3.5.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 132/26

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“

COM(2011) 11 окончателен

2011/C 132/06

Главен докладчик: г-н SMYTH

На 12 януари 2011 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Годишен обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на ЕС на кризата“

COM(2011) 11 окончателен.

На 18 януари 2011 г. Бюрото на Комитета възложи на Координационната група по стратегията „Европа 2020“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 470-ата си пленарна сесия, проведена на 15 и 16 март 2011 г. (заседание от 15 март 2011 г.), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Smyth за главен докладчик и прие настоящото становище със 164 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

I ЧАСТ:   ГОДИШНИЯТ ОБЗОР НА РАСТЕЖА ПРОПУСКА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА НАПРАВИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ПРЯКО НАСОЧЕНИ КЪМ ИНТЕЛИГЕНТЕН, УСТОЙЧИВ И ПРИОБЩАВАЩ РАСТЕЖ

1.   Комитетът подкрепя изцяло стратегията „Европа 2020“, както и напредъка към предварително координиране на фискалните политики по време на европейския семестър и изразява надежда, че поне за страните в еврозоната настоящите законодателни предложения за координиране на европейските икономически политики ще бъдат първата стъпка към една истинска обща икономическа политика и пълно координиране на фискалните политики.

2.   Комитетът изразява загриженост във връзка с обезпокоителната тенденция в разискванията относно европейското икономическо управление да се представят ограничени и нецеленасочени предложения на междуправителствена основа вместо да се следва общностният метод.

3.   Ето защо Комитетът насърчава Европейската комисия да защити процеса на европейска интеграция, като направи смели, балансирани и приобщаващи предложения, които да помогнат на Европа по пътя към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в духа на все още новата стратегия „Европа 2020“.

4.   В този контекст Комитетът подчертава, че Годишният обзор на растежа (ГОР) следва да играе изключително важна роля с оглед постигането на напредък по отношение на реформата на политиките в държавите-членки и на европейско равнище с цел приобщаване. Комитетът поздравява Комисията за това, че е избрала изчерпателен формат за ГОР чрез изброяването на 10 приоритета, разделени на три главни области, с намерението да предостави възможност за конкретна дискусия по разглежданите въпроси.

5.   Въпреки това Комитетът изразява съжаление поради факта, че в този първи годишен обзор на растежа Европейската комисия пропусна възможността да продължи действията в духа на стратегията „Европа 2020“, пряко насочени към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като вместо това се концентрира тясно върху фискалното консолидиране в комбинация с предложения относно пазарите на труда – предложения, които често са небалансирани и в които липсва европейското измерение на единния пазар със своите ориентирани към бъдещето двигатели на растежа.

6.   Що се отнася до фискалното консолидиране, Комитетът изразява съжаление, че предложенията за консолидиране са насочени единствено към разходите, като се допълват от предложението евентуално да се помисли за разширяване на данъчната основа за косвените данъци в някои държави-членки. Тъй като настоящата криза с държавните дългове води началото си от финансовата криза и свързаното с нея огромно подпомагане с публични средства, които трябваше да бъдат предоставени, за да не предизвика финансовият сектор пълен системен срив, Комитетът очакваше да бъдат направени редица предложения как този сектор да даде своя принос за връщането на държавните бюджети към устойчиво управление. Освен това конкретните и амбициозни предложения за контрол на финансовите пазари са необходимо условие за създаване на доверие и предотвратяване на по-нататъшни сътресения.

7.   ЕИСК подчертава, че ще бъде невъзможно държавните бюджети да бъдат консолидирани без достатъчно силен икономически растеж. Комитетът изразява съжаление, че Комисията не предвижда сценарий за растеж, който да оптимизира потенциала на единния пазар, а вместо това се концентрира върху драстично фискално консолидиране като необходимо условие за растеж. Следва да се отдели много повече внимание на двигателите на растежа, които ще дадат възможност на държавите-членки да консолидират своите бюджети по пътя на устойчивия растеж. Комитетът счита, че за да се постигне това, една балансирана макроикономическа политика, в която надлежно са съчетани аспектите, свързани с търсенето и предлагането, трябва да бъде неразделна част от всяка икономическа стратегия, ориентирана към бъдещето. Това включва насърчаването на държавите-членки с излишък по текущата сметка да продължат с експанзивна политика и да преодолеят недостатъчното вътрешно търсене.

8.   Един далновиден подход към пазарите на труда, пенсионната реформа, безработицата и съчетанието на гъвкавост и сигурност следва да се основава на създаването на устойчиви работни места, създаването на възможности за работа, използването на потенциала на новите икономически сектори и чистата енергия. ЕИСК счита, че социалният диалог има жизненоважна роля във всяка политика, свързана с пазара на труда. Системите за социална сигурност също имат решаващо значение като автоматични социални и икономически стабилизатори, които подпомагат развитието и производителността, намаляват бедността и насърчават икономическото и социалното сближаване – всички тези елементи са необходими, за да може европейският проект да получи подкрепата на общественото мнение. Важно е интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж да се гради на тези основни ценности, които са и основата на европейската социална пазарна икономика. Ето защо Комитетът заявява твърдо, че насочените към държавите-членки предложения на Комисията, които очевидно се намесват в техните системи за колективно договаряне и практики по отношение на сигурността на работните места, са напълно неуместни.

9.   Освен това ЕИСК счита, че Европейската комисия трябва да разясни своята позиция по отношение на задължителното членство („закрити врати“) и квотите, които представляват тежест за професионалните сектори. Следва да се направи разграничение между това, което попада в областта на обществените услуги и услугите от общ интерес без дискриминационен характер, и това, което би могло да бъде истинско препятствие пред разгръщането на потенциала на единния пазар. Що се отнася до търговските разпоредби, трябва също да се проучат добре всичките им последствия върху заетостта в сектора и да се прилага принципът на субсидиарност за въпроси като зонирането или работното време, които трябва да отразяват основно местните културни, климатични и други условия.

10.   Същевременно Комитетът счита, че в ГОР не се отделя достатъчно внимание на потенциала за растеж на единния пазар в Европа, като решаващата роля на Акта за единния пазар се споменава само между другото и не се развиват основните му аспекти, които водят до интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, например патентите на ЕС, европейската „професионална карта“, европейските инфраструктурни проекти, трансграничното кредитиране, интегрираните ипотечни пазари, социалното предприемачество и фондовете за социални инвестиции.

11.   В следващата част Комитетът представя по-подробно конкретните си предложения по 10-те точки, представени от Европейската комисия. С това ЕИСК се надява да насочи дискусията в по-голяма степен към истинските въпроси за решаване.

II ЧАСТ:   ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА КОМИТЕТА ПО 10-ТЕ ТОЧКИ, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

1.   Прилагане на строго фискално консолидиране

1.1   ЕИСК смята, че задачата е да се постигне нов баланс в публичните финанси, като същевременно се избегне намаляването на търсенето, водещо до рецесия, която би генерирала допълнителен дефицит и би тласнала европейската икономика по нанадолнището.

1.2   За да не се излагат на риск целите на Европейската програма за икономическо възстановяване, ЕИСК препоръчва да се въведат планове за намаляване на държавните дългове в съответствие с посочените в стратегията „Европа 2020“ цели, свързани с икономическото възстановяване, социалната сфера и заетостта (1).

1.3   Данъчната основа на държавите-членки ще трябва да бъде разширена, в това число и чрез закриване на данъчните убежища, прекратяване на данъчната конкуренция и въвеждане на мерки за справяне с укриването на данъци и данъчните измами (2).

