Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52011IP0262

    Напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно възможни политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия (2011/2013(INI))

    OB C 380E, 11.12.2012, p. 59–66 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    11.12.2012   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    CE 380/59


    Сряда, 8 юни 2011 г.
    Напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия

    P7_TA(2011)0262

    Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2011 г. относно възможни политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия (2011/2013(INI))

    2012/C 380 E/09

    Европейският парламент,

    като взе предвид Зелената книга на Комисията от 1 юли 2010 г. относно възможните политики за постигане на напредък в създаването на европейско договорно право за потребители и предприятия (COM(2010)0348),

    като взе предвид Решение на Комисията № 2010/233/ЕС от 26 април 2010 година за създаване на експертна група за обща референтна рамка в областта на европейското договорно право (1),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юли 2001 г. относно европейско договорно право (COM(2001)0398),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 12 февруари 2003 г., озаглавено „По-съгласувано европейско договорно право - план за действие“ (COM(2003)0068),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 11 октомври 2004 г., озаглавено „Европейско договорно право и преразглеждане на достиженията на правото: пътят напред“ (COM (2004)0651),

    като взе предвид доклада на Комисията от 23 септември 2005 г., озаглавен „Първи годишен доклад за напредъка относно европейско договорно право и преразглеждането на достиженията на правото“ (COM(2005)0456) и доклада на Комисията от 25 юли 2007 г., озаглавен „Втори доклад за напредъка по Общата референтна рамка“ (COM(2007)0447),

    като взе предвид съобщението на Комисията от 22 октомври 2009 г. относно трансграничната електронна търговия между търговци и потребители в ЕС (COM(2009)0557),

    като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2008 г. относно обща референтна рамка за европейското договорно право (2),

    като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2007 г. относно европейското договорно право (3),

    като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2006 г. относно европейското договорно право (4),

    като взе предвид своята резолюция от 23 март 2006 г. относно европейското договорно право и прегледа на достиженията на европейското право: пътят напред (5),

    като взе предвид своите резолюции от 26 май 1989 г. (6), 6 май 1994 г. (7), 15 ноември 2001 г. (8) и 2 септември 2003 г. (9) по този въпрос,

    като взе предвид член 48 от своя правилник,

    като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по икономически и парични въпроси (A7-0164/2011),

    A.

    като има предвид, че инициативата за европейско договорно право, която се стреми да преодолее проблеми на единния пазар, породени, наред с другото, от различаващите се корпуси на договорното право, се обсъжда от много години,

    Б.

    като има предвид, че в резултат на световната финансова криза изглежда по-важно от всякога да се осигури съгласуван режим на европейско договорно право с оглед реализиране на целия потенциал на вътрешния пазар и по този начин да се подпомогне постигането на нашите цели, заложени в стратегията „Европа 2020“,

    В.

    като има предвид, че единният пазар остава фрагментиран поради много фактори, включително неприлагането на действащото законодателство в областта на единния пазар,

    Г.

    като има предвид, че е необходимо по-голямо проучване, за да се разбере по-добре защо вътрешният пазар остава фрагментиран и как по най-добрия начин да се разрешат тези проблеми, включително как да се гарантира прилагане на действащото законодателство,

    Д.

    като има предвид, че в цитираната по-горе Зелена книга Комисията предлага редица варианти за инструмента на европейското договорно право, който би могъл да помогне да се развие предприемачеството и да се укрепи общественото доверие в единния пазар,

    Е.

    като има предвид, че експертната група, създадена да подпомага Комисията при подготовката на предложение за обща референтна рамка (ОФР), започна работа с кръгла маса на заинтересованите страни,

    Ж.

    като има предвид, че различията в договорното право на национално равнище не представляват единствената пречка за МСП и потребителите по отношение на трансграничните дейности, тъй като те са изправени пред други проблеми, включително езикови бариери, различни данъчни системи, въпроса за надеждността на онлайн търговците, ограничения достъп до широколентов интернет, цифровата грамотност, проблеми със сигурността, демографския състав на населението на отделните държави-членки; опасения относно неприкосновеността на личния живот; третиране на жалбите и права върху интелектуалната собственост и др.,

    З.

