18.5.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/29

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зачитане на основните права в европейските политики и законодателство в областта на имиграцията“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/06)

Докладчик: г-н Luis Miguel PARIZA CASTAÑOS

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Зачитане на основните права в европейските политики и законодателство в областта на имиграцията“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 октомври 2009 г.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1.   Представяне и контекст

1.1.   ЕИСК реши да изготви становище по собствена инициатива, за да предложи политиките и законодателството на ЕС в областта на имиграцията и граничния контрол да зачитат по подходящ начин правата на човека и да се концентрират основно върху свободата и сигурността на всички хора.

1.2.   С големи политически трудности в Съвета ЕС създава обща законодателна рамка в областта на имиграцията, която предоставя наднационални права и гаранции отвъд променящите се (и понякога ограничителни) закони на държавите-членки. ЕИСК оценява отбелязания напредък, тъй като изработването на общо законодателство на двадесет и седем държави-членки не е лесна задача, особено по една толкова деликатна тема като имиграцията.

1.3.   Въпреки всичко, минималната хармонизация на много от тези разпоредби затруднява и ограничава въвеждането на пълни и подходящи гаранции за защита на правата на човека. От друга страна, в някои държави-членки въвеждането на европейските директиви в националното законодателство не се осъществява по правилния начин по отношение на защитата на основните права на човека.

1.4.   През тези години ЕИСК изготви няколко становища, в които препоръчва общата имиграционна политика да се основава на цялостен подход, който да отчита не само нуждите на държавите-членки на ЕС и сътрудничеството със страните на произход, но и зачитането на човешките права на имигрантите.

1.5.   На 16 октомври 2008 г. Европейският съвет прие Европейски пакт за имиграцията и убежището, който е израз на сериозния политически ангажимент на ЕС за напредък в областта на общата имиграционна политика. По време на шведското председателство, ЕС ще приеме Програмата от Стокхолм (1).

1.6.   Очаква се и влизането в сила на Договора от Лисабон, което предполага нов импулс за развитието на имиграционните политики, които ще бъдат приети чрез обикновена законодателна процедура и ще придадат на Хартата за основните права правнообвързващ характер.

1.7.   През тези години ЕИСК активизира сътрудничеството си с организациите на гражданското общество и създаде стабилна платформа за участие с помощта на Европейския форум за интеграция (2). Комитетът пое важен ангажимент политиките за интеграция да се развиват с участието на гражданското общество.

1.8.   Комитетът изразява загриженост относно увеличаващите се в Европа нетърпимост, расизм и ксенофобия спрямо имигрантите, т.нар. „други“, и изразява опасенията си от задълбочаване на тези прояви в резултат на социалните последици от финансовата криза. Необходимо е водещите личности в политиката и обществото както и средствата за комуникация да подхождат извънредно отговорно и с голяма степен на политически и социален педагогически подход, за да предотвратяват този тип поведение. В учебните програми на основните и средните училища следва да бъде застъпено в по-голяма степен възпитанието, свързано с човешките ценности, основните права, равенството и недискриминацията.

2.   Основните права на човека и имиграционните политики

2.1.   Наред с други международни инструменти, Всеобщата декларация за правата на човека провъзгласява универсалността на обща система на принципи и ценности.

2.2.   Европейската конвенция за правата на човека, подписана от всички държави-членки, и Европейският съд по правата на човека са основата и гаранцията за зачитане на правата на човека на цялата територия на ЕС.

2.3.   Съдът на Европейските общности е признал, че Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека са част от правния ред на Общността и представляват негови основни принципи.

2.4.   Това беше потвърдено и в член 6 на Договора за ЕС, който увеличи гаранцията за основните права в европейската правна система и компетентността на Съда на Европейските общности да следи за спазването им в дейността на европейските институции и държавите-членки в рамките на общностното законодателство.

2.5.   Въпреки че държавите имат суверенно право да контролират влизанията и да предоставят разрешителни за пребиваване на гражданите на трети страни, ЕИСК напомня, че държавите трябва да се придържат към поетите задължения, произтичащи от международните и европейските инструменти и конвенции за основните права на човека и тяхното тълкуване (и прилагане) от страна на компетентните съдебни органи.

