(1)

С приемането на Директива 2002/59/ЕО (4) Европейският съюз увеличи своите възможности за предотвратяване на ситуации, представляващи заплаха за човешкия живот по море и за опазване на морската среда.

(2)

Тъй като настоящата директива се отнася до изменение на Директива 2002/59/ЕО, повечето от съдържащите се в нея задължения, няма да са приложими за държавите-членки, които нямат морски брегове или морски пристанища. Ето защо единствените задължения, които ще бъдат приложими за Австрия, Чешката република, Унгария, Люксембург или Словакия, са задължения, които се отнасят до кораби, плаващи под знамето на тези държави-членки, без да се засяга задължението на държавите-членки за сътрудничество за осигуряване на приемственост между морските и другите видове услуги за управление на трафика, по-специално речните информационни услуги.

(3)

Съгласно настоящата директива държавите-членки, които са крайбрежни държави, следва да могат да обменят информация, която те събират в хода на мисии за контрол на морския трафик, и които те извършват в техните райони на компетентност. Общностната система за обмен на морска информация „SafeSeaNet“ (║ „SafeSeaNet“), разработена от Комисията в съгласие с държавите-членки, включва, от една страна, мрежа за обмен на данни и, от друга страна, стандартизация на основната налична информация за корабите и техните товари (предварително уведомяване и докладване). По този начин се създава възможност за установяване при източника и съобщаване на всеки орган на точна и актуална информация относно корабите, плаващи в европейски води, тяхното движение, техните опасни и замърсяващи товари, както и морски инциденти.

(4)

Вследствие на това, за да се гарантира оперативното използване на събраната по този начин информация, е от съществено значение инфраструктурата, необходима за събирането и обмена на посочените в настоящата директива данни, и осъществени от националните административни органи, да бъде интегрирана към SafeSeaNet.

(5)

От информацията, съобщена и разменена по силата на Директива 2002/59/ЕО, от особено значение е тази, която се отнася до точните характеристики на опасните или замърсяващи товари, превозвани по море. В този смисъл и предвид неотдавнашните морски произшествия крайбрежните органи следва да имат възможност за по-лесен достъп до информация за характеристиките на превозвания по море въглеводород — важен фактор при избора на най-подходящи техники за контрол, както и в случай на авария, за осигуряване на пряка връзка с операторите, които най-добре познават превозваните товари.

(6)

Системите за автоматична идентификация на корабите (Automatic Identification System — AIS), посочени в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1 ноември 1974 г.(„Конвенцията SOLAS“) осигуряват не само подобряването на възможностите за контрол на такива кораби, но най-вече увеличаването на тяхната безопасност в случай на близко плаване. AIS съответно бяха включени в разпоредителната част на Директива 2002/59/ЕО. Предвид големият брой сблъсъци с участието на риболовни кораби, които очевидно не са били забелязани от търговски кораби или които не са забелязали търговските кораби в близост до тях, е особено желателно обхватът на тази мярка да се разшири, така че да обхване риболовни кораби с дължина над 15 метра. В рамките на Европейския фонд за рибарство може да бъде предоставена финансова помощ за инсталиране на системи за безопасност като AIS на борда на риболовни кораби. Международната морска организация (ИМО) признава, че публикуването с търговска цел в интернет или другаде на предадена от кораби информация на AIS може да застраши сигурността и безопасността на корабите и пристанищните съоръжения и призова правителствата на държавите-членки, в съответствие разпоредбите на националното им законодателство, да вземат необходимите мерки срещу лицата, които предоставят информация от AIS за публикуване в интернет или другаде. Освен това, наличието на информация от AIS относно маршрутите и товарите на корабите не бива да накърнява лоялната конкуренция между представителите на корабната индустрия.

(7)

Задължението да се инсталира AIS следва да бъде разбирано като изискване и за поддръжка AIS в оперативен режим по всяко време, с изключение на случаите, в които международни правила или стандарти предвиждат защита на навигационната информация.

(8)

От проучвания, извършени по поръчка на Комисията, става ясно, че не е нито полезно, нито осъществимо AIS да се интегрира в системите за позициониране и комуникация, използвани за целите на общата политика в областта на рибарството.

(9)

Съгласно Директива 2002/59/ЕО всяка държава-членка има възможност да поиска информация за кораб и за намиращите се на борда опасни или замърсяващи околната среда товари. Важно е да изясни, че тук не може да става въпрос за систематични искания от страна на една държава-членка към друга, а че такава информация може да бъде поискана само по причини, свързани с безопасността по море, сигурността или защитата на морската среда.