1.4   Данъчната тежест следва да бъде прехвърлена към нови източници на доходи като облагане на финансовите операции, данъци върху енергията, налози върху финансовите институции, налози върху емисиите на CO2 (след реорганизиране на пазара за търговия с въглеродни емисии) и др. Подобно данъчно облагане би могло да намали натиска върху държавните бюджети и да помогне за насочването на ресурсите към устойчиви инвестиции в реалната икономика. То би могло да спомогне и за осигуряването на собствени ресурси за бюджета на Европейския съюз (3). Данъчното облагане на финансовите транзакции означава също така, че финансовият сектор ще изплати някои от получените публични субсидии (4).

1.5   ЕИСК е на мнение, че санкциите следва да се придружават от по-силна европейска солидарност при управлението на държавните дългове (5).

2.   Коригиране на макроикономическите неравновесия

2.1   ЕИСК счита, че една балансирана макроикономическа политика, в която надлежно са съчетани аспектите, свързани с търсенето и предлагането, трябва да бъде неразделна част от всяка икономическа стратегия, ориентирана към бъдещето. ЕИСК подчертава необходимостта от намаляване на големите разлики между балансите по текущата сметка. Комитетът изразява надежда, че поне за страните в еврозоната координирането на европейските икономически политики ще бъде първата стъпка към една истинска обща икономическа политика и координирането на бюджетните политики (6).

2.2   ЕИСК подчертава, че факторите, които не са свързани с цената, като продуктовата диференциация, технологичното съдържание, качеството на продукта, качеството на услугите, свързани с продукта (следпродажбено обслужване) и др., играят роля за създаването на макроикономически неравновесия. Необходимо е да бъдат определени променливите величини, които могат да покажат равнището и развитието на тези неравновесия в държавите-членки от ИПС.

2.3   За преодоляването на кризата ключова роля имат правилните политики по отношение на заплатите. От макроикономическа гледна точка ориентирането на ръста на заплатите по ръста на производителността и в съответствие с националната икономика като цяло гарантира подходящо равновесие между достатъчното нарастване на търсенето и запазването на ценовата конкурентоспособност. Затова социалните партньори трябва да се стараят да избягват задържане на ръста на заплатите в духа на протекционистка политика от типа „всеки за себе си“, а вместо това следва да ориентират политиката по отношение на заплатите спрямо производителността (7).

2.4   Ако в рамките на една по-тясна координация на икономическите политики наред с фискалната и паричната политика се стигне до засилване на координацията и в политиката по отношение на трудовите възнаграждения в еврозоната, следва да се зачита свободата на колективното договаряне: в този контекст следва да се отхвърлят като неприемливи зададени от държавата цели за колективното договаряне и дори държавно разпоредени намаления на трудовите възнаграждения (8).

3.   Осигуряване на стабилност на финансовия сектор

3.1   ЕИСК счита, че е необходимо да се работи по-интензивно за подготовката на следкризисната финансова система, която трябва да бъде прозрачна, социално и етично отговорна, по-добре контролирана и иновационна и в която трябва да има балансиран растеж, съвместим с останалата част от икономическата система и ориентиран към създаването на стойност в средносрочен и дългосрочен план, т.е. устойчив растеж (9).

3.2   ЕИСК предлага да се улесни хармонизирането на националните разпоредби за защита на ползвателите на финансови продукти и услуги (потребители, предприятия и др.). Също така в рамките на Европейския надзорен орган (понастоящем Европейска система за финансов надзор – ЕСФН) може да се предвиди участието на един или няколко представители на потребителите, определени от социалните партньори и от организациите на потребителите (10).

3.3   ЕИСК предлага да се поощрява, в най-общ смисъл, системата за предоставяне на финансова информация, като се благоприятства многообразието на участниците и изготвянето на нови правила, които биха направили методите за оценка по-прозрачни и по-ефикасни, най-вече по отношение на дериватите (11).

3.4   ЕИСК предлага да се изостави настоящата система за саморегулиране, включително и на международно равнище. Необходимо е да се продължи процесът на координация между различните компетентни органи, като се разработят строги правила, които да важат за всички, и да има сигурност относно тяхното прилагане. ЕС трябва да положи всички усилия за осъществяването на тази цел в рамките на международните организации (12).

3.5   ЕИСК приветства законодателните инициативи за засилване на регулирането и прозрачността на финансовия пазар, включително по отношение на подобряването на надзора върху агенциите за кредитен рейтинг, корпоративното управление и политиките относно заплащането и възнагражденията на управителите (13).

3.6   ЕИСК приветства Предложението за регламент относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение, което ще спомогне за премахване на противоречащите си режими и за внасяне на яснота в тази област на финансовите пазари (14).

3.7   ЕИСК счита за положителен факта, че вследствие на ролята на рейтинговите агенции в неотдавнашната криза на световните борси и финансови пазари е въведена програма, включваща три етапа, която да регулира функциите, осъществявани от тези агенции за сметка на инвеститорите и потребителите. ЕИСК приветства включването на държавния дълг в текущата публична консултация (15).

3.8   Комитетът предлага периодично да се публикува доклад за мониторинга на държавната помощ, в който да се дава подробна картина на прилагането на мерките и да се представя количествено тяхното въздействие върху пазарите с цел изготвяне на план за максимално развитие на потенциала на индустриалния сектор посредством укрепване на предприятията, по-специално на МСП, и на съответните равнища на заетост, необходими за икономическото възстановяване на ЕС (16).

3.9   ЕИСК счита, че парите на данъкоплатците не бива да се използват отново за покриване на загубите на банките, и подкрепя по принцип създаването на хармонизирана мрежа от национални превантивни фондове за преобразуване на проблемни банки (ФПБ), свързана с набор от координирани национални процедури за управление на кризи. Въпреки това за създаването на работеща схема за фондове за преобразуване на проблемни банки е необходимо държавите-членки предварително да постигнат съгласие за приемане на общи методи и еднакви правила с цел да бъдат избегнати нарушения на конкуренцията.

3.10   Едно ефективно решение на европейската финансова политика би могло да бъде запазването на част от банковия капитал в държавни ръце, за да се осигури наблюдение на банковата сфера (17).

4.   Превръщането на работата в по-привлекателна

4.1   Според Комитета е необходимо да се предприемат действия, за да се извлече полза от преходните периоди и да се подобри достъпът до заетост, особено на някои специфични групи, изпитващи проблеми. Това следва да се постигне, като се увеличат възможностите за работа, като се намалят факторите, които противодействат на започването на работа, като се подобри структурата на данъците и надбавките, така че работата да стане финансово по-привлекателна, включително чрез намаляване на данъчното бреме върху доходите на втория член на домакинството, и като се осигури достъп до необходимите услуги, позволяващи включване. На тези, които не са в състояние да работят, трябва да се осигури подходяща подкрепа на доходите и достъп до услугите от общ интерес (18).

4.2   Комитетът подкрепя широкия достъп до висококачествени детски заведения като възможност за повишаване на качеството на живот и съчетаване на професионалния, личния и семейния живот, както и за засилено участие на жените в пазара на труда, осигуряващо по-високи доходи на семействата (19).

4.3   Евростат следва да се концентрира повече върху недекларирания труд, както по отношение на особеностите на националните условия, изискващи действия от страна на самите държави-членки, така и по отношение на престъпните мрежи, свързани с незаконната имиграция, което би могло да обоснове по-активното съдебно сътрудничество в рамките на ЕС и по-голямата роля на Съюза, особено във връзка с въздействието на това явление върху вътрешния пазар и конкуренцията. На равнището на ЕС следва да се предприемат действия, за да се насърчат социалните партньори в държавите-членки да реализират национални и секторни проекти, които да са едновременно между самите тях и съвместно с властите, за да се води борба с недекларирания труд и да се намали делът на неформалната икономика. Социалните партньори биха могли също така да работят съвместно на равнището на ЕС, за да анализират и разпространяват добрите практики в държавите-членки. Борбата срещу недекларирания труд се нуждае от провеждане на ефективно трансгранично сътрудничество и мониторинг от страна на властите на държавите-членки, както и от разпространение на информация относно предвидените санкции (20).