2.6.   Хартата на основните права на Европейския съюз включва нови права, които не са част от Европейската конвенция за правата на човека (3). Освен това, редица права не зависят от националността на лицата. Хартата ще придобие задължителен характер, когато бъде ратифициран Договорът от Лисабон и ще увеличи правната сигурност по отношение на защитата на основните права на личността. Хартата ще бъде приложима спрямо европейските институции и държавите-членки, по-специално в случаите, когато прилагат законодателството на Общността и ще укрепи зачитането на основните права по въпросите, свързани с имиграцията.

2.7.   С влизането в сила на Договора от Лисабон ЕС ще има възможност да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека, което ще затвърди ангажимента му по отношение на правата на човека.

2.8.   Комитетът подкрепи също (4) създаването на Агенцията на ЕС за основните права. През 2008 г. Европейският съвет прие многогодишната рамкова програма на Агенцията, обхващаща девет тематични области, сред които расизма и ксенофобията, дискриминацията, убежището, имиграцията и интеграцията, визите и граничния контрол. ЕИСК изразява желание да участва в дейността на Агенцията, за да се засили ролята на организираното гражданско общество в нейните структури.

2.9.   Но въпреки тези инструменти и структури на Общността, много организации на гражданското общество и доклади на независими експерти и научни работници показват, че някои национални политики и законодателства не зачитат по подобаващ начин основните права.

2.10.   По отношение на политиките на Общността, в редица доклади се съобщава за нарушения на човешките права на имигрантите в различни държави-членки, а в други случаи европейските политики легитимират някои национални практики, несъвместими с правата на човека и правовата държава.

2.11.   В прието наскоро становище (5) ЕИСК подчерта, че „имиграционната политика и законите в тази област следва да зачитат напълно човешките права на всички лица, да осигурят тяхното равностойно третиране и недопускането на дискриминация“. За да се утвърди тази цел, ЕИСК предлага в бъдещата европейска имиграционна политика, която ще бъде определена в програмата от Стокхолм, да бъдат включени два нови общи принципа: „основни права и правова държава и основни свободи“.

2.12.   Основните права следва да се предоставят на всички лица, а не само на гражданите на ЕС. Търсещите убежище и имигрантите са защитени от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС. Европейското право в областта на имиграцията и границите и съдебната практика на Съда на европейските общности предлагат освен това набор от гаранции и права, които се простират отвъд свободата на действие на държавите-членки.

2.13.   ЕИСК направи също предложение (6) в областта на външната политика ЕС да прокара международна законодателна рамка за миграцията на основата на Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права. Тази международна законодателна рамка следва да включва основните конвенции на МОТ и Международната конвенция на ООН за защита на правата на всички работници-мигранти и на членовете на техните семейства, която още не е ратифицирана от държавите-членки на ЕС, въпреки че ЕИСК прие становище по собствена инициатива (7), в което предложи нейната ратификация.

2.14.   В Програмата за Европа (8) Комитетът предлага също да се зачитат основните права и правата на човека в политиките на ЕС и по-специално в политиките в областта на имиграцията и убежището.

2.15.   ЕИСК счита, че ценностите и принципите на ЕС, защитата на правата на човека и на свободите следва да бъдат укрепени чрез видим и силен политически авторитет на европейско равнище, поради което подкрепя предложението на председателя на ЕК Барозо за създаване на поста европейски комисар отговарящ за правосъдието, основните права и гражданските свободи. Комитетът очаква, че този ресор ще разполага с политическите инструменти и с необходимите организационни и финансови ресурси за поемане на толкова важна отговорност.

2.16.   Въпреки това Комитетът изразява съжаление, че имиграцията и убежището не са част от този портфейл, а са включени заедно с въпросите за вътрешната сигурност в правомощията на друг комисар. Свързването на имиграцията със сигурността и отделянето ѝ от защитата на основните права изпраща погрешен политически сигнал.

3.   Универсалност на правата на човека

3.1.   Европа днес е изправена пред голямо предизвикателство: гарантиране на правата на човека за всеки човек в рамката на правните системи на ЕС и на държавите-членки, основаващи се на традиционното понятие за гражданство, което отказва част от тези права на лица, които не са граждани, както и на правно разграничение между „гражданин“ и „чужденец“, между „законен имигрант“ или „нередовен имигрант“.

