18.5.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/18

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Перспективи на стратегията за устойчиво развитие“

(проучвателно становище)

(2010/C 128/04)

Докладчик: г-н EHNMARK

На 18 март 2009 г. Европейската Комисия реши, в съответствие с чл. 262 на Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Перспективи на стратегията за устойчиво развитие“

(проучвателно становище).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 октомври 2009 г. (докладчик: г-н EHNMARK).

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 4 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 178 гласа „за“, 21 гласа „против“ и 18 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства Двугодишния доклад на Комисията за постигнатия напредък по стратегията на ЕС за устойчиво развитие (1). Докладът предлага основа за по-нататъшния дебат относно прилагането на стратегията за устойчиво развитие от страна на ЕС.

1.2.   ЕИСК подкрепя предложението на Комисията през следващия период в стратегията да се включат приоритетни действия по четири основни теми - икономика с ниски въглеродни емисии, защита на биоразнообразието, водите и останалите природни ресурси, насърчаване на социалното приобщаване, укрепване на международното измерение на устойчивото развитие. Комитетът обаче изразява съжаление, че Комисията не е задълбочила повече анализа и не е направила конкретни предложения за цели, срокове и действие в тези области.

1.3.   Въпреки някои отделни положителни тенденции е ясно, че в сегашния си вид стратегията на ЕС за устойчиво развитие не постига своите цели.

1.4.   За да бъде ефективна, стратегията на ЕС за устойчиво развитие се нуждае от изцяло нова структура на управление, която включва подобаващо обезпечаване с персонал и бюджет, както и механизми, с които да може да се контролира прилагането на стратегията.

1.5.   ЕИСК би приветствал една по-добра координация в рамките на Комисията, за което би могъл да допринесе член на Комисията, който да отговаря за координацията. Комитетът препоръчва също така да се създаде независим комитет на високо равнище, който да отговаря за редовното наблюдение на напредъка в областта на устойчивото развитие и да формулира публични препоръки към институциите.

1.6.   Комитетът призовава Съвета и Комисията да превърнат стратегията на ЕС за устойчиво развитие в метастратегия за всички политики на ЕС. Всички останали стратегии на ЕС с по-близък времеви хоризонт трябва да допринасят за постигането на целите на една бъдеща стратегия на ЕС за устойчиво развитие. Много от приетите днес политики ще имат отражение през следващите десетилетия. Ефективните в краткосрочен план мерки не бива да влошават възможностите за развитие на бъдещите поколения.

1.7.   В настоящото становище ЕИСК се спира на необходимостта от по-добро съгласуване между Лисабонската стратегия и стратегията за устойчиво развитие. При изготвянето на новата Лисабонска стратегия до 2020 г. от Комисията следва да се поиска изрично да покаже по какъв начин предложените в тази стратегия действия ще подкрепят дългосрочния преход към по-устойчив модел на развитие. Аналогично, в бъдещите финансови перспективи, структурните фондове, ОСП, рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие и във всички останали големи стратегии и програми на европейско равнище следва да се изисква посочването на начина, по който те спомагат за постигането на общите и конкретните цели на стратегията за устойчиво развитие.

1.8.   БВП в сегашния си вид не може да продължава да бъде решаващо мерило при формирането на политиките. Напредъкът и благоденствието на хората би трябвало да се измерват по начин, различен от досегашния. ЕИСК напълно подкрепя по-нататъшното разработване и прилагане на индикатори за напредъка, които не се ограничават до БВП. Във връзка с това е необходимо да се проведе и дискусия за ценностите, които ЕС желае да насърчава.

1.9.   Устойчивото развитие предполага ангажимент и усилия на местно равнище. Развитието на такъв ангажимент прави наложително активното сътрудничество както на всички социални партньори, така и на цялото организирано гражданско общество.

1.10.   За да бъде успешно приложена стратегията за устойчиво развитие, политиците също трябва категорично да поемат отговорност – както на европейско и национално, така и на местно равнище, в което безспорна роля се пада и на Европейския парламент. Комитетът препоръчва да се създаде механизъм за оценка от Комисията на националния напредък по приетите показатели, която да бъде последвана от специфични за всяка страна насоки по ключови въпроси, на които следва да се обърне внимание. За основа на този механизъм може да се използва успешно създаденият механизъм за наблюдение на напредъка по Лисабонската програма.