(10)

Директива 2002/59/ЕО предвижда, че държавите-членки трябва да приемат специални мерки по отношение на кораби, представляващи потенциална заплаха поради тяхното поведение или състояние. Следователно, към списъка на тези кораби е желателно да се добавят корабите, които не разполагат с достатъчно застрахователно покритие или финансови гаранции или за които капитаните или пристанищните органи са докладвали неизправности, които могат да застрашат безопасното корабоплаване или да създадат риск за околната среда.

(11)

В съответствие с Директива 2002/59/ЕО изглежда необходимо по отношение на риска, произтичащ от изключително неблагоприятни метеорологични условия, да се отчете потенциалната опасност за корабоплаването от образуването на ледове. Следователно, когато определен от държава-членка компетентен орган, въз основа на прогнозата за състоянието на ледовете, предоставена от компетентна метеорологична информационна служба, счита, че условията за корабоплаване създават сериозна заплаха за безопасността на човешкия живот или сериозна заплаха от замърсяване, органът следва да информира за това капитана на кораба, намиращ се в неговия район на компетентност, или възнамеряващ да навлезе или да напусне пристанището или пристанищата в съответния район. Компетентният орган следва да е в състояние да предприеме подходящи мерки за гарантиране на безопасността на човешкия живот по море и за опазване на околната среда. Съгласно Правило 3.1 от част A-1, глава II-1 на Конвенцията SOLAS държавите-членки са задължени да гарантират, че корабите, плаващи под тяхно знаме, са проектирани, построени и се поддържат в съответствие със структурните, механичните и електрическите изисквания на класификационните дружества, признати от техните администрации. За тази цел държавите-членки следва да установят изисквания за корабоплаване в заледени води в съответствие с изискванията на организациите, признати съгласно Директива на Съвета 94/57/ЕО от 22 ноември 1994 г. относно общи правила и стандарти за оправомощените организации за инспектиране и преглед на кораби и за съответните действия на морските администрации (5)

(12)

Директива 2002/59/ЕО предвижда, че държавите-членки трябва да изготвят план за приемане на бедстващи кораби в техни пристанища или всяко друго защитено място при възможно най-добрите условия, ако ситуацията налага това, с цел ограничаване на последиците от морски произшествия. Все пак, като се вземат предвид Насоките относно местата за убежище на нуждаещи се от помощ кораби, приложени към Резолюция A. 949(23) на Международната морска организация на 13 декември 2003 г. (║ „Резолюция A. 949(23) на ИМО“), след приемането на Директива 2002/59/ЕО и се отнасят до нуждаещи се от помощ кораби ▐, а не до бедстващи кораби, тази директива следва да бъде съответно изменена. Настоящата директива не се отклонява от правилата, приложими при спасителни операции, като предвидените в Международната конвенция за търсене и спасяване по море от 1979 г., когато безопасността на човешки живот е изложена на риск. Тази конвенция следователно продължава да намира пълно приложение.

(13)

Въз основа на Резолюция A. 949(23) на ИМО и вследствие на работата, осъществена съвместно от Комисията, Европейската агенция за морска безопасност (по-нататък „Агенцията“) и държавите-членки, възниква необходимост от установяване на основните разпоредби относно съдържанието на плановете за настаняване на кораби, нуждаещи се от помощ с цел гарантиране на хармонзирано и ефективно изпълнение на тази мярка и изясняване на обхвата на възложените на държавите-членки задължения.

(14)

Резолюция A. 949(23) на ИМО трябва да представлява основа на всички планове, изготвени от държавите-членки с цел да отговорят ефективно на заплахите, произтичащи от нуждаещи се от помощ кораби. Все пак, при оценяването на рисковете, свързани с подобни заплахи, и с оглед на специфичните обстоятелства, държавите-членки могат да вземат предвид други фактори, като използването на морска вода за производството на питейна вода, както и за производство на електроенергия.

(15)

За да се постигне пълното сътрудничество и доверие на капитаните на кораби и екипажите, е необходимо капитанът и екипажът на нуждаещ се от помощ кораб да могат да разчитат на добро и справедливо отношение от страна на компетентните органи на съответната държава-членка. За тази цел е желателно държавите-членки, в съответствие с националното си законодателство, да прилагат съответните разпоредби на Насоките на ИМО относно справедливото отношение към морските лица в случай на морско произшествие .