3.2.   Европейските законодателни актове в областта на имиграцията не гарантират по подходящ начин статута на имигранта като правен субект и обект на закрила. Стриктната правна обвързаност между разрешението за работа и разрешението за пребиваване доказва, че имигрантът не се разглежда като лице, а като работна ръка, т.е. като инструмент в служба на пазара на труда, който, в случай че не е необходим, губи възможност за законно пребиваване и по тази причина губи много от правата с промяната на административния му статут - става имигрант без документи.

3.3.   Правата на човека са универсални, неотменими и защитават всички лица, независимо от тяхното положение и юридически статут.

4.   Права на човека и имиграционна политика: десет оперативни приоритета, за да бъде Европа пространство на свобода, сигурност и правосъдие

4.1.   Европа на правата

4.1.1.   През последните години защитата и насърчаването на правата на човека останаха на по-заден план в програмата на ЕС. Политическият приоритет беше сигурността на държавите, като разбирането за сигурност сякаш беше несъвместимо с развитието на свободата и защитата на основните права.

4.1.2.   Политиките в областта на сигурността трябва да защитават ценностите свобода и правосъдие. ЕИСК смята, че отправната точка за тези политики трябва да бъде защитата на основните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права.

4.1.3.   Укрепването на сигурността не трябва да е в ущърб на основните ценности (права на човека и обществени свободи) и на действащите в целия ЕС демократични принципи (правова държава). Свободата на личността не бива да се ограничава от стремежа към колективната сигурност и сигурността на държавата. Някои политически предложения повтарят грешката от предишни периоди: свободата се жертва с цел повече сигурност.

4.1.4.   В този смисъл ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“ от юни 2009 г., чийто приоритет е защитата на основните права на европейските граждани.

4.1.5.   ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за насърчаване на „култура на основните права“, която да включва имиграционната политика, още от първите фази на законодателната процедура. Зачитането на основните права трябва да е обща цел на всички общностни институции (9). Тази цел следва да е придружена от общоевропейска система на периодична последваща оценка на прилагането на приетите на национално, регионално и местно равнище европейски политики по отношение на тяхната съвместимост с основните права и ефективността им (10). ЕИСК и организираното гражданско общество следва да играят съществена роля в тази оценка.

4.2.   Законодателство за допускане

4.2.1.   ЕИСК вече призова ЕС да изготви обща имиграционна политика и хармонизирано законодателство. ЕС и държавите-членки се нуждаят от гъвкаво законодателство, което да позволява трудова имиграция по законни и прозрачни канали, както за висококвалифициран персонал, така и за дейности, изискващи по-ниско квалифицирана работна ръка. По този начин се осъществява подходяща защита на правата на имигрантите.

4.2.2.   Комитетът предложи хоризонтално законодателство, но държавите-членки, Комисията и Съветът взеха решение за изработването на специфични директиви за някои групи имигранти, което може да породи случаи на дискриминация.

4.2.3.   В становищата си относно различните законодателни инициативи на Комисията, ЕИСК препоръчва цялостна съгласуваност и гарантиране на защитата на основните права, както и равно третиране и недискриминация, независимо от професионалната категория на работниците имигранти.

4.3.   Правата на работници имигранти и техните семейства

4.3.1.   Принципът за недискриминация следва да бъде използван като основа (член 21 от Хартата). Работникът имигрант, независимо от продължителността на разрешителното за пребиваване и работа, следва да има същите икономически, трудови и социални права като другите работници. Това е в съответствие и с член 15.3 от Хартата, според който „гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на държавите-членки, имат право на условия на труд еднакви на условията, на които имат право гражданите на Съюза“.

4.3.2.   Равното третиране на работното място се отнася до условията на труд, заплащането, уволненията, безопасните и здравословни условия на труд и правото на сдружаване и стачка.