4.4   От значение е не само да се координира структурата на данъците и социалните удръжки върху труда на територията на ЕС, но и да се включат в анализа аспектите, свързани с търговията между ЕС и останалата част на света (21).

5.   Реформиране на пенсионните системи

5.1   ЕИСК счита, че демографските прогнози следва да бъдат редовно анализирани и наблюдавани, за да се даде възможност за подходящо и своевременно приспособяване на пенсионните системи към новите условия. Тези прогнози обаче, включително бъдещите публични разходи за пенсии, трябва да се използват и разглеждат внимателно, тъй като могат да се основават на редица предположения, които са по-трудно предвидими в дългосрочен план (22).

5.2   ЕИСК не подкрепя механизмите за автоматично коригиране за пенсионната възраст, основаващи се на по-дълга средна продължителност на живота или на демографските промени. Повечето от тях автоматично водят до увеличаване на пенсионната възраст като функция от увеличаването на средната продължителност на живота и други параметри на икономиката или на трудовия пазар. Такива основни решения относно условията за живот би следвало да се вземат от парламентите, а не от компютрите, след широк обществен дебат, в който да се включат социалните партньори и други важни заинтересовани страни. Освен това всяка държава-членка, която въвежда този механизъм, следва да има предвид, че макар той да намалява публичния натиск върху реформите, при отсъствие на реални възможности за заетост на по-възрастните работници той би могъл да прехвърли финансовата подкрепа за тях върху други стълбове на социалната сигурност. По този начин грубото въвеждане на този механизъм в пенсионните схеми за по-голяма адекватност и устойчивост би осуетило постигането на обещаните ползи. Увеличаването на фактическата пенсионна възраст не бива да бъде изолирана мярка, а следва да бъде съпровождано от мерки за подобряване на възможностите за заетост на хората, които се доближават до пенсионната възраст (23).

5.3   Комитетът подкрепя насърчаването на заетостта сред по-възрастните работници, но смята, че предложението да не се поощряват схемите за ранно пенсиониране изисква задълбочена дискусия по отношение на условията, обхвата, мерките за политическа подкрепа и др., така че да не се създават социални проблеми особено за възрастните хора (24).

5.4   ЕИСК се съмнява, че само увеличаването на законоустановената пенсионна възраст би решило проблемите, свързани с демографските предизвикателства. Напротив – той смята, че това би тласнало милиони възрастни хора под прага на бедността, особено жените. Това, което трябва да се направи, е увеличаване на фактическата пенсионна възраст чрез инициативи за подобряване на възможностите за удължаване на трудовия живот, наред с ефикасни политики за растеж и заетост. Само политика на „активно стареене“, насочена към засилено участие в обучението и ученето през целия живот, може да доведе до устойчиво увеличаване на процента на заетост сред по-възрастните хора, които са напуснали работа преждевременно поради здравословни проблеми, трудова натовареност, преждевременни уволнения и липса на възможности за обучение или повторно включване на пазара на труда. Освен това опитът на някои държави-членки показва, че увеличаването на законоустановената пенсионна възраст би увеличило натиска върху други стълбове на социалната сигурност, като пенсиите за инвалидност или минималните доходи, и по този начин би попречило на стабилизирането на публичните финанси. Освен професионалното обучение през целия живот, активните мерки за пазара на труда, финансовите стимули за продължаване на заетостта, включително за самостоятелно заетите лица, и промяната на корпоративните нагласи към по-възрастните служители, трябва да се насърчат и следните мерки, за да се дадат нови възможности за избор на възрастните работници:

—	промяна на законодателството, което в някои държави-членки не позволява комбинирането на заплати и пенсии от страна на пенсионерите или на пенсионираните по инвалидност лица, които желаят да работят;

—	въвеждане на системи за допълнителни възнаграждения, за да се насърчават работещите да продължават да работят след законоустановената пенсионна възраст: печалбите, натрупани след достигане на пенсионна възраст, следва да бъдат по-привлекателни, отколкото придобитите по-рано;

—	насърчаване на държавите-членки да работят със социалните партньори по въпроса за прекалено тежкия труд;

—	предоставяне на широкообхватни съвети и помощ за безработните и рехабилитационни мерки за трайна реинтеграция на пазара на труда;

—	осъществяване на социално приемливи стимули за по-късно пенсиониране и, ако е желателно, разработване на привлекателни модели за гъвкав преход от работа към пенсия;

—	мерки за смекчаване на физическата и умствената тежест на труда, за да могат работниците да останат заети за по-дълъг период;

—	насърчаване на по-възрастните работници да актуализират своите умения;

—	повишаване на информираността сред по-възрастните работници и предприятията, особено МСП, относно новаторското управление на човешките ресурси и организацията на труда в полза на по-възрастните работници (25).

5.5   ЕИСК счита, че задължителните разходопокривни схеми трябва да продължават да играят основна роля за гарантиране на бъдещите пенсии и поради това следва да им се отделя особено внимание, за да се обърне наблюдаваната тенденция в редица държави-членки на ЕС към намаляване на коефициентите на заместване (26).

5.6   Комитетът отбелязва възможността да се появят допълнителни индивидуални доброволни частни пенсионни схеми, функциониращи успоредно с настоящите пенсионни системи. Във връзка с това би могло да се проучи възможността за европейски гаранции в полза на трансграничните работници. Тъй като бъдещите пенсии се определят въз основа на получаваното трудово възнаграждение и продължителността на живота, което ощетява особено жените, особено внимание следва да се отдели на частните пенсионни схеми, въведени в някои държави-членки, за да намалят риска от бедност сред по-възрастните жени (27).

5.7   ЕИСК призовава Комисията да преразгледа Директива 2003/41/ЕО относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, за да се гарантира, че:

—	с работниците и представителите на синдикатите са проведени консултации за инвестициите на пенсионните фондове и свързаните с тях рискове и че техните мнения са взети под внимание;

—	държавите-членки използват най-добри практики, за да гарантират, че пенсионните права, придобити от работниците на дадена компания, са защитени от фалит (28).

5.8   Наблюдаването на общото равнище на задълженията на пенсионната система е от основно значение. Настоящата европейска рамка може да бъде съпътствана от мониторинг и докладване за неявните пенсионни пасиви според одобрена методология. Трябва да се помисли за преразглеждане на правилата на Пакта за стабилност и растеж, за да се гарантира, че резултатите от реформите (включително преминаването от напълно разходопокривни схеми към частично капиталови пенсионни системи), водещи до промени във финансирането на пенсионните системи, които увеличават явните и намаляват неявните пасиви, са намерили подходящо отражение. Ако това бъде направено, тези реформи, насочени към решаване на дългосрочните предизвикателства на устойчивостта, не биха били ощетени в краткосрочен план поради по-високия явен публичен дълг. Въпреки това насърчаването днес на ефективни реформи въз основа на предвиждания за 2060 г. може да попречи на постигането на целта за адекватност и устойчивост на пенсиите. Комитетът препоръчва да се допълват задължителните разходопокривни пенсионни системи с буферни средства за всеки конкретен случай поотделно, за да се избегнат рисковете от бързи корекции за най-уязвимите групи (29).

6.   Връщане на безработните отново на работа

6.1   Според Комитета активизирането на хората в посока на търсене на работа следва да се гарантира преди всичко посредством предоставяне на ефективни услуги от страна на бюрата по труда и в по-малка степен посредством т.нар. „стимули“, свързани с обезщетенията за безработица. Особено в контекста на кризата ЕИСК счита, че не е необходимо въвеждането на по-строги разпоредби по отношение на условията за осигуряване при безработица. При сегашната рекордна безработица проблемът на пазарите на труда се изразява не в липсата на работна сила като цяло, а в липсата на квалифицирана работна ръка в някои държави-членки, както и в голямата липса на налични работни места. Трябва да се вземе предвид в по-голяма степен разработването на интелигентна политика по отношение на търсенето, която да насърчава растежа и иновациите и да допринася за създаването на повече работни места (30).