(16)

В случай на нуждаещ се от помощ кораб може да се наложи да се вземе решение по отношение на приемането кораба в място за убежище. Това е важно преди всичко в случай на бедствено положение по море, тоест при обстоятелства, които може да доведат до корабокрушение или до опасност за околната среда или корабоплаването. Във всички тези случаи е необходимо във всяка държава-членка или регион — в зависимост от вътрешната структура на държавата-членка — да съществува възможност за уведомяване на независим орган, притежаващ необходимите правомощия и експертни познания за вземане на всички необходими решения, който да окаже помощ на кораба с цел защита на човешкия живот и на околната среда, както и с цел ограничаване на икономическите загуби. Желателно е компетентният орган да бъде постоянно действащ. По-специално, този орган следва да бъде оправомощен да взема независимо решение по отношение на приемането на нуждаещия се от помощ кораб в място за убежище. За тази цел, той следва да направи предварителна оценка на ситуацията въз основа на информацията, съдържаща се в съответния план за приемане на кораба в място за убежище ║.

(17)

Плановете за приемане на нуждаещи се от помощ кораби следва да описват точно процеса на вземане на решения с оглед сигналите за тревога и справянето със съответните ситуации. Следва ясно да бъдат посочени съответните органи и техните правомощия, както и средствата за комуникация между заинтересованите страни. Приложимите процедури следва да гарантират своевременно вземане на подходящо решение въз основа на необходимата специфична компетентност в областта на морските инциденти, при които могат да се очакват сериозни вредни последици, и адекватна информация, достъпна за компетентния орган.

(18)

При изготвянето на плановете държавите-членки следва да съберат информация за потенциални места за убежище по крайбрежието, така че да се даде възможност на компетентния орган, в случай на морско произшествие или инцидент, да определи ясно и своевременно най-подходящите райони за приемане на нуждаещи се от помощ кораби. Тази необходима информация следва да съдържа, описание на някои характеристики на разглежданите места и наличното оборудване и инсталации за улесняване на приемането на нуждаещи се от помощ кораби или за справяне с последиците от произшествия или замърсяване.

(19)

Важно е списъкът с компетентните органи, отговарящи за решенията за приемане на кораб в място за убежище, и списъкът с органите, отговарящи за получаването и справянето със сигнали за тревога, да бъде публикуван по подходящ начин. Също така би било полезно достъп до необходимата информация да имат и страните, свързани с операциите по предоставяне на морска помощ, включително компании, осигуряващи теглене на кораби с въже и помощ, както и съседни държави-членки, които е вероятно да бъдат засегнати от аварии по море.

(20)

Липсата на финансови гаранции или застраховка не освобождава държавата-членка от задължението ѝ да окаже помощ на нуждаещ се от помощ кораб и да го приеме в място за убежище, ако по този начин ще се намалят рисковете за екипажа или за околната среда. Въпреки, че компетентните органи могат да направят проверка, дали за кораба са сключени застраховки или други финансови гаранции, позволяващи подходящо обезщетение за разходи и вреди, свързани с настаняването в място за убежище, изискването на тази информация не бива да забавя спасителната операция.

(21)

Пристанища, които приемат нуждаещ се от помощ кораб, трябва да могат да разчитат на бързо обезщетение на разходите и всякакви други евентуални вреди, свързани с предприетите действия. За тази цел е важно да се прилагат не само Директива 2008/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от … [относно гражданската отговорност и финансовите гаранции на корабособствениците] (6) и правилата на Международните фондове за обезщетение при замърсявания с нефт, но също така и Международната конвенция относно отговорността и обезщетенията за причинени вреди при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. и Международната конвенция за гражданска отговорност за вреди от замърсяване с мазут от 2001 г. и Конвенцията за изваждането на потънали кораби от 2007 г. Държавите-членки следва да ратифицират тези конвенции възможно най-скоро. В изключителни случаи държавите-членки осигуряват обезщетение за разходите и икономическите загуби, които претърпява пристанището в резултат на приемането на кораб, особено ако тези разходи и икономически загуби не са покрити от финансовите гаранции на корабособственика и други съществуващи компенсаторни механизми.