4.3.3.   ЕИСК смята, че трябва също да се насърчава равното третиране по отношение на други социални и основни права, както е предложил в предходно свое становище: „По-специално ЕИСК предлага набор от права, които да се предоставят на граждани на трети страни, които работят и пребивават законно и временно“ (11), като:

—	право на социална защита и здравеопазване;

—	достъп до стоки и услуги, включително жилище (членове 34 и 35 от Хартата);

—	достъп до образование и професионално обучение (член 14 от Хартата);

—	признаване на дипломи, удостоверения и квалификационни степени в съответствие с общностното законодателство;

—	признаване на правото на труд и социалните права на работниците мигранти, които са командировани в ЕС; (12)

—	правото на образование за малолетните, включително помощи и стипендии за обучение;

—	правото на безплатна правна помощ в случай на необходимост (член 47 от Хартата);

—	право на достъп до безплатна услуга за намиране на работа (публична услуга);

—	право на изучаване на езика на приемащото общество;

—	зачитане на културното, религиозното и езиковото многообразие (член 22 от Хартата);

—	право на свободно движение и пребиваване в рамките на държавата-членка.

4.3.4.   За да могат тези права да бъдат упражнявани, е необходимо съществуването на публични служби, пригодени да ги спазват (средства, обучение на персонала), и чиито представители са длъжни съгласно закона да се отнасят безпристрастно и обективно към лицата. Освен това предвид периода на криза, ЕИСК изразява съмнение по отношение на бюджетните средства, с които разполагат държавите-членки на Съюза, и по отношение на средствата, които са готови да мобилизират както на национално, така и на европейско равнище за осигуряване на ефективна защита на правата на човека и по специално на имигрантите.

4.3.5.   Комитетът не подкрепя предложението, съдържащо се в рамковата директива, а именно да се предостави на държавите-членки възможност за ограничаване на правото на равно третиране на някои условия на труд (заплащане, уволнение, здравословни и безопасни условия на труд, социална защита) и на свободата на събиране, сдружаване и стачка (13) само до лицата, които действително имат работно място. Тези ограничения могат да накърнят принципа на недискриминация и член 12 от Хартата.

4.3.6.   ЕИСК приветства инициативата на Комисията да представи Европейски имиграционен кодекс, който би трябвало да включва основните права и гаранциите за всички мигранти в ЕС.

4.4.   Събиране на семейството

4.4.1.   Правото на семеен живот е едно от правата на човека, което ЕС и държавите-членки следва да защитават и гарантират в политиките и законодателството относно имиграцията (14).

4.4.2.   Минималистичният характер на Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството позволява да не се гарантира напълно правото на събиране на семейството за граждани на трети страни в някои национални законодателства. Докладът на Комисията по транспонирането на директивата (15) потвърди съмненията относно съвместимостта на прилагането на мерките за интеграция, като предварително условие за допускане на територията, с правото на зачитане на семейния живот (член 7 от Хартата) и принципа на пропорционалността.

4.4.3.   Комитетът е на мнение, че директивата за „синя карта“ не е толкова рестриктивна по отношение на събирането на семейството в сравнение с Директива 2003/86. Този подход следва да бъде разширен спрямо всички категории имигранти, независимо от това дали са висококвалифицирани или не.

4.4.4.   Ето защо Комитетът предлага на Комисията да изготви през 2010 г. предложение за изменение на Директива 2003/86.

4.5.   Граници и нередовна имиграция

4.5.1.   ЕИСК желае ефективният граничен контрол да включва зачитане на правото на убежище (член 18 от Хартата) и принципа за забрана за връщане (non-refoulement), който възпрепятства връщането на лице на територията на държава, където съществува риск за живота или свободата му (член 19 от Хартата). Много лица, които се нуждаят от международна закрила, стигат до външните граници по нелегални пътища. Властите следва да гарантират, че тези лица могат да подадат молбата си за закрила и че тя ще бъде разгледана без изключение, в съответствие с международните и европейските конвенции, както и с националното и общностното законодателство.

4.5.2.   ЕИСК предлага преди да се разширят оперативните правомощия на агенция FRONTEX, да се извърши независима оценка на зачитането на правата на човека при съвместни операции за граничен контрол и да се засили парламентарният контрол на национално и европейско равнище. Следва да се направи оценка и на съвместимостта с гаранциите, включени в Кодекса на шенгенските граници, в частност в член 6 и член 13.