1.11.   ЕИСК изразява съжаление, че при изготвянето на доклада си и формулирането на предложенията Комисията не се консултирала нито с ЕИСК, нито с други организации, към което Съветът призова в заключенията си от 2006 г. Също толкова важно би било да се потърсят становищата и на организации на гражданското общество. Чрез създаването на Обсерваторията на устойчивото развитие преди три години Комитетът засили своя капацитет за интегриране на въпросите, свързани с устойчивото развитие. На свой ред този орган провежда редовни консултации с националните съвети за устойчиво развитие. Комитетът препоръчва този механизъм да се използва по-систематично за осигуряване на творчески предложения от страна на гражданското общество относно осъвременяването и наблюдението на напредъка в областта на устойчивото развитие в Европа.

1.12.   Особено важно е стратегията на ЕС за устойчиво развитие да се приведе в добре функциониращо състояние за следващата Световна среща на върха за устойчиво развитие, която ще се проведе в Рио де Жанейро през 2012 г.

2.   Съобщението на Комисията

Съобщението на Европейската комисия (СОМ(2009) 400 окончателен, 24 юли 2009 г.) за по-нататъшното развитие на стратегията за устойчиво развитие представлява за съжаление само скромна стъпка напред. В него наистина се подчертават, от една страна, недостатъците при прилагането на целите на стратегията на ЕС за устойчиво развитие, но не се предлагат ефективни мерки за отстраняването на тези недостатъци в бъдеще.

2.1.1.   ЕИСК припомня във връзка с това, че именно въпросът за отправянето на ясни политически сигнали беше един от лайтмотивите на консултациите с Комисията, Съвета и Европейския парламент.

2.1.2.   Решенията относно политическите сигнали изискват добра подготовка. ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не беше в състояние да отдели по-значителни ресурси за разработване на база за подготовката през тази година на политика за устойчиво развитие.

2.2.   В документа на Комисията се съдържа серия от „моментни снимки“ на напредъка, постигнат по отношение на седемте приоритетни области и темите, обхващащи няколко сектора. Това е ценна практика, която показва на какво е необходимо да се отдели по-голям приоритет и къде има нужда от задълбочен анализ.

2.3.   От документа се вижда, че отчетените тенденции са почти изцяло незадоволителни. През последните години се работеше много по въпроси на климата и енергията, но резултатите в по-голямата си част са все още далеч от желаните. Транспортът е друга област, в която политиката не успя да промени тенденцията за повишаване на емисиите. Въобще положителните примери се свеждат само до отделни мерки – някой многообещаващ законопроект или пък новаторска инициатива. Не личи обаче устойчива тенденция, която би довела до обрат към положително развитие.

2.4.   ЕИСК не възнамерява да коментира извършената от Комисията схематична оценка на отделните политики, а само отбелязва, че изложеното от Комисията не представлява обнадеждаващо четиво. Резултатът е, че се подчертава необходимостта от по-сериозни политически усилия по отношение на устойчивото развитие.

2.5.   От няколко години насам устойчивото производство и потребление са с висок приоритет. Пример е използването на суровини в производството. Статистиката показва, че ЕС и САЩ използват двойно повече суровини за единица продукт, отколкото например Япония. В тази област ефективността може значително да се повиши чрез рационализации.

2.6.   Комисията отделя специално внимание на усилията за включване на социалното измерение и социалните въпроси както в стратегията за устойчиво развитие, така и в други текущи стратегии на ЕС за развитие (Лисабонска стратегия и други). Значението на тези усилия се онагледява от факта, че повече от 70 милиона европейци живеят в бедност (според определението, използвано, между другото, от Статистическата служба на ЕС). Връзката между въпросите на миграцията и промените в броя на живеещите в условия на бедност е ключов въпрос.

3.   Стратегия по време на криза?

3.1.   Политиката за устойчиво развитие беше поставена на дневен ред преди почти 20 години на конференцията в Рио де Жанейро. Посланието на тази конференция беше ясно и убедително – да се задоволяват потребностите на настоящето, без да се затрудняват условията на живот на бъдещите поколения. Десет години по-късно заключенията от срещата на високо равнище в Йоханесбург (Световна среща на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург през 2002 г.) срещнаха силен отзвук. Там най-сетне беше изготвен цялостен пакет от предложения за справедливо обществено развитие в целия свят.