(22)

Специфичната функция на контрола на трафика на плавателни съдове и мерките за насочване движението на корабите е да даде възможност на държавите-членки да придобият действителна представа за корабите, плаващи във водите под тяхна юрисдикция, и да могат по този начин при необходимост да предприемат по-ефективни действия срещу потенциални заплахи. Обменът на събраната информация спомага за подобряване на нейното качество и улеснява обработката на тази информация.

(23)

В съответствие с Директива 2002/59/ЕО държавите-членки и Комисията осъществиха значителен напредък към хармонизиране на електронния обмен на данни, по-специално по отношение на превоза на опасни или замърсяващи товари. SafeSeaNet, разработвана от 2002 г., следва понастоящем да бъде установена като информационна мрежа на общностно равнище. Важно е да се гарантира, че SafeSeaNet няма да доведе до увеличаване на административните тежести или финансовите разходи за индустрията, че е налице хармонизация с международните правила и че е отчетена поверителността, във връзка с евентуалните търговски последици.

(24)

Напредъкът, постигнат в областта на новите технологии, и по-специално в космическите им приложения, например съоръженията за наблюдение на кораби чрез сателит , системи за възпроизвеждане на образи или „Галилео“, прави възможно понастоящем допълнителното разширяване на обхвата на контрола на трафика и към открито море, така че да се осигури по-добро покритие на европейските води. Освен това ИМО измени Конвенцията SOLAS с цел да се отчете развитието в областта на морската безопасност и сигурност и опазването на морската среда, с оглед разработването на системи за глобално разпознаване и проследяване на морския трафик на дълги разстояния (LRIT). В съответствие със структурата, одобрена от ИМО, която предвижда възможността за създаване на регионални центърове за данни от LRIT, и като взема под внимание натрупания опит от SafeSeaNet, за събиране и управление на информацията от LRIT следва да бъде създаден Европейски център за данни LRIT. За извличането на данни от LRIT, ще е необходимо държавите-членки да бъдат свързани с Европейския център за данни LRIT.

(25)

С цел икономия на разходи и избягване инсталирането на ненужно оборудване на борда на кораби, плаващи в морски райони в обсега на станции за наблюдение AIS, данните от AIS следва да бъдат интегрирани в системата LRIT. За тази цел държавите-членки и Комисията следва да предприемат всички подходящи инициативи, в частност в рамките на ИМО.

(26)

С цел да се гарантира възможно най-добро, хармонизирано на общностно равнище, използване на събраната информация съгласно Директива 2002/59/ЕО относно морската безопасност, Комисията следва да бъде в състояние, при необходимост, да обработва и използва тези данни, както и да ги разпространява до определените от държави-членки органи.

(27)

В този контекст, разработването на информационната система Equasis показа важността на насърчаването на културата на морска безопасност, особено сред операторите в областта на морския транспорт. Комисията следва да бъде в състояние да допринася за разпространението на всяка информация, свързана с морска безопасност, особено чрез тази система.

(28)

Информацията, събрана съгласно настоящата директива, може да бъде разпространявана и използвана единствено с цел предотвратяване на ситуации, които застрашават безопасността на човешкия живот по море и опазване на морската околна среда; по тази причина е желателно Комисията да проучи по какъв начин може да се справи с евентуални проблеми в областта на сигурността на мрежите и информацията.

(29)

Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. за създаване на Комитет по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК) (7) централизира задачите на комитетите, учредени съгласно съответните разпоредби на общностното законодателство относно морската безопасност, предотвратяването на замърсяването от кораби и защитата на условията на живот и труд на борда. По тази причина съществуващият комитет следва да бъде заменен с КМБПЗК.

(30)

Измененията на посочените международни актове следва също да бъдат взети предвид.

(31)

Мерките необходими за изпълнението на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(32)

По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да изменя Директива 2002/59/ЕО, за да приложи последващите изменения на международните конвенции, протоколи, кодекси и резолюции, свързани с нея, да изменя приложения I, III и IV в светлината на придобития опит, да определя изисквания за инсталиране на оборудване LRIT на борда на кораби, плаващи в обсега на постоянни станции за наблюдение AIS на държавите-членки, както и да определя политиката и принципите на достъп до информация, съхранявана в Европейския център за данни LRIT и правомощието да изменя определенията, позоваванията или приложенията, за да ги приведе в съответствие с общностното или международното право . Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от същата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(33)

Съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. (9) за създаване на Европейска агенция за морска безопасност, Агенцията осигурява необходимата подкрепа на Комисията и на държавите-членки за изпълнението на Директива 2002/59/ЕО.