4.5.3.   Мерките на ЕС за контрол и надзор в областта на нередовната имиграция надхвърлят географски външните граници на ЕС, например чрез съвместните операции в Африка. ВКБООН и различни НПО предупредиха за липсата на гаранции за зачитане на правата на човека, когато граничният контрол се извършва извън територията на ЕС.

4.5.4.   Стратегията на Европа по отношение на граничния контрол използва все повече технологии за сигурност. Въпреки това създаването на бази данни, които боравят с големи количества лични данни (Шенгенска информационна система (ШИС II), визова информационна система (ВИС) и т.н.), се използват за определяне на етнически и културно-религиозни профили, което създава затруднения, когато трябва да се гарантира правото на недискриминация, предвидено в член 21 от Хартата на основните права.

4.5.5.   По същия начин системата, предложена в пакета от мерки за границите на Комисията от 2008 г (16)., поражда съмнения във връзка с пропорционалността и разумността, които са съществени за всеки нов закон в ЕС и буди сериозни опасения как ще се гарантират правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата) и принципът за недискриминация, посочен в член 13 от Договора за ЕО предвид внедряването на нови технологии (напр. система за автоматизирани операции в областта на граничния контрол).

4.5.6.   За гарантиране на съблюдаването на основните права ЕИСК счита, че следва да се подобри солидарността на ЕС с държавите-членки, които поради географското си положение трябва да приемат много лица, които влизат по нередовен начин в страната и са жертви на престъпни мрежи на нелегален трафик. ЕИСК предлага Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище да започне своята дейност.

4.5.7.   ЕС следва да насърчава също и сътрудничеството със страните на произход за подобряване зачитането на правата на човека, предотвратяване на нередовната имиграция, поощряване на законната имиграция и борба с престъпните мрежи за трафик на хора.

4.6.   Връщане и обратно приемане

4.6.1.   Директивата за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (17) ще предложи европейска рамка за законови и процедурни гаранции за защита (18), които ЕИСК оценява положително, като например ефективното право за обжалване на решения за връщане пред съдебен, административен или друг независим компетентен орган както и безплатна юридическа консултация и процесуално представителство, известни гаранции в очакване на връщането, условия за задържане и т.н.

4.6.2.   Въпреки това ЕИСК споделя мнението на многобройни организации на гражданското общество и независими експерти от Съвета по правата на човека на ООН (19), които сигнализират за разминаване между въведената от директивата обща система и основните права на имигрантите. Ще бъде необходим внимателен контрол на транспонирането и ефективното прилагане на национално равнище на мерките за извеждане, задържане, начините на обжалване и третирането на уязвимите лица.

4.6.3.   Комитетът предлага европейската политиката на връщане да се основава на доброволен подход и зачитане в най-висока степен на хуманни ценности. От това зависи легитимността и доверието в европейската имиграционна политика в чужбина. Изключенията, предвидени например в член 7, параграф 4 от директивата (понятието „опасност от укриване“), могат да компрометират доброволния характер на връщането поради правото на преценка, предоставено на държавите-членки при транспонирането и тълкуването. От друга страна, директивата не гарантира подходяща защита на онези лица, които се намират в правен вакуум в очакване на извеждането, нито по отношение на условията, които оправдават задържането (20), което може да продължи до 6 месеца (с възможност за удължаване с още 12 месеца) (21).

4.6.4.   Член 19 от Хартата на основните права на ЕС изрично забранява колективното експулсиране и гарантира, че никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание – принцип за забрана за връщане (член 4 и 19 от Хартата). Директивата утвърждава зачитането на основните права. Въпреки всичко ВКБООН и различни НПО съобщават за случаи на колективно експулсиране и експулсиране на нередовни имигранти и кандидати за убежище към страни, където се нарушават правата на човека.

4.6.5.   ЕИСК припомня, че членове 3, 5, 6, 8 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и членове 3, 4, 19, 24 и 47 от Хартата съдържат разпоредби, които са приложими към европейската политика по отношение на нередовната имиграция – като се обръща специално внимание на защитата в случай на отвеждане, експулсиране и екстрадиране. Много нередовни имигранти се намират в трудна хуманитарна ситуация, поради което приложимите правила и практики следва да бъдат изготвени и изпълнени в съответствие със стриктни критерии на хуманитарното право и съобразно моралните принципи на солидарността.