    като има предвид, че според проучване на Комисията от 2008 г. три четвърти от търговците на дребно продават само на местния пазар, а трансгранични продажби се извършват често само в няколко държави-членки (10),

    И.

    като има предвид, че е необходимо да се направи разграничение между традиционните трансгранични сделки и електронната търговия, където съществуват специфични проблеми и разходите по сделките са различни; като има предвид, че освен това е необходимо за целите на бъдещите оценки на въздействието внимателно и точно да се определи как се образуват разходите по сделките,

    Й.

    като има предвид, че е ясно, че прилагането на чуждестранното (потребителско) право към трансграничните сделки по силата на Регламента Рим I (11) се очакваше да доведе до значителни разходи по сделките за предприятията, по-специално за МСП, които само в Обединеното кралство се оценяват на 15 000 EUR на предприятие и на държава-членка (12),

    K.

    като има предвид, че е необходима повече информация относно разходите по сделките, произтичащи от прилагането на член 6, параграф 2 и член 4, параграф 1, буква a) от Регламента Рим I, като се има предвид, че Рим I се прилага едва от декември 2009 г.;

    Л.

    като има предвид, че тези разходи по сделките се считат за една от сериозните пречки пред трансграничната търговия, както потвърждават 50 % от вече търгуващите през граница търговци на дребно в ЕС, интервюирани през 2011 г., които заявяват, че хармонизирането на приложимото право при трансгранични сделки в целия ЕС би увеличило равнището на техните трансгранични продажби, докато 41 % казват, че техните продажби не биха се увеличили; като има предвид, че в сравнение с това сред търговците на дребно, които не продават през граница, 60 % казват, че тяхното равнище на презгранични продажби не би се увеличило в по-хармонизирана регулаторна среда, а 25 % от тях казват, че би се увеличило (13),

    M.

    като има предвид, че някои от най-очевидните пречки, срещани от потребителите и малките и средните предприятия по отношение на единния пазар, са сложността на договорните отношения, несправедливите условия на договорите, неадекватната и недостатъчна информация и неефективната и времеемка процедура,

    Н.

    като има предвид, че е от първостепенно значение всяка инициатива от ЕС да отговаря на действителните нужди и тревоги на предприятията и потребителите; като има предвид, че тези тревоги включват и правни/езикови проблеми (разпоредби на стандартни условия за малки предприятия на всички езици на ЕС) и трудности при привеждането в изпълнение на трансгранични договори (разпоредби на автономни мерки на ЕС в областта на процесуалното право),

    O.

    като има предвид, че проучване на Комисията оценява онлайн пазара като все още фрагментиран: в проучване 61 % от 10 964 пробни трансгранични поръчки са завършили с неуспех, а трансграничното пазаруване изглежда увеличава възможностите на потребителите да намерят по-евтина оферта (14) и продукти, които не се предлагат на местния онлайн пазар (15); като има предвид, че цифрата 61 % изглежда много висока и изискваща допълнително проучване, проверка и оценка,

    П.

    като има предвид, че поетапното хармонизиране не преодолява ефективно пречките на вътрешния пазар, произтичащи от различните национални системи на договорното право, и всички мерки в тази област трябва да бъдат основани на ясни доказателства, че подобна инициатива ще има реално отражение, каквото не би могло да бъде постигнато посредством други средства, предполагащи по-малка намеса,

    Р.

    като има предвид, че общо европейско договорно право ще донесе ползи за потребителите, и по-специално ще допринесе за повече и по-лесно достъпна трансгранична търговия в рамките на вътрешния пазар,

    С.

    като има предвид, че преговорите по директивата относно правата на потребителите (16) показаха колко е трудно да се хармонизира потребителското право, прилагано спрямо договорите, без да се подкопае общият ангажимент за високо равнище на защита на потребителите в Европа, и какви ограничения налага това върху процеса,

    Т.

