52009DC0538

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 15.10.2009 г.

COM(2009) 538 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Към интегриране на морското наблюдение: Обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС

{SEC(2009) 1341}

Към интегрирането на морското наблюдение в ЕС

A COMMON Обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС

Въведение

В своето Съобщение за интегрираната морска политика за Европейския съюз Европейската комисия пое ангажимента „ да предприеме стъпки за създаване на системи за наблюдение, които са в по-голяма степен оперативно съвместими, за да бъдат обединени съществуващите системи за наблюдение и проследяване на кораби, използвани за осигуряване на безопасност по море, опазване на морската околна среда, за избягване на замърсяването на моретата, контрол на риболова, контрол на външните граници, както и за други дейности по правоприлагането по мор“. [1]

Съветът по общи въпроси на своята среща на 8 декември 2008 г. окуражи Комисията да работи за оперативна съвместимост между националните и общностните системи, с цел да се увеличи рентабилността на морското наблюдение. Този подход към по-голяма интеграция на морското наблюдение бе потвърден в пътна карта за развитие на Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR), която предвижда постепенното създаване на обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС[2], също както и при неотдавнашното актуализиране на системата на Общността за контрол на движението на корабите и за информация[3].

Целта на интегрираното морско наблюдение е да се генерира ситуационна осведоменост за дейностите по море, оказващи влияние върху безопасността и сигурността по море, граничния контрол, морската околна среда, контрола на рибарството, търговските и икономически интереси на Европейския съюз, както и за общото правоприлагане и отбраната, така че да се улесни правилното вземане на решения.

Морската ситуационна осведоменост е ефективното разбиране на дейността, свързана с морската област, която може да окаже влияние на сигурността, безопасността, икономиката или околната среда на Европейския съюз и неговите държави-членки. На основата на ясно дефинираните нужди и права на потребителя, тя помага на органите, отговорни за дейностите по мониторинг и наблюдение, в предотвратяването и управлението по един обстоен начин на всички ситуации, събития и действия, свързани с морската област на ЕС.

Морската област на ЕС включва териториалните води на държавите-членки на ЕС, изключителните икономически зони и континенталните платформи, както бе дефинирано в Конвенцията на Обединените нации по морското право от 1982 г., също както и всички свързани с морето дейности, провеждания в тях, на морското дъно, под повърхността на морето, на повърхността и над нея, като инсталации, товари, малки лодки и плавателни съдове, които са под флага на, са собственост, или са управлявани от ЕС или плават към ЕС. Освен гореизложеното, тя също обхваща всяка област за търсене и спасяване, както и области, които са били посочени за морска операция на ЕС под граждански или военен контрол[4].

Съществува ясно изразена нужда за споделяне на информация, произтичаща от морското наблюдение. Различните секторни органи, които се занимават с мониторинга и наблюдението на действията по море, събират данни и оперативна информация, така че да могат да изградят най-добрата представа на морска осведоменост за своя собствена употреба. За много общности от потребители понастоящем на тази представа ѝ липсва допълнителна информация, събрана от други секторни потребители поради липсата на взаимен обмен. Разработване на необходимите средства за осъществяване на такъв обмен на данни и на информация ще подобри осведомеността на различните потребители. Такава прояснена представа ще увеличи ефективността на органите на държавите-членки и ще подобри рентабилността.

Целта на настоящото съобщение е да установи ръководни принципи за развитието на обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС и да стартира процеса за нейното създаване. За да се постигне това, трябва да се установи засилена координация и съгласуваност между Европейската комисия, държавите-членки и тези партньори, които Европейската общност за отбрана може да посочи за тази цел.

Предизвикателства

Понастоящем сме изправени пред следните предизвикателства относно развитието на обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС.

Разнообразни потребителски и операторски общности: Както на национално, така и на ниво ЕС националните органи, отговорни за отбрана, граничен контрол, митници, замърсяване на морето, контрол на рибарството, морска безопасност и сигурност, управление на трафика на плавателни съдове, спасяване и реагиране при злополуки и бедствия, също както и за правоприлагане, събират информация за своите собствени цели.

При все че съществуват технологични средства за споделяне на тази информация по съдържателен начин, повечето от информацията, необходима за изграждане на тази морска ситуационна осведоменост все още се събира от многобройни секторни системи както на национално ниво, така и на ниво ЕС и на международно ниво.