4.6.6.   Правовата държава защитава основното право на всички лица на ефективни правни средства за защита, съгласно член 47 и 48 от Хартата. От друга страна, съгласно член 6.2 от Кодекса на шенгенските граници, граничната охрана не следва да дискриминира лица въз основа на пол, етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация. По подобен начин и в съответствие с член 13, гражданите на трети страни, на които се издава отказ за влизане на територията на дадена държава-членка, ще имат право да обжалват това решение и ще им бъде връчено решение, в което се посочват причините за отказа (22).

4.6.7.   Съгласно тълкуванието на Европейския съд по правата на човека на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека (23), лицата с тежки физически или психически заболявания не могат да бъдат задържани или експулсирани, тъй като се нуждаят от здравни грижи. Положението на малолетните, които се нуждаят от закрила, изисква също специално внимание. ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията, свързана с положението на непридружените малолетни.

4.6.8.   ЕИСК счита, че зачитането на правата на човека е абсолютно необходимо условие за подписването на конвенции за обратно приемане с трети страни и се противопоставя на идеята ЕС или държавите-членки да сключват споразумения за репатриране или граничен контрол със страни, които не са подписали основните международни правни инструменти за защита на правата на човека или за които има доказателства, че нарушават тези права. Следва да се обърне специално внимание на защитата на основното право на ефективна правна защита на търсещите убежище (24).

4.7.   Центрове за задържане

4.7.1.   ЕИСК се противопоставя на задържането на търсещите убежище и на нередовните имигранти, тъй като настаняването им в места за задържане трябва във всеки случай да се прилага като извънредна мярка (25).

4.7.2.   Положението и условията на продължително задържане, каквито понастоящем съществуват в някои държави-членки, са неприемливи и следва да бъдат подложени на задълбочен анализ от гледна точка на основните права, включително и правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата.

4.7.3.   Комитетът призовава за по-голяма прозрачност по отношение на центровете за задържане във и извън ЕС и приканва ВКБООН да бъде информиран за положението на задържаните лица, на които да може да бъде оказвана подходяща помощ от страна на НПО.

4.7.4.   ЕИСК смята, че бременните жени и малолетните трябва да бъдат обект на специална закрила и не трябва да бъдат задържани в такива центрове.

4.8.   Имигранти без документи

4.8.1.   Комитетът смята, че лице без документи не е лице без права, поради което ЕС и държавите-членки трябва да защитават основните му права.

4.8.2.   Терминът „незаконна имиграция“, когато се отнася за лица, които емигрират, изисква известно уточняване. Влизането в държава без документи и без необходимите разрешителни не е законно, но лицата, които го извършват, не са престъпници. Връзката между нередовната имиграция и престъпността, която се прави по време на политическите дебати в много от средства за комуникация, не отговаря на действителността и поощрява страхове и ксенофобия в населението на приемащата държава.

4.8.3.   Комитетът смята, че някои държави-членки трябва да подобрят защитата на основните права на имигрантите без документи и че ЕС би трябвало да ги смята за една от най-уязвимите групи, като предотвратява експлоатацията на труда им и гарантира достъпа им до здравни услуги, до други социални услуги и до образование за малолетните.

4.8.4.   Трябва да бъде засилена борбата срещу трафика на хора (малолетни, жени и мъже) с цел сексуална и трудова експлоатация в изпълнение на член 5, параграф 3 от Хартата. Държавите-членки следва ефективно да защитават жертвите, улеснявайки сътрудничеството с правосъдието и тяхното узаконяване.

4.9.   Узаконяване

4.9.1.   Комитетът счита, че правителствата действат лицемерно. Политиката на връщане не е единственият отговор в случаи на нередовна имиграция. Много държави-членки са разработили процедури за узаконяване на статута на нередовните имигранти, като считат, че за гарантиране на основните права и за съобразяване с икономическите и социални нужди е необходимо узаконяването да се извърши при точно определи условия.