    като има предвид, че всички стъпки, предприети в областта на европейското договорно право, трябва да отчитат задължителните национални правила и да бъдат съвместими с очакваната директива относно потребителските права, която ще има значително въздействие върху съдържанието и върху равнището на хармонизация на евентуален бъдещ инструмент в областта на европейското договорно право; като има предвид, че би било необходимо постоянно и внимателно да се наблюдава прилагането му в следващите месеци, за да се определи какъв следва да бъде обхватът на незадължителния инструмент,

    У.

    като има предвид, че всеки краен продукт в областта на европейското договорно право трябва да бъде реалистичен, осъществим, пропорционален и добре обмислен, преди да бъде изменен, ако е необходимо, и официално приет от европейските съзаконодатели,

    1.

    Подкрепя предприемането на действия за преодоляване на различните пречки пред осъществяването на трансгранични сделки в рамките на вътрешния пазар и счита, че наред с други мерки проектът за европейско договорно право би могъл да бъде полезен за реализирането на пълния потенциал на вътрешния пазар, като води до съществени ползи в областта на икономиката и заетостта;

    2.

    Приветства открития дебат относно Зелената книга и настоятелно призовава съответните отдели на Комисията да направят задълбочен анализ на резултатите от процеса на консултации;

    3.

    Подчертава икономическото значение на МСП и на занаятчийските предприятия в европейската икономика; следователно настоява на необходимостта да се гарантира, че принципът „мисли първо за малките“, насърчаван от „Small Business Act“, се прилага добре и се разглежда като приоритет в дебата за инициативите на ЕС във връзка с договорното право;

    Правното естество на инструмента на европейското договорно право

    4.

    Приветства публикуването наскоро на резултатите от проучването на осъществимостта, извършено от експертната група за европейското договорно право, и ангажимента на Комисията да продължи консултациите относно обхвата и съдържанието на незадължителния инструмент и в този дух настоятелно призовава Комисията да продължи едно истински открито и прозрачно обсъждане с всички заинтересовани страни, като част от процеса на вземане на решение как следва да бъде използвано проучването за осъществимостта;

    5.

    Признава необходимостта от допълнителен напредък в областта на договорното право и подкрепя, измежду другите опции, възможност 4 за създаване на незадължителен инструмент чрез регламент след оценка на въздействието и изясняване на правното основание; вярва, че подобен незадължителен инструмент може да бъде допълнен от „инструментариум“, който да бъде одобрен чрез междуинституционално споразумение; призовава за създаването на „европейски образец на стандартни договори“, преведен на всички езици на ЕС, свързан към система за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), осъществявана онлайн, което би имало предимството да бъде рентабилно и по-просто решение както за страните по договора, така и за Комисията;

    6.

    Счита, че само като се използва правната форма на регламент, може да бъде осигурена необходимата яснота и правна сигурност;

    7.

    Подчертава, че регламент, създаващ незадължителен инструмент на европейско договорно право, би подобрил функционирането на вътрешния пазар благодарение на прякото прилагане, с ползи за предприятията (намаляване на разходите като резултат от премахването на необходимостта от стълкновителни норми), потребителите (правна сигурност, доверие, високо равнище на защита на потребителите) и правните системи на държавите-членки (ще отпадне необходимостта от разглеждане на чуждестранни закони);

    8.

    Приветства факта, че избраният вариант обръща подобаващо внимание на принципа на субсидиарност и не накърнява законодателните правомощия на държавите-членки в областта на договорното и гражданското право;

    9.

    Вярва, че „инструментариум“ може да бъде приложен на практика постепенно, като започне като инструмент на Комисията и, след като бъде одобрен между институциите, се превърне в инструмент за законодателя на Съюза; изтъква, че „инструментариум“ би предоставил необходимата рамка и правна основа, на която биха могли да функционират незадължителен инструмент и стандартни условия, които следва да се основават на оценка на националните задължителни правила за защита на потребителите в рамките на, но също и извън достиженията на действащото потребителско право;

    10.

    Счита, че чрез допълване на незадължителния инструмент с „инструментариум“ ще бъде предоставена по-ясна информация относно този инструмент, създаден от ЕС, което ще помогне на заинтересованите страни да разберат по-добре своите права и да правят информиран избор при сключването на договори въз основа на тази система, както и че правната рамка ще бъде по-обозрима и не прекалено утежнена;

    11.