▐

(34)

Следователно Директива 2002/59/ЕО следва да бъде съответно изменена,

(1)

Заглавието се заменя със следното:

(2)

Член 1 се изменя, както следва :

(3)

Член 2 се изменя, както следва :

(4)

Член 3 се изменя, както следва:

(5)

Създава се следният член:

„Член 4а

Освобождаване

1.     Държавите-членки могат да освобождават редовните услуги, осъществявани между пристанища на тяхна територия, от изискването, предвидено в член 4, ако са изпълнени следните условия:

2.     Когато редовна международна услуга се осъществява между две или повече държави, от които поне една е държава-членка, всяка от заинтересованите държави-членки може да поиска от другите държави-членки да се допусне освобождаване за тази услуга. Всички заинтересовани държави-членки, включително и заинтересованите крайбрежни държави, си сътрудничат при допускането на освобождаване за съответната услуга в съответствие с условията, предвидени в параграф 1.

3.     Държавите-членки проверяват периодично дали условията, предвидени в параграфи 1 и 2, са изпълнени. Когато поне едно от тези условия вече не е налице, държавите-членки оттеглят незабавно предоставеното на заинтересованата компания освобождаване.

4.     Държавите-членки съобщават на Комисията списък с освободените съгласно настоящия член компании и кораби, както и всяко актуализиране на този списък. “

(6)

Създават се следните членове:

„Член 6а

ЧИзползване на системи за автоматична идентификация (AIS) от риболовни кораби

Всеки риболовен кораб с обща дължина над 15 метра, плаващ под знамето на държава-членка и регистриран в Общността или опериращ в вътрешните води или териториално море на държава-членка или разтоварващ улова си на пристанище на държава-членка, е снабден с AIS (клас A), която отговаря на стандартите за работа, изготвени от ИМО, съгласно графика, посочен в приложение II, част I, параграф 3.

Риболовни кораби, оборудвани с AIS, поддържат системата в оперативен режим през цялото време. При извънредни обстоятелства AIS може да се изключи, когато капитанът счете това за необходимо в интерес на безопасността или сигурността на неговия кораб.

Член 6б

Използване на система за разпознаване и проследяване на кораби на дълги разстояния (LRIT)

1.     Всеки кораб, участващ в международни рейсове, спиращ на пристанище на държава-членка, се оборудва със система LRIT в съответствие с правило 19, глава V от Конвенцията SOLAS и стандартите за изпълнение и функционалните изисквания, приети от ИМО.

Комисията определя в сътрудничество с държавите-членки изискванията за поставяне на оборудване LRIT на борда на кораби, плаващи в обсега на постоянни станции за наблюдение AIS на държавите-членки, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2, и представя на ИМО подходящи мерки.

2.     Държавите-членки и Комисията си сътрудничат за създаването на Европейски център за данни LRIT, който да отговаря за обработката на информация за разпознаване и проследяване на далечни разстояния.

Европейският център за данни LRIT е част от Европейската система за обмен на морска информация SafeSeaNet. Разходите, свързани с измененията на националните елементи на SafeSeaNet, необходими за включване на информацията от LRIT, се поемат от държавите-членки.

Държавите-членки установяват и поддържат връзка с Европейския център за данни LRIT.

3.     Комисията определя политиката и принципите за достъп до информацията, съдържаща се в Европейския център за данни LRIT в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2. “

(7)

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Задължения за товародателя

1.     Товародатели, предлагащи опасни или замърсяващи товари ▐ за превоз ▐ в пристанище на държава-членка, издават, преди стоката да бъде взета на борда, на капитана или оператора на кораба, независимо от размерите му, декларация, съдържаща следната информация:

2.     Кораби, идващи от пристанища извън Общността и плаващи към пристанище на държава-членка или място за закотвяне в териториалните води на държава-членка, които имат опасни или замърсяващи стоки на борда, трябва да притежават декларация от товародателя, в която да е включена следната информация:

3.    Товародателят се задължава ▐ да гарантира и да носи отговорност за това , предоставеният за превоз товар действително да отговаря на декларираното в съответствие с параграфи 1 и 2 .“

(8)

Във втората алинея на член 14, буква в) се заменя със следното:

(9)

В член 16, параграф 1 се добавят следните букви:

(10)

Създава се следният член 18а:

„Член 18а

Мерки в случай на опасност, възникнала поради състоянието на ледовете

1.   В случай че компетентните органи счетат, че с оглед на състоянието на ледовете е налице сериозна заплаха за безопасността на човешкия живот по море или за защитата на техните плавателни или крайбрежни зони или за плавателните или крайбрежните зони на други държави:

2.   Предприетите съгласно параграф 1 мерки се основават, по отношение на данните за състоянието на леда, на прогнозите за леда и атмосферните условия, предоставени от специализирана метеорологична служба, призната от държава-членка.“

(11)

Член 19 се изменя, както следва:

(12)

Създава се следният член 19а :

„Член 19а

Компетентен орган за приемане на нуждаещи се от помощ кораби:

1.     Всяка държава-членка посочва компетентен орган, който притежава необходимата квалификация и е независим по отношение на това, че по време на спасителните операции разполага с правомощието да взема решения на собствена отговорност във връзка с приемането на кораби с оглед на:

2.     Органът, посочен в параграф 1, поема отговорност за изпълнението на плановете по член 20а.

3.     Органът, посочен в параграф 1, може, наред с другото:

(13)

Член 20 се заменя със следното:

„Член 20

Приемане на нуждаещи се от помощ кораби в място за убежище

1.    Органът, посочен в член 19а, взема решение за приемането на кораб в място за убежище. Този орган гарантира, че кораби в извънредно положение подлежат на предварително оценяване на ситуацията, извършена въз основа на плановете по член 20а и се допускат до място за убежище в случаите, когато така се ограничават или намаляват свързаните със ситуацията рискове.

2.   Органите,посочени в параграф 1, провеждат редовни срещи за обмяна на опит и за подобряване на мерките, предприети съгласно настоящия член. При особени обстоятелства, те могат да провеждат срещите по всяко време.“

(14)

Създават се следните членове:

„Член 20а

План за приемане на нуждаещи се от помощ кораби

1.   Държавите-членки съставят план за отговор на заплахи, възникнали от нуждаещи се от помощ кораби във водите под тяхна юрисдикция и за осигуряване приемането на корабите и опазването на човешкия живот .

2.   Плановете по параграф 1 се изготвят след консултация със засегнатите страни, въз основа на резолюции A. 949(23) и A. 950(23) на ИМО, и съдържат най-малко следната информация:

3.   Държавите-членки публикуват наименованията на компетентните органи по член 19а , и на органите, определени за приемане и управление на сигнали за тревога, както и адресите им за контакт .

Държавите-членки съобщават при поискване относимата информация относно плановете на съседните държави-членки.

При изпълнение на процедурите, предвидени в плановете за приемане на нуждаещи се от помощ кораби, държавите-членки гарантират, че необходимата информация е на разположение на страните, участващи в операциите.

При поискване от държавите-членки, лицата, получаващи информацията съгласно алинеи втора и трета са обвързани със задължение за поверителност.

4.   Държавите-членки информират Комисията най-късно до … (11) за мерките, предприети за прилагането на настоящия член.

Член 20б

Режим на гражданска отговорност и финансови гаранции

1.     Държавите-членки определят режима на гражданската отговорност на корабособствениците и осигуряват приложимостта на всички разпоредби на конвенцията от 1996 г. по отношение на правото на корабособствениците да ограничават отговорността си.

2.     Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че всеки собственик на кораб, плаващ под нейно знаме, разполага с финансова гаранция за покриване на гражданската отговорност в съответствие с максималния размер, определен в Конвенцията от 1996 г.

3.     Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че всеки собственик на кораб, плаващ под знамето на трета страна, разполага с финансова гаранция, в съответствие с разпоредбите от параграф 2, от момента, в който този кораб навлезе в нейното изключително икономическо или съответно пространство. Финансовата гаранция трябва да е валидна поне за три месеца от датата на поискване.

Член 20в

Финансова гаранция в случай на изоставяне на морски лица

1.     Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че всеки собственик на кораб, плаващ под нейно знаме, разполага с финансова гаранция за защита на морските лица, наети или заети на борда на кораба, в случай на изоставяне, в съответствие с Резолюция А.930(22) на ИМО.

2.     Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че всеки собственик на кораб, плаващ под знамето на трета държава, разполага с финансова гаранция, в съответствие с разпоредбите от първа алинея, от момента, в който този кораб навлиза в нейно пристанище или терминал в открито море под нейна юрисдикция, или пуска котва в пространство под нейна юрисдикция.