Докато в някои случаи ангажираните органи не са осведомени, че подобна информация се събира от други органи и системи, в други случаи те са осведомени за това, но не са в състояние да споделят тази информация помежду си, защото стандартите за споделяне на информация, споразуменията, политиките относно процесите на информационен обмен понастоящем съществуват само в определени потребителски общности.

Разнообразни правни рамки: Различните дейности по морско наблюдение попадат в областта на всеки един от трите стълба на ЕС. Разработени са системи за наблюдение въз основа на специфичното за сектора право, международното право и правото на ЕС. Независимо от съществуващата рамка на ЕС, нищо не възпрепятства държавите-членки да интегрират техните дейности по морско наблюдение.

Трансгранични заплахи: Заплахите, пред които са изправени държавите-членки в морската област на ЕС, често изискват подобрен транснационален и понякога междусекторен подход, по-специално по отношение на извънтериториалните води.

Специфични правни разпоредби: Международна и на ЕС законодателна рамка за дейности по морско наблюдение на извънтериториални води и с оглед на обработката на лични, конфиденциални или класифицирани данни.

Обхват

Като се имат предвид гореизложените предизвикателства, процесът на дефиниране и прилагане с цел установяване на обща среда за обмен на информация, може да бъде успешен само при консултация и координация в пълна степен с всички съответни потребителски и операторски общности и при пълно спазване на принципа на субсидиарността. В случаите, когато това се счете за уместно, трябва да бъдат включени съседни трети страни.

Различните компоненти на общата среда за обмен на информация се подразбират както следва:

- „Обща“ : тъй като информацията следва да бъде споделяна между различните потребителски общности, данните, използвани за тази информация, трябва да бъдат събирани само веднъж.

- „Информацията“ трябва да позволи дефинирана от потребителя ситуационна осведоменост. Идващата от коренно различни потребителски общности информация трябва да бъде разграничима, разбираема и използваема. Трябва да се гарантира обработката на такава информация с подходящите мерки за сигурност.

- „Споделянето“ означава, че всяка Общност получава, но също така и осигурява информация въз основа на предварително съгласувани стандарти и процедури.

- „ Среда “ се отнася до взаимосвързани секторни информационни системи, което позволява на потребителите да създадат свои специфични представи на ситуационна осведоменост, които им позволяват да откриват тенденции и да забелязват аномалии и заплахи.

Създаването на обща среда за обмен на информация следва да доведе до:

Оперативна съвместимост: трябва да бъдат изнамерени пътища и начини, които да позволят обмена на информация между секторните системи, както действащите[5], така и тези, които понастоящем се разработват от Европейския съюз и неговите държави-членки, подкрепени от агенции на ЕС като ЕАМБ, АОКР, FRONTEX и ЕАО[6]. Това изисква съществуващите и бъдещи стандарти, взаимовръзки, нетехнически процеси и процедури да бъдат разработвани и установявани с цел да позволяват споделяне на информация и нейната защита, което да става въз основа на съгласувани права за достъп. Това също трябва да доведе до подобрена оперативна съвместимост между секторните системи в рамките на отделна държава-членка.

Подобряване на ситуационната осведоменост: Информацията, придобита в тази среда,трябва значително да подобри ситуационната осведоменост в рамките на ЕС и държавите-членки.

Ефективност: в допълнение към това, тази среда трябва също да допринесе за единство на усилията между субектите с интереси в морската област чрез избягване на дублирането при събиране на информация и следователно значително да се намалят финансовите разходи за всички участници. След време може да бъде обсъден многоцелеви подход, при който се използват инструменти за наблюдение и средства на различни потребителски общности.

Принцип на субсидиарност: огромното мнозинство от дейности по мониторинг и наблюдение на море се извършват като отговорността за тях е на държавите-членки. Следвайки принципа на субсидиарност, държавите-членки са отговорни за координирането на събирането и проверката на информацията от всички техни агенции, администрации и национални оператори, за предпочитане чрез единен национален координационен механизъм. Където е приложимо, държавите-членки също ще управляват правата за достъп на трети държави, ще определят нивото на сигурност на информацията и данните, и ще одобряват и контролират механизмите за селективно разпространение и сигурност на данните.