    Счита, че всички страни, независимо дали в сделки между предприятия или сделки между предприятия и потребители, следва да бъдат свободни да изберат дали да използват незадължителния инструмент като алтернатива на националното или международното право (право на избор), и поради това призовава Комисията да изясни предвидените връзки на незадължителния инструмент с Регламента Рим I и с международните конвенции, включително Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (КМПС); счита обаче, че е необходимо по-нататъшно внимание, за да се гарантира, че незадължителният инструмент предлага защита на потребители и малки предприятия, като се отчита тяхната позиция на най-слаб търговски партньор, както и че се избягва всяко объркване при избора на закон; затова призовава Комисията да допълни незадължителния инструмент с допълнителната информация, в която да се обяснява на ясен, точен и разбираем език какви са правата на потребителя и колко ненарушими са те, така че да се повиши доверието в незадължителния инструмент и да се даде възможност за информиран избор дали потребителят желае да сключи договор на тази алтернативна основа;

    12.

    Счита, че един незадължителен инструмент би създал европейска добавена стойност, по-специално чрез осигуряване на правна сигурност чрез юрисдикцията на Съда на ЕС, като предостави веднага потенциала за преодоляване както на правните, така и на езиковите пречки, тъй като един незадължителен инструмент ще бъде, естествено, наличен на всички езици на ЕС; подчертава, че, с оглед постигане на по-добро разбиране за начина, по който функционират европейските институции, европейските граждани следва да могат да разполагат с всякакъв вид информация, свързана с незадължителния инструмент, преведена посредством достъпни, лесни за използване онлайн инструменти за превод, така че да могат да четат желаната информация на собствения си език;

    13.

    Вижда евентуално практическо предимство в гъвкавия и доброволен характер на незадължителен, избираем инструмент; въпреки това призовава Комисията да изясни предимствата на подобен инструмент както за потребителите, така и за предприятията, а също и да уточни коя страна по договора ще има правото на избор между незадължителния инструмент и „обичайно“ приложимото право и как Комисията възнамерява да намали разходите по сделките; призовава Комисията да включи във всяко предложение за незадължителен инструмент механизъм за редовно наблюдение и преразглеждане, с прякото участие на всички заинтересовани страни, за да гарантира, че незадължителният инструмент се придържа към съществуващите достижения на договорното право, по-конкретно Рим I, и съответства на пазарните нужди и промените в правно и икономическо отношение;

    Приложно поле на инструмента

    14.

    Вярва, че следва да бъдат обхванати както договорите между предприятия, така и договорите между предприятия и потребители; подчертава, че незадължителният инструмент трябва да предлага много високо равнище на защита на потребителите, за да компенсира потребителите за защитата, с която те биха се ползвали обичайно съгласно националното си право; изразява желание за още обяснения относно начина, по който може да се постигне това; поради това вярва, че равнището на защита на потребителите следва да бъде по-високо от минималната защита, осигурена от достиженията на правото на Общността в областта на защитата на потребителите, и да обхваща национални задължителни правила, тъй като трябва да се намерят решения за проблеми от международно частноправно естество; счита, че това високо равнище на защита на потребителите е и в интерес на предприятията, тъй като те ще могат да се възползват от незадължителния инструмент, само ако потребителите от всички държави-членки са убедени, че изборът на незадължителния инструмент няма да ги лиши от защита;

    15.

    Посочва, че ползите от единно европейско договорно право трябва да бъдат представени по положителен начин на гражданите, така че то да се ползва с политическа легитимност и подкрепа;

    16.

    Отбелязва необходимостта от диференциране между договорното право, отнасящо се до договори между предприятия, и договорното право, отнасящо се до договори между предприятия и потребители, с оглед зачитане на общите традиции на националните правни системи и поставяне на специален акцент върху защитата на по-слабата страна в договора, а именно потребителя;

    17.