6.2   Социалните плащания трябва да се разглеждат като продуктивна инвестиция, която е от полза за всички. Обезщетенията за безработица, свързани с динамични политики на пазара на труда, позволяват да се стабилизира икономиката и да се насърчи активното приспособяване към промяната чрез подобряване на уменията и чрез ефективни инициативи в областта на търсенето на работа и преквалифицирането. Следва да се проявява предпазливост по отношение на мерките, чрез които се цели критериите за допустимост да станат по-строги. Опасността е животът на изключените хора да стане още по-несигурен, а това е голяма пречка за професионалната (ре)интеграция. Страничен ефект от тези политики на отстраняване може да бъде причиняването на отлив към други сектори на социалната защита като социалната помощ или неработоспособността, а това не е желателно (31).

6.3   Трудовата дейност не е непременно защита срещу бедността, поради което създаването на работни места следва да бъде насочено към осигуряване на по-сигурна заетост и адекватното ѝ заплащане. От съществено значение е да се увеличи привлекателността на труда, който да стане доходоносен за всички, включително за хората в неравностойно положение, т.е. да се постигне ефикасно равновесие между фискалните режими и системите за социална сигурност (32).

6.4   С право беше разширено приложното поле на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, за да се помогне на работниците, съкратени в резултат на настоящата световна икономическа криза (33).

6.5   Комитетът подкрепи усилията, положени в рамките на Срещата на върха по заетостта в Прага, за определяне на действия на национално и европейско равнище въз основа на социален диалог, създаване на работни места и мерки за стимулиране на търсенето (34).

6.6   Комитетът вече подчерта важността на насърчаването на предприемаческата дейност и на предприемаческото мислене с цел стимулиране на икономическия растеж, необходим за успешното запазване на европейския социален модел. Следва да се прави разграничение между действителното предприемачество и икономически зависимата самостоятелна заетост. В много случаи преминаването към статут на икономически зависимо самостоятелно заето лице не е доброволно, а принудително, под въздействието на външни фактори като изнасяне на производството или преструктуриране на предприятието, от което следва прекратяване на трудови договори (35).

6.7   Системите за социална защита не само способстваха за защита на европейците от най-тежките последици от финансовата криза, но изиграха и антициклична роля за стабилизиране на икономиката. При липсата на амбициозни политики за конвергенция тези системи биха могли да бъдат застрашени по-специално от конкурентни практики, развили се в някои държави-членки, за които намаляването на социалните разходи е лост за привличане на инвестиции от чуждестранни капитали. Този процес, който вече е реалност в областта на данъците и заплатите, има тенденция да се развива и в социално отношение (36).

6.8   Комитетът приветства факта, че в началото на настоящата криза в заетостта много държави-членки на ЕС приложиха публично финансирани инструменти на активната политика по отношение на пазара на труда, за да задържат работниците в предприятията и да повишават тяхната квалификация, вместо да ги съкращават. Използването на подобни модели, позволяващи запазване на работниците по време на криза, наред със солидна подкрепа на доходите при намаляване на работното време, представлява един много по-интелигентен отговор на кризата, отколкото директното съкращение на квалифицирани работници при първия спад на поръчките, тъй като по този начин при укрепване на икономиката ще са се запазили достатъчен брой обучени специалисти. Тези модели следва да бъдат въведени и в онези държави от ЕС, в които понастоящем те не съществуват, и непременно да обхванат и заетите лица с нестандартни трудови договори (37).

7.   Балансиране между сигурност и гъвкавост

7.1   Съчетаването на гъвкавост и сигурност не бива да бъде разбирано като средство за улесняване на съкращаването на работници или за отслабване на мерките за социална защита по принцип и по-специално тази на безработните. Що се отнася до съчетаването на гъвкавостта и сигурността, мерките по укрепването на аспекта на сигурността трябва да бъдат основният приоритет в сегашния момент (38).

7.2   Използването на модели на работа на намалено работно време показва, че съществуващата гъвкавост на пазара на труда в повечето страни е достатъчна, за да могат предприятията да реагират бързо при спад на поръчките. Не съществуват основания да се призовава за отслабване на съществуващите разпоредби за защита на труда (39).

7.3   Промените в пазара на труда доведоха до увеличаване на дела на заетостта на непълен работен ден и на срочните трудови договори. Тези форми на труд вероятно са допринесли да се улесни навлизането на пазара на труда и да се подобри степента на трудова заетост в Европа. Въпреки това тенденцията при работещите на срочен трудов договор е да имат по-ниска производителност на труда, по-рядко да посещават осигурявани от работодателя обучения и по-често да стават жертва на трудови злополуки. Съществува и риск от продължително застояване на такъв тип заетост. При прилагането на съчетанието между гъвкавост и сигурност трябва да се отчитат новите рискове и да се оставят преходни периоди, но също и да не се премахват системно безсрочните трудови договори. Европейските социални партньори призовават да се гарантира подходяща сигурност на трудещите се, независимо от типа трудов договор (40).

7.4   Съчетаването на гъвкавост и сигурност може да функционира, само ако работниците са добре обучени. Съществува тясна връзка между придобиването на нови умения и създаването на нови работни места. Предприятията са заинтересовани да инвестират в непрекъснатото обучение на своя персонал. Работниците отговарят за продължаването на своето обучение (41).

7.5   Една стратегия за заетост, насочена към устойчива икономика, може да се опре на познанията и опита, с които държавите-членки вече разполагат. Тези предимства трябва да бъдат насърчени от ЕС, който има нужда от квалифицирани работни места. Ето защо държавите-членки трябва да инвестират повече в своите образователни системи и в ученето през целия живот и наред с това да насърчават науката, технологиите и инженерството. Настоящият дял на публичните инвестиции в образованието е съвсем недостатъчен; той трябва да се впише в последователна стратегия за учене през целия живот (42).

7.6   Временните мерки на пазара на труда трябва да гарантират, че работата на намалено работно време е съчетана с подходящо обучение, по-специално в областта на хигиената и безопасността на работното място, и с гарантирани равнища на заплащане (43).

7.7   Неотложно и от решаващо значение е да се пренасочат младите хора към технически и научни дисциплини на всички равнища на образованието и обучението, с цел да се предотврати разрушаването на свързаните с производствените дейности ценности в полза на финансовите и спекулативните ценности (44).

7.8   Комитетът приветства инициативата на Комисията да укрепва системата за валидиране на неформалното обучение и да повишава видимостта на компетенциите, придобити извън формалната образователна система (например чрез европейски паспорт на уменията).

7.9   ЕИСК призовава за по-добро професионално управление на иновациите в образованието. Подобряването на системите за образование и обучение в ЕС е изключително важно за повишаване на пригодността за заетост и намаляване на неравенството. Не може да се каже, че институционалните промени в образованието са в крак с потребностите на обществото. Институциите трябва да отчитат необходимостта от тясна връзка между промените, иновациите, образованието и обучението (45).

7.10   ЕИСК призовава за реинтеграция на образованието и обучението в реалния живот, като се доближават както до обществените нужди, така и до навиците на новите поколения учащи (46).

7.11   Комитетът подкрепя идеята за създаване на европейско равнище на секторни съвети по заетостта и уменията, включващи различни участници в процеса на управление на секторните промени и в прогнозирането на нуждите от нови работни места и умения, адаптирани към търсенето и предлагането (47).