Ръководни принципи за развитието на обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС

Принцип 1: Подход, който свързва взаимно всички потребителски общности

Общата среда за обмен на информация трябва да позволи на органите на държавите-членки да използват по-ефективно информацията от морското наблюдение. Трябва да бъдат разработени общи правила и стандарти на ниво на Общността, с цел да се оптимизира обмена на информация между различните потребителски общности. На всяка от тези общности трябва да бъде дадена възможност да предостави и/или получи информация на национално ниво от международни[7], регионални[8], такива на Общността[9], военни[10]и вътрешни системи за сигурност и механизми[11] въз основа на принципа „необходимост от информация“, в съответствие с условията за използване и определените потребителски права за достъп, с цел те да си съставят своя, определена от потребителя, представа за ситуацията.

Въпроси, които трябва да бъдат взети под внимание:

1. Гъвкава среда за обмен на информация: докато общата среда за обмен на информация трябва да бъде достатъчно сигурна, тя трябва да бъде също така достатъчно гъвкава, за да се адаптира към нуждите и ситуациите на новите потребители. Ситуацията обуславя нуждата да се позволи на всяка общност от потребители, която участва в общата среда за обмен на информация, да получи достъп до колкото е възможно повече информация, така че да се оформи индивидуална представа за ситуацията, която да отговаря на нейните оперативни изисквания. Такава нужда е установена например в съвместните операции на Frontex, с цел да се предотвратят нелегалните дейности на южните външни граници на ЕС.

2. Предоставяне на съдържателна информация за по-добро вземане на решения: подобрен капацитет за вземане на решение може да бъде постигнат само ако всички общности дадат своя принос. Например информационния обмен между гражданските органи и отбранителната система трябва да бъде двупосочен, като в същото време се спазват съответните правила за информационна сигурност.

Препоръки

3. Избягване дублирането на информация: данните за контрол на движението трябва да бъдат разпространявани само еднократно чрез системата Safe-Sea-Net[12]. След това същите данни могат да се предоставят на всички признати потребители, включително общността за отбрана, в съответствие със съществуващата правна рамка на ниво ЕС или нейната модификация, ако е уместно.

4. Оперативната съвместимост между потребителските общности на ЕС: поддръжката от страна на военните системи на ЕС за гражданската морска безопасност и сигурност, включително мисии за спасяване и реагиране при злополуки и бедствия, изисква подобрение на оперативната съвместимост и взаимовръзката между всички съответни участници на национално ниво.

5. Национална координация: засиленото управление на въпросите, свързани с морското наблюдение, трябва да бъде постигнато на първо място на национално ниво. За тази цел се препоръчва, че органите, които вече са идентифицирани като центрове за секторна информация, трябва да служат като допирни точки в общата среда за обмен на информация.

6. Международно и регионално сътрудничество: докато изграждането на допирни точки между различните системи за морско наблюдение в рамките на ЕС, трябва да бъде отделено необходимото внимание на потенциала от обмена на определени части от информацията с трети страни. Въпросите на сигурността и реципрочността на такава информация също трябва да бъдат обмислени. Петте регионални морски басейна (Балтийския, Северния, Атлантическия, Средиземноморския и Черноморския), както и отвъдморските територии всяка за себе си представляват обширни райони със специфични заплахи. Необходими са допълнителни усилия, за да се даде адекватен отговор на тези заплахи.

Принцип 2: Изграждане на техническа рамка за оперативна съвместимост и бъдеща интеграция

Изграждането на „обща среда за информационен обмен“ за „морската област на ЕС“ може да бъде постигнато по най-добър начин чрез нейерархична техническа рамка от системи за морски мониторинг и наблюдение. Такава една структура трябва да бъде проектирана като рентабилно взаимодействие на различни информационни пластове, с цел да се позволи подобрението на изградената от потребителя представа. Структурата на системата трябва да позволява данните да бъдат inter alia събирани, съединявани, анализирани, разпространявани и управлявани на необходимото ниво на децентрализация, в зависимост от загрижеността за сигурността (например разузнаване) и при спазване на регламентите за защита на данните, международните правила и функционалните изисквания. По най-добър начин трябва да бъдат използвани наличните системи.