    Посочва, че вече съществуват съществени елементи на потребителско договорно право, разпръснати в различни европейски набори от правила, и че е вероятно важни части от потребителското право да бъдат консолидирани в директивата относно правата на потребителите; отбелязва, че горепосочената директива би осигурила лесно разпознаваема за потребителите и предприятията съвкупност от правни норми; поради това подчертава колко е важно да се изчакат резултатите от преговорите по директивата относно правата на потребителите, преди да се вземе каквото и да е окончателно решение;

    18.

    Освен това предвид особеното естество на различните договори, по-специално на договорите между предприятия и договорите между потребители и предприятия, предвид водещите национални и международни принципи на договорното право и основния принцип на висока степен на защита на потребителите, счита, че трябва да бъдат запазени съществуващите практики в отрасъла и принципът на договорна свобода по отношение на договорите между предприятия;

    19.

    Счита, че незадължително общо европейско договорно право би подобрило ефективността на вътрешния пазар, без да засяга системите на националното договорно право на държавите-членки;

    20.

    Изразява увереност, че незадължителният инструмент следва да бъде достъпен за избор на първо място в трансгранични положения и че са необходими гаранции, че държавите-членки ще бъдат в състояние да предотвратят всяка неправомерна употреба на незадължителния инструмент в сценарии, които не са трансгранични по своята същност, счита още, че въздействието на избора на местно равнище върху националните корпуси на договорното право заслужава специален анализ;

    21.

    Признава, че договорите за електронна търговия или дистанционни продажби представляват значителен дял от трансграничните сделки; счита, че въпреки че незадължителният инструмент не трябва да бъде ограничен до тези видове сделки, може да е уместно да се въведат други първоначални ограничения на действието на незадължителния инструмент, докато се придобие достатъчен опит от неговото прилагане;

    22.

    Подчертава особеното значение на улесняването на електронната търговия в рамките на ЕС, като се има предвид, че този сектор е недостатъчно развит, и счита, че е необходимо да се прецени дали разликите между националните договорноправни системи биха могли да представляват пречка за развитието на този сектор, който с основание се посочва от търговци и потребители като потенциален двигател за бъдещ растеж;

    23.

    Вярва, че обхватът на „инструментариум“ може да бъде доста широк, докато всеки незадължителен инструмент следва да бъде ограничен до основните въпроси на договорното право; вярва, че „инструментариумът“ следва да остане съгласуван с незадължителния инструмент и да съдържа в инструментите си допълнителни правила, извлечени, наред с другото, от академичния Проект на обща референтна рамка (ПОРР) (17) и „Общи договорни принципи“ и „Обща договорна терминология“ (18); както и че неговите препоръки относно потребителското договорно право следва да се основават на истински високо равнище на закрила;

    24.

    Призовава Комисията и експертната група да изяснят какво следва да се има предвид под „основни въпроси на договорното право“;

    25.

    Вижда полза от незадължителен инструмент, който да съдържа специфични разпоредби за най-честите видове договори, по-специално за продажбата на стоки и предоставянето на услуги; отново отправя предишния си призив за включване на застрахователните договори в обхвата на незадължителния инструмент, като вярва, че подобен инструмент може да бъде особено полезен за малките по мащаб застрахователни договори; подчертава, че в областта на правните норми, регулиращи застрахователните договори, вече са осъществени подготвителни работи с Принципите на европейското застрахователно договорно право (PEICL), които би трябвало да се интегрират в корпус на европейско договорно право и да се преработят и доразвият; призовава обаче за внимание, що се отнася до включването на финансовите услуги в инструмента на договорното право, който ще бъде предложен на този етап, и приканва Комисията да създаде специална вътрешна експертна група за всякаква бъдеща подготвителна работа във връзка с финансовите услуги, за да се гарантира, че какъвто и да е, бъдещият инструмент отчита възможните специфики на сектора на финансовите услуги, както и всички свързани с него инициативи, ръководени от други служби на Комисията, и да осигури участието на Европейския парламент на ранен етап;

    26.

    Отбелязва, че са повдигнати някои специфични въпроси, за които един незадължителен инструмент може да бъде от полза, като например цифровите права и правото на ползване; от друга страна счита, че може би е необходимо да се изключат някои видове комплексни публичноправни договори; призовава експертната група да проучи възможността за включване на договори в областта на авторските права с цел подобряване на положението на авторите, които често са по-слабата страна в договорното отношение;

    27.

