIÈRE

На 11 януари 2012 г. датското председателство на Съвета на Европейския съюз реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Насърчаване на устойчивите методи на производство и потребление в ЕС“

(проучвателно становище).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 април 2012 г.

На 480-ата си пленарна сесия, проведена на 25 и 26 април 2012 г. (заседание от 26 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 124 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   В съответствие с искането, отправено му от датското председателство, ЕИСК направи оценка на инструментите и мерките, които са необходими, за да се премине към устойчиви методи на производство и потребление. Като приветства осъзнаването на проблема от европейските институции, усилията им в тази област и целите, които те си поставят, и за да се осигури справедлив преход, ЕИСК препоръчва да се създаде обща обновена визия за икономическия модел с участието на всички представители на организираното гражданско общество в специализиран форум за консултации, който да определи общите и конкретните цели и да разработи актуализирана процедура за надзор.

1.2   Би било от полза:

—

да се осигури тясна обвързаност между политиките, които насърчават устойчивото производство и потребление, и прилагането на „Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (1), както и да се насърчават държавите членки да осъществяват тези политики чрез Пътната карта и Европейския семестър;

—

да се използва набор от взаимосвързани инструменти за прилагане и стимулиране, като например постепенна отмяна на неустойчивите продукти, изготвяне на по-справедлива данъчна политика, насърчаване на „зелените“ обществени поръчки, постепенно премахване на субсидиите, които не отчитат неблагоприятното въздействие върху околната среда, подкрепа за научни изследвания и еко-иновации, интернализиране на разходите за околната среда, създаване на други стимулиращи мерки, ориентирани към пазара, приканване на потребителите и работниците към активно участие в процеса на преход.

1.3   Трябва да бъде ангажирана и финансовата система (2), така че тя да способства за изграждането на икономика, характеризираща се с устойчиво производство и потребление, като съсредоточи вниманието си върху онези области, които са с най-голям екологичен отпечатък, като хранително-вкусовата промишленост, земеделието, жилищно-строителната дейност, инфраструктурата и транспорта.

1.4   Освен това усилията трябва да са насочени отвъд строго очертаните области на енергетиката и емисиите на парникови газове, за да бъдат взети предвид и въпросите, свързани с другите ресурси и въздействия върху околната среда, като управлението и защитата на водите, земеползването и замърсяването на въздуха, както и за да се отчита цялостното въздействие на продуктите върху околната среда.

1.5   Като се оказва подкрепа за подобряването на производствените процеси и продуктите, на потребителите и на ползвателите ще могат да се предлагат онези продукти и услуги, които ще им дадат възможност да променят поведението и нагласата си.

1.6   И накрая, за да се популяризират устойчивите модели на потребление и стилове на живот, е необходимо, като се укрепи ролята на сдруженията на потребителите и на производителите, прилагащи принципите на справедливата търговия, да се насърчават и защитават алтернативните инициативи срещу хищническия начин на потребление и да се оказва подкрепа на най-добрите практики.

2.   Въведение

2.1   През декември 2011 г., с цел да се съчетаят дейностите по намирането на изход от кризата с възстановяването и поемането на ангажимент от страна на ЕС в борбата с изменението на климата, датското председателство отправи искане към ЕИСК да изготви проучвателно становище относно насърчаването на устойчиви форми на производство и потребление (УПП). Позовавайки се на изготвената от Комисията „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“, както и на етапите за постигането на УПП, определени в нея (3), датското правителство покани ЕИСК да направи оценка на инструментите, необходими за извършването на промяна в европейската икономика, така че в ЕС да бъде постигнато устойчиво потребление и производство.

2.2   До този момент икономическото развитие се опираше на използването на невъзобновяеми източници на енергия и ресурси, в съответствие с основната парадигма: „човекът - господар и притежател на природата“. Производството на стоки и услуги все още се характеризира с екстернализиране на разходите, които трябва да бъдат включени в стойността на извличаните невъзобновяеми природни ресурси и на произвежданите емисии на парникови газове и замърсители на околната среда. В пазарните икономики интернализирането на тези разходи трябва да се налага на стопанските субекти посредством императивни норми, които, доколкото е възможно, следва да се прилагат повсеместно.