7.12   Европейските секторни съвети биха могли да подкрепят управлението на секторните промени и да помогнат за постигане на целите на инициативата „Нови умения за нови работни места“, както и да бъдат от полза при вземането на решения във връзка със секторни промени на европейско равнище (48).

8.   Стимулиране на потенциала на единния пазар

8.1   Един динамичен единен пазар е не само предпоставка, но и опора за успеха на стратегията „Европа 2020“. Ето защо Комитетът настоятелно приканва Европейската комисия и държавите-членки да предприемат необходимите важни и решителни стъпки за доизграждане на единния пазар при запазване и по-нататъшно развиване на икономическите, социалните и екологичните стандарти. ЕИСК счита, че разпоредбите относно свободните професии представляват изисквания за защита на потребителите, които гарантират функционирането на вътрешния пазар и на международните пазари и предотвратяват сътресения на пазарите, най-вече такива сътресения, които доведоха до международната финансова криза (49).

8.2   Важно е Директивата за услугите да бъде прилагана в пълно съответствие с духа и правилата на единния пазар. Необходими са ефективни и ясни правила за прилагане, за да може Директивата за командироване на работници да бъде прилагана правилно и да бъдат постигнати целите ѝ – лоялна конкуренция между предприятията, зачитане на правата на работниците и избягване на социалния дъмпинг (50).

8.3   Необходимо е спешно да се признае важността на сектора на бизнес услугите в икономическото и социалното развитие. Приоритетите трябва да се определят в следния ред:

—	Предприемане на действия относно политиките, свързани с бизнес услугите, и Група на високо равнище. Следва да бъде създадена Група на високо равнище за бизнес услугите, която да направи по-задълбочен анализ на сектора.

—

Политики, свързани с пазара на труда в сферата на бизнес услугите. От социална гледна точка се изисква задълбочено проучване в рамките на сектора, за да се установи какви са предизвикателствата, които се пораждат от новите видове заетост, възникнали вследствие на взаимодействието между бизнес услугите и производствените индустрии. Този анализ трябва да включва образованието, обучението и ученето през целия живот, както и условията на заетост на работещите, включително на онези от тях, засегнати от процеси на възлагане на дейности на външни изпълнители. За постигането на тази цел би следвало да се разшири програмата за социален диалог, за да бъдат разгледани специфичните промени в условията на труд и възможностите за заетост в резултат от структурните промени, засягащи бизнес услугите.

—	Бизнес услуги във връзка с политиките за иновации. Би следвало да бъдат силно подкрепяни програми за НИРД и за иновации, както и мерки за насърчаване на иновационни услуги.

—	Разработване на стандарти за бизнес услуги. Предприятията трябва да се насърчават да допринасят за разработването на стандарти чрез саморегулация след подробно консултиране с потребителите на бизнес услуги.

—	Утвърждаване на науката за услугите като нова дисциплина в образованието и обучението.

—	Вътрешният пазар и разпоредбите, засягащи бизнес услугите. Не е направена оценка на въздействието на Директивата за услугите върху бизнес услугите. Изпълнението на тази задача ще изисква огромни усилия, особено след като директивата бъде транспонирана в националните законодателства.

—	По-нататъшни подобрения в статистиката относно бизнес услугите. Отправя се призив към държавите-членки да си сътрудничат в по-голяма степен за подобряване на статистиката относно бизнес услугите (51).

8.4   Интересите за защита на потребителя трябва да играят по-голяма роля във вътрешния пазар на услугите. На изразените безпокойства относно правната ситуация при трансграничното предлагане на услуги трябва да се отговори с информационна стратегия на национално и на европейско ниво. Не бива да се подценява и искането за по-точни данни за услугата и за нейния доставчик (52).

8.5   Що се отнася до сектора на търговията на дребно, важно е търговският успех да не се санкционира, освен в случаите на практики, несъвместими с изграждането на вътрешния пазар, и по-специално при наличие на категорични доказателства за злоупотреба с пазарна мощ или накърняване на интересите на потребителите в противоречие с член 81 от Договора за ЕС (53).

8.6   По отношение на Европейската рамка за правата на интелектуална собственост Комитетът подкрепя създаването на Европейска обсерватория на подправените и незаконните копия, която да събира и разпространява полезни сведения относно практиката на фалшификаторите и да оказва конкретна помощ на малките и средните предприятия и на малките и средните инвеститори (МСП-МСИ). Комисията би трябвало редовно да публикува доклад за събраните от обсерваторията данни и за нейната дейност (54).

8.7   Комитетът отхвърля приемането на особен режим относно упражняването на авторското право в интернет, който би представлявал намеса в личния живот (както беше въведен в законодателството на редица държави-членки). Напротив: той препоръчва да се приемат активни мерки за образование и обучение на потребителите и в частност - на младите хора (55).

8.8   Комитетът препоръчва, най-вече за осиротелите произведения, една хармонизирана система за регистриране на авторското право и сродните му права, която периодично да се актуализира, за да могат да се откриват лесно различните правоприемници. В нея би могло да се уточнява естеството, заглавието на творбата и различните носители на правата. Той отправя искане към Комисията да проучи осъществимостта на такава идея (56).

8.9   Комитетът повтаря искането си за създаване и практическо прилагане на патента на ЕС във всички държави-членки (57).

8.10   Глобалното измерение на вътрешния пазар изисква допълнителни съвместни усилия. Един подходящ план за действие на ЕС следва да е насочен към:

—	развиване на външните политики на ЕС и външните аспекти на другите политики на Съюза в съответствие със структурна логика, засилване на общата последователност на политиките и повишаване на единодействието на държавите-членки;

—	осигуряване на балансирано отваряне на пазарите, включително зачитането на основните стандарти за труд на МОТ, чрез приключване на кръга преговори от Доха и осъществяване на структуриран диалог с ключовите партньори на ЕС;

—	укрепване на ролята на ЕС като международна регулаторна сила и провеждане на международна политика, основана на насърчаването на правата;

—	защита на интересите на работниците, потребителите и местните производители на пазарите на търговските партньори на ЕС;

—	укрепване на международното измерение на еврото;

—	определяне на целта за изграждане на широка зона на привилегировано развитие и икономически растеж, която да включва бързото завършване на разширяването на Съюза, политиката на съседство, Съюза за Средиземноморието, както и засилено партньорство с Африка (58).

8.11   Все още съществуват пречки пред развитието на предоставяните онлайн услуги – тези пречки следва да бъдат подробно проучени и да им се намерят решения, които да позволят на европейските предприятия за бизнес услуги да бъдат по-агресивни и да разширяват дейността си в по-голяма степен извън пределите на ЕС. Тези пречки включват липсата на стандарти и оперативна съвместимост, доверие и сигурност в електронната търговия, липсата на инвестиции в стационарна и мобилна широколентова инфраструктура и все още прекалено слабото използване на ИКТ от страна на МСП (59).

8.12   Основните препятствия пред електронното включване следва да бъдат преодолени чрез високоскоростен достъп до интернет, умения в областта на ИКТ и разработване на продукти и услуги, подходящи за нуждите на застаряващото общество и на лицата с увреждания, финансиране за по-добра координация на иновациите в областта на ИКТ, подкрепа за ИКТ продукти и услуги, основаващи се на отворени стандарти, включване на програма „Галилео“ в Програмата в областта на цифровите технологии и развитие и внедряване на полезно онлайн съдържание и услуги, като се гарантират неприкосновеността на личния живот и безопасното съхранение на личните данни (60).

8.13   Държавите-членки трябва да разработят свои собствени силни национални програми за НИРД в областта на ИКТ и бъдещите и нововъзникващите технологии, за да се превърнат в стабилни партньори за европейско и международно сътрудничество. За тази цел следва да бъде инвестиран по-голям дял от структурните фондове (61).