Фактори, които трябва да бъдат отчитани:

7. Съвместна оперативност и взаимовръзка на системите: вместо поставянето на цялата информация заедно в една-единствена база от данни, всяка потребителска общност трябва да предостави достъп до своите данни на други потребителски общности, които имат нужда от тях и имат право да я получават. По този начин, всяка потребителска общност трябва да бъде издател на своята собствена информация, както и получател на информацията, издадена от други потребителски общности въз основа на принципа „необходимост от информация“. Структурата трябва да направи информацията използваема чрез общи стандарти, да позволи на всички потребители да се доверяват на информацията, която получават, като се предоставя достъп само на потребители, които имат право на това.

8. Използване на система, базирана на Общността: за определени категории информация е по-лесно и по-рентабилно събирането и разпространението на данните по централизиран начин. Системата на Общността SafeSeaNet трябва да се използва от всички съответни потребителски общности и да бъде разработена допълнително, за да функционира като главна платформа за информационен обмен в морската област на ЕС относно уведомленията за пристигане и тръгване от пристанища, уведомленията за опасни стоки, уведомленията относно морската сигурност, информация за инциденти или произшествия, информация от системата за автоматична идентификация (AIS), информация от системите за глобално разпознаване и проследяване на морския трафик на дълги разстояния (LRIT) и мониторинг на замърсяването. Управлението и бъдещата еволюция на тази система се извършва от Комисията, подпомагана от ръководна група на високо равнище на SafeSeaNet, както е записано в Директива 2002/59/ЕО.

9. Използване на секторните системи за споделяне на класифицирана информация: при все това, за определени категории информация, каквито са класифицираната информация, данните, свързани със сигурността (например сведенията, свързани с вътрешната сигурност и отбраната), трябва да се следва секторен подход, с цел да се предпазят интересите в областта на сигурността на въпросния потребителски общности или получатели. По принцип такава информация трябва да бъде обменена основа на принципа „необходимост от информация“ в рамките на съответната потребителска общност. В случай на необходимост, и ако е уместно, тази информация трябва да бъде споделяна с други потребителски общности или получатели на национално ниво, в съответствие със законодателството, също както и с други държави-членки, използващи системи, базирани на Общността.

10. Регионални подходи: държавите-членки трябва да преценят дали да развият капацитети за изготвяне на съвместна ситуационна осведоменост за законни незаконни дейности в морето, които биха допринесли за подобрена възможност за регионално реагиране.

Препоръки

11. Техническа рамка: като отчита в пълна степен компетенциите на националните органи, както са установени от националното и общностно законодателство, такава структура трябва да бъде планирана като рентабилна взаимовръзка на различни информационни пластове, въз основа на оперативната съвместимост и общите стандарти. Тези пластове трябва да осигурят на потребителя най-доброто техническо решение за информационен достъп, мощно извличане на информация, корелационни процеси и хармонизирани критерии за засичане на нормални и извънредни тенденции. За тази цел, трябва да бъдат съгласувани взаимно съвместими модели на данни и стандарти и трябва да бъдат установени сигурни комуникационни линии между съответните потребители на данни въз основа на предварително определени права за достъп.

Пример за информационни пластове (нейерархични):

[pic]

Събирането, съединяването, анализът и разпространението на информацията могат да бъдат извършени както следва:

- Събиране: дублирането при събирането на информация за разпространение, например от военните и граждански органи, може да бъде избягнато чрез използване на едни и същи средства (с наземно базиране, от сателит, чрез сензори).

- Съединяване: съединяването на данните може да запълни информационни дупки и да намали несигурността в информацията, получена от различни източници.

- Анализ: анализът, свързан със сигурността, трябва да бъде извършван отделно.

- Разпространение: правилната информация трябва да бъде предавана точно на лицето, отговорно за вземане на решения и навреме. Достъпът до информацията изисква необходимите разрешителни.

- Оперативна съвместимост и общи стандарти: структурата изисква също така най-добрите технически решения за синхронизиране на обслужването, качество на данните и стандартни методологии за лексиката и обмена на данни, като се надгражда върху най-добрите практики. Това е от фундаментално значение за да се гарантира съгласуваността между действията на ЕС и действията, предприети от нашите съседи, особено в общите регионални морета.