    Вярва, че незадължителният инструмент следва да бъде съгласуван със съществуващите достижения на договорното право;

    28.

    Припомня, че все още има много въпроси, които очакват отговор, и много проблеми, които да бъдат разрешени във връзка с европейското договорно право; призовава Комисията да вземе предвид съдебната практика, международните конвенции за продажба на стоки като Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (КМПС) и въздействието на Директивата относно правата на потребителите; подчертава важността на хармонизирането на договорното право в границите на ЕС, като същевременно се отчитат съответните национални нормативни актове, предвиждащи високо равнище на защита в договорите между предприятия и потребители;

    Прилагане на инструмента на европейското договорно право на практика

    29.

    Счита, че незадължителният инструмент следва да бъде от истинска полза за потребителите и МСП и да бъде изготвен по прост, ясен и балансиран начин, който го прави привлекателен за всички страни, по-специално за МСП и потребителите;

    30.

    Вярва, че въпреки че въздействието на незадължителен инструмент ще бъде да се предвиди единен правен корпус, все пак винаги ще бъде необходимо да се търсят стандартни условия за търговия, които могат да бъдат създадени в опростена и разбираема форма, непосредствено на разположение на МСП и с известна форма на подкрепа за гарантиране на потребителско доверие; отбелязва, че стандартни договорни условия, основани на незадължителен инструмент, биха предложили по-голяма правна сигурност, отколкото стандартни условия на равнище ЕС, основани на национални правни системи, които биха увеличили възможността за различни национални тълкувания;

    31.

    Припомня, че по-нататъшната работа по трансгранично алтернативно разрешаване на спорове, което е бързо и ефективно от гледна точка на разходите, по-специално за МСП и потребителите, остава приоритет, но подчертава, че ако страните използват един правен корпус, предвиден от незадължителен инструмент, алтернативното разрешаване на спорове ще бъде допълнително улеснено; призовава Комисията да обмисли взаимодействие при представянето на предложение; отбелязва, че Работната група на УНСИТРАЛ за онлайн разрешаване на спорове също проявява интерес към незадължителен инструмент като средство за улесняване на алтернативното разрешаване на спорове (19), и поради това препоръчва Комисията да следва развитието в рамките на другите международни органи;

    32.

    Предлага да се улеснят подобренията във функционирането и ефективността на трансграничните системи за обезщетения чрез пряка връзка между незадължителния инструмент и процедурата за европейска заповед за плащане и европейската процедура за искове с малък материален интерес; счита, че следва да бъде създадено електронно уведомително писмо, за да се подпомогнат предприятията в защитата на техните права, и по-специално в областта на интелектуалната собственост и европейската процедура за искове с малък материален интерес;

    33.

    Отбелязва загрижеността си за това, че потребителите рядко имат усещането, че имат избор по отношение на договорните клаузи, и са изправени пред положението „приемаш или се отказваш”; силно вярва, че допълването на незадължителен инструмент с „инструментариум“ и набор от стандартни условия, преведени на всички езици, ще насърчи появата на нови участници на пазарите в Европейския съюз, като по този начин укрепи конкуренцията и разшири цялостния избор, който се предлага на потребителите;

    34.

    Подчертава, че макар върховното изпитание за ефективността на всеки окончателен инструмент да е самият вътрешен пазар, трябва да бъде предварително установено, че инициативата представлява добавена стойност за потребителите и че няма да усложни трансграничните сделки за потребителите и предприятията; подчертава необходимостта от включване на правила за предоставянето на съответната информация относно неговото съществуване и начин на действие на всички потенциални заинтересовани и засегнати страни (включително националните съдилища);

    35.

    Отбелязва, че във връзка с целта за създаване на европейско договорно право, не бива да се пренебрегва значението на функционираща европейска юрисдикция по гражданските въпроси;

    36.

    Настоятелно призовава Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да осъществи проверки на качеството, за да се увери дали предложените инструменти на европейското договорно право са лесни за използване, дали изцяло обхващат тревогите на гражданите, като предоставят добавена стройност за потребителите и предприятията, укрепват единния пазар и улесняват трансграничната търговия;

    Участие на заинтересованите страни, оценка на въздействието

    37.