2.3   Устойчивото производство и потребление, разбирано и като използване на услуги и продукти, които предлагат повече стойност с по-малко използване на природните ресурси, е в основата на стратегиите за увеличаване на ефективността на ресурсите и популяризиране на зелената икономика. През 2008 г. Комисията прие първия план за действие по отношение на устойчивото производство и потребление, включващ набор от политики, предназначени да способстват за постигането на УПП (4). С оглед на тези цели Комисията в момента преразглежда своите политики за УПП за 2012 г.

3.   Устойчиво производство и потребление: необходими инструменти и политики

3.1   Създаване на обща обновена визия за икономическия модел

3.1.1   Една от причините за ограниченото влияние на политиките, свързани с УПП до този момент, е фактът, че макар и да е добре интегрирана в стратегията „Европа 2020“, концепцията за устойчивост често остава встрани от практическото прилагане на политиките. При сегашния икономически модел основната цел остава създаването на растеж и увеличаването на потреблението, като цялостните резултати се оценяват въз основа на БВП. Преходът към УПП ще изисква провеждането на открит и прозрачен дебат, в който да се постави въпросът за един самодостатъчен икономически модел, чието изпълнение ще бъде оценявано чрез показатели, които са „отвъд БВП“ и измерват екологичния отпечатък, личното и общественото благосъстояние, както и благоденствието. В предишни становища Комитетът предложи на Комисията своето сътрудничество за създаването на форум по въпросите на устойчивото потребление, в който да се разглеждат ценностите, които биха могли да послужат като основа на една устойчива икономика, факторите, които пречат на гражданите да избират устойчиви модели на потребление, и натрупаният опит в дейностите в ежедневния живот, спомагащи за намаляване на въздействие върху околната среда (5).

3.2   Определяне на общи и конкретни цели и разработване на процедура за надзор

3.2.1   Към тази проблематика имат отношение многобройни области на политиката. За да се проследи напредъкът в постигането на тези цели за УПП и оцени сегашната ситуация, следва да бъде създадена солидна база данни за екологичното въздействие на производството и потреблението, която ще позволи да се измери ефективността на политическите инструменти, да се задълбочат стратегиите и целите, преформулират приоритетите и да се наблюдава напредъкът.

3.3   Ангажиране на гражданското общество

3.3.1   Ангажирането на гражданското общество на глобално, национално и местно равнище е от решаващо значение за успешен преход към зелена и устойчива икономика. Подобен преход ще успее единствено ако принципите на устойчиво производство и потребление бъдат възприети от предприятията, потребителите и работниците като възможност и желана цел. Подходящи системи за диалог и демократично участие следва да се създадат на всички равнища (6).

3.3.2   Във връзка с това трябва да се спре противопоставянето между конкурентоспособността на европейските предприятия, от една страна, инвестициите в промишлеността, от друга, и покупателната способност на потребителите, от трета. Повишаването на равнището на потребителското търсене е най-сигурният начин да се стимулира европейският вътрешен пазар, като същевременно се признава стойността на резултатите от европейските научни изследвания и се изпълняват целите за опазване на околната среда. Това гарантира също така, че инвестициите ще останат в Европа.

3.4   Установяване на тясна интеграция между политиките за УПП и „Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“

3.4.1   Със своята водеща инициатива и „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (7) Комисията определя ефективното използване на ресурсите като въпрос от основно значение за европейските икономики. Прилагането на Пътната карта е интегрирано в стратегията „Европа 2020 г.“ и в Европейския семестър. Комитетът препоръчва да се установи тясна обвързаност между преразглеждането на Плана за действие за устойчиво производство и потребление и прилагането на Пътната карта и Седмата програма за действие за околната среда (8), така че политиките за УПП да бъдат повлияни благотворно от повишеното политическо значение на темата за ефективното използване на ресурсите и от рамката за надзор, предоставена от Европейския семестър. Добавянето на конкретни показатели, свързани с УПП, към показателите за ефективно използване на ресурсите, ще осигури една основа за целите и системите за надзор в областта на УПП.

3.5   Насърчаване на държавите членки

3.5.1   Предложените по-горе цели за УПП могат да помогнат за осъществяването на напредък в политиките на държавите членки в тази област. За тези политики би било полезно да се интегрират в изпълнението на Пътната карта и в процедурата за надзор, предоставена от Европейския семестър.