3.     Държавите-членки гарантират, че системата за финансова гаранция в случай на изоставяне на морски лица е достъпна, в съответствие с Резолюция А.930(22) на ИМО.

Член 20г

Удостоверения за финансова гаранция

1.     Наличието и валидността на посочената в членове 20б и 20в финансова сигурност се доказват с едно или повече удостоверения.

2.     Удостоверенията се издават от компетентните органи на държавите-членки, след като те се уверят, че корабособственикът отговаря на изискванията на настоящата директива. При издаване на удостоверенията компетентните органи вземат предвид също така дали гарантът извършва търговска дейност в ЕС.

Когато един кораб е регистриран в държава-членка, удостоверенията се издават или заверяват от компетентния орган на държавата, в която е регистриран корабът.

Когато един кораб е регистриран в трета държава, удостоверенията могат да бъдат издадени или заверени от компетентния орган на всяка държава-членка.

3.     Условията за издаване и валидност на удостоверенията, и по-специално критериите и условията за издаване, както и мерките, които засягат предоставящите финансови гаранции, се определят от Комисията. Тези мерки, които са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2.

4.     Удостоверенията съдържат следните данни:

5.     Удостоверенията се съставят на официалния език или езици на издаващата държава-членка. Ако използваният език не е английски или френски, текстът включва превод на един от тези два езика.

Член 20д

Уведомления за наличието на удостоверение за финансова гаранция

1.     Удостоверението се намира на борда на кораба и копие от него се депозира при съответния орган, към който корабът е регистриран, или, ако корабът не е регистриран в държава-членка, при съответния орган на държавата, издала или заверила удостоверението. Съответният орган предава екземпляр от преписката на Службата на Общността, предвидена в член 20и, за да го включи в регистъра.

2.     Операторът, агентът или капитанът на кораб, навлизащ в изключителното икономическо или еквивалентно на икономическо пространство на държава-членка в случаите, посочени в член 20б, уведомява властите на тази държава-членка, че на борда е налице удостоверение за финансова гаранция.

3.     Операторът, агентът или капитанът на кораб, който пътува към пристанище или терминал в открито море под юрисдикцията на държава-членка, или който желае да пусне котва в пространство под юрисдикцията на държава-членка в случаите, посочени в член 20в, уведомява властите на тази държава-членка, че на борда е налице удостоверение за финансова гаранция.

4.     Компетентните органи на държавите-членки имат възможност да обменят информацията, предвидена в параграф 1, посредством SafeSeaNet.

Член 20е

Санкции

Държавите-членки следят за спазването на правилата, установени в настоящата директива, и предвиждат санкции за нарушаването на тези правила. Санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.

Член 20ж

Взаимно признаване на удостоверения за финансова гаранция от държавите-членки

Всяка държава-членка признава удостоверенията, издадени или заверени от друга държава-членка по член 20г, за всички цели на настоящата директива и ги счита за имащи същата стойност като удостоверенията, които тя самата издава или заверява, дори и когато съответният кораб не е регистриран в държава-членка.

Държава-членка може по всяко време да поиска консултация с държавата, издаваща или заверяваща удостоверението, ако счете, че застрахователят или предоставящият гаранцията, посочен в удостоверението, не е финансово способен да изпълни задълженията, произтичащи от настоящата директива.

Член 20з

Пряк иск за гражданска отговорност срещу предоставящия финансовата гаранция

Всяко искане за обезщетяване на вреда, причинена от кораба, може да бъде отправено пряко към предоставящия финансовата гаранция за гражданска отговорност, която покрива гражданската отговорност на собственика.

Предоставящият финансовата гаранция може да предяви всяко възражение, на които самият корабособственик би имал право да се позове, с изключение на основаващите се на несъстоятелност или ликвидация на корабособственика .

Предоставящият финансовата гаранция може също да се позове на факта, че загубата или вредата е причинена от умишлено действие или бездействие на корабособственика. Той обаче не може да предяви никое от възраженията, на които би могъл да се позове в случай на иск, предявен от корабособственика срещу него.

Предоставящият финансовата гаранция може във всички случаи да иска корабособственикът да бъде привлечен в производството.