8.14   По отношение на МСП Комитетът повтаря своите предложения за амбициозен европейски „Small Business Act“ (ЕSBA), който да включва:

—	обвързващ правен инструмент за прилагането на принципа „Мисли първо за малките“, за да се гарантира, чрез максимално обвързване, ефективно и конкретно прилагане на тези принципи на управление на равнището на ЕС, както и на равнище държави-членки и региони;

—	пътна карта, придружена от точен график и подходящи средства за изпълнението на конкретни широкообхватни разпоредби на ЕSBA;

—	ясни ангажименти по отношение на намаляването на бюрократичните тежести и в частност въвеждането на принципа на еднократно извършване на всички административни формалности;

—	преструктуриране на службите на Комисията, за да могат МСП да разполагат с истински партньор и инструменти в подкрепа на „европеизирането“ на предприятията;

—	европейски инструменти, които да служат като лост в подкрепа на капитализацията, работата в мрежа, инвестициите и обучението през целия живот в малките и средните предприятия;

—	съгласувана политическа рамка за всички европейски политики, така че малките и средните предприятия да се разглеждат като правило, а не като изключение;

—	възприемане на целите на ЕSBA на национално равнище, включително и чрез законодателството; и

—	завръщане към практиката на постоянните консултации с посредническите организации и социалните партньори (62).

8.15   Комитетът призовава за въвеждане на Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО) (63) с оглед на опростяването, безпристрастността и прозрачността на данъчните практики в държавите-членки. Важно е също така да се разгледат възможностите за разширяване на сътрудничеството и координацията по отношение на корпоративния данък (64).

8.16   ЕИСК подчертава необходимостта да се изгради хармонизиран, опростен режим за косвено облагане с намалена административна тежест, с очевидни ползи за предприятията и гражданите, който да гарантира справедливо данъчно облагане и сигурни приходи за публичните финанси и който да намалява рисковете от данъчна измама и да спомага за развитието и доизграждането на вътрешния пазар (65).

8.17   По отношение на измамите с ДДС съпротивата спрямо промените има вредни последици за финансите на държавите-членки и на ЕС; определени частни интереси надделяват над общото благо (66).

9.   Привличане на частен капитал за финансиране на растежа

9.1   Комисията прави някак плахи предложения за привличане на повече частен капитал за финансиране на растежа. В период, когато се налагат сериозни ограничения или се орязват публичните финанси в повечето държави-членки, следва да се отдаде много по-голям приоритет на необходимостта от намиране на алтернативни източници на финансиране за стимулиране на растежа. Предложението за въвеждане на проектни облигации на ЕС ще подпомогне осъществяването на някои важни инвестиции в инфраструктурата, но са необходими и по-систематични усилия за мобилизиране на инвестициите на европейските пенсионни фондове. Това може да се постигне чрез насърчаване на държавите-членки да стимулират своите пенсионни фондове да инвестират във и да съфинансират национални инфраструктури.

9.2   С предоставянето на възможност на ЕИБ да издава еврооблигации или по-скоро облигации на ЕС, които да обхващат всичките 27 държави-членки, публичният сектор може да си набави нов капитал, без да разчита изцяло на частния финансов сектор. Финансовите ресурси следва да бъдат осигурени нагоре по веригата, например от институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО), така че ЕИБ да осъществява връзката между тези капиталови ресурси и своите инвестиции. Еврооблигациите биха могли да бъдат и инструмент за дългосрочни частни спестявания. Комитетът приветства бързото въвеждане на проектните облигации, но това не трябва да бъде алтернатива или заместител на създаването на еврооблигации (67).

9.3   По отношение на структурите за финансиране на МСП в контекста на настоящата финансова ситуация, макар и прекалено закъсняло, трябва да се приветства предложението за либерализиране на фондовете за рисков капитал, така че да им се даде възможност да оперират в целия ЕС. Следва да се разгледат възможностите и за намиране на начини за увеличаване на финансирането с рисков капитал в процеса на разширяване на европейския пазар. Изграждането на регионални мини платформи, координирани от европейска мрежа, би довело до създаването на нов инструмент, който би могъл да се използва за набиране на нов капитал за малките предприятия. Това би насърчило по-нататъшното финансиране чрез рисков капитал и бизнес ангели. То би спомогнало и за това дребните собственици на рисков капитал да оказват подкрепа на малките предприятия (68).

9.4   Призната е неефективността на пазара по отношение на предоставянето на капитал на ранен етап за технологични отделени или новосъздадени предприятия. В усилията за коригиране на тази ситуация бяха от полза инициативи като бизнес ангелите и фондовете за идеен капитал, но научноизследователските центрове в Европа все още се борят за трансфер на знанията на пазара. Търсенето на подобен капитал на ранен етап расте, но предлагането остава в общи линии непроменено. Следва да се положат по-големи усилия за стимулиране на лицата и институциите, които разполагат с капитал, да предоставят повече рисково финансиране за технологичните новосъздадени предприятия и за прототипните дейности.

9.5   Трябва да се насърчават практическите методи за подкрепа на МСП като посредничество, данъчни облекчения, бързи плащания и мерки за улесняване на бързото разпространение на средствата чрез изключения от правилата за държавните помощи, по-конкретно в секторите, които са най-потърпевши от глобализацията и от продължаващото въздействие на икономическата и финансовата криза (69).

10.   Създаване на ефективен спрямо разходите достъп до енергия

10.1   Необходимо е да бъдат приложени мерките, предвидени в Третия енергиен пакет, за да може да бъде създаден истински енергиен пазар, основан на сътрудничество между държавите, по-добра взаимосвързаност на мрежите и операторите и укрепване на правомощията на националните регулаторни органи (70).

10.2   Енергийната ефективност е предпоставка за технологичния скок, който ще даде възможност за преминаване към икономика с ниски въглеродни емисии. Постигнат е напредък, но държавите-членки трябва да положат повече усилия за развитие на възобновяемите енергийни източници в своите инвестиционни планове, за да се гарантира, че предприятията от частния сектор, предлагащи продукти и услуги в областта на енергийната ефективност, разполагат с правилна, стабилна регулаторна рамка и със стимули (71).

10.3   Комитетът изпрати на Съвета по енергетика от 4 февруари 2011 г. предложение за приемане на цели за енергийна ефективност по отношение на конкретни ключови сектори като транспорта и строителството, включващи мерки като:

—	интернализиране на външните разходи за всички видове енергия, така че пазарът да се насочи по естествен начин към тези видове, при които се отделят най-малко емисии на въглероден диоксид;

—	укрепване на информацията и обучението относно технологиите за енергийна ефективност, например в строителството, благоустройството и транспорта;

—	използване на предлагания от ИКТ потенциал по по-ефективен начин, за да може енергийната ефективност да се подобри на всяко равнище на производство и потребление.

10.4   Комитетът напомня, че сградите, които представляват 40 % от крайното енергийно търсене в Европейския съюз, са най-големият потребител на енергия. Близо половината от потенциала за извличане на полза от енергийната ефективност може да се осигури в сградната среда, при това на отрицателна икономическа цена. Такива икономии сами по себе си биха могли да постигнат поетите от ЕС ангажименти по Протокола от Киото. Също така, икономиите на енергия могат да се постигнат, като се използват вече съществуващите днес технологии. Освен това, подобряването на енергийните характеристики на сградите има само положително въздействие, като създава полезна заетост, намалява текущите разходи, повишава удобството и създава по-чиста среда. Това би трябвало да бъде абсолютен приоритет на Европейския съюз. Също така Комитетът признава важността на използването на нови и по-усъвършенствани основни материали в домакинските уреди и офис оборудването, както и в други сектори като енергетиката или транспорта (72).