4.9.2.   ЕИСК изразява съгласие, че трябва да се подобри обменът на информация между държавите-членки относно узаконяването, както и че трябва да се разработят европейски насоки за прилагането му на основата на ангажимента на Съвета в рамките на Европейския пакт за имиграцията и убежището (26), в който се постигна споразумение за узаконяване на статута за всеки отделен случай в съответствие с националното законодателство по хуманитарни или икономически причини.

4.9.3.   Връщането чрез заповед за експулсиране на лица, чието законно разрешително за пребиваване е изтекло, трябва да се счита за крайна мярка. Преди това трябва да се провери, дали тези лица възнамеряват да подновят разрешителното си за пребиваване.

4.9.4.   ЕИСК смята, че в едно демократично общество (принцип на пропорционалността) необходимостта от експулсиране трябва да се преценява с оглед на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (27). ЕИСК предлага на държавите-членки да използват възможността за узаконяване на положението на тези лица, както предвижда член 6, параграф 4 от Директивата за връщане.

4.9.5.   Освен това, следва да се има предвид и въздействието (и приложимостта) на експулсирането по отношение на основното право на личен и семеен живот, предвидено в член 7 от Хартата.

4.10.   Политики на интеграция

4.10.1.   ЕИСК е изготвил различни становища по собствена инициатива, като препоръчва на ЕС проактивни политики на интеграция с двойна насоченост - към приемащото общество и към имигрантите. Интеграцията е социален процес, който се развива в самото общество, между имигрантите и приемащото общество и между приемащото общество и имигрантите.

4.10.2.   ЕИСК подкрепя общ европейски подход към интеграцията, имайки предвид че всяка държава-членка има собствена правна система и социални институции и различни културни системи и модели.

4.10.3.   Общият европейски подход предполага съществена добавена стойност за политиката и процеса на интеграция: връзка с останалите политики на ЕС (наред с други), с Лисабонската стратегия, с политиката по заетостта, със социалната програма и политиката на сближаване. Освен това той би допринесъл и за укрепване на връзките между интеграцията и ценностите и принципите на ЕС, които се определят в Хартата и в Европейската конвенция за правата на човека.

4.10.4.   През 2008 г. Комитетът участва в дейностите, свързани с Европейската година на междукултурния диалог, за да може диалогът в рамките на многообразието на европейски общества да насърчи интеграцията и едно по-приобщаващо европейско гражданство. ЕИСК предложи (28) изготвянето на наръчници.

4.10.5.   ЕИСК предлага позитивен подход към интеграцията. Въпреки това, някои управляващи подхождат негативно към понятието интеграция като нов инструмент за дискриминация, като ново препятствие пред равенството и достъпа до основните права. ЕИСК счита, че този подход противоречи на член 21 (право на недискриминация) и член 22 (право на културно, религиозно и езиково многообразие) от Хартата.

4.10.6.   Създаването на консултативни форуми и платформи, в които гражданското общество участва на национално, регионално и местно равнище, са примери за добри практики и поради това Комитетът насърчава създаването на такива в държавите-членки. Европейският форум за интеграция, който беше създаден наскоро със съдействието на Комисията и ЕИСК, е важен инструмент за засилване на интеграцията с европейска насоченост.

5.   По-приобщаващо европейско гражданство

5.1.   Някои управляващи, от гледна точка на изключващия национализъм, определят националната и европейската идентичност по начин, който изключва настоящото многообразие на европейските общества и различията на отделните хора поради техния етнически, национален, религиозен или културен произход.

5.2.   Нашите демократични общества са плуралистични и богати на многообразие. Всеки един от европейските граждани е съвкупност от различни идентичности. Европейските демокрации са свободни и открити общества и следва да се основават на приобщаването на всички граждани, независимо от идентичната им принадлежност.

5.3.   Демокрацията губи от качеството си, ако гражданските права се ограничат чрез тесногръдото и изключващо виждане за идентичността. Политиките на интеграция и имиграционното законодателство никога не трябва да бъдат използвани като политическо алиби за лишаване на имигрантите и малцинствата от граждански права.

5.4.   ЕИСК смята, че основата на нашите демокрации следва да бъде разширена, като се включат нови граждани, които имат равни права и задължения. Правата на национално и европейско гражданство трябва да включват цялото многообразие, без дискриминация (29).