3.2.   Като част от подготовката за срещата на високо равнище в Йоханесбург, ЕС прие първата европейска стратегия за устойчиво развитие (COM(2001) 264 окончателен, „Устойчива Европа за един по-добър свят – Стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие“).

3.3.   Стратегията на ЕС за устойчиво развитие беше приета през пролетта на 2001 г. с голямо въодушевление. Едва няколко години по-късно положението постепенно стана по-сложно.

3.4.   Стратегията сама по себе си почти не дава основания за критики. Не бяха малко ентусиазираните ѝ поддръжници сред гражданското общество, както и сред политиците и личностите, формиращи общественото мнение.

3.5.   Действителният проблем се състоеше по-скоро в недостига на истинска воля (или способност) да се пристъпи към прилагането на идеите в конкретни планове за действие.

3.6.   През 2006 г. стратегията за устойчиво развитие беше преразгледана въз основа на „Преглед на стратегията на ЕС за устойчиво развитие – Обновена стратегия“. Прегледът не внесе повече яснота във връзка с определянето на приоритети и с процедурите по прилагането. Успоредно с това ЕС разработи нови програми, включително такива, насочени към икономически растеж и заетост.

3.7.   През последните години противоречията между вижданията за устойчиво развитие и програмите за растеж и конкурентоспособност станаха все по-очевидни. Това, по което те се различават, е например времевата рамка - ако Лисабонската стратегия е ориентирана в средносрочен план, то стратегията за устойчиво развитие е с дългосрочна перспектива. Това може да доведе дотам, че в рамките на Лисабонската стратегия да се даде приоритет на мерки с краткосрочно действие, които противоречат на дългосрочните цели на устойчивото развитие.

3.8.   Чуват се все повече гласове, които искат да бъде преразгледано разпределението на задачите между двете стратегии. Сливането на стратегиите би било възможна мярка за по-ефективно използване на наличните ресурси.

3.9.   Настоящото становище обаче има за цел да покаже, че стратегията за устойчиво развитие трябва да бъде обновена, което би могло да послужи като пътна карта както в европейски, така и в световен план.

4.   Какво сме научили?

4.1.   През последните години ЕИСК прие над десет становища относно различните аспекти на стратегията, а освен това представи и проучвания за начините, по които стратегията би могла да бъде развивана по-нататък. Преобладаваше мнението, че устойчивото развитие и Лисабонската стратегия следва да бъдат развивани координирано, независимо от това че принадлежат към различни рубрики (2).

4.2.   ЕИСК успя да идентифицира три фактора, които, взети заедно, обясняват защо двете стратегии имаха различно въздействие.

—

Една от причините е на двете стратегии. С Лисабонската стратегия се прави опит да се дадат отговори на належащи политически въпроси, докато при устойчивото развитие се търсят отговори на въпроса за дългосрочните приоритети. Разликата може да се констатира и при разглеждане на въпроса за личностите: зад Лисабонската стратегия стоят държавни и правителствени ръководители, докато устойчивото развитие обикновено е в ресора на министрите на околната среда. Тази разлика в тежестта се отразява и в разпределението на ресурсите: както в Комисията, така и в държавите-членки по стратегията за устойчиво развитие работи значително по-малко персонал, отколкото по Лисабонската стратегия.

—	Двете стратегии намериха : Лисабонската стратегия още не е придобила голяма известност, но във всеки случай е близка до широки кръгове, докато устойчивото развитие се възприема като нещо теоретично, което трудно се съчетава с политическите действия в практиката.

—

: Лисабонската стратегия разполага със строга система за планиране и наблюдение въз основа на общи стандарти и графици. При устойчивото развитие съществува по-необвързваща система за определяне на общи приоритети и за обща оценка. В резултат на това чрез Лисабонската стратегия може да се упражнява по-силен натиск върху държавите-членки, докато стратегията за устойчивото развитие се отнася по-скоро до общи намерения.

