30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 224/84

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) признава установената от Комисията необходимост да се хармонизират и опростят процедурите по вписването и публикуването на информация във ветеринарната и зоотехническата област. Следователно, действащите правила за вписване, актуализиране, предаване и публикуване на информация следва да бъдат променени възможно най-бързо.

1.2

Както досега би трябвало да е задължение на държавите-членки да вписват информацията и да я предоставят както на останалите държави-членки, така и на обществеността като цяло. Хармонизирането и опростяването би трябвало да се извършват според процедурата по регулиране и, с цел постигането на яснота и съгласуваност, тази нова процедура би трябвало да обхване и зоотехническата област.

1.3

Предложението на Комисията се характеризира при все това с ненужна обстоятелственост и бюрократична мудност. Осъществяването на целта за опростяване и хармонизиране би могло да бъде започнато по-лесно и по-бързо, ако на Комисията директно бяха предоставени желаното правно основание и мандат за извършване на опростяването и хармонизирането в сътрудничество с държавите-членки, при прилагане на процедурата по регулиране. Целта на предложението може по-този начин да бъде постигната както по-бързо, така и по-непосредствено, така че процедурите по вписването, актуализирането, предаването и публикуването на информацията да могат да бъдат осъществявани бързо. Освен това информацията в интернет порталите на държавите-членки би трябвало да бъде по-лесно достъпна и разбираема за всички.

1.4

Това важи в още по-голяма степен при наличието на общо заявено желание за една по-проста, по-прегледна правна рамка на ЕС и, не на последно място, след като Комисията обяви своето намерение да изготви обща правна рамка за ветеринарната област във връзка с новата стратегия за здравето на животните, която предвижда ветеринарните и зоотехническите разпоредби на ЕС да бъдат консолидирани в един правен акт. Ако директивата бъде приета в така предложения й вид, споменатото консолидиране на правните актове в една обща рамка ще доведе след няколко години до необходимост от повторно разглеждане на цялата проблематика, при което отново ще бъдат наложителни отнемащи време промени в законодателството и административната практика на държавите-членки.

1.5

Освен това в тази връзка е необходимо по възможно най-бърз начин да се уточнят процедурите за издаване на разрешения на събирателни центрове и актуализирането на съответната информация. Същото важи и за изискванията, които се поставят към националните референтни лаборатории.

2.1

Транспортът на живи животни и материал за разплод в ЕС изисква одобрение и контрол от страна на засегнатите заведения, стопанства, съоръжения и сдружения на животновъдите (наричани тук „заинтересовани организации“) (1). При това от най-голямо значение е да се поддържа подходящо ниво на безопасност и да се избягва рискът от разпространението на заразни болести по селскостопанските животни. Затова „заинтересованите организации“ трябва да спазват редица условия и да получават разрешение от държавите-членки за търговия с живи животни и материал за разплод в рамките на Общността, включително и животински генетичен материал под формата на сперма и ембриони.

2.2

Правната рамка на Общността във ветеринарната област възникна чрез последователното приемане с течение на времето на значителен брой правни актове. В резултат на това съществуват различни процедури за регистриране на „заинтересованите организации“ в държавите-членки, както и за вписването, актуализирането, предаването и публикуването на съответната информация. Това затруднява органите в отделните държави, заинтересованите сдружения и стопанствата при практическото използване на информацията. В някои случаи липсва правна база за съответните доклади.

2.3

Цел на предложението е хармонизирането и опростяването на разпоредбите, свързани с процедурата по регулиране (2), което ще доведе до административни улеснения, тъй като правилата за регистрирането, вписването, актуализирането, предаването и публикуването ще бъдат по-систематизирани, последователни и уеднаквени. От формална гледна точка това изисква изменението на 20 директиви и едно решение (3). В интерес на яснотата и съгласуваността според Комисията тази нова процедура следва да важи и в зоотехническата област и за сдруженията на животновъдите, които имат разрешение в държавите-членки за поддържане или съставяне на родословни книги, както и за търговията със спортни коне и участие в конни състезания.

2.4

„Организациите“ в трети страни също трябва да отговарят на редица условия при експорта на сперма и ембриони в ЕС. Това се контролира от органите на съответната трета страна, евентуално след ветеринарни инспекции от страна на Общността. Ако представената от третата страна информация буди съмнение се вземат мерки за безопасност в съответствие с директива 97/78/ЕО. С цел постигането на яснота и съгласуваност тази процедура според Комисията следва да важи и за органи в трети страни, които имат разрешение за водене на родословни книги в съответствие с разпоредбите на Общността относно развъждането на животни.

2.5

По предложение на Комисията отговорността за съставянето и актуализирането на списъците на националните референти лаборатории и останалите одобрени лаборатории, за разлика от досегашната практика, принадлежи на държавите-членки, докато Комисията ще продължава да бъде отговорна за съставянето и публикуването на списъци на одобрени лаборатории в трети страни. В заключение, в интерес на приемствеността, се предлага да се предприемат преходни мерки във връзка със серологичните тестове за мониторинг на ефикасността на ваксините против бяс (4).

3.1

Разпоредбите на ЕС във ветеринарната и зоотехническата област са изключително всеобхватни и комплексни, което се дължи на сложността на болестите, на необходимостта от надеждна профилактика и мониторинг и последващото адаптиране на тези разпоредби в хода на развитието. Избухването и разпространението на епидемии, които поразяват селскостопанските животни, могат да имат значителни икономически и социални последици, поради което от решаващо значение е разпоредбите да са оптимално приложими и съответните органи да функционират перфектно. Към това се добавя нарасналият в целия свят риск поради постоянно увеличаващото се население на Земята, натиска върху животновъдите, засиления търговски обмен и все по-интензивните международни отношения като цяло. Освен това изменението на климата води също до промяна в географското разпространение на болестите.