    Подчертава същественото значение на включването на заинтересованите страни от целия Съюз и от различни сектори на дейност, включително практикуващи юристи, и припомня на Комисията да предприеме обширни и прозрачни консултации с всички заинтересовани страни, преди да вземе решение въз основа на резултатите на експертната група;

    38.

    Оценява факта, че както групата експерти, така и групата от заинтересовани страни, са с разнообразен географски и секторен произход; вярва, че приносът на заинтересованите страни ще стане още по-значителен, след като приключи етапът на консултация и ако започне законодателна процедура, която би трябвало да бъде възможно най-приобщаваща и прозрачна;

    39.

    Припомня, в съответствие с принципите на по-доброто законотворчество, необходимостта от всеобхватна и обширна оценка на въздействието, която да анализира различните възможни политики, включително и тази за непредприемане на действие на равнището на Съюза, и да е съсредоточена върху практически въпроси като евентуалните последици за МСП и за потребителите, възможните въздействия на нелоялната конкуренция на вътрешния пазар и точното определяне на отражението на всяко от тези решения върху достиженията на правото на Общността и върху националните правни системи;

    40.

    Счита, в очакване на приключването на тази оценка на въздействието, че хармонизацията на равнище ЕС на практиките в областта на договорното право би могла да бъде ефикасно средство за осигуряване на сближаване и на по-равностойни условия на участие, но че с оглед на предизвикателствата, свързани с хармонизацията на правните системи не само на държавите-членки, но и на региони със законодателни правомощия в тази област, използването на незадължителен инструмент би могло да бъде по-осъществимо решение, при условие че осигурява добавена стойност както за потребителите, така и за предприятията;

    41.

    Настоява, че следва да бъде осъществена пълна консултация с Парламента и той следва да бъде ангажиран в рамките на обикновената законодателна процедура по отношение на всеки бъдещ незадължителен инструмент, който ще бъде представен от Европейската комисия и който следва да бъде обект на контрол и изменение съгласно същата процедура;

    *

    * *

    42.

    Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


    (1)  ОВ L 105, 27.4.2010 г., стр. 109.

    (2)  ОВ C 295 Е, 4.12.2009 г., стр. 31.

    (3)  ОВ C 323 E, 18.12.2008 г., стр. 364.

    (4)  ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 247.

    (5)  ОВ C 292 E, 1.12.2006 г., стр. 109.

    (6)  ОВ C 158, 26.6.1989 г., стр. 400.

    (7)  ОВ C 205, 25.7.1994 г., стр. 518.

    (8)  ОВ С 140 Е, 13.6.2002 г., стр. 538.

    (9)  ОВ C 76 E, 25.3.2004 г., стр. 95.

    (10)  Евробарометър 224, 2008 г., стр. 4.

    (11)  ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

    (12)  Федерация на малките предприятия в Обединеното кралство, становище относно Регламента Рим I (2007 г.).

    (13)  Евробарометър 300, 2011 г. http://ec.europa.eu/consumers/strategy/docs/retailers_eurobarometer_2011_en.pdf

    (14)  COM(2009)0557, стр. 3.

    (15)  Пак там, стр. 5.

    (16)  COM(2008)0614.

    (17)  Von Bar, C., Clive, E. and Schulte Nölke, H. (eds.), Principles, Definitions and Model Rules of European Private Law. – Draft Common Frame of Reference (DCFR) (Принципи и примерни правила на европейското частно право - проект на обща референтна рамка), 2008 г.

    (18)  B. Fauvarque-Cosson, D. Mazeaud (dir.), collection ‧Droit privé comparé et européen‧, Volumes 6 and 7, (колекция „Сравнително и европейско частно право“, т. 6 и 7), 2008 г.

    (19)  Комисия на Организацията на обединените нации по международно търговско право, Доклад на работна група III (Онлайн разрешаване на спорове) относно дейността на нейното двадесет и второ заседание (Виена, 13-17 декември 2010 г.), стр. 8, 10.


    Top