4.3.   Последната цялостна оценка на стратегията за устойчиво развитие беше извършена преди нейното преразглеждане през 2006 г. В преразгледаните насоки за стратегията Съветът изтъкна, че е от основно значение да се засилят сътрудничеството и координацията между националните и европейските усилия във връзка с устойчивото развитие. Беше отчетено като особено важно определянето на ясни приоритети в работата за устойчиво развитие. В една оценка, изготвена преди двугодишния преглед на Комисията от 2008 г., беше направен също изводът, че е постигнат напредък в областите, в които се използва подходът, основаван на жизнения цикъл на продуктите, в намаляването на отпадъците, както и в множество инициативи в областта на опазването на околната среда (Progress on EU Sustainable Development Strategy -„Напредъкът в стратегията на ЕС за устойчиво развитие“, заключителен доклад, ECORYS).

4.4.   Важно е да се отбележи, че липсва достатъчно съгласуваност между структурните фондове и стратегията за устойчиво развитие. Именно в областите, за които ЕС отделя финансови средства в големи размери, устойчивостта на инвестициите би следвало да има най-висок приоритет.

5.   Нов тласък на стратегията за устойчиво развитие: някои отправни точки

5.1.   ЕС изигра решаваща роля за разработването на глобални подходи към устойчивото развитие. Много страни и регионални блокове разглеждат ЕС като пионер в областта на устойчивото развитие. Ползите ще бъдат големи, ако ЕС съумее да поеме ролята на движеща сила и при съживяването на стратегията за устойчиво развитие.

5.2.   Една от многото трудности, свързани със стратегията в сегашния ѝ вид, е че има твърде много приоритети: седем основни области и четири теми, обхващащи няколко сектора. Може да се очаква, че стратегия с по-отчетливо изразени приоритети би имала по-голяма действена сила. От решаващо значение за по-голямата действена сила е също така стратегията на ЕС за устойчиво развитие да съдържа ясни и количествено измерими цели.

5.3.   Освен това не бива повече да се премълчава, че, макар устойчивото развитие да се крепи на три стълба, не всички мерки могат винаги да бъдат едновременно благоприятни както за околната среда, така и за социалната област, и за икономиката. Не може да има само ситуации, в които всички печелят. Напротив, необходимо е да се поставят често пъти болезнени приоритети. В миналото приоритетите твърде често са поставяни в полза на краткосрочни икономически интереси. За съжаление изглежда, че това се повтаря сега и при програмите за преструктуриране в настоящата икономическа криза.

5.4.   Публичният сектор трябва да поеме важна водеща роля при насърчаването на устойчивото развитие. Чрез законодателство, данъчни стимули и субсидии (включително прекратяването на вредни субсидии), както и чрез обществени поръчки, той може да даде съществен импулс за повече устойчивост.

5.5.   Новата финансова перспектива от 2014 г. нататък следва да се ориентира по целите на бъдещата стратегия за устойчиво развитие.

5.6.   Стратегията на ЕС за устойчиво развитие трябва да разгледа проблема с вредните субсидии. ЕИСК призовава Комисията да представи най-сетне пътната карта за реформата на вредните субсидии, която трябваше да е готова още през 2008 г.

5.7.   Съживяването на стратегията за устойчиво развитие не бива да води до засилване на централизирания контрол. Устойчивото развитие трябва да се придружава от нови подходи към делегирането и децентрализацията на процеса на вземане на решения.

5.8.   Устойчивото развитие се основава на ангажираността и действията на близки до гражданите равнища. През 90-те години на 20-и век доброволческите организации и социалните партньори имаха решаващо участие за динамично профилиране на действията на ЕС по въпросите на устойчивото развитие. В една новоориентирана стратегия за устойчиво развитие е необходимо да бъде отредена ключова роля на доброволческите организации.

5.9.   Друг важен участник в бъдещата работа са регионалните и преди всичко местните власти.

5.10.   Често се говори за необходимостта от по-голям ангажимент от страна на бизнеса. Очевидно е, че в преразгледаната стратегия за устойчиво развитие предприятията следва да имат своята подразбираща се и ясна роля. Определено съществува засилен интерес от страна на бизнеса към въпросите, свързани с климата и устойчивото развитие.

6.   Аргументи за обновяване на стратегията за устойчиво развитие

6.1.   Важно ли е да се придаде нов импулс на стратегията за устойчиво развитие? Въпросът може да прозвучи странно. На фона на ежедневния поток от информация по теми като климат, енергия, селско стопанство, биоразнообразие и т.н. подкрепата за конкретната работа по въпросите на устойчивото развитие е почти неограничена.