5.5.   ЕИСК изготви становище по собствена инициатива (30), насочено към Конвента, който подготви неуспелия Договор за създаване на Конституция за Европа, призовавайки да се предостави европейско гражданство на гражданите от трети страни със статут на дългосрочно пребиваващи. Комитетът предлага на Комисията и на Европейския парламент това предложение да бъде включено в целите на новия мандат.

---

(1)  COM(2009) 262 окончателен, 10.06.2009 г.

(2)  Европейски форум за интеграция и убежище и уебсайта на ЕС относно интеграцията.

(3)  ОВ на ЕС С 303/1 от 14.12.2007 г.

(4)  Становище на ЕИСК, ОВ C 88, 11.4.2006 г., стр. 37

(5)  Становище на ЕИСК, ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 78

(6)  Становище на ЕИСК, ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 91

(7)  Становище на ЕИСК, ОВ C 302, 7.12.2004 г., стр. 49

(8)  Програма за Европа: http://www.eesc.europa.eu/documents/publications/pdf/booklets/EESC-2009-10-BG.pdf.

(9)  Доклад на Европейската комисия относно практическото функциониране на методологията за систематичен и строг мониторинг на съблюдаването на Хартата на основните права, COM(2009) 205 окончателен, от 29.4.2009 г.

(10)  Това би било в съответствие с член 60 от Договора от Лисабон.

(11)  Становище на ЕИСК, ОВ C 286, 17.11.2005 г., стр. 20

(12)  В рамките на предложението за директива, което Комисията ще приеме през следващите месеци.

(13)  COM(2007) 638, член 12, параграф 2, букви г) и д). В съответствие с установеното в предложението държавите-членки могат също да прилагат ограничения по отношение на отпускането на стипендии за достъп до следване и професионално обучение и на достъпа до обществено жилище за онези лица, които имат право да пребивават за период от минимум 3 години.

(14)  Това беше потвърдено от Съда на Европейските общности в решението по делото Европейски парламент срещу Съвет на Европейския съюз C-540/03.

(15)  COM(2008) 610, от 8.10.2008 г.

(16)  COM(2008) 69 окончателен, от 13.2.2008 г.

(17)  Директива 2008/115/ЕО.

(18)  Напр. член 12, параграфи 1 и 2, член 13, параграфи 1, 2, 3 и 4, член 14, параграфи 1 и 2 от директивата.

(19)  Съобщение за пресата: „United Nations Experts express concern about the proposed European Union Return Directive“ (Експерти на ООН изразяват загриженост относно предложената от Европейския съюз директива за връщане), 18 юли 2008 г.

(20)  Член 15, параграф 1.

(21)  Член 15, параграфи 5 и 6.

(22)  Регламент 562/2006 (Кодекс на шенгенските граници), ОВ L105/1, от 13.04.2006 г.

(23)  Член 19 от Хартата на основните права включва практиката на Съда в Страсбург и по-конкретно решение от 17 декември 1996 г. Ахмед срещу Австрия, 1996 г. VI-2006 и решение Soering от 7 юли 1989 г.

(24)  Както е решил Съдът на Европейските общности по делото Европейски парламент срещу Съвет на Европейския съюз C-133/06.

(25)  Вж. становище на ЕИСК от 16 юли 2009 г. относно „Приемане на лица, търсещи убежище в държавите-членки – минимални стандарти“ (докладчик: г-жа LE NOUAIL-MARLIERE), прието на пленарната сесия, проведена на 15 и 16 юли 2009 г (ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 110).

(26)  Съвет на ЕС, 1344/08, 24 септември 2008 г.

(27)  Например, Boultif срещу Швейцария, (№ 54273/00, §§ 39, 41 и 46, от 2 ноември 2001 г., ECHR 2001-IX.) и Üner срещу Нидерландия [GC], № 46419/99, 18 октомври 2006, § 58.

(28)  Становище на ЕИСК, ОВ C 185, 8.8.2006 г., стр. 42

(29)  Член 13 от Договора за създаване на Европейската общност.

(30)  Становище по собствена инициатива ОВ C 208, 3.9.2003 г., стр. 76

---