10.5   Енергоемките промишлени отрасли наистина трябва да допринесат за постигане на целите на енергийната политика и политиката в областта на климата. Инструментите на енергийната политика и политиката в областта на околната среда трябва да бъдат внимателно проучени и разработени в зависимост от степента на тяхното въздействие върху конкурентоспособността на тези отрасли (73).

10.6   Отличните резултати по отношение на опазването на околната среда, които показват много от продуктите на стъкларската и керамичната промишленост (изолационни материали, прозорци с двоен стъклопакет и др.), следва да се насърчават като показатели за икономии на енергия в строителната промишленост в ЕС. Нещо повече, тази технология следва да бъде включена във всеки предвиден трансфер на технологии към страни извън ЕС, притежаващи голям потенциал за икономии на енергия (74).

10.7   Комитетът предлага да се проучи, от една страна, дали в контекста на сегашната криза и от гледна точка на устойчивостта сега действащите разпоредби (за телекомуникации, пощенски услуги, електроенергия) са достатъчни, за да се избегне влошаване на качеството на предлаганите услуги и развитието на явленията изключване, социално разделение и бедност, а от друга страна, дали новите области не бива да бъдат обхванати от „високо ниво по отношение на качество, безопасност и достъпност, равно третиране и насърчаване на универсалния достъп и на правата на ползвателите“, дефинирани като общностни принципи от Протокол № 26, приложен към Договора от Лисабон (75).

10.8   Следва да се извършат проучвания относно възможността за създаване на европейска енергийна УОИ, която би могла да бъде в услуга на общата енергийна политика. Също така трябва да се отбележи, че изправени пред националното многообразие и общите нужди от изграждане на единен европейски пазар, европейските институции и националните правителства или държавите-членки трудно възприемат идеята за общностни услуги от общ (икономически или друг) интерес. Така идеята за създаване на европейски енергийни услуги все още не е добре приета сред политиците. Но общностните УОИ са необходими за продължаване на процеса на европейска интеграция. Тези услуги ще бъдат израз на европейската солидарност за посрещане на предизвикателствата, пред които Европейският съюз е изправен. Необходимо е да бъде създадена „Единна европейска мрежа“, както и съвместни проекти и структури за нейното планиране и управление. Мрежата ще трябва да позволява интелигентно управление и експлоатация на всички равнища, така че да се постигне най-добро съответствие между търсенето и предлагането (76).

10.9   Енергоемките промишлени отрасли изискват сигурни енергийни доставки в рамките на подходящ европейски енергиен микс, който не би следвало да изключва никой енергиен източник (въглища, възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия) и да бъде основан на ефективна конкуренция на пазарите на електроенергия и газ, което като краен резултат да води до разумни цени на енергийните доставки. Интересите на националните енергийни политики би следвало да бъдат по-силно въплътени в интегрирана европейска концепция, защото досега енергийният пазар не е успял да се изравни с единния пазар за промишлени стоки. Независимо от решението на някои държави-членки да се откажат от използването на ядрената енергия, запазването на производството на електроенергия на основата на ядреното делене в ЕС би означавало също така да се запази това технологично ноу-хау в Европа. Разбира се, продължаването на ядрената опция би изисквало високо ниво на сигурност и добре обучени служители (77).

10.10   По отношение на развитието на общи за ЕС стандарти за енергийно-ефективни продукти Комитетът отбелязва инициативите на Комисията като Регламента за „Energy Star“, чиито стандарти вече са задължителни при обществените поръчки за канцеларско оборудване, хармонизираните стандарти за енергийно потребление на сградите и повишаването на правомощията на националните регулатори по отношение на енергийната ефективност. Комитетът счита, че доброволните споразумения с националните енергийни оператори са полезни, но от одобрените споразумения трябва да става ясно, че ако целите не бъдат достигнати, ще бъдат въведени задължителни стандарти (78).

10.11   В същия контекст Комитетът счита, че е необходимо да се оцени внимателно въздействието на високите цени на енергията върху по-бедните домакинства и уязвимите лица, а политиките на ЕС и на държавите-членки да бъдат формулирани в съответствие с това. Подобни домакинства следва да се ползват с приоритет при предоставянето на помощ за въвеждане на мерки за енергийна ефективност (79).

10.12   ЕИСК подкрепя положените усилия за постигането на ефективна интермодалност и оптимизирането и включването в мрежа на различните видове транспорт, за да се развие интегрирана транспортна система и максимално безпрепятствено функциониране на транспорта (80).

10.13   ЕИСК констатира зависимостта на транспортния сектор от изкопаемите горива с произтичащите от това последици както по отношение на емисиите, така и на сигурността и независимостта на доставките, и е наясно, че ресурсите, по-специално нефтените ресурси, са ограничени. Ето защо Комитетът счита, че като запазва конкурентоспособността на сектора в рамките на стратегията за 2020 г., бъдещата европейска транспортна политика трябва да преследва четири основни цели: насърчаване на видовете транспорт с ниски емисии на въглероден диоксид, енергийната ефективност, сигурността и независимостта на доставките, както и борбата с претоварването на трафика (81).

10.14   Основните предизвикателства, с които трябва да се справим, и целите, които трябва да бъдат включени в една устойчива транспортна политика, са: (i) растящата урбанизация и търсенето на комфорт във всекидневните пътувания; (ii) опазването на общественото здраве, което предполага намаляване на емисиите на замърсители и парникови газове; (iii) запазването на икономика на търговията, която включва необходимостта от намаляване на емисиите; (iv) определянето на хомогенни територии, за да се създаде истинска обща транспортна политика; и (v) приобщаването на населението и на икономическите участници, за да се допринесе за прилагането на нови политики и ново поведение в сферата на мобилността (82).

10.15   ЕИСК също така подкрепи инициативите на ЕС за чисти и енергийно-ефективни автомобили и препоръча по-нататъшни действия. Комитетът подчертава, че между играчите в автомобилната промишленост, производството на акумулатори и доставките на енергия съществува силна конкуренция за разработване на най-добрите технологии на най-добрите цени. Сама по себе си тази конкуренция е мощен стимул за иновации и не бива да бъде възпирана, но са необходими пазарни стимули за едно решително преминаване към следващото поколение хибриди с възможност за включване в електрическата мрежа и изцяло електрически превозни средства (83).

---

(1)  Вж. становище на ЕИСК относно „Последиците от кризата с държавния дълг за управлението на ЕС“, ОВ C 51, 17.2.2011 г., стр. 15.

(2)  Вж. брошурата на ЕИСК „Програма за Европа: предложенията на гражданското общество“, CESE 593/2009, Fiche 1, параграф 2.

(3)  В параграф 8 са представени допълнителни предложения относно данъчното облагане.

(4)  Вж. становище на ЕИСК относно „Данък върху финансовите транзакции“, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 81.

(5)  ОВ C 51, 17.2.2011 г., стр. 15, цит. по-горе.

(6)  Вж. становища на ЕИСК относно „Лисабонската стратегия след 2010 г.“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 3, и „Икономическо възстановяване: текущо състояние и конкретни инициативи“, ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 57.

(7)  Вж. становище на ЕИСК относно „Резултати от срещата на върха по заетостта“, ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 70.

(8)  Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“,OB C 107, 6.04.2011 г., стр. 7.

(9)  Вж. становище на ЕИСК относно „След кризата: нова финансова система във вътрешния пазар“, ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 38.

(10)  Вж. становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг“, ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 37.

(11)  ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 37, цит. по-горе.

(12)  ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 37, цит. по-горе.

(13)  Вж. становище на ЕИСК относно „След кризата: нова финансова система във вътрешния пазар“, ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 38.

(14)  Вж. становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение“, ОВ C 84, 17.3.2011 г., стр. 34.

(15)  ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 37, цит. по-горе.

