14.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 8/1

A.

като има предвид, че за втори път в историята ООН организира международна конференция относно финансирането за развитие, която е предвидено да се проведе в Доха в периода от 29 ноември до 2 декември 2008 г. и имаща за цел да обедини държавни и правителствени глави и не само министри на развитието, но и министри на финансите, както и представители на международните финансови организации, частните банки и предприятия и гражданското общество, за да извършат преглед на напредъка, постигнат след конференцията в Монтерей;

Б.

като има предвид, че за постигането на ЦХР е необходимо увеличаване на финансирането в голяма степен;

В.

като има предвид, че финансирането за развитие следва да се определи като най-рентабилен начин за отговор на световните нужди, свързани с развитието, и на глобалната несигурност;

Г.

като има предвид, че необходимостта от адекватни, предсказуеми и устойчиви финансови средства е по-належаща от всякога, особено като се вземе под внимание предизвикателството, свързано с изменението на климата и неговите последици, включително природните бедствия, и особената уязвимост на развиващите се страни;

Д.

като има предвид, че ЕС е най-големият донор на помощ в световен мащаб, основен акционер в международните финансови институции и най-важният търговски партньор за развиващите се страни;

Е.

като има предвид, че ЕС се е ангажирал с ясна и задължителна времева рамка за постигане на целта от 0,56 % от БНД до 2010 г. и целта от 0,7 % от БНД до 2015 г.;

Ж.

като има предвид, че при запазване на текущите тенденции относно нивата на ОПР в държавите-членки, някои от тези държави няма да постигнат целите, с които са се ангажирали — 0,51 % за ЕС-15 (т.е. държавите-членки на ЕС преди разширяването през 2004 г.) и 0,17 % за ЕС-12 (т.е. държавите-членки, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 г. и на 1 януари 2007 г.) от БНД до 2010 г.;

З.

като има предвид, че помощта по програми за Африка се увеличава въпреки общия спад на ОПР през 2007 г.;

И.

като има предвид, че напоследък са се появили значими нови предизвикателства във връзка с развитието, включително изменението на климата, структурни промени в стоковите пазари и по-специално пазарите на хранителни продукти и петрол, и важни нови тенденции в сътрудничеството юг-юг, включително подкрепа за инфраструктура в Африка от страна на Китай и отпускане на кредити от страна на Бразилската банка за развитие BNDES в Латинска Америка;

Й.

като има предвид, че финансовите услуги в много развиващи се страни са недостатъчно добре развити в резултат на многобройни фактори, включително ограничения върху предлагането на услуги, липса на правна сигурност и права на собственост;

1.

Потвърждава своя ангажимент за премахване на бедността, за устойчиво развитие и за постигане на ЦХР като единствен начин за постигане на социална справедливост и по-добро качество на живот за около един милиард души в света, които живеят в изключителна бедност, определена като доход, възлизащ на по-малко от един щатски долар на ден;

2.

Призовава държавите-членки да направят ясно разграничение между разходи за развитие и разходи, свързани с външнополитически интереси, и подчертава в тази връзка, че ОПР следва да съответства на критериите за такава помощ, установени от Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР), и на препоръките на ОИСР/КПР за отделяне на ОПР;

3.

Подчертава абсолютната необходимост ЕС да се стреми към най-високо равнище на координация, с оглед постигането на съгласуваност с други политики на Общността (околна среда, миграция, права на човека, селско стопанство, и т.н.) и избягването на дублиране и несъгласуваност на дейностите;

4.

Припомня, че незабавните и необходими мерки, които трябва да бъдат предприети от ЕС за справяне с драматичните последствия от покачването на цените на хранителните продукти в развиващите се страни не следва да бъдат схващани и прилагани като част от финансовите усилия, изисквани от Консенсуса от Монтерей; следователно очаква конкретно предложение от Комисията относно използването на фондове, предназначени за спешни ситуации;

5.

Подчертава, че прекомерната и непропорционална административна тежест в някои от страните партньори накърнява ефективността на помощите за развитие; изразява опасения, че тази тежест може да изложи на опасност постигането на ЦХР;

6.

Отбелязва, че ЕС все още не е намерил подходящия баланс между два противоречащи си подхода към помощите за развитие: от една страна, да гласува доверие на страните партньори за правилното разпределяне на средствата и да подпомага тяхната администрация в разработването на подходящи инструменти за усвояване на средствата; а, от друга страна, да определя целево предназначението на финансовата помощ с цел да бъдат избягнати злоупотреби или неефективно разпределяне на помощта;

7.

Посочва, че в световен мащаб ЕС заема водеща позиция като донор на ОПР с почти 60 % от ОПР в света и приветства факта, че през годините делът на ЕС в ОПР в света се увеличава; въпреки това изисква Комисията да представи ясни и прозрачни данни относно дела от бюджета на Общността, предназначен за помощта на ЕС за развитие, с оглед оценяването на последващите действията, предприети във връзка с Консенсуса от Монтерей от всички европейски донори; също така изразява съжаление, че равнището на финансовите помощи на ЕС за развиващите се страни не е публично видимо и приканва Комисията да разработи уместни и целеви инструменти за комуникация и информиране с цел повишаване на публичността на помощите на ЕС за развитие;

8.

Приветства факта, че ЕС постигна обвързващата цел за средна стойност в Съюза на ОПР от 0,39 % от БНД до 2006 г., но отбелязва обезпокояващото намаляване на помощта на ЕС през 2007 г. от 47,7 милиарда евро през 2006 г. (0,41 % от общия БНД на ЕС) на 46,1 милиарда евро през 2007 г. (0,38 % от общия БНД на ЕС) и призовава държавите-членки да повишат размера на ОПР, за да постигнат обещаната цел от 0,56 % от БНД през 2010 г.;

9.

Настоява да не се извършва повторно намаляване на докладваната ОПР от страна на държавите-членки; подчертава, че ако се запази настоящата тенденция, ЕС ще е предоставил 75 милиарда евро по-малко от обещаните за периода 2005—2010 г.;

10.

Изразява дълбока загриженост, че по-голямата част от държавите-членки (18 от 27, особено Латвия, Италия, Португалия, Гърция и Чешката република) не са успели да повишат своето равнище на ОПР между 2006 г. и 2007 г. и че в някои страни като Белгия, Франция и Обединеното кралства се е стигнало дори до драстично намаление от над 10 %; призовава държавите-членки да изпълняват ангажиментите си за ОПР в размера, в който са поети; отбелязва със задоволство, че някои държави-членки (Дания, Ирландия, Люксембург, Испания, Швеция и Нидерландия) със сигурност ще постигнат целите си за ОПР за 2010 г., и изразява увереност, че тези държави-членки ще запазят своите високи нива на ОПР;

11.

Приветства твърдата позиция на Комисията по отношение на усилията, които трябва да се съсредоточат както върху количеството, така и върху качеството на помощите за развитие от държавите-членки и решително подкрепя своето предупреждение за възможни сериозни отрицателни последствия при неспазване на финансовите ангажименти от страна на държавите-членки; призовава Комисията да използва своя експертен опит и авторитет, за да убеждава други публични и частни донори да спазят финансовите си обещания;

12.

Изразява дълбока загриженост от това, че някои държави-членки финансират увеличението на ОПР към края на съответния период, което води до нетна загуба за развиващите се страни в размер на повече от 17 милиарда евро;

13.

Приветства подхода на определени държави-членки да разработят обвързващи многогодишни графици за увеличаване на нивата на ОПР, за да постигнат целта на ООН от 0,7 % до 2015 г.; призовава държавите-членки, които не са обявили многогодишните си графици, да го направят във възможно най-кратки срокове; подчертава, че държавите-членки следва да ги приемат преди посочената международна конференция относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Доха, и да изпълняват своите ангажименти;

14.

Отбелязва, че намаленията на докладваните равнища на помощ през 2007 г. в някои случаи се дължат на изкуственото завишаване на сумите през 2006 г. поради облекчаване на дългове; призовава държавите-членки да увеличат нивата на ОПР по устойчив начин, като се концентрират върху сумите след изваждане на стойностите за облекчаване на дългове;

15.

Счита за напълно неприемливо несъответствието между честите обещания за увеличена финансова помощ и значително по-малките суми, които се отпускат на практика и изразява загриженост, че някои държави-членки дават признаци на намален ентусиазъм за предоставяне на помощи;

16.

Подчертава факта, че консултациите с правителствата партньори, националните парламенти и организациите на гражданското общество са от ключово значение при вземането на решенията относно размера и направленията на ОПР;

17.

Подчертава, че помощта трябва да се предоставя със съответната бързина, и изразява недоволство, че процесите на предоставяне често са съпроводени от неоправдано забавяне;

18.

Подчертава, че е необходимо гъвкавостта при предоставяне на средства за сътрудничество, целяща да се отговори на променящите се обстоятелства например увеличаването на цените на хранителните продукти, да бъде балансирана от наложителността да се предоставя предсказуемо финансиране, което да позволи на държавите партньори да градят планове с цел устойчиво развитие, приспособяване към изменението на климата и облекчаване на неговите последици;

19.

Настойчиво призовава за стриктно спазване на принципите на отговорно отпускане на заеми и отговорно финансиране, с цел операциите по отпускане на заеми и финансиране да бъдат устойчиви по отношение на икономическото развитие и развитието на околната среда и в съответствие с „екваториалните принципи“; призовава Комисията да участва в установяването на такива принципи и да оказва на международни форуми въздействие в полза на обвързващи мерки за практическо прилагане на принципите по начин, който да обхване и новите участници в процеса на развитие от публичния и частния сектор;

20.

Подкрепя безрезервно усилията на развиващите се страни да поддържат устойчиви равнища на дълг в дългосрочен план и да прилагат Инициативата за бедните силно задлъжнели страни, която е от основно значение за изпълнението на ЦХР; въпреки това изразява съжаление, че плановете за облекчаване на дълга не включват голям брой страни, за които дълговете остават пречка за изпълнение на ЦХР; подчертава необходимостта от спешен международен дебат относно разширяване на международните мерки, така че да се обхванат някои страни, които в момента не са част от Инициативата за бедните силно задлъжнели страни;

21.

Призовава Комисията да разгледа въпроса за „одиозните“ (odious) или незаконни дългове, т.е. дългове, породени от безотговорно, егоистично, неразумно или нечестно отпускане на заеми и за принципите на отговорното финансиране в рамките на двустранни и многостранни преговори относно облекчаването на дълга; приветства призива на Комисията за действия за ограничаване на правото на търговски кредитори и на „хищнически фондове“ (vulture funds) да получават дължимите суми, в случай на съдебни процедури;

22.

Призовава всички държави-членки на ЕС да се придържат към рамката за устойчивост на дълговете и да настояват тя да бъде развита, за да се отчете вътрешният дълг и финансовите нужди на дадена страна; приканва всички държави-членки да признаят, че отговорността на заемодателите не се ограничава до спазването на рамката за устойчивост, но също така включва:

23.

Настоятелно призовава ЕС да насърчава международните усилия, чиято цел е създаването на някаква форма на международна процедура при несъстоятелност или честна и прозрачна арбитражна процедура за ефикасни и справедливи действия за справяне с бъдещи кризи, свързани с дълга;

24.

Изразява съжаление относно факта, че Комисията не набляга повече на мобилизирането на вътрешни ресурси за финансиране на развитието, тъй като те са източници на по-голяма самостоятелност за развиващите се страни; насърчава държавите-членки да участват пълноценно в инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI) и да призовават за нейното укрепване; призовава Комисията да изиска от Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) включването в международните счетоводни стандарти на изискване за отчитане на дейността на мултинационалните компании по отделни страни във всички сектори;

25.

Изразява съжаление, че пакетът от съобщения на Комисията относно ефективност на помощта (COM(2008)0177) не споменава изтичането на капитали като рисков фактор за икономиките на развиващите се страни; изтъква, че изтичането на капитали причинява сериозни вреди на развитието на устойчиви икономически системи в развиващите се страни и посочва, че всяка година укриването на данъци струва на развиващите се страни повече, отколкото те получават под формата на ОПР; призовава Комисията да включи в своите политики мерки за предотвратяване на изтичането на капитали, както се изисква от Консенсуса от Монтерей, включително откровен анализ на причините за изтичане на капитали, с цел закриване на зоните тип „данъчен рай“, някои от които се намират в ЕС или функционират в тясна връзка с държави-членки;

26.

Отбелязва по-специално, че според Световната банка незаконната част от това изтичане на капитали възлиза на 1 000 до 1 600 милиарда щатски долара годишно, половината от които идват от развиващите се страни; подкрепя международните усилия за замразяване и възвръщане на откраднатите активи и изисква от държавите-членки, които не са ратифицирали Конвенцията на ООН срещу корупцията, да направят това; изразява неодобрение на факта, че не се полагат подобни усилия за борба с укриването на данъци и призовава Комисията и държавите-членки да насърчават разширяването в глобален мащаб на принципа за автоматичен обмен на данъчна информация, да изискват кодексът за поведение относно укриването на данъци, който е в процес на изготвяне от Икономическия и социален съвет на ООН (UN ECOSOC), да бъде приложен към декларацията от Доха и да подкрепят преобразуването на Комисията на експертите за международно сътрудничество по данъчни въпроси към ООН в истински междуправителствен орган, разполагащ с допълнителни средства за водене на борба в международен план срещу укриването на данъци успоредно с ОИСР;

27.

Приветства предложенията от страна на държавите-членки за новаторски механизми за финансиране и призовава Комисията да ги прецени съгласно критериите за лесно практическо прилагане, устойчивост, допълващ характер, разходи за прехвърляне на средствата и ефективност; призовава за въвеждане на финансови механизми и инструменти, които предоставят ново финансиране и не излагат на риск бъдещи финансови потоци;

28.

Призовава за въвеждане на финансови механизми и инструменти, които предоставят мерки за максимално привличане на частни парични средства, както е посочено в Консенсуса от Монтерей, и предоставят кредитни гаранции;

29.

Призовава Комисията да увеличи значително финансирането на мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на въздействието му в развиващите се страни, по-специално тези, които са част от Световния алианс за борба с изменението на климата; подчертава острата необходимост от финансиране извън настоящите потоци на ОПР, тъй като ОПР сама по себе си не би следвало да дава подходяща подкрепа на мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на въздействието му в развиващите се страни; подчертава, че за тази цел следва да бъдат спешно създадени новаторски финансови механизми, като данъци върху авиацията и търговията с петрол, както и целево използване на приходите от схемата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS);

30.

Приветства предложението на Комисията за създаване на световен финансов механизъм за борба с изменението на климата, който се базира на принципа на отпускане на ранен етап на помощи, за да се финансират мерки за смекчаване на въздействието и адаптиране в развиващите се страни; призовава държавите-членки и Комисията да поемат съществени финансови ангажименти за изпълнение на предложението в най-кратки срокове;

31.

Призовава Комисията и държавите-членки да отпуснат целево поне 25 % от бъдещите приходи от търговете по схемата за търговия с емисии на ЕС за финансиране на мерките за смекчаване на въздействието и адаптиране към изменението на климата в развиващите се страни;

32.

Призовава Комисията да разработи достъп на малките предприемачи и селскостопански производители до финансиране, като средство за увеличаване на производството на хранителни продукти и предоставяне на устойчиво решение на продоволствената криза;

33.

Призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да проучи възможностите за незабавно създаване на гаранционен фонд в подкрепа на схеми за микрокредитиране и хеджиране на риска, отговарящи във висока степен на нуждите на местните производители на хранителни продукти в по-бедните развиващи се страни;

34.

Приветства предложението за създаване на фонд, посветен на равенството на половете и финансиран от множество донори, лансирано в ООН — фонд, който да бъде управляван от Фонда за развитие на ООН за жените (UNIFEM), с цел насърчаване и финансиране на политики за равенство между половете в развиващите се страни; призовава Съвета и Комисията да проучат и подкрепят тази международна инициатива;

35.

Призовава за удвояване на усилията за насърчаване на развиването на финансови услуги, като се има предвид, че банковият сектор има потенциал да мобилизира местно финансиране за развитието и че освен това наличието на стабилен сектор на финансови услуги е най-добрият начин за борба с изтичането на капитали;

36.

Призовава всички заинтересовани страни да отчетат в пълна степен огромните възможности за доходи от природни ресурси; в тази връзка счита, че е от съществено значение индустриите за използване на тези ресурси да са прозрачни; счита, че макар и инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI) и „Процеса Кимбърли“ да са напредък в правилната посока, остава още много да се направи за насърчаване на прозрачното управление на индустриите за използване на природните ресурси и приходите от тях;

37.

Призовава Съвета и Комисията да включат Европейския фонд за развитие в бюджета на ЕС по време на средносрочния преглед за 2008—2009 г., за да повишат демократичната легитимност на подобна важна част от политиката на ЕС за развитие и на бюджета на ЕС;

38.

Отбелязва първата стъпка, направена през април 2008 г., към по-добро представителство на развиващите се страни в рамките на Международния валутен фонд (МВФ); изразява съжаление, че разпределението на гласовете в МВФ продължава да се определя от тегло, основано на богатството; призовава Комисията и държавите-членки да демонстрират интерес към вземане на решения с двойно мнозинство (акционери/държави) в рамките на институцията, отговаряща за международната финансова стабилност — МВФ;

39.

Призовава Комисията и държавите-членки да използват гореспоменатата последваща международна конференция относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Доха, като възможност да представят обща позиция на ЕС относно развитието, насочена към постигане на ЦХР чрез устойчив подход;

40.

Призовава държавите-членки да предприемат бърза и амбициозна реформа на Световната банка, така че най-заинтересованите от програмите ѝ да са по-добре представени;

41.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, Генералния секретар на ООН и ръководителите на Световната търговска организация, МВФ, Групата на Световната банка и Икономическия и социален съвет на ООН.