3.6   Използване на широка гама от политически инструменти за УПП

3.6.1   Предвид многостранния характер на политиките за УПП и множеството аспекти, които трябва да бъдат отчетени, е необходимо да се създаде или мобилизира широк набор от политически инструменти на различни равнища, за да се променят моделите на производство и потребление в посока на устойчивост. Трябва да бъдат разработени активни политики на европейско равнище, както и от страна на държавите членки и местните общности. Предпочитаните инструменти би следвало да съчетават регулаторни и доброволни мерки, по-специално регулаторни мерки за постепенното елиминиране на неустойчивите продукти; инструменти, които правят данъчната политика по-справедлива; насърчаване на „зелените“ обществени поръчки; постепенно премахване на субсидиите, които не отчитат отрицателното въздействие върху околната среда; научни изследвания и еко-иновации; интернализиране на разходите за околната среда, създаване на други стимулиращи мерки, ориентирани към пазара; и стимулиране на потребителите и работниците към активно участие в процеса на преход (9).

3.6.2   Планът за действие за УПП, изготвен от Европейската комисия през 2008 г., се основава на този смесен политически подход и би следвало да бъде запазен като част от процеса на преразглеждане. Независимо от това, все пак би могло към преразглеждането да се подходи с максимално големи амбиции и да се пренастроят инструментите спрямо целите, които трябва да бъдат постигнати, като се отчитат липсата на напредък до този момент и възможността да се преодолее кризата с помощта на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и намалено използване на невъзобновяеми ресурси.

3.6.3   Инструментите, използвани в контекста на УПП, в голяма степен са доброволни и се основават на информация (екомаркировка, схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (EMAS), кампании за информиране на потребителите и др.). Употребата на тези инструменти от предприятията и потребителите не е особено широка и е ограничена до определени сектори и социални групи. Няма да бъде лесно да се увеличи тази употреба, ако продължава да се прилага същият подход. От съществена важност е да започнат да се използват регулаторни инструменти за постепенното премахване на неустойчивите продукти и модели на потребление.

3.7   Съсредоточаване на усилията върху областите с най-голям екологичен отпечатък

3.7.1   Повечето вредни въздействия върху околната среда са причинени от потреблението на храни и напитки, жилищно-строителните дейности, инфраструктурата и транспорта, както и от производството на енергия и промишленото производство. Следователно бъдещите политики за УПП следва да акцентират върху всичките тези различни области. Предвид това, че силното въздействие върху околната среда на потреблението на храни и напитки е тясно свързано със селското стопанство, политиките в тази област трябва да бъдат тясно свързани с тези за постигането на устойчиво селско стопанство.

3.7.2   Устойчивото селско стопанство предполага разумно използване на природните суровини, подкрепа за биофермите и хранително-вкусова промишленост, която гарантира предлагането на здравословна и незамърсена храна на междинните и крайните потребители. ЕИСК смята, че ключът към устойчиво селско стопанство е в поддържането – навсякъде и в достатъчни количества – на висококачествено, регионално диференцирано, екологосъобразно производство на храни, което опазва и поддържа селските райони, съхранява разнообразието и спецификата на въпросните продукти и насърчава разнообразния, богат на видове културен ландшафт на Европа, както и нейните селски райони (10).

3.8   Насочване на усилията отвъд строго очертаните области на енергетиката и емисиите на парникови газове, за да се вземат предвид и други ресурси и въздействия върху околната среда

3.8.1   През последните години в рамките на политиките за УПП се отделя особено внимание на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове. Въпреки това производството и потреблението пораждат и други последствия, които не могат да бъдат пренебрегвани, в области като управлението и опазването на водите, земеползването и замърсяването на въздуха. По този повод бъдещите политики за УПП би следвало да разширят приложното поле на политическите инструменти, така че в него да се включи и потреблението на ресурси, различни от електроенергия, и да се отчита цялостното въздействие върху околната среда.

3.9   Подобряване на процеса на производство и на продуктите

3.9.1   За да се насърчат производителите да подобряват екологичните характеристики на своите продукти през целия им жизнен цикъл, трябва да се признае принципът на разширената отговорност на производителя, въведен в отделни законодателни актове, като общ принцип и като основа на юридическата отговорност на дружествата.