- Агенции на ЕС: съответните агенции на ЕС играят важна поддържаща и координационна роля в рамките на тяхната потребителска общност. Те могат също така да служат като центрове за информационен обмен, ако е необходимо.

Принцип 3: Информационен обмен между граждански и военни органи

Информация от наблюдението трябва да бъде споделяна между гражданските и военните органи, с цел да се избегне дублиране и се постигне рентабилност. Признавайки техните различни цели и основни мандати, това изисква общи стандарти и процедури за достъп до и използване на съответната информация, за да се позволи двупосочен информационен обмен.

Фактори, които трябва да бъдат отчитани:

12. Относно главните задачи и компетенциите на националните, регионалните или международните органи, според установеното от националното и общностно законодателство, подкрепата на военните сили на държавите-членки за управляваната от гражданските власти мисии за морска безопасност и вътрешна сигурност е важна и изисква подобрена оперативна съвместимост и взаимовръзка между всички засегнати участници. Подобно, получените от цивилните органи данни могат да бъдат в услуга на военните операции.

13. Прилагането на националното законодателство и законодателството на Общността изисква правила и възможности за действие в извънтериториалните води. Технологии като събирането и анализа на сателитни снимки с висока разделителна способност, патрулирането във въздуха, използването на платформи без присъствие на хора, откриването и анализа на звуци под водата, които досега са били дейности в сферата на отбраната, в нарастваща степен се оценяват като важни за гражданска употреба. И обратно, гражданските потребителски общности могат да предоставят на отбраната значителен обем от необходима информация въз основа на общата среда за обмен на информация за вярната представа за морето.

Препоръки

14. Засилена координация : за постигането на гореспоменатите цели за развитие на обща среда за информационен обмен трябва да бъде установена тясна координация между Европейската комисия, държавите-членки и тези партньори, които Европейскaтa общност за отбрана може да посочи за тази цел. Превръщането на тази засилена координация в политически ориентации ще бъде извършено при пълно спазване на правната рамка на всяка потребителска общност.

15. По-добро използване на инструментите за наблюдение в общностите: граждански и военни потребители, които имат разрешение, трябва да имат възможност да изискват и получават данни от европейските инструменти за наблюдение за целите на морското наблюдение. На техническо ниво, това изисква общи правила за споделяне, съставяне и представяне на тази информация на индивидуалните потребители, както е необходимо.

16. Данни, получени от космически изследвания: Европа е решена да развие своя собствена оперативна програма за наблюдение на Земята чрез Програмата за глобалния мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС). Подобряването на морската ситуационна осведоменост чрез използване на космическите активи може да подпомогне операциите, провеждани от гражданските и военните власти, каквито са мониторинга на морския трафик, замърсяването на морето и борбата срещу незаконните дейности по море. Дори днес използването на космическите наблюдения за мониторинг на морското замърсяване е част от системата CleanSeaNet, управлявана от ЕАМБ. Тези въпроси също се разглеждат от ГМОСС, като по този начин се допринася за приложения, свързани със сигурността в областта на наблюдение на външните морски граници на ЕС и подкрепа за външната дейност на ЕС.

Принцип 4: Специфични правни разпоредби

В законодателството на ЕС и националното законодателство трябва да бъдат открити пречките пред обмена на данни от мониторинга и наблюдението за целите на установяване на обща информационна среда за обмен на информация При премахването на тези пречки трябва да бъде отделено дължимото внимание inter alia на спазването на поверителността на данните, правата за защита на интелектуална собственост и защитата на личните данни в съответствие с националното и международното право.

Фактори, които трябва да бъдат отчитани:

17. Обработка на лични данни: различните дейности, посочени в предишните части, могат да включват обработката на лични данни. Принципите на закона за защита на личните данни, приложими в Европейския съюз, трябва да бъдат спазвани в рамката на общата среда за обмен на информация[13]. Личните данни трябва да бъдат събирани със законосъобразна цел, използвани и предавани с цел, която е съвместима с първоначалната цел на събирането.