(16)  Вж. становище на ЕИСК относно „Доклад на Комисията - Доклад за политиката на конкуренция за 2009 година“, ОВ C 84, 17.3.2011 г., стр. 7.

(17)  ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 57, цит. по-горе.

(18)  Вж. становище на ЕИСК относно „Социалното приобщаване“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 10.

(19)  Вж. становище на ЕИСК относно „Отглеждане и образование на деца през ранното детство“, ОB C 339, 14.12.2010 г., стр. 1.

(20)  Вж. становище на ЕИСК относно „Зелена книга - Осъвременяване на трудовото право за посрещане на предизвикателствата на ХХI век“, ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 65.

(21)  Становище относно „Въздействие на териториалния характер на данъчните законодателства върху индустриалните промени“, ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 51.

(22)  Вж. становище на ЕИСК относно „Зелена книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи“, OB C 84, 17.3.2011, г., стр. 38.

(23)  OB C 84, 17.3.2011, г., стр. 38, цит. по-горе.

(24)  ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 10, цит. по-горе.

(25)  OB C 84, 17.3.2011, г., стр. 38, цит. по-горе.

(26)  OB C 84, 17.3.2011, г., стр. 38, цит. по-горе.

(27)  Вж. CESE 72/2011, цит. по-горе, както и становище на ЕИСК относно „Пътна карта за равенство между жените и мъжете за периода 2006-2010 г. и стратегия за проследяване“, ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 1.

(28)  Вж. становище на ЕИСК относно „Въздействие на фондовете за дялово участие, хедж фондовете и държавните инвестиционни фондове върху индустриалните промени в Европа“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 56.

(29)  ОВ C 84, 17.03..2011 г., стр. 38.

(30)  Вж. становище на ЕИСК относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки — част II от Интегрирани насоки Европа 2020“, ОВ C 21, 21.1.2011 г., стр. 66.

(31)  Вж. становище на ЕИСК относно „Развитие на социалните плащания“, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 28, CESE 977/2010.

(32)  Вж. становище на ЕИСК относно „Труд и бедност: към безусловно необходим цялостен подход“, ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 52.

(33)  Вж. становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията“, ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 103.

(34)  Вж. становище на ЕИСК относно „Въздействието на световната криза върху основните европейски сектори за производство и услуги“, ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 43.

(35)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Изпълнение на Лисабонската стратегия на Общността: насърчаване на предприемаческото мислене чрез образование и обучение“, ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 110, както и становище на ЕИСК относно „Нови тенденции в самостоятелната заетост: конкретният случай на икономически зависимата самостоятелна заетост“, ОВ C 18, 19.1.2011 г. стр. 44.

(36)  ОВ C 44, 11.2.2011, стр. 28, цит. по-горе.

(37)  ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 70, цит. по-горе.

(38)  Вж. становище на ЕИСК относно „Как да се използва съчетаването на гъвкавост и сигурност по отношение на преструктурирането в контекста на световното развитие“, ОВ C 318, 23.12.2009, стр. 1.

(39)  ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 70, цит. по-горе.

(40)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Към общи принципи на гъвкавата сигурност“, ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 48.

(41)  ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 1, цит. по-горе.

(42)  Вж. становище на ЕИСК относно „Въздействието на индустриалните промени, свързани с екологични, енергийни и климатични предизвикателства, върху заетостта“, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 40.

(43)  ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 43, цит. по-горе.

(44)  ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 43, цит. по-горе.

(45)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съответствие между уменията и променящите се нужди на индустрията и услугите — принос на евентуално създаване на европейско равнище на секторни съвети по заетостта и уменията“, ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 1.

(46)  ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 1, цит. по-горе.

(47)  ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 1, цит. по-горе.

(48)  ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 1, цит. по-горе.

(49)  Вж. становище на ЕИСК относно „Лисабонската програма и вътрешния пазар“, ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 8.

(50)  ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 8, цит. по-горе.

(51)  Вж. становище на ЕИСК относно „Развитие на сектора на бизнес услугите в Европа“, ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 26.

(52)  Вж. становище на ЕИСК относно „Вътрешен пазар на услугите — изисквания по отношение на пазара на труда и защита на потребителите“, ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 14.

(53)  Вж. становище на ЕИСК относно „Развитието в сектора на търговията на дребно и въздействие върху доставчиците и потребителите“, ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 57.

(54)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет: Усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар“, ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 105.

(55)  ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 105, цит. по-горе.

(56)  ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 105, цит. по-горе.

(57)  ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 105, цит. по-горе.

(58)  ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 8, цит. по-горе и становище на ЕИСК относно „Външното измерение на обновената Лисабонска стратегия“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 41.

(59)  Вж. становище на ЕИСК относно „Услугите и европейските производствени индустрии: взаимодействия и въздействие върху заетостта, конкурентоспособността и производителността“, ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 26.

(60)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Еurope“)“, ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 58.

(61)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Към нови граници в ИКТ — стратегия за научноизследователска дейност в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии в Европа“, ОВ C 255, 22.9.2010 г., стр. 54.

(62)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Мисли първо за малките! Small Business Act за Европа“, ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 30.

(63)  Вж. неотдавнашното съобщение на Комисията за „Прилагане на Програмата на Общността за подобряване на икономическия растеж и заетостта и насърчаване на конкурентоспособността на бизнеса в ЕС: Постигнат напредък през 2006 г. и следващи стъпки към предложение за Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО)“ (COM(2007) 223 окончателен, 2.5.2007 г.).

(64)  ОВ C 120, 16.8.2008 г., стр. 51, цит. по-горе.

(65)  Вж. становище на ЕИСК относно „Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на продължителността на задължението да се прилага минимална стандартна данъчна ставка“, ОВ C 51, 17.2.2011 г., стр. 67.

(66)  Вж. становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Съвета относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност“, ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 73.

(67)  ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 57, цит. по-горе.

(68)  Вж. становище на ЕИСК относно „Структури за финансиране на МСП в контекста на настоящата финансова ситуация“, ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 33.

(69)  Вж. становище на ЕИСК относно „Как да помогнем на МСП да се адаптират към промените на световния пазар“, ОВ C 255, 22.9.2010 г., стр. 24.

(70)  Вж. становище на ЕИСК относно „Енергийната бедност в условията на либерализация и икономическа криза“, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 53.

(71)  Вж. становище на ЕИСК относно „Енергийна стратегия за периода 2011-2020 г.“, ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 1.

(72)  Вж. становище на ЕИСК относно „Въздействие на непрекъснатото развитие на енергийните пазари върху индустриалните вериги за създаване на стойност в Европа“, ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 88.

(73)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 88, цит. по-горе.

(74)  Вж. становище на ЕИСК относно „Конкурентоспособност на европейската стъкларска и керамична промишленост, по-специално предвид пакета от мерки на ЕС за енергетиката и изменението на климата“, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 7.

(75)  Вж. становище на ЕИСК относно „От какви услуги от общ интерес се нуждаем, за да отговорим на кризата?“, ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 77.

(76)  Вж. становище на ЕИСК относно „Услугите от общ икономически интерес – как да се разпределят правомощията между ЕС и държавите-членки?“, ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 65.

(77)  ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 88, цит. по-горе.

(78)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно първата оценка на националните планове за действие в областта на енергийната ефективност в съответствие с изискванията на Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги – да напреднем заедно по отношение на енергийната ефективност“, ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 54.

(79)  ОВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 1, цит. по-горе.

(80)  Вж. становище на ЕИСК относно „Европейската транспортна политика в рамките на Лисабонската стратегия след 2010 г. и стратегията за устойчиво развитие“, ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 23.

(81)  ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 23, цит. по-горе.

(82)  ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 23, цит. по-горе.

(83)  Вж. становище на ЕИСК относно „Към по-широко навлизане на електрически превозни средства“, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 47.

---