3.9.2   Важно е да се отдаде предпочитание на един двустранен подход, за да може да се осъществи преход към устойчиви продукти. Следва да се насърчава провеждането на научни изследвания и разработки в областта на продуктите, които щадят околната среда, посредством отпускането на публично финансиране и въвеждането на адекватни стимули за иновационна дейност. Освен това трябва да се използват и регулаторните инструменти като Директивата за екопроектиране с цел постепенното елиминиране на неустойчивите продукти. За тази цел обхватът на тази директива трябва да бъде разширен и прилагането ѝ да бъде ускорено.

3.9.3   От съществено значение е да се гарантира прозрачност по отношение на въздействието на продуктите и услугите върху околната среда, ако искаме бизнесът и потребителите да осъществят преход към по-голяма устойчивост. Предложението на Комисията при консултацията относно политиките за устойчиво производство и потребление да се използва за тази цел методология, позволяваща да бъде установен екологичният отпечатък на продуктите, изглежда като подходящ подход. При все това предложението би следвало да бъде допълнено с други инструменти (социални критерии отвъд БВП, например), за да се подобри предаването на информацията за устойчивостта по цялата верига на доставките.

3.9.4   Необходимо е да се насърчават нови бизнес модели, които да заменят повсеместната практика за изразходване на материали, посредством създаването на стойност и благоденствие. Това може да се постигне като се дава преимущество, например, на наемането на стоки на лизинг вместо на закупуването им, на схемите за общо ползване на автомобили и на логистичните концепции за намаляване на „празните“ курсове на тежкотоварните автомобили чрез сътрудничество между предприятията.

3.10   Насърчаване на устойчиви модели на потребление и живот

3.10.1   Необходимо е да се обърне по-голямо внимание на промяната в начина на потребление, отколкото в миналото. Целта е потреблението постепенно да се отдели от отрицателното екологично въздействие. Необходимо е да бъде използва съчетание от инструменти с цел насърчаване на устойчивото потребителско поведение, отчитащи продължителността на циклите за възобновяване на ресурсите и техните пределни количества, и глобалното въздействие (износ и внос) на вътрешния пазар на ЕС.

3.10.2   Политиките за УПП трябва да отчитат факта, че устойчивите форми на потребителски избор изискват наличието на пазара на икономически достъпни устойчиви продукти и услуги, ясна и надеждна потребителска информация и подходящи икономически стимули. По-специално трябва да бъдат предприети мерки за подобряване на информацията, предоставяна на потребителите, както и мерки, чрез които да се предотвратява предлагането на объркваща информация и на т.нар. „зелени заблуди“.

3.10.3   Приетите мерки би следвало да засилят ролята на сдруженията на потребителите като фактори на промяната и да улесняват диалога с гражданското общество по въпросите на устойчивия начин на живот чрез създаването на платформи за обсъждане на визиите за устойчив начин на живот и за обмен на опит и добри практики.

3.10.4   Промяната в посока устойчив начин на живот също така изисква инвестиции в съответната публична инфраструктура: например стимулирането на обществения транспорт като алтернатива на личния автомобил, изисква въвеждането на модерна система за обществен транспорт, устойчивият транспорт се нуждае от инфраструктура за електричество и биогорива, а установяването на т.нар. „кръгова икономика“ изисква добре функциониращи системи за обратно приемане и оползотворяване, както и обекти за събиране на негодни за експлоатация продукти в края на жизнения им цикъл.

3.10.5   В редица случаи ЕИСК е подчертавал важността на образователните програми за ефективното насърчаване на устойчивото поведение. ЕИСК отбелязва, че такива програми не трябва да бъдат насочени единствено към училищата и младите хора, които несъмнено са важна категория, но и към всички граждани, независимо от възрастта и социалното им положение, като в тези програми се обръща специално внимание на натрупаните неравенства по отношение на екологичните щети или рискове.

3.10.6   Доставчиците, търговците на дребно и другите участници във веригата за доставки оказват значително влияние върху избора на устойчиви форми на потребление чрез изискванията си за глобално производство, логистика и т.н. В миналото Комисията работи с най-важните европейски търговци на дребно в рамките на форум — кръгла маса, посветен на темата за търговията на дребно. Тази стратегия би могла да бъде разширена, за да включи и други доставчици, логистични оператори и т.н.