3.2

Според ЕИСК съществува неоспорима необходимост възможно най-бързо да се осъществи предвижданото опростяване и хармонизиране на разпоредбите за вписването, актуализирането, предаването и публикуването на информация. Поставената цел според него може да бъде постигната по-бързо и по много по-прост начин като съществуващите разпоредби относно събирането и публикуването на информация бъдат премахнати от съответните правни актове и заменени с един единствен правен акт, който ще предостави на Комисията необходимата правна база и правомощия да предприеме и да изпълни колкото е възможно по-бързо опростяването и хармонизирането чрез прилагане на процедурата по регулиране. Резултатът е същият, само че в този случай отпада необходимостта от отнемащото време административно прилагане в законите и административната практика на държавите-членки.

3.3

Настоящото предложение на Комисията съдържа именно добавянето на нови разпоредби във всички 21 юридически акта с повторно препращане към нови разпоредби, които от своя страна препращат към прилагане на процедурата по регулиране. Подходът, при който правилата на процедурата първо трябва да се базират на препращане към всеки един от 21-те правни акта и след това да бъде изчакано приемането на правилата за приложение в отделните правни и административни разпоредби на 30-те държави от ЕИП, изглежда прекалено обстоятелствен. Едва тогава Комисията ще разполага с необходимите изпълнителни правомощия и може да започне конкретното изработване на общи правила при прилагане на процедурата по регулиране.

3.4

Този аргумент има още по-голяма тежест, като се има предвид изразения общ стремеж към по-опростено и по-прегледно законодателство и не на последно място, че именно Комисията отправи предложение общата правна рамка във ветеринарната област да бъде изготвена във връзка с новата стратегия за здравето на животните, която цели консолидиране в една обща рамка на всички правни актове, които се отнасят до ветеринарната и зоотехническата област (5). Би се спестило време и би било по-лесно, ако действащите правила бъдат заменени директно посредством желаното упълномощаване на Комисията под формата на съответен правен акт, така че работа да започне възможно най-скоро и да не се изчаква въвеждането на изменените разпоредби във връзка с прилагането на 21-те правни акта в законодателството на отделните държави, тъй като това би довело до забавяне и административни усложнения.

3.5

Затова ЕИСК смята, че Съветът и Комисията би трябвало да се възползват от възможността да използват планираната обща правна рамка относно ветеринарната и зоотехническата област. Ако този шанс бъде пропилян, то тогава разпоредбите трябва отново да бъдат преработвани при планираното консолидиране, което означава административни усложнения за държавите-членки, тъй като тогава те отново трябва да преразгледат техните закони и административна практика.

4.1

В своето предложение Комисията използва постоянно терминът „вписване“, което създава впечатлението, че става въпрос за съгласуван термин. В центъра на предложението, обаче, стои въпросът за процедурите по вписването, актуализирането, предаването и публикуването на съответната информация и определянето на примерен формат за тази информация в рамките на процедурата по регулиране.

4.2

За да се улесни достъпът до информация в интернет порталите на държавите-членки и тя да стане като цяло по-разбираема, Комисията трябва да се заеме възможно най-скоро с изясняване на техническите аспекти и с изработване на примерен формат. Освен това е важно в интернет портала на Комисията да се включи ясно открояваща се препратка към информацията, която държавите-членки ще преработват и актуализират. Ако това бъде пропуснато, съществува опасност и занапред държавите-членки да представят информацията по различен начин и така тя трудно може да се ползва в практиката от органите и другите заинтересовани страни.

4.3

Освен това е необходимо да се конкретизират процедурите по издаване на разрешения на събирателни центрове и актуализирането на информацията за одобрените събирателни центрове. Така например несигурността във връзка със спазването на разпоредбите относно разтоварването на животни при превоз на дълги разстояния се дължи на това, че информацията за подходящите събирателни центрове е непълна. Разпоредбите често са подвеждащи, що се отнася до вида и броя на животните, които могат да бъдат приемани в събирателните центрове.

4.4

В предложението на Комисията липсва обосновка за възлагането на държавите-членки на задачата да издават разрешения на референтните лаборатории. Зад това вероятно се крие желанието на Комисията да намали задълженията си и в такъв случай прехвърлянето на отговорността върху държавите-членки е целесъобразно. Все пак е необходимо възможно най-скоро да се уточнят изискванията, които националните референтни лаборатории трябва да спазват, включително и във връзка с международните стандарти относно лабораторното оборудване, гарантирането на качество и използваните методи.

—

национални лаборатории, на които са възложени определени задачи във връзка с опасни, заразни болести по селскостопанските животни (мониторинг, методи за тестване, готовност за действие при извънредни ситуации, използването на реагенти, тестове на ваксини и т.н.);

—

центрове за събиране на сперма от говеда и свине, центрове за съхраняване на сперма, банки за сперма, екипи за събиране или производство на ембриони;

—

организации и сдружения на животновъди, официално признати за целите на поддържане или съставяне на родословни книги;

—

всички видове одобрени събирателни центрове за говеда, свине, кози и овце, заведенията за отглеждане на домашни птици;

—

одобрени търговци и регистрирани помещения, използвани от търговците, във връзка с тяхната търговска дейност.