18. Изисквания за поверителност: изглежда значителна част от данните от морското наблюдение и докладване се класифицира и/или трябва да бъде третирана като (търговски) конфиденциална. Относно поверителността, основната пречка е изричният характер на разпоредбите за поверителност в някои от ключовите инструменти, свързани с мониторинга и наблюдението. Като следствие на това, обработката и по-нататъшното предаване на този вид данни трябва да гарантира, че получателите на данните са в еднаква степен обвързани с поверителността и изискванията за професионална тайна, както е случаят с текущите разпоредби за системите за глобално разпознаване и проследяване на морския трафик на дълги разстояния (LRIT).

19. Граждански/военен обмен на данни : Относно възможен обмен на данни и информация между различните органи (включително военните), трябва да бъде допълнително изследвано как интегритета на класифицираната информация, конфиденциалните бизнес данни, информацията, свързана с криминални разследвания и зашитата на личните данни могат да бъдат гарантирани.

Препоръки:

20. С оглед на правната сигурност на всички участници, се предлага всеки механизъм, който има за цел трансграничния обмен на данни от различни съществуващи бази от данни, да стане обект на ясна правна рамка въз основа на принципа „необходимост от информация“, като се определи поне същността на въпросните данни, способностите на доставчиците на данните, целите ( и методите) на обмена и потенциалните получатели на информацията, също както и включването на необходимите предпазни клаузи относно поверителността и сигурността на (определени) данни и защитата на личните данни, в случаите когато това може да е важно и се вземат предвид съществуващите правни разпоредби и оперативни системи на ниво ЕС.

21. Обработката на личните данни за прилагането на военното право, правото в областта на държавната сигурност и наказателното право понастоящем остава извън общата правна рамка за защита на данните. При все това, защитата на данните може да бъде адресирана на основа при специфични правни инструменти в тези области, както на ниво на Общността, така и на ниво на държавите-членки[14]. Като следствие на това ще бъдат необходими допълнителни предпазни механизми, в случай че се обмисля споделянето на лични данни между органите, които попадат в обхвата на съществуващата правна рамка за защита на личните данни (например органите по рибарството) и органите (понастоящем) попадащи извън този обхват (например военните органи, органите на държавна сигурност).

Перспективи

Ръководните принципи за развитието на обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС , както бе обяснено по-горе, има за цел да стартира процес на обсъждане на ниво ЕС и на ниво държави-членки. Тази работа трябва да обхване всички потребителски общности, така че техните нужди и политическите опции, необходими за посрещането на тези нужди, да бъдат ясно посочени. За тази цел, службите на Комисията си сътрудничат с екипа на „мъдреците“ на Европейска агенция за отбрана в рамките на техния мандат да издават доклад за морското наблюдение.

Предлага се в тази област да се установи постоянно и структурно сътрудничество между различните участници от ЕС в гражданската и военната област на държавите-членки, с цел да се намерят иновативни решения в рамките на дадената правна рамка. Такава координация трябва да допринесе за оперативната съвместимост и взаимовръзка между съществуващите граждански и военни системи.

Предлага се работата по развитието на обща среда за обмен на информация да бъде извършена в рамките на Експертната група на държавите-членки и на Комисията за морско наблюдение, в съответствие с друга текуща дейност, в секторни групи и комитети в рамките на техните съответни компетенции. В частност, групата ще разглежда системната структура за информационен обмен между различните секторни системи, като взема предвид съществуващите правни рамки и ще прави преглед на процедурните и технологичните бариери пред информационното споделяне.

Изграждането на общата среда за обмен на информация не трябва по никакъв начин да възпрепятства развитието на съществуващите и планирани секторни информационни системи, включително тяхната еволюция, доколкото нуждата от оперативна съвместимост, която да позволява информационен обмен с други свързани системи, е взета предвид.

Като се следва интерактивен подход, ръководните принципи могат да бъдат ревизирани в частност в светлината на резултатите от следните три проекта, които ще бъдат проведени с цел да се оцени способността на потребителите от различни държави-членки и потребителски общности да обменят информация.

22. Пилотен проект за интеграцията на морското наблюдение в Средиземно море и неговите аспекти спрямо Атлантическия океан[15]. Целта на този двугодишен проект е да се провери капацитета на 6 държави-членки в този регион за обмен на информация от наблюдение, свързана с граничния контрол, борбата с наркотрафика, борбата с тероризма, борбата срещу контрабандата на стоки и предотвратяването на морското замърсяване. Очаква се проектът да стартира в края на 2009 г.

23. Пилотният проект за интеграцията на морското наблюдение в басейните на северните европейски морета[16] е с подобни цели и продължителност като горепосоченият пилотен проект в Средиземно море.

24. Съгласно работната програма за 2010 г. на 7-та рамкова програма за научни изследвания и развитие (тема „Сигурност“), бе публикувана покана за предложения за демонстрационна програма, имаща за цел интеграцията, валидирането и демонстрацията на решението „системи от системи“ за морското гранично наблюдение в едър мащаб. Основните въпроси, които са обхванати, са откриването на малки летателни апарати, съединението на информацията за откриване на аномалии, оперативната съвместимост и осигуримостта. Решението ще бъде тествано в определена област на външната морска граница, показващо от техническа гледна точка пътя към развитието на обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС. В допълнение към това, по тема „Космос“ на 7-та Рамкова програма бе публикувана покана за предложения за развитие на пред оперативните сервизни възможности на ГМОСС за морско наблюдение.

Списък с допълнителните инициативи на ЕС, свързани с интегрирането на морското наблюдение може да бъде намерен в работния документ на службите на Комисията в приложението към това съобщение.

Заключения

Един интегриран подход към морското наблюдение трябва да подобри ефективността на органите, отговорни за морските дейности, като направи достъпни повече инструменти и повече информация, които са необходими за извършването на техните задължения. Това трябва да има за резултат по-ефективни операции и намалени оперативни разходи. Потенциалните спестявания на ниво ЕС са значителни, като се има предвид нарастващата нужда да се открият, посочат, проследят и засекат, между другото, незаконната имиграция, незаконния риболов, също както и да се предотвратят морските злополуки, да се защити околната среда и да се улесни търговията. Ползите, които ще произлязат от този процес положително ще повлияят на националната сигурност, морската сигурност и безопасност, защитата на морската околна среда, граничния контрол и, по принцип, правоприлагането.

Поради това Комисията приканва Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет да:

- подкрепят целите, представени в настоящото Съобщение;

- запазят предложения подход в съответните им сфери на отговорност.

[1] COM(2007) 575 окончателен, 10.10.2007 г.

[2] СOM (2008) 68 окончателен от 13.2.2008 г., 9.

[3] Директива 2009/17/ЕО за изменение на Директива 2002/59/ЕО относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация, ОВ L131, 28 5 2009 г.,стр. 101. В еднаква степен е от значение и Регламент (ЕО) № 725/2004 от 31 март 2004 година относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения, ОВ L129, 29.4.2004 г., стр. 6.

[4] Въпреки че всички области, включени в „морската област на ЕС“ оказват пряко или косвено въздействие върху политиката и интересите на ЕС, не всички от тях са предмет на компетенцията на ЕС.

[5] Например SafeSeaNet, CleanseaNet, Центъра на ЕС за данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния (LRIT), който се управлява от ЕАМБ.

[6] В работния документ на Комисията, придружаващ настоящото съобщение можете да намерите глосар с термините и съкращенията.

[7] Вж. AIS, LRIT.

[8] Вж. BSRBCC, BSBCIC.

[9] Вж. SafeSeaNet, центъра EU LRIT, CleanSeaNet, VMS, EUROSUR.

[10] Вж. MSSIS, VR-MTC, SUCBAS.

[11] MAOC-N, CeCLAD, информационната система FRONTEX

[12] Директива 2002/59 на Съвета, изменена с Директива 2009/17, член 22, буква а).

[13] Директива 95/46/ЕО за защита на физически лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31) и националните разпоредби за прилагането ѝ; Регламент (ЕО) 45/2001 относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.01.2001, стр. 1). Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни от 28 януари 1981 г. (ETS 108). към Конвенцията е прикрепен допълнителен протокол относно надзорните органи и трансграничните потоци от данни (ETS 181, 8 ноември 2001 г.) и Препоръка н Съвета на Европа № . R(87) 15 от 17 септември 1987 г. за регулиране на използването на лични данни в полицейския сектор.

[14] Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на лични данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60.

[15] Покана за представяне на предложения MARE/2008/13

[16] Покана за представяне на предложения MARE/2009/41