6.2.   Конкретните проблеми, свързани със затоплянето на климата привлякоха значително обществено внимание и доведоха до изготвянето на многобройни доклади, предупреждаващи за тази опасност, като например доклада „Stern“. Освен това проектът „Икономика на екосистемите и биоразнообразието“ (TEEB) открои опасностите в областта на екосистемите, които могат да станат реалност, ако продължим да намаляваме биологичното разнообразие и да претоварваме екосистемите.

6.3.   Селското стопанство в по-широк смисъл ще се изправи пред нови проблеми вследствие на повишаващите се температури. Въпросът как селскостопанското производство трябва да бъде пренастроено в новите условия остава най-същественият в бъдещата работа в областта на селскостопанската политика.

6.4.   Списъкът може още много да се допълва. Повечето въпроси са вече познати от общия дебат. По-малко внимание се обръща обаче на факта, че отраженията върху нашето ежедневие ще се проявят по-рано, отколкото се смяташе досега.

6.5.   Комитетът призовава Комисията да превърне стратегията на ЕС за устойчиво развитие в метастратегия за всички политики на ЕС. Всички останали стратегии на ЕС трябва да допринасят за постигането на целите на една бъдеща стратегия на ЕС за устойчиво развитие.

6.6.   ЕИСК напълно подкрепя по нататъшното разработване и прилагането на показатели за напредъка, които не се ограничават до БВП. Публикуваният неотдавна доклад на комисията „Stiglitz“ отново ясно показа, че БВП не е в състояние да задава насоки за решенията с далечна перспектива, които трябва да вземем сега. Точно обратното, той ни подвежда, като не разкрива действителните проблеми и по този начин ги отлага за бъдещето. ЕИСК прие неотдавна становище, в което се разглеждат последствията от нов подход към БВП (3). Дебатът трябва обаче да надхвърля дискусията за количествените показатели. Основната ни грижа следва да бъде да намерим начина, по който искаме да постигнем устойчиво благосъстояние и благоденствие в нашето общество и да се превърнем във високоефективна икономика с ниски разходи.

6.7.   ЕС трябва да подобри комуникацията си с гражданите, включително по въпроси във връзка с устойчивото развитие.

7.   Политическа отговорност и потребност от ръководство

7.1.   В редица свои документи относно устойчивото развитие ЕИСК е подчертавал, че устойчивото развитие изисква политическо ръководство и воля да се поеме ролята на движеща сила на развитието. Това не означава призив към централизация. Става въпрос по-скоро за инициативност, за изграждане на мрежи и за поемане на отговорност.

7.2.   ЕИСК потвърждава отново своето виждане, което вече беше изразено в предходни становища, че успехът на усилията за устойчиво развитие изисква освен активното поемане на политическа отговорност също и активното участие на местно и регионално равнище. ЕИСК подчертава също така, че социалните партньори и гражданското общество в широк смисъл трябва да имат възможността да участват активно в планирането и прилагането.

7.3.   В този смисъл е необходимо да се подчертае необходимостта от сътрудничество и съгласуваност между двете ключови стратегии за развитие, а именно между Лисабонската стратегия и стратегията за устойчиво развитие. Дали тези две стратегии могат да бъдат обединени в една е второстепенен въпрос – най-важното е по тях да се работи в тясна съгласуваност. Трябва обаче да бъде ясно, че мерките в рамките на Лисабонската програма допринасят за целите на по-широкообхватната стратегия на ЕС за устойчиво развитие.

7.4.   Успешното прилагане на стратегията на ЕС за устойчиво развитие задължително се нуждае от по-силна структура на управление. ЕИСК призовава Съвета да създаде цикъл на управление на стратегията на ЕС за устойчиво развитие, който да бъде подобен на този на Лисабонската стратегия и да включва годишни доклади, бенчмаркинг и отворения метод на координация, така че държавите-членки да могат да бъдат по-лесно сравнявани помежду им и да се насърчава състезанието за осигуряване на по-голяма устойчивост. Освен това както в държавите-членки, така и в Комисията, следва да се предоставят повече ресурси за прилагането на стратегията на ЕС за устойчиво развитие.

8.   Знание и нагласи

8.1.   Комисията отделя значително място на въпросите в областта на образованието и обучението и обобщава различните програми на ЕС в тази област. Това, което Комисията не прави, е да поставя въпросите в областта на образованието и знанията в по-широка демократична перспектива. За устойчивото развитие, както и за политиката в областта на климата, ще бъде необходимо вземането на решения, които невинаги ще бъдат приветствани. Устойчивото развитие, подобно на климата и енергийната политика, трябва да има основа на местно равнище.

8.2.   Какво може да се направи, за да се гарантира, че ще има подкрепа и помощ на местно равнище? Ключов фактор тук е образованието - образование, което е повече в съответствие например със скандинавските центрове за обучение на възрастни („народни висши училища“), където демократичното измерение заема челно място в учебната програма. От социална гледна точка образованието също дава значителен принос за изграждането на демократични структури. Не случайно центровете за обучение на възрастни в скандинавските страни играят решаваща роля в набирането на персонал за всички видове организации на гражданското общество.

8.3.   Това обаче не означава, че училището и образованието на младите хора имат по-малко значение. Важното в случая е да се укрепят както обучението на възрастни, така и училищното образование, и да се намерят нови методи за обучение.

8.4.   ЕИСК препоръчва да се даде по-широка дефиниция на образователния аспект на стратегията за устойчиво развитие.

9.   Научноизследователска дейност и дългосрочно развитие

9.1.   От самото начало решенията, свързани със стратегията за устойчиво развитие, подчертават важността на научните изследвания. Взети са няколко конкретни решения за дългосрочното развитие на научноизследователската дейност и обучението на изследователите. Едно от най-важните решения е това, което беше прието в Барселона и с което се определя целта държавите-членки да повишат разходите си за научноизследователска дейност до 3 % от националния БВП в обозримото бъдеще, т.е. до 2010 г.

9.2.   ЕИСК обръща внимание, че всички държави-членки трябва да полагат усилия за постигане на поставената в Барселона цел, а следователно и значително да увеличат средствата за подпомагане на научните изследвания.

9.3.   Също така научноизследователската политика и Лисабонската стратегия би следвало да бъдат по-тясно свързани помежду си, за да се постигне синергия между устойчивото развитие и Лисабонската стратегия.

9.4.   Сътрудничеството между научноизследователските институти по въпросите на климата е силно развито. За научните изследвания с много дългосрочна перспектива обаче може да се окаже трудно да се наложат в конкуренцията за получаване на финансиране. Затова ЕИСК предлага, в рамките на програмата за научни изследвания на ЕС Комисията да извърши проучване относно настоящите потребности от научни изследвания в областта на климата, енергията и устойчивото развитие.

10.   Подобряване на организацията на структурите за подготовка

10.1.   В друг контекст ЕИСК е подчертавал необходимостта от политическо ръководство в подготовката на мерките, попадащи в категорията на устойчивото развитие или политиката в областта на климата и енергията. ЕИСК на няколко пъти цитира бившия френски премиер Michel Rocard, който по време на голяма конференция на ЕИСК посочи, че устойчивото развитие несъмнено ще изисква решения, които невинаги ще бъдат лесни или популярни. Министър-председателят на Люксембург засегна същата тема преди няколко години, като каза, че „Съветът на министрите знае точно какви мерки трябва да бъдат взети - проблемът е, че ние не знаем как да бъдем преизбрани за нашите национални парламенти след прилагането им“.

10.2.   Отговорът се крие в своевременното и системно развитие на процедурите за консултации и диалог. Преди всичко това трябва да се направи въз основа на подхода „отдолу-нагоре“. Ключовото понятие тук е участието, но то трябва да бъде допълнено от солидарността.

10.3.   ЕИСК неколкократно е подчертавал необходимостта от по-ефективна структура за сътрудничество в рамките на Комисията. От гледна точка на сегашната ситуация това би означавало да има отделен комисар със статут на заместник-председател, който да насърчава сътрудничеството и координацията между настоящите основни стратегии: устойчивост, климат и енергетика, Лисабонска стратегия.

---

(1)  COM(2009) 400 окончателен.

(2)  Вж. напр. ОВ C 195, 18.8.2006 г., стр. 29 и ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 76.

(3)  ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 53.

---