3.10.7   Зелените обществени поръчки са важна движеща сила за развиващите се пазари на устойчиви продукти. Трябва да се обмисли въвеждането на по-добри механизми за повишаване на ефективността на политиките по отношение на зелените обществени поръчки.

3.11   Въвеждане на икономически стимули във фискалните политики

3.11.1   Ефектът от горепосочените мерки за насърчаване на устойчивото потребление и производство може да се засили, ако предприятията и потребителите се насърчават да възприемат устойчиво поведение посредством икономически стимули, които — както е добре известно — не намират израз единствено в пазарните цени. Следователно политиките за УПП трябва да бъдат придружени от екологизирането на фискалната система, което се изразява във въвеждане на икономически стимули, целящи да гарантират справедливото разпределение на усилията, съпътстващи прехода, между големите дружества и малките и средните предприятия, гражданите, предприятията и потребителите, и в постепенно премахване на субсидиите, вредящи на околната среда. Въпреки това тези усилия ще бъдат напразни, ако това означава да бъде пожертвано финансирането за европейския социален модел чрез заместването му с нов данък върху невъзобновяемите ресурси, без да е налице гаранция, че впоследствие той ще бъде предназначен за финансиране на социалната закрила. Това би било опасно, скъпо и неефективно. Във всеки случай поради това, че фискалните въпроси са в компетенциите на държавите членки, от гледна точка на бъдещата устойчивост не би било уместно да се увеличава фискалната конкуренция между тях.

3.12   Гарантиране на справедлив преход

3.12.1   Преминаването към зелена икономика ще е устойчиво, ако способства за разкриването на т.нар. „зелени“ работни места и прави „по-зелен“ труда, полаган в по-екологосъобразни производствени процеси, както е при производството на възобновяема енергия, устойчивия транспорт и енергийно ефективните жилища. Въпреки това, за да се извлече полза от този преход, са необходими активни политически мерки, които се основават на социален диалог, предлагат решение на социалните аспекти и целят да създадат приемливи и висококачествени работни места за работната сила (заплати, условия на труд и перспективи за професионално израстване). Трябва да се пристъпи към активно разработване на зелени икономически дейности и пазари, както и да се стимулират съответните професионални умения посредством подходяща подкрепа и мерки в областта на професионалното обучение и преквалификация (11), които да насърчават равнопоставеността между жените и мъжете и тяхното еднакво участие в процеса на преход.

---

(1)  COM(2011) 571 final.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Регулиране на финансовите услуги за постигане на устойчиво развитие“, докладчик г-н Iozia, ОВ С 107, 6.4.2011 г., стр. 21 и Становище на ЕИСК относно „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“, докладчик: г-н Palmieri, ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 7.

(3)  COM(2011) 571 final, стр. 6 и 7.

(4)  COM(2008) 397 final.

(5)  Становище на ЕИСК относно „Изграждане на устойчива икономика чрез промяна на модела ни на потребление“, докладчик г-жа Darmanin, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 57, и, становище на ЕИСК (още не е публикувано в ОВ) относно „Отвъд БВП – включване на гражданското общество в процеса на избор на допълнителни показатели“ (становище по собствена инициатива), докладчик: г-н Palmieri.

(6)  ОВ C 44 от 11.02.2012 г., стр. 57.

(7)  COM/2011/571 final и становище на ЕИСК относно „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“, докладчик: г-жа Egan (още не е публикувано в ОВ).

(8)  Становище на ЕИСК относно Седмата програма за действие в областта на околната среда и проследяване на Шестата програма за действие в областта на околната среда, докладчик: г-н Ribbe“ (Виж страница 1от настоящия брой на Официален вестник).

(9)  Вж. също Становище на ЕИСК относно „Позиция на ЕИСК във връзка с подготовката на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20)“, докладчик: г-н Wilms, ОВ C 143 от 22.05.2012 г., стр. 39.

(10)  Становище на ЕИСК относно „Рио+20: към екологична икономика и по-добро управление“, докладчик г-н Wilms, OB C 376, 22.12.2011 г., стр. 102-109.

(11)  Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на устойчиви зелени работни места с оглед на пакета от мерки на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата“, докладчик: г-н Iozia, ОВ C 44 от 11.2.2011 г., стр. 110.

---