Член 20и

Служба на Общността

Създава се Служба на Общността, отговорна за поддържането на пълен регистър на издадените удостоверения, за наблюдението и актуализирането на тяхната валидност, и за проверка на съществуването на финансови гаранции, регистрирани от трети държави.

Член 20й

Финансова гаранция и обезщетение

1.     Липсата на удостоверение за сключена застраховка или финансова гаранция не освобождава държавите-членки от задължението за предварителна оценка и решение по член 20, параграф 1 и сама по себе си не е достатъчна причина дадена държава-членка да откаже да приеме кораб в място за убежище.

2.     Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, при приемане на кораб в място за убежище, държавата-членка може да поиска от оператора на кораба, агента или капитана да представят удостоверение за сключена застраховка или финансова гаранция по смисъла на настоящата директива, покриваща отговорност им за вреди, причинени от кораба. Изискването на това удостоверение не бива да води до забавяне на приемането на нуждаещ се от помощ кораб.

3.     Държавите-членки осигуряват обезщетяване на разходите и потенциалните икономическите загуби, които претърпява пристанището, в резултат на решение, взето по член 20, параграф 1, ако подобни разходи или икономически загуби не бъдат обезщетени в рамките на разумен срок от собственика или оператора на кораба, съгласно настоящата директива и съществуващите международни компенсаторни механизми. “

(15)

Създава се следният член:

„Член 22а

SafeSeaNet

1.   Държавите-членки създават системи за управление на морска информация на национално или местно равнище за обработка на информацията, посочена в настоящата директива.

2.   Системите, създадени съгласно параграф 1, позволяват оперативното използване на събраната информация и изпълняват по-специално условията, посочени в член 14.

3.   За да осигурят ефективен обмен на информацията, посочена в настоящата директива, държавите-членки гарантират, че националните или местни системи, създадени за събиране, обработка и съхраняване на информация, могат да бъдат свързани с SafeSeaNet. Комисията гарантира, че SafeSeaNet работи двадесет и четири часа в денонощието. Основните принципи на SafeSeaNet са изложени в приложение III.

4.     Когато действат в рамките на регионални споразумения или трансгранични, междурегионални или транснационални проекти, държавите-членки гарантират, че разработените информационни системи или мрежи отговарят на изискванията на настоящата директива и са съвместими и свързани със SafeSeaNet. “

(16)

Член 23 се изменя, както следва:

(17)

Създава се следният член:

„Член 23а

Обработване и управление на информация за морска безопасност

1.   Комисията гарантира, където е необходимо, обработването, използването и разпространението до определените от държавите-членки органи на информация, събрана по силата на настоящата директива.

2.   Където е уместно, Комисията допринася за развитието и функционирането на системите за събиране и разпространение на данни, свързани с морска безопасност, по-специално чрез информационната система EQUASIS или друга подобна национална система.“

(18)

В член 24 се добавят следните параграфи:

„ Държавите-членки, в съответствие с техните национални законодателства, се уверяват, че публикуването на предадените от корабите данни по AIS и LRIT, не представляват заплаха за безопасността, сигурността и/или защитата на околната среда или не нарушават конкуренцията между операторите на кораби. По-специално, те не разрешават публичното разпространение на информация относно товара и лицата на борда, освен ако капитанът или операторът на плавателния съд не е дал съгласието си за подобно използване на информацията.

Комисията проучва потенциални проблеми в областта на сигурността на мрежата и информацията, които биха могли да бъдат предизвикани от мерките, предвидени в настоящата директива, по-специално членове 6, 6а, 14 и 22а, и предлага подходящи изменения на приложение III с цел подобряване на сигурността на мрежата. “

(19)

Членове 27 и 28 се заменят със следното :

„Член 27

Процедура за изменение

1.     Определенията в член 3, позоваванията на актове на Общността и на ИМО и на приложенията, могат да бъдат изменяни в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2, за да бъдат приведени в съответствие с правото на Общността или международното право, което е било прието, изменено или въведено в сила, доколкото тези изменения не разширяват приложното поле на настоящата директива.

2.     Освен това приложения I, III и IV на настоящата директива могат да бъдат изменени в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 28, параграф 2, в светлината на натрупания опит в рамките на настоящата директива, доколкото тези изменения не разширяват нейното приложно поле.

Член 28

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и Съвета (12).

2.   При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

(20)

В приложение I, тире Ч на точка 4 се заменя със следното:

(21)

В приложение II, част I се